Бирешит (глави 1-6) Бирейшит: не губи нито минута

Пинхас (глави 25-30)

Пинхас: решителният миротворец

Когато Зимри, главата на коляното на Шимон, вкарал в шатра на евреите мидиянитянка, заявявайки, че бракът с идолопоклоница не е забранен по Тора, никой не знаел как да постъпи. Зимри пред целия народ се обърнал към Моше с дръзкия въпрос: „Кажи ми, каква е разликата между тази жена, която аз искам да взема за моя жена и твоята жена Ципора, която също произхожда от Мидиян?“ Моше се затруднил с отговора на въпроса, не защото се усъмнил в законите на Тора, а защото въпросът на Зимри бил неискрен, провокационен. Ципора, дъщерята на Итро, станала жена на Моше до даряването на Тора, когато законът бил друг: за жената било достатъчно да се откаже от идолопоклонство, за да се състои брак с нея. Моше не обяснил това на Зимри и последният повел жената в шатрата, по този начин не само публично нарушавайки законите на Тора, но и правейки това в стана, където се проявявало Б-жественото присъствие. Това било чудовищно светотатство, погазване на морала и общоприетите норми. Ако постъпката на Зимри останала безнаказана, синовете на Исраел няма ли да избегнат духовно падение. Но виждайки всичко това, внукът на Аарон – Пинхас „... станал... от средата на обществото, взел копие в ръката си и последвал исраелтянина в шатрата и ги пронизал и двамата, и исраелтянина и онази жена...“ (БиМидбар, 25:7-8).

Пинхас показал, че на никой не е позволено, да оскърбява името на Вс-вишния, нито на най-незабележимия „малък“ човек, нито на княза, главата на коляно. С постъпката си Пинхас, освен всичко извършил акт на саможертва: защото след това, той се нуждаел от помощ и охрана, защото синовете на Шимон са можели да се разправят с него. Вс-вишният, оценявайки по достойнство постъпката на Пинхас, решил да се отблагодари: „И говорел Б-г, обръщайки се към Моше, така: „Пинхас, синът на Елязар, син на Аарон коена, отврати гнева Ми от синовете на Исраел, ревнувайки за Мен сред тях... Затова кажи: „Аз сключвам с него Мой съюз за мир. И ще бъде този съюз за него и за потомството му – съюз вечен за свещенослужене за това, че той възревнува за Вс-силния свой...“ (БиМидбар, 25:10-13).

Раши обяснява, че обяснението за предците на Пинхас е било необходимо, поради неуважителните разговори за него: „“Погледнете на този внук на Путиел! Бащата на майка му е развъждал телета, за жертвоприношения на идоли (баща му се е оженил за дъщерята на Путиел, той е Итро) и той уби главата на коляно на Исраел!“ Затова Писанието указва на произхода му от Аарон“.

От какво било предизвикано това отношение на евреите към Пинхас? Та те са били свидетели на постъпката на Зимри, плачейки при това. Още повече те се убедили в това, че след смърта на Зимри, в лагера на Исраел морът прекъснал. И това било благодарение на Пинхас! Не е и разбираемо защо, желаейки да унижат Пинхас, те напомняли за това, че дядо му „отглеждал телци за жертвоприношения на идоли“ - не е ли по-логично да припомнят, че свещеникът Итро служил на идолопоклонство.

Претенцията на евреите към Пинхас била в това, че именно той, единствен се повдигнал и „възревнувал“ за Б-г. Всичко това станало в присъствието на цялата община на Исраел и опонентите на Пинхас убеждавали, че постъпката му не се обяснява с „ревност“, а от жестокост, таяща се в душата му. Те повтаряли, че дядо му „отглеждал телци за идолопоклонство“, а това се явявало символ на жестокост. Нещастното животно били отглеждано с най-добра храна само за това, после да бъде заколено, принесено в жертва. Съответно човек, който професионално се занимавал с това, трябвало да се отличава с жестокост и Пинхас, по мнението им, трябвало да е унаследил това качество. На него нищо не му коствало, да убие Зимри.

Вс-вишният разглежда другата част от родословието на Пинхас: „Пинхас, сина на Елязар, сина на Аарон, коена“, опровергавайки по този начин доводите за жестокоста на Пинхас, поради която бил извършил постъпката. Напротив, именно бъдейки внук на Аарон, унаследил от него главното му качество „стремящ се към мир и разпространяващ любов между спорещите“, Пинхас извършил постъпката си, като така „помирил“ народа на Исраел с Б-г.

Стремежът към мир и спокойствие не се изразява само в отсъствие на агресивните действия. За мира трябва да се бориш. В името на бъдещето на еврейския народ, Пинхас бил длъжен да постъпи така, както постъпил. Ситуацията около Зимри и Пинхас може да ни се стори не толкова еднозначна и при желание не би коствало много труд, да се намерят аргументи не в полза на Пинхас. Но Сам Г-спод е дал оценка на поведението му.

В ежедневието ни не винаги е лесно да се оценят действията на окръжаващите. Често, когато се появи енергичен, пълен с готовност, за решителни действия човек, сме склонни да търсим коствени причини да постъпките му. Тези причини могат да са много, и кариеризъм, и популизъм, и желание да се влезе в историята, и много други. Този анализ не е лишен от смисъл, защото никога не знаем, какво се крие в душата на другия човек, дори и ако ни е добре познат. Но да се правят изводи, трябва въпреки всичко не от предполагаемите причини за постъпките, дори и тези причини да ни се струват очевидни, а от резултатите, последствията. Известно е правилото на Талмуда, че когато човек върши добри дела, но не от добри подбуди, в края на краищата, ще започне да върши добро от добри подбуди. Много често помагаме на ближния, просто защото така е прието, това изискват обществените норми. Но резултатът е оказаната помощ на нуждаещия се и не е толкова важно, какво ни е движело.

Един път известен равин, узнавайки че в града живее много гостоприемен човек, готов да откликва на всяка молба за помощ, решил да го посети и да му благодари за толкова Б-гоугодната дейност. При това човекът признал на равина: „Ребе, аз не се чувствам напълно искрен, че действията ми се движат от изключително добри и безкористни истински чувства“. Равинът побързал да го успокои: „Но хлябът, който те ядат в дома ти е истински!“