Благодарение на Арх. Александър чакалов

Ако на­ши­те ес­тес­т­ве­ни­ци би­ха че­ли съ­що и съ­чи­не­ния на хо­ра из­вън тях­на­та професия, то­га­ва про­фе­сор Оствалд не би мо­гъл да нап­ра­ви ед­на за­бе­леж­ка ка­то горецитираната. Защото още в 1891 година, в спо­ме­на­тия Увод към Гьотевата Теория на Цветовете, аз се изказах, че за та­ки­ва "ФОР- МИ" ние мо­жем без съм­не­ние да има­ме ед­но предчувствие, а и не­що пове- че, и че в пос­т­ро­ява­не­то на Гьотевите ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни ос­нов­ни пред­с­та­ви се крие за­да­ча­та на ес­тес­т­ве­на­та на­ука на бъдещето. Колкото мал­ко про­це­си­те на све­та на те­ла­та мо­гат да бъ­дат све­де­ни до ме­ха­ни­ка­та на атомите, тол­ко­ва мал­ко мо­гат те да бъ­дат пре­вър­на­ти съ­що и в енер­гий­ни отноше- ния. Чрез един та­къв под­ход не се пос­ти­га ни­що по­ве­че­,­ос­вен да се от­к­ло­ни вни­ма­ни­ето от съ­дър­жа­ни­ето на дейс­т­ви­тел­ния се­ти­вен свят и да бъ­де на­со­че­но към ед­на не­дейс­т­ви­тел­на абстракция, чий­то по­-бе­ден фонд от свойс­т­ва все пак е съ­що взет от съ­щия се­ти­вен свят. Едната гру­па свойс­т­ва на се­тив­ния свят: светлина, цветове, звуци, миризми, вкусови възприя- тия, топлнни отношения и т.н. не може да бъде обяснена чрез това, като я "сведем" до друга група свойства на същия сетивен свят: величина, форма, положение, число, енергия и т.н. Задачата на ес­тес­т­ве­на­та на­ука не мо­же да бъ­де "свеждането" /превръщането/ еди­ния вид свойс­т­ва в другия, а тър­се­не­то на връз­ки и от­но­ше­ния меж­ду въз­п­ри­ема­ми­те свойс­т­ва на се­тив­ния свят. Тогава ние от­к­ри­ва­ме оп­ре­де­ле­ни условия, при ко­ито ед­но се­тив­но въз­п­ри­ятие вле­че след се­бе си по не­об­хо­ди­мост другото. Ние откриваме, че меж­ду раз­лич­ни­те яв­ле­ния съ­щес­т­ву­ва ед­на ин­тим­на връзка, по­-­ин­тим­на от­кол­ко­то меж­ду други. Тогава ние не свър­з­ва­ме ве­че яв­ле­ни­ята по начина, как­то те се пред­ла­гат на слу­чай­но­то наблюдение. Тогава ние поз­на­ва­ме­,че оп­ре­де­ле­ни връз­ки на яв­ле­ни­ята са необходими. По от­но­ше­ние на тях дру­ги връз­ки са случайни. Гьоте нари­ча не­об­хо­ди­ми­те връз­ки на яв­ле­ни­ята първични явления /проявления/.

Изразът на ед­но пър­вич­но яв­ле­ние се със­тои ви­на­ги в това, ка­то за ед­но оп­ре­де­ле­но се­тив­но въз­п­ри­ятие казваме, че то по не­об­хо­ди­мост пре­диз­вик­ва друго. Този из­раз е това, ко­ето на­ри­ча­ме един природен закон. Когато казваме: "чрез нагряване едно тяло се разширява", ние имаме една не- обходима връзка на явления на сетивния свят /топлина, разширение/, които се изразяват по този начин. Ние сме поз­на­ли ед­но първично явление и сме го из­ра­зи­ли под фор­ма­та на един природен закон. Първичните яв­ле­ния са тър­се­ни от Оствалд фор­ми за на­й-­об­щи­те от­но­ше­ния на не­ор­га­нич­на­та природа.

Законите на ма­те­ма­ти­ка­та и на ме­ха­ни­ка­та са съ­що та­ка са­мо из­ра­зи на пър­вич­ни­те яв­ле­ния как­то законите, ко­ито при­веж­дат в ед­на фор­му­ла дру­ги се­тив­ни връз­ки Когато Г. Кирххоф казва: задачата на механиката е: "да опише напълно и по най-простия начин движенията, които стават в приро- дата", той греши. Механиката опис­ва ста­ва­щи­те в при­ро­да­та дви­же­ния не са­мо по на­й-п­рос­тия на­чин и напълно, а тя тър­си оп­ре­де­ле­ни необходими про­це­си на движение, ко­ито се от­к­ро­яват от сбо­ра на ста­ва­щи­те в при­ро­да­та дви­же­ния и на­ри­ча те­зи не­об­хо­ди­ми про­це­си на дви­же­ние основни механически закони. Трябва да на­ре­чем връх на лип­са на мисъл, ко­га­то пос­то­ян­но и пос­то­ян­но се ци­ти­ра из­ре­че­ни­ето на Кирххоф ка­то не­що осо­бе­но важно, без ни на­й-­мал­ко­то чув­с­т­во за това, че пос­та­нов­ка­та на на­й-прос­тия ос­но­вен за­кон на ме­ха­ни­ка­та го отрича.

Първичното яв­ле­ние пред­с­тав­ля­ва ед­на не­об­хо­ди­ма връз­ка на еле­мен­ти­те на све­та на възприятията. Ето за­що ед­ва ли мо­же да се ка­же не­що по­-нес­по­луч­ли­во от то­ва ко­ето Х. Хелмхоц из­не­се в сво­ята реч на Ваймарското Събрание за Гьоте от 11 юни 1892 г.: "трябва да съжаляваме, че Гьоте не е познавал вълновата теория на светлината, която Хюйгенс беше вече изне- съл по онова време; тази теория би му дала на ръка едно много по-правил- но и по-нагледно "първично явление", отколкото едва ли подходящия и заплетен процес, който той си избра за тази цел в мътната среда на цве- товете"

Следователно не­въз­п­ри­ема­еми­те въл­но­ви движения, ко­ито пос­ле­до­ва­те­ли­те на мо­дер­ния въз­г­лед за при­ро­да­та измислят за свет­лин­ни­те явления, би­ха да­ли в ръ­це­те на Гьоте един по­-п­ра­вил­но и по­-наг­лед но "първично явление", от­кол­ко­то съв­сем не заплетения, а ра­зиг­ра­ващ се пред на­ши­те очи процес, кой­то се със­тои в това, че гле­да­на­та през ед­на мър­т­ва сре­да свет­ли­на­та се явя­ва жълта, а гле­да­на през ед­на ос­ве­те­на сре­да тя се явя­ва синя. "Свеждането" /превръщането/ на се­тив­но въз­п­ри­ема­еми­те про­це­си в не въз­п­ри­ема­еми ме­ха­ни­чес­ки дви­же­ния се е вко­ре­ни­ло та­ка мно­го ка­то на­вик в мо­дер­ни­те физици, че те из­г­леж­да съв­сем ня­мат ни­как­во пред­чув­с­т­вие за това, че на мяс­то­то на дейс­т­ви­тел­нос­т­та пос­та­вят ед­на абстракция. Бихме мог­ли да нап­ра­вим из­каз­ва­ния ка­то то­ва на Хелмхолц ед­ва тогава, ко­га­то всич­ки из­ре­че­ния на Гьоте от ро­да на след­но­то ще бъ­дат за­ли­че­ни от света: "най-висшето би било: да разберем, че всичко фактическо е вече теория”. Синият цвят на не­бе­то ни раз­к­ри­ва ос­нов­ния за­кон на хроматика- та. Но нека не търсим нищо зад явленията; те самите са учението /теорията/." Гьоте се за­дър­жа сред све­та на явленията: модерните физици прочитат някои дрипички от света на явленията и ги пренасят зад явле- нията, за да изведат след това от тези хипотетични действителност и явле- нията на действително възприемамия свят на опитността.

Някои от­дел­ни по­-м­ла­ди фи­зи­ци твърдят, че те не вла­гат в по­ня­ти­ето за дви­же­ща­та се ма­те­рия ни­ка­къв смисъл, кой­то да из­ли­за вън от пре­де­ли­те на опита. Един от тях, кой­то про­из­веж­да за­бе­ле­жи­тел­ния фокус, при­вър­же­ник на ме­ха­ни­чес­ка­та те­ория за при­ро­да­та и съ­щев­ре­мен­но на ин­дийс­ка­та мистика, Антон Лампа, от­бе­ляз­ва про­тив из­ло­же­ни­ята на Оствалд, че то­зи пос­лед­ни­ят во­ди бор­ба сре­щу вя­тър­ни мелници. Къде е ве­ли­ка­нът на на­уч­ния /Оствалд раз­би­ра естественонаучния/ материализъм? Такъв съв­сем не съществува. Някога е съ­щес­т­ву­вал един та­ка на­ре­чен ес­тес­т­ве­но­на­учен ма­те­ри­али­зъм на гос­по­да­та Бюхнер, Фойгт и Молешот, той съ­щес­т­ву­ва и днес, но в са­ма­та ес­тес­т­ве­на на­ука той не съществува, в ес­тес­т­ве­на­та на­ука той ни­ко­га не е бил у до­ма си. Оствалд е не­дог­ле­дал това, ина­че той би обя­вил вой­на на механическия на­чин на разбиране, ко­ето вслед­с­т­вие на не­го­во­то не­до­ра­зу­ме­ние той вър­ши са­мо пок­рай другото, но ко­ето без то­ва кри­во раз­би­ра­не той ве­ро­ят­но въ­об­ще не би сторил. Може ли да се вяр­ва­,че ед­но при­ро­до­из­с­лед­ва не, ко­ето вър­ви по пътищата, ко­ито Кирххоф е на- чертал, мо­же да схва­не по­ня­ти­ето за ма­те­ри­ята в един та­къв смисъл, как­то е сто­рил то­ва материализмът? Това е невъзможно, то­ва е ед­но оче­бий­но противоречие. Понятието за материята, как­то и то­ва за силата, мо­же да има смисъл, уточ­нен чрез изис­к­ва­не­то за ед­но въз­мож­но на­й-п­рос­то описание, т.е. из­ра­зе­но кантиански, то ма­же да има са­мо ем­пи­ри­чен смисъл. И ко­га­то ня­кой при­ро­до­из­с­ле­до­ва­тел свър­з­ва с ду­ма­та ма­те­рия един сми­съл из­ли­защ вън от пре­де­ли­те на емпиричния, той вър­ши то­ва не ка­то природоиз- следовател, а ка­то фи­ло­соф материалист* /*Х.Л.фон Хелмхолц, Гьотевите пред­чув­с­т­вия на бъ­де­щи­те идеи на на­ука­та и т.н., Берлин 1892 г.стр.34/.

Лампа трябва, спо­ред те­зи думи, да бъ­де на­ре­чен ка­то тип на нор­мал­ния съв­ре­ме­нен природоизследовател. Този пос­лед­ни­ят из­пол­зу­ва ме­ха­ни­чес­ко­то обяс­не­ние на при­ро­да­та затова, за­що­то с не­го се ма­ни­пу­ли­ра удобно. Обаче той про­пус­ка да раз­мис­ли вър­ху ис­тин­с­кия ха­рак­тер на то­ва обяс­не­ние на природата, за­що­то се стра­ху­ва от зап­ли­та­ния в противоречия, сре­щу ко­ито не­го­во­то мис­ле­не не се чув­с­т­ву­ва дос­та­тъч­но силно.

Как някой, кой­то оби­ча яс­но­то мислене, мо­же да свър­же един сми­съл с по­ня­ти­ето за материята, без да из­ле­зе вън от пре­де­ли­те на све­та на опита? В све­та на опи­та има те­ла с оп­ре­де­ле­на ве­ли­чи­на и положение, съ­щес­т­ву­ват яв­ле­ния на светлина, на цветове, топлина, на електричество, на жи­вот и т.н. Опитът не ни каз­ва ни­що вър­ху това, че величината, топлината, цве­тът и т.н. са свър­за­ни с ня­как­ва материя. Материята не мо­же да бъ­де на­ме­ре­на ни­къ­де сред све­та на опи­та /на опитността/. Който ис­ка да мис­ли материя, той тряб­ва да я прибави с мисълта към опита.

Едно та­ко­ва мис­ле­не при­ба­вя­не на ма­те­ри­ята към яв­ле­ни­ята на све­та на опи­та мо­же да се за­бе­ле­жи във фи­зи­чес­ки­те и фи­зи­оло­ги­чес­ки­те разсъжде-
ния, ко­ито са ста­на­ли при­съ­щи на мо­дер­но­то при­ро­доз­на­ние под вли­яни­ето на Кант и на Йоханс Мюлер. Тези раз­съж­де­ния са до­ве­ли до вярване- то, че външ­ни­те процеси, ко­ито раж­да зву­ка в ухото, свет­ли­на­та в окото, топ­ли­на­та в ор­га­на за усе­ща­не на топ­ли­на­та и т.н., ня­мат ни­що об­що с усе­ща­не­то на звука, на светлината, на топ­ли­на­та и т.н. Тези външ­ни про­це­си тряб­ва нап­ро­тив да са оп­ре­де­ле­ни дви­же­ния на материята. Природоизсле- дователят тър­си тогава, ка­къв вид външ­ни про­це­си на дви­же­ние по­раж­дат в чо­веш­ка­та ду­ша звука, светлината, цве­та и т.н. Той сти­га до извода, че вън от чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ни­къ­де в ця­ло­то ми­ро­во прос­т­ран­с­т­во не се на­ми­ра червено, жъл­то или синьо, но че съ­щес­т­ву­ват са­мо ед­но въл­но­об­раз­но дви­же­ние на ед­на тън­ка елас­тич­на материя, етера, ко­ето движение, ко­га­то то е усе­ща­но от окото, се пред­с­та­вя ка­то червено, жъл­то и синьо. Ако не би съ­щес­т­ву­ва­ло ни­как­во усе­ща­що око, то­га­ва не би съ­щес­т­ву­вал съ­що ни­ка­къв цвят, а са­мо дви­жен етер, мис­ли мо­дер­ния естественик. Според не­го ете­рът е обективното, а цве­тът е не­що чис­то субективно, об­ра­зу­ва­но в чо­веш­ко­то тяло. Лайпцигският про­фе­сор Вундт, кой­то по­ня­ко­га чу­ва­ме да се це­ни ка­то на­й-­ве­ли­кия фи­ло­соф на съвремието, каз­ва по­ра­ди то­ва за материята, че тя е един субстрат, "който самият никога не става видим за нас, а се явява само в неговите действия". И той намира, че "едно свободно от противоречие обяснение на явленията се постига едва тогава, когато приемаме съществуването на един такъв субстрат"* /*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ, уче­ние за методите, 1894 г., стр.445/.Де­кар­то­ва­та пог­реш­на пред­с­та­ва за яс­ни и обър­ка­ни пред­с­та­ви е ста­на­ла ос­но­вен на­чин на мис­ле­не във физиката.
Д. П Е Т О

Онзи,чиято спо­соб­ност да си об­ра­зу­ва пред­с­та­ви не е ос­нов­но пок­ва­ре­на от Декарт, Лок, Кант и мо­дер­на­та физиология, ни­ко­га не ще разбере, как светлината, цветът, звукът, топ­ли­на­та и т.н. мо­гат да се счи­тат за су­бек­тив­ни със­то­яния на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм и въп­ре­ки то­ва мо­же да се твърди, че съ­щес­т­ву­ва един обек­ти­вен свят от про­це­си вън от организма. Който счи­та чо­веш­кия ор­га­ни­зъм за съз­да­тел на звуковите, топлините, цвет­ни­те и т.н. явления, той тряб­ва да го счи­та съ­що та­ка и ка­то съз­да­тел на разпростря- ността, величината, положението, движението, на си­ли­те и т.н. Защото те­зи ма­те­ма­ти­чес­ки и ме­ха­ни­чес­ки ка­чес­т­ва са не­раз­рив­но свър­за­ни с ос­та­на­ло­то съ­дър­жа­ние на све­та на опитността. Отделянето на пространствените, чис­ло­ви и дви­га­тел­ни от­но­ше­ния как­то и на си­ло­ви­те про­яви от топлин- ните, цвет­ни­те и дру­ги­те се­тив­ни ка­чес­т­ва е са­мо ед­на фун­к­ция на аб­с­т­ра­хи­ра­що­то мислене. Законите на ма­те­ма­ти­ка­та и ме­ха­ни­ка­та се от­на­сят към аб­с­т­рак­т­ни­те пред­ме­ти и процеси, ко­ито са от­в­ле­че­ни от све­та на опит­нос­т­та и по­ра­ди то­ва мо­гат да на­ме­рят при­ло­же­ние са­мо сред све­та на опит-

Докато мо­дер­ни­те ес­тес­т­ве­ни­ци и тех­ни­те пажове, мо­дер­ни­те философи, се при­дър­жат към това, че се­тив­ни­те въз­п­ри­ятия са са­мо су­бек­тив­ни със- тояния, ко­ито са пре­диз­ви­ка­ни от обек­тив­ни­те процеси, ед­но здра­во мис­ле­не ви­на­ги ще им про­ти­во­пос­та­вя че те или иг­ра­ят с праз­ни по­ня­тия или при­пис­ват на обек­тив­но­то ед­но съдържание, ко­ето из­в­ли­чат от счи­та­ния за су­бек­ти­вен свят на опитността. В ре­ди­ца пи­са­ния аз до­ка­зах аб­сур­д­нос­т­та на твър­де­ни­ето за су­бек­тив­нос­т­та на усе­ща­ни­ята на сетивата* /* "Основни ли­нии на ед­на те­ория на поз­на­ни­ето в Гьотевия све­тог­лед с осо­бе­но по­зо­ва­ва­не на Шилер", 1886 г.; "Истина и Наука", пред­го­вор към ед­на "Филосо- фия на Свободата", Ваймар 1892 г., и две­те в джоб­но Щайнерово издание, т.І "Философия на Свободата", ос­но­ви на един мо­де­рен светоглед."1. изд. Берлин 1894 г.; 12.издание, Дорнах 1962 г./

Модерната фи­зи­ка прес­ка­ча звуковите, цвет­ни­те и т.н. яв­ле­ния ка­то та­ки­ва и раз­г­леж­да са­мо неизменяеми, прив­ли­ча­щи и от­б­лъс­к­ва­щи си­ли и дви­же­ния в пространството. Под вли­яни­ето на то­зи на­чин на мис­ле­не днес фи­зи-­

ка­та е ста­на­ла ве­че при­лож­на ма­те­ма­ти­ка и ме­ха­ни­ка и ос­та­на­ли­те об­лас­ти на ес­тес­т­ве­на­та на­ука са на път да ста­нат същото.

Невъзможно е да се хвър­ля един "жив мост" от факта: на това място в простаранството царува определен процес на движение на безцветната материя,- да дру­гия факт: човекът вижда на това място червено. От дви­же­ние мо­же да бъ­де из­ве­де­но са­мо пак движение. И от факта, че ед­но дви­же­ние дейс­т­ву­ва вър­ху един се­ти­вен ор­ган и чрез то­ва вър­ху мозъка, след­ва - спо­ред ма­те­ма­ти­чес­кия и ме­ха­ни­чен ме­тод - само, че външ­ни­ят свят при­чи­ня­ва в мо­зъ­ка оп­ре­де­ле­ни про­це­си на движение, не обаче, че мо­зъ­кът въз­п­ри­ема кон­к­рет­ни­те звуци, цветове, топ­лин­ни яв­ле­ни­я­.То­ва раз­б­ра съ­що и Дю Боа Реймонд. Нека про­че­тем стр.35 от не­го­ва­та кни­га "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствувам болка, чувствувам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено. . .И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето за­що Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук тряб­ва да се от­бе­ле­жи ед­на гра­ни­ца на природознанието.

Причината, по­ра­ди ко­ето не мо­жем да из­ве­дем факта: "виждам червено" от определен процес на движение, според моето мнение, може лесно да бъде посочена. Качеството "червено" и оп­ре­де­лен про­цес на дви­же­ние са в дейс­т­ви­тел­ност ед­но не­раз­дел­но единство. Разделянето на два­та про­це­са мо­же да се из­вър­ши са­мо в понятия, в ума Процесът на дви­же­ние от­го­ва­рящ на "червения цвят" ня­ма в се­бе си ни­как­ва действителност; той е една абстра- кция. Фактът: "виждам червено" е по себе си нещо действително; да искаме да го изведем от един процес на движение е също толкова абсурдно, както извеждането на действителните свойства на едно тяло от сол кристализи- рано във форма на куб от математическия куб. Ние не мо­жем да из­ве­дем от дви­же­ния ни­как­ви се­тив­ни ка­чес­т­ва не по­ра­ди това, че съ­щес­т­ву­ва ня­как­ва гра­ни­ца на познанието, а за­що­то по­доб­но изис­к­ва­не ня­ма ни­ка­къв смисъл.
Е. Ш Е С Т О

Стремежът да бъ­дат прес­ко­че­ни цветовете, звуците, топ­лин­ни­те яв­ле­ния ка­то та­ки­ва и да се раз­г­леж­дат са­мо от­го­ва­ря­щи­те на тях ме­ха­ни­чес­ки про- цеси, мо­же да про­из­ле­зе са­мо от вярването, че на прос­ти­те за­ко­ни на ма­те­ма­ти­ка­та и на ме­ха­ни­ка­та от­го­ва­ря ед­на по­-ви­со­ка сте­пен на раз­би­ра­емост от­кол­ко­то на свойс­т­ва­та и на вза­им­ни­те от­но­ше­ния на ос­та­на­ли­те фор­ми на све­та на възприятията. Но то­ва съв­сем не е така. Най-простите свойс­т­ва и от­но­ше­ния на прос­т­ран­с­т­ве­ни­те и вре­ме­ви фор­ми се счи­тат за нап­ра­во разбираеми, за­що­то поз­во­ля­ват да бъ­дат лес­но и на пъл­но об­гър­на­ти с по-

Аз зная, че с те­зи въз­г­ле­ди из­каз­вам не­що­,ко­ето зву­чи не­въз­мож­но за уши­те на съв­ре­мен­ния физик. Аз не мо­га да зас­та­на оба­че на ста­но­ви­ще­то на Вундт, кой­то в сво­ята Логика* /*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ, уче­ние за методите, І разд. ІІ изд. Щутгарт 1894 г./ из­тък­ва на­ви­ци­те на мис­ле­не на мо­дер­ни­те при­ро­до­из­с­ле­до­ва­тел и ка­то свър­з­ва­щи ло­ги­чес­ки норми. Лекомислието,което той про­явя­ва при това, ста­ва осо­бе­но яс­но на оно­ва място, къ­де­то го­во­ри за опи­та на Оствалд, да пос­та­ви на мяс­то­то на дви­же­ща­та се ма­те­рия треп­тя­що­то дви­же­ние на енергията. Вундт каз­ва след- ното: "от съществуването на явленията на интерференция следва необходи- мостта да се предположи някакво трептящо движение”. Но тъй ка­то ед­но дви­же­ние без субстрат, кой­то се движи, е немислимо, то с то­ва и из­веж­да­не­то на яв­ле­ни­ята на свет­ли­на­та от един ме­ха­ни­чес­ки про­цес е ед­но не­из­беж­но изискване. Обаче Оствалд се е опи­тал да из­бег­не пос­лед­но­то пред- положение, ка­то при­пис­ва "лъчистата енергия" не на треп­те­ни­ята на ед­на ма­те­ри­ал­на среда, а я оп­ре­де­ля на ед­на на­ми­ра­ща се в треп­те­ни­ята енер- гия. Обаче имен­но то­ва двой­но понятие, със­та­ве­но от ед­на наг­лед­на и ед­на по­нят­на част, ми се стру­ва да до­каз­ва решително, че са­мо­то по­ня­тие на енер­ги­ята изис­к­ва ед­но разлагане, ко­ето во­ди до еле­мен­ти на възприятие-

то. Едно дейс­т­ви­тел­но дви­же­ние мо­же да бъ­де оп­ре­де­ле­но са­мо ка­то из­ме­не­ние на мяс­то­то на един на­ми­ращ се в прос­т­ран­с­т­во­то дейс­т­ви­те­лен суб- страт. Този дейс­т­ви­те­лен суб­с­т­рат мо­же да ни се раз­к­рие са­мо чрез дейс­т­вие на сили, ко­ито из­хож­дат от него, или чрез си­ло­ви функции, за чий­то но­си­тел ние го считаме. Но че та­ки­ва си­ло­ви функции, ко­ито мо­гат да бъ­дат фик­си­ра­ни са­мо чрез понятия, са­ми се движат, то­ва ми се стру­ва ед­но изискване, ко­ето не мо­же да бъ­де изпълнено, без да прибавим мислена ня­ка­къв суб­с­т­рат /носител/.

Оствалдовото по­ня­тие на енер­ги­ята стои мно­го по­-б­ли­зо до дейс­т­ви­тел­нос­т­та от­кол­ко­то пред­по­ла­га­емо­то "действителният" суб­с­т­рат на Вундт. Яв- ленията на све­та на възприятията, светлина, топлина, електричество, маг­не­ти­зъм и т.н., мо­гат да бъ­дат све­де­ни до об­що­то по­ня­тие на про­из­веж­да­не на сила, т.е. на енергията. Когато светлината, топ­ли­на­та и т.н. пре­диз­вик­ват ед­но из­ме­не­ние в ед­но тяло, с то­ва е из­вър­ше­но имен­но ед­но про­из­веж­да­не на сила. Когато светлината, топ­ли­на­та и т.н. се по­соч­ват ка­то енергия, уче­ни­те са се аб­с­т­ра­хи­ра­ли от спе­ци­фич­но свойс­т­ве­но­то на от­дел­ни­те се­тив­ни ка­чес­т­ва и раз­г­леж­дат ед­на обща, об­що по­ла­га­ща им се качестве- ност.

Вярно е, че то­ва ка­чес­т­во не из­чер­п­ва всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в не­ща­та на действителността; но то е едно действително свойство на тези неща. Напротив по­ня­ти­ето за свойствата, ко­ито хи­по­те­тич­но пред­по­ло­же­на­та от фи­зи­ци­те и тех­ни­те фи­ло­соф­с­ки за­щит­ни­ци материя тряб­ва да има, включ­ва в се­бе си ед­на нелепост. Тези свойс­т­ва са за­ети от се­тив­ния свят и тряб­ва да от­го­ва­рят все пак на един суб­с­т­рат /носител/, кой­то не при­над­ле­жи на се­тив­ния свят.

Непонятно е, как Вундт мо­же да твърди, че по­ня­ти­ето за "лъчистата енер- гия" е по­-не­въз­мож­но по­ра­ди това, за­що­то то съ­дър­жа­ло ед­на нагледна /възприемаема/ и ед­на понятна със­тав­на част. Философът Вундт не раз­би­ра следователно, че вся­ко понятие, ко­ето се от­на­ся за ед­на вещ на се­тив­ния свят, за се­тив­на­та действителност, тряб­ва по не­об­хо­ди­мост да съ­дър­жа ед­на наг­лед­на и ед­на по­нят­на със­тав­на част. Понятието "куб на каменната сол" /кубът, в кой­то е крис­та­ли­зи­ра­на ка­мен­на­та сол, бе­леж­ки на прев./ съ­дър­жа всъщ­ност нагледната със­тав­на част на се­тив­но въз­п­ри­- ема­ема­та ка­мен­на сол и другото, чисто мислителното, ко­ето сте­ре­омет­ри­ята устано- вява.