Българският фолклор. Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености

Мотива за неразделната любов. В тези случаи, народния творец използва клетвата. В родопската народна песен, ако двама се любят и не се вземат, е най-страшното в човешкия живот и от смъртта. Говори се за множеството като „везирство”, а за единството като „паталък”. Има и народни любовни хумористични песни – „Мома иска гайдар”, „Стоян море, Стояне”. В песента „Мома иска гайдар” българската мома се нарича дримулка, като се подчертава мързеливостта. Но независимо, че не е подчертана като работлива, тя не иска друг. Такива песни са изключение. В песента „Стоян море, Стояне” откриваме мотива за човека, който свири и разиграва всички със своята свирня. В песента „Янка и кадия” отново откриваме образа на кадията, където трябва да осъди лудото младо. В този текст са прекрачени патриархалните норми, според което любовните чувства не трябва да се показват открито. И отсъжда срещу съвестта на Янка, че законът да ти е младост и не наказва лудото младо.

Нашите любовни песни са издържани художествено, те са кратки, методични (мелодични). В тях откриваме изобилие от сравнения, диалогичната форма, ведро – радостно настроение, което разстройва човека оптипично. Любовната песен е една от най-хубавата в балканския фолклор. „Двама се млади у ливади любят” - тази смислова раздвоеност се усеща. Любовното чувство се показва като съкровено, те са забравили за света. В песните „Янка и кадия”, „Ситен дъжд вали като Маргарит”, „Велико Дюлбер Вугарко” се наблюдават най-често срещаните имена на женските персонажи, които са имена на цветя. Чрез това се достига до допълнително интензиране на любовта.

Хайдушки песни. В тези песни могат да бъдат открити елементи на сходство с историческите, юнашките и любовните песни. Това показва колко относително е понятието на жанра във фолклора. Откриваме следи за движение през 18 век. В тях също откриваме сведения за конкретно действали хайдути. В тези песни присъства и образа на жената войводка. Между тях са имената на Страхил войвода, Сирма войвода и др. От хайдушките песни научаваме за реда в хайдушката чета. Най-горе в йерархията стои войводата. Има специално лице, което носи знамето – байрактар. Хайдушкото движение е обхващало периода през пролетта и лятото, защото през зимата е студено. Първоначално хайдутството възниква като лично отмъщение, което с времето прераства в движение. Хайдушките песни се доближават и до юнашките песни по отношение на това, че в тях възниква героична личност. Но те се различават от юнашките песни. Юнакът в юнашките песни се явява колектива, докато в хайдушките песни героят е носител на личностно самосъзнание. В хайдушките песни откриваме промененото отношение към смъртта. Вече човекът е намерил своя избор. Той предпочита смъртта пред робския живот. Той осъзнава (хайдутина), че неговото дело ще бъде продължено, че смъртта му не е напразна. Затова той завещава пушката и сабята на „милушко братим” („Хайдут Велко умира”) или пък мечтае да бъде погребан на кръстопът под дърво да вържат коня му и да забият сабята му („Велко баж байрактар”). В хайдушките песни откриваме и изява на интимното пространство на човека („Хайдут Велко умира”). Посочва се страданието на семейството, в което има хайдути („Делю войвода”). В хайдушките песни е разкрито отношението и природа – хайдутин. Хайдутинът възприема планината като свое пространство. Не е случайно в песента „Индже войвода”. Връзката между човека и планината е показана в песента „Кукувица кука”. Хайдушките песни са относително кратки в сравнение с юнашките песни и подобно на любовните песни са ритмични и се отличават с художествената си форма.

„Стоян отива бунтовник” – разкрива решението на Стоян да стане хайдутин и за раздялата с майката.

Митически песни. Съхранени са следи от митологията на българите. Техните обяснения за явленията, защо дълго време не вали дъжд, за вятър се съдържат в този тип песни. Персонажи в тези текстове са слънцето, гръмотевиците, свръхестествени неща, богове и др. Тук има следи от тотемизма, антропонизма. Говори се за превъплъщения на хора и животни, за сбъдване на клетви. Героите са самодиви, таласъми, самовили. Близки до самодивите са змейовете измислици. Според някои змея на челото си има едно око. Образа на ламята символизира земното зло.

Исторически песни. Това са песни, в които се разказва за важни събития засягащи живота на народа. Не случайно в историческата песен е съхранена паметта на народа. Тук се разказва не само за князе и царе, но и за живота на обикновените хора. Българските исторически песни включват турското робство. Този факт според християнския човек е показване на християнските норми, а не за падане под силата на турската мощ. Българите не могат да приемат, че българските князе са слаби и затова събитието е представено като божие наказание. Има текстове, които се допират до конкретни исторически събития („Мурат и Мара”). Бракът в такива песни (брак, за да бъде спасено царството, между Мара и Мурат) се превръщат в спор между християнството и мюсюлманството. Той разбира се приема, че християнството е по-голямата мощ. Има исторически песни, в които се коментират нападенията на кърджалиите, империалистите. В тези песни се говори за кърджалийското идеалистическо нападение. В други песни се коментира живота на лица служили във война като: Раковски, Левски, Ст. Караджа и др. Интересен е мотивът „Гора и три синджира роби”, „Даваш ли, даваш Балканджи Йово” – като символ на българското. Много често в тези песни се използва контраста между „бялото и черното”.
Тематично-песенни цикли

Юнашки песни. Представляват стабилна част от песенния ни фолклор и имат сравнително стар произход. Създавани са в периода м/у 10 и 15 век т.е. във времена в които съдбата на българите е била изключително драматична тъй като са подлагани на набези от различни нашественици. Чрез юнашките песни народът е подхранвал вярата си, че има защитник, който да го брани в трудни моменти.

Като документ за най-старото мислене на човека народната песен обхваща всички страни от живота на хората и включва най-разнообразни образи. Огромният брой творби може да бъде класифициран според основната тема в творбата.

І. Юнашки песенен цикъл /ЮП/- своята близост с хайдушките и историческите, но са по-стари от тях. Освен това докато историческите песни са по-реалистични то в юнашките е по-силен фантастичния момент; докато хайдушките са лирични, в юнашките елементи на лиризъм не се срещат. Юнашките песни са много наброй и най-общо могат да се поделят на три големи групи:

 Песни за Момчил Юнак

 Песни за Крали Марко

 Песни за др. юнаци, от които най-много са за Дойчин

Юнашките песни са създадени в периода 10-14 в., тоест времето, в което българския народ е преживявал драматични епизоди и е бил подложен на нападения от различни страни във време, когато хората са се чувствали най-беззащитни те естествено са имали потребност да подхранят вярата си, че има някой, който да ги закриля, този закрилник е бил олицетворен от образа на юнака. за това на него се преписват необикновени качества, при изграждането на юнашкия образ важно място заема хиперболата, обикновено юнака е представен в плана на преувеличението на физическата му мощ. Той е толкова силен, че с един замах на сабята разсича три синджира роби, толкова е бърз, че почти лети с коня си, П. за Крали Марко проследяват целият житейски път на юнака- от раждането му, от самото начало през придобиването на юнашката сила, през срещането му с коня Шарколия, през освобождаването на сестрите му от плен, през женитбата му, през стотиците му подвизи, та чак до смъртта му, която обаче се оказва мнима /лъжлива/ и така героят продължава да съществува. Народният певец рисува Марко с подчертана симпатия: той е непримирим с неправдата, яростен в битките с враговете, но и много човечен към беззащитните, хипербола на качествата му го прави фантастичен образ, но в същото време се загатват и някои човешки черти у него – понякога е гневлив, лесно избухва, дори ревнив, така народа го рисува хем в идеализираща светлина, хем и близък до реалните хора, за да се подчертае изключителността на юнака се хиперболизира и външният му вид: доспехите му блестят като слънце, сабята му /сабя дамаскиня/ не може да бъде вдигната от никой, др. фантастични способности има и коня Шарколия, в критични моменти той проговаря с човешки глас, за да напомни на юнака, че е забравил оръжието си или пък му подсказва в каква посока са избягали враговете. Със силата, ловкостта и хитростта си образът на юнака въплъщава народния идеал за закрилник в трудните моменти от живота.
ЕПИЧЕСКИ (ЮНАШКИ) ПЕСНИ. Епическите песни са устни музически текстове, в които главен герой е юнакът (епическият герой). Основна характеристика на този образ е хиперболизираната му физическа сила (макар понякога той да печели единоборствата и с измама, т.е. присъства и действа като трикстер). Юнакът по принцип е победител. Той не може да претърпи поражение, независимо от неравностойния брой на противниците (когато той воюва с цели войски). Изключение от това правило са песните за смъртта на юнаците.

В българския юнашки епос противниците на юнаците обкновено имат етнически черти - Чер Арапин, Филип Маджарина, Жълта Базигряна, Муса Кесаджия, Гине Латиник, Лютица Богдан, хърватка девойка и пр. Има тенденция всички те да бъдат съотнасяни с женското негативно начало, за което са симптоматични именните им форми. В сюжетите, засягащи смъртта на юнака, почти винаги присъства и женското предателство.

Епическият герой извършва своите подвизи в полза на своя народ (на своето общество), в замяна това не иска нищо, а се задоволява само със славата. В този смисъл той е антипод на приказния герой от вълшебната приказка, който в края наследява царство, жени се за царската дъщеря, овладява вълшебен предмет и пр.

Юнашките песни обикновено не са свързани с фолклорната обредност. Те се изпълняват на трапеза. И тази обстановка е пресъздадена в началото на някои от песните, където юнакът пие в хладни механи и тръгва оттам за своите подвизи.

Грешка е да се предполага, че епическите песни са свързани само със средновековната и по- нова история. На практика в образите на епическите герои могат да се открият изключително древни структури и елементи, характерни за дълбоката езическа древност. Същото се отнася и за противниците на юнаците: под историческото им покривало се крият чертите на хтонически чудовища и митологични същества, змейска и полиморфна природа. В този смисъл всеки подвиг може да се разбира като вариант на сюжета за победа над митологичното същество. Чрез тази победа човешкото общество отбелязва преодоляването на зависимостта си от природата.

ТРУДОВИ ПЕСНИ. Трудовите песни са устни музически текстове, които възпяват земеделския труд или особеностите на различните професии. Част от тях могат да присъстват и в обредната практика, свързана с празнуването на светците, покровители на различните занаяти или с други празници. Тези песни нямат поетически особености, които да ги отделят от останалите музически текстове и съществуват (подобно на битовите приказки в системата на наративните жанрове на фолклора) в общата система на музическите жанрове. Възможно е тези текстове да съпровождат трудовата дейност на колектива или различни моменти от бита.

Заедно с това в песните могат да се открият и митологични представи от предишни етапи в развитието на културата.

Дори една привидно ясна и простичка фолклорна песен може да съдържа в себе си различни интерпретационни потенции, да е сложна смесица от традиции (митологични, богомилски, ритуални). Трудовите песни могат да са и психологически сложни. Трудовите песни са не само описателни. Те участват във важни трудови дейности. Някои от изследователите ги разделят на жътварски и седенкарски съобразно с периода, в който те съпровождат трудовата дейност. Седенкарските обаче тясно се приближават до любовните, защото седенките, независимо от работата, която се върши, са и място, където младите се срещат очи в очи и имат шанса да общуват. В този смисъл седенката трябва да се разглежда преди всичко като социално явление, част от предбрачния период, наситено с емоции и драматизъм.

3. На гурбетчията, който е заминал на далеч да печели пари, неговата мъка е покъртителна, защото освен от бедност страда и от мъка по родния дом и любимите хора, чувството му на скръб е толкова силно, че не може да бъде заглушено дори от радостта от спечелените пари.

ОБРЕДНИ ПЕСНИ. Обредните песни са устни музически текстове, които се изпълняват във връзка с някакъв празник, обичай или ритуал. Те са неразделна част от него и на практика обясняват смисъла му. Във връзка с тази си функция обредните песни се делят на три основни типа:

o календарно-обредни песни, част от повтарящите се ежегодно празници от фолклорната обредна система;

o семейно-обредни песни, присъсващи в ритуалите при събитията в личния живот на семейството или индивида;

o инцидентно-обредни (непериодични) песни, свързани с неповтарящи се в годишния цикъл явления (суша, наводнения, природни и социални катаклизми и пр.). Те не са фиксирани във времето, а се изпълняват само ако е налице определено условие (инцидент).

Поради развитието (или разпада) на празничната система във фолклорната култура обредността на текста не е постоянен признак. В едни случаи текстовете ще загубят ритуалната си функция и ще останат в рамките на тематичната си класификация - напр. митически, любовни, трудови и пр. песни. От друга страна могат да бъдат създавани нови обредни песни или да се включват вече познати текстове, които до момента не са присъствали в обредната система. Това движение на текстовете към и от сферата на ритуала не е установен канон и поради това има достатъчна свобода за социален и индивидуален избор, т.е. колективът или индивидът да предпочетат определен текст.

КАЛЕНДАРНО-ОБРЕДНИ ПЕСНИ. Календарно-обредните песни обикновено се класифицират по сезони, защото следват аграрния цикъл в живота на фолклорния човек. По-точна е класификацията на песните по празници: коледни, лазарски, великденски, гергьовденски, енювденски пр. Тази класификация следва празничната система на православната църква и по тази причина някои от празниците са с фиксирана дата (тези, които следват слънчевия цикъл), например Коледа - 24 декември (църковно честване на Рождество Христово), докато други, свързани с подвижните християнски празници, следващи лунния календар (например Възкресение Христово - Великден), се движат заедно с установените от църквата чествания. По тази причина последователността в празниците на конкретната година е различна спрямо близките години (същата последователност ще се повтори след голям период от време). Възможно е например съвпадането на Великден с важен християнски празник (напр. Гергьовден), а в други случаи Великден може да е преди или след него. Взаимодействието между християнската празничност и традициите на конкретния регион предполагат варианти както на култовата практика, така и на текстовата система.

Може би най-важен от календарно-обредните цикли е коледният, защото е свързан с особен период на годината - раждането на Млада Бога - новото начало, което се осмисля като критичен период, пълен с пророчески знаци, на който обаче може да се повлияе чрез силата на магическото слово. Подобен характер имат лазарският и великденският цикли, докато останалите празници са в известна степен “профилирани” в конкретни аспекти, макар общата тема да е винаги плодородието.

Календарно-обредните песни от коледния и лазарския цикъл се съотнасят както мъжкото и женското начало. В първия случай мъжката дружина преминава през цялото селище и го благославя, а във втория това прави женската група. Членовете и на двата колектива са в най-активна предбрачна възраст, което е в пряка връзка с идеята за плодородие.

СЕМЕЙНО-ОБРЕДНИ ПЕСНИ. Семейно-обредният фолклор е свързан с живота на отделния човек и се повтаря за всеки член от социума, съобразно с неговата възраст, пол, място в обществото и етапите от живота му чак до смъртта. Това е цикъл от текстове, които са с много по-голяма честотност, отколкото календарно-обредните, защото в едно селище за годината може да има няколко сватби (и на всяка една от тях да се изпеят същите песни), докато песните от празничния цикъл (например Гергьовден) ще бъдат изпълнени само веднъж в годината.

Най-важно място в семейно-обредните песни има сватбеният цикъл поради особеното място на сватбата като ритуал в мисленето на патриархалния човек. Идеята за брака е пряко свързана с плодородието, което е основната грижа на всеки стопанин. Поради това на сватбата се гледа не само като на събитие от родово- емоционален порядък, но и като на събитие, което ще осигури бъдещето на фамилията. Затова действията по време на церемонията са строго регламентирани, а текстовете, които ги съпровождат, обикновено не се изпълняват в друго време.

Връзката на сватбения ритуал със свещенодействието за плодородие е несъмнена. Това се вижда както от строгото спазване на булчинската чистота, така и от целия облик на обредните действия и тяхната последователност. Може да се каже, че на младоженците се гледа като на жреци, изпълняващи ролята на небесните персонажи, които се сливат в брачна двойка, за да осигурят плодородието на годината. Затова от новобрачните се очаква веднага рожба (своеобразен аналог на Млада бога), която да е предвестник на добрата реколта.

Така от една страна младоженците преминават в новия си социален статус на брачна двойка (в обществото на възрастните и пълноправни членове на социума), а от друга изпълняват ритуал с изключително значение за съществуването на същия социум. И двата аспекта на обредните действия са от съществена важност за индивида и патриархалното общество. Неслучайно в песните присъства дъбът като алюзия за гръмовержеца (срвн. коледния „бъдник” в огнището), а самото семейство се уподобява на дърво; младоженецът се катери по дървен прът, за да свали от върха му златна ябълка; момата е асоциирана с ела и пр. Подобни детайли подсказват, че сватбените ритуали са свързани с основни митологични схеми и следователно са много древни и основни за патриархалния социум.