Смущения в менструационния цикъл

Смущения в менструационния цикъл

Способността за отдаване е главното качество на женското начало, тя е основа на всички други последващи способности, като себеразкриване, при­емане, зачеване и приютяване. Способността за отдаване същевременно включва и отказа от ак­тивно действие. Да разгледаме архетипните симво­ли на женствеността - Луната и Водата. И двете са лишени от възможността сами активно да из­лъчват и да дават, както това правят техните противоположни полюси Слънце и Огън. По този начин Луната и Водата стават способни да поемат светлината и топлината, да ги допускат в себе си и да ги отразяват. Водата няма изисквания за соб­ствена форма, тя възприема всяка форма. Тя се приспособява, отдава се.

Зад полярността: Слънце и Луна - Огън и Вода -мъжко и женско - няма място за никаква оценка. Всеки опит за оценка би бил абсолютно безсмислен, понеже Ввеки полюс сам по себе си е само половинчат и нездрав - за цялостност му липсва другият полюс. Тази цялост обаче се постига само когато двата полюса напълно въплътят своето специфич­но своеобразие. При някои еманципаторски аргумен­тации тези архетипни закони се пренебрегват с лека ръка. Просто е глупаво Водата да се оплаква, че не може да гори и да свети и от това да се пра­ви извод за нейната малоценност. Именно защото не може да гори, тя може да поема, от което пък огънят трябва да се лиши. Едното не е по-добро и не е по-лошо от другото, но е различно. От това другояче, от тази разновидност на полюсите се съз­дава напрежението, което наричаме „живот". Чрез изравняване на полюсите не се постига съединяване на противоположностите. Жена, която напълно е възприела своята собствена женственост и я изжи­вява, никога няма да се почувства „непълноценна".

Непримиримостта със собствената женстве­ност е скритата причина за повечето смущения в менструацията, както и за много други симптоми в сексуалната сфера. Способността за отдаване, същността на съгласието винаги е една от най-трудните задачи на човека, това е отказ от „аз искам", отказ от доминирането на нашето его. Човек трябва да жертва нещо от своето его, да пожертва част от себе си, да загуби част от себе си - точ­но така, както изисква месечното кръвотечение от жената. С кръвта жената жертва от себе си мал­ко жизнена сила. Менструацията е една малка бре­менност и едно малко раждане. В зависимост от степента, до която една жена не е съгласна с това регулиране, през периода на месечния й цикъл се по­явяват смущения и оплаквания. Те определено намек­ват, че някаква (често неосъзната) сфера у жената не иска да се отдава: на менструацията, на секса, на мъжа. Тъкмо към това бунтуващо се „аз обаче не искам" целенасочено се обръща рекламата за дамски превръзки и тампони. Тя гарантира, че с употреба­та на съответния продукт жената щяла да бъде не­зависима и въпреки т.н. дни, можела да прави всичко, каквото си иска. Така рекламата умело се насочва към същинската конфликтна точка: жената е съгласна да бъде жена, но не приема това, което женската същност носи със себе си.

Жена, която изживява болезнено менструацията, болезнено изживява и своята женска същност. От проблемите по време на менструацията винаги може да се направи извода за сексуални проблеми, за­щото протестът срещу отдаването, който проли­чава при менструационните смущения, пречи на от­пускането и в половия живот. Жената, която не може да се отпусне при оргазма, не може да се от­пусне и при менструацията. Месечното кръвотечение също е малък процес на умиране, умира тъкан, която се изхвърля. Умирането обаче не е нищо друго освен призив да се освободим от гърчовете на своя аз и неговата игра за власт и да оставим не­щата да се случват. Смъртта заплашва винаги само егото, никога самия човек. Който държи твърдо на егото, изживява смъртта като спазъм. Оргаз­мът е една малка смърт, защото също изисква да се откопчим от аза, защото оргазмът е единение­то на аз и ти, което предпоставя отварянето на аз-границата. Който здраво се държи за своя аз, не изживява никакъв оргазъм (същото важи за заспиването, вж. главата по-нататък). Общото между смърт, оргазъм и менструация би трябвало да е ясно: способността за отдаване, готовността да се пожертва една част от егото.

Обяснимо е защо (както вече видяхме) болните от неврогенна анорексия обикновено нямат менст­руация или пък имат значителни менструационни смущения: тяхната потисната претенция за доми­ниране е твърде голяма, за да бъде споделена. Те се страхуват от своята женственост, от сексуал­ността, плодовитостта и майчинството. Извест­но е, че в ситуации на голяма уплаха и несигурност, при катастрофи, в затвори, трудововъзпитателни и концентрационни лагери менструацията много често спира (вторична аменорея). Всички тези си­туации природосъобразно не са особено подходящи за „отдаване", а по-скоро изискват от жената да прояви мъжество, да бъде активна и да се справя.

Не бива да пропускаме още една тема във връзка с менструацията: месечното кръвотечение като израз на способността да се раждат деца. Емоцио­нално то се изживява много различно, според това дали една жена иска да има дете или не. Желае ли жената дете, започващата менструация й показва, че „и този път пак нищо не е станало". В тези слу­чаи се изживява главно неразположение и лошо нас­троение преди и през време на периода. Кръвотечението се регистрира като „болезнено". Тези жени предпочитат и несигурни предпазни методи - това е компромис между неосъзнатото желание за дете и едно алиби. Страхува ли се жената от дете, тя с голямо нетърпение очаква менструацията, а точно това може да доведе до забавяне. Тогава често се стига до много продължителни кръвотечения, кое­то при дадени обстоятелства може да бъде изпол­звано като претекст за избягване на сексуален кон­такт. По принцип - както всеки симптом - мен­струацията също може да бъде използвана като инструмент за власт или за да се отклони възмож­ността за полово общуване, или за да се получи вни­мание и нежност.

Менструацията се управлява корпорално със съг­ласуваната игра на женския хормон естроген и на мъжкия хормон гестаген. Тази съгласувана игра от­говаря на „сексуалност на хормонално ниво". Нару­ши ли се „хормоналната сексуалност", появяват се смущения в менструацията. Смущения от подобен вид трудно се лекуват с медикаментозно „подаване" на хормони, понеже хормоните са само вещест­вен израз на мъжките и женските части на душата. Човек може да се излекува единствено чрез примиряване със собствената полова роля, за да може след това да осъществи в себе си полюса на проти­воположния пол.

Особено впечатляващо е да се наблюдава соматизирането на психически процеси при лъжливата бре­менност. При тези състояния вените стигат не само до субективни симптоми на бременност, като глад за определени храни, чувство за плод в утроба­та, гадене, повръщане, но и до типично набъбване на гърдите, пигментиране на гръдните зърна и дори до млечна секреция. Жената чувства движенията на детето, коремът се надува като при напреднала бременност. Скритата причина за тази позната от древността, но все пак сравнително рядко срещана „бременност", е конфликтът между екстремно сил­ното желание за деца и неосъзнатият страх от от­говорност. При поява на лъжлива бременност у са­мотни и изолирано живеещи жени може да е налице също така конфликт между сексуалност и майчинс­тво. Жената иска да изпълни благородната роля на майчинството, но без намесата на неблагородния секс. Все пак и при лъжливата бременност тялото казва истината: то се издува без съдържание.