Бирешит (глави 1-6) Бирейшит: не губи нито минута



страница9/10
Дата08.12.2017
Размер0.92 Mb.
#36312
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Матот (глави 30-32)

Матот: да търсим светлите страни


В началото на главата е казано: „Ако човек даде обет на Б-г или се закълне, приемайки забрана върху себе си, то не трябва да нарушава думите си, всичко, което е излязло от устата му, трябва да направи“ (БиМидбар, 30:3).

Какво е обет пред Б-г? По същността си, такова нещо се явява приемането върху себе си, на ограничение върху разрешени от Тора неща. Иначе казано, произнасяйки обет, човек прави разрешеното забранено за себе си. Мъдреците се отнасят към обетите двойнствено. От една страна, те признават положителното влияние на обета, считайки го за „ограда към разврата“, от друга – порицават приелите върху себе си обет: „Малко ти е това, което ти забранява Тора, но искаш да въведеш допълнителни забрани?!“

Всъщност няма никакво противоречие. Има хора, за които обетите се явяват положително нещо, но има и такива, които не бива да приемат обети.

Човек, който не се е повдигнал на достатъчно висока степен на служене на Вс-вишния, следва да се ограничава в разрешеното – и то без ограничение може да причини духовен упадък. Тора не забранява на човек да получава удоволствие или да се занимава с труд не само, за да изхрани семейството си, но и с цел да увеличи състоянието си, но предлага на евреина да се стреми към святост. В определени случаи и при определени хора, най-добрият път за това се явяват ограниченията в ежедневните занятия и посвещаване на повече време не на отдих и удоволствие, а на изпълнение на заповедите. Но този, който се намира на такава степен, когато може да е уверен, че разрешените от Г-спод материални неща от този свят няма да му причинят вреда, не трябва да се отказва от „светското“, следва да знае, че му предстои да очиства материалните блага на този свят от скверност.

Но и приемайки върху себе си ограничения, е необходимо да се ръководи от особени принципи. Евреин, доброволно отказъл се от излишествата или дори от обикновените радости на този свят, трябва да прави това, не защото ги смята за нечисти. Всичко, което е създал В-вишният, освен това, което е забранено от Тора, представлява по себе си вместилище на святост.

Но и святостта се постига по различни пътища. Един от тях се състои в подробното изучаване на това, което не трябва да се прави, друг – в изпълнението на заповедите, добрите дела. Хасидизмът учи, че вторият път е за предпочитане като по-верен. Оказвайки положително влияние върху света, автоматично унищожаваме злото. Иначе говорейки, за да се борим със злото, трябва да правим добро и тогава злото се самоотстранява.

Разглеждайки света около себе си, общувайки с околните, не трябва да търсим негативното. Много често ни е известно „как не трябва“, а следва да търсим „как трябва“. Ако вярваме в истинността на Тора, можем да изпълняваме заповедите и, ръководейки се от това, че за нарушението им задължително следва наказание, но е възможен подход и от друга страна, когато помним, че за изпълнението им, ни чака награда. Можем да видим отрицателни качества в ближния си, но не трябва да забравяме, че и той, както и нас е притежател на Б-жествена душа, „частица от Самия Б-г“. Този подход, търсенето на позитивното е много, много по-разумен.

Масей (глави 33-36)

Масеей: увереността в утрешния ден


Известно е, че при разделянето на страната на Исраел между евреите, коляното на Леви не получило дял, както останалите колена. Четиридесет и осем града с неголеми участъци земя около тях, следвало да се оставят на левитите. Как това е станало на практика е описано в книгата Йошуа. Земеделски парцели не са били отделени за левитите главно, за да не стане земеделието тяхно основно занимание, в ущърб на изпълнение на възложените им от Вс-вишния задължения, свързани с б-гослужението в Храма. Освен това се е отчитало, че равномерно разпределени сред останалите, те биха могли да са учители по Тора, разясняващи Закона.

В главата „Масеей“ се разказва за това, че синовете от коляното на Леви, избрани за служба в Храма, получили и шест града-убежища, три на изток от Йордан и три на запад.

В предишната глава се съобщаваше, че колената на Реувен, Гад и половината коляно на Менаше се обърнали към Моше с молба, да им разреши, да не преминават през Йордан. Моше им отговорил с упрек: „... Братята ви ще тръгнат на война, а вие тук ли ще стоите?“ (БиМидбар, 32:6). Струва ни се, че от това излиза, че не бива да се заселват на противоположния бряг на Йордан. Но на левитите били дадени три града на този бряг!

Разбира се, няма съмнение, че на противоположния бряг на Йордан имало необходимост от градове-убежища, такива градове трябвали навсякъде, където живеели евреите. В тях, както е известно са можели да се укриват хора, извършили непреднамерено убийство. Роднините на убития, нямали право да нападат престъпника, в нито един от тези градове. Ако съдът установил, че убийството е станало поради небрежност, човекът бил задължен да остане в града-убежище, до амнистията, настъпваща в случай на смърт на първосвещеника.

Но защо в тези градове се заселвали левити? Този въпрос е безусловно актуален, ако отчитаме, че работата на левитите била свързана основно с Храма. Коляното на Леви се отличавало с особена любов към страната на Исраел. Левитите не съгрешили с другите разузнавачи, възразили срещу влизането на евреите в Исраел. И именно тях Вс-вишният оставя на противоположния бряг на река Йордан?

Във въпроса е заложен и отговорът. Именно защото левитите се отнасяли така към страната на Исраел, е следвало да бъдат заселени на другия бряг на реката Йордан. Защото Моше отхвърлил претенциите на останалите колена за тази земя, защото причината за желанието им за заселване там, била развъждането на скот. Левитите, заселили се по тези земи, за които е казано, че с идването на Машиах, ще влязат в страната на Исраел, са символизирали вярата, че това време ще дойде. Заселвайки се там, те проявявали готовност към бъдещето, обещано от Вс-вишния.



Книга Дварим (Слова)

Дварим (глави 1-3)

Дварим: сълзите на поколението


Тази глава се чете в съботата преди 9 Ав и в нея има много намеци за събитията през този ден. Главата започва с разобличителната реч на Моше по адрес на евреите, напомняйки им местата, където те са гневили Б-г: „И ето думите, които Моше говори на целия Исраел...“ (Дварим, 1:1).

Раши коментира думите „целия Исраел“ така: „Ако той би порицал част от тях, то отсъстващите биха казали: „Вие слушахте сина на Авраам и нищо не му казахте в отговор?! Ако бяхме там, то бихме му отговорили!“, затова той събрал всички и им казал: „Ето всички сте тук. Нека всеки, който иска да възрази, да възрази““.

И така Моше събрал всички евреи, за да им напомни за това, че те са гневили Г-спод. Сред всички постъпки, извършени от еврейския народ, той напомня и греховете на разузнавачите: „... и взех аз от вас дванадесет човека, по един от коляно. И се отправиха те, и се качиха на планината, и стигнаха до долината на потока Ешкол и я разузнаваха. И взеха те в ръцете си от плодовете на тази страна, и ги донесоха при нас, и ни разказаха: „Добра е страната, която Б-г, Всесилният наш ни дава!“. Но вие не поискахте да се повдигнете и се възпротивихте към повелението на Б-г, Всесилния ваш. И възроптахте в шатрите си и казахте: „С ненавист Б-г ни изведе от страната египетска, за да ни предаде в ръцете на еморейците за изтребление! Къде да се изкачваме? Братята ни внесоха страх в сърцата ни, казвайки: народът е многоброен и по-висок от нас, градовете са големи и укрепени до небето, а също и великани видяхме там“. И ви казах: „Не се страхувайте и не се бойте! Б-г, Всесилният ваш ще върви пред вас, Той ще се стражава за вас така, както Той направи в Египет пред очите ви. И в пустинята, където видя, че Б-г, Всесилния твой те носеше, както човек носи сина си, по всички пътища, по които вървяхте, докато не стигнахте до това място. И в тази работа вие не вярвате в Б-г, Всесилния ваш“. (Дварим, 1:23-32).

Известно е, че историята със завръщането на разузнавачите и напразните преживявания на евреите, е станала в нощта на 9 Ав. Във връзка с това, 9 Ав се е превърнал в ден за всеобщ траур. От думите на евреите, може да се заключи, че им се е струвало, сякаш Вс-вишният ги ненавижда. В памет на това, в нощта на 9 Ав, традицията е установила да се чете свитъка Ейха, започващ с думите, първите букви, на който образуват думата „ненавист“.

В тази глава Моше напомня за това, което не е вменявано като вина на евреите, в първия разказ за разузнавачите в главата „БиМидбар“. Там ставаше въпрос за това, че народът плакал и се жалвал от това, че Вс-вишният ги довел в страна, в борбата, за която им било съдено да загинат. По този начин те проявили малодушие, недостатък на вярата си в могъществото на Б-г. Моше упрекнал евреите и за това, че те се основавали на това, че Вс-вишният не просто не може да ги защити, а не иска да прави това, защото ги ненавижда.

Моше говори за това, че евреите „възроптали в шатрите си“. Това означава, че освен откритите претенции, които изказали пред него – Моше, те изказвали недоволство и между себе си, в шатрите си. Какво се има предвид?

Раши цитира Мидраша, разказващ за това, че евреите били недоволни от самия факт на излизане от Египет, „поливно поле, оросявано от повдигащия се Нил, а земята на Кнаан – поле зависещо от дъждовете“.

Не остава съмнение, че и двете претенции са неоснователни. Народът, по чудесен начин изведен от Египет от Вс-вишния, получил Тора на планината Синай, се осмелил да твърди, че Той ги ненавижда! По повод на втората претенция: очевидно е, че земята на Исраел, която както е било обещано, Той благословил с дъждове, е по-добра от Египет, чийто единствен източник на влага се явявал Нил, където за напояването на полетата се изисквало построяването на специални съоръжения.

Тъй като претенциите на евреите били измислени, те не смеели да ги предяват открито.

От тази история можем да си извлечем важен урок. Преднамерената лъжа обикновено говорят зад гърба и най-добрият признак за лъжливост в обвиненията, се явява страха, да се заяват открито.

Раши пише: „Той ви обича“. Тези думи се подчертават в съботата, преди 9 Ав, за да укрепят и поддържат синовете на Исраел в дните на траур, да ни напомнят за това, че нещастието и мъката са временни, че Вс-вишният непременно ще утеши народа Си и ще ги изведе от изгнание.


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница