Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

"От гледна точка на окултната нау­ка умът, сърцето и волята са филтри, с които се прецеждат неговите мис­ли, чувства и действия." /1-1922/

"Умът и сърцето са два велики цен­търа, чрез които душата реализирва своите идеи. Без ум и без сърце ду­шата не може да се прояви." /83-1928/

В раздела "Душа" споменахме, че тя е реализатор на идеите на Духа, но понеже е полуматериална и полудуховна, самата душа не е в състояние да изпълни повелята на духа в сфера­та на физическия свят. На душата са необходими помощници. И тези по­мощници са умът, сърцето и волята.

"Докато умът на човека работи, той е свободен. Дойдат ли желанията у човека, той става роб на своите жела­ния, не може вече правилно да мис­ли, загубва всякаква свобода. Човек може да бъде свободен само при ед­на чиста, права мисъл. Значи свобо­дата на волята се проявява в най-рядката среда." /18-1924-25/

"Според живота на човека и дейст­вията на неговия ум различаваме: ес­тествен, природен, разумен, морален, личен и индивидуален ум. При естест­вения живот човек не чувствува никак­во страдание, никакви нещастия - ни­що не може да го засегне. При при­родния живот човек започва да твори, да събира и природата му иска смет­ка за всичко сторено. Вследствие на това клетките в организма се събират в общества и започват да функциони­рат съзнателно. Това се дължи на женския елемент. В природния ум се на­мира подсъзнанието у човека. На тре­то място иде разумният живот, в кой­то влиза самосъзнанието на човека. Моралният живот на човека (н. б. - при моралния ум) се отнася към морална­та област, дето той е свързан със съ­щества, които по развитие седят по-високо от сегашните хора. Дойдем ли до индивидуалния живот на човека, трябва да разбираме това състояние, при което човек иска да се прояви ка­то самостоятелно същество. Щом дой­дете до личния живот на човека, той вече се проявява в обществото като личност." /17-1924-25/

Все пак умът, сърцето и волята ос­тават за нас трудно усвоими понятия. Казахме, че са изява на душата, но съ­щевременно са свързани с действия на физическото поле. Учителя прави след­ната аналогия, за да станат умът, сър­цето и волята по-реални за нас.

"Въздухът символизира ума; вода­та символизира сърцето; твърдата ма­терия символизира душата. За да раз­берете отношенията, които съществу­ват между ума, сърцето и душата, трябва да разберете отношенията, ко­ито съществуват между въздуха, во­дата и земята. Рибите приготвят усло­вията за развитието на човешкото сър­це. Птиците приготвят условията за развиване на човешкия ум. Животни­те пък приготвят условията за разви­тието на човешката душа. Ако риби­те, птиците и млекопитаещите изчез­нат преждевременно от земята, раз­витието на човека моментално ще се преустанови." /83-1928/ "Следова­телно, който иска да развива ума си, той трябва да изучава свойствата на въздуха; който иска да развива сър­цето си, той трябва да изучава свойс­твата на водата; който иска да намери душата си, той трябва да живее на сушата, да изучава свойствата на твър­дата материя. Почвата, твърдата материя, представлява човешка душа, върху която растат ябълки, круши, грозде. Водата и въздухът са потреб­ни като условия за развитието на чо­вешката душа. По нея срещаме чисти извори, кристални води. Душата за­повядва на ума и сърцето. Тя познава техните свойства и може да ги управ­лява, без да ги вади от условията, в които те се развиват. Умът не може да живее вън от въздуха. Сърцето не може да живее вън от водата. И ду­шата не може да живее вън от твърда­та почва... Думите "не може да жи­вее" подразбирам, че не могат да се проявят. И тъй човек трябва да изучава законите и свойствата на разните видо­ве материя, за да може да се справя с нея. Ако в него се събере повече, от­колкото трябва въздух, той изпитва вът­решно напрежение, големи течения, големи бури." /83-1927/

Трудно е да се изтълкува тази ана­логия на ума, сърцето и душата с въз­духа, водата и земята. Душата явно не може да се изяви във физическия свят, ако не се въплъти, ако не се свър­же с материята от третото измере­ние. Представител на душата на земя­та е човешкото тяло. Затова се казва, че душата е полуматериална и полудуховна. Чрез въплътяването в тялото душата набира опит и подпомага реа­лизацията на духа, който е изцяло ду­ховна същност. Душата се сравнява със земята, на която зреят плодове, тъй като тя самата има същата зада­ча, същата функция в същината на чо­века. Душата е почвата, основата на връзката на духа с физическия свят. В нейна помощ като нейни органи са умът, сърцето и волята. Ето защо ду­шата е същността на човека тук на зе­мята. Земята и животът на нея са условия за проява и дейността на душа­та. Инертната материя на физическия свят е основата или началото на ево­люцията на биосферата. Умът и сър­цето са изява, центрове за проявата на душата в средата на разновидните форми на материята. По-близо до ус­ловията за душата стои сърцето, кое­то има за среда водата. Нейната пластичност, нейната влага са качества за поддържане и зараждане на живота. Във водата се е зародил органичният живот на земята. Следва, че и сърце­то има тези условия за изява на душа­та. Затова сърцето се свързва с Лю­бовта, която дава живот. Въздухът е по-ефирен, летлив, пластичен и про­никващ навсякъде и във всички среди на земята. Това е газообразното със­тояние на материята. Затова въздухът е представител и условие за изява на ума. Последният трябва да притежава качествата на газовете, да прониква навсякъде, без да заема пространст­во, да е гъвкав и всеобхватен.А какво е волята тогава? "Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята - света на ума и света на сърцето. На съвремен­ните хора и на окултния ученик липсва силна воля." /4-1922-23/ "Когато мис­ли да направи нещо, човек трябва да почувствува това нещо и ако умът и сърцето са убедени, че намисленото е право, тогава волята иде да го реа­лизира. Значи волята не може да се реализира без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето -волята. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Това са неговите органи." /44-1930/ "Умът без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпростира по цялото тяло. Сърцето храни мозъ­ка. Без сърце умът не може да мис­ли. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи животът иде от сърцето." /44-1930/

Тук най-добре се чувства аналогия­та на сърцето с водата. Кръвта и во­дата са течности, които носят живот и подхранват живота. Сърцето дава ди­намика на живота.

"Ако волята на човека е слаба, сър­цето също ще бъде слабо. Волята на човека се изпитва на земята. Тя е мяс­тото за упражнения. От гледище на духовния и Божествен свят войната не е нужна. От физическо гледище оба­че тя е неизбежна. Който не е развил волята си, ще му разбиват носа и той ще разбива чуждите носове; ще го би­ят и убиват и той ще убива. И живот­ните, които са около нас; учат същия закон." /59-1921/

"Значи освен тялото боледува и умът, и сърцето, и волята на човека. Единственото нещо в човека, което не боледува, това е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализирва, но духът никога не отпада." /61-1922/

- "Дисциплинираният ум е велика сила в природата. Който дисциплини­ра ума си, създава в себе си харак­тер." /7-1923-24/ "Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има обър­кване - безпокойство. Когато умът ръ­ководи, тогава човекът има чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим.

Всичко това повдига човека." /14-1924-25/

"Вложете: Истината в душите си; Светлината - в умовете си; чистотата -в сърцата си." /1-1922/ "Волята се проявява в три свята: в умствения, в сърдечния, т. е. в света на чувствата и желанията, или астралния, и във фи­зическия. Волята подразбира процес на организиране." /1-1922/

"Както знаете, мозъкът в главата е място на мисълта, а дробовете и сър­цето - място на чувствата. Волята на човека се изразява в ръцете и крака­та, в езика, в очите, в ушите на човека, изобщо сетивата са място на волята. Волята е външната страна, т. е. проя­вената, обективна страна на Битието." /1-1922/ "И тъй, ще знаете, че всички добри мисли и желания на човека се поляризирват в една или друга посока. И ще видите, че всяко нещо в живота се поляризирва." /1-1922/ "Първото качество на волята е твърдостта. Твър­достта е опорната точка на волята. Вто­рото качество на волята е смелостта, безстрашието. Третото качество на во­лята е приложението, изпълнението, но без отлагане." /3-1922-23/ "Следова­телно твърдостта, смелостта, безстра­шието и приложението са необходи­мите качества за проява на волята на физическия свят." /3-1922-23/

Взаимоотношенията между ума, сърцето, волята, душата, духа и Бога Учителя П. Дънов изразява в следва­щата вариация на Питагоровата тео­рема: "Друго приложение на Питаго­ровата теорема: възможностите на ума + възможностите на сърцето = възможностите но волята. Още: ума + сърцето + волята = душата. Както и: умът + сърцето + волята + душата = духа. Или: умът + сърцето + воля­та + душата + духа = възможностите на Бога. И накрая: умът + сърцето + волята + душата + духа + Бога = на възможностите на Абсолютното, Без­граничното." /3-1922-23/

По тази схема за взаимозависи­мостта се долавя как Бог се принизя­ва към физическия свят, за да изгради цялото многообразие на живота. Не­говите форми на самоограничение следват стълбообразно - дух, душа, ум, сърце и воля. Разбира се, в край­на сметка е и самият физически пред­ставител - тялото. И Учителя продъл­жава: "Никога умът и сърцето на чо­века не идват едновременно. Умът ид­ва заедно с физическото тяло. Първо идва тялото, после умът и най-после сърцето. Когато детето се зачене, пър­во се образуват крайниците, ръцете и краката (н. б. - органите на волята), после се образуват останалите орга­ни: черният дроб, дихателната система и най-после сърцето." /3-1922-23/

"Според най-новите изследвания, върху развитието на ембриото в май­чината утроба през третата седмица от зачатието ембриото оформя вече нервната система (мозък и гр. стълб с мозъка), а паралелно с това се кон­статира пулсация на зародилото се сърце. И това е логично, тъй като в ембриото клетките се поддържат с кислород и хранителни вещества чрез самостоятелна кръвоносна система, което изисква рано да започне цирку­лацията на кръвта. А кръвта на емб­риото се снабдява с кислород и хра­нителни вещества чрез плацентата -контактът между майчината и ембри­оналната кръв. Крайниците зачеват об­разуването си в четвъртата седмица. В шестата седмица имаме оформяне на очите; в седмата - зъбите, муску­лите и гениталните органи, а в осмата - всички органи на ембриото са вече по местата си. Тогава ембриото се на­рича вече фетус." /226/

"Като ученици (на окултната шко­ла) вие трябва да усилите волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развиете моралните чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеите на ума си, без да се спирате на преходни мис­ли." /4-1922-23/ "Недостатъците трябва да се използват най-разумно. Чрез тях ще калите волята си и ще из­питате силата на своята мисъл. Недос­татъците, от какъвто характер и да са -физически, сърдечен, умствен или ду­ховен, са създадени от самите вас." / 3-1922-23/ - "Твърдостта се проявява, когато разумът у човека не действува. Твърдостта се проявява, когато се за­сягат личните чувства в човека. Твър­достта се проявява, когато човек има убеждения. Смели са само високоморалните, идейните хора. Твоята твър­дост, твоята смелост и твоята изпълни­телност трябва да почива на известни убеждения в тебе." /6-1923-24/

"Разумните сили, които са образу­вали човешкото сърце, седят по-висо­ко от силите, които образуват ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херувимите и серафимите - съществата на Любовта. Оба­че в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Умът обикновено се занимава с мате­рията. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние мина­ваме през материалния свят, тия съ­щества, които са го създали, господс­твуват върху материята. И действител­но, при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сър­цето..." /7-1923-24/ "Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще има­те отлив в ума си." /7-1923-24/ "Чо­век, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент - трябва му душа. Само човек, който има ду­ша, може да примири сърцето и ума.

И тъй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не е нищо друго освен борба между ума и сър­цето." /7-1923-24/ "За да прекара­те един разумен живот на земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля." /14-1924-25/ "Каквито процеси стават на луната, такива стават и в ума, и в сър­цето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят както луната. Кога­то умът се пълни, сърцето се праз­ни, т. е. почива." /20-1925-26/

"Докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, чо­век се развързва. Когато умът и сър­цето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва." /20-1925-26/ "Връзването подразбира съп­рикосновение с реалността; На също­то основание казваме, че докато не се свърже със земята, човек не мо­же да расте." /20-1925-26/ "Значи растенията са свързани със земята, т. е. живеят по пътя на сърцето си. Жи­вотните са развързани от земята, т. е. живеят по пътя на своя ум. Расте­ние е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се ос­вобождава от връзките на своето ми­нало. Човек не може да не се свърз­ва, но връзките му трябва да бъдат разумни." /20-1925-26/ "Растенето е процес на свързване, а развиването -процес на освобождаване. И тъй, про­цесът на еволюцията не е нищо друго освен освобождаване на човешкия дух от връзките на неговото минало. Чо­вешкият дух слиза на земята, за да придобие опитност." /20-1925-26/ "Трите възможности, дадени на чове­ка, това са възможностите да трени­ра или развие своето тяло, своето сър­це и своя ум. Не е ли тренирал тялото си и влезе неподготвен в духовния свят, човек изпада в сънно състояние. А то­ва да има присъствие на духа - да не се страхува от нищо. Който третира тялото си, той може чрез него да поз­нае ще срещне ли някакво препятст­вие на пътя си или не. Тренираното тяло е чувствително към външните вли­яния. Ние казваме, човек е здрав, ко­гато тялото му се подчинява на него­вата разумна воля. Тялото трябва да бъде орган на ума, сърцето и волята на човека..." /23-1926-27/

"Който владее мислите и чувствата си, той лесно се справя с тях. Чрез мисълта той може да си създаде как­вито органи иска, да се върне в пър­воначалното си положение, когато е бил създаден по образ и подобие Бо­жие. Дойде ли до този образ, той сам ще види своето положение и отклоне­ние по пътя, по който е вървял." /25-1928-29/ "Чрез силата на волята, под­крепена от ума и сърцето, човек про­явява способностите си да превръща низшето в себе си във висше, небла­городното - в благородно." /32-1917/ "На земята, във физическия свят, не трябва да обичаш никое същество или предмет с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, тъй като, когото оби­чаш така, ако умре, и ти ще умреш. И затова на физическото поле трябва да има постоянно дисхармония, за да живеят хората. Благодарение че има дисхармония, та вие живеете. При се­гашните условия, ако вие турите хар­мония на физическото поле, всички хо­ра ще измрат." /40-1922/

Тук се изтъква важността на поляризационния принцип и следващата от него дисхармония в сферата на физи­ческото поле. Благодарение на поля­ризацията, както неведнъж изтъкнахме, съществува импулс към движе­ние, растеж, развитие в живота. Съ­ществуващата паралелно с това дис­хармония подсилва тези стремежи, както и поддържа буден ума, мисъл­та и сърцето. В случай на пълна хар­мония на физическия свят това би оз­начавало анихилация на силите, т. е. унищожаване, изчезване и уравновесяване на импулсите и силите. Такъв пълен колапс съществува само в най-висшите среди на света, т. е. когато се постигне сингуларност с Първоиз­точника. Но това пък означава пълно замиране на физическия живот на зе­мята. Но това не значи да няма връз­ка и взаимозависимост между отдел­ните противоположни сили. "Следова­телно връзка трябва да има между ум­ствените образи и сърдечните стре­межи. Умът всякога се стреми надо­лу, а сърцето винаги се стреми наго­ре. Значи не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно. И силни натури не са онези, ко­ито имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце." /57-1923/ "Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т. е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сър­цето. Ще кажете, сърцето трябва да се подчини на ума. Не, на земята сър­цето е по-силно от ума. Най-първо чо­век е чувствувал и после се появила мисълта. Значи първо се явило сър­цето, а после умът." /57-1924/

Еволюцията на живота тука на зе­мята ни подсказва, че усетите, чувст­вата са се развили далеч преди поя­вата на мисълта и ума. Разсъдъкът и мисълта са се зародили с появата на човека и са характерни единствено за него. Чувствата или дейността на сър­цето, което има по-голям опит на фи­зическото поле, са по-активни и сил­ни, т. е. по-влиятелни, отколкото ума. Че е така, нека се вгледаме в проявите на хората. Те са предимно роби на чувствата си, на желанията си, на страстите си, т. е. представ­ляват свят, присъщ изключително на чувствата, които владеят предимно животните. Мисълта и проявите на разума трудно си прокарват път в ежедневието на хората. "Ние живе­ем в един свят, в който всички неща са относителни. Мисълта е относи­телна; чувствата са относителни и во­лята е относителна. Абсолютна сво­бода в света няма." /57-1924/

"За да може да се развива умът пра­вилно, трябва да бъде спокоен. Мир трябва да има човек. Следователно Бог, Който е толкова далеч от нас, разбира тия закони. Той се е отдалечил, скрил далеч от нас именно защото разбира законите - не иска да хвърля никаква сянка върху нас." /57-1924/

Как да разбираме мисълта, че "Бог е толкова далеч от нас, за да не хвър­ля сянка върху нас"? При раздела "Сът­ворението на света" споменахме, че физическият свят е последната фаза на експанзията в света, т. е. разширение­то, изявата на Бога в посока на мате­риалната среда. Бог се е "самоограничил", за да изгради нисшите физически форми. А това всъщност е "отдалеча­ване на Бога" от материалните форми. Така се изгражда индивидуализацията на физическите форми, които трябва да наберат самостоятелен опит, да уз­реят, да се усъвършенствуват и започ­нат своята еволюция, т. е. да се въз­върнат пак под крилото на Бога.

"Всяко едно чувство (сетиво) съот­ветствува на известна идея. Засега човек е засегнал само петте полета, дос­тигнал е до полето на Истината. Значи той е достигнал до най-низшето поле на Божествения свят. Трябват му още две чувства." /65-1922/

Обстоятелството, че Учителя иден­тифицира чувствата с понятието поле (силово поле), е многозначително. То­ва понятие - поле във физиката, се възприема като състояние на дейст­вуващите във вселената сили и енер­гии. В такъв случай трябва да прие­мем, че чувствата, за които той го­вори (Любовта, Мъдростта, Истина­та, Добродетелта, Правдата), ще при­тежават в сферата на физическия свят качества като: формиращи явления, изграждащи силови възли, оживотворяващи инертната материя и др. От друга страна, Учителя поставя Исти­ната като най-ниското поле на Божес­твения свят. Това ще рече, от наша гледна точка, че Истината и другите полета като такива са най-високо ни­во във физическия свят. Затова и те­зи най-висши чувства (полета) са впи­сани в пентаграмата, която Учителя даде като висш символ.

На какво са аналогични умът и сър­цето в сферата на физическия свят на човека? Учителя отговаря: "Адът и ра­ят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум и на човешкото сър­це. Те определят свободата на човеш­кия дух. Значи адът и раят съществу­ват на земята." /82-1927/

"Сега трябва да работите над себе си, да очистите ума и сърцето си от всичко отрицателно." /83-1928/ "Трябва да знаете следното: всички хо­ра, които живеят със сърцето си, ос­таряват по-скоро, отколкото тия, кои­то живеят с ума си; или с други думи казано: хората на чувствата остаряват по-скоро от хората на трезвата мисъл." /84-1927/ "Трябва да знаете още, че паметта зависи от чувствата. Колкото чувствата на един човек са по-необуздани, толкова и паметта му е по-слаба. Когато паметта му за­почва да отслабва това показва, че става разслабване на неговите чувс­тва, той се разсейва и не помни, ско­ро забравя. Паметта на хората отс­лабва и от големи скърби и страда­ния, от голям страх и от силни умст­вени сътресения." /84-1927/

"Търпението не е качество на чо­вешката душа. Ако знаете как да пос­тавите търпението като идея в своя ум, посредством него човек ще мо­же да пробуди всички запасни енер­гии, дарби и способности в ума си и ще ги впрегне на работа. Търпение­то е богатство, което, щом се пре­дизвика от човека, с него заедно ид­ват разумните същества да му по­магат." /91-1928/ "Денят е завър­шен добре, когато в ума, в сърцето и във волята на човека се прибави нещо ново." /105-1929/

"Днес от всеки човек се иска фи­зическа, сърдечна и умствена чис­тота." /115-1929/ "Закон е: започ­нете ли някое добро дело, изпълне­те го, както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се от­клонявайте от първия. Като свърши­те работата си, тогава разгледайте новия план." /129-1931/

Най-често хрумванията, първата идея за изпълнението на дадена за­дача са плод на интуицията у човека. Те са реален съвет за изпълнение и най-добро решение. Ако започнем да умуваме, да се колебаем и много да разсъждаваме върху нови възмож­ности и постановки, то изпадаме в не­доумение, в колебание и тръгваме по грешен път. Затова се препоръчва да бъдем верни на първия съвет и сиг­нал, който ни е дала интуицията.

"Човек не може да разреши въп­роса за живота със сърцето си. Той не може да разреши също въпроса и с ума си. Защото със сърцето си чо­век всякога се привързва към види­мите неща. Той не вярва на това, ко­ето не вижда. С ума си пък всякога се привързва към формите на неща­та." /129-1931/ "И тъй, не се заб­луждавайте. Пазете се от стари на­вици, от стари разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, ко­ето го прави ленив. Това не е истинс­кото естество на човека. Човек има дух, който е мощен, способен да тво­ри. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Човек има ум, способен да възприе­ме светлина и знание. Най-после чо­век има сърце, което възприема топ­ли и благородни чувства." /152-1940/

Тази мисъл на П. Дънов е знамена­телна в това отношение, че дава фор­мулировка за действията на човека в живота. Да се пазим от стари навици, ще рече да се пазим от преповторение на навиците, които другите прите­жават и от които сме ги усвоили. Това обвързване към старото прави чове­ка ленив по ум, пристрастен към из­вестното и нерешителен за изпълне­ние на нещо ново, тъй като другите не са го сторили. Знаменито е твър­дението на Айнщайн, че той е дошъл до идеята за теорията на относител­ността, защото не се е поддавал на влиянието на чуждите мнения, на чуж­дите становища и е запазил свободен и творчески своя ум и воля.

3.5. Мисълта и интуицията у човека

3.5.1. Мисълта

"Силата на човека е в мисълта. Тя е създала цялата вселена. Тя е творческият принцип; тя е водо­въртеж."

/137-1933/

Учителя П. Дънов явно има пред­вид Евангелието на Йоана, което за­почва с думите: "В начало бе Сло­вото." А Словото, това е творчес­кият принцип на Бога, който е съз­дал света, тъй като се казва, че чрез Словото "всичко е станало". Мисъл­та на човека действително е най-творческият елемент, който същес­твува в него, и както казва Учителя, чрез него можем да сътворим и прозрем цялата вселена.

"С мисълта си ти можеш да обхва­неш целия космос. Следователно със своя ум ти ще вземеш от мисълта на космоса само това, което можеш да разбереш." /126-1932/ "Чрез мисъл­та си човек черпи енергия от приро­дата. Само чисти и благородни души могат да възприемат Божествените мисли, без да накърняват тяхната чис­тота и сила. Мисълта трябва да бъде ритмична. Без ритъм нещата са обик­новени, плоски." /20-1925-26/

"Който владее мислите и чувствата си, той лесно се справя с тях. Чрез мисълта той може да си създаде как­вито органи иска, да се върне в пър­воначалното си положение, когато е бил създаден по образ и подобие Бо­жие. Дойде ли до този образ, той сам ще види своето отклонение от пътя, по който е вървял." /25-1928-29/ За­това Учителя казва: "Аз мога да бъда при вас с тялото си, а с ума си да бъ­да на друго място. Аз съм там само за това, което мисля. Следователно, ако мислиш за Бога, при Него си; ако мислиш за света, при света си. За как­вото мислиш в даден случай, ти си там, при него." /126-1930/

Мисълта е мощен фактор, който определя и оформя характера, пове­дението и съзнанието на човека. В за­висимост от това в какъв кръг мисли живее човек, са и неговите стреме­жи, мечти, желания, действия и физи­ческа нагласа. Мисълта влияе даже и на физиологията на тялото. Например храносмилателната система е изцяло под влияние на мисловните картини и представи. Вкусовата нагласа към хра­ната зависи от мисловното ни отноше­ние към нея. Половото влечение и нас­троение е напълно под влияние на мис­лите и въображението. Всяко настро­ение в действията ни е ръководено преди всичко от мислите, които има­ме по проблема. Мисълта е фактор и при отношенията между хората. Ако двама души са заангажирани еднов­ременно с мислите си по даден проб­лем, те лесно намират разбирателст­во, добър обход и добри чувства, от­колкото ако имат отрицателни мисли един към друг.

"Айнщайн счита, че "чистата ми­съл е в състояние да обхване дейст­вителността, както някога са мечта­ли древните хора," /177/ "Айнщайн е поддържал, че въображението е по-важно от знанието, че въображе­нието е качество, което прави човеш­ките същества "подобни на богове" и ни дава възможност "да говорим със звездите". /177-Гордон/

От своя страна Учителя П. Дънов прави следното сравнение: "Както во­дата на физическия свят представлява средата, която пренася необходими­те елементи за развитието на расте­нията, така и мисълта в духовния свят служи на среда, която доставя нуж­ните елементи за растенето и разви­тието на чувствата. Човек може да прояви Любовта само чрез закона на мисълта." /88-1927/ "Мисленето е кратък момент, а разработването на мисълта е продължителен процес. Разработването като процес наричат мисъл. Мисленето обаче става момен­тално. Като мисли дълго време и не може да разбере задачата си, човек отправя мисълта си в подсъзнанието, дето се разрешава." /113-1930/

Значи подсъзнанието, като се за­реди с дадена мисъл, работи незави­симо от нашето съзнание и намира от­говор на задачата. Подобно станови­ще имат и други автори. "Когато проб­лемът на научното дирене не се ре­шава фронтално, по-лесно е да го от­правим към подсъзнанието. Получила задачата, мисълта ще продължи да ра­боти, независимо дали мислите над то­зи проблем непосредствено, или не мислите. Извършва се несъзнателна, неосъзнавана умствена дейност." / 192-Сухотин/ "Целият този етап, през който интуитивно се търси решението на проблема, се нарича инкубационен. Изместването на мисловните процеси в сферата на неосъзнатото ни осво­бождава от сковаващите схеми, от го­товите методи и постановки." /192/

Ето и този автор намира, както Учи­теля, че подсъзнанието може да на­мери по-лесно и сигурно решение на известен проблем, защото то е осво­бодено от сковаващите норми, схеми и постановки, налагани ни от окръжа­ващата среда или от постигнатото ве­че в науката. При науката най-скова­ващо е авторитетът на изтъкнати мис­лители или учени, които са работили вече върху проблема, с който се за­нимаваме ние. Тези образци, норми или още догми, наложени от другите, гърците наричат парадигма. (Paradigma - гръцка дума, която означава "нор­ма", "пример", "образец".).

"Сигурно най-потресаващите пара­докси на науката са смените на пара­дигмите й. Прогресът на познанието се осъществява именно като смяна на парадигми, които не само се разру­шават една друга, но и оставят нещо за бъдещето." /192/

Трудно се сменят и отнемат па­радигмите в областта на философи­ята и религиозните постановки. Айн­щайн изгради своята теория на отно­сителността само благодарение че независимо от парадигмите на фи­зиката, той прояви свободна фило­софска мисъл. При религиите пара­дигмите сковават всяка мисъл и въп­реки противоречията им с действи­телността и съвременната наука про­дължават да са валидни в течение на хилядолетия. Затова "Великите отк­рития преживяват три етапа. Ако си послужим с лека ирония, отначало за първооткривателя казват: "Той е полудял", после: "Тук има нещичко", а на заключителния етап: "Та това е толкова просто." /192/ Като има предвид тази ситуация на отношени­ето на мнозинството към новите пос­тановки във философията, Учителя П. Дънов казва, че когато хората каз­вали за него, че той лъже, това било сигурна гаранция и основание да счи­та, че е на прав път и казва истина­та. И когато някой отрича съществу­ването на Бога, то това говори със сигурност, че Той съществува. В под­крепа на мисълта е, че откриватели­те и учените много често чувству­ват, че идеята за откриването на да­дена закономерност или принцип като че ли му се диктува от подсъзна­нието. Затова, след като направи от­критието си, той често е безсилен да го докаже, т. е. да го изведе по правилата на логиката от приетите па­радигми на науката, опирайки се на фактите и на законите." /192/

"Всички велики учени и идейни хо­ра са слушали в себе си този глас и са се подчинявали на него. Открития­та на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго освен Божествена идея, която, проникнала в ума на някой учен, той я е възприел и изнесъл на света. Заслугата на този учен се зак­лючава само в това, че е насочил ми­сълта си в дадено направление и от там е получил нужната светлина." / 120-1929/ Известни са случаите, ко­гато откриватели и учени разказват как са дошли до идеята за своето от­криване. Проф. Льови, откривател на ацетилхолина - вещество, което про­извежда нервът вагус в тялото на жи­вотните, от университета в Грац, каз­ва, че идеята му идва внезапно, как­то си е стоял в едно кафене. За фи­зика У. Томсън разказват, че в пери­ода на творческите си търсения на но­ви решения еластичните тела му изг­леждали като въртящи се механизми, съединени в своеобразни конфигура­ции, атомите подобно на вихрови пръстени, течност, а светлината, т. е. светлинният етър, още по-интересно - като...сапунена пяна." /192/ "Ма­тематикът Ж. Адамар и психологът Т. Рибо разпространили в началото на XX век сред видни математици пис­мена анкета за характера на творчес­кия принцип. Мнозина отбелязали, че те мислят със зрителни, по-рядко с двигателни образи. И вече при изво­да на резултат, при оформяне на съ­общението за печат използват символи и думи. Самият Ж. Адамар опи­сал как е извършил доказателството на една теорема за числата, без да използва самите числа, а образи ка­то точки, петна и някаква безформе­на маса." /192/

Учителя П. Дънов счита, че ясновидството е процес, който се дължи на вътрешно виждане, дължащо се на ви­сока чувствителност на органи, които са недоразвити в обикновените хора. Интуицията от своя страна трябва да считаме, че е преходна фаза към ясновидството. Интуицията, интуитивното чувство или предусещането също така е свързано със зрителни, вътрешни усе­щания, виждания и зрително мислене, но е по-замъглено, поради което чо­век трябва да има нагласа да го долавя и разчете от всички други банални мис­ловни процеси и представи.

"Някои хора се чудят, че същест­вуват ясновидци. За онзи, който се дви­жи (мисловно) с бързината на светли­ната, никакви мъчнотии не съществу­ват. В продължение на осем минути аз мога да придобия толкова знания за слънцето, колкото учените ще при­добият за хиляди години. С очи нищо не се постига, но с ума. Умът се раз­хожда (мислено), той ходи на слънце­то и се връща. Наистина човешкият ум ходи там, където не може да се по­мисли." /113-1930/

"Айнщайн казва за теорията на от­носителността: "През тези години (то­ва са десет години на творчество) имах усещането за движение към конкрет­но нещо, макар че е трудно да се из­рази с думи. Базираше се на логика­та... но в моето съзнание то имаше точно определена зрителна форма." /192/ "От редица вариантни методи се използва и такъв (при научното ди­рене), може да се каже, екстрема­лен случай като обръщането на задачата с главата надолу. Най-крупното по същество постижение на науката е получено именно по пътя на допус­кане на обратното. Така постъпил Ко­перник, като заявил, че не слънцето се движи около земята, а земята око­ло слънцето. Не по-малко решително "преобърнал" структурата на прост­ранството Лобачевски, лансирайки ге­ометрия, в която напук на обикнове­ните отношения били въведени нови, противоположни. Същото направил Айнщайн, като предложил вместо аб­солютното отчитане на времето и пространството, измерване относно конкретен наблюдател, и т. н." /192/

"Като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува из­вестна зависимост - близко отноше­ние. Мисълта е реализирано разум­но чувство. Мисълта е по-силна от чувствата, но чувството е по-голямо напрежение. В мисълта има по-го­лямо движение, а в чувството - по-голямо напрежение. /49-1933/ -"Учените хора като мярка за измер­ване бързината си служат с бързи­ната на светлината, а бързината на мисълта е по-голяма от бързината на светлината." /72-1925/

"Човешката мисъл е в състояние да измени лицето на земята." /97-1928/

"Всяка мисъл - духовна или мате­риална, съдържа известно количест­во материя в себе си. Желанията и чувствата са също материални, но по-плътни от мисълта. Обаче материята на мислите, чувствата и желанията се различава от физическата материя по това, че не се разлага. Тя прониква всичко." /128-1931/

Мисълта по същество значи има ка­чествата на силовите полета на мате­рията. Поради това тя е по-мощна и прониква всичко. С това си качество на проникваемост мисълта наподобя­ва полето на частицата неутрино, за което няма физическо препятствие на физическия свят.

"Един съвременен учен прави из­числения за бързината, с която се движи човешката мисъл, и тази на светлината и намира, че отношение­то между тяхната бързина е такова, каквото е отношението между бър­зината на биволската кола и на свет­лината. Той изчисли, че човешката мисъл се движи с бързина три квадралиона и 600 билиона километра в секунда. Ако и човешкото съзнание се движи с тази бързина, всеки мо­мент то ще присъствува навсякъде във вселената. Тогава няма да има далечни и близки неща за човека. То­ва се отнася до интензивната човеш­ка мисъл." /156-1943/

Скоростта на светлината е предел­на за физическия свят. Затова време­то и пространството имат за нашето съзнание измерения. Пространството, макар и безкрайно, за съзнанието ни е гранично, а времето - еднопосочно, и то със скоростта на светлината. Но физиката предполага, че съществуват скорости, далеч по-високи от тази на светлината. По този въпрос вече го­ворихме. В такъв случай, ако се прид­вижим с надсветлинна скорост, при закривеното пространство на вселена­та мисълта ни може да догони бъде­щето ни, да достигне миналото и се върне пак към първоизточника си.

"Светлината е едно необходимо ка­чество за мислене. Светлите духове и отвън, и отвътре имат светлина, а не-напредналите духове, които живеят в ада, нямат отвън светлина, но имат са­мо отвътре." /64-1924/

Явно, че светлината като явление и като принцип е необходима, за да се опознаят нещата, света и явленията в него. На физическия свят това опоз­наване извършваме чрез зрителния си анализатор - окото, а в духовния свят - чрез мисълта. Оттук следва, че без светлина нито можехме да имаме зре­ние, нито мисъл. В духовния свят ос­вен външната светлина съществува вът­решна, която отговаря по сила на със­тоянието на съзнанието.

Ориентирането в пространството на съвременния свят не е така прост про­цес, както някои хора си мислят. Съ­образно теорията на относителността няма процес или форма, която да е статична, в покой и завинаги опреде­лена. Всичко е в развитие, разраства­не и прогрес, от което следва, че всеки миг, всеки момент нашата мисъл тряб­ва да възприема света и окръжаващи­те ни явления и измерения в постоян­ни промени по отношение времето и пространството. Поради това мисъл­та ни всъщност е анализирващ процес със съответната динамика и гъвкавост. Ако успеем така да възприемаме све­та, ние ще се отзовем в съвършено друго измерение.

"Енергиите, които излизат от тяло­то "А" във вид на лъчи, минават в прос­транството и след време се връщат в тялото "В". Тялото "А" представлява едната страна на слънцето, а тялото "В" - другата страна. Следователно лъ­чите на слънцето, които излизат от ед­ната страна "А", след време пак се връщат в слънцето, но от другата стра­на - "В". Въз основа на същия закон всяка сила или всяка мисъл, която из­лиза от човека, отива в пространство­то и след време пак се връща в него, но вече с известна придобивка, с един малък плюс. Изобщо известен е най-късият, както и най-дългият период, през който една мисъл може да се върне, отдето е излязла." /77-1926/

"В този смисъл, както добрите, така и лошите мисли, излезли от човека, след време, след известен период от вре­ме, пак се връщат към него. Ако ня­кой човек изпрати някъде в простран­ството една престъпна мисъл, тази ми­съл най-много след четири поколения пак ще се върне към него. Тези чети­ри поколения включват един период от сто години." /77-1926/ "Според се­гашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и въз­ходяща. Низходящата посока на ми­сълта действува за създаването на чо­вешката личност и човешкото тяло -със седемте му обвивки. Според вът­решния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизмен­ни тела и седем обвивки." /96-1917/

Явно, че мисълта ни на физическия свят е свързана винаги с неща и фор­ми от същия. Затова се казва, че обик­новено имаме зрително мислене или въображение за явления от физичес­кия свят. Това е по мнението на Учи­теля низходящата посока на мисълта. И така е защото, казва се още, че "Най-първо, за да мога да мисля за кого и да е от вас, трябва да имам представа за лицето и за фигурата ви. Колкото вашият образ става по-жив, толкова и мисълта ми за вас е по-сил­на. След това ще проектирам своята мисъл към вас." /9-1923-24/

"Действително човек може да ле­ти с мисълта си над облаците, но за­това се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка." /17-1924-25/ - "Мисълта и чувствата на човека са свързани с дишането." /25-1928-29/

"Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Ка­то замине на другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли." /45-1931/

Бихме се запитали кой е посредни­кът орган, който препраща мисълта ни в пространството и които коорди­нира явленията на физическия свят с тези на духовния ни свят? Безспорно това е мозъкът. Това е орган, който далеч още не е напълно проучен и поз­нат на науката и който крие в себе си сложни загадки и неизвестности. Съв­ременната неврофизиология доста­тъчно убедително показа наличието на функционална асиметрия в рабо­тата на мозъчните полушария (полу­кълба). Лявото е съсредоточило дей­ността си върху абстрактното, логи-ко-аналитичното мислене, дясното е отговорно за интуицията и образност­та, за духовното творчество. /192/ "Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства. Като знаете това, па­зете ума и сърцето си в изправност, за да могат те правилно да възприе­мат мислите и чувствата, които идат от външния свят." /25-1928-29/

"Значи силата на човека седи в све­щените мисли, които той храни в себе си по отношение на живота. Извън вре­мето и пространството мислите са съ­вършени, но щом почнат да се проявя­ват на физическия свят, и те като свет­лината претърпяват известни пречупва­ния, вследствие на което губят своята чистота и съвършенство." /21-1925-26/

Видно е какво неоценимо качество има човекът в сравнение с другите жи­ви същества на физическия свят. Ми­сълта е най-мощната, най-силната ду­ховна изява на човека в живота. С нея той преоформя и гради живота и себе си. Тя е факторът, който може да ни свърже с духовния свят, и тя е това, което единствено запазваме, когато преминем в този свят.