“Стоян умееше да работи с художника. Пълен синхрон! Никаква ревност към това, кой какво е измислил. Непрекъснато доплълване един на друг, като скачени съдове. Тотално разбирателство!”

Интервю с Косьо Станев

1. 
   Защо Стоян се е отказал временно от сценографското решение на Шатровец и е поискал статичен декор с разрез на къща? А след това се е разколебал и е върнал стария и последен вариант с подвижните плоскости? Имал ли е проблем с актьорите за това решение?
   

“Стоян се отказа от къщата на два етажа, защото струва ми се, че щеше да го затрудни невъзможността да създаде плътен и смислен поток на живот и присъствие на героите и на двата етажа. Горният – кръчмата и дома на кръчмаря и долният – скриваллището на партизанина. По драматургия сцената с партизанина е само една, а в кръчмата има много действие и много повече живот. Стоян искаше да направи пълнокръвен живот и на горния етаж и на долния. Долу – това беше съпротивата, и Стоян искаше да покаже какво става там, докато животът горе си тече. Цяло село се опитва да скрие един партизанин, но се оказва, че не може. Защо са толкова неадекватни, наистина ли става въпрос за предателство или за национална черта? Пряко никой не го предава, но и никой не успява да го скрие. Но нямаше текстове. Чудихме се какъв живот да вкараме на долния етаж. И което по-важно, то ще излиза напред. Просто драматургичният материал явно не се поддаваше на подобна постановъчна интервенция, а и струва ми се или почти съм сигурен Константин Илиев категорично отказа да дописва текстове, които Стоян искаше от него (текстове за действието долу, в мазето). И тогава се отказа от този вариант. Отиде на този плоския, но динамизиран вариант.

2. 
   Кое русенско представление е първото направено под влияние на Василиев и срещите на Стоян с него?
   

“Мисля, че първото представление 1+1=1 (“Любов” на Петрушевска и “Картината” на Виктор Славкин). Аз играх в “Картината” и си спомням безкрайно дългите разговори за Василиев и неговия спектакъл “Серсо”. Мога да говоря за пространственото състояние на енергията на звука и т.н., но не мога да го напиша.

3. 
   Искам да науча още нещо за двата плана на игра. И за значението на незначителните неща.
   

“Това е една двойствена реалност на поведение и реакции на героя, който той започна с “Любов” и “Картината”, мина през “Женитба” и “Музика от Шатровец” и кулминира в “Миналото лято в Чулимск”. Знам за какво ме питаш, до болка ми е скъпо но не мога да го напиша.

4. 
   Каква е връзката с “Миналата година в Мариенбад”? Едновременното съществуване на минало, бъдеще и настояще? Кое представление е направено на този принцип?
   

“За Роб-Грийе двамата говорихме страшно много, защото само той и аз го бяхме чели. Той е един от основоположниците на новия роман, на новата пластика във френската проза. Разбрахме, че Вампилов познава този роман и ние решихме да отидем към него. Има някаква връзка, някаква алюзия между “Миналата година в Мариенбат” и “Миналото лято в Чулимск”. Стоян обаче не тръгна да търси под вола теле, защото това са съсвършено различни неща – Грийе и Вампилов. Просто разсъждаваше. Например, какво значи да си на 2000 версти от най-близкия цивилизован населен пункт. Човек усеща ли реалността, в която живее. Ти идваш от големия град, който е на 2000 версти и попадаш в някакво селце, дето има една къща, в която се сервира водка и ядене, едно хубаво момиче, полуидиоти събрани на това място и нищо друго. А ти си от хайлайфа и си попаднал тук насила. Все едно си в лагер. Реално ли живееш в този живот или живеейки в него, ти непрекъснато живееш с връзката в онзи другият живот – в големия град?! Не могат просто да ти подхвърлят лъжицата, а ти да си свикнал да ядеш с три чифта прибори. Тива не може да не те накара да живееш двойнствено – в реалността и в миналото едновременно. Какво е “Завръщане у дома” на Пинтър – същото, един двойнствен живот, на всички почти герои. Стоян търсеше това не предумишлено, заради Грийе. Гриййе дойде после. Ние вече бяхме стигнали до много такива неща, когато го открихме. Като прочетохме и текста на Мариенбад решихме да вкараме откъс. Никой не разбра, че единият монолог не е Вампилов, а е Роб-Грийе. Имаше два финала – когато момчето стреля по мен, аз казвам монолога от Грийе и потича кръв от сакото, и втори вариант – затъмнение, сменях сакото и сцената започваше отначало, с диалога с момчето и той втори път стреля, но не ме улучва и всичко си продължава. Това беше единствената директна и нагла препратка към Грийе. Имаше и други неща вътре особено при Шаманов, които имаха някаква връзка. Например, когато говори с някого, той все едно говори с друг човек, защото главата му е някъде там, в големия град, в миналото.

“Стоян никога не ме режисираше на сцената, той ме режисираше в разговори.”

5. 
   Защо “1+1=1” е “големият завой”? Защо толкова малко се е играло?
   

“ Завоят беше заради Василиев. А се игра малко, защото тогава театърът нямаше сграда и спектакъла го направихме в мазето на Младежкия дом. Това предреши пазарната му съдба.”

6. 
   Имаше ли нещо, от което Стоян се страхуваше?
   

“Не знам. Не го е показвал очевадно, но мисля, че се страхуваше от ужаса, че може да не бъде разбран.”

“Отношението му към професията беше безкрайно честно. Защото той искаше истински да разбере една ситуация, един герой, неговите причини, мотиви за действие, стойностите…Това изграждаше спектаклите му. На него му трябваха актьори, които да му повярват истински, защото интелектуалното и емоционално напрежение, когато се играеше в представление на Стоян, беше много високо.”