Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

"Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния, и за Бо­жествения. Тези светове представ­ляват трите опорни точки на чове­ка с Битието." - /22-1926-27/

"Науката за степените е, така да се каже, ключът за откриване истината на нещата и навлизането в тях."/184/

Един от най-щекотливите въпроси за Битието е дали светът в който жи­веем, е единственият и реален свят, или че съществува и друг извън него. Този въпрос стои пред човечеството още от неговото съществуване и ево­люира заедно с неговата култура.

Аристарх - 320 години преди Хрис­та, откри, че Земята има кръгла фор­ма. Птоломей - 150 години преди Хрис­та, считал, че Земята е в покой и око­ло нея кръжат звездите. Коперник (1543 г.) изгради научно хелиоцентричната система на слънчевата система. Кеплер (1618 г.) разкри формата на планетарните орбити, в чийто център е Слънцето. Нютон (1687 г.) изгради учението за механиката и обоснова гравитационната сила. Той изгради и учението за пространството и време­то, което остана валидно до времето на Айнщайн - 1905 г. Но и до днес дви­жението на телата в пространството не можем да изобразим графично, твър­ди М. Борн /168/, тъй като разпола­гаме само с три координати, а време­то няма как да се отбележи. Само ана­литичната геометрия може да отрази това, и то чисто математически.

За обикновения гражданин е труд­но да си представи как гравитацията крепи небесните тела. Учените твърдят, че гравитацията е директно про­порционална на масата и обратно про­порционална на разстоянието между тях. А масата на едно тяло с увелича­ване на обема му е пропорционална на трета степен на неговата линейна маса. Тогава гравитацията расте съ­образно формулата:

П³. П³ / П²

или П⁴. Това означава, че във Вселена­та гравитацията се увеличава 16 пъти, когато всички дължини се увеличават само два пъти." /162/

Минковски (1908 г.) обедини прос­транството и времето в една висша единица и го нарече "всемир", което значи, че елементите в порядъка на елементарните неща не са нито във времето, нито в мястото, където се изявяват, но в самото събитие, т. е. в една "мирова точка" или в едно мяс­то, в определено време /168/. А Айн­щайн допуска, че само пространство­то се изкривява, докато времето - не. Затова пространството е крайно, а времето - безкрайно. Вследствие на това от гледна точка на мировите ли­нии пред нас пространството се пред­ставя като конус, който се разширява /експанзира/, и то с дължината на безкрайното време.

Но може ли да се спре дотук? Уче­нието за степените, измеренията в ге­ометрията, аритметичните числени ре­дове, силовите полета и т. н. ни подс­казват, че извън видимото има и не­ща, които не можем физически да си представим. Че формите и явленията на физическия свят трудно се преповтарят такива, каквито са били веднъж. Всичко в света е в постоянно движе­ние, в смяна на състоянията, степену­ване и че видимото е израз на невиди­ми за нас сили и енергии, съществуващи в по-горни измерения. А това ще рече, че светът с неговата видима и невидима област е послоен, степену­ван, че по-висшите състояния съдър­жат по-низшите и се изявяват на физи­ческия свят чрез тримерните явления.

"Мнозина се питат: Има ли друг жи­вот освен този на земята? Има друг свят, разбира се, много светове има, но това са степени на съзнанието. Спрете вниманието си върху съзнани­ето на мравките, на рибите, на птици­те, на млекопитаещите, на човека и на ангелите, да видите какво голямо разнообразие се крие в техния пог­лед и разбиране за живота." /145-1936/ "Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е някъде, а периферията никъде. Може ли нещо да има център, а да няма периферия? - Щом има център, има и периферия." /127-1932/ Явно че Учителя П. Дънов застъпва становището, че физи­ческата вселена е безгранична, както повърхността на Земята, но крайна. А съществуването на други светове е въпрос на степени на съзнанието. В зависимост от еволюцията на същест­вата, от тяхното духовно и физическо развитие, се изграждат различни пред­стави и виждания за света. И до днес у хората липсва представата, че мо­же да съществуват много по-издигна­ти в духовно отношение, по-съвърше­ни и на по-високо еволюционно стъпа­ло същества, които да имат друго виж­дане, друг мироглед и да пребивават с мисълта и съзнанието си в друг свят от по-горно измерение.

"За обикновения, необразования човек реалността е това, което той чувствува и възприема - казва М. Борн. Такова отношение се нарича на­ивен реализъм. Болшинството хора остават с тази нагласа през целия си живот, дори след като се научат да различават субективните си преживя­вания от обективните възприятия на нещата вън от тях. Става ми ясно, че всъщност всичко е субективно; всич­ко без изключение." /200/

А принципът на поляризацията ни подсказва, че всичко има свой двой­ник: електронът, атомът, молекула­та, материята, вселената, всичко ви­димо и невидимо е двойно и има свой антипод, който може и да не вижда­ме. Затова М. Борн казва, че меха­ничният материализъм трудно се съг­ласува с резултатите на бързо разви­ващата се физика, а тъкмо тази наука замени примитивните представи за "материя-вещество" с поле, а в край­на сметка - с по-абстрактни идеи.

В това отношение Учителя П. Дънов изразява степенуването на световете по следния начин: "Когато безкрайният свят, безграничното Начало се е огра­ничило, създал се е обективният Бо­жествен свят. А от обективния Божес­твен свят се е създал субективният, т. е. вътрешният човешки свят. От субек­тивния, или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят." /61-1922/

Тук, за да се схване представата, която ни предлага П. Дънов, трябва да си послужим със закона за изме­ренията. А именно как по-висшето из­мерение се представя в по-низшето, като губи някои от своите качества, като всъщност се ограничава в себе си. Същото наблюдаваме при транс-мутирането на силовите полета във вселената и елементарните материал­ни частици. Или както казва Нуаркарм /217/: "Всяко тяло от кой да е свят, проявява в по-нисшия свят само една безкрайно малка част от себе си." Нап­ример една плоскост ще бъде предс­тавена в света на първо измерение са­мо от една права линия; едно пространствено тяло /куб/ ще бъде пред­ставено в света на второ измерение само от една плоскост и т. н. "Ще рече, че в процеса на развоя не от куб, движещ се в посока на 4-ото из­мерение, се е образувал тесарактът, а той произлиза от ограничаването в четвърто измерение на онова петоизмерно тяло, което му съответству­ва." /217/ Следва, че кубът е сече­ние на тесаракта от трето измерение; плоскостта - сечение на куба от вто­ро измерение и т. н.

Но тези форми от различните из­мерения, макар и проекции на други, самостоятелни ли са? "Проявите на ед­но същество в световете с 3-о, 4-о, 5-о и т. н. измерения съществуват ед­новременно. Изчезването на едно тя­ло не засяга ни най-малко по-висшето тяло, което му съответствува. Ако из­чезне сечението на куба, което е плос­костта, не значи, че кубът не може да съществува без него. Следовател­но процесът на създаването върви от горе-на долу." /217/

Явно е, че формите на по-високите измерения съдържат формите на по-ниските измерения, като ги владеят из­цяло; а формите от по-ниските изме­рения са ограничени изяви на тези от по-високите измерения, и не могат да обхванат последните. В това се със­тои именно принципът на "ограниче­ние в себе си", за който говори П. Дънов. Преминаването от по-високо съз­нание към по-ниско е свързано с ли­шаване от известни качества, а от то­ва - със страдания, тъй като възмож­ностите се намаляват. "Ще рече, всъщност ние не виждаме нищо от те­лата на по-високите светове. Що се отнася до тези, които принадлежат на нашия свят, ние ги виждаме само бла­годарение на техните повърхнини, ръ­бове и върхове, т. е. на очертанията им, а самите те ни отбягват. Ето къде е илюзията на вселената." /217/

Къде сме ние, хората? Как да обясним нашата същност като тяло и дух? Сме ли ние свободно дейст­вуващи същества или обвързани из­цяло със законите на природата и послойността на света?

М. Борн счита, че "Човешките съ­щества са част от природата и са под­властни на нейните закони. Следова­телно, каквото правим, трябва да е предопределено така, както във всич­ки естествени закони. Но ние се чувс­твуваме същества, които могат да имат мнение и да действуват на база­та на свободно взети решения. Как мо­жем да правим това, щом като чо­вешкото действие не е нищо друго ос­вен част от предопределен, автома­тичен процес? Противоречието изглеж­да неразрешимо: или трябва да се вяр­ва в детерминизма и да се разглежда свободната воля като субективна из­мама, или трябва да станем мистици и да разглеждаме откритията на при­родните закони като безсмислена ин­телектуална игра." /200/.

Безсмислени действия и явления в един строго предопределен свят не може да има. Тогава нашите действия като хора в този свят няма да схваща­ме като нещо ново и оригинално, а като такива, които ни дават възмож­ност да изучаваме живота, да опозна­ем природата, да набираме опит и зна­ния с оглед опознаване себе си и по­вишаване нашия духовен ръст. Затова П. Дънов казва, че на физическия свят ние сме в едно училище, в което тряб­ва да опознаем нашата подвластност на природните закони, да се запозна­ем с нашата същност, произход и раз­витие. А всичко това цели нашето самоусъвършенствуване и сближение с Първичната причина - Бог.

Послойността на света и неговите градации Учителя П. Дънов изяснява така: "Под "субстанция" разбирам съ­щина. Значи има първична, вторична и третична същина. Първичната субстан­ция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са вън­шни прояви на тази субстанция. Спо­ред мистицизма първичната субстан­ция не е нищо друго освен вечно съ­ществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съ­ществува вечно. Той няма начало, ня­ма край. Човешкият ум няма предста­ва за този свят. Вторичната субстан­ция, или вторичната същина, е светът, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят. Третичната субстанция представлява сегашният, създаденият свят. Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, които най-много ви интересуват." /53-1920/

Тук се използва терминологично по­нятието "субстанция", дадено още от времето на Аристотел. Последният е искал да изясни строежа на вселената и света чрез съществуването на пър­вично вещество, което се трансфор­мира в различните степени на собст­вената изява. По-късно Нютон нарече това първично и вечно вещество етер. За да си изясним възможността да съ­ществува нещо извън нашите умстве­ни представи, нещо, което е вечно спрямо нашия живот, нещо, което из­гражда "идейния свят", т. е. "вторич­ната субстанция", и накрая реализа­цията на това "нещо" във физическия свят, ще си послужим със следната аналогична картина, фигурите на ки­ноекрана са динамични сенки, даващи илюзия за пространственост. Тези фи­гури съществуват обаче само на плос­костта на второто измерение - самия екран. Те "познават" само законите на второто измерение. В онзи момент, в който ще направят опит да се отделят от второто измерение, те изчезват. Те не познават собствения си творец и ня­мат идея за съществуването на трето­то измерение. Така и ние, хората, сме в сферата на третото Измерение и ня­маме представа за Нашия Творец, как­то и за степените на нашата същност.

"Докато живее на земята, в мате­риалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измере­ния. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече изме­рения. Затова именно духовният жи­вот мъчно се поддава на описание. Чо­вешкият език не е в състояние да пре­даде това, което духовният човек при­тежава." /105-1929/

Поради това, че човешкият език и представи не могат да предадат и осъзнаят по-висшите светове, измере­ния и състояния на нещата, учените днес прибягват към математиката, ко­ято да стори това. "Ние се опитваме да намерим подходяща за описание на дадена съвкупност от явления ма­тематика -казва М. Борн. След това изискване изследваме нейната струк­тура и я разглеждаме като предста­вител на физическата реалност неза­висимо от това дали има, или няма не­що общо с привичните за нас обекти. Като пример ще посоча изкривените пространства на макрокосмоса и ато­мите, ядрата и елементарните части­ци в микросвета - те едва ли приличат на нещо, с което сме свикнали." /200/

Завидно е, че днешната математи­ка и физика можаха да преодолеят ба­риерите на тримерния физически свят. Те ни въведоха в света на вечната ди­намика, взаимодействие и взаимоза­висимост. Това ни улесни да почувст­вуваме и възприемем състоянията и явленията на по-горните измерения, на силовите полета и нематериалния свят, света на идеите - духовния свят. И. М. Борн продължава да разсъждава: "В науката... често се налага да боравим с явления извън всекидневния опит. То­ва, което наблюдаваме с помощта на микроскоп с голямо увеличение, то­ва, което възприемаме с телескоп, спектроскоп или някой от много усил­ващите електронни прибори, е нераз­бираемо без теория, то трябва да се интерпретира. Както в най-малките обеми - тези на атомите, така и в най-големите - на звездите, ние регистри­раме явления, които не приличат на привичните неща от нашето обкръже­ние и могат да се опишат само с по­мощта на абстрактни понятия. Тук не може да се избегне въпросът, дали отвъд явленията съществува независим от наблюдателя свят." /200/

А. Айнщайн допълва: "Ние сме мно­го по-далеч от разбирането на еле­ментарните процеси, отколкото по-го­лямата част от нашите съвременници предполагат, и шумните тържества не съответствуват на съвременната ситу­ация..." /185/

Тези мисли на учените ни показват, че познанията ни за света и неговата структура имат граници. Не можем с познанията си да изградим картината на света. Можем да долавяме само, че физическият свят е отражение на друг, за нас непонятен, но реален свят. Науката говори за антиматерия, антивселена и т. н. М. Борн отчаяно про­дължава да разсъждава: "Теорията на елементарните частици изглежда още изцяло абстрактна. Самите елементар­ни процеси едва ли могат да се раз­берат интуитивно. Съдържанието на Хайзенберговото вълново уравнение за цялата материя на света ми изглеж-

да едно абстрактно "нещо за себе си" без непосредствено отношение към сетивните възприятия." /200/. От своя страна Айнщайн е по-оптимистичен: "Аз съм убеден, че чисто математи­ческото построение ни позволява да намерим онези понятия и онези зако­номерни връзки между тях, които да­ват ключа за разбиране на природни­те явления." /202/

Докато учените стигат до задъне­на улица при разгадаване структурата на света, Учителя П. Дънов с лекота интерпретира този въпрос, "физичес­кият свят представлява сянка на неща­та, а духовният и умственият - тяхната реалност, физическият свят е външ­ната форма на предметите, той мина­ва през различни промени; духовният свят е съдържанието, умственият, или Божественият свят е смисълът на не­щата." /52-1919/

Явно, че трите свята, за които го­вори П. Дънов, са едно единство, но в различно проявление, т. е. изява в различни измерения, физическият свят като "сянка" е отражение на нещо ре­ално, а същевременно нещо промен­ливо. А самият "предмет" е идеята и съдържанието, т. е. самата същност. Тази идея обаче не е материализира­на, а във фаза на изменение, израст­ване, оздравяване, но и трансмутиране. Умственият, или Божественият свят, т. е. най-висшата фаза, това е смисъ­лът на нещата. Или по-ясно казано, предназначението, значението на не­щата в зоната на цялата общност на света. По отношение качествата на от­делните светове Учителя казва: "Ду­ховният свят е основан на пълна хар­мония и закономерност. Там няма про­извол, несъгласие, противоречие. Фи­зическият свят е опитна школа. Който е минал съзнателно през нея, той влиза и излиза свободно в духовния свят. Той се намира в положение на човек, който знае езици. Между който на­род и да отиде, знае езика му и се разговаря с хората. Духовният свят е около нас както физическият. И двата свята се намират на едно и също мяс­то, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи. Физически­ят свят е създаден по подобие на ду­ховния." /52-1919/

Много картинно е дадено опреде­лението за мястото на духовния свят. Казва се, че духовният свят е около нас както физическият свят. Разбира се, че ако духовният свят е идеята на нещата, то тази идея, материализира­на на физическия свят, се съдържа и в самия предмет. От самия предмет можем да възстановим в съзнанието си идеята, по която е създаден той. Следователно идеята - духовният свят, и физическият свят са по отношение на пространството на едно и също мяс­то. Но за да можем да прозрем иде­ята на нещата, се изисква знание или, както казва Учителя, да се владеят много езици. Защото целият физичес­ки свят е засекретил в себе си идеята на своето сътворение и разчитането й изисква знание и мъдрост. Общува­нето с двата свята едновременно оз­начава свободното влизане и излиза­не в духовния свят, или възможността да виждаме нещата от нивото на раз­лични измерения. Духовният свят съ­държа физическия като идея в себе си, това ще рече, че физическият свят е проекция на духовния, но в една по-нисша среда, по-ниско измерение.

"Духовният свят представлява ре­алност по форма, съдържание и по смисъл. Физическият свят е реален са­мо по форма. За да се влезе в духов­ния свят, човек трябва да расте по дух

и мъдрост. Колкото и да се говори на хората за духовния свят, те ще го раз­берат, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш в себе си, т. е. да вле­зеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния, или да излезеш от дома си и да оти­деш в природата." /52-1919/

Да "отидеш" в природата, означава да можеш да разчиташ символиката й да разчиташ идеята на нещата. Но за това се изисква способността да се вглъбиш в себе си, т. е. да се освобо­диш от физическата си същност чрез съзнателна изолация. Това означава да влизаш и излизаш в духовния свят.

"Физическият свят е пълно отра­жение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Глав­ният процес в духовния свят е проце­сът на разширението, а във физичес­кия свят - процесът на сгъстяването, вследствие на което между същест­вата на този свят се предизвиква го­лямо налягане." /117-1929/

В света на идеите - духовния свят, има разширение, тъй като всяка идея съществува в няколко варианта и има постоянно действие, трансмутиране, динамика и просветляване на идеите. Докато във физическия свят, на прин­ципа на ограничението, идеята вече е внедрена, ограничена във физическа форма, скована в трите измерения. Това сгъстяване на физическото поле предизвиква голямо налягане, тъй ка­то съществата са взаимозависими, а не свободни.

"Ако влезеш в едно общество на духовния свят, ти можеш да минеш през всички фази на духовния живот и там да спреш. Това нещо не се до­пуска на земята. На земята всички неща са разпределени и всеки зае­ма толкова, колкото му се пада. Във физическия свят има граници, а в ду­ховния - няма; ти можеш да мина­ваш през всички места, за да се раз­ширяваш." /52-1919/

Нека потърсим аналогия на тази картина, която ни дава Учителя П. Дънов. Той казва, че на физическия свят има граници, а в духовния няма, че в духовния свят можеш да се движиш свободно. Такива състояния познава­ме и на физическото поле. Та нали во­дата, когато е във фаза на лед, е ог­раничена, а като пара е свободна да се движи навсякъде и да прониква всич­ко? Това сменяне на състоянията на­мираме и в света на микроелементи­те, силовите полета и т. н. Смяната на състоянията е общ принцип в приро­дата на нещата и може да се просле­ди във всички нейни форми. Даже са­мата материя или вещество има раз­лични състояния в зависимост от ско­ростта, с която се движи: маса в по­кой и маса в движение. При скорост 300 000 км в секунда (тази на светли­ната) масата почти изчезва - премина­ва в чиста енергия (Е = М.С²). При ниските измерения или при ниските скорости нещата са в по-твърди, по-ограничени във формата си състояния. Учителя П. Дънов разглежда уве­личаващите се възможности на неща­та от висшите светове така: "Когато се говори за физическия свят, хората разбират света на времето и прост­ранството. Дойдат ли до пространст­вото, те разбират света на трите из­мерения: на правата линия, която се движи в една посока - дължината; на плоскостта, която се движи в две по­соки - на дължина и ширина; на тяло­то, което се движи в три посоки - на дължина, ширина и дълбочина.

Обаче както правата линия, така и плоскостта и тялото имат повече възможности в себе си. Значи правата ли­ния има едно измерение, но две въз­можности; плоскостта има две изме­рения, но четири възможности на дви­жение; а кубът като тяло има три из­мерения, но шест възможности на дви­жение. По отношение в кой свят жи­вее човек, ние казваме: ако човек жи­вее изключително за себе си, човекът се движи само във физическия свят, в едномерния свят. Когато желае да си намери другар или другарка, той се движи в двумерния свят - в духов­ния свят, в света на чувствата. Той за­почва да мисли освен за себе си още и за ближния си. Щом мисли за цяло­то, за всичко в света, човек влиза в Божествения свят. физическият свят подразбира частите, Божественият свят - цялото. Тази е причината, по­ради която физическият свят предс­тавлява отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзката меж­ду тия два свята." /22-1926-27/

Физическият свят на тримерното из­мерение за нас е проявеният, външ­ният свят, а този на 4-ото и 5-ото из­мерение, който почваме да осъзнава­ме благодарение на науката, ни се струва вътрешен, придаващ на вещес­твото свойства. Затова П. Дънов каз­ва, че физическият свят е светът на частите, а духовният - на съдържани­ето, докато Божественият - на идеи­те. Ясно, че отделните светове не съ­ществуват отделно един от друг, как­то ние сме склонни да си ги предста­вяме. Те ни се представят такива са­мо поради нашето ограничение. /217/

Ограниченото ни съзнание можем да демонстрираме при проследяване формите на по-горните измерения.

"Правилни многоъгълници в равни­ната има колкото искаме, а правилни­те многостени (в пространството) като тела са само пет. Това са тетраедърът, хексаедърът, октаедърът, икосаедърът и додекаедърът - така на­речените платонови тела. Така е в пространството с три измерения. А какво ще има в четиримерното прос­транство? Проф. Шлефли установил, че там могат "да живеят" шест пра­вилни хипертела - аналогични на петте платонови тела. Тези правилни свръх-многостенни, или политопи, са "огра­дени" с платонови тела, които се на­ричат "килийки на политопа" и са съе­динени така, че всяка стена е обща за две тела, а всеки ръб е общ едновре­менно за няколко килийки." /196/

Нека си припомним за тялото тесаракт, което е също от четвърто изме­рение и има за стени осем куба. Не­говата проекция в трето измерение е два куба, лежащи един в друг, но със съединени върхове.

Политопите, които са рожби на най-изящни построения на геометричния ум, издигнал се във висините на многомерността, вече с лихва са възвър­нали изразходваните за тях усилия на човечеството. Те точно "работят" в те­орията на съобщенията и линейното програмиране - едни от най-приложи­мите всред приложните науки." /196/

"Когато нематематик слуша за четиримерни неща, обзема го свещен трепет, нещо сродно с религиозно чув­ство." /187/ "За първи път думите "п-мерно пространство" прозвучават през 1854 г. в словото на Бернард Риман при встъпването му на преподавателс­ка длъжност в Гьотинския университет - "Върху хипотезите, образуващи ос­новите на геометрията". /196/

Айнщайн сам признава, че "може да се въведе определено съотноше­ние между хипотетичното петмерно пространство и четиримерното пространство, като по такъв начин се уда­ва да се обхванат в логическо единст­во и гравитационното, и електромаг­нитното поле." /202/

Но той не намери достатъчно сим­воли, за да изрази петмерното прост­ранство, с което би решил задача, коя­то си бе поставил, а именно да докаже единството на всички силови полета.

И тук е грешката на Айнщайн. Той сам признава, като казва: "В дадения случай, както винаги в науката, е важ­но да се откажем от дълбоко вкоре­нените и често некритично повтаряни предразсъдъци." /202/

От всичко, казано досега, е ясно, че имаме достатъчно данни за това, че физическият свят не е единствени­ят и че той има свои аналози в по-гор­ни измерения. В сферата на послед­ните няма статични форми, няма ско­ваност, а повече динамика, изява и действие.

"Забелязано е, че колкото пове­че се навлиза в духовния свят, пред­метите стават по-малки, формите им намаляват. Значи формите от по-висшите светове имат свойството, че могат да се разширяват и смаляват. Във физическия свят например чо­век мъчно може да разшири своята форма. Този процес тук става мно­го бавно." /17-1924/

Следователно при формите на фи­зическия свят действащите сили се стремят да сгъстяват материята, да ог­раничават нейното разширение, да замразят всяка активност. Това осо­бено се демонстрира от микрочастиците - "кварки". При последните сцеп­лението между тях расте с увелича­ване разстоянието между им за раз­лика на всички други сили, които на­маляват привличането си пропорцио­нално на увеличаване на разстоянието. Трансмутирането на микрочастиците в силови полета също така ни по­казва ограниченията, които настъпват в сферата на материята. Това Айнщайн изразява така: - "Това, което действу­ва на нашите чувства във вид на ве­щество, всъщност е огромна концен­трирана енергия в сравнително малко пространство. Ние бихме могли да разглеждаме веществото като такава област на пространството, където по­лето е необикновено силно. По такъв начин би могла да се създаде основа­та на една нова философия. Нейната крайна цел би се състояла в обясне­нието на всички събития в природата с помощта на структурни закони, които са валидни всякога и навсякъде. Този нов възглед е внушен от огромните постижения на физиката на полето, от успеха в изразяването на законите на електричеството, магнетизма и грави­тацията във форма на структурни за­кони и накрая от еквивалентността на масата и енергията. Нашата основна задача би била модификацията на за­коните на полето по такъв начин, че те да не се нарушават и за области, в които енергията има колосална кон­центрация." /202/

Айнщайн пледира хората да проме­нят философското си гледище за све­та, след като науката е постигнала та­кива колосални открития в областта на силовото поле на природата. По-нататък Айнщайн се запитва: - "Ще дос­тигне ли науката краен резултат в тър­сенето си на стройна схема на Битие­то? - Ако се интересуват от моето мне­ние, аз съм склонен да отговоря от­рицателно. Обаче в борбата с труд­ностите нас никога няма да ни остави надеждата, че тази цел, най-великата от всички, действително може да бъ­де достигната до голяма степен." /202/ Ето и Айнщайн търси закони в природата, които са валидни всякога и навсякъде. А това значи универсалност на природните закони, за които П. Дънов пледира от години наред. Той на­мира в това единство разумната хар­мония като израз на едно Първично начало.

"Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътре­шен стремеж, с едно вътрешно под­буждане. Дълбоките причини на тия подбуждания, на тия стремежи на чо­вешката душа в своето съвременно развитие са неизвестни." /71-1923/ -"Езикът на природата е език на симво­ли. Тя говори на човека чрез символи. Ако види някъде даже посърнал цвят, с наведена чашка надолу, човек тряб­ва да се спре пред него, да разбере какво означава това." /22-1926-27/

Послойността на света, т. е. същес­твуването на няколко йерархии на жи­вота, или, на научен език казано, на няколко или много измерения в със­тоянията на явленията, поставя пред нас въпроса как става изявата, или от къ­де започват процесите. Тук П. Дънов отговаря: "Събитията, тъй да се каже, едновременно стават на две места. Последствията са на земята, а причи­ните - в духовния свят. Значи, рабо­тите най-първо стават в духовния свят, а после се явяват на материалния, на физическия свят." /72-1924/ - "В ду­ховния свят няма време, има прост­ранство; във физическия свят няма пространство, има време. Следова­телно, който живее само на физичес­кия свят, живее във времето; който живее в духовния свят, живее в прос­транството." /104-1928/

Тази мисъл бихме могли да тълку­ваме така: в духовния свят, където про­цесите на разширението и свиването са бързи, мигновени и едновременни, миналото, настоящето и бъдещето са заедно - неразделни или еднозначни. Душата ги изживява там едновремен­но, като едно цяло, вследствие на то­ва времето или поточността на също­то не съществува. Същевременно оба­че душата може да се изявява във всич­ки форми на пространството. На фи­зическия свят процесите са подчинени на принципа причина и следствие, т. е. на поточността на времето. От дру­га страна, физическите форми са инертни, твърди, сковани, липсва им динамичността на духовния свят. За­това по принцип тук пространството изиграва по-второстепенна роля, а имаме изцяло обвързване с поточност­та на времето. Пространството за П. Дънов е израз на промените във фор­мите, на динамичността и смяната на състоянията.

"На земята се иска много време, часове и дни, за да се стигне до някой отдалечен град. В духовния свят пъту­ването става много бързо, почти миг­новено. Ако на земята за извършване­то на една трудна работа са нужни сто години, в духовния свят се извършва най-много за една година." /52-1919/

На земята процесите се извършват при условията на ограничените скорос­ти, понеже горната граница на същи­те е скоростта на светлината. В ду­ховния свят това ограничение не съ­ществува. Надсветлинните скорости позволяват процесите да стават миг­новено, като миналото, настоящето и бъдещето се сливат.

"Зад материалната вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца, недостъпни за на­шите очи." /97-1928/

"Днес хората отделят физическия свят от духовния и ги разглеждат от­делно. Всъщност един живот същест­вува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него. фи­зическият живот се определя от раз­биранията на хората." /54-1924/

"Къде е духовният живот? - Да се задава такъв въпрос, това все едно някое малко животно да пита къде живее човекът. Дето е животното, там е и човекът. Но понеже разби­ранията на животното са много огра­ничени по съзнание, то се намира да­леч от хората. Светът, в който живе­ят всички същества, е грандиозен, той не се заключава само в това, което виждаме." /32-1917/

"Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам "непроявен", това не зна­чи, че всъщност той не съществува, а само, че този свят не се е оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие; той е извън нашите чувства и ние го наричаме духовен. И този ду­ховен свят е причина за всичко, което става на земята." /39-1922/ *

Затова сам Айнщайн счита, че "Без вяра нашите теоретични построения не могат да обхванат реалността, без вя­ра във вътрешната хармония на нашия свят не би могло да съществува ни­каква наука. Тази вяра е и винаги ще остане основен мотив на всяко научно дирене." /185/

Науката ни подсказва за възмож­ността да съществува непроявен свят. Така какво е за нас гравитацията? -"Гравитационните сили са най-универ­салните между всички сили в приро­дата. Общата гравитация във вселена­та не познава граници и препятствия. Гравитацията предава на всички тела независимо от техния вид и състав ед­накво ускорение, когато телата се намират във вакуум. Няма в природата сила, която да е еднакво действуваща към телата, да е независима от тяхна­та структура - състав или вид маса. Какво е гравитацията, каква е нейната природа, как се предава и пренася между телата, са въпроси, които ня­мат отговор. /162/

Ето пример за елементарността на нашето виждане за света и същността на нещата. Ние не познаваме даже най-универсалната сила в света, а ка­мо ли да осъзнаем съществуването на по-горните измерения на света. Та ние даже нямаме представа за самата структура на материята, сред която живеем. - "Ако разгледаме най-прос­тия атом, този на водорода, който се състои от един протон /ядро/ и един електрон, добиваме представа, че ма­терията всъщност е повече празно пространство. Големината на електро­на спрямо разстоянието му от ядрото /протона/ е такава, че би могло да се сравни с параход, който прави кръг в Атлантическия океан между Ню Йорк, екватора и Исландия. Ако бих­ме могли протоните и електроните, от които е изградено човешкото тяло, да сгъстим един до друг, то бихме полу­чили едно зрънце, голямо колкото гла­вичката на една игла-топлийка." /163/

Нам ни се иска да проучим духов­ния свят, а всъщност не познаваме фи­зическия. Учителя П. Дънов казва, че докато не проучим и не опознаем фи­зическия свят, ние не може да полу­чим пълна представа за духовния и Бо­жествения свят. Трите свята са анало­гични по същество, но различни по про­ява. Така че най-първо трябва да поз­наваме основно физическия свят, за да добием представа за останалите по-висши светове. Нека дадем пример за нашите ограничени представи за физическия свят.

"Нашият свят е краен, но безграни­чен. Нашата земя го доказва това. Един кръг, описан на Северния полюс, с диаметър един метър, има обиколка 3,14 метра. Обаче един кръг върху повърхността на земята, чийто диаме­тър е 20 000 км, няма вече обиколка, както Евклид иска - 62 800 км, а прос­то 40 000 км. А това е екваторът. Зна­чи тук не важи евклидовата геомет­рия, но сферичната геометрия. Чрез равномерното закривяване на земна­та повърхност земята успяла да се самозатвори и по този начин да предот­врати всякакъв край на света. Всички линии по повърхността на земята за­вършват в своето начало и се затварят тъй, както меридианите се затварят в кръгове. Пространството на света се свива все повече, колкото по-далече в него отиваме. И в края на краищата, както земята, то се закривява и става безкрайно. Диаметърът на вселената би.трябвало да е 2000 милиона светлинни години. Всеки светлинен лъч се връща рано или късно сам в себе си. 6000 милиона години ще пробяга свет­лината, за да обиколи вселената. Свет­лината, която долавяме от някои звез­ди, свидетелствува само за тяхното ми­нало, тъй като те навярно вече не съ­ществуват." /163/

"Повърхността на земята е двумерно тяло, огънато обаче в трето изме­рение, а вселената е тримерно тяло, огънато в четвърто измерение. Ние ни­кога не можем да напуснем вселена­та чрез четвъртото измерение. Това е така, понеже най-малката част от космоса непрестанно бива обливана от гравитационни вълни и електромагнит­ни вълни и неутрино. В момента, ко­гато ние или наши уреди преминат слу­чайно извън пределите на третото измерение, ние или те ще се превър­нат във фокус на гравитационните и електромагнитните вълни. При всеки опит да прекрачим третото измере­ние ние създаване нова вселена око­ло себе си. Каквото и да правим, ние носим вселената със себе си и никога не можем да я напуснем; тя няма край, въпреки че е крайна." /165/

За относителността на нашите фи­зически представи за света и невъз­можността ни чрез физическите си се­тива да осъзнаем даже физическия свят ни говори и следната мисъл на Учителя П. Дънов.

"Представете си, че ние двама сме на една сфера и тази сфера е празна. Аз съм отгоре, ти си вътре. Казвам: "Тази сфера е корубеста" (изпъкнала), ти казваш: "Не, тя е вдлъбната." "Как може да е вдлъбната, не виждам ли?" "Ами, че аз не виждам ли?" И започва­ме да спорим: "Математически мога да ти докажа." - "И аз математически мога да ти докажа." И двамата мате­матически имаме право. Това са две състояния на Битието." /40-1922/

Учителя П. Дънов разглежда Бити­ето така, както теорията на относи­телността го представя, т. е. в зависи­мост от мястото на възприемането. В зависимост от степента на съзнанието ние можем да бъдем в пространство-времето, т. е. в сферата, или извън пространство, времето, т. е. върху сферата. Вследствие на това ще има­ме различни представи за света. В сфе­рата - имаме физическия свят с всич­ки физически ограничения в него, а над сферата - духовния свят, т. е. с нео­бятния простор на надземните три из­мерения - 4-о, 5-о и т. н.

"Но тия два живота съставляват по­ложението на човешката душа или две положения на човешкото съзнание" -допълва Учителя. /40-1922/

Учителя продължава да разясня­ва: "Физическият свят борави с фор­мите, духовният - със съдържанието им, а умственият - с техния смисъл. Когато говорим за физическия жи­вот, не може да не засегнем и Бо­жествения, понеже те са антиподи. Въпреки това в едно отношение има нещо общо между тях, а в друго от­ношение, няма нищо общо. физичес­кият свят и живот подразбира голе­ми ограничения." /42-1928/

"Според окултната наука концент­ричните кръгове представляват различ­ните светове, които имат общ център и различни радиуси. Тези светове се различават един от друг по гъстотата на материята си. Колкото е по-голям радиусът на един свят, толкова по-раз­редена е материята му." /46-1931/

Концентричните кръгове ни дават представа'за единството в структура­та на света. Той има един общ център или изходен пункт - общо изходно на­чало, а различните радиуси означават различната степен на разширение - ек­спанзия, в развитието им. Значи всич-, ко е едно и общо, само състоянията са различни.

Единството на материята и света учените дават чрез квантовата теория. Според нея спинор-полетата, или ва­куумът на физика Дирак с виртуални­те си частици, са действителните еле­ментарни частици на материята. Това ще рече, че от елементарните спинор-полета, или т. н. виртуални частици, произхождат всички материални поле­та. Тогава взаимодействието на грави­тационното поле с едно спинор-поле трябва да е първият импулс във все­лената, т. е. Големият взрив - зараж­дащата се вселена. /164/

Ние споменахме, че със заражда­нето на материята, микрочастиците, та дори и на вселената моментално се за­раждат и техните двойници: античастици, антиматерия, антивселена. Светът, изграден от антиматерия, има същите процеси и закони, както нашият, но в обратен знак или посочност. /162/

"Съществуването на антиматерия е предвидил британският физик Дирак в 1928 г. Доказването на същата става в 1972 година в СССР и в 1980 г. в САЩ чрез балони и уреди, издигнати на 36 000 - 37 000 метра височина над земята... Предполага се, че при съз­даването на вселената е изградена и еднакво количество материя и анти­материя, които в процеса на еволю­цията са се разделили. Може би све­тът с антиматерия лежи някъде в гра­ниците на нашата вселена и образува звезди и цели галактики. /166/

Трябва ли да се съмняваме, че съ­ществува и друг свят, когато в обсега на материалния свят имаме вече раз­двоение, т. е. съществуването на антисвят? Тази двойственост е описана още в древни времена от мъдреците на човечеството. Днес Учителя П. Дънов ни дава значителни подробности в това направление. Той казва още: "Ка­то влезете в небето, ще влезете в онази вечна светлина, дето няма ни­какви сенки. Слънцето там никога не залязва. Някои казват: Онзи свят е са­мо едно състояние. Да, той е едно състояние, но същевременно и едно място. Когато говорим за духовния свят и духа, какъвто и да е духът, и той има материална обвивка около се­бе си. Материята, в която той обита­ва и работи, по отношение на него­вото Битие е по-гъста от материята на земята." /71-1923/

Сравнението, което се прави по от­ношение гъстотата на материята в сфе­рата на физическия свят и този на духовния свят, трябва да приемем като относителна мярка, а не реална така­ва. Защото се казва, че материята на духовния свят по отношение битието на духа е по-гъста в сравнение с тази на земята. "Това значи, че отношени­ето дух-материя и тяло-материя, срав­нени помежду им, са различни, защо­то имат различно Битие. И спрямо ес­теството на духа неговата материя из­глежда по-гъста от тази на земята. Че това е така, Учителя пояснява: "Твър­дата материя символизира физическия свят, течната материя символизира астралния свят, въздухообразната - ум­ствения свят, а светлината - причинния свят. Четири свята - четири състояния на материята." /127-1931/

Но как да си представим същест­вата, които обитават тези светове? -"Ангелите живеят в така наречения "петоизмерен свят", в света на петте из­мерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т. е. тия на хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите из­мерения. Днес няма автори, които да са писали по този въпрос." /72-1925/ От горното произлиза, че:

1) Третото измерение е това на фи­зическия свят, където пребивава фи­зическото тяло на човека.

2) Четвъртото измерение е астралният свят или светът, където пребива­ват духовете на хората, след като на­пуснат физическия свят.

3) Петото измерение е менталният свят, т. е. светът, където пребивават ангелите или възвишени същества.

4) Шестото измерение - причинни­ят свят, светът на съвършените, т. е. завършилите своето развитие.

/VII серия неделни беседи 1924-1925, № 1-33/

"Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красо­та" - заключава Учителя П. Дънов. / 127-1931/

"Как бихме си обяснили движение­то на материята, ако някой математик би казал, че онази първична сила, ко­ято е създала всичко в света, се дви­жи така бърже, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една част на материята." /72-1925/

Днес науката ни подсказва, че съ­ществуват материални представители, като квазарите, тахионите, виртуални­те частици, които се движат с надсветлинни скорости. Тяхната скорост им осигурява присъствие в един и същ миг на всяко място от нашата вселена, тъй като в рамките на същата допустима­та скорост е тази на светлината - 300 000 км в секунда. За тези представи­тели миналото, настоящето и бъдеще­то като понятия за време не същест­вуват. С тази представа ние можем да мислим за възможностите на Пър­вичната причина, на Абсолютния, за Бо­га, които съдържат всичко и се изявя­ват в многообразието на света." "Ние трябва да разглеждаме вселената ка­то жив организъм, във всеки уд на кой­то са концентрирани различни дина­мични сили. Както всеки орган на чо­вешкото тяло изпълнява определена функция, така и различните планети оказват различно влияние върху него." /74-1926/

Ние бихме допълнили, че както на­шето тяло в един миг владее, регули­ра и контролира всеки орган и клетка от себе си, така и вселената като жив организъм, макар и изградена от раз­лични органи и категории измерения, е единна, но изявена в зависимост от силовите си полета. Учителя П. Дънов заключава:

"Христос изпълни всички межди­ни, съединил е световете в едно ця­ло: духовния - със света на ангели­те; Божествения - със света на Трои­цата; физическия - със света на чо­веците - душите. Затова Гой казва: "Аз съм пътят от Истината за живо­та. Пътят - това е движението на Ду­ха в разумното приложение на зако­ните на природата; животът - това е хармоничното организиране на еле­ментите и развитието на силите в Бо­жествената душа; Истината - това е проявлението на Единния Бог, Който създава условия, при които човеш­кият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в общия обширен свят." /30-1914/

Едва ли буди съмнение автентич­ността на думите, които Учителя П. Дънов изказва относно структурата на света. Светът е единен, но в раз­лични степени проявен. Най-ниската изява, най-елементарната е физичес­кият свят. Той е свят на най-голямо­то ограничение за силовите изяви, но свят с голямо разнообразие, същевремено при голямо вътрешно ед­нообразие, физическият свят е свят на третото измерение, вследствие на това той е краен, но безграничен за нашите физически сетива. Двойникът му от четвърто измерение няма ог­раниченията на трите измерения и ог­раниченията на светлинната скорост. Там няма статичност, както и поточ­ността на времето. Духовният свят е свят на идейната образност и в него процесите са бързи, мигновени и все­ки момент обратими. Причинният свят или Божественият свят е абсо­лютният, вечният, ненакърнимият свят на Първопричината, от който произ­лиза всеки дух и всяка Божествена промисъл.