Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

"Понеже в един живот човек не може да реализира желанията си, затова са предвидени много съ­ществувания. Много пъти ще до­хожда човек на земята, докато ре­ализира своите желания и се усъ­вършенствува,"

(23-1926-27)

"Прераждането е закон за усъвър­шенствуване на човешката душа... Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. Той е научен въпрос, само за уче­ните и разумните хора."

(62-1923)

Така Учителя П. Дънов формулира тези важни за живота и съществува­нето на човека въпроси. "Многото съ­ществувания" на органичните форми на земята е генерален и универсален закон. Ние го наблюдаваме навсякъ­де, тъй като благодарение на него формите се усъвършенствуват. Защо този така важен закон да не е вали­ден за човека? Ние казахме, че чо­век, като част от общото екологично цяло на биосферата, не може да не е под влиянието на общите закони. То­гава и той, щом трябва, ще има мно­го съществувания. Ето и оттук логич­но е да се предвидят прераждания, за да се даде възможност на човешката душа да се усъвършенствува. А какво е кармата? "Кармата представлява неб­лагоприятните условия в живота на човека. Да се преражда човек, това зна­чи да живее в закона на кармата." (93-1928) Кармата или законът за причини­те и следствията е също така универ­сален закон в света. Няма явление, следствие, което да не е предшеству­вано от някаква причина. Нашето ежед­невие е свързано с редица действия и прояви, които носят след себе си ре­дица следствия. Значи ли, че нашето съществуване няма да се последва от последици, които да са следствия на нашата деятелност? Затова народната поговорка казва: "Каквото си дробил, това ще ядеш".

В тази глава ще разгледаме по-об­стойно тези щекотливи и на пръв пог­лед невероятни въпроси.

3.7.1. Смъртта

Съществува ли смъртта като про­цес, какъвто хората си представят? Спира ли съществуването под каквато и да е форма, на всяко живо същест­во, след като тленните му и органич­ни форми престанат да изпълняват функциите си? Изчезва ли човекът от сферата на Битието, след като тялото му на физическия свят е вече негодно да го представя тук на земята? Това са въпроси, които вълнуват всеки чо­век още от неговото зараждане и по които постоянно се спори.

Учителя П. Дънов твърди: "Човек не умира, но се съблича, както гъсеница­та излиза от какавидата и се превръща в пеперуда. Ще дойде ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се превърне в ангел, който ще се явя­ва дето иска и ще изчезва." (32-1917)

Възможна ли е една такава версия за смъртта? Как бихме приели такова становище и твърдение, след като це­лият ни бит, целият ни живот, предста­вата ни за света и живота са свързани и нагласени с два основни процеса: раждане и смърт? Можем ли да наме­рим макар и малка опора за едно та­кова гледище от страна на съвремен­ната наука? П. Дънов казва, че въпро­сът за прераждането е научен въпрос и то само за учените и разумни хора. Тогава да извикаме науката на помощ.

В раздела за Битието и структура­та на света, както и в раздела за жи­вота наблегнахме на обстоятелството, че природните закони са универсал­ни, поради което на тях са подчинени всички явления, форми и същества и то без изключение. От друга страна констатирахме, че във вселената и при­родата властва неотклонно принципът на единството. То е, което осигурява пълна хармония, взаимовръзка, целенасоченост в процесите на живота на земята и света. Освен това като пос­ледица от тези два основни принципа — универсалност и единство, ние наб­людаваме аналогичност в явленията и процесите в средата на отделните сфе­ри и царства на природата и света. Ка­то се основем на тези три принципа в Битието, нека си припомним някои наб­людения и констатации на съвремен­ната наука. Ще започнем от вселена­та и ще преминем през отделните цар­ства на природата и ще стигнем до микросвета — строежа на материята. Има ли там смърт и прераждане или всичко изчезва?

Учените днес твърдят и доказват, че вселената и целия видим свят пери­одично сменя състоянието си като из­пада ту в състояние на колапс, ту в състояние на експанзия. Това ще рече ту в състояние на нещо невидимо (сингуларност), ту в състояние на множественост — многообразието на цялата вселена. Старите философи наричат този периодичен цикъл "дихание на вселената". От друга страна тази цикличност на състоянието на вселената се наблюдава и в най-малките състав­ни части на материята — микрочастиците. Те могат от видимо състояние "инертна" маса да преминават в неви­димо за нас състояние — енергия. "При анихилация на електрон и позитрон става преминаване на материята от една форма в друга, а именно в електромагнетична форма. А това ще рече смяна на състоянието на енерги­ята или на материалните форми. (162) От тази констатация на учените след­ва, че считаната преди години за не­изменна и "мъртва", материята може да сменя състоянието си. Материята преминава от състояние на видима форма в състояние на невидима, т.е. енергийна форма. Наблюдава се об­ратното явление — преминаване на енергийните форми във вид на "инер­тни" материални форми, т.е. прераж­дане на материята или т.н. материализация на енергиите.

И чудно, този процес на смяна на състоянията приемаме за действите­лен при материята, а не приемаме за нас самите? Та нали и ние тук на земя­та имаме материална съставка — тя­лото си? Не важат ли за нас универ­салните закони? Гъсеницата може да се видоизменя в пеперуда, а ние тряб­ва да изчезваме от Битието, след като тялото ни изостави? И учените продъл­жават: "Взаимообразната трансмутация на елементарните частици (на ма­терията) едно в друго е техен начин на живот... Всички трансмутационни процеси в микросвета на частиците са обратими." (162) Следователно светът е безсмъртен както като цяло, така и в неговите съставки.

Разбира се тук ще се възрази, че физическата форма на органичния свят, включая и човека, също се трансмутира, като след "смъртта" на същата органичната материя се превръ­ща в неорганична. Но ние констати­рахме, че при живите форми същест­вува и нещо друго, освен видимата им материална форма, което създава жи­вот в тях. Това "нещо друго" е енер­гийното поле на живота, което е от друго измерение. Степенуването на състоянията във вселената засяга да­же и такива понятия като пространст­вото. Херман Вайл казва: "Въз основа на модерните математично-аксиоматични изследвания се различават ма­тематическото пространство от физи­ческото пространство. По повод на те­зи различия Айнщайн мисли, че "До­толкова, доколкото теоремите на ма­тематиката се основават върху дейст­вителността, те не са сигурни, и до­колкото те са сигурни, то не се осно­вават върху действителността." (169) Следва, че физическият свят е до го­ляма степен илюзорен, недействите­лен и не може да бъде еталон за ис­тината на нещата. Формите и енерги­ите в различните измерения могат да бъдат толкова различни, че да не отго­варят видимо една на друга, макар че са едно и също нещо. За такива пара­докси говори следната мисъл на Х. Вайл: "Ние можем, въз основа на п-измеримото пространство да покажем, че само в едно пространство с нечет­но число на измерението ще получим тъмнина около една свещ, след като я изгасим; от това се установява една важ­на вътрешна разлика между четните и нечетни числа на измеренията." (169) Чудновато, нали? При едно изме­рение свещта, след като се изгаси, ня­ма да излъчва светлина, а при друго измерение около същата "изгасена" свещ ще има светлина. Защо тогава и при другите форми на физическия свят да не наблюдаваме същото явление: видимост при едно измерение и неви­димост при друго?

Науката ни нахвърля днес много факти, които показват, че физически­те форми са състояния на форми от по-горно измерение. Ние видяхме, че формите на по-висшите измерения се проектират в по-низшите измерения, като видоизменят себе си чрез огра­ничаване или намаляване на качестве­ните си показатели. Низшите измере­ния са сфера на ограничена изява или на инертни материални форми. Тази констатация се изразява в следната ми­съл на Х. Вайл: "Дали е удържимо или не схващането, че жизнената сила в органичното царство извършва обмен­ни процеси с независимите индивиду­ални атомни процеси, то няма все пак съмнение, че навсякъде, където се по­яви и изяви мисленето (мисълта) и ак­тивната подтикваща сила на волята, както е у хората, тази жизнена сила се насочва нарастващо от един чисто духовен картинен свят. Възможно е, нематериалните фактори като обра­зи, идеи, градивни душевни планове да се вмъкват в еволюцията на живия свят като цяло." (169) Явно Х. Вайл има предвид, че винаги от по-висшите сре­ди или измерения действащи факто­ри, сили и енергии или духовни еле­менти движат процесите в живота. На същото мнение е и Айнщайн, който казва: "Природните закони вземат за­доволителна за нас форма едва кога­то ги изразим в четиримерния пространство-временен континуум." (177)

След като се убедихме, че в при­родата и вселената няма смърт като процес, който завинаги кара дадена форма да изчезне, то бихме се запи­тали защо нашето физическо тяло трябва да отмира? Защо след извес­тен период от живота ни ние трябва да се освободим от тялото, с което сме прекарали живота си? На този въп­рос ни отговаря А. Азимов (165): "Ние като физическа същност не можем да напуснем вселената чрез четвъртото измерение... В момента, когато ние или наши уреди преминат случайно из­вън пределите на третото измерение, ние или те ще се превърнат във фо­кус на гравитационните вълни, които се разпростират във всички посоки със скоростта на светлината."

Следователно нашето тяло ни пре­чи да се преселим в астралния и дру­гите по-висши светове, тъй като те са извън третото измерение. Това нав­лизане в по-висшите светове може да извърши само нашата душа. Така че "смъртта" на нашето тяло е една не­обходимост, а не зло, както се прие­ма от мнозинството. В този смисъл Учителя казва: "Животът и смъртта са два важни процеса, които трябва да се разбират. Животът е родил смърт­та. Следователно смъртта служи на живота, а не животът на смъртта." (48-1931) "Съзнателно или не, човек жи­вее в духовния свят, без да го вижда. Той вижда границите на четиримерния свят. Като влезе в петмерния свят, то­гава вижда и разбира четиримерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с ум­релите." (105-1929) "Духовният свят, в сравнение с физическия, представ­лява свят на произвол. Ако влезеш там, никой няма да те пита защо си дошъл, какво искаш. Там никой нико­го не товари. Всеки е свободен да пра­ви каквото си иска." (132-1932)

Следователно "смъртта" не е край на живота ни, а само смяна на състо­янието, смяна на дрехата. Затова Учи­теля казва: "Човек не умира, но се съблича." А Е. Сведенборг казва: "След смъртта животът продължава в духовния свят, това е душата, която след смъртта на тялото продължава да живее." (184) А Учителя продъл­жава: "Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го и той остава са­мо като съзнание, в което като през калейдоскоп минава миналият му жи­вот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност." (156-1943) "Ед­но е вярно: след смъртта човек оста­ва там, дето е бил, но в друго поле. От състоянието на човека зависи де ще бъде след смъртта си." (137-1933) "Някои мислят, че като умрат, ще оти­дат в друг свят. Не, няма да отидете в друг свят, но просто ще преминете от едно състояние в друго, както ста­ва с бубата." (31-1917)

Разбира се, ще има известни преч­ки при смяната на тези състояния. Да се премине от едно състояние след смъртта на тялото в друго състояние на душата се изисква известна подго­товка. Затова Учителя напомня: "Мъч­но се минава през тъмната зона на смъртта. Там душата среща своите приятели, които й се притичат на по­мощ. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза в духовния свят. Живота на душата в духовния свят е блаженство. Човек може да опита то­ва блаженство и на земята, докато е жив. Човек може съзнателно да изле­зе от тялото си, да отиде в духовния свят и пак да се върне на земята. По­някога това става несъзнателно. Ду­шата му се отделя от тялото, той се намира в света на блаженството, на третото небе." (95-1929) "Къде е он­зи свят? — Не е много далеч. Разсто­янието от този свят до онзи свят е един ден път. Цялото пространство е насе­лено от същества с по-висока култура от нашата. Цели царства ни заобика­лят. Ако речете да тръгнете от земя­та за онзи свят, ще ви спират на мно­го места. За да имате ясна представа, трябва да излизате от тялото си и да посещавате тия светове. Ще отидете, ще ги разгледате и ще се върнете в тялото си." (83-1928)

"Болният ще дойде до границата на смъртта, здравият — до границата на живота и трябва да преминат тези гра­ници. Мъчно се влиза в пределите на смъртта. На границата са поставени де­сет врати за минаване. Човек трябва да знае през коя врата да мине, т.е. по кой начин да влезе в пределите на смъртта. Първата врата представлява най-лекият начин, а десетата — най-мъчния. Същото става и със здравия. Когато дойде крайният предел на жи­вота здравият се намира на границата на възкресението, дето му се предс­тавят десет врати, т.е. десет начина за възкресение.

Човек трябва да научи две неща: да намери посоката на своето движе­ние и начин, по който да сменя състо­янията си." (24-1927-28)

Тук Учителя дава символично изобразяване състоянието на човека в двете крайни фази на живота си: болният и здравият човек. Докато не е осъществил съвършенството си, чо­век ще се ражда и ще умира на фи­зическия свят, т.е. ще се облича и съблича от физическата си дреха. То­ва сменяне на състоянията в зоната на третото измерение — физичес­кия свят (раждане и смърт) създава и редица трудности (врати за пре­минаване), които са по степен на трудност различни, и то в зависимост от еволюционния стаж на човека. За­това се казва, че "Човек трябва да намери сам посоката на своето дви­жение", т.е. трябва да определи сте­пента на своето развитие при пости­гането на необходимия духовен ръст.

При другата фаза на развитие — "крайния предел на живота", т.е. пос­тигането на съвършенство и постъпва­нето в духовния свят човекът е пред "възкресение", т.е. преминаване в състояние на сингуларност — единение с Първопричината на нещата, т.е. слива­не с Бога. Но и тук се изисква знание и опит, получени по пътя на еволюцията и съвършенството, за да знаем през коя "врата", т.е. при какво състояние на духовното си развитие е възможно да постигнем това единение с Бога.

3.7.2. Прераждане

За да разберем същността на пре­раждането като процес в Битието, трябва да си припомним каква беше същността на живота в зоната на тре­тото измерение, т.е. на физическото поле или т.н. биосфера на земята. Учи­теля П. Дънов формулира живота та­ка: "Животът представлява усилието на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, ко­гато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казва­ме, че животът се изразява в своето елементарно състояние." (94-1928)

Усилието на Духа да се прояви във външния свят, към периферията, пред­ставлява всъщност процес на инволюцията. Последната е снижаване, или т.н. самоограничение на Духа, за да се изя­ви в цялото многообразие на физичес­кия свят. От тук, от биосферата на зе­мята, започва обратният процес — ево­люцията, възкачването или възвръща­нето към Първоизточника. Този двойс­твен процес: инволюция и еволюция, разгледахме и при сътворението на све­та, където материалният свят — вселе­ната, също така ту се свива, ту се раз­ширява, т.е. колапсира и експанзира. Еволюцията, или както я разбираме — усъвършенстване на формите има за задача да предаде нови по-висши ка­чества, които да приближат същества­та до Първоизточника им. Така се пос­тига усъвършенстването, което е самата цел на живота. Затова тази ритмичност на слизане и възкачване, ко­лапс и експанзия, инволюция и еволю­ция, раждане и смърт, владее всички форми на природата, без изключение. Това сменяне на състоянието в сфе­рата на биосферата на земята Учите­ля П. Дънов нарича прераждане, т.е. процес, който дава възможност за самоусъвършенстване. "Понеже в един живот човек не може да реализира желанията си, затова са предвидени много съществувания. Много пъти ще дохожда човек на земята, докато ре­ализира своите желания и се усъвър­шенствува." 23-1926-27)

"Съвременната наука казва, че чо­век е произлязъл от една клетка, на­речена първична, чрез делене, като е минал през различни форми, докато най-после е дошъл до човешката фор­ма. Този последователен процес на развитие, на минаване на формите на живота във все по-високи, наричат ево­люция. При този процес всички клет­ки в човешкото тяло постепенно са се организирали, докато създадат човеш­кия организъм — тяло. Хиляди години Духът е работил за създаването на то­зи организъм, за създаването на своя дом. Този дълъг процес на развитие някои наричат еволюция, други — странствуване на душите, трети — пре­раждане и т.н. Значи да еволюираш, да странствуваш, да се прераждаш, това представлява една и съща идея." (83-1928) "Човек седи на земята по си­лата на закона на прераждането. Фи­зическият закон задържа човека на зе­мята, докато завърши своето разви­тие. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свързан с хиляди конци, които тряб­ва по естествен начин да се скъсат. Всеки конец има своя специфична ми­сия." (117-1929)

Проблема за прераждането човек е разглеждал още от древни време­на. Той е вълнувал човечеството, тъй като всеки индивид чувства, че с наб­лижаването на "смъртта" има още много въпроси, нерешени от него.

"На всяка страница на Писанието се говори за прераждането, но то се от­нася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материя­та. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се прераждат, то­ва е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се раж­да, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а кога­то казваме, че човек се преражда мно­го пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират иде­ите, които Бог е вложил в човека." (87-1927) "Казано е: "Ако не се родиш из-ново, няма да влезеш в Царството Бо­жие." Значи, има две раждания, но не и прераждания, защото прераждане­то подразбира процес на пресичане, прекъсване. Прераждането е процес на дисхармония. Преражда се онзи чо­век, който не иска да излежи наказа­нието си. Преражда се онзи, който е пратен на земята, но не иска да живее както Бог е определил. Законът на но­вото раждане подразбира изпълнение на волята Божия." (31-1914)

"Египтяните са вярвали в преселе­нието на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени — в наследствеността. Това са три уче­ния с противоположни значения. Нас­ледствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душа­та, а преселението на душата — за­кон на Духа. С други думи казано, египтяните са учили за слизането на духа, индусите — за еволюцията на душата, а съвременните учени — за наследствеността." (52-1919) "За да се освободи от миналото си, човек тряб­ва да се ражда и преражда много пъ­ти на земята, което индусите наричат странствуване на душата. Някои фи­лософи криво разбират въпроса за слизането на човешкия дух на земята. Един дух сам не може да слезе на земята. Обикновено слизат по някол­ко заедно, свързани един с друг, във вид на верига. Като дойдат до някое място, едни от тия духове срещат сре­да, която не могат да преминат и за­това остават на това място. Други пък успяват да преминат тази среда и сли­зат по-надолу. Като дойдат до тази среда пък, някои от духовете остават на това място, не могат да преминат тази среда, а други я преминават.,. По същия начин става качването, т.е. възлизането на душите нагоре, или еволюцията им. Те пак се качват гру­пово, при което едни успяват да пре­минат по-рядката среда, а други не могат да я преминат. Всяка душа спи­ра там, дето тя може да преодолее средата, която пресича пътя й. Така се образува непрекъсната верига от души и духове, които се намират на различна степен на развитие... Дух и душа, това са две основни положения на Битието. Те не съществуват едно без друго." (87-1927)

Учителя П. Дънов описва картина­та за степенуване на силите, съобраз­но възможностите им за изява, а така също и кръговрата, причинен от инволюционния и еволюционен процес. Степенуването се появява от обстоя­телството, че не всяко силово поле, сила, енергия, душа или дух са в със­тояние да се изявят, или както казва Учителя, да преминат границата на от­делните измерения в света, или още на отделните среди. От друга страна се изтъква, че не се наблюдава еди­нично странстване или т.н. изява на си­лите, енергиите, душите и духовете, а винаги на групи. За да се онагледи това становище и виждане, ще си пос­лужим с факти и аналогии от сферата на физическия свят.

Светлината, като най-яркия предс­тавител на енергийния свят, не е монохроматична, т.е. тя е сбор от от­делни вълнови съставки на енергията, или отделни силови изяви на същата. Светлината следователно е групов представител на силови полета. Но всъщност такива са и топлината, електромагнетичните силови полета и т.н. При проникването на светлината в пространството, например в близост на земята, става голямо филтриране на същата, т.е. на отделните съставки. За­това не всички светлинни съставки дос­тигат в своята пълнота до земната по­върхност, или научно казано, не всич­ки могат да преодолеят средите на зем­ната атмосфера, през която трябва да преминат. Така ултравиолетът се за­държа в най-горните слоеве, където е силна озоновата съставка на въздуха.

В зоната на микросвета на матери­ята наблюдаваме досущ същите явле­ния на издръжливост, стабилност, ла­билност или краткотрайно съществу­ване. Това зависи изключително от въз­можностите за трансмутиране на час­тиците в тяхната енергийна съставка.

В биосферата на земната повърх­ност, в зоната на органичното царство съществува същият закон на филтри­ране, т.е. отпадане. С това се дава предимство на едни форми, а на дру­ги не. Учените го наричат борба за съществуване, приспособяемост, ес­тествен подбор и т.н. Но в основата на всички тях лежи същият закон за преодоляване на отделни среди. Един от най-издръжливите представители на живите форми е човекът. Той е с най-големи физически и умствени способ­ности, за да преодолява пречките или средите, които среща в живота.

От горните разсъждения се виж­да, че единният живот се изявява в раз­лични среди, в различни измерения, в различни степени и то чрез различни форми. Това изявяване явно зависи от средата или измеренията, в които ще се проецира животът. А възможнос­тите на това проециране са в зависи­мост от еволюционното стъпало, на което се намират отделните живи фор­ми, сили, енергии и същества. Цялата вселена е пропита от енергийни поле­та, които са групирани, но в различна степен и ниво на изява.

Следва, че прераждането осигурява условия и възможности на съществата да се усъвършенстват, за да преодоле­ят границите на по-висшите измерения — на по-висшите среди и светове. В своя еволюционен път съществата стават год­ни да преодолеят пречките, границите на отделните среди — отделните свето­ве. Ако при едно прераждане или изя­ва не се осъществи преминаването на дадена среда, то при следващото вече, с нов опит и знания, се преодолява сре­дата, която го е възпряла.

Как човекът, или човешката ду­ша преминава пречките в своя ево­люционен път?

"Девственият Божествен Дух сли­за в кръгообразна вълна през седем полета, т.е. през седем светове. Спо­ред вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, не­изменни тела и седем обвивки. През Сатурновия период девственият Бо­жествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото или ментално тяло на човека. През втория пе­риод, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и образувал тялото на желанията. През третия пе­риод — Лунния, Духът слязъл в етер­ната обвивка на човека. През четвър­тия период — Земния, Духът слязъл в низшето поле на физическия свят и об­разувал физическото тяло.

През първия период, когато Божес­твеният Дух работил за създаването на човека по образ и подобие на Бо­га, човекът бил безгрешен. През вто­рия период човекът започнал да пада. През третия период той дошъл до пъл­но падение. През четвъртия период — земния, най-ниския период на слиза­нето, падението достигнало до своя краен предел. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? — За да се облече във всички обвивки, ед­на след друга по-гъсти, отдето започ­ва възлизането и обличането му в по-висши форми." (96-1917)

"Какво представлява човек в раз­витието си? — Той представлява десе­тия кръг на Битието. Значи в пътя на своето развитие човек образува кръг, вътрешно движение по отношение на дадена система." (92-1928) "Според сегашната еволюция мисълта на чове­ка върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и тяло със седем­те му обвивки." (96-1917)

"Вие трябва да разбирате Бога не тъй, както Го разбират ограничените умове, но трябва да Го разбирате ка­то Разумна Причина, която прониква навсякъде и във всичко." (97-1928)

Имаме ли аналогия в живота, коя­то да ни улесни във възприятието за Бога? — Например гравитацията, като всемогъща сила, която човек познава само по нейните прояви и действия, е сила, която прониква всичко и нався­къде и която действа еднакво на всич­ки материални форми, независимо от тяхната гъстота, тежест, форма и вид. За гравитацията няма пречка, прегра­да и среда, която не може да прео­долее, да проникне или повлияе. Тя е творческият акт при създаването на формите във вселената: звездите, пла­нетите, съзвездията, галактиките,а на­вярно и на цялата вселена.

Но нека преминем пак на въпроса за прераждането: "Съществуват някол­ко закона: за наследствеността, за странствуването на душата и за пре­раждането. Значи една и съща реал­ност се изразява в три различни начи­на. Странствуването на душата е вели­ка реалност, според която душата из­лиза от Бога, слиза в материята да се учи и отново се връща в Бога. Законът за прераждането подразбира слизане­то на душата в материалния свят, дока­то се усъвършенствува. Законът за нас­ледствеността подразбира предаване на известни черти, стремежи и качества от баща на син." (113-1930)

"След като се преражда на земя­та 777 пъти, човек преминава по пътя на слизането и възлизането — спо­ред законите на еволюцията и инволюцията. Това е египетско учение. Връщането при Бога става след като вселената се създаде четиринадесет пъти и пак изчезне. Под "изчезване" на вселената ние не разбираме из­чезването като процес, познат на нас, но си представяме събличането и об­личането на земята четиринадесет пъ­ти. Когато вселената преживее таки­ва четиринадесет дни, Бог е прежи­вял само половин ден." (113-1930)

Нека припомним, че в главата за сътворението на света разгледахме този въпрос за създаването и изчез­ването на вселената. Тя ту колапсира, ту експанзира, а индусите нари­чат това явление "дихание на вселената." Експанзията на вселената,т.е. разгръщането й от колапсно състо­яние започва според учените с "го­лемия взрив". Този процес Учителя нарича инволюция, т.е. принизяване към многообразието на материята. А колапсирането е възвръщане към състоянието на сингуларност, т.е. единение с Бога.

Как Учителя представя развитие­то на човешкото същество чрез по­мощта на математиката? "Вземете сегашния човек, в сегашното свое развитие. Това същество живее в един въображаем свят, дето мате­рията е рядка и стават бързи треп­тения, т.е. той живее в мисловния и чувствен свят. Всичко това създава движение. Едно движение започва отгоре и после се пресича. Има въз­можност туй движение да тръгне на­горе, да се съедини с първото дви­жение и да направи осморка, т.е. да образува два кръга. Но законът е такъв, че тъй както ние правим кръгове, в природата няма такива кръгове. Там всички кръгове са от­ворени, няма кръгове свързани. За нас те изглеждат като свързани кръ­гове (затворени), но всъщност в при­родата няма свързани кръгове. Туй движение от единия край до другия представлява права линия, която се усуква спираловидно, със свободен край. Ако проецирате спирал, един винт, в един свят с две измерения, вие няма да го видите като винт, а той ще се проецира като кръг. Зна­чи проецирате един конус, един спирал в една плоскост и се обра­зува кръг." (57-1923)

Тук Учителя ни напомня за гео­метрията на Фридман-Аобачевски или за тази на Риман, която доказ­ва, че в света няма права линия и

че кръговете са всъщност хиперболи. Учителя описва еволюционния път на прераждането и преминава­нето през отделните среди, изме­рения или светове като кръг на жи­вота: "Този кръг е една определе­на величина в природата, образу­вана от безброй число кръгове, ко­ито съществуват. Животът на чове­ка е един определен кръг.

Линиите АВ и СД представляват си­ли, които подтикват този кръг към дейс­твие. Първата сила АВ разделя кръга на човешкия живот на две равни части; втората сила, която означаваме с СД е в противоположност на първата. И тя разделя кръга на още две равни части. Кръгът е разделен значи на четири рав­ни части. Тия четири равни части на кръ­га означават четири велики фази, през които минава човешката душа: физи­ческия свят (Ш-то измерение), астралния свят (1У-то измерение); умствения (ментален) свят (У-то измерение) и при­чинния свят (У1-то измерение). При се­гашните условия човек използва само една четвърт от този кръг.

Математиците наричат косинус (со5!п) тази линия, която съвпада с ра­диуса, а отвесната линия наричат синус (sin). Имайте предвид, че кръгът е една проекция на сили, проекция от четвърто измерение. Четвъртото из­мерение е силово движение във всич­ки посоки. Туй движение е във всички посоки, затова там ще срещнете най-голямо противоречие. Туй движение не е навън. То е вгънато навътре към центъра. Следователно този център, който се вижда в кръга, това е един спирал, една проекция на сили. Кръ­гът е проекция на нашия тримерен свят. Следователно "косинусът" аз на­ричам почва в живота, а "синусът" — почва, в която душата расте. Тялото е "косинусът", а душата и умът, които растат в него, са "синусът".

Във физическия свят няма условия за живот. В астралния свят обратното: си­нусът или животът се смалява и човек започва да остарява, а косинусът се уве­личава. Тази почва не е на физическото поле. След като човек мине две чет­върти от кръга, този процес се сменя. Той влиза в умствения свят и най-после в причинния свят. Оттам отново започва пак същия процес, но в нова форма.

Затуй трябва да имате първо здра­во тяло. То е почва. Това тяло дава материал на вашия ум да работи.

И тъй всяка четвърт от кръга е цял кръг. Той е проекция. Втората четвърт е проекция на четвърто измерение. Третата четвърт спада към пето из­мерение, а четвъртата — към шесто измерение. Това са проекции на по-висши светове от нашия. Първата чет­върт представлява първите седем го­дини от живота и се занимава с физи­ческото тяло. Втората четвърт предс­тавлява вторите седем години и се за­нимава с астралното тяло. Третата чет­върт представлява другите седем го­дини и се занимава с мозъка. Послед­ната четвърт представлява пак период от седем години и се занимава с при­чинното тяло. След това пак се повтаря същият процес. Тъй щото, на всеки седем години енергиите в човека се трансформират. При това тия седем години пак имат подразделения по ме­сеци. За всичко това обаче се изисква цяла вечност." (57-1924)

"Такъв е пътят, по който човек вър­ви, за да дойде от слънцето до земя­та и обратното — да отиде от земята до слънцето. Това показва, че хората живеят в един затворен кръг." (160-1944) "Сега вие отивате в астралния свят, който е бил нечист, но ще го на­мерите чист. Със сегашното си влиза­не в астралния свят вие ще научите една нова култура. На земята вече та­кива условия няма да се създават. Туй ви живеене на земята е за последен път. Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате, всичко това е за последен път. Тия връзки, които имате сега, са за последен път. Тъй щото учениците на окултната шко­ла трябва да знаят, че сега е послед­ното им прераждане, за тях ще за­почне един нов етап, затова трябва да бъдете сериозни в живота." (57-1923)

Тези напътствия Учителя дава на уче­ниците от новообразуваната от Него Окултна младежка школа. Това са се­риозни предупреждения за всеки, кой­то счита, че може да изпълни условия­та на тази школа. Учителя известил по това време и изискванията на школата.

"В невидимия свят човек трябва да влиза със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза само във физическия свят, с две — в аст­ралния, с три — в умствения (менталния), с четири — в причинния, с пет — в будическия, т.е. Нирвана, свят на бла­женството. Седмото тяло е на Любов­та... Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с триц­ветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топ­лината на Любовта, светлината на зна­нието и Мъдростта, както и силата и свободата на Истината... това значи да е придобил вечен живот, т.е. живота на безсмъртието, който алхимиците познавали." (110-1931)

Описаните от Учителя тела не тряб­ва да схващаме в буквалния смисъл на думата. Това са състояния, за кои­то често сме споменавали. Касае се за състояния, през които човешкото същество преминава в дългия си ево­люционен път. На физическия свят чо­век живее в състоянието на своето тя­ло, или това е състоянието на волята, която трябва да регулира и напътства живота ни на земята. При астралното тяло се касае за състоянието на сър­цето, т.е. света на чувствата и жела­нията у човека. Когато те преоблада­ват в изявите му, тогава човек се на­мира изцяло в астралния свят. При ум­ственото тяло или менталния свят се касае за състоянието на човешкия ум, разсъдък и мисъл. Тогава човек жи­вее изцяло под влиянието на разума, знанията на ума и чистата мисъл. Сфе­рата на причинния свят е състоянието на изявата на чистата и непорочна ду­ша, която дарява живота, който ни е напълно познат и ползваме разумно за нашето духовно израстване. Будическата дреха е всъщност пълната изя­ва на духа, който е ориентиран към Първопричината и изпълнява указани­ята й до пълното сливане с Бога.

"Който разбира великите закони на Битието знае, че човек не се ражда са­мо веднъж. Докато е на земята, той трябва да се роди поне два пъти: един път по плът, от баща и майка; втори път по дух от Бога. За това раждане именно Христос казва: "Ако не се родите изново, от вода и Дух, не може да влезете в Царството Божие." (119-1930)

"Раждането не се разбира по от­ношение на тялото, но по отношение на човешката душа, т.е. зачеване на онзи Божествен зародиш." (38-1915)

"Човек се е прераждал хиляди пъ­ти. Започвал е своя живот като мик­роб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди най-после като човек в пълния смисъл на думата. Преражда­нето е процес, а раждането — един завършен цикъл от този процес." (38-1915) "Понеже физическият свят ог­раничава всички същества, човек изу­чава ограниченията, които среща по пътя си и така преустройва организма си и се освобождава. Това се постига в един живот." (42-1928)

"При сегашните условия на живот човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята хиляди години, нищо няма да остане от него. Той ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата вместо да придобие нещо, всичко ще загуби. Само съвършеният човек мо­же да работи с елементите на света и да се ползва от тях." (45-1931)

Тук Учителя много ясно ни обяснява защо човек не живее вечно на земята н защо трябва да се преражда, физи­ческият свят, или света на волята, при­месен с астралните влечения от страс­ти, желания и влечения, увлича човека и той затъва в лоното на ада, както каз­ва Учителя. А живота на земята е да­ден за поука и набиране на знание, не­обходимо ни за изчистване от низшето и тръгване по пътя на съвършенство­то. Един продължителен живот на зе­мята ще заличи човешкото у нас, как­то и доброто, което сме наследили от Всевишния. Затова са необходими меж­динни фази за осъзнаване на сторено­то, за осъзнаване на слабостите. Така този живот с интервали на земята ни дава възможност да изживеем проти­воречията и слабостите си.

"Сегашните хора са преминали през три състояния на материята: през твър­дата, през течната и през въздухообразната материя. Днес живеят във въз­духа. Значи човек е минал през трите среди — твърда, в която живеят духо­вете на земята — гномите; през вода­та, дето живеят ундините; през възду­ха, дето живеят сулфите. Най-после ще мине през огъня, дето живеят сала-мандрите." (45-1931) "Животът на съв­ременните хора не е живот на настоя­щето, но на миналото. Науката, с коя­то се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото. Религия­та, която изповядват днес, и тя е рели­гия на миналото. Изобщо всичко, кое­то виждате около себе си, е пак мина­ло. Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще." (45-1931)

Защо Учителя има това твърдение? Защото цялото възпитание на сегаш­ния човек става под въздействието на постиженията на миналите успехи. То­ва води до индиферентност към бъ­дещето, намалява инициативата към новости и нови успехи. Така се стига до преповторение на миналото. Така парадигмата спъва всеки нов успех. Затова и Христос казва: "Ако не се роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие." Значи сегашни­ят човек не е още роден. Той трябва да се роди изново, от вода и Дух, за да завърши процеса на своето раж­дане. Под думата "раждане" в широк смисъл на думата разбираме осво­бождаване на човека от най-страшно­то робство, от ограничените условия на живота. Нероденият човек живее в небитието, в робството, а роденият в битието, т.е. в свободата. Небитието е място на страдание, на ад." (45-1931)

"От гледна точка на Битието на ма­териалния живот, небитието е живот на въображение." (45-1931)

Явно, че човек трябва да поглед­не реално на физическия живот като условие за развитие, а не да живее с въображения и нереални предста­ви и влечение, които са израз на не­битието и ада.

Именно при условието на прераж­дането се изявяват различията меж­ду хората. Те имат различна еволю­ция и развитие, а освен това разли­чен момент на отделяне на душата им от Бога. И тук Учителя казва: "Раз­личието между хората седи само в дните и условията, при които са из­лезли от Бога и дошли на земята да живеят. За Бога всички хора са инте­ресни, понеже представляват някак­ва материална идея. Всяка душа е из­лязла от Бога в момент, важен за це­лия космос. Тя е жива единица, в жи­вота на която могат да станат ред про­мени, необходими за нейното разви­тие." (78-1927) "Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Христос дойде на земята, за да нап­рави мост между небето и земята, да има съобщение. Преди Христа хо­рата робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Той казва: "Ако не се родите изново от Дух и вода, ня­ма да влезете ъ Царството Божие." Прераждането не е принцип, но за­кон - да си в общение с другия свят, да имаш право да минаваш от един свят в друг. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Бо­жията Любов. Той пак ще се преро­ди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършен­ствуване на човешката душа. Човеш­кият организъм постоянно се проме­ня. Следователно той се облича във все нови дрехи. Законът за прераж­дането не е догма, не е религиозен принцип. Той е научен въпрос за уче­ните и разумните хора." (62-1923)

Учителя ни дава прекрасна интерп­ретация на въпроса за прераждането. Той счита, че този въпрос не може да се схване по пътя на въображението и емоцията. Това е закон, отразен в целия живот на Битието и може сво­бодно да се разчете от него посредс­твом ума и разума, т.е. по пътя на науката и разума. Прераждането е за­кон "за усъвършенствуване на човеш­ката душа", заключава Учителя. Сле­дователно човек трябва да прозре та­зи истина, ако иска да премине в по-горна фаза на своята еволюция.