Разделяне на преподавател и учащи в по-голяма част от учебния процес.
Използване на учебни средства, способни да обединят усилията на преподавател и учащи и да осигурят усвояването на учебното съдържание.
Осигуряване на взаимодействие между преподавател и учащи, между учебна администрация и учащи.
Приоритет на самоконтрола над контрола от страна на преподавателя.
През 2010 г. А. Андреева дефинира дистанционното обучение, като интегрална, хуманистична форма на обучение, базираща се на използването на широк спектър от традиционни и нови информационни технологии и техните технически средства, които се използват за доставка на учебния материал, за самостоятелното му изучаване и за организация на диалога между преподавател и обучаващи се.
Анализът на посочените дефиниции води до следните заключения:
При опита за намиране на място на дистанционното обучение сред педагогическите понятия се установява, че няма еднозначно решение по отношение на родовото понятие, към обема, на което да бъде включено дистанционното обучение. В едни случаи то е метод (D. Mielke 1999), в други – форма на обучение (А. Андреева 2010, Е. Полат 2004), а в трети изобщо се пропуска необходимостта от отнасянето му към по-общо понятие (J. Hill 1997, B. Willis 1997, М. Moore,1996, D. Keegan 1993). Все повече автори обаче разглеждат дистанционното обучение като форма на обучение, което се счита за правилно от гледна точка на същността на метода и формата като педагогически понятия.
По отношение на изведените признаци се наблюдава разнообразие както на броя така и на съдържанието им. Като най-безспорни се налагат: наличието на пространствена дистанция между учител и учащ, както и присъствието на медия, която да осигури взаимодействието между субектите.
Повечето опити за определяне са по-скоро с описателен характер, отколкото носители на елементите на дефинирането като логически прийом.
При извеждане на признаците и принципите на дистанционното обучение при повечето автори се наблюдава и тенденция на тяхното смесване. Според А. Ростовцев, водещ автор в тази област, в свой анализ на дистанционното обучение обобщава, че са налице следните признаци, които го отличават от други форми на обучение:
