Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

- "Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се из­ползва. Неделим и единен е жи­вотът, затова го наричаме Боже­ствен."

/154-1942/

- "Най-високият порядък във все­лената е животът."

/161/

1.4.1. Произход и същност

Всеки говори за живота. Всеки носи живот в себе си. Навсякъде в биосферата на земята намираме живот. Той е в нас, пред нас, около нас, навсякъде, където има движение и развитие. Но какво е животът? Как се заражда той? Е ли той нещо специфично за вся­ка жива форма, или общ принцип в живата природа?

Това са въпроси, на които човече­ството досега не е отговорило кате­горично. Ако питаме биолозите, ще ни кажат, че животът е специфична проява на физико-химичния строеж на органичните вещества. Но какво е "органичното" в тези вещества, което изразява и съдържа животът? Това не знаем, тъй като значително коли­чество органични съединения се про­извеждат вече по синтетичен начин, но въпреки това те не могат да създа­дат и съхранят живота, въпреки че са непълно идентични с естествени­те. Те се различават по нещо, което по същина не знаем. Това, което зна­ем със сигурност е, че двата вида органични съединения /естествени и синтетични/ поляризирват светлина­та по различен начин.

А Учителя П. Дънов твърди, че: "Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим е животът, затова го наричаме Божествен." /54-1942/

Струва ми се, че в тази мисъл до голяма степен намираме отговор за същината на живота. Казва се: неде­лим и единен е животът; един и същ е животът. А това ще рече, че животът е един и същ за цялото органично цар­ство - биосферата на Земята, само с тази разлика, че различно се използ­ва от отделните форми. В тази мисъл прозира принципът на единството и универсалността на законите в приро­дата. Качествата, които се придават тук на живота, срещнахме обаче и при силовите полета в природата. От това би следвало, че животът е аналогичен на силовите полета във вселената. Докато гравитацията властвува над материята, то животът властвува над биосферата. Това жизнено силово поле - животът, различно се използва и изя­вява от разнообразните форми, поне­же са на различно ниво на развитие. Оттук и впечатлението, че животът е различен във формите на земята.

"Като изучаваме живота, казва П. Дънов, виждаме, че във всички живи същества има нещо общо, еднообраз­но. В общия, обикновения живот рас­тенията, животните и човекът не се различават много. Първоначално, т.е. след поникването на растението или след раждането на животното и чове­ка, всички се стремят към храна. Във всички живи същества е вложен стре­меж да растат, да се развиват, вслед­ствие на което си приличат. Те се на­мират в живота на еднообразието. Дойдат ли обаче до известно развитие, те започват да се разделят. Всяко живо същество поема своя път на стремеж, на разбиране, по което се отличава от другите. Тук се вижда голямото раз­нообразие в живота. Колкото по-раз­нообразен е животът, външно и вътрешно, толкова повече Божестве­ното се проявява. Божественото внася разнообразието." /22-1926-27/

"Разликата между растението, животното и човека се заключава главно в измеренията, в които жи­веят. Растението живее в едномерния свят, животното живее в двумерния свят, а човекът - в тримерния свят. Колкото по-висок става жи­вотът, толкова повече се увеличава знанието, толкова и светлината ста­ва по-голяма." /51-1943/

Под "светлина" П. Дънов има пред­вид духовното прозрение, духовното виждане, духовното прояснение за живота и нещата. Явно, че животът дава възможност да се расте не само фи­зически, но и духовно. Това намираме особено силно изразено при човека. Но откъде произлиза животът? - "Жи­вотът няма произход - казва П. Дънов. -Той има начало, но началото не е про­изход. Когато кажем, че водата изви­ра от някакъв извор, изворът е само начало на тази вода, но той не е ней­ният произход, там тя се проявява. Къде се образува животът, това ни­кой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живо­та. Това е една загадка." /72-1925/

"Що се отнася до същината на жи­вота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същина­та на живота, това значи да разбере­те, какво представлява Бог в своята пълнота." /3-1922/

Явно, че животът е свързан със съществуването на самото Битие. Но нека използваме трите принципа: единството, универсалността и аналогията, които властвуват в приро­дата, за да се помъчим да се добли­жим до същината на живота. Херман Вайл счита, че "Индивидуалната онтогенеза, от едно оплодено яйце до висококомплицирания организъм, има своята аналогия в неорганичната природа, колкото и далечни да са те една от друга." /169/

Следва, че качествата на органич­ните живи форми можем да търсим и да сравняваме с тези на неорга­ничните. А това се потвърждава от следните констатации на учените.

"При анихилацията на един елек­трон и позитрон става преминаване на материята от една форма в дру­га, а именно в електромагнетична форма. Това ще рече - смяна на състоянията на енергията или мате­риалните форми." /162/

Тази анихилация намираме и в органичното царство - растения и животни. Оплождането на цвета на растението, както и оплождането на яйцеклетката у животното и човека е своего рода анихилация, вслед­ствие на която се заражда нова форма на живот.

Друг пример: "В ядрото на атома протоните и неутроните, които си об­менят мезони, трябва да разглежда­ме като една и съща частица, която изпада в различни състояния на пълне­жа си; превръщане на протон в неут­рон и обратно. Следователно имаме обмяна - "Със самия себе си", каква­то наблюдаваме в електромагнитното обменно действие." /162/

Този "обмен със самия себе си" наблюдаваме и в органичното царство. Оплодената яйцеклетка, оплоденият плодник на цвета в растението, заро­веното семе в почвата започват да се обменят със самите себе си, да растат, да се диференцират и изграждат нова жива форма. Вирусите, най-нис-шите живи форми, като попаднат в подходяща среда, започват да се об­менят със самите себе си и стават жизнени форми.

М. Борн заключава: "Повече няма съмнение - цялата материя е неста­билна. Ако това не беше вярно, ня­маше да светят звездите, нямаше да постъпва светлина и топлина от Слънцето, нямаше да има живот на Земята. Стабилността и животът_са_ несъвместими." /200/

Учителя ГТ. Дънов допълва: "Схва­щайте живота като момент. Той е извън времето и пространството, но се проявява във времето и простран­ството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувствува." /3-1922/ "На всич­ки същества гледайте като на съзна­ния, през които протича един и същ живот. Единен е животът, едно съзнание прониква всички живи същества." /3-1922/

Принципът на анихилацията, т.е. на взаимоунищожаването на яйцеклетка­та и сперматозоида, на тичинковия прашец и плодника на цвета на расте­нията, на светлината и хлорофила в листата, на протона и неутрона са явно процеси, които дават условия да се яви нова форма на живот. А той са­мият се изразява в "обмен със самия себе си". А всъщност самият живот е извън времето и пространството, но вече при новите условия - изявен в тях самите. Следва, че животът е фазова изява на нещо по-висше. От това след­ва, че понятията "смърт" и "раждане" като самостоятелни и окончателни процеси не съществуват. Те са фази на живота, който е в постоянен кръгов­рат. Животът е безкраен и вечен, но изявен, както казва П. Дънов, в раз­личните сфери на измеренията.

Принципът на йерархиите, на сте­пените и измеренията показва, че нищо не може да съществува само за себе си. Всяко явление, сила или форма има свой източник, който го захранва, авансира и задействува. Затова и животът трябва да има свое единно и Първично начало.

"Животът представлява жив кръг, който се намира в постоянно движе­ние. Този кръг е съставен от много точки, в които живеят разумни съще­ства. Всички точки (от своя страна) представляват кръгове, които имат общ център. Следователно животът е голям кръг, съставен от множе­ство концентрични кръгове, в които влизат всички живи същества: расте­ния, животни и хора. Като изучи своя живот, човек постепенно ще изучи живота на другите кръгове, докато дойде до опознаване на целокупния живот." /44-1929/

Изобразяването на живота под формата на кръгове може да не е най-удачно, но ни дава по-ясна представа за него. Говори се първо за общ център и концентрични кръгове, кои­то представляват животът на различ­ните йерархии - стъпала, измерения на живота. Ако приемем, че всеки кръг е сфера, йерархия, измерение от живи същества: растения, животни и хора, то явно е, че източникът на живота за всички е общ, т.е. центърът на кръговете, а самите кръгове - ни­вата на развитие на отделните видове живи същества.

Но същевременно нивата на отдел­ните и различни органични същества се преливат едно в друго, както сило­вите полета на материята, тъй като имат радиуси от един единен център. Или по-картинно изразено - както фор­мите от отделните измерения се из­граждат едно от друго и взаимно се проникват. Затова Х. Вайл казва: "Редът и организацията са белези на живота." /169/

По отношение произхода на живо­та П. Дънов казва: "Животът не иде отникъде. Гдето се вселява Духът, там животът се явява като непреривен про­цес, като постоянно течение. Гдето Духът преодолява, там и животът тече. Следователно животът се отли­чава по това, доколко Духът се про­явява в нашите тела." /88-1927/ "Жи­вотът е сила, вложена от памтивека в човешката душа." /88-1927/

Следва, че животът е изява или действие на Духа. Животът вселява нашите тела като силово поле и се изразява на физическия свят като функции на тялото и неговите орга­ни. Явно, че животът има висш про­изход, но изявен на земята чрез органичните форми.

"Духът пък е проявление на Бога. Той е Първичното Начало, от което произтича разумността на света. Той движи, оживотворява и опре­деля посоката на всички живи съще­ства. Гдето Духът се прояви, там животът се ражда. Духът се раз­глежда като вторичен принцип, про­излязъл от най-великата и могъща сила в света - Бога." /97-1928/

"Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, ко­гато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казва­ме, че животът се изразява в своето елементарно състояние." /94-1928/

"Животът е резултат на вътреш­ното развитие на душата и Духа. Значи животът е плод на усилията от работата на душата и Духа. До­като не познавате живота, не може да познавате нито душата, нито Духа." /125-1930/

Тези мисли потвърждават станови­щето, че животът е силово поле на Духа и душата в една по-ниска среда, в едно по-ниско измерение. Животът е плод на усилията на душата и Духа да се изявят на физическото поле, или? както казва П. Дънов, животът е из­раз на проявата на духа в периферия­та - в елементарното в света. И оттук пак ще повторим, че животът е пери­ферна сфера в проявата и същината на Духа. В тази проява на духа нами­раме т.нар. самоограничението на Духа или още проекция на Духа в по-ниско измерение на света - физичес­кия свят. В тази проява на духа вижда­ме осъществяване индивидуализация­та на формите, които вече трябва да преминат в нова фаза, а именно самоусъвършенствуването или еволюци­ята, с цел възвръщане към Първоиз­точника. За този ритъм на еволюция и инволюция вече се спомена в "Сътво­рението на света" и "Структурата на света". За да се изрази обаче расте­жа или еволюцията, трябва да има поляризация или биполярност. Защо­то целта на живота е да се даде възможност на формите и същества­та да се усъвършенствуват. Затова много автори виждат живота в самата биполярност /161/. Тази биполярност разгледахме обстойно в главата "Структурата на света".

"Принципът на противопоставянето владее навсякъде в природата." /161 /

А това, че животът на земята, т.е. животът на физическите форми, е този на периферията или на елементарно­то в живота, се изразява още в след­ните мисли: "Дойдем ли до материа­листическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е офор­мено, то представлява живот на без­смъртието. И в това отношение еволюцията и инволюцията не са нищо друго освен влизане и излизане на Бо­жествения Дух в душата." /86-1927/

Физическите форми са тези на крайното ограничение в проявата на Духа - пълно самоограничение на душата и Духа. Затова може да се нарече "живот на смъртта". А без­смъртното състояние няма форми­те на физическия свят. Това състоя­ние се изразява в пълна свобода на изява и действие.

"Според някои философи времето и пространството нямат нищо общо с живота. Не е така. Животът има отно­шение и към времето, и към простран­ството. Не може да говорим за живо­та, без да се проявява той във време­то и пространството. Времето и про­странството излизат от живота, но животът има отношение и към вечно­стта." /127-1931/

Разбира се, че физическите фор­ми, в които се изявява животът на зе­мята, трябва да имат отношение към времето и пространството. В проти­вен случай те (формите) няма да съществуват. А вечността е състояние на най-висшата изява на живота, т.е. когато се съдържа още в самите й първоизточници - душата и духа. Всеобхватността на живота, т.е. състоя­нието му като силово поле на физи­ческия свят, се изразява в следната мисъл: "Под думата "живот" разби­раме общата, целокупната душа, ко­ято функционира в живота на приро­дата. На математически език казано: Нашите души представляват удове (органи) или части на великата душа, т.е. те са нейното дихание. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова поня­тие, каквото за Бога. Единственото ценно нещо в човека, това е неговата душа." /117-1929/

Дава се представа, че животът и душата имат своята идентичност тук на физическия свят. Те са силово поле - живот, за всичко на физическия свят. Душата като същност е посредник между духа и физическите форми, затова тя е полуматериална и полудуховна. Тя е вътрешен импулс за жиз­нените прояви на биологическите фор­ми. Общата душа присъствува като единични силови възли във всяка са­мостоятелна форма. Но винаги и веч­но нашите души съставляват част от общата космическа душа - Бога.

"Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материя­та, а душата твори. Природата е кре­диторът, който дава материал за об­работване, а душата обработва, съгражда този материал." /120-1929/

Животът, както казахме, е израз на желанието на духа да се изяви в малки форми на физическия свят, т.е. да се самоограничи и изяви в статич­ните форми на многообразието на све­та. Затова Учителя казва още: "Жи­вотът може да се прояви само меж­ду две абсолютни величини: първата величина е крайно голямата, абсолют­но безграничната величина, а втората е абсолютно малката. Когато велико­то в живота иска да се вмести в край­но малкото, се зараждат всички стра­дания. Благото в живота седи в това, когато малкото се вмести във велико­то, тогава настъпва и хармонията в живота." /56-1923/

П. Дънов повдига до известна сте­пен завесата за великата тайна на жи­вота като същност. Значи животът е творба на взаимодействието на две величини, т.е. той е плод на взаимо­действието на величини, съществува­щи благодарение на поляризацията на явленията в света. А това ще рече, че животът е силово поле, вариращо между два полюса: крайно големия и абсолютно малкия, т.е. между духа и материята. А душата е посредникът между тези величини.

"Животът, това е най-великото бла­го, което човек познава. И всички дру­ги блага се познават само чрез живо­та. Ритмусът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има духовна форма, но жи­вотът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми, и то тол­кова много, че и ангелите не знаят колко са. Неизброими са формите на живота, и то едно от друго по-краси­ви. Всеки живот има само един мо­мент, в който може да се схване ре­алността. Щом схване реалността, човек минава от едно състояние в дру­го. Защо живеем? За да схванем ре­алния лъч на живота и да минем от едно състояние в друго." /762-1925/

Ето разкрива ни се и смисълът на живота. Това е чрез индивидуалната еволюция (схващане на реалността) да преминем от едно състояние в друго, от по-ниско към по-високо измерение - от физическото съществуване към духовното. А това е непрестанният път на съвършенството.

"Смисълът на Битието е в неговата насоченост, стремящо се към без­крайно усложняване, а смисълът на живота и съзнанието - в стремящото се към безкрайност познаване и пре­образуване на света." /185/

Ние, хората, постоянно се запитва­ме кога се е появил животът на земя­та? Кои са били първите форми на живота? След като животът предоста­вя условия за еволюция на формите, то логично е да се предположи, че животът на земята е започнал чрез най-простата и елементарна жива фор­ма. Според учените животът на наша­та планета е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Но и досега все още не е изяснено как на първобитна­та земя е станал скок от неживото към живота. Според Д. Скот биологични­те полимери са от два типа: с "посто­янна структура", или стабилни поли­мери, и "приличащи на механизми", нещо като ферментите, които са под­вижни и живеят кратко. Много от структурно-устойчивите полимери се отличават с големия си отрицателен електрически заряд или, с други думи, те са полимери аниони (полианиони). В съвременната биология има дефи­цит на полимери със строго положи­телен заряд (поликатиони). Такъв дисбаланс при полимерите трябва да съществува в планетните атмосфери, богати на кислород. Но свободен кис­лород не може да съществува в ат­мосферата, която съдържа метан, водород и амоняк (както е било на Земята) - още първата мълния ще раз­бие такава смес. Поради това трябва­ло е да съществува агент, който да е наситил първичнг1та атмосфера на Зе­мята с кислород и този фактор да е "сготвил" първичния бульон, необхо­дим за началото на еволюцията. За такъв фактор може да послужи хидратираният електрон, затворен в об­вивка от водни молекули. Той се по­явява, когато йонизираща радиация въздействува върху водата, и е един от най-активните участници в химичес­ките реакции. По това време на Земя­та не е имало озонен слой, който да задържа ултравиолетовия спектър на слънчевото излъчване." /201/

Виждаме, че е трудно на учените да решат въпроса за произхода на органичните живи форми на Земята.

Правят се догадки, правят се опити да се постигне някакво решение, но тай­ната си остава засега нерешена.

Учителя П. Дънов казва за произ­хода на живота още следните мисли: "Всичко е предвидено още преди създаването и проявяването на живо­та и ако днес изпъкват повидимому ред противоречия в живота, те не са Божие дело, но те са сенки, които съществуват в съзнанието на недораз­витите същества." /104-1928/

"Някои казват, че животът е произ­лязъл от Бога. Не, Бог се проявява в живота, всъщност животът е атрибут на Бога. Животът е произлязъл от целокупността на нещата." /44-1944/

Ние говорихме вече, че цялата многообразност на света, цялата му целокупност е всъщност проявата на Бога, вечният Логос, в сферата на най-ниското измерение - физическия свят.

Животът в биологичната сфера на Земята изисква специални условия за своята си изява. Това е органичната материя, която има свои качества и свойства, несрещани никъде другаде във физическия свят. Но съществува­щата на пръв поглед дълбока пропаст между органичния и неорганичния свят се оказа привидна и нефатална за единството на живота. Двата свята -органичният и неорганичният, са все пак плод на едни и същи закони, сили и силови полета на вселената и би тряб­вало да има преходна фаза между тях. За тази преходна фаза днес науката има известни данни. Херман Вайл счи­та: "Между другото празнотата меж­ду органичната и неорганичната мате­рия до голяма степен се изпълни след откриването на вирусите." /169/ "Вирусите са субмикроскопични съще­ства, които се изявяват като инертна маса дотогава, докато не лежат в да­дени живи клетки. Като паразити в тези клетки те изявяват основните белези на живота - самораздвояване и мута­ция. От друга страна, много вируси имат типичната структура на неорга­ничната материя - те са кристали." /169/ "Елементарните закони на мате­рията, които физиката разкри и от които се владее химията, са без съмнение също градивни за живата материя. Генетиката ни дава по емпи­ричен път убедителни данни, че орга­низмите се владеят от процесите на атомната област, където акаузалитетът на квантовата механика се изя­вява. С това между физиката и био­логията настъпи сближение." /169/

Тези мисли на учените ни дават ука­зание, че животът е единен, но раз­лично изявен и то изключително от условията, които му се предлагат. Това сближение между физиката и живота П. Дънов вижда така: "За да се про­яви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е фор­ма, съответна на неговия стремеж и неговото движение. Под "движение" и "стремеж" подразбирам две различ­ни идеи: стремежът - това е вътреш­ният разумен подтик, а движението -това е физическата страна на неща­та." /40-1922/

От тези два вътрешни импулса, как­то казва П. Дънов, се определя фор­мата, която ще приеме животът на физическия свят. Стремежът или ра­зумният подтик оформят разумно про­явена форма, т.е. форма с духовно съдържание. Когато изявата стане само под подтик на движението, тога­ва се изявява форма без духовна същност, т.е. форма без съзнание -нисши живи форми.

"И тъй, различните въплъщения на Битието не са нищо друго ос­вен силни аспекти на живота, кои­то имат положителен и отрицате­лен характер." /4-1922/

Но как бихме могли да опозна­ем същността на живота? "Всички древни школи са учили, че човекът не може да познае живота на дру­гите хора, докато не познае своя живот." /3-1922/

- "Где е животът? - В самите нас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с та­кава бързина, че в един момент само можете да отидете гдето искате: на Слънцето, на Сириус, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че поглъща всички останали движения, а неговото остава незабе­лязано. Тогава вие ще почувствувате, че цялата вселена, всички живи съще­ства -, от най-малките до най-големи­те, от мушиците до ангелите, са вътре във вас. Това движение се проявява навсякъде, то е животът." /3-1922/

Следователно животът е Боже­ствено съзнание, всадено в нас, той е Божествено силово поле, което е "навсякъде" и е в постоянно и абсо­лютно движение. И най-важното, ако се вглъбим в себе си, ние можем да осъзнаем живота, който да ни пре­несе там, където искаме. Чрез жи­вота можем да "отидем" на всяка област от вселената, да почувству­ваме всички живи форми - от най-големите до най-малките.

Учителя П. Дънов ни нахвърля мис­ли за същността на живота, като го представя като Божествено съзнание, като силово поле със силни аспекти -положителен и отрицателен характер, като движение и стремеж, като реализация във всевъзможни форми и т.н. Но това всичкото самият живот ли е или негови превъплъщения? Сам Учи­теля казва: "И тъй, общият център, през който минава животът, се нами­ра навсякъде. Засега ние знаем само живота на периферията, а какво пред­ставлява същинският живот в центъ­ра, това ние не знаем. Туй е велика тайна в природата." /18-1924-25/

Тук се говори за общ център на целокупния живот на света. Става дума следователно за общия извор, общия изход на живота, за общия му създател, който можем да си пред­ставим като център на един кръг. Оттук на принципа на поляризацията, т.е. за двата силни аспекта на живо.та (положителен и отрицателен), жи­вотът се разсейва на принципа на инволюцията към периферията на све­та, където се реализира в многооб­разието на физическите форми, били те органични или неорганични. Но животът е импулс, който не стихва. Този импулс налага развитие, усъвъ­ршенствуване, или т.нар. еволюция. И тъй като животът е подчинен на единните закони на Битието, то след­ва, че изявата му трябва да пулсира, т.е. след фазата на инволюцията - към периферията, да следва фазата на еволюцията - към центъра, като се колапсира със своя център.

Този ритъм на живота са долавяли почти всички древни и по-съвременни философи. Х. Вайл счита, че: "Идеята за еволюцията играе съществена роля в митологията и в примитивните фило­софски възгледи за света у човека. При индийците Брама е вечното, самосъществуващо същество, което се разгръща в единичните души. Същата роля има "еманацията" при неоплатонистите. Важна крачка към физичес­ката еволюция направи Емпедокъл и Лукреций. Аристотел, Платон, Дескар създадоха специални форми и идеи за еволюцията. Кант е първият, който свързва еволюцията с научното позна­ване за произхода на планетите. Шелинг застъпва саморазвитието на при­родата чрез редица форми на огра­ничаване на нейната безкрайна продук­тивност, а Хегел - вътрешен и вечен диалектически процес. Едва Буфон, /Чакларк, Тревиранус и Гьоте се доб­лижиха до модерното схващане за органичната еволюция." /169/

"Дълбока тайна е все пак еволю­цията на живота на земята" /169/ -заключава сам Х. Вайл. А че животът е еднакъв за всички живи форми и че той само различно се приема и изра­зява от тях, говори и тази мисъл на Х. Найп: "По-важен, отколкото въпросът за предтеча на човека, е въпросът за дълбокото вътрешно сродство на всич­ки живи същества (тук на земята - н.б.). Всичко е еднакво при човека, живот­ните и растенията: клетъчният строеж, основният строеж на клетката и основ­ният клетъчен процес; както обмяната на веществата, хромозонното раздвояване, клетъчният дележ и процесите на миозиса и оплодяването, които са основите на развъждането." /169/

- "Що е разнообразието? - пита П. Дънов. - Това са всички необходими форми, в които Битието, животът трябва да се прояви. Животът не може да се прояви само в една фор­ма, а се проявява в ред безконични форми." /39-1919/

Ще се запитаме кому е нужно това разнообразие на формите - живот? Учителя отговаря "Вашето Битие е извън времето и пространството. Чо­вешката душа в това състояние е просъществувала милиарди години в недрата на Божественото съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индиви­дуализирана, не е познавала отдел­ния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божестве­ния блист - в дремещо състояние. Но сега със своето пробуждане тя до­хожда на земята да учи вътрешния смисъл и на тоя живот - на индивиду­алния живот, да придобие своя без­смъртен живот и да стане гражданка на Небето със специални права и задължения." /30-1914/

В тази задълбочена мисъл Учителя ни дава представа за пътя, който ми­нава човешката душа. Началото й идва' от Божественото съзнание, където тя е била в "дремещо състояние", т.е. тя е била част от едно Цяло и не е имала индивидуална проява. Пробуж­дането на душата, т.е. отделянето й от Цялото или по-точно индивидуа­лизирането й дава възможност да осъзнае себе си, да изучи вътреш­ния смисъл на живота, да добие свой собствен безсмъртен живот и започ­не еволюцията си, за да стане отново гражданка на "Небето". Тази кар­тина се препокрива изцяло с леген­дата за Адам и Ева. В Рая те двамата или отначало сам Адам е бил "извън времето и пространството", т.е. в съзерцанието на Божествения блист, без индивидуална изява. С появата на Ева двамата проявяват индивидуална изява, без да осмислят своето дей­ствие, което е причина да се индиви­дуализират напълно и слязат на зе­мята. Тук вече започват самостоятел­но да изучават смисъла на своя жи­вот, като узнават, че безсмъртието им е само на "Небето".

Тази картина се препокрива и с представата, че земният живот е пе­риферията на един кръг, чийто център е Първоизточникът на света. На пери­ферията има пълна изява на индивидуалността: в човека, в целия органичен свят - до гените на същия, в строежа на вселената и галактиките, в живота и строежа на микрочастиците - до електрона и неутриното и т.н.

"Най-крайната единица, в която се съхраняват важните белези на живо­та, е генът и неговата способност за самораздвояване, чрез който процес се изгражда от наличното вещество, подобие на моделния ген." /169/ "И както казва Йордан: действителните регулаторни центрове на живота не са подчинени на макрофизикални при­чини, а лежат в зоната на микрофизи-калната свобода." /169/

Тази свобода се изразява в индиви­дуалното изучаване на качествата. Така е и със семената на растенията, на яйцеклетката при животните, а даже и в живота на отделните клетки в един сложен организъм.

Индивидуалността на физическия свят се наблюдава даже при химичес­ките елементи, когато пребивават или са били в съприкосновение с органич­ния свят. "Йордан отбелязва, че всич­ки комплицирани молекули са различ­ни стериохимично спрямо техните ог­ледални образи." /169/

Известно ни е, че днес химическата индустрия може да синтезирва пове­чето сложни органични молекули (на­пример витамините), но все пак те не са идентични с естествените такива, макар и да са техни огледални образи. Стериохимичното изследване показва индивидуално пропускане на светлина­та, като едните поляризират същата в една посока, а другите в друга.

Х. Вайл заключава: "Изглежда, че процесът на еволюцията не работи по природната изява на възможните ва­риации (както твърди Дарвин), а по­вече той работи според определен закон, който ние още не познаваме.

Този закон е започнал своите прояви с началото на живота и това върши по-нататък по определен план." /169/

Не само това, носителят на Нобе­лова награда Х. Вайл счита, че: "Дали е удържимо или, не схващането, че жизнената сила в органичното цар­ство извършва разменни отношения с независимите индивидуални атом­ни процеси, то няма все пак съмне­ние, че навсякъде, където се появи и изяви мисълта и активната подтик­ваща сила на волята, особено в хо­рата, онази жизнена сила се насочва нарастващо от един чисто духовен картинен свят." /169/

Следователно трябва да считаме, че животът и неговите процеси се на­сочват от една жизнена сила, властвуваща над цялата биосфера на света. Че тази жизнена сила работи по "един чисто духовен картинен свят".

Наличието на "огледални образи" на веществата се покрива с пред­ставата за поляризацията като прин­цип, физическият свят има свой "ог­ледален образ" с по-висшите изме­рения на света, които йерархии на­ричаме духовния свят.

П. Дънов казва: "Истинският жи­вот започва с движение. Движения­та, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима ду­ховна страна." /41-1930/

"Небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. ... Тълку­вайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният жи­вот." /40-1922/

В раздела "Структурата на света" описахме обстойно поляризационния принцип. Констатирахме, че всичко в света и вселената има свой двойник: като се започне от най-простата микрочастица на материята и се стигне до самата вселена. Затова и силовите полета имат двойници с обратен знак. Следователно освен познатия ни фи­зически свят - на трите измерения, трябва да има антисвят. Последният явно не се долавя от човешките сети­ва, но той трябва да е налице, тъй като над цялото Битие властвува този поляризационен принцип. А защо трябва да има поляризация? П. Дънов отгова­ря: "Красотата на живота стои в про­тиворечията. Те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на небето. Иначе как ще си обясним положението на Луцифер? Причината за падението на Луцифер, за вечни времена ще остане една от великите тайни. На всеки щастлив ангел в небе­то отговаря един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне един ангел от ада, моментално ще изчезне и този от небето. И обратното: ако изчезне ангел от небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг." /79-1927/

Люцифер като най-висшата форма на злото в света следва да тълкуваме като двойник на по-висшата форма на доброто - Любовта. А това ще рече, че Люцифер е двойник на първоиз­точника на Любовта - Бога, но изявен в най-нисшите сфери на живота.

"Светът, целият космос, е създа­ден да се прояви живота. Във всички светове има живот. Животът на земя­та не е от най-високите, но има жи­вот, който стои и по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на Вели­кия живот." /121-1929/

"За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сега­шен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на

слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрева и залеза на слънцето." /61-1922/

"Науката доказва, че животът е про­излязъл от клетката. Животът всъщност не е произлязъл от клетката, но е ми­нал през клетката. Той съществува извън всички форми на света. Хиляди и милиони са формите, в които досега се е проявил животът, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще." /124-1931/

"Животът е условие, а не среда за проявление на човешкия дух." /81-1926/

- "Животът е най-голямото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и зна­ние, и свобода, и светлина." /42-1928/

"Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатство, което тя притежава и при­печели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и той е не само в човека, но и в други­те млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живота у тия различни същества." /30-1914/

"Животът е наука, валидна не само за земята, но и за духовния свят. Тряб­ва да знаеш как да живееш на земята, това трябва да знаеш - как да живееш и в духовния свят. Въпреки това хора­та имат смътно понятие и за физичес­кия, и за духовния свят." /137-1933/

"Каква е крайната цел на живота? -Намиране на Истината. Пътят на Исти­ната води към изпитания, към радости и скърби." /141-1936/

"Който се домогне до философия­та на живота, никога няма да изпада в противоречия." /113-1930/

"Животът е най-великото и кра­сиво нещо, което е дадено на чо­века." /44-1930/

53

"Животът е най-високото интеграл­но стъпало, върхът му е човекът." / 161 / "Защо трябва да живеем? На този въпрос окултната наука отговаря така: ние още не живеем истински живот, но когато го изживяваме, ние живе­ем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато съществата достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творчес­ка енергия във вселената се разкапва, всичко туй се повръща в Бога и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма." /57-1923/