Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Ще започнем този раздел с мисъ­лта на Учителя П. Дънов, която всъщност преповтаряме: "За Боже­ственото съзнание животът е един;той не може да се дели на минал, сега­шен и бъдещ. Който живее в ограни­ченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрева и залеза на слънцето." /61-1922/

Тази мисъл като че ли ни дава отго­вор на въпроса: "Има ли край жи­вотът"?, т.е. след физическата смърт на тялото ние вече не живеем ли? П. Дънов отговаря, че само ограничено­то човешко съзнание създава поняти­ята нощ и ден, изгрев и залез, както и раждане и умиране. Той продължава: "Всичко е предвидено още преди създаването и проявяването на живо­та и ако днес изпъкват повидимому ред противоречия в живота, те не са Божие дело, но те са сенки, които съществуват в съзнанието на недораз­витите същества." /104-1928/

"В единството на цялото Битие съществува едно нарушение: светът на човека не е единен." /161/

Говорихме вече за принципа на по­ляризацията, която засяга всичко ви­димо и невидимо за човека. Живота разгледахме като единно силово поле, като дихание на Бога, като яв­ление, което има фазовост, но не и край. Ритмичността в изявата на Първичното начало, която се изразя­ва в инволюция и еволюция, предпо­лага един безкраен и вечен процес. И все пак учените си задават въпро­са: "Една от най-дълбоките тайни в природата е противоположността на мъртвото и живото." /169/

Но съществува ли въобще нещо мъртво в природата и вселената? Ние видяхме, че самият атом има свой на­чин на живот. В него има постоянна обмяна на енергия - между съставки­те на ядрото му, както и между пос­ледното и електронната обвивка. Всич­ко в света има свой вид на "живот", свой начин на изява и съществуване. Тогава къде е смъртта, т.е. престава­не на изявата? Говори се за вечния континуум във вселената, т.е. само-зараждането и трансмутирането на елементарните виртуални частици във вакуума на Дирак. В биосферата също така има постоянна смяна, но не и окончателно отмиране на формите. Нима когато какавидата се трансфор­мира в пеперуда тя е мъртва? Една нова фаза в живота на това живо съще­ство настъпва. Но не и смърт. Водата когато се изпари, тя изчезва ли? и т.н. Явно, че по принцип това, което виж­даме като изчезване и поява е смяна на състоянието, преминаване от едно измерение в друго, просто трансмутиране на формите. Затова П. Дънов казва: "Какво всъщност е смъртта? -Умираш на земята, раждаш се на онзи свят. Раждаш' се на земята, умираш за онзи свят. Смърт ли е това? - Про­мяна на състоянието. Значи човек ед­новременно умира и се ражда, т.е. умира за един свят, ражда се за друг. Всичко в живота се мени, нищо не е статично, неизменно. И духовният свят е организиран, мени се външно, но вътрешно съществените му черти са неизменни." /52-1919/

- "Ние разбираме: "раждане" и "умиране", това са само фази, огра­ничения в живота. Животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот това е една безкрайна окръжност, това е един спирал. Следователно, този спи­рал, гледан отгоре, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе от тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, но от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат по-високо и по-високо." /40-1922/

Явно е, че от това как гледаме на живота, от каква гледна точка разглеждаме неговата същност, той ще ни се представи като затворен кръг, в който се въртим безкрай­но, или в един спирал, който ни води към висините на Битието. Но така или иначе, животът е вечен и няма раждане и смърт в него.

- "Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Бо­жествената идея, която ви подтикнала да слезете на земята." /4-1922/

- "Смъртта не изменя човека, тя само го ограничава и всичко в него става потенциално." /12-1924-25/ -"Аз казвам, че задгробният живот е измислица, защото признавам само един, той не може да бъде материа­лен. Че се проявява чрез материята, това е друг въпрос. Само в Бога има живот - никъде другаде. Следовател­но, животът е само един, без никакви ограничения. Ако животът се прояви в материята, той не е целокупен жи­вот, който ние разбираме." /54-1924/

- "Като слиза на земята и се връща в Битието, човек запазва отношение­то си към цялото, т.е. към Първата причина на нещата, а загубва отно­шението си към частите. И тъй под "съществуване", във философски смисъл, разбираме отношение на ин­дивида към частите на Цялото, т.е. към Битието." /47-1931/

Тази мисъл ни напомня, че ние про­излизаме от Цялото, като се индиви­дуализираме, но запазвайки отноше­нието си към Него. В края на краи­щата ние трябва да се върнем пак в Цялото, като губим връзката си с ча­стите, които са многообразието на физическия свят. Затова П. Дънов каз­ва, че нашето съществуване или жи­вот е всъщност връзката ни или отно­шението ни към Цялото, т.е. Битие­то. "Философията на живота се зак­лючава в слизането и качването. Важ­но е човек да знае как да слиза и как да се качва." /32-1917/

"При слизането си на земята човек постепенно се сгъстява, след което отново се разрежда, минава през плане­тите и се връща там, отгдето е дошел. Това наричат хората "смърт", а ние го наричаме "заминаване". /32-1917/

"Красотата на живота стои във вътрешното разнообразие. В живота на земята разнообразието е външно, а вътре има голямо еднообразие. В живота на небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вътреш­но - разнообразие. Ако влезете на небето, на пръв поглед ще видите на­всякъде светлина и голямо еднообра­зие. Ако не сте подготвен за този живот, скоро ще се отегчите, ще се отчаете, нищо не разбирате и ще по­искате да се върнете назад между земните жители. Като се подготвите за този живот, в неговата светлина вие ще различавате образите, ще влезе­те в разговор със съществата на този свят и ще видите голямо вътрешно разнообразие между тях. Значи, ако очите ви са отворени, и на физическия свят да сте, вие пак ще видите красо­тата и разнообразието на духовния свят. Всичко това е скрито в светлина­та на този свят." /78-1927/

"Слизането", за което се говори тук, е всъщност ограничението на чо­вешкия дух до външните възможнос­ти на физическото тяло. Това "сгъстяване" на вътрешните духовни възмож­ности при "слизането" изгражда мно­гообразието на физическите форми. Това е всъщност инволюцията. Външно формите в биосферата на света са многообразни, но при вътрешно ед­нообразие. Казахме вече, че в био­сферата при наличието на външното многообразие формите по същество, вътрешно, са еднообразни: единен строеж на клетките, на физиологич­ните процеси, един и същ начин на размножаване, на хранене и т.н. Вътрешно - генетично, се таи голямо разнообразие, което отговаря на ду­ховната същност на физическите фор­ми. В математиката процесът на сли­зане се изразява в проектиране на формите от по-горно измерение в по-долно. В духовния свят материалното разнообразие липсва, защото тук изя­вата на съществата е предимно духов­на, като качество на душата и духа, а те тук не се нуждаят от материалната изява. Както казва П. Дънов, контактът на съществата в духовния свят става предимно чрез мисълта, която вече разкрива духовното богатство на от­делните същества.

"И когато някой говори за смъртта, ние ще му кажем, че смъртта не е нищо друго освен сменяне на енерги­ята в природата от едно състояние в друго." /40-1922/

"Аз оспорвам смъртта. Смъртта подразбира ограничение на живота. Това е най-тежкото ограничение, ко­ето животът може да представи; един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива." /40-1922/

"Във великата природа нищо не из­чезва, нищо не се създава, но само се видоизменя." /120-1929/

С тези и други мисли Учителя П. Дънов ни разкрива до голяма степен философията на живота. В природа­та, казва той, нищо не изчезва, нищо не се губи. Този закон за запазване на енергията познават и учените. Всъщност няма "смърт" такава, как­вато хората си представят. Има само смяна на състоянията. Това, което е създадено, това, което съществува, не може да изчезне от Битието. То ще съществува на земята като физическа форма, в духовния свят - като съдържание и в Божествения свят -като смисъл. Следователно на всички форми в природата трябва да гледаме като на проекции или състояния на форми от различните светове, от раз­личните измерения, сфери и среди, за да схванем тяхното безсмъртие. Че в природата нищо ново не се създава, с това П. Дънов ни подсказва, че всич­ко в света е създадено още от начало­то на Битието и човекът не е в състоя­ние да създава или твори нещо свое. Нещата само се преповтарят периодич­но, те се проектират ту в едно, ту в друго измерение, или другояче каза­но, ту в едно или ту в друго агрегатно състояние. За да се изяви нещо в да­дена сфера на Битието, то трябва да се прояви в такова състояние, което да отговаря на условията на същата сре­да, същата сфера, на същото поле. Като прост пример нека си послужим с водата. При условията на ниски тем­ператури водата може да съществува само под формата на лед, което отго­варя на тези условия. При средни тем­ператури в природата ледът не може да съществува и се- видоизменя - сме­ня агрегатното си състояние, и се пре­връща във вода. При високи темпера­тури или крайно ниски атмосферни на-лягания течната вода се превръща в пара, т.е. разединени свободни моле­кули, които са подвижни в простран­ството. Но и в тези три вида състояния същността на водата, т.е. връзката между два водородни атома и един кис­лороден, се запазва.

Следователно животът, изразен във формите на природата, е символ, кой­то трябва да се разгадава. С такива символи ни говори навсякъде приро­дата. Изисква се знание и опит, за да виждаме истинския лик на явленията, формите, законите и силите в приро­дата. Айнщайн казва, че ние, хората, нищо ново не сме проектирали в при­родата. Ние само взаимстваме от при­родата, като гадаем по нейните символи. А П. Дънов твърди, че природа­та е една отворена книга, написана само със символи. Този, който разби­ра символиката на природата, може да чете от нея.

Символичният език е използван от човечеството още от древност­та. Старите писания на учените, мъдрите и жреците са изпълнени със символика. По този начин те са запазили за вековете много тайни, без те да бъдат изопачени. Нужно е знание, за да се разчитат.

"Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в раз­бирането на живота. Ето защо когато изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите." /61-1922/

"Библията е символична книга. Тя се тълкува по три начина: единият е материалистически, другият - духовен и третият - Божествен." /64-1924/

"Учениците на Христа често Го пи­таха: Защо говориш на тия хора с прит­чи? Христос им отговаря: Аз им гово­ря с притчи, за да не разбират думите ми, та след време да ги изопачат. Аз не мога да дам оръжието си в ръцете на един невежа, който утре ще го обърне срещу мене." /87-1927/

Защо цитираме тези намеци? Има­ме достатъчно основание да считаме, че човечеството не е дорасло онова интелектуално и духовно развитие, за да разбере и оцени правилно същнос­тта на живота. За мнозинството все още съществува "смъртта" и "раждането" -символи, които всяват страх, респект и задръжки в развилнялото се човече­ство. Днес повечето от проявите на хората рушат изявените форми на жи­вота, вместо да ги ползват за свое доб­ро. Защото човечеството, както казва П. Дънов, се стреми да се откъсне от връзките си с Първоизточника на жи­вота и да си създаде "свой собствен начин на живот". Този стремеж обаче създава цялото разнообразие от неща­стия и страдания, които то така често преживява. Тази е причината да чува­ме, че се предвещава край на живота на земята. Но това не са предвиждани­ята за колапса на света, който ще пресъздаде нова вселена.

За тези периодични ритми в живо­та на вселената намеква и П. Дънов. "Е тогава как ще изтълкувате думите: "Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят." Ще ви­дите, че това е действително вярно. Съвременните учени хора правят сво­ите изчисления и казват, че в развити­ето си слънчевата система ще извърши един цикъл от 25 000 години. Всякога при такава промяна в слънчевата сис­тема стават и външни промени. И сега учените казват, че месечината ще се разруши (ако намали разстоянието си до Земята - н.б.) и всичкият този прах от месечината ще падне на Земята." /71-1923/

Тези периодични цикли в живота на вселената нарекохме "диханието на света". Учените предвиждат колапсирането и експанзията на вселената като неин начин на живот, което не значи, че животът като принцип в света ще изчезне. Той само може да се транс­формира в ново състояние.

Самото човечество със своята ин­дустриализация грози живота на Зе­мята. Повишаването на въгледвуокиса в атмосферата може да предиз­вика парников ефект, при който тем­пературата да достигне тази на Вене­ра - 420°. Предвижда се, от друга страна, след 25 000 години да настъпи следващият ледников период. Причи­на за това ще бъде промяна в накло­на на земната ос.

Слънцето, изчисляват учените, от своето съществуване до днес е превърнало 50% от водородното си съдържание в хелий. При това яд­рото на Слънцето се свива. След нови 5 милиарда години почти цяло­то ядро ще съдържа хелий. С това слънчевата повърхност се разширя­ва. То ще се превърне в червен ги­гант с температура 100 милиона гра­дуса и 1000 пъти по-силна яркост на светлината. Повърхността му ще погълне планетите Меркурий, Вене­ра, Земята и Луната.

Разбира се, тези периодични цик­ли, които се предвиждат преди всич­ко за нашата слънчева система, не засягат другите системи на нашата га­лактика - Млечния път. Всяка планетарна система има свой начин на рит­мичен живот. Така че животът като изява на Земята може да се пренесе или вече съществува на друга планета в нашата галактика, тъй като животът е вечен и неизменен, той е изява на Всевишния творец на света.

"Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки час)^ всеки ден тя сменя своите картини, променя га­мите на своите песни, и в това велико разнообразие тя открива тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната книга." /57-1924/ "Няма за­кон, който да е проециран в природа­та, но винаги ние от нея сме го раз­чели." /176 - Айнщайн/

Исторически развитието на наука­та в началото на XX век доведе до разпада на единното природознание от миналото. Големият брой единични и специфични науки, които днес още се развиват самостоятелно и изоли­рано една от друга, загубват до го­ляма степен смисъла на съществува­нето си спрямо единната цялост и не-накърнимост на природата и живота.

"В противовес на това разкъсано схващане за природата и живота, на този светоглед на частите, израства и се развива сега един нов мироглед, който се стреми пак да обедини раз­дробеното в едно цяло. Но едно та­кова единство във възгледите на чо­века е възможно само тогава, когато триизмерното статично мислене на съ­щия се замени с динамичната четири-измерна мисъл - мисъл, която схва­ща формите и явленията, изявени и във времето." /218/

"Не само в тези явления, но и в целия природен и космичен живот се поддържа хармония и единство; то се запазва във всяка обмяна и при всяка промяна. Единството в живата сфера на нашата планета се изявява чрез кръговрата на материята. Той се проследява като еволюционна спира­ла. При това всички явления в неорга­ничния и органичния свят се явяват ка­то функции на органи от едно цяло. Винаги намиране единство. Ние сме пред една динамична, подвижна био­логическа система от сили, които са израз на един жив организъм." /218/

В този смисъл са и мислите на П. Дънов. "Материята, от която е съста­вен материалният свят, се среща в че­тири различни състояния по качество. Едните състояния са външни - твърдо, течно, въздухообразно и топлинно, а другите - вътрешни по състав - орга­нична и неорганична материя. Едно от свойствата на материята е, че тя ми­нава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промяна на вибрации­те й, а именно повишаване и понижа­ване." /32-1917/

Тук се намеква на факта, че мате­рията, макар и инертна маса по вид, има свое развитие, в който процес обаче тя запазва своята цялост. Тя изпада са­мо в различни състояния, за да изгради сферата на двата свята на Земята - ор­ганичното и неорганичното царство.

"И тъй, новото учение казва, че при­родата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем ней­ни господари. Там е нещастието на хо­рата. Да мислят, че могат да подчинят природата - това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главата на вашите деца. Не е въпрос да подчиним приро­дата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъ­дем в съгласие с нея." /53-1922/

"За да станат нещата ясни за чове­ка, той непременно трябва да има ня­какъв образ за тях. Природата всяко­га си служи с образи. Тя винаги гово­ри с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символичен." /74-1925/

"Природните закони обаче са неизменяеми. Те са предназначени да под­държат великата закономерност в при­родата. Законите регулират силите. Те водят към физическия свят, дето се изя­вяват формите. Значи, принципите съз­дават законите; законите създават си­лите; силите създават формите, фор­мите представляват физическия свят; силите представляват чувствения свят; законите - умствения свят, а принципи­те - Божествения свят." /136-1933/

Градацията и взаимозависимостта между принципите, законите, силите и формите напомнят напълно за гра­дацията и взаимозависимостта при из­меренията в структурата на света, за степените на силовите полета във все­лената, както и за степените на чо­вешкото съзнание. Затова Е. Сведенборг счита, че науката за степените е ключът, с който можем да разгадаем тайните на живота.

От горната мисъл на П. Дънов тряб­ва да заключим, че щом като закони­те са неизменни и универсални за при­родата, то те са валидни тогава както за цялото, така и за неговите части. Оттук следва, че изучавайки въздейс­твието на законите върху частите, ние можем да съдим за състоянието на цялото, което най-често ни отбягва.

"И така компонентите на Битието -индивидуалното съществуване на час­тицата и съществуването на взаимо­действието между нея и макросвета -са неотделими един от друг, губят смисъл едно без друго и в същото време взаимно се изключват." /185/ "Подобно състояние между индивидуума - частицата и макросвета, управ­ляващ нейното движение, беше наре­чено от Нилс Бор съотношение на допълнителност." /185/

Това, което сме свикнали да виж­даме при взаимодействието между частите и цялото в живите организми, науката констатирва и в "инертната" материя. Откриват се обаче и явле­ния, които не можем да обясним в живота на материята. Например така стои въпросът със състоянието на допълнителността на Нилс Бор. То ни под­сказва, че не сме в състояние да оп­ределим едновременно поведението и мястото на микрочастиците в струк­турата на материята. Те са постоянно в движение и променят положението и мястото си. "Парадоксалността на самото Битие, парадоксалният харак­тер на обективното "рацио", което под­режда вселената - ето кое поразява широкия кръг хора, запознали се с идеите на Айнщайн и Бор, а понякога и тези, които интуитивно чувствуват скрития в тях прелом в характера на научното мислене." /185/

"От сградата на света чрез анали­за можем да извлечем градивните елементи, части, различни градивни елементи на градивния процес и не­говата механика и планът и смисълът на цялото, а с това голяма част от действителността не могат да бъдат възприети." /161/

И тук П. Дънов допълва: "Приро­дата е велика инсталация на енергии държи точна сметка за всичко, което се изразходва. Тя следи още и за резултатите, които се получават при из­разходването на тези енергии. Пос­ледното особено е необходимо, за­щото резултатите именно дават въз­можност на тази енергия да добие от-глас в общото Битие." /1-1922/

- "Не, природата никой и никога не може да завладее. Природата представлява Божественото тяло. Следователно, Бог никога няма да остави някой да завладее тялото му 60

и да се разпорежда с него както си иска." /3-1922-23/

По повод на горната мисъл на Учи­теля можем да цитираме Х. Вайл, кой­то напомня за мисълта на Й. Ст. Мил: "Искаме ли да проучим последствията на една причина, то ние можем да ек­спериментираме; желаем ли обаче да узнаем причината на дадени следст­вия, то ние се отзоваваме в чисти наб­людения." /169/

Й. Ст. Мил ни напомня, че самонадеяността на човека винаги свършва в момента, когато той иска да узнае причините за редица явления и следс­твия в природата. А това е факт, тъй като човекът, както всички други фор­ми и следствия в природата, е части­ца от общото цяло. Многократно ве­че изтъкваме обстоятелството, че час­тите не могат да осъзнаят цялото, на което те принадлежат. Затова А. Айн­щайн твърди, че няма закон, с който човечеството да борави, и който за­кон то да е проецирало в природата. Законите, с които разполага науката ни, винаги са разчетени от природата.

Значи науката всъщност е само един познавателен процес, но не и изобре­тателен. Ние хората не можем да тво­рим закони, които са валидни за при­родата. Ние само можем с много труд да ги разчетем от природата, където те са прикрити символично.

Познавателният процес на науката все пак ни дава възможност да се приближим до живата природа, без да имаме възможност да узнаем на­пълно нейната същност. Науката е са­мо нашият интелектуален контакт с природата, а това ни позволява да се убедим във величието, безграничност-та и неизчерпаемостта на принципите, законите и силите й.

"Положението на хората на наука­та се утежнява от това, че различието в езиците затруднява тяхното вза­имно разбиране. А жаждата към опоз­наването на космическите връзки, ко­ито се възприемат от нас като симво­ли и които се доставят единствено от нашите несъвършени сетива, утежня­ват още повече тези трудности." / 202/ "Когато нематематик чува за "четиримерното" пространство, той бива обхванат от мистично чувство, подоб­но на чувството, което събуждат те­атралните привидения. И въпреки това няма по-банално твърдение от това, че окръжаващият ни свят представля­ва четиримерен-пространствено-времеви континуум." /202/

А Херман Вайл счита, че: факт е, че в природата "всичко е вплетено в цялото", че пространството, материя­та, гравитацията, силите, които са пос­ледица от електромагнитното поле, оживотвореното и неоживотвореното, всичко е свързано неразделно едно с друго и дава здрава основа за вярва­нето в единството на природата, а с това и в единството на научните ме­тоди." /169/ Видно е колко трудно е на учените да изразят словесно или експериментално основните принципи, закони и сили на природата. Можем само по аналогия да предполагаме, че тези скрити чрез символи сили, зако­ни и принципи в природата са основа­та на единството и хармонията в Бити­ето. Законът за общата взаимозави­симост в природата най-добре се де­монстрира чрез изграждането на гео­метричните форми чрез принципа на ' измеренията. Учителя П. Дънов раз­съждава така: "Точката няма никакво измерение, не заема никаква част от пространството, но при това същест­вува в ума ни. Значи туй, което не заема никакво място в пространство­то, съществува като някаква идея. Каз­вам, точката е първото проявление на един разумен живот. Правата линия, това са възможностите на точката. Квадратът, това са възможностите на правата линия. Кубът, това са въз­можностите на квадрата - нищо по­вече." /72-1924/ Следователно точ­ката, която няма измерение, при дви­жението си образува линия, която има едно измерение. Линията, която има едно измерение, при движението си образува плоскостта, която има две измерения. И най-после плоскостта, която има две измерения, при дви­жението си образува тяло, което има три измерения. Когато кубът се дви­жи, той образува по-сложно тяло с четири измерения." (н. б. - това е тесаракта) /77-1926/

Тук Учителя ни показва как фор­мите на физическия свят са част от едно единство, преплетено и изгра­дено от привидни разновидности. В своята същина обаче те са изява на едно първично и единствено начало - точката. В състояние на движение точката от "нищо" става нещо, т. е. има вече измерение - качества, свойства или изява в сферата на фи­зическия свят. Следователно "нищо­то" или всяка идея, като се постави в действие, става видима в тример-ния физически свят. Същото явление на проява физиката ни дава в "живо­та" на микрочастиците на материята и силовите полета. Редица микрочастици в стадий на покой нямат маса, от което следва, че са недоловими за сетивата ни. Когато изпаднат обаче в състояние на движение в сферата на тримерния свят, те имат маса и са доловими от нашите сетива.

Следователно движението е едно от основните качества на материални­те частици и форми. От друга страна, формите и материята са продукт на въздействието на силовите полета, които също така в стадии на покои са недоловими за нас. "Нищото", казано философски, е Нещо в покой - това ни учат микрочастиците, силовите по­лета и точката.

"Теорията за йерархиите в Битие­то счита същината на еволюцията в това, че с възкачването на нещата на едно по-горно стъпало самите те не се променят и не придобиват нещо ново. Само с тяхното съчетаване се изграждат нови свойства и качества, т.е. координираното цяло притежава вече нови качества. Това значи: точ­ката, която при движението си обра­зува правата линия, не придобива лич­но нещо ново, но само нейните със­тояния във времето - пространството създават качествата на правата линия; или още линията, която придвижена във време-пространството и изграж­да равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчета­нията на състоянията й във време-пространството създават новото из­мерение - равнината, и т. н. Ако раз­гледаме и други еволюционни фор­ми, като съединенията в химията, ще констатираме същото. Например ми­ризмата и лесното възпламеняване, присъщи на съединението серовъгле­род, не са присъщи и характерни на елементите, които го изграждат. То­ва ще рече, че всяка по-висша еди­ница в Битието е нещо повече от със­тавящите я по-нисши единици, макар че на последните не е придадено не­що ново. Самото единение на части­ците създава новото." /219/

Това придобиване на нови качества можем да демонстрираме и с най-много употребяваното от човека химичес­ко съединение - водата. Докато во­дородът гори, а кислородът поддър­жа горенето, то водата като съедине­ние от тези две химически тела не го­ри и не поддържа горенето.

Явно е, че по-висши и доброде­телни качества в Битието и природа­та можем да наблюдаваме там, къ­дето е осъществено единение на по-нисши форми. А самото единение е възможно едва когато е налице хар­монизация на качествата. Именно хар­монията е, която изгражда живите форми, сложните системи в света и вселената. Тогава от гледна точка на съвременната наука понятията, които имаме за природата, света и вселе­ната, са безпочвени, тъй като свойс­твата, които им приписваме и чрез които искаме да ги разпознаваме, са невалидни. Само цялото, в което те участвуват като части, е абсолютно реално, а това е Бог.

Квантовата механика ни учи нап­ример, че в света на микрочастиците нашите понятия за движение, място и импулс са безпочвени - безстойностни. Неопределеността, въведена от Планк, говори за това, че пред нас стои един друг свят, едно друго със­тояние на нещата, което е извън въз­можностите ни да определим точно. Това най-ярко ни показва поведение­то на електрона. "Парадоксално е по­ведението на електрона при експе­риментиране с интерференцията по пътя му. Поставя се преграда с два отвора, през които, като премине електронът, дава типичната интерференция. Но затворим ли един от от­ворите, интерферентната картина из­чезва /независимо от това кой от от­ворите е затворен/. Електронът по­казва, че преминава през двата от­вора едновременно. С други думи ка­зано, той се намира на едно място и същевременно на друго място, сле­дователно заема някакъв обем в пространството."/192

Електронът, с който сме свикнали да описваме явления в природата (светлината, валентността на елемен­тите, химическите свойства на послед­ните), ни показва, че той не е нещо определено, не е частица, а по-съ­ществено, или с други думи казано: по-обемно, по-комплицирано. Затова "Физиката на Н. Бор беше не толкова академична дисциплина, колкото фи­лософия на природата. С това Бор не би бил чужд на мислителите на Платоновата градина Академика и в Ли­цея - на Аристотел: той смяташе, че и малкото, и голямото изразяват еднак­во устройството на вселената. За не­го природата беше единна и физиката беше единна." /216/

А Айнщайн казва: "Прекрасно/не­що е да разпознаваш единството в комплекс от явления, които изглеж­дат на преките ни сетива като напълно отделни неща." /176/

Представеното от Учителя П. Дънов единство на природата, която Той нарича "тяло на Бога", се доказва днес от съвременната наука. Физиката и математиката най-добре ни предста­вят единството, като същевременно ни показват отношението на цялото към частите, както и отношението на частите към цялото. В това ненакър­нимо вселенно единство, или Цяло, ние сме физически и духом една не­завидна частица с определено място и задача. А това хармонизирано Един­ство всъщност е Бог.