1.1.Същност на дистанционното обучение.
Развитието на информационните и комуникационни технологии през втората половина на XX век позволи информация да бъде запазвана, пренасяна и разпространявана на далечни разстояния по всяко време. Технологиите предоставиха нови алтернативи за обучение по начин, немислим няколко десетилетия преди това.
Водещи изследователи в областта на дистанционното обучение, дават сравнително сходни дефиниции на това понятие.
Според Д. Кийгън (1993) налице са шест елемента, които разкриват същността на дистанционното обучение:
- Разделяне на учител и ученик.
- Влияние на образователна институция при планиране и подготовка на учебните материали.
- Използване на техническа медия.
- Провеждане на двустранна комуникация.
- Възможност за извънредни семинари.
- Участие в най-индустриалната форма на образованието.
Според Дж. Хил (1997) дистанционното обучение представлява напътствия посредством печатни или електронни медии към човек, който се обучава на различно място и време от това на преподавателите или другите обучаващи се. Според Б. Уилис и Дж. Дикинсон (1997) дистанционно обучение имаме когато преподавателят и обучаващите се са отделени физически и когато технологиите (звук, картина, печатни средства и др.), често пъти в съчетание с директно общуване, се използват за осъществяване на връзка между двете страни.
През 1999 г. Д. Миелке дефинира дистанционното обучение, като метод на обучение, при който учащият физически е отделен от преподавателя и учебното заведение. Този метод може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други форми на обучение, включително традиционния начин на обучение “лице в лице” (face-to-face instruction). При всяко дистанционно обучение е необходимо да има преподавател, един или повече учащи и учебен курс или програма, която преподавателят да преподава на учащите. При дистанционното обучение, както и при традиционното, се изисква учащите да бъдат изпитвани, оценявани, да им се дава помощ, където е необходимо и да бъдат подготвяни за изпити. За тази цел е необходимо да има двупосочна комуникация. Ученето може да бъде индивидуално или групово, като и в двата случая то може да става без физическото присъствие на преподавателя. Учебният материал трябва да бъде структуриран в такава форма, че да позволява ученето от разстояние.
Според Е. Полат (2004) основните фактори, които определят дистанционната форма на обучение са:
|
