“Би трябвало да ни е станало ясно, че заниманието с театър е необятно, че

Записките на Тодор Близнаков

(Сатиричен театър, 26.04.1996г., 9.30ч.)

AMO ERGO SUM! (Обичам следователно съществувам!)

Начало! (I действие)

• 
  Датата е 5 май!
  
• 
  Батареята от известно време е атракцията на града.
  
• 
  Траурът като че ли е приключил. Завръщане към нормален живот.
  
• 
  Вершинин идва за първи път в тази къща!
  
• 
  Семейството бавно, лека полека, отива надолу!
  
• 
  Пиесата е написана през 1900 година
  
• 
  Знаят много излишни неща. Знаят езици
  
• 
  Подаряване на самовар – конфузна ситуация. Защо? Непозволена граница се прехвърля!
  
• 
  Демонстрират постоянна готовност, като че ли веднага ще започнат! Кипящи от готовност за действие, олицетворение на енергията…
  
• 
  6 май, 1996г. – Гергьовден – Маша е оворила вратата и е видяла майка си и Вершинин на калъп! 10 години е пазила тайна!
  
• 
  Вершинин – все пак е благодарен на Маша, че е пазила тайната!
  

01.05.1998 (петък)

За Вершинин

• 
  Фамозна фигура от миналото, влюбен в майка им.
  
• 
  Това го знае Маша! Може би ги е мярнала в неудобна сцена! Но не е сигурна, че е той. Гласът не се променя – хората, не!
  
• 
  С доктора се познават отдавна. Опозиция с него – влюбени в една жена!
  
• 
  Баронът кани Вершинин за вечерта!
  
• 
  От известно време е тук! Чул е за Прозорови! Но не отива! Помни историята с майката. Чакал е удобен случай!
  
• 
  Остри отношения между Маша и мен!
  
• 
  “Излишни неща!” – като ви зачукам тука! Какви са тия простотии! Като ядосан баща! Ядосан!
  
• 
  Дошъл недошъл и ги насмете. Ловък пич, използва конкретната ситуация, интелектуални екскурзии!
  
• 
  В движение да се ориентира. Коя да бъде?
  
• 
  Ерозия от бита за семейството.
  
• 
  Оеснафяването тръгнало у тях!
  
• 
  Начина, по който носи нещастието си!
  
• 
  Там, в дома е Доктора, младоците.
  
• 
  Мобилизациата може да изглежда отпуснатост – готов за всички!
  
• 
  Влиза ненапомпан с нищо – празна туба, готова да се напълни с новото!
  
• 
  Да влезе, да седне на пейката или да отиде по посоката до въртящата врата? Аха-аха да излезе и го вижда Барона.
  
• 
  Не иска да е господар на положението…
  
• 
  Степния вълк! Може да помирише въздуха. Може да вдъхне въздух! Да! Хубаво! Дом!
  
• 
  “Имам чест да ви се представя! – тихо, ненатрапчиво, изчаквателно.
  

02.05.1998 (събота)

Разговор със Стоян Камбарев

1. 
   Има място за “нахалство” в повече. Окрупняване.
   
2. 
   След разминаването с Маша. Малко да задържа, подушването продължава и отпред и по-устремно към въртящата врата!
   
3. 
   Страхува се да не обърка имената!
   
4. 
   Да не спирам докато не се свлече Маша! Посягам нещо да …, но зад гърба ми някой скача. И се обръщам.
   
5. 
   Идвал съм у вас в Москва – II – то към доктора.
   

…
Подчинените му не го ебават!

“Влюбеният майор” – влюбен в бъдещата си жена!

Ако си спомня не с радост, ще изникне въпросът на Маша “Защо?

…

06.05.1998

”Всяка сцена стига до своето дъно и в тоя момент следващата я сварва по бели гащи.” – Стоян Камбарев

• 
  “Заекването” от монолога за излишните неща да утихне плавно и незабелязано до влизането на Кулигин. Не погнуса от полуинтелигента, а покруса и конфузия от собственото осиране!
  
• 
  Да не забравям! Тя ме е видяла как чукам майка й!!!
  
• 
  Преглед на семейното положение!
  
• 
  Аз вече не мога да се влюбя. Страхотном искам, но не мога! Не мога да задвижа пълнокръвния мотор на любовта!
  
• 
  Трябва да не изглежда смешен в своите и чужди очи…Организира си любовта! С презумпция за интелигенция.
  
• 
  Спокойната еротика е порнография
  
• 
  Коректност – висша форма на йезуитщина!
  
• 
  Да чуваме думите! Да не върви мътно диалога в опасната си част! По-категорично!
  
• 
  Дуел и себемотивация! Ясно, точно състезание! Да бягаме от Самосъжаление!!!
  
• 
  “канадска борба на ценностите”
  
• 
  II-ро действие – подготовка за празник. Маскарад. Празник на отворените врати! Всички са маскирани.
  

11.05.1998

(III-то дейсвтие)

Не е важно, че е изгорял градът. Важни са войниците!

На тръгване – не искам да се чувствам мръсник. Искам да си тръгна на чисто! Работи за спомена на другите за себе си.

Виолета Радкова за Стоян Камбарев

1. 
   “Солунските съзаклятници”:
   

Г. Данаилов много е харесал спектакъла и е споделил, че си ги е представял точно така – да излизат от тъмното и да се връщат пак там. По същото време Красимир Спасов е направил много силен спектакъл по тази пиеса в София.

Смъртта е представлявала една безкрайно красива жена, облечена в бяло, с много дълъг шлейф – десетина метра, като булка (под влияние вероятно на “Ах, този джаз”), тя обикаля цялата сцена и нежно ги прибира в шлейфа-платно. Този финал е имал много противници.
2. “Идеалният мъж” – всъщност е трябвало да се казва “Идеалната жена” заради ролята на Бойка.
3. “Женитба” в Русе е като широкоекранно кино. По-мащабно и въздействащо пространство в сравнение с “Женитба” в Младежкия.

В русенската “Женитба” има таван. Сценографията е разрез на стая в къщата на Агафя, развиваща се в перспектива към дъното. На нива, с по едно стъпало.

I вариант на сценографията е бил огромен шкаф в маслено зелено, всяка вратичка е отделна стая. Действието е трябвало да върви успоредно, кинематографично. Все едно е къща в разрез на два етажа.

II вариант – внезапно, преди да се пусне проектът по ателиетата. Отказват се по взаимно съгласие. На Стоян му е “хрумнало” друго решение. Споделил, че вижда цялото действие на едно място – в къщата! Възникнал проблем как ще се направи дома на Подкальосин и дома на Агафя едновременно. Тогава Стоян си признал, че видял спусната желязната завеса на сцената и това го поразило. Пожарникарската завеса с малката вратичка на нея маркирала къщата на Подкальосин. Това се првърнало в преддверие! Той говори със слугата си, докато той лъска обувки. Така се стигнало до тази безкрайна редица от обувки, от най-малките до най-големите. Завесата се вдига и там е домът на Агафя, това е къща като клетка. Уж руска къщичка, уж паянтова, прилича на къщичка за птици – фактурата е олющена боя, с полепнали перца, с петна, като бивше бяло, малко плесенясало… като дъска на съблекалня на края на плажа. Таванът е като решетка и през него влиза светлина отгоре. Цялото изображение

е на черти от тази светлина. Жените стъпват по дебели вълнени чорапи направо върху дъскения под. Агафя е младо наивно момиче, а не стара мома! Облечена в басмяна рокля с воланчета, млада и хубава. Чува се потракването на лъжичките. Естествени звуци!

Осветлението е странично! Запазена марка на тандема, а по-късно на спектаклите на Стоян.

Елена Стефанова (Фьокла), обута в мъжки ботуши! Тя е бачкатор, работник, подвижна брачна агенция, вечно уморена от тичане напред назад, като седне и хапне, заспива. Отегчена сватовница. Тя е като уморен войник.

Пържени яйца е слаб, а не дебел, както е по автор.

Въртящите се врати – за бърза смяна на декора, за невидимо появяване и изчезване на актьорите, на декор и реквизит, освен така са по-безшумни и ненатрапчиви. Трявва всичко бързо да се изчиства. Когато са отворени през тях минава насечена странична светлина.

Прозорецът е осветен отвън и от него се вижда върха на най-горното клонче на едно дръвче. Истински прозорец, а не маркиран.

Появяват се пет различни по големина и вид масички, които се събират и покриват с бяла покривка. Обяснението – бърза сватба с подръчни материали!

Костюмите не са театрални, а реални. Не са стилистично обединени от някаква концептуална идея, а са конкретни, за всеки персонаж според съответното решение и характер. Автентични до такава степен, че ако влезе някой отвън да се виждат капчиците от дъжда по дрехата. Това са обикновено носени костюми, обигравани, оживени, с полепнал по тях минал живот. От гардероба!

Абсурдните елементи в декора и реквизита – появява се люлка за бебе, количка, а годявката още не е приключила. Съществуването на всички времеви измерения синхронно – минало, бъдеще, настояще (“Миналата година в Мариенбад!”) Дори се появява дете, което е вече е пораснало!

Преминаването на слугинажа по всяко време, особено при интимни или скандални сцени. Използва сценични работници, неактьори – форма на автентичност. Пак “запазена марка”! Има ги в почти всички спектакли на Стоян.

В Краков Стоян е играл ролята на Степан. Като млад слуга.

4. “Междучасието” от Кънчо Стойчев. Подготвен специално за прегледа, Елена Цикова е извикала Стоян от Пловдив, за да направи този не толкова добър, но младежки текст. Пиесата е репетирана от друг режисьор, в стил “соцреализъм” – циментови тръби, които се събират и там учениците се крият да пушат. Стоян започва работа върху текста начисто. С ново решение! Историята е за десетокласници. Тинейджърите са идвали сами на представлението по няколко пъти, на финала запалвали запалки и пеели заедно с актьорите финалната песен.