Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

- "Интуицията е Божествено чувс­тво, което всеки човек има, но не у всеки е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си, да растете и да се развивате." /25-1928-29/ "Който е развил търпе­нието, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата."

/25-1928-29/

"Мисленето, което върви по логи­чески зададени стандарти, се на­рича шаблонно и е с висока сте­пен на предопределеност... За да се изтръгнат тайните на природа­та, трябва нешаблонно, алогическо мислене от гледна точка на съ­ществуващите закони. Особена ро­ля в този процес играят апогическите механизми на научното тър­сене: отгатване, психологическо усещане, хрумване и други проце­си на мисълта, обединявани под термина интуиция."

/192/

"Интуицията често ви предупреж­дава, казва ви: бъдете внимател­ни, ще ви се случи нещо. Вие тряб­ва да развиете и интуицията в се­бе си. Тя не се проявява като ми­съл в мозъка, но като едно дъл­боко вътрешно чувство, като едно вътрешно пришепване."

В раздел "Съзнание" споменахме, че Учителя П. Дънов идентифицира интуи­цията със свръхсъзнанието. Последно­то като висша степен на овладяване на собственото си същество, на собственото "Аз", е живата ни връзка със све­та на четвърто и пето измерение, т. е. на света на нематериалното състояние на душата. А както видяхме, в тази сре­да не съществува времето и простран­ството. Усещанията или интуитивното усещане долавят процеси, както от ми­налото, така и от бъдещето.

Затова Учителя предупреждава: "Който иска да развива интуицията си, т. е. Божественото чувство, той тряб­ва да е придобил самообладание, да се справя правилно с всички изненади, с всички мъчнотии и изпитания. Интуи­цията пък е нужна, за да предвижда събитията, да разбира хората и да се отнася разумно към всички живи съ­щества." /25-1928-29/ "Умът знае причините на болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болести­те. Една от проявите на душата е ин­туицията. Чрез нея човек решава лес­но задачите си." /25-1928-29/

Следователно интуицията е качест­во или проява на самата душа у чове­ка. Оттук следва, че интуицията е полудуховно и полуматериално усеща­не, което прави връзка с двата свята -физическия и духовния. Тази е и при­чината, че ние имаме възможност да овладеем интуицията и да се ползва­ме от нейните възможности. Учените също така виждат тази своеобразна двойственост в интуицията, като каз­ват: "Фактите показват, че докато ми­сълта непрестанно се контролира, за нея е трудно да получи нещо ценно, а когато човек "се отърве" от контрола на съзнанието, той по-лесно става тво­рец. Неслучайно учени от всички вре­мена са смятали интуицията за откро­вение; виждали са в нея извор на идеи, подхранващи нашия гъвкав аналитичен ум. Говори се също за "надсъзнателно", като желание да се покаже, че научното откритие открива нещо, ко­ето никога не го е имало." /192/

"Животните интуитивно често схва­щат нещата по-добре от хората. Това показва, че интуицията у тях е по-сил­но развита, отколкото у някои съвре­менни хора. Ако човек се остави сво­бодно, с пълно доверие на своята ин­туиция, той ще има по-добри резулта­ти в живота си, отколкото ако действу­ва изключително по своя ум. Оставете се свободно, без страх на своята инту­иция, т. е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще полу­чите. Интуицията у човека е неговият разумен баща." /19-1925-26/

Докато съзнателното мислене се поддава на волевия контрол, то при интуитивното усещане това липсва. Ин­туитивното трудно се контролира и трудно улавя. За целта се изисква ду­шевна чистота, уравновесеност, изк­лючване от околната среда. Затова "Когато развивате вашата интуиция, не туряйте ума си да работи. Умът, като работи, той спъва интуицията... Взе­мете положението на едно дете, кое­то очаква майка си да го нахрани, и няма да мине много време ще полу­чите отговора." /60-1922/

"Божественото, разумното начало в човека или неговото подсъзнание вся­кога му нашепва какво да прави. Слу­шайте този глас. Този глас наричаме Божествено чувство или интуиция. Тя предвижда всичко, каквото може да се случи в живота на човека, и го пре­дупреждава." /62-1923/ "Интуицията проверява нещата моментално, а умът действува във времето и пространст­вото." /64-1924/ "Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувствуваш, щом възприемеш нещо от този свят, ти веднага трябва да дейс­твуваш, а после да размишляваш вър­ху последствията." /2-1922/

Разбира се, външно погледнато, прозрението идва изведнъж, като щас­тливо хрумване, внезапно просветле­ние. А всъщност ученият отдавна вече е подготвен за него, овладял е огром­но количество сведения, заживял е с проблема, неведнъж е подхождал към него от различни страни. Прозрение­то може да затвори веригата от раз­мисли само у човек, който е изстра­дал откритието. /192/ Интуицията или прозрението е като връзка с един свят на знанието, откъдето се черпят све­дения. Дълго заангажираният ум и ми­съл у учения създава връзка с всички, които мислят и разсъждават върху съ­щия проблем. Мисловната връзка съз­дава прозрението, диктувано от най-компетентните в тази област. Ето за­що Учителя П. Дънов счита, че: "То­ва, което хората днес учат, е написа­но от първите им учители. Всичко, как­вото днешната наука познава, е пре­дадено от първите учители на чове­чеството. Съвременните учени правят преводи от оригиналните произведе­ния на своите предци. Някой съвре­менен учен работи върху даден въп­рос от науката цели 20 години и най-после открива нещо. Като мисли уси­лено върху даден въпрос, той нагаж­да мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от разумни същества, кои­то се намират във висшите светове. Следователно чрез мисълта си човек се свързва с интелигентни центрове във вселената и по този начин предава тяхната мисъл." /21-1925-26/ "Някои от просветените египтяни са придоби­вали знанията си именно по този на­чин. Те са били поставяни в магнети­чен сън, през което време излизали от тялото си и се издигали високо в пространството, отдето наблюдавали земята и разположението й около дру­гите планети." /21-1925-26/

Просветлението или създадената връзка с висшите светове, която мно­го учени са осъществявали, са им да­вали възможности да извършват епо­хални открития, въпреки че били дилетанти в областта на самото откри­тие. Дилетантът работи за свое удо­волствие и водейки се от своята инту­иция, попада в зоната на търсения проблем. Ще дадем няколко приме­ра в тази насока. "Холандският млад физик Ейбрахим Пайс, един от послед­ните асистенти на физика Бор, разказ­ва: "Бор веднага ми каза - работата с него ще бъде плодотворна само ако разбера, че той е дилетант по тези въпроси. Може би ще е най-добре да кажа, че силата на Бор се криеше в поразителната му интуиция и проник­новение на мисълта, а съвсем не в еру­дицията." /216/ Дилетанти са били ед­ни от най-големите учени на човечес­твото. Немските философи от XVII и XIX век Я. Бьоме и И. Дицген са били обущари по професия. Швейцарският лекар от XVI век Парацелз, макар и медик, възражда химическата наука и я откъсва от влиянието на алхимици­те. А проф. А. Пастьор, макар и хи­мик, прави важно откритие в областта на медицината. Откривателите на кис­лорода са били дилетанти в химията: Бьоме и Шееле са аптекари, а Пристли - филолог и богослов. Лавоазие, който прави значителни открития в об­ластта на химията, е физик. Хелмхолц, един от откривателите на закона за за­пазване и преобразуване на вещест­вото и енергията, е известен с трудо­вете си като физик, макар че той е лекар. Коперник, по професия юрист и по-късно лекар, получава световна слава в областта на астрономията. Ти­хо де Брахе, също така юрист по об­разование, става известен астроном. Й. Фраунхофер, стъклар и собственик на оптическа работилница, описва и обяснява фраунхоферовите линии при поглъщане на светлината. Но най-интересен дилетант в областта на аст­рономията е А. Хол, който бил дър­воделец по професия. Той открива спътниците на планетата Марс - Фобос и Деймос. В XX век интерес пред­ставлява ученият Е. Хабъл, който, ма­кар и юрист по образование, открива изключително интересния факт на "червеното преместване" на светлина­та. С това се доказва, че: мъглявини­те, които се намират извън границите на нашата галактика - Млечния път, се отдалечават от нас. Фарадей, роден в семейство на ковач, се обучава като книговезец, но благодарение на само­образование става един от най-великите учени на Англия. Съветският фи­зик А. Ландау, макар и с два факул­тета образование, не е учил висша! ма­тематика, казва, че не помни кога не е можел да интегрира. Много са още примерите от този род, които показ­ват, че науката не е привилегия за малцина, но се изисква специална нагласа към нея и добре развита интуиция.

Научните открития често са изпре­варвали интелектуалния ръст на чове­чеството, поради което те са остава­ли дълго време неясни, неразбрани, неоценени и чужди на мнозинството хора. Това обстоятелство също гово­ри за това, че науката не е плод само на системни проучвания и дирения, а най-често плод на просветление, отк­ровение, интуиция, която предхожда времето си. По същество геният неп­ременно нарушава някакви правила и в този смисъл той вий/аги е "неграмо­тен", но "неграмотен",- защото разби­ра по-съвършено граматиката. /192/ Затова великото откритие на Айнщайн е едно от парадоксалните явления на научната мисъл. А Фридман казва: "Аз смело мога да кажа, че никои не раз­бира квантовата механика; квантовата механика не може да се разбере, с нея трябва да се свикне." /192/

"Когато интуицията в човека е раз­вита, той знае кога и какво да гово­ри, какво да прави, какво да учи и т. н. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш, по най-разумен начин. Необходимо е всеки човек да раз­вие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той от­далеч събитията." /79-1927/

"Когато развива интуицията си, чо­век престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Интуицията изключва всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от интуицията, той е затворен за шума на външния свят." /79-1927/

"Физическото зрение и слух не мо­гат да заместят духовното зрение и духовния слух. При това едно сетиво или едно чувство отваря вратата на един ограничен свят. Вкусът например въвежда човека в света на вкусовите възприятия и усещания, но не и в све­та на зрението или слуха. Следовател­но колкото повече сетива и чувства е развил човек, толкова врати се отва­рят пред него." /132-932/ "Без шес­тото сетиво не може да се разбере духовният свят. Учените наричат това сетиво "интуиция". Всъщност интуици­ята отчасти наподобява това сетиво. То не е интуиция." /132-1932/

"Съществуват три начина за придо­биване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение и чрез интуиция." / 127-1931/ "Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си - ни­що повече. Ако питате вашето ра­зумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите по­вече върху този въпрос, вие ще си отговорите точно. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие, щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояваме. Това показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стя­гане, времето ще бъде лошо - нищо повече." /8-1923-24/

"Щом ставате сутрин, поставете се в състояние на вашата интуиция, да схванете кои въпроси и кои мисли най-много ви интересуват. Схванете ли ня­коя мисъл и тя е най-важната, обмис­ляйте я през целия ден и се постарай­те да я реализирате." /36-1921/ "Вслушвайте се в интуицията си, и ще бъдете близо до истината. Великите хора, на които работите са вървели успешно, са минали по вътрешния път на интуицията. При страдания и мъч­нотии те винаги са се справяли с инту­ицията." /77-1926/

"Интуицията е Божествено чувст­во, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Кой­то е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата." /107-1930/ "И така, искате ли да разбере­те нещата и тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте й. Ос­танете ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Искаш ли да на­учиш нещо, възложи го на интуиция­та си. Колкото и да учиш и философ­ствуваш в хиляди години, едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден. Чрез ин­туицията ти можеш да научиш какво представлява животът на слънцето и на луната, а с ума си едва ще научиш какви елементи влизат в състава на слънцето." /107-1930/

"Обективната наука трябва да си служи с Божествената интуиция като метод за издирване и обяснение на фактите." /77-1926/ "При сегашните условия човек не може да постигне всичко изведнъж. С очите, които днес има, той не може да вижда всичко. За да вижда всичко, човек трябва да раз­полага с особен орган. Тогава той ще вижда не само това, което става пред него, но и това, което се върши зад него. Обаче така могат да виждат са­мо истински културните и благородни хора. Ясновидството, ако се развие в обикновените, те ще направят ред погрешки и престъпления." /20-1925-26/

3.6. Човекът и еволюцията

"Сам за себе си човек представ­лява богат материал за изучаване. Той не познава своя ум, своето сърце, нито живота си. Той тряб­ва да се върне хиляди години на­зад, да види през какъв живот е минал. Първото нещо, на което един ден ще се натъкнете, това ще бъдат вашите минали съществува­ния. Като започнете да ги разг­леждате, тогава само ще разбере­те закона на еволюцията и инволюцията."

/21-1925-26/

Нека погледнем на този въпрос от чисто материалистична гледна точка. Дарвин твърди, че еволюцията на жи­вите форми е започнала от някаква първична жива клетка. Но такива пър­вични клетки и днес съществуват, ка­то се размножават чрез просто деле­не и остават все такива елементарни, откакто са се появили на земята. То­гава кой е първият момент, от който е започнала еволюцията?

Учените днес твърдят: "Въпросът за появата на първичната клетка е далеч от възможността да бъде разрешен. Нещо повече - той даже още не е пос­тавен достатъчно сериозно за разре­шаване." /225-Цветков/ "Представа­та за прехода от високомолекулярните органични съединения към живите организми е твърде неясен и докол­кото експериментите са невъзможни, едва ли някога ще добие много опре­делен вид. Както казва Карнс-Смит, с разширяването на нашите познания разривът между първичния "бульон" и живите системи се разширява." / 225/ "За да се получи задоволителна представа за началните моменти от развитието на биосферата, е необхо­димо преди всичко да се изясни какво представлява животът. Всеки опит да се даде отговор на въпроса за произ­хода на живите системи, без да се знае какво всъщност възниква, е обречен на неуспех." /225/

В тази насока Учителя П. Дънов казва: "Ние вярваме, че от едно мал­ко семенце или от една малка клет­ка може да се развие цял живот на някое по-висше или по-низше същес­тво, изобщо вярваме, че в природа­та съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света." /72-1925/

"В органичните процеси действуват сили от висока организация, а в неор­ганичния - сили от по-нисша организа­ция. Обаче едните и другите се под­чиняват на един и същ закон. Тази е причината, поради която между явле­нията в природата съществува тясна връзка." /45-1931/

"Ако проследим развитието на чо­века от първичната клетка, ще видим, че и той е създаден от деленето на тази клетка на две части във вид на две семки." /4-1922-23/

Но за науката остава все още един неразрешен въпрос - кое е накарало първичната клетка да започне да се размножава не чрез просто делене, а чрез кариокинетично делене, при ко­ето имаме поляризация на жизнените сили? Защото след това поляризиране наблюдаваме промяна на видовете или процеса на еволюцията. В предидущи­те глави разгледахме обстойно поляризационния принцип в неорганичния свят. Но тук в органичния свят той изиг­рава още по-голяма роля и стои в ос­новата на еволюцията. Учителя дава следната картина: "В духовния свят два­мата, които свидетелствуват, са Отец и Синът и тяхното свидетелство е вяр­но. В ангелския свят двамата, които свидетелствуват, са духът и душата. В човешкия свят са умът и сърцето. В природата са светлината и топлината. Имате една лесница на възлизане. И когато ни запитат коя е мярката или кое е доказателството, с което мо­жем да докажем известни истини в природата, ще употребим светлината и топлината; ако доказваме истини в човешкия живот, ще употребим ума и сърцето; ако доказваме истини в ду­ховния свят, ще си послужим с духа и душата; ако доказваме истини в Бо­жествения свят,ще се отнесем към Отец и Сина." /38-1919/

Това противопоставяне на два ос­новни принципа е именно началото на еволюцията в света. Поляризацията създава импулс, стремеж, влечение към изравняване, създава нови фор­ми, идеи и приближаване към Истина­та. Учените и до днес не знаят точно как обединяването на сперматозоида и яйцеклетката създава нов живот. / 226/ А развитието на ембриото все още представлява загадка за учените. Те установяват, че ембрионът разви­ва отделните си органи и форми там, където преди не е имало нищо." / 226/ "Също така учените не са си­гурни какво кара клетките да спрат да се размножават и придвижват, след като достигнат мястото си... Съеди­няват се само подобни една на друга клетки така, че да могат да оформят съответните органи." /226/

Но раздвояването или поляризаци­ята съществува и във високо органи­зираните живи форми. "Защо се раз­двоява човекът? Това е един философ­ски въпрос. В какъв смисъл употре­бяваме в езика думата "раздвояване"? Женският принцип, който първоначал­но бе у мъжа, у човека, не можал да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът - мъжът, е пасивен отвътре, а активен отвън. Та понеже човекът е двояк по естество, то вто­рият - женският принцип прозрял, т. е. видял, външните неща и тогава не­говата външна пасивност се превър­нала в активност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Това е би­ло положението на Адама. Този прин­цип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виж­даме, че между мъжа и жената не съществува хармония. Когато казват, че между тях не може да съществу­ва любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно." /11-1924-25/

Тези два принципа: мъжки и женс­ки, владеят биосферата на земята. Въпреки че между тях не съществува по принцип любов, те се стремят един към друг. Това влечение към израв­няване, хармонизиране създава цяла­та жизнена динамика на живота.

"Като изучавате формите, през ко­ито е минал човекът, виждате, че за създаването на сегашния човек при­родата е употребила около 18 милиона години. Като проследите развити­ето на човека в утробата на майката, от ембриото до сегашната форма, виждате, че в един малък период от 9 месеца той минава всички форми на живота." /23-1926-27/ "Ако вземем предвид еволюционния закон и разг­ледаме пътя, по който човек върви, ще видим всички по-нисши форми, през ко­ито е минал. Например той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. Как се е проявил геният на човека в морето, когато е минавал през фазата на рибите? - Тук той се проявил в разни форми: някъде геният се изразил в създаване на собствени фенерчета, да си светят с тях. В други риби геният се изразил в създаване на собствени мастилнички с течност, по­добна на мастило, но те не се използ­ват за писане, а за отбрана срещу неп­риятеля си. Всички тия постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И кога­то Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес -пътят на възлизането или на еволюция­та." /86-1927/ - "Ако разгледате раз­витието на човека от първоначалния мо­мент до последния му стадий като чо­век и проследите всичките 400 000 фор­ми, през които е минал, няма да наме­рите никакъв признак от сегашната му човешка форма. Ако спрете именно на първия момент от неговото разви­тие и го сравните с последната форма, когато се е определил като човек, ня­ма да намерите нищо, което да напом­ня сегашната му състояние. От тази първоначална форма, докато се дой­де до сегашното развитие на човека, са се минали милиарди години, а този милиарден живот сега се е съкратил на девет месеца. За в бъдеще този де­ветмесечен период може да се съкрати в още по-малко време, може да дойде само до една минута. Значи за в бъдеще човек може да мине всичка­та своя еволюция не в девет месеца, а само в една минута." /72-1925/

Едно такова съкращаване на еволю­ционния процес е възможно, но не в зоната на тримерния свят и скоростта на светлината, а в свят с други изме­рения и много по-големи скорости.

Видно е, че еволюционният процес включва в себе си и фазата на слиза­нето, т. е. на инволюцията. И когато разглеждаме процесите за изявата на Всевишния, трябва да включваме не само частите, но и цялото, т. е. съвокупността от едни и същи форми, под­чинени на едни и същи закони и прин­ципи. Само така ще почувстваме вза­имовръзката на различните форми в общия процес на еволюцията. Затова - "Вие трябва да знаете, че от едно семенце са произлезли всички ябъл­ки и когато завърши тяхната еволю­ция те пак ще се съберат в същото семе. Един цял народ представлява един човек, развит в своята целокуп­на форма на земята. И цялото чове­чество, можем да кажем също така, представлява един човек, развит в сво­ята целокупност, в една форма. И ако вие вземете ангелите,те представля­ват човека в своята най-висша фор­ма. Най-после, ако вземем Бога, всичко влиза в Него. Цялата вселена не е нищо друго освен Бог, който се проявява." /73-1926/ Учените в този смисъл се изразяват така: "Като изхождаме от цялото, ние просто трябва да го разделим на частите му, а цялото на живота е биосферата. Биосферата се състои от множество екосистеми, които повече или по-малко са взаимосвързани в цялос­тен континуум, глобалната екосис­тема или биосфера." /225/

Нека пак повторим, че еволюцията тук на земята е започнала едва след като поляризационният принцип е създал кариокинетичното размножа­ване. Но това не пречи и до днес да са налице форми, които се развиват въз основа на простото делене. Така например квасните гъбички и други елементарни форми се размножават чрез просто делене на клетката. Тук е в сила импулсът на живота, който прави възможно от една клетка, от частица от едно цяло да се развие цялостната форма. Така се разсаждат и до днес много градински цветя, а в животинското царство - нисшите вле­чуги, от една част на тялото да се възстанови пак цялата форма или за­губената част - ентелехия. Тук липсва еволюцията, а само преповторението на формата.

Безполяризационно развитие, каз­ва П. Дънов, е възможно във висшите светове. Там формите са стабилни, развити напълно и често съществуват само в своята идейна форма. Затова П. Дънов твърди, че: "Според новата наука всяка мисъл всяко чувство трябва да даде плод. Те се насаждат в добра почва, развиват се, растат, дават плод, но всичко става без семена. Такова било положението на дърветата в рай­ската градина. Те са израствали, дава­ли са плодове, но се развивали от издънки, а не от семена." /77-1926/

Тази мисъл ни подсказва, че в идей­ния свят няма поляризация. В матери­алния свят, във физическия свят, иде­ята се таи във някаква органична фор­ма - семенце. "Имаше нещо скрито в тази семка - първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, които й бяха необ­ходими, за да изрази своите идеи. Някога и ние сме били в простран­ството като мисъл, като идея и след като нашият дух е получил желание да слезе долу, ние сме се изявили като проекция. Следователно ние сме една проекция." /72-1925/

"Животът трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън, той не може да спре. Ако животът не изтича вън от човека, той не може да се свърже с окръжаващите." /101-1932/ "Човекът представлява клетка от Великия организъм на живота, вследствие на което в него са скла­дирани освен неговите желания още и желанията на милиарди същества." /19-1925-26/ "Човекът не може да се освободи абсолютно от животинс­кото в себе си, но да остане в него поне най-красивото, най-благородно­то. И животните имат благородни ка­чества. Ние сме възприели от тях ня­кои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния жи­вот. Например благодарение на жи­вотните ние знаем да ядем. Ако скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, <з като последица на това ще се измени и здравословното ни състояние." /116-1929/ Засега чо­векът трябва да развива своя мозък, да го пригоди за бъдещите условия. Над човешката форма има още мно­го форми, през които човек в бъде­ще ще минава." /4-1922-23/

"При сегашните условия на живот на всеки 7 години става една промяна във вас. След всеки период от 7 го­дини в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича "развитие на едно ново тяло". Такива тела има главно 7. В по-духовно раз­витите хора има още 3, а в най-на­предналите същества се развиват още две. Значи в човека може да се раз­вият общо 12 тела." /73-1926/

"Формите на човешкия живот по­стоянно се менят. Когато казваме, че човек минава в положение на расте­ние и на животно, това не значи, че той се превръща на растения или жи­вотно, без да взема тяхната форма. ... Сега като изучаваме фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: първата фаза на човешкото развитие, от 1до7-годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблю­даваме живота на детето до седемго­дишната му възраст, виждаме, че пе­риферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради коя­то детето не смее да се отдалечи от дома си. От 7до14-годишна възраст човек минава през фазата на живот­но. Той започва свободно да се движи и да се отдалечава от дома си. От 14 до 21-годишна възраст човек започва да мисли, влиза във фазата на истинс­кия човек. След 21-годишна възраст човек отново минава в същите фази -има повторение. От 21 до 28-години той влиза във фазата на растение, от 28 до 35 - във фазата на животно, от 35 до 42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят по-нататък до дълбо­ка старост." /93-1928/ "Като минава през различните форми човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нищо на човека. Ще знаете, че усилието, което човек прави за създаването на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че фор­мите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето." /44-1930/

Горните мисли говорят за това, че човек е създаден като отделна само­стоятелна духовна форма. В изявата си обаче на физическия свят човек трябва да се развива и расте. За да може да набере опит в живота и подобри ево­люцията си, той минава и изживява състоянията на различните биологични форми на природата. Следователно по тази причина еволюцията на човека е свързана с формите на растителното и животинското царство, но духовно той остава отделна и самостоятелна душа. Но все пак ние сме част от едно висше цяло, откъдето е нашият произход. Какво е тогава взаимоотношението ни с това Първично цяло?

"Като говорим за частите на цяло­то, натъкваме се на два важни зако­на. Първият закон: Частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-го­лямо от всяка своя част и равна на сбора на всички негови части.

Вторият закон: Всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото ни­кога не може да бъде по-малко от своята част." /44-1930/

Тази мисъл на Учителя П. Дънов е прекрасна формулировка за цялото и неговите части. От философска гледна точка това е ключова позиция при спо­ра за съществуването на Бога и на по-висшите светове. От тази мисъл след­ва, че всяка изявена форма трябва да бъде част от една по-висша форма, а, от друга страна, по-висшето не може да се идентифицира с по-низшето. Ця­лото е винаги израз на по-висша идея, а частите му са израз на проявите му. Но все пак частите имат характеристика, която показва от кое цяло произхож­дат. Следователно цялото оставя белег върху частите, които кодирано носят белезите на цялото.

Ние, хората, сме като единици, част от хармоничното цяло на живата природа. Това взаимоотношение на­мираме аналогично най-добре изразено в нашето тяло. То е съставено от множество клетки, органи и сис­теми от последните. Но всичките тези части са хармонично свързани и фун­кционират като едно цяло. С това нашето тяло е последна дума на творчеството на живата природа. Светът от своя страна стои по-висо­ко от нашето съзнание и ние трябва да го приемем като физическа изя­ва на едно разумно цяло, наречено Бог. Това, което ние носим в себе си като част от това висше цяло, е нашият дух. Последният, слизайки на физическия свят, си служи чрез ду­шата, ума, сърцето и волята. Затова Учителя ни дава следната картина: "Цялото е Бог, частите са всички живи същества, от най-малките до най-го­лемите. Всеки момент частта мени своята служба, своето място, тя не остава два момента на едно и също място; постоянно се движи към Цяло­то, да се учи от Него. И вие като час­ти на цялото, откакто сте слезли на земята, досега сте заемали различни служби, вследствие на което сте се изменили много." /103-1934/

Нека се върнем пак към еволюция­та и значението на поляризационния принцип тук на земята. Казахме, че на земята всичко е двойно - поляризира­но, за да има импулс към растеж, към развиване, т.е. да расте и да се усъвъ­ршенствува. И ето Учителя казва: "На небето има само души. Там жената се нарича дева. Значи жената е на земята, а девата - на небето; мъжът е на земя­та, а ангелът - на небето. Докато е на земята, човек може да бъде във фор­ма на мъж или жена. Отиде ли на небе­то, там живее като душа. Като слезе на земята, човек пак приема форма на мъж или жена." /103-1934/

Съществуването на женския и мъжкия принцип е основата на еволюцията в биосферата на Земята. Чо­век трябва да осъзнае това, за да на­мери най-правилния път в своята ево­люция. '"Като разглеждаме човека биологически, виждаме, че той еднов­ременно е и мъж, и жена. Дясната половина на човека е мъжът, а лявата - жената. Дясната му страна има по­вече прави линии, а лявата - повече криви. Има жени, които нямат нищо женско в себе си." /153-1941/

От физиологията на тялото ни е известно, че във всеки човек съще­ствува както женският, така и мъжки­ят полов хормон, а те са причината за оформянето на мъжкия и женския тип човек. При някои заболявания у чове­ка може да настъпи активиране на противоположния хормон, като с това у жената да започнат да се изявяват мъжки белези, а при мъжа - женски. Затова и Учителя твърди, че: "Няма човек в света, който да не носи в себе си мъжа и жената. Те не могат един без друг. Мъжът е стимул за жената, а жената - за мъжа. Отнемете ли жената от света, всякаква култура ще изчезне; отнемете ли мъжа, пак няма да има култура. Под думата "мъж" и "жена" в широк смисъл разбирам ума и сърцето. Умът без сърце не може и сърцето без ума не може. Те вървят заедно и взаимно се допълват." /32-1917/ "В мъжа и умът, и сърцето са женски; в жената обратното: умът и сърцето са мъжки. Понявга умът и сърцето на мъжа са мъжки. Тогава той е мъж. Човешкият ум се занима­ва с отражението, със сянката на не­щата, а не с тяхната реалност. Умът изучава външните условия на живота, а сърцето - вътрешните условия, ду­шата - тяхната същност." /157-1943/

Но все пак защо мъжът и жената са разделени в сферата на физичес­кия свят? - "Мъжът и жената представляват два принципа, две велики сили, разумни, които действуват: едната сила наричаме активна, другата - па­сивна, едната действа, другата -възприема два процеса в природата, които се сменят." /30-1914/ Матема­тически това може да се изрази така: "Момата и момъкът, докато са раз­делени, всеки от тях живее в едно-мерния свят - правата линия. Когато се сгодят, те образуват квадрата и започват да се движат в двумерния свят. Когато се оженят, образуват куба - семейството, т.е. тримерния свят." /25-1928-29/

"Защо сме женени? - Мъжът тряб­ва да приготви материал за мисълта, волята и характера. Той трябва да пре­даде всичко това, а жената трябва да роди." /31-1915/

Явно поляризацията има за задача да импулсира творчеството във физи­ческия свят. Мъжкият елемент носи духовната същност на зачатието, а жената материалната същност - из­граждането на тялото на човека. Мъжът се изчерпва вътрешно, а же­ната се обогатява физически.

"Когато се говори за причина и следствие, мнозина се спират върху въпроса за грехопадението и търсят причината, защо Адам и Ева са сгре­шили. Едната причина е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа. Втората причина е користолюбието. Те пожелаха да опитат всич­ки блага в Рая. И третата причина е желанието им да изпъкнат над дру­гите." /25-1928-29/ "У Ева имаше инициатива и ум. Тя беше умна жена, по-умна от много жени, които се смятат за умни. Съвременната кул­тура и знание се дължи на нея. Тя направи греха, но после съзна греха си и каза на Адама: Аз те свалих долу, аз ще те вдигна горе. Сега аз ще те спася." /31-1915/ По този начин: "В развитието на човечеството се забе­лязват две епохи. В първата епоха се роди грехът, а във втората - пре­стъплението, изразено в убийството. Родоначалник на първата епоха беше Ева - жената. Родоначалник на втора­та епоха беше Каин - мъжът. Значи грехът води своето начало от жената, а убийството - от мъжа." /138-1934/

"В първата фаза на своя живот човек е изучавал законите за при­добиване на вечния живот. В първа­та глава на Битието се казва, че Бог създал човек по образ и по­добие свое. Някои са изучили за­коните за придобиване на вечния живот и са минали напред, а Адам, който бил направен от кал, про­паднал на този изпит." /68-1924/

"Знаете ли кога се е явил бракът? Сега ще зачекна въпроса за история­та на брака. Един от адептите или учи­телите на Бялото Братство, като пад­нала тя в отчаяние, обърнала се с мо­литва и казва, че погрешно е напра­вила туй и иска Бог да й покаже един път. Тогава един от братята на Бялото Братство трябвало да се ожени, за да я спаси, да отдели половината от своя ум, да й даде половината от своето сърце. Това е онзи разказ за слиза­нето на Ева и Адама." /40-1922/

"За бъдеще мъжете и жените няма да се женят, но ще се съчетават като души, ако искат да създават ново по­коление, което да бъде носител на нови идеали, на нов живот." /87-1927/

"Когато мъжът е жената мислят, че са самостоятелни единици, те се самоизлъгват. Мъжът и жената представляват две страни на едно цяло. Нито мъжът може без жена­та, нито жената - без мъжа. Въпре­ки това те не могат да се съберат, нито да се разделят." /105-1929/

Този парадокс на "неразделната двойка" навярно е универсален прин­цип в света, защото го констатираме и в сферата на микрочастиците на материята. Знае се, че съществува двойственост във вселената и матери­ята - принципът на поляризацията. Физиците показаха експериментално, че в момента, когато се изгражда даден вид материална частица, в същия миг възниква като че ли от само себе си нейната античастица, т.е. нейният двойник или противоположност. И па­радоксално е, че едната без другата не могат да съществуват. А най-важ­ното, че тези две частици, макар и неразделни една от друга, не могат да се съединяват. При всеки опит те да се съединят настъпва самоунищожаването им, т.е. анихилацията им, като освобождава грамадно количе­ство енергия.

Видно е колко трудно може да се изяснят нещата, докато не се разгле­дат от по-висока инстанция. "И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ан­гел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото." /101-1932/

"Първоначално космическият чо­век, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил едини­ца, която впоследствие се е раздели­ла и от това делене се е образувал ума и сърцето на човека. Така е про­излязло числото две. С това диферен­циране започва слизането на духа. Следователно слизането на духа под­разбира отдалечаване от Бога. От четирите закона човек трябва да на­учи, че трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек прави един кръг. Това е еволюция.

Първите два процеса - делене и умножаване, са процеси на слизане, а другите два процеса, изваждане и събиране - са процеси на възлизане. Деленето е процес на смаляване, а умножаването показва, че един човек, след като се е смалил, след като се е раздробил, неговите части най-после се умножили. Да се умножиш,значи да се раздробиш - нищо повече. Вие мислите, че човек, който се умножа­ва, се увеличава. Не, той не се увели­чава, но се раздробява." /13-1924-25/

Тук Учителя П. Дънов нагледно ни описва поляризацията на човека, т.е. разделянето му на ум и сърце - на мъж и жена. Но паралелно с това на­стъпва слизането - падението. За да се върне при Бога, човек трябва да научи четирите процеса - четирите закона: разделяне, умножаване и из­важдане и събиране. Първите два процеса са тези на слизането - на инволюцията, при която имаме снижа­ване и раздробяване. При вторите два закона - изваждането и събирането са тези на възлизането - на еволюци­ята, при която ние изваждаме от себе си ненужното, т.е. чистим се, за да се съберем с Първоизточника - Бога. Така се постига кръговратът на инволюцията и еволюцията.

"Ще кажете, че човек може да стане гениален и по пътя на еволюци­ята. Това е възможно, но този път е много бавен. Днес има по-бързи на­чини за развитие, които трябва да се използват. Съвременният човек е слязъл до дъното на своето падение и едва сега започва да се повдига. Той трябва да се върне към онази първична форма на развитие, която е имал някога. Ние не говорим за първобитната, но за първичната фор­ма, представител на която е бил първият Адам." /45-1931/

Еволюционният път на възлизане е естественият път на развитие, който е изцяло подвластен на законите на света. Но тук се намеква, че има по-бързи начини за развитие. Явно, че се говори за пътя на осъзнатото съще­ствуване и осъзнатото повдигане, при които човешкият дух вече сам ръко­води еволюцията си. За постигане на това осъзнато възлизане помагат окултните учения и особено това Бо­жествено учение, което ни е оставил Учителя П. Дънов.

Осъзнатата същина на живота е свързана със съзнателно опознаване условията, при които живеем, опоз­наване на собствените си възможно­сти и слабости и намиране най-под­ходящия път за възлизане към Бога. И според степента на духовното ни развитие всеки един от нас влиза по пътя на най-подходящата еволюция. Това Учителя изразява така: "Под "ду­ховен свят" се разбира светът на ан­гелите. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина. Съществу­ва еволюция на въплътените души (н.б. - родилите се на земята), които живеят в най-гъстата материя на Зе­мята, при най-голямо съпротивление. При тази еволюция се развива най-голяма енергия. Съвременното чове­чество върви по този път. Съществу­ва още една еволюция - на девите, т.е. на ангелите. Те вървят по най-лесния път, с най-малко съпротивле­ние. Значи ангелите ходят по пътя на Любовта, а хората по пътя на Мъдро­стта. Тези две еволюции ще се срещ­нат скоро." /62-1923/

Недвусмислено ни се казва, че днешният човек трябва да овладее мъдростта, т.е. науката и чрез своя образован ум да намери пътя към Любовта, а не по пътя на емоциите и влеченията. Мъдростта дава възмож­ност да се прозре същината на живо­та. Затова: "Всеки човек, който може да съедини всички форми на физичес­кия и духовния свят в едно цяло, той е завършил своето развитие, т.е. пре­станал е да еволюира, да се развива, а само ще се проявява." /104-1928/

Но така ли е в живота? Най-често ние залагаме първичното си съдържа­ние, за да се наслаждаваме на съблаз­ните на физическия живот - страсти, желания, влечения, земни пориви и др. И "Ако ние заложим своя ум, който Бог ни е дал ако заложим своето сърце, което Бог ни е дал, своята воля, която Бог ни е дал и своята душа, ние ще усетим, че всичко сме загубили: това се казва грехопадение. Това е онзи велик разказ в Библията за райс­ката градина, това е залагането на всичко, за да придобием знание и любов." /40-1922/

Този път на еволюиране на човека Учителя предава в следния символи­чен разказ. Става дума за спасение­то на жената, която съблазни Адама. Тя трябва да бъде спасена, за да може да тръгне по пътя на възраждането.А жертвата трябва да направи мъжът.

"Онзи, който е готов да жертва своя живот, да избави тази Квистиня, нека се жени, и като се ожени, тази женитба трябва да бъде меж­ду нея, него и Бога. Ако той може да влезе в тази област, той трябва да бъде герой, където и да бъде, да се качи в невидимия свят, в менталното поле, и там да се сражава, да вземе нейното богатство; след туй да слезе в астралния свят, там да има друго сражение, да освободи сърцето на своята възлюбена; тогава да слезе във физическото поле, да освободи нейната воля; тогава да се качи в причинния свят да освобо­ди нейната душа и след като й въз­върне всичкото богатство, да каже: "Възлюбена, аз свърших твоето из­бавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можем да служим на Бо­га както искаме." (40-1922)

Голяма саможертва се изисква от мъжа, ако иска да помогне на жена­та. Той трябва да започне от менталния свят — света на духовния ръст, на духовното богатство. На жената тряб­ва да се възвърне бистрия ум с него­вата светлина и прозрение. Тя трябва да набере нужните духовни знания за живота и свободата на ума. Следва слизане в астралния свят — света на чувствата и сърцето, което е обвър­зано с примамките на материалния свят, света на желанията и низшите вле­чения. Сърцето трябва да стане убе­жище на Божията любов. Накрая мъ­жът трябва да слезе на физическия свят, за да усили волята на възлюбе­ната си. Волята трябва да стане опора на бистрия ум и чистото сърце. Воля­та трябва да знае и следва пътя на Ис­тината. И най-накрая мъжът, постиг­нал и спечелил сраженията в менталния, астралния и физическия свят, тряб­ва да се качи в причинния свят, за да се бори за освобождаване на душата на жената от кармичните й връзки. Тя трябва да бъде свободна от чувства и съблазни, да стане непорочна. Едва то­гава настъпва избавление, осигурява­що свободна и възвишена еволюция." И тук Учителя казва: "В природата има три състояния, които засягат отблизо органическия живот. Първото състоя­ние, това са чувствата или материал­ният свят. Аз наричам хората на чувс­твата волевите хора на света. Следо­вателно волевият закон е закон на материята, аз го наричам почвените ус­ловия на живота." Това са условия, за да се прояви човекът. Второто поло­жение, дето имаме, тъй наречения "образният човек", словесният или ра­зумният човек, човекът който мисли. Третото състояние е символическо. То се отнася до висшия, чисто разумния живот на човека. То е състояние на символическия език, в който грехът е почти изключен. Следователно, кога­то човек дойде до третото състояние, когато иска да се избави от света, от неговото влияние, той трябва да поч­не да изучава символическия език на природата." (72-1925)

"Най-великите неща на света са чо­вешката душа и човешкия дух. Умът пък служи за украшение на човешка­та душа, а сърцето за украшение на човешкия дух. Значи духът, душата, умът и сърцето представляват семейс­твото на човека, а волята му, това е един от най-благородните слуги на то­ва семейство." (139-1934)

"В духовно отношение сегашният човек се намира във фазата на рас­тението. Ако за дълго време остане в тази гъста материя, дето плътта и духът са в постоянна борба, той ще загине. Както рибите излязоха от во­дата и станаха птици, така и човекът трябва да излезе от гъстата среда, в която живее, да си подаде главата навън. Според окултната наука из­лизането на човека от гъстата мате­рия е предвестник на шестата раса. Расите представляват състоянията на материята. Съществата на четвърта­та раса се ръководиха повече от сво­ите желания и затова бяха потопени в среда, по-гъста от тази, в която се намират днес съществата на петата раса. Днес обаче и тази среда им ста­ва гъста, затова тия същества се стре­мят да влязат в по-рядка материя."

(19-1925-26) "Растенето е процес на свързване, а развитието — процес на освобождаване. И тъй процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаването на човешкия дух от връзките му с неговото минало. Чо­вешкият дух слиза на земята, за да придобива опитност." (20-1925-26)

Аналогията между човека и расте­нието е много интересна. Растението като органична форма живее на гра­ницата между две състояния на мате­рията — твърдата материя — земята, и газообразната и светлината — мате­рия. Растението се стреми да органи­зира и оживотвори инертната материя чрез помощта на светлината и топли­ната. Човекът, макар и да не е обвър­зан статично с инертната материя, е завладян от редица нейни качества: себизъм, инертност, егоизъм, матери­ални влечения, страсти и др. Това е всъщност света на физическото със­тояние на живота. Това е средата на петата раса. Духът ни, който контак­тува с духовния свят, се стреми, по­добно на растенията, да преобрази се­бе си и повиши еволюцията си. Най-главното е хората на петата раса да придобият добродетели, като израс­нат по пътя на знанията и опита. Зато­ва живота на земята се нарича още най-доброто училище за човека.

"Способен, умен човек е този, кой­то действува едновременно в три об­ласти на своя ум: в ширина, в дълбо­чина и височина. Той трябва да бъде добър математик, музикант и фило­соф; освен това в него трябва да бъ­дат добре развити моралните, общес­твените и домашните чувства. Изоб­що, когато всички способности и чув­ства действуват едновременно в чо­века, той минава за умен, правилно развит човек." (3-1922-23)

"Съвременната култура има пред­вид развитието на човешкия ум. Тя ра­боти за развитието на човешкия мозък. Човек трябва да влага в себе си нещо положително: положителни мисли, по­ложителни чувства. Всяко отправяне на известна мисъл или известно желание в областта на подсъзнанието не е ни­що друго, освен посаждаме на семе в почвата. Вложи ли това желание в под­съзнанието си, той трябва да престане да мисли повече за него. В подсъзна­нието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става." (22-1926-27)

"Човек се движи в три области: в областта на своите мисли, в областта на своите чувства и в областта на сво­ите постъпки. Мнозина от съвремен­ните хора се движат като насън, без никаква идея в ума. Те мечтаят само и се движат като сомнамбули, под влиянието на своите мечти. С мечти­те си човек се движи главно в астралния свят. Астралният свят не е друго освен преживяване на минали същес­твувания." (22-1926-27)

"Човек е заровен до шия в гъс­та материя, само главата му е от­вън". (22-1926-27)

"Каквото и да правите, вие сте по­топени в свят, от чието влияние не мо­жете да се освободите." (23-1926-27) "Астралният свят е на желанията, ум­ствения — на мисълта, а причинния — на причините и последствията на не­щата. Ако сравнявате материята на трите свята — физическия, астралния и умствения, ще видите, че материята на физическия свят е най-гъста, на ас­тралния свят е по-разредена и на ум­ствения — най-рядка. От човека зави­си да измени свойствата на физичес­ката материя, т.е. да я направи по-пъргава, по-еластична, по-рядка." (52-1919) Възможността на човека да измени свойствата на физическата ма­терия говори за това, че той по същ­ност стои много по-горе от инертния физически свят. Човек може да пре­устрои тялото си и да овладее физиологията му. Това животните не могат, защото са потопени изцяло само във физическия свят — света на чувствата и низшите желания.

"Засега човешката мисъл, човеш­кото развитие е свързано с времето и пространството. Тъй както е създа­ден днес човешкият организъм, чо­век не може да се развива извън вре­мето и пространството. Извън тия ус­ловия той не би могъл да се ориенти­ра. Действително, ако вие сте ясно­видец и преминете в духовния свят, вие ще се намерите в най-голямо зат­руднение и противоречие със себе си, защото опирните точки на този свят значително се различават от тия на физическия." (15-1923)

Човек действително не е в състоя­ние да осъзнае формите и живота от четвърто и пето измерения, живота на астралния и менталния свят. Неговите сетивни органи са пригодени за трето измерение, като обаче осъзнава най-реално формите на второ и първо из­мерение. Обемните форми, тези от трето измерение, като реалност и същност не всички хора осъзнават, тъй като сетивата ни възприемат предим­но динамиката на процесите от второ измерение, а не процесите на прост­ранствените форми. Тези проблеми разгледахме обстойно в предидущи­те глави на книгата.

Но въпреки всичко днес науката бо­рави с неща, които ние не можем да доловим и реално да осъзнаем. Като се каже, че светът и вселената са край­ни, но безгранични, че пространство­то на вселената е закривено и всички процеси в нея се връщат в първоначалното си място, че неговите възло­ви силови фази изграждат или са са­мите галактики, че електронът не ви­наги е материална частица и т.н., това всичкото не всички хора възприемат като реалност, като истина или като нещо, с което трябва да се живее и борави.

"Може ли човек да живее извън времето и пространството, пита някой. То е все едно да питате може ли ри­бата да живее извън водата. Тя може да живее извън водата, но изменя сво­ята форма. Тия тонове съществуват ли във времето? Съществуват. Значи мно­го неща съществуват, без да заемат пространство. Съществуването на не­щата не се свързва всякога с прост­ранството. В този смисъл има същес­тва, които са в пространството и из­вън пространството. Има други същес­тва, които са във времето и извън вре­мето. Такова същество например е чо­векът. Той е във времето и извън вре­мето, и в пространството и извън прос­транството." (15-1923)

Как ще обясним тази особеност на човека, за която говори тук Учителя П. Дънов? Много просто. Физическа­та същност на човека, т.е. неговото тяло е изцяло във времето и прост­ранството или още по-ясно казано, в третото измерение. Но неговата ду­ховна същност — дух, душа и мисъл, са извън третото измерение, извън времето и пространството. Тези три същности творят и поддържат тялото, а за да могат това те трябва да са в по-висше измерение. Така мисълта на човека е непространствена и необвър­зана със скоростите на времето.

"Когато у вас се появи някаква осо­беност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попад­нали. Един ден, когато се върнете в Първичното начало, вашето естество

ще се измени.Тогава вие ще завър­шите еволюцията си както ви е опре­делено. Тъй щото ще знаете, че как­вито отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път." (3-1922-23) "Всички хора не са излезли в безграничното прост­ранство през един и същ момент на Битието. От това именно се явява раз­личието между хората." (64-1924) "Пе­тата раса, която сега живее, това е ра­сата на животните. За в бъдеще ще дой­де шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в петия ден Бог създаде всички животни, затова имен­но хората на петата раса живеят живо­тински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се — всички вършат това, което и животните правят." (85-1926)

"Сега ще представя графически движението на човека в живота пос­редством тъй нареченото въртящо се колело.

Вие се намирате в центъра А на то­ва колело, което е в постоянно дви­жение. След това вие излизате от цен­търа А и се движите по периферията на окръжността, като започнете от точката М и вървите по направление на а,, докато стигнете точката В. Тази точка е най-голямото разширение на съзнанието. Тя означава Рая, небето. От точката В вие постепенно слизате към Н, като губите по малко радостта си. От Н минавате в а₂ и пак се изкач­вате към В. Оттук слизате към М и навлизате в а₃ А от а₃ пак се изкачва­те към В, но скоро след това слизате към Н, навлизате в а₄.

По същия начин вие постепенно сли­зате в долната половина на колелото и се приближавате към точката А₂, ко­ято представлява ада, най-ограниче­ното състояние, дето изживявате го­леми страдания, обезсърчения, про­тиворечия, тъмнина.

Въртящото колело на живота обяс­нява закона на поляризацията. Който се свързва с материалния свят и го обикне, той неизбежно ще слезе в ада. Посоката а₍ представлява физи­ческия свят; посоката а₂ — астралния свят; а₃ — менталния свят; а₄ — при­чинния свят. Когато човек влезе в при­чинния свят, той е абсолютно свобо­ден от влиянието на ада. Да влезеш в причинния свят, това означава да се примириш с Бога в себе си." (77-1926)

Ще се опитаме да осветлим гор­ната картина и с помощта на науката. Излизането от точката А, т.е. от със­тоянието на сингуларност с Първоп­ричината на света — Бога, е онзи акт във вселената, който учените наричат "Първичен взрив" или раждането на нова вселена. В същия момент се за­ражда една нова човешка душа, по­неже светът експанзира — разгръща се. Излизането на човешката душа от А, е начало на самостоятелен живот, индивидуализиране на земята. Така за­почва срастването на човешката душа на физическото поле, а с това и ней­ното еволюиране, т.е. набиране на опит в живота и нейното духовно из­растване. Така душата чрез личен опит ще осъзнае своя произход и ново на­сочване към Бога. За да се осъщест­ви това сливане с Първопричината — Бога, душата трябва да премине през астралния свят — а₂, т.е. света на чув­ствата, желанията и влеченията, като се отърси от всичко низше в себе си; след това следва странстването на ду­шата през менталния свят — а₃, т.е. света на разума и мисълта, където тя трябва напълно да осмисли живота си, да осъзнае напълно своя произход; следва пребиваването на душата в сферата на причинния свят — а₄, т.е. в света на причините и следствията, къ­дето душата ще се свърже с най-въз­вишените същества на вселената и све­та, ще опознае висшите Божествени закони и принципи и ще се подготви за пълно сливане с Бога.

Принципът на поляризацията тук е изразен в наличието на долната поло­вина на въртящото колело, която из­разява низшия свят, антипода на Рая, т.е. Ада. Навлизането на човешката душа в зоната на ада идва тогава, ко­гато тя не е използвала правилно ус­ловията, които й се дават в зоната на Рая. Всякакви отклонения и злоупот­реби с условията на висшия свят водят до падения, т.е. преминаване в полуокръжностите на Ада. Тук човек при тежки условия, страдания и пречки трябва да премине същите полуокръжности, докато осъзнае себе си като Божествено творение, набере добро­детели и излезе от тъмнината на "под­земния свят". Тази половина на коле­лото означава следователно най-дъл­бокото затъване в сферата на мате­риалните влечения или най-ниската сте­пен на инволюция и отдалечаване от центъра — Бога. Този път на живота Учителя формулира още по следния начин: "Външната красота се създава при инволюцията на човека, а вътреш­ната — при еволюцията. Тъй щото, ако човек при инволюцията си, т.е. при сли­зането си на земята не е работил върху себе си, той ще бъде външно гро­зен; ако пък при еволюцията си, т.е. при качването си нагоре не е работил върху себе си, той ще бъде вътрешно грозен." (76-1926)

Тази мисъл ни подсказва условия­та, при които ние можем да придоби­ем както физическа "красота", така и духовна "красота", т.е. физическо и духовно съвършенство.

В духа на горните мисли Учителя продължава: "Човек е дошел на зе­мята да я изучава. Следователно, до­като хората не изучат земята добре, те не могат да се освободят от ней­ните прегръдки." (21-1925-26) Под ду­мата "земя" трябва да разбираме фи­зическия свят, с неговите закони и принципи, определящи земния живот. "Да еволюира нещо значи да се раз­вива, да има някаква придобивка. Ево­люцията разбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията — слизане на­долу. При еволюцията човек придо­бива нещо, а при инволюцията дава, докато се изпразни." (43-1929) "Чо­век трябва да работи съзнателно вър­ху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на чо­вешката воля. За тази цел трябва да знае законите, които управляват воля­та. Материята се подчинява на човеш­ката воля." (43-1929)

И тук под "материя" трябва да раз­бираме физическия свят, света на земните условия и закони. Послед­ните могат да бъдат подвластни на волята на човека, тъй като тя е от по-високо измерение.

"Да бъде човек абсолютно добър значи да се движи към центъра на кръ­га. Който се движи към центъра на кръга, той има еднакво отношение към целия кръг, както и към всички точки на окръжността. Обаче, ако човек измени движението си от центъра към периферията, отношенията му към хо­рата не са еднакви: към едни са по­добри, а към други — далечни." (44-1929) "Задачата на човека е да бъде проводник на Великия живот. За да постигне това, той трябва да дава дос­тъп на добри чувства в сърцето си и на добри мисли в ума си." (44-1930) "Не се заблуждавайте от външните не­ща. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е съдържа­нието му." (44-1930)

"Сам по себе си животът предс­тавлява нещо цяло, неделимо. Мла­достта може да се уподоби на инволюционния процес, слизане в матери­ята. Този процес продължава до 33 годишна възраст. От 33 години наго­ре започва еволюционния процес, кач­ване, възлизане. Този процес продъл­жава около 33 години." (21-1925-26)

"Според живата геометрия мъжът и жената образуват права линия. Между мъжа и жената трябва да се постави права линия, те трябва да се съединят — умът и сърцето трябва да се съединят, да влязат в съпри­косновение. А пътят, по който тази права линия може да се движи, е пъ­тят на квадрата. Затова е опасен квад­ратът, защото е място на движение." (39-1921) "Умът и сърцето са два по­люса на едно цяло. Ако днес на фи­зическия свят си мъж, на астралния свят си жена; ако в умствения свят или в менталния свят си мъж, в причинния свят си жена. Не е само външната фор­ма, която определя човека като мъж или жена. Това показва, че няма чисти типове мъже и жени. Значи жената и мъжът са полюси, без които не може да се работи. И полът на съвременни­те хора е изопачен. Мъжът представ­лява мъдростта, а жената любовта." (77-1926) "Един ден, когато завърши развитието си, човек ще има кръгла глава, във вид на кълбо. Днес рисуват човека във форма на яйце. Когато ста­не кълбо, той ще вижда от всички стра­ни и във всички посоки. Това няма да бъде на физическия свят — в друг свят ще бъде." (46-1931)

Горните аналогии не трябва да се вземат в абсолютния, буквалния сми­съл. Учителя често ползва геометрич­ните форми — кръга, кълбото, за да опише най-съвършените форми на фи­зическия свят. Тези две форми най-лесно ни дават представа за състояни­ето на съществата от по-горните из­мерения. Кръгът е форма, чиято пе­риферия е без начало и без край. Той има център, еднакво отдалечен от всич­ки точки на окръжността. Когато се сви­ва, кръгът се приближава към центъ­ра, който представлява въображаема точка. В тази точка всичко се прибира и колапсира. Така кръгът ни дава пред­става как светът експанзира и се свива — колапсира. Дължината на окръж­ността не подлежи на точно измерва­не в средата на трето измерение.

Кълбото има подобни качества на окръжността, но ни въвежда в света на пространството, което е "крайно", но "безгранично". Повърхността на кълбото не може да се обходи, тъй като няма начало и край. Кълбото с повърхността си отхвърля достовер­ността на евклидовата геометрия и на­лага геометрията на Фридман-Лобачевски. Кълбото има две повърхности и ни напомня за лицето на двата свята. Кълбото като окръжността може да се свие до точка, без да променя ка­чествата си. Повърхността на кълбото има отношение към всички точки на пространство-времето. За него няма еднопосочност, а има контакт и то ед­новременен с целия космос. Затова Учителя казва, че съществата от по-висшите светове имат форма на къл­бо и продължава: "Думите "начало и край" са привидни положения. То е са­мо отношение на времето и простран­ството. Един човек се проектира по време и пространство и само тогава има начало и край.,Но представете си едно същество, което съществува из­вън времето и пространството, ще има ли край и начало? Никакъв край, ни­какво начало. Той ще усеща, че вла­дее всичко, че е едновременно нався­къде." (64-1924)

Ние вече разисквахме това състоя­ние на съществата извън третото из­мерение, където процесите са непрес­танни, без начало и без край. Освен това, "Бързината, с която възвишени­те същества се движат, е толкова го­ляма, че те са почти невидими. Кога­то погледнете към тях, вие виждате само светлина, без никакъв образ. Ако човешкият мозък и вибрациите на нер­вната система на човека са еднакво нагласени (синхронизирани) с тия на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното състояние." (92-1928)

Ще припомним, че съобразно тео­рията на относителността на Айнщайн с увеличаване скоростта (близка до та­зи на светлината) големината на фи­зическите тела се намалява, дори до точка, а времето се забавя. С това телата могат да станат невидими. Та­ка в крайно големи скорости няма да има физически форми, а само свет­линни петна. Така ще обясним след­ното положение: "Когато говорим за ангели, например, трябва да знаете, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито размножават, ни­то раждат, нито умират. Те са разум­ни същества, които седят по-високо от хората — от човека. Когато ангелът се храни, той използва всичко, което е приел като храна в себе си и от нея не остава никакъв излишък. При това те ядат много малко, понеже позна­ват добре всяка клетка от организъма си и съзнателно разговарят с тях. Един ангел мисли и с краката си така, както и с главата си. От наше гледище анге­лът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъ­чи, които представляват неговата разумност; формата, която имат хора­та, говори за тяхното несъвършенст­во. Засега сме в квадрата, а квадратът показва великата мярка на Правдата, която изучаваме в живота. От квадра­та ще минем в петоъгълника, после в шестоъгълника и най-после в триъгъл­ника, където е Бог. Значи квадратът представлява абсолютната Божия Прав­да. Той е място на труда." (88-1927)

"От друга страна човек е връзка между ангелите и животните, затова и животните го обичат. Значи чрез чув­ствата си човек се свързва с животни­те, а чрез интелегентността си, чрез ума си — с ангелите." (89-1927) "От характера на човека има нещо по-ви­соко — човешкото сърце. И от сър­цето има нещо по-високо — човешки­ят ум. И от ума има него по-високо — човешката душа. И от душата има не­що по-високо — човешкият дух. И от духа има нещо по-високо — това е Бог." (93-1929)

"Човек е дошел до положението да разбира и познава само живота на сър­цето и ума си, а останалите — душата и духа още не разбира. Но и с ума и сърцето си той все пак може да слу­жи на Бога." (93-1929) "През всички четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с го­леми придобивки и опитност. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Кого­то някога е излязъл." (105-1929) "Зе­мята е и Адът и Раят. Мъжете и же­ните са огнярите на ада, те сами подклаждат огъня на ада и сами се пекат в този огън." (119-1930)

"Какво представлява сърцето? — Сбор от разумни същества. Що е ду­шата? — Божественото начало. — Що е духът? Проявеният Дух в све­та." (118-1929)

"Ако разгледате човека с окото на ясновидеца, т.е. на оня, в когото шес­тото чувство е развито, виждате, че освен физическото тяло като външна дреха, човек има и други тела, едно от друго по-фини, от по-рядка мате­рия. Физическият свят е тримерен. Той е нагоден за петте сетива на човека. Вън от този свят човек се нуждае от още едно сетиво — шестото, т.е. се­тиво, което да отговаря на четиример-ния свят." (145-1936) "С физическото тяло човек е нагоден за физическия свят. Ако с това тяло влезе в духовния свят, той ще се намери в голяма мъч­нотия. Такова е положението на риба­та, която напуща водата и влиза в по-рядка среда — във въздуха. Тя ще се стреми да се върне назад. На земята човек по-лесно може да разбере ду­ховния свят, отколкото като влезе в него. Влезе ли в духовния свят, той ще изгуби съзнанието си, както риба­та във въздуха. В това отношение зе­мята е училище, което подготвя чове­ка за другия свят." (149-1937)

"В духовния свят човек се ражда стар и колкото повече живее, повече се под­младява. И обратното: на физическия свят човек се ражда млад, дете и пос­тепенно остарява." (149-1937)

Тази мисъл бихме могли да изтъл­куваме така: на земята човек се раж­да млад, дете, но с течение на годините, като се учи и набира знание, той се изхабява физически, тъй като е свързан с отрицателни явления и се преборва с тях. В духовния свят, об­ратното, макар вече стар физически, човек преоценява пропуските си на зе­мята, отърсва се от грешките си, ос­вобождава се от физическия си баласт и вече облекчен е по-млад.

"Духовният свят обаче е свят на че­тири измерения. Ако поставите едно колело на плоскост и го въртите, то ще се движи около оста си, но плос­костта ще остане в покой. Ако също­то колело се движи в духовния свят, с него заедно се движи и плоскостта. На физическия свят колата се движи в права посока, т.е. в една посока, а в духовния свят се движи едновремен­но в четири посоки: изток, запад, се­вер и юг." (52-1919)

Едновременната многопосочност на движението в духовния свят се обясня­ва с това, че там няма пространствено-времеви свят. Няма еднопосочността на времето и няма ограниченията на пространството, което е тримерно.

"Съществата, които живеят в духов­ния свят, изпълняват Божествените за­кони без протести; обаче хората на земята не се подчиняват на тези зако­ни и са в постоянно противоречие по­между си. Работите на физическия свят не вървят добре, защото постоянно се отлагат. В духовния свят обаче никак­во отлагане не съществува. На физи­ческия свят всеки мисли себе си за по-умен и по-учен, отколкото е в дейст­вителност. В духовния свят всеки има ясна представа за себе си и за своите възможности." (52-1919)

"Във физическия свят човек има въз­можности да прави опити и да расте; в ангелския свят той придобива красо­та, а в духовния свят той се превръща в нещо величествено." (24-1927-28)

"Мнозина се запитват докога ще живее човек в слънчевата система. До­като завърши еволюцията си. Един ден, като завърши еволюцията си в слън­чевата система, човек ще мине на дру­га система — в Сириус, светлата звез­да на небето." (24-1927-28)