Бирешит (глави 1-6) Бирейшит: не губи нито минута

Корах (глави 16-18)

Корах: положителното желание

Възниква простият въпрос. Нали Г-спод е обещал на Моше: „И ще ти вярват вечно“. Как е станало така, че един от същото това поколение, видяло Б-жественото откровение, е започнал да оспорва правата на Б-жия пророк? Още повече към него се присъединила цяла община, включваща и праведници. Разбира се, трябва да разберем, че въстанието на Корах не е толкова просто, както може да ни се стори. Двеста и петдесет човека – праведници, уважавани сред целия народ, не вярвали, че Моше е изпратен от Б-г?!

Какво отговаря на тези притенции Моше? Ние имаме само един Б-г и един първосвещеник, а вие – 250 човека жадувате за свещеничество? Но нали и аз го искам.

С това Моше казва, че Вс-вишният е избрал Аарон за първосвещеник. Такава е волята на Б-г и с това нищо не можеш да направиш. Ето и той – Моше е искал да бъде първосвещеник, но Б-г е решил друго. И Моше му казва, че това желание не му е чуждо, от което следва, че в претенциите на Корах и общината му има здраво зърно. Евреите знаели, че Моше е пророк на Вс-вишния и в тях не е предизвикало съмнение, че думите му са – думи на Б-г. Но те смятали, че Б-жията воля може да се промени. На тях вече не веднъж им се случвало да видят, че на Моше се отдавало да измени решенията на Вс-вишния. Те били свидетели на това, че свещеничеството, в миналото принадлежащо на всички първенци, е предадено на коените и смятали, че положението можело да се промени и сега, те можели да станат свещеници.

В желанието да бъдеш свещеник, коен, няма нищо осъдително. Още повече това било положително желание, защото Моше казал: „И аз бих искал...“. Грешката била в това, че те мислели, че това е достатъчно, за да се измени положението. Когато Моше им предложил да извършат службата на коените, те знаейки, че това крие в себе си смъртоносна опасност, били готови да отидат на това. Дори само незадълго да бъдат свещеници.

С какво да си обясним това желание? Тъй като службата на коените не е така привлекателна, както ни се струва. Те не можели да се занимават с предприемачество, влизайки в страната на Исраел, не получили дял и само духовната привилегия да „разпалват възкурение“ пред Вс-вишния, ги отделяла от целия народ. Коренът на това следва да се търси в Б-жественото откровение на планината Синай, когато всички евреи се намирали на нивото на първосвещеник. Вкусвайки това веднъж, общината на Корах била готова да отиде на въстание, за да се върне в това положение.

От тази история всеки от нас може да си извлече двоен урок. От една страна трябва да се стремим да станем „свещеник“, да бъдем близо до Вс-вишния, но от друга страна – не следва да се въстава против реда, установен от Вс-вишния.

Хукат (глави 19-22)

Хукат: отличителната черта на главата на поколението

Когато умрял Аарон и за евреите престанала защитата на „облака на славата“, народът не изразил недоволство. На пръв поглед, това ни се струва непонятно. Защото облакът е бил не по-малко жизненоважен в пустинята, отколкото кладенецът: той пазил еврейте от палещото слънце и пороите, от пустинните хищници, той показвал пътя. Защо изчезването му не е станало причина за безпорядък?

Мъдреците ни казват, че евреите са били съпътствани от два вида облаци. Едните охранявали хората, а другите имали изключително „представително“ предназначение – да указат там, където върви народът, получил Тора на планината Синай, сключил съюз с Б-г. След смърта на Аарон изчезнал облакът от втория тип. И евреите не изказали по този повод никакво недоволство, защото жизненоважният за тях облак останал.

Знаем, че Моше се е сдобил с възвръщането на кладенеца. Защо са изчезнали и не са се върнали „облаците на славата“? Нима тяхното възвръщане не е било по силите на Моше? Занимавайки се с решението на този въпрос, ще намерим съществена разлика между Моше, от една страна и Аарон и Мириям – от друга. Това, което е станало достояние на еврейския народ, благодарение на Аарон и Мириям, е било награда за техните добри дела и след излизането от живота, тази награда е била отстранена. А Моше се грижел за народа си, като „предан пастир“ и това, което дал на народа си, не е било негова награда, а необходимост. Всичко, от което се нуждаел народът, Моше му давал.

В това и е причината, че Моше се е сдобил с възвръщане на кладенеца, а не на облаците. Водата е била необходима за евреите в пустинята, без нея те не са можели да съществуват. От „облаците на славата“ такава необходимост е нямало, те се явявали само следствие от заслугите на Аарон и след смъртта му, нямало основание за това, облакът да съпровожда народа.

В това се заключава невероятната висота на Моше, като ръкъводител на народа. Главното за него е било блогополучието на хората. Разказва се, че и след смъртта на Моше, хората се хранели още 14 години с ман, оставен от великия вожд. В това и се състои особеността на главата на поколението – да се грижи за материалното и духовното благополучие на народа си дотолкова, че и след смъртта му влиянието му да продължи да се разпространява.