Мотивационенкомпонент – “насочен е към такава дейност от страна на учителя, която да стимулира, т.е. да поражда вътрешен процес на възникване на положителни мотиви за учене у учениците”.
Във всички случаи част от анализа на процеса обучение включва отчитане на спецификата на мотивите и на тази основа избор на адекватни средствата за създаване на предметно насочена мотивация, при която потребността от ученето съвпада с неговата цел.
Според М. Мур чертите на програмата, които влияят върху мотивацията на учащите, а от тук и върху нейната ефективност са: “отношението на съдържанието към кариерата или интересите на учащите; трудността на курса (включително бюджета от време, усилията, които се изискват); нивото на учащите...; характера на медията използвана за курса и взаимодействието; характера на придвижване; броят и характерът на обратните връзки от инструктора или тютора; броя и характера на взаимодействията с инструктори, тютори и др. учащи.”
Мотивацията е в пряка връзка с уменията на създателя на програмата да отчете и включи специфично в нея конкретните особености на мотивационната сфера на потребители. Ключова е ролята в подбуждане и поддържане на “вътрешната убеденост на учащите в необходимостта от целенасочени усилия за усвояване на преценени като полезни знания и умения”, на консултанта или тютора. Като цяло неговата дейност е насочена към диференциация и индивидуализация на проектираното от инструктора базисно учебно съдържание.
Безспорна е и функцията на медията, използвана в курса, но не може да се твърди, че един вид медия е по-ефективен от друг. Нито пък е вярно становището, че колкото по-съвременни технологии са включени в един курс толкова той е по-добър. Ясно е, че медията има отношение към мотивацията, а от тук и към общата положителна оценка на една или друга програма за дистанционно обучение, но също трябва да се отчетат и редица други фактори като: теоретични основи на програмата, педагогическа компетентност на обучаващият екип, актуалност и значимост на набора от знания и умения и т. н.
