Бирешит (глави 1-6) Бирейшит: не губи нито минута

Ваетханан (глави 4-7)

Ваетханан: велик и непрекъснат

Особеността на Б-жественото откровение на планината Синай се заключава в това, че даряването на Тора ставало на висша степен. Талмудът обяснява това с едно изречение: „Аз съм Б-г“, откриващо десете заповеди, защото думата „Аз“ - „Анохи“ се явява абревиатура на думите „Ани нафши ктовит еговит“ - „Сам Аз написах и дадох“. Това означава, че по време на даряването на Тора, Вс-вишният се разкрил на всеки.

Можем да предположим, че такова ниво на разкриване е било само по време на Синайското Откровение. Статусът на всичко ставащо след това, постановленията на пророците и мъдреците, през по-късните поколения, не е толкова висок. Разбира се, това са били святи хора и всичко казано от тях е било Б-жествената мъдрост, макар че, толкова високо разкритие, както в Десетте Повели на Г-спод, повече не е имало.

На това предположение Тора отговаря: „Глас велик и непрекъсващ“. Всички части на Тора, цялото учение и това, което е било в по-късните поколения, е включено в този „велик глас“. Във всяко установление на мъдреците на Исраел, във всички поколения се открива Сам Всесъществуващият, сякаш Сам той им говори, както на планината Синай. Той е създал света по желанието Си така, че определени важни в един или друг период за историята постановления, се откриват именно тогава, от пророците и мъдреците на поколението си и това всичко е също „великия глас“.

Освен това, Мидрашът пояснява, посланието на Вс-вишния се е превеждало на седемдесет езика. По този начин Тора ни дава да знаем, че съдържанието и, отнасящо се до народите на света, седемте заповеди на потомците на Ноах, не са второстепенни, това е част от „великия глас“ на планината Синай. Още повече, фактът, че евреите са разсеяни сред другите народи на света и говорят на „седемдесетте езика“, е необходим, за да може на всеки от тези езици да звучат думите на Тора, за да може общувайки и ползвайки ги в ежедневния живот, да ги освещаваме. Този потенциал е заложен във „великия глас“, прозвучал на планината Синай.

Екев (глави 8-11)

Екев: стълбата, водеща надолу

Пустинята символизира псевдовеличието, защото тя заема повече място от жилищните места. Така е и сред евреите - „те са малобройни сред народите“, а и в самия еврейски народ законите на Тора, заповедите и съблюдават малцинството. Тора ни говори, че величието на пустинята е лъжливо. Не по количеството и силата се проверява истината. Заявявайки, че евреите са „избрани“, въобще не предполагаме, че те трябва да управляват света, че във военно отношение народът на Исраел трябва да бъде най-силен. Такова нещо не е било и ако е било, то е било за много непродължителни периоди от историята ни. „Избраността“ ни е в това, че именно на еврейския народ се е открил Б-г на планината Синай, избирайки го от другите народи. Разбирайки това, не можем да бъдем подложени на никакво изгнание, никаква външна слабост това положение няма да промени.

Пустинята е описана и с думата „страшна“. Това указва на страха ни пред обкръжението. Евреинът, намиращ се в изгнание, се бои да намери вярата си, закона си. Този страх, който като правило, не зависи пряко от външните обстоятелства, позволява на изгнанието да управлява душите ни.

Това унижено състояние непременно води до третото ниво на изгнание: „Змея“. За змиите се говори, че имат „топла отрова“. Светът е пълен със „забранени плодове“ и в природата на човек е да се стреми към тях. Отделяйки се от властта на страстите, той получава истинско удоволствие, това е „топлата отрова“. Ентусиазмът в търсенето на забраненото непременно води до власт гущера (сороф), който изгаря (сореф) стремежа към Б-жественото.

Следващата степен на стълбата водеща надолу, представлява скорпионът, чиято „отрова е студена“. Досега грешникът, който страстно се е стремял се към удоволствията, духът му е бил горещ и това свойство, устремено дори и в неправилно направление би могло, все пак да служи на добра служба, ако в него би възникнало желание, да го използва за святи цели. Да речем, досега е бил алчен и ненаситен в това, да увеличава имуществото си. Напълно възможно е да си представим, че на някакъв етап тези качества могат да се пренасочат, например за създаването на мрежа от благотворителни учреждения. Ако и това му се окаже недостатъчно, той няма да се задоволи с достигнатото. Когато го порази „студената отрова“ на скорпиона, той ще стане хладен и безразличен към всичко наоколо, към страданията на хората и ще му е много трудно да се събуди.

И ще се спусне на последната, най-низка степен: „жажда и няма вода“. Дори и най-закоравелият грешник с времето е близък до това, което се нарича разкаяние. Той неочаквано изпитва жажда да извърши нещо добро.

Но когато окончателно се е отделил от святостта – в него вече няма да има вода, както Талмудът именува Тора, той все ще се стреми към нещо, макар и да не знае към какво. Излекуването на тази болест е възможно, ако се започне от първия етап, спомняйки си че величието на „великата пустиня“ е лъжливо.

Рейе (глави 12-16)

Реие: справедливост за справедливост

Рамбам, изброявайки действията, които следва да се предприемат, за да бъде настъпващата година добра, особено подчертава ролята на цдака. На езиците на много народи, помощта за бедните се нарича „благотворителност“, „милосърдие“. При евреите тя се нарича „цдака“, „справедливост“. В какво е особената роля на цдака, защо именно тя е в състояние да подобри присъдата на Висшия Съд за бъдещата година?

Защо мъдреците говорят: „Целият свят се храни (за сметка) на цдака...“ Има се предвид, че човек получава Б-жествено благословение не за нещо, а според оказването на благотворителна помощ. И когато евреин се моли за благословия Вс-вишния през новата година, той не се надява на собствените си заслуги, награда за добрите си постъпки, а разчита на „цдаката“ Му. Известно е че Б-г постъпва с нас, както ние постъпваме един с друг. Оказвайки тези дни особено внимание на цдаката, разчитаме да получим помощ от Небесата през бъдещата година.

Рамбам изброява осем степени на цдака една над друга. Най-високата предполага оказване на помощ на бедния, включването му в собственото ти дело или намирането на работа за него, т.е. „укрепване на ръцете му“, докато вече няма да му е нужно, да се обръща за помощ.

Вече говорехме, че думата „цдака“ в еврейския език не съответства на „благотворителност“, както при другите народи по света. „Цдака“ произлиза от думата „цедек“ - „справедливост“. От гледна точка на Тора, даващият цдака постъпва не повече от справедливо. Без да помагаме на ближния, ние се държим не само аморално, но и нарушаваме Закона.

При нас е прието да приучаваме децата си да дават пари на бедните от ранна възраст. Ние ги учим сами да дават на нуждаещите се, а не да ни наблюдават, как ние правим това. Когато детето, за което ни се струва, че още нищо не разбира, на нивото на инстинкт то трябва да разбере, че оказването на помощ на бедния – е негово задължение, че по воля на Вс-вишния то е получило пари и някаква част от тях, то трябва да отдели за своите по-малко успешни братя и сестри.

Държейки се по този начин, ние не само се надяваме, но и сме уверени, че Вс-вишният ще ни изпрати добра година, година напълнена с „Небесна цдака“.

Шофтим (глави 17-21)

Шофтим: дълбоката връзка с източника на живота

Каква е връзката на човек с дървото? Защото човек е царят на природата, единственото творение на Вс-вишния, умеещо да говори, а дървото се намира на ниско ниво на съзнание, дори под животинския свят.

Главният източник на растителния свят се явява неговата привързаност към източника на съществуването му, към земята. Но и хората и животните получават препитание от земята, обаче не са свързани с нея, както растенията.

Особената връзка на дърветата със земята е обусловена от това, че те, дърветата са най-дългогодишните представители на растителния свят. Те изпитват върху себе си влиянието на времената на годината, плодоносят ежегодно, за разлика от другите растения, в частност едногодишните, които измират в края на сезона си. Връзката на дърветата със земята не може да бъде разколебана, дори от промяната на сезонните условия.

В този аспект човек може да бъде сравнен с дърво в полето. И той в истинската си същност е неделим от Източника си. Душата му се нуждае от постоянна връзка с корена на жизненоста и.

Източник на живота на човек е Тора, както е казано: „Те (думите на Тора) са живота ни“. Именно от нея, от Тора евреинът черпи душевни сили, именно тя му помага да устои против бушуващите наоколо ветрове. По различни причини, исторически се е случило така, че само за малка част от еврейския народ изучаването на Тора е станало основно занятие. В болшинството си евреите са били принудени да излязат от „шатрата за изучаване“, в това число и по закона на Тора, в света, за да заработват за себе си и семейството си препитание, да имат възможност да помагат на нуждаещите си, да изпълняват Б-жествената мисия - „да се направи на Благословения, жилище в ниските (светове)“.

Нека си спомним, че човек е сравняван с дърво в полето. Със ствола и короната си дървото се намира над земята, вън от източника на живота си, обаче с корените си е постоянно свързано с източника си. Струва си човек да се научи на това от дървото. Посвещавайки по-голямата част от времето си на материалните грижи в този свят, той трябва да намери начин, да се намира в постоянна връзка с източника на живота – Тора.

Ки Тице (глави 22-25)

Ки тице: ограждането на гордостта

Освен юридическият, материален аспект на тази заповед, съществува и духовен смисъл, указание, как следва да се държим в духовен план. Покривът е високо място, символизиращо гордостта, затова Тора ни учи: „...направи си перила“, овладей гордостта си, защото тя е източник на всички лоши качества и духовни падения - „ако ще пада и падне“.

На някой може да му се стори, че е забранена само обикновената човешка гордост. Но ако за основа и служи дълбокото познание на Тора и скропульозното изпълнение на заповедите, то в това няма нищо лошо. „Това не е моя лична гордост – си мисли той, - а почет към Тора. Почитайки мен, познавача на Тора, хората оказват уважение на самата Тора!“ Именно за това Тора гласи: „Сърцето му се повдига по пътищата на Б-г“. Именно към познавачите на Тора е адресирано установеното: „Нека в него тя бъде една осма от осемдесет (делът на гордостта)“. Такава гордост не само е позволена, но и разписана.

От заповедта за ограждане на покрива следва: „Не, и такава гордост следва, да се ограничи“. Дори покривът на най-святия дом в историята на еврейския народ - Храмът също трябва да се огражда.

Но това е само едностранен поглед към тази заповед – може да погледнем към нея и иначе. Тази заповед се отнася и към това, че е необходимо да се стараем, да не причиняваме вреда на друг човек. Това можем да разберем и на духовно ниво. Общувайки с ближен, говорейки с него, предприемайки някакви действия по отношение на окръжаващите, трябва да се грижим от това, никой да не може да „падне“.

Особено отношение този поглед има към възпитанието. Обучавайки на нещо всеки друг човек, ние сякаш строим нов дом – още едно жилище за Б-жествеността. И тук е уместно да си спомним за оградата. Само бъдейки напълно оградени от личен, користен интерес и грижейки се само за благото на ученика, можем да се надяваме, че строителството ще се окаже удачно. Ако движещите сили в този процес ще бъдат гордостта и амбицията, резултатът не само ще бъде неудачен, но и ще доведе до падение.

Но Раши счита, че падналият е трябвало да падне – ако ученикът е бил пригоден, готов за това, да стане „нов дом“, той не би паднал! За това говори и Тора – може би е така – но ти не трябва да се явяваш причина за това.

Ки Таво (глави 26-29)

Ки таво: радост през всяка минута

Очевидно следва всички заповеди да се изпълняват с безгранична радост. Но има заповеди, които изискват особено щателно изпълнение. За една от тези заповеди разказва Тора, в самото начало на главата „Ки таво“. Става въпрос за заповедта за приношение в Храма на първите плодове от урожая. Описвайки реда за изпълнение на закона, Тора заключава: „И се радвай на всичко добро, което е дал Б-г, Вс-силният твой...“ (Дварим, 26:11).

Тази заповед се отнася към най-важното в служенето на Вс-вишния. Тора заповядва да се вземат „най-добрите от плодовете“ и да се принесат в дар на Б-г. Изпълнението и е било възможно само по времената на Храма, следователно материалното и въплъщение в наши дни не може да бъде осъществявано, обаче духовният и смисъл не е загубил актуалността си.

На какво ни учи тази мицва? „Когато дойдеш в страната, която Б-г, Вс-силният твой ти даде като дял“, когато човек се окаже в това място, което е избрал за него Вс-вишният, той трябва да разбира, че не случайно се е появил тук, че в това е заложен Б-жествен промисъл. Това място той трябва да очисти с помощта на Тора и заповедите й, в този смисъл ставащото се разпространява по всички части на земята, не само в страната на Исраел. Именно това е имал предвид третият Любавически Ребе – Цемах Цедек, когато е казал: „Направете тук земята на Исраел“ - където и да си, привнеси святостта на духовния Исраел там.

Какво трябва да прави човек оказал се на такова място? - „Вземи основите от всички плодове, които ще получиш в страната си“ - най-добрите „основи“, трябва да принесеш на Б-г. Най-добрите си сили, най-доброто си време трябва да посветиш на Вс-вишния. Именно по такъв начин можеш да се отблагодариш на Твореца за земята „земята за Б-жествено благословение“. Именно в най-доброто време сутрин, току отворил очите си, трябва да произнесе молитвата „Благодаря Ти...“ Чак след това може да отдава силите си на материалния свят и тогава ще се удостои с помощ от Небесата.

Всичко това трябва да се съпровожда с искрено въодушевление и радост. Радост не само за частния успех, а радост за „всичко добро“, за факта на съществуването ни, за това, че сме се родили евреи и служим на Създателя си. Такава радост пронизва целия ни ден и всичките ни постъпки. И занимавайки се с ежедневни дела, ния я усещаме, защото тази радост е свързана с „всичко добро“.

Ницавим (глава 30)

Ницавим: Б-жественото благословение

Какво е това благословението на Вс-вишния? Главата на Тора „Ницавим“ започва с думите „днес вие стоите“, „днес“ означава Рош аШана, деня на Съда и Вс-вишният ни обещава, че в деня на Съда „вие стоите“, ще устоите, иначе казано „ще победите“ в Съда. Това благословение е общо, а веднага след него започват детайлите, кой именно ще устои през този ден: „... главите на колената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всеки човек в Исраел, децата ви, жените ви и пришълеща твой, който е сред стана ти, от дървосекача до водоносача ти“ (Дварим, 29: 9-10).

Обещавайки да благослови народа Си, Вс-вишният ни обяснява, защо това Му трябва: „За да встъпи с теб в съюз Б-г, Всесилният твой“. Това означава, че Вс-вишният сключва съюз с народа на Исраел.

Основната цел се свежда до материализация на указаното по-горе благословение, то трябва да се прояви в материалния свят, да се изрази в материално благосъстояние. Известно е, че Съдът през Рош аШана се касае именно за този, материалния свят. И в службата към Вс-вишния най-важно е, волята Му да не остава само в духовната област, тя трябва да придобие материално въплъщение. Мъдреците ни говорят: „Главното е работата“. Не добрите намерения, колкото и високи да са те, а именно действието е основата на основите. Затова еврейският закон казва, че дори най-добрите намерения не изменят изпълнението на заповедите, а действието, дори не съпроводено с добри намерения, се приема като мицва.

Изпълнявайки волята на Твореца по най-добър начин, в това число и в областта на тшува, трябва да се удостоим, през тази събота за получаване на Б-жествено благословение и „победа на Съда“.

Ваиелех (глава 31)

Ваиелех: разбуди окръжаващите

„Тосефта“ ни разказва, как се изпълнявала тази заповед. През деня на „събранието“ коени със златни тръби в ръцете се построявали по улиците на Йерушалаим и „тръбейки, събирали народа в Храма“. „За коен, - завършва „Тосефта“, в чийто ръце нямало златна тръба, казвали, че той сякаш не е коен“.

Това последно заявление изисква пояснение. Защото службата на коените се отнася именно към храмовите процедури. Тръбенето по йерусалимските улици било само подготовка за изпълнение на заповедта за събирането на народа. Може ли да се твърди, че без изпълнение на косвените, подготвителни задължения, коенът преставал да бъде коен?

Каква е същността на службата на коена в Храма? Едно от основните му задължения било възкурение на благовония. Рамбам смята, че благовонията се палели, за да отстранят лошите миризми. В духовен смисъл тази служба, както обяснява Зоар, се състояла в това, да отстрани скверността на лошото начало.

Благовонията се приготвяли от подправки, негодни за храна на човек. Сред тях и от „халван“, който притежавал лош мирис, символизиращ низкото и пропадналото. Талмудът казва, че той в частност се явявал, символ на греха на Исраел. Работата на свещениците се заключавала в това, низкото и пропадналото да се повдигне към святостта, да се използва за служба на Вс-вишния. В най-голяма степен това тяхно предназначение се проявявало по време на церемониите на „великото събрание“, когато целият народ на Исраел се повдигал на по-висока духовна степен.

Тази церемония ставала своеобразен изпит за коените: ако коенът чувствал, че задачата му се състои в това, да събере народа, с това изпълнявал предназначението си. Ако той смятал, че в това време може да остане в къщи, било „сякаш той не е коен“.

Тора нарича всички евреи „народ от коени“; задачата на всеки евреин, особено този, който може да оказва влияние върху окръжаващите, е да подбужда народа, за го повдига на по-висока степен.

аАзину (глава 32)

Аазину: трите похвали

С тези похвали се подчертава, че евреите не постъпвали, както народите на Ишмаел и Есав, които не пожелали да приемат Тора, докато не се запознаят с нея, какво е написано в нея, а разбирайки, решили, че Тора не им подхожда. Евреите проявили истинска преданост към Вс-вишния, приемайки Неговата Тора, още преди да разберат, какво има в нея: „Ще правим и чуем“, - казали те.

И така, евреите приели върху себе си Тора, изразявайки готовност да я учат. На това ниво те показали, че са готови да приемат царската власт и да изпълняват царските укази, без да задават въпроси, което са нарича „без обсъждане“.

Но още по-голяма степен се явява това, че евреите приели върху себе си Неговото бреме. Подчинявайки се на царската власт, поданникът въобще не е длъжен да посвети частния си живот на властелина, той се задължава само да бъде лоялен към господаря си във всичко, което касае обществените закони. Приемайки върху себе си на бремето Му, евреите се обявили за роби на Вс-вишния, обявявайки, че животът им принадлежи на Господаря.