Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Фригидност (аноргазмия) и импотентност

Самоконтролът се оценява от нашата социална общност като особено положително качество и за­това усърдно го втълпяваме на децата („Стегни се най-после!"). Способността за по-голям самоконтрол значително улеснява социалния съвместен живот, но същевременно е израз на невероятното ли­цемерие на това общество. Самоконтролът всъщ­ност не значи нищо друго, освен всички неприемли­ви за една общност импулси да се изтласкат в нео­съзнатото. Така наистина импулсът изчезва от ви­димостта, но остава въпросът какво става по-нататък с отстранения импулс. Тъй като на естест­вото на импулса е присъщо да се осъществява, по-нататък той ще се измъкне във видимостта и така човекът постоянно трябва да влага енергия, ако иска и по-нататък да контролира потиснатия импулс.

Тук става ясно защо хората се страхуват от за­губа на контрол. Екстатичната или опияняваща ситуация сякаш отваря „похлупака на неосъзнато­то" и пуска да излезе във видимостта всичко, грижливо потискано досега. Така човек става искрен по начин, който обикновено вече му е неприя­тен. „In vino veritas" - Във виното е истината" зна­ели още старите римляни. В опиянено състояние от „кроткото агънце" изригва бурна агресивност, докато „много нахаканият тип" избухва в сълзи. Ситуацията става много искрена и правдива, но социално твърде съмнителна - „затова човек трябва да умее да се владее". В такива случаи бол­ницата ни прави честни.

Когато чобек се страхува да не загуби контрол и затова всекидневно се упражнява да се владее, изведнъж става много трудно само в сексуалността да се отказва от контрола върху аза и да ос­тавя нещата да се развиват от само себе си. В оргазма малкият аз, с който толкова се гордеем, просто изчезва. При оргазъм азът умира (за съжаление за съвсем кратко, иначе просветлението би било значително по-просто). Който обаче твърдо държи на своя аз, възпира оргазма. Колкото пове­че азът се опитва волево да стигне до оргазъм, толкова по-безнадежден става успехът. Този закон, въпреки че е известен със своята значимост, обикновено не се съблюдава. Докато азът иска нещо, човек не може да го постигне. Желанието на аза в последна сметка се преобръща в противополюсното: „Искам да заспя" прогонва съня; „Искам да съм потентен" води до импотентност. Докато азът иска да се просветли, човек никога не може да постигне тази цел! Оргазмът е отказ от аза, само това прави възможно „единението", защото докато е налице аз, има също така едно не-аз и тогава ние съществуваме в двойствеността. От­пускането и оставянето на нещата да следват своя ход в еднаква степен се изисква от мъжа, както и от жената, ако искат да изживеят орга­зъм. Наред с тази обща тема обаче мъжът и же­ната трябва да осъществят различни, специфични за пола си теми, щом трябва да се стигне до хар­монична сексуалност.

Говорихме вече подробно за способност за отда­ване като женско начало. Фригидността показва, че дадена жена отказва напълно да се отдаде, а сама­та тя иска да бъде мъжът. Човекът не иска да се подчини, не иска да бъде „поставеният отдолу", иска да доминира. Тези желания за доминиране и фанта­зии за власт са израз на мъжкото начало и пречат на жената да се отъждестви пълноценно с женска­та си роля. Такива измествания разстройват природосъобразно един толкова чувствителен полярен процес, какъвто е сексуалността. Тази взаимозави­симост се потвърждава и от това, че жени, които с партньора си са фригидни, съумяват с онанизъм да изживеят оргазъм. При онанизма отпада проблемът за доминирането или себеотдаването - човек е сам и не му е необходимо да допуска някого в себе си, с изключение на собствените си фантазии. Азът, кой­то не се вижда заплашен от ти, по-лесно се оттег­ля доброволно. Във фригидността обикновено изли­зат наяве също и страховете на жените от собствения им нагон, особено когато съществуват твърдо установени шаблонни преценки за почтена жена, курва и т. н. Фригидната жена не иска да допусне нищо да влезе и нищо да излезе, тя иска да остане хладнокръвна.

Принципът на мъжкото начало е действието, съ­зиданието и осъществяването. Мъжкото начало (ян) е активно и заедно с това - агресивно. Потен­тността е израз и символ на власт, импотент­ността е безсилие. Зад импотентността се крие страхът от собствената мъжественост и от соб­ствената агресивност. Човек се страхува, защото му се налага да доказва, че е мъж. Импотентност­та е страх от женствеността. Женското начало се изживява като заплаха, която иска да погълне ня­кого. В случая женското се възприема в неговия ас­пект на поглъщащата прародителка, съответно ве­щица. На човек съвсем не му се ще да се отправи към „пещерата на вещицата". Тук проличава също нищожната идентификация с мъжествеността и заедно с това - с атрибутите на силата и агресия­та. Импотентният мъж се отъждествява по-скоро с пасивния пол и с ролята на „поставения отдолу". Той се страхува от това какво ще успее да свърши. Оттук започва дяволският кръг, когато човек се опитва да добие сила с воля и усилия. Колкото по-силно е желанието за постигането й, толкова по-безнадеждна е всяка ерекция. Импотентността би трябвало по-скоро да стане изходна точка - тръг­вайки от нея човек ще си даде сметка за своето отношение към темите сила, постижение и агресия и свързаните с тях страхове.

При разглеждането на всички сексуални проблеми никога не бива да се забравя, че у всеки човек е за­ложен както женски, така и мъжки аспект на душа­та и че в края на краищата всеки - мъж или жена - трябва напълно да развие у себе си и двата аспек­та. Този труден път обаче започва с това, че трябва първо да постигне съвършена идентифика­ция с онази част, която представлява полът на не­говото тяло. Едва когато успее изцяло да изживее единия полюс пътят е отворен - през срещата с другия пол, може да събуди и съзнателно да интег­рира в себе си срещуположната част от душата.
10

Сърце и кръвообращение
Ниско кръвно налягане -

Високо кръвно налягане

(хипотония - хипертония)

Кръвта е символ на живота. Тя е неговият матери­ален носител и израз на индивидуалността. Кръвта е един „твърде специален сок" - сокът на живота. Всяка капка кръв съдържа „целия човек" - ето откъде идва голямото значение на кръвта във всички магически практики. Затова и въз основа на една капка кръв е възможно да се постави цялостна диа­гноза.

Кръвното налягане изразява динамиката на човека. То се получава от взаимодействието между реакцията на течната кръв и реакцията на стените на съдовете, които определят границите й. При проследяване на кръвното налягане винаги трябва да имаме предвид тези две антагонистични компо­ненти: течното, течащото, от една страна, и границата - оказващите съпротивление стени на съдо­вете, от друга. Ако кръвта съответства на същ­ността на човека, стените на съдовете съответстват на границите, по които се ориентира разгръ­щането на личността, и съпротивленията, които се противопоставят на развитието.

Човекът с прекалено ниско кръвно налягане (хипотоник) изобщо не отправя предизвикателства към тези граници. Той ни най-малко не се опитва да се наложи, а избягва всякаква съпротива - т. е. никога не стига до границата. Ако се сблъска с някакъв конфликт, бързо се оттегля - аналогично и кръвта му се отдръпва толкова назад, че той изпада в несвяст или немощ. Следователно се отказва от всякаква мощ (привидно!) оттегля своята кръв и сам се от­тегля, като снема всяка отговорност от себе си. В своята немощ и несвяст той се пренася от съзнателното в несъзнателното и така няма повече нищо общо с проблемите, които се изпречват пред него. Той вече не е тук. Оперетна ситуация, която всички ние познаваме: една дама е хваната от съп­руга си в неловко положение - и какво прави тя? Припада, след което всички присъстващи усърдно се стараят да й окажат помощ, да я върнат в съзна­ние, носейки й вода, веейки й с ветрило или подна­сяйки благовония под носа й. Защото каква полза и от най-пикантния конфликт, когато главната ви­новница се пренася на друга плоскост и така момен­тално сваля от себе си всяка отговорност.

Хипотоникът буквално не може да стои: не стои зад дадена кауза, не стои зад постъпките си, липс­ват му постоянство и устойчивост. Краката му омекват пред всяко предизвикателство и околните трябва да го провесят с главата надолу, за да може кръвта отново да нахлуе в мозъка му, в центъра на неговата сила и той да добие власт над себе си, да бъде способен да поема отговорност. Сексуалност­та обикновено също спада към областите, които човекът с ниско кръвно налягане отбягва, защото сексуалността е силно зависима от кръвното наля­гане.

Често срещано явление при хипотониците е и анемията. Най-разпространената й форма е недос­тигът на желязо в кръвта. По този начин се възп­репятства преобразуването на космическата енер­гия (прана) във физическа енергия (кръв). Анемията показва отказ да се приема полагаемият се дял жиз­нена енергия и да се превръща в активност. И в този случай болестта се използва като алиби за соб­ствената пасивност. Липсва необходимото наляга­не, за да бъдеш под пара.

Всички разумни терапевтични методи за повиша­ване на кръвното налягане са свързани, почти без изключение, с вливането на енергия и действат до­тогава, докато се следват следните предписания: бани, четкане на кожата, плуване, движение, упражнения за тонус. Те повишават кръвното налягане, защото нещо се прави и по този начин енергията се преобразува в активност. Но ползата от тях изчез­ва в момента, в който упражненията се прекра­тят. Траен успех може да се очаква само при промяна на вътрешната нагласа.

Противоположният полюс е прекалено високото кръвно налягане (хипертония). От експериментални изследвания се знае, че ускоряването на пулса и по­вишаването на кръвното налягане не настъпват само вследствие на усилена физическа дейност, а и при самата представа за нея. Кръвното се повиша­ва и тогава, когато в разговор с някого човек се из­прави пред конфликтна ситуация, и спада отново, когато въпросната личност заговори за конфликта и така облече проблема си с думи. Това придобито от опит знание е добра основа да бъдат разбрани причините за високото кръвно налягане. Ако чрез постоянната представа за извършване на някакво действие кръвообращението се усилва, без тази дей­ност някога да се преобразува в двигателна актив­ност и по този начин да настъпи разтоварване, се стига буквално до „постоянен натиск". В този слу­чай, чрез своята представа, човекът създава у себе си една непрестанна възбуда и кръвоносната систе­ма я поддържа в очакване тя да се трансформира в действие. Липсва ли то, човекът се намира под пос­тоянно налягане (натиск). Още по-важно за нас е, че същата взаимовръзка е валидна и на равнището на конфликта. Тъй като знаем, че самата конфлик­тна тема вече води до повишаване на налягането, което обаче се понижава, щом се заговори за нея, става ясно, че хипертоникът постоянно се придържа в близост до конфликта, но без да намира под­ходящо решение. Той стои до конфликта, но не му се противопоставя. Повишеното кръвно налягане намира своя психологически смисъл тъкмо в това - за кратко време да предостави повече енергия, за да могат да се решат по-добре и по-енергично предс­тоящи задачи и конфликти. Стане ли това, решени­ето изразходва тази натрупана в повече енергия и налягането отново достига нормалната си стой­ност. Но хипертоникът не решава конфликтите си, затова и свръхналягането не се оползотворява. Той по-скоро се впуска в странична дейност, опитвайки се, чрез по-голяма деловитост и активност в околния свят, да отклони себе си и другите от необхо­димостта да се залови с конфликта.

Виждаме, че както човекът с прекалено ниско кръвно налягане, така и този с твърде високо, из­бягва незрелите конфликти, всеки с различна тактика. Хипотоникът бяга от конфликта, като се от­тегля в несъзнателното, докато хипертоникът отклонява себе си и околните от конфликта чрез свръхактивност и преувеличена динамичност. Той се укрива в действието. Според тази полярност, ниското кръвно налягане се среща по-често при жените, а високото - при мъжете. Освен това високото на­лягане е признак за прикрита агресивност. Враждебността отново се загнездва в представата и така натрупаната енергия не се разтоварва чрез дейст­вие. Това поведение хората наричат самообладание. Агресивният импулс води до високо кръвно налягане, самообладанието - до свиване на кръвоносните съ­дове. Така налягането може да се държи под конт­рол. Налягането на кръвта и противоположния натиск на стените на съдовете водят до високо на­лягане. По-нататък ще видим как това поведение на овладяна агресивност може да завърши с инфаркт.

Високото кръвно налягане може да бъде обуслове­но и от възрастта. То е свързано със склерозиране на стените на съдовете (те губят своята еластич­ност). Съдовата система изпълнява функциите на посредничество и комуникация. Когато с остаряването еластичността и гъвкавостта изчезват, комуникацията прекъсва и налягането се покачва.