Център за Професионално обучение са "Д. А. Ценов"
Историческо развитие на дистанционното обучение
Изтегляне 4.33 Mb.
|
Свързани:
Курсова работа по Приобщаващо образование, Теории за ролята на образованието
| Историческо развитие на дистанционното обучение.
В своето развитие идеята за дистанционно обучение е преминала през няколко етапа. Кореспондентската форма представлява първия етап от развитието на дистанционното обучение, който се развива най-вече в Европа. То е замислено като обучение за онези, които не посещават класните стаи, и използва пощата като средство за доставяне на учебните материали. Най-напред се развива кореспондентската форма, като легитимна форма за образование. Формално тя е и следствие от не толкова скъпите пощенски услуги в Европа и САЩ. Преподавателите изпращат учебни материали – ръководства, методически пособия и други по пощата до обучаемите, които вземат своите кредити след успешно завършване на курса. Като предшественик на дистанционното обучение се смятат езиковите кореспондентски курсове, организирани благодарение на Густав Лангенщайд през 1856 година в Германия. Берлинският институт “Тусен и Лангенщайд” е първата институция за провеждане на кореспондентско обучение по френски език. Преди него Исак Питман използва метода на кореспондентското обучение във Великобритания през 1840 година за подготовка на кандидати, желаещи да усвоят граждански услуги, като например стенография. Обучението се провежда изцяло чрез посредничеството на пощата. По-късно подобни курсове се провеждат за специализиране в областта на счетоводството. Те започват своята дейност през 1884 година. В САЩ, през 1970 година, Томас Фостър от Пенсилвания започва да използва страниците на издавания от него вестник, за да популяризира инструкции, чието спазване води до повишаване сигурността на работещите в мините. Тази идея се разраства и през 1891 година започват да се печатат и разпространяват уроци във връзка не само с минното дело, но и за някои други специалности. Заедно с това стартират курсове за подготовка на тютори, чиито задължения пряко се свързват с проверката на възложените на учащите се домашни задания (писмени разработки). През 1883 година за първи път се дава право на Chautauqua Institute в щата Ню Йорк да издава свидетелства за завършен дистанционен курс. Десет години по-късно Чикагският университет създава първата в света учебна програма за дистанционно обучение. До 1930 година броят на американските университети, които започват да предлагат кореспондентски курсове, става 39. В началото на XX век телевизията започва да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. Изтегляне 4.33 Mb. Сподели с приятели:
|