Проблемите на бременността винаги издават отрицателно отношение към детето. Това твърдение положително ще бъде отхвърлено най-бурно от онези, за които се отнася с пълната си сила. Ако обаче държим на истината, ако искаме наистина да опознаем себе си, на първо място трябва да се откъснем от нашите обичайни критерии за оценка. Именно те най-много преграждат пътя на нашата честност. Докато сме убедени, че „човек" трябва да има точно определено държане или начин на поведение, за да бъде добър човек, неизбежно ще потискаме всички онези импулси, които не се вместват в тази схема. Тъкмо тези потискани импулси, изразени като симптоми в тялото, отново уравновесяват истинността.
Искаме непрекъснато да подчертаваме тази взаимна зависимост, за да не се самозалъгваме прибързано: „Това не се отнася за моя случай." Раждането на деца действително спада към най-високо ценените теми, поради което тук всяко нечестно отношение се превръща в симптом. Помятането също показва, че жената иска да се освободи от детето - това е несъзнателен аборт. В по-мека форма отрицателното отношение към детето проличава в (почти обичайното) гадене и преди всичко в повръщането при бременността. Този симптом се среща особено често у много нежни и слаби жени, защото бременността предизвиква у тях силно отделяне на женски хормони (естроген). При жени със слабо изявена женска идентификация това (хормонално) нахлуване на женственост навява страхове и ги подтиква към отбраната, която се проявява в гадене и повръщане. Често срещащото се неразположение и гаденето по време на бременността казват как наред с радостта очакването на дете буди и негативни чувства. Напълно разбираемо е, че едно дете все пак, означава огромно преустройство на досегашния начин на живот и поемане на отговорност, която отначало всява страх. Според степента, в която човек съзнателно пренебрегва този конфликт, отрицанието потъва в тялото.
Заболявания през бременността (Гестоза)
Гестоза е събирателно понятие за специфичните заболявания през бременността. Различават се ранна (6 - 14 седмица) и късна токсикоза при бременността. Ранната се проявява с високо кръвно налягане, загуба на белтъчини през бъбреците, гърчове (еклампсия през бременността), гадене и сутрешно повръщане. Общата картина показва отбрана срещу детето и отчасти конкретни, отчасти символични опити за освобождаване от плода. Белтъчините, които се отделят чрез бъбреците, всъщност са от най-голяма важност за детето. Като се изхвърлят обаче, те не достигат до плода - опит да се затрудни растежът му, Като с урината се отделя градивният материал. Гърчовете отговарят на опита да се прогони детето (сравни с родилни болки). Всички тези сравнително чести симптоми показват гореописания конфликт. По силата и опасността на симптомите може добре да се разбере каква тежест се придава на отказа от детето или доколко майката полага грижи да го приеме.
При късната токсикоза вече имаме много по-екстремна картина, която сериозно застрашава не само бебето, но и майката. При тази картина на заболяването неумолимо намалява кръвоснабдяването на плацентата. Големината на обменната й повърхност е дванадесет до четиринадесет Квадратни метра. При заболяването повърхността й спада до седем квадратни метра, а при четири и половина квадратни метра плодът умира. Плацентата е контактната повърхност между майката и детето. Намали ли се нейното кръвоснабдяване, от този контакт се оттегля животът. Недостатъчността на плацентата в една трета от случаите води до смърт на детето. Ако бебето преживее късната гестоза, то обикновено е много малко, недохранено и изглежда състарено. Късната токсикоза е опит на тялото да задуши бебето, при което майката рискува и своя собствен живот.
В медицината за застрашени от гестоза се смятат диабетичните, бъбречно болните и особено пълните пациентки. От наше гледище, тези три групи пациентки имат един общ проблем: любовта. Диабетичките не могат да приемат любовта и затова не могат и да я отдават, бъбречноболните имат проблеми с партньорството, а пълните пациентки, със своята ненаситна лакомия за храна се опитват да компенсират липсващата им любов. Затова не е учудващо, че жени, които имат проблеми с темата „любов" срещат и затруднения да приемат детето.
Всички проблеми, които забавят или затрудняват раждането, в края на краищата показват опит да се задържи детето и отказ да се отдаде. Този първичен проблем между майка и дете по-късно се повтаря още веднъж, когато детето иска да напусне дома на родителите. Същата ситуация се повтаря два пъти на различни равнища. При раждането детето напуска уюта на майчината утроба, по-късно напуска уюта на родителския дом. И двата случая често водят до „тежко раждане", докато най-после се пререже пъпната връв. Повдигнатата тема и тук се нарича „пускам на свобода".
Колкото по-дълбоко проникваме в картината на заболяванията и заедно с това - в проблемите на човека, толкова по-ясно става, че човешкият живот трепти между двата полюса „допускам да влезе" и „пускам да излезе". Първото често наричаме „любов", второто в крайната му форма - „смъртта". Живот ще рече ритмично да се упражнява допускане и пускане. Често човек може само едното, но не и другото, а понякога не може и двете. При сексуалността жената е трябвало да се отвори и да се разшири, за да допусне в себе си „ти-то". При раждането тя отново трябва да се отбори и да се разшири - този път, за да пусне една част от своята същност, така че тя да може да се превърне в ти. Ако това не се получи, стига се до усложнения при раждането или до цезарово сечение. Пренесените деца често се изваждат на бял свят с цезарово сечение, при което преносването този път е израз на „не искам да се разделя". Другите причини, които често водят до цезарово сечение, пак изразяват същия проблем: страха на жената да не е прекалено тясна, страха от разкъсване на перинеума и от това да стане непривлекателна за мъжа.
Противоположният проблем се среща при преждевременното раждане, което често се предизвиква от предварително спукване на околоплодния мехур. По-ранното му спукване обикновено се причинява от преждевременни родилни болки или от притискане. Това е опит детето да се изхвърли.
Когато майката кърми детето си, това е нещо много повече от просто хранене. Майчината кърма съдържа антитела, които предпазват детето през първата половин година. Не получава ли детето никаква майчина кърма, то не получава тази защита, при това в много по-широк смисъл. Не се ли кърми детето, липсва му кожният контакт с майката, липсва му и защитата, която би се предала с „притискам до себе си". В това, че не кърми, проличава липсващата готовност на майката да храни и защитава детето си. Този проблем е значително по-дълбоко потиснат у жените, които нямат никаква кърма, отколкото у онези, които открито обявяват, че не искат да кърмят.
Сподели с приятели: |