Бирешит (глави 1-6) Бирейшит: не губи нито минута

Беаалотха (глави 8-12)

Беаалотха: кой може да освети душата

Изхождайки от това духовно символично разбиране, можем да обясним всички закони, свързани със запалването на менората. Например „запалването може да става и от чужд“, т.е. не само свещеник-коен може да пали храмовата менора. Съгласно друг закон подготовката на маслото за свещниците трябва са се прави само от коен. Първият закон символизира това, че душевният огън може да бъде запален във всеки човек, от ближния му, който и да е той. Върху всеки от нас лежи задължението да приближаваме другия човек към Небесния Отец. Мишна ни учи: „Бъди ученик на Аарон,... обичай създанията и ги приближавай към Тора“.

Но от друга страна Тора ни учи, че подготвителните работи преди запалването трябва да изпълнява именно коенът. На духовно ниво това означава, че всеки може да оказва влияние на окръжението си, но изборът на средства в това благородно дело не е дадено на всеки.

Възможна е ситуация, когато човек реши, че с цел да помогне на ближния, да се приближи към Б-г, не следва да му открие необходимостта от изпълнението на всички заповеди - необходим е индивидуален подход и през първия етап някакво облекчение в Тора. Именно във връзка с това, Тора ни предупреждава: не се разрешава да се води „подготвителна работа по запалването на всеки“.

Коаним, на които е разрешена този род работа, са получили това отличие преди всичко поради това, че нямали никакъв дял в страната Исраел - „Г-спод е техният дял“. Иначе казано, те били напълно отделени от материализма, цялата им същност била в службата на Вс-вишния. Тези хора - „хората на Б-г“ могат да подготовят свещта на душата.

Шлах (глави 13-15)

Шлах: следва да се върви по пътя на истината, защото това е истината

Тора нарича десетте разузнавачи, изпратени в земята Кнаанска и оклеветили я - „община“. Оттук правим извода, че когато става въпрос за община се има предвид като минимална мярка десет човека. Изниква справедливият въпрос, защо толкова важно понятие трябва да се изяснява именно в разказа за разузнавачите?

Известно е, че разузнавачите били най-добрите в колената си, а следователно и в целия народ, затова и ги пратил „да огледат“ земята на Исраел. В какво се състоял грехът им? Както обясняват коментаторите ни, те не искали, еврейският народ да влезе в тази страна, те предпочитали да останат в пустинята. Но така и станало. Вс-вишният изпълнил желанието им, на еврейския народ било отсъдено да остане и странства още 40 години в пустинята.

Защо разузнавачите искали да предотвратят влизането на евреите в страната на Исраел? Четейки Тора, често стигаме до неверни разсъждения, сякаш странстването в пустинята е бил един от най-тежките моменти в историята на еврейския народ. Внимателно изучавайки ситуацията, непременно ще стигнем до извода, че в пустинята не е било толкова лошо. Синовете на Исраел се нуждаели от храна и Вс-вишният им изпраща месо от пъдпъдъци, от вода – с тях постоянно бил кладенецът на Мириям, те не страдали от жарко слънце, нито от дъжд – облакът на Вс-вишния защитавал лагера. От друга страна, не би изисквало много труд, да си представим, какво би очаквало евреите в новата страна: война, тежък труд...

Съвсем скоро евреите получили Тора и разузнавачите прекрасно разбирали, че изучаването и изпълнението на заповедите, ще бъде значително по-лесно в условия, когато народът няма да има никакви грижи.

Следователно, няма нищо удивително в това, че понятието „община“ е свързано с историята за разузнавачите. Единственото желание на тези святи хора било, да се намират, колкото може по-близо до Б-г и „грехът“ им бил на много висока степен – те не разбрали, че влизането в страната Исраел се явява по себе си по-висока степен, дори пълно обединение с Б-жествеността.

Рамбам говори за това, че службата към Вс-вишния се състои от три степени. Първата най-ниска, на която се намират невежите и малките деца, са току що започналите да служат на Вс-вишния - „служене от страх“, когато човек изпълнява волята на Б-г, боейки се от наказанията Му; второто ниво - „служба от любов“, когато човек служи на Вс-вишния, изпитвайки към Него искрена любов, желае да изпълнява волята Му, с помощта на което би могъл да се приближи, да се „прилепи“ към Него, на това ниво се намирали разузнавачите, те обичали Вс-вишния и ръководейки се от единственото желание да бъдат до Него, колкото може по-близо, не искали никакви материални грижи, да не са грешка към тази цел. Това ниво е много високо, но не е максимално цялостно и Вс-вишният оставил евреите още четиридесет години в пустинята. Предстои им още четиридесет години да странстват по нея, за да се повдигнат на още по-високо ниво, знак за което трябвало да стане, влизането в страната на Исраел. Това е нивото - „вървящ по пътищата на истината, защото това е истина“. Намиращият се на това ниво, въобще не мисли за усещанията си, за плодовете на службата си към Вс-вишния. Всичко, което му трябва е да изпълнява волята Му, защото това е волята Му и това е истина. На това ниво стояли разузнавачите, не влезли в „общината“, Калев и Йошуа, без да се плашат от трудностите, които очаквали еврейския народ в Исраел. Те точно, както и своите „колеги“ разбирали, че ще има трудности, но за тях било по-важно да изпълнят желанието на Вс-вишния, да въведе евреите в Исраел. А това, което Той иска е истина и всякакви размишления по този въпрос са излишни.