Част 1 насоки в контекста на социалната политика

Препоръки за практиката

Библиотечните организации трябва да следят промените в международните и националните закони за авторското право, за да могат да добират за достатъчен достъп до информация за всички граждани и да разпространяват водещия опит.

Библиотекарите в Европа трябва да са компетентни по всички въпроси и теми, свързани с авторското право и да могат да реагират адекватно на директиви или други документи на Европейския съюз.
ОБХВАТ

В този раздел на Насоките се разглеждат следните въпроси:

Този раздел е предназначен за библиотечни мениджъри в публичните библиотеки и засяга въпроси, свързани със Закона за авторското право и водещия опит при прилагането му.

• Насоките са предназначени и за библиотечни професионални организации и дават препоръки за работата им с притежателите на авторски права или при лобиране за евентуални промени в съответното законодателство. Насоките могат да бъдат използвани и при организирането на национална мрежа на публичните библиотеки, при спазване на Закона за авторското право.

• Насоките съдържат указания, които не заместват действащото законодателство.

• Авторското право е сложна материя. Библиотекарите трябва да познават добре този закон.

• В тези Насоки са засегнати няколко важни въпроса за ползването на документи от библиотечните фондове, защитени от Закона за авторското право.

• Насоките предлагат и указания за изграждане на електронна библиотечна мрежа при съобразяване със Закона за авторското право.
Значение на Закона за авторското право

Авторско право, или право на автора, е правото на интелектуална собственост, което се дава на създатели на творби (автори, художници и др.) за определен период от време, през който произведенията им са защитени от незаконно използване.

Националните закони за авторско право се базират на принципите, формулирани в международни договори и конвенции. Бернската Конвенция за защита на литературни творби и произведения на изкуството е основата на международния закон за авторското право. През 1996 г. са приети още два договора за защита на авторското право в дигиталната ера – WIPO Copyright Treaty (WCT) и WIPO Performances and Phonogramss Treaty (WPPT). Тези договори легитимират и дават повече права на изпълнителите на произведения и на издателите на звукозаписи и узаконяват едно ново право - правото на информация чрез Интернет (Виж препратките).
Авторски права

Авторите имат изключителните права да използват (да продават, прехвърлят, лицензират) творбите си според собствената си воля; да репродуцират, публикуват, адаптират; да дават за ползване, за изпълнение на музикално произведение и/или излъчването му в ефир; да разрешават ползването му в мрежа. Освен това притежават и моралното право да се идентифицират като автори на творбата (право на авторство) и право на интегритет върху произведенията си. Фондовете на публичните библиотеки в Европа, в печатен вид или в дигитална форма (включително база данни, интранет и web-сайтове) са защитени от Закона на авторското право.

Страните в Европа следват гражданския закон; като изключение Обединеното Кралство и Република Ирландия и други англоговорящи държави (Съединени американски щати, Южна Африка и др.) следват общия закон. Според гражданския закон авторите имат неотменно право върху своята интелектуална собственост, с други думи това е част от гражданските им права. Според общия закон авторското право не е абсолютно, то се дава само със закон. Това сериозно различие в законодателствата прави хармонизирането на авторското право трудно осъществимо в рамките на Европейския съюз.

Авторските права не са абсолютни права и повече от страните в света признават необходимостта от ограничаване на изключителните права, давани на авторите при определени специфични обстоятелства. Тези ограничения и изключения позволяват достъп до информация в полза на обществения интерес за изследвания, образование и други важни обществени цели, без ненужните ограничения на авторското право. Определени изключения са изключително важни - така ще се осигури равен и безпрепятствен достъп до информация и до културното наследство. Виж Документ на IFLA за авторското право в дигитална среда.

Без такива изключения, авторското право ще бъде монопол. Само балансирани закони за авторското право ще съдействат за напредък на обществото като цяло, като дават силна и ефективна защита на авторите и в същото време осигуряват разумен достъп на ползувателите за развитието на творчеството, иновациите, изследователската дейност и образованието.
Авторското право и опазването на произведенията

Копирането на творби с цел опазването им в библиотечните фондове е задължение на библиотекарите. Много е важно да бъде разрешено на библиотекарите, като изключение, да правят копия, за да запазят оригинала и да предоставят копието за консултации или за други нужди по същия начин, както оригинала. Съгласно Директивата на Европейския съюз за авторското право, страните-членки имат възможността да опазват специфични произведения, като разрешават ползването им при строги рестрикции. (Виж член 5.3 на Директивата за авторското право).

Ползването на произведения чрез заемане не се контролира от Закона за авторското право. Правото на ползване от всички на произведения от всякакъв вид чрез заемане е изключително важно и то се регулира от специфични правила (Виж Директива на Съвета 92/100/ЕЕС за правото за заемане и за някои сходни права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост. Предвижда се библиотечните документи, които се заемат, да бъдат лицензирани. Това означава, че за някои материали авторите могат да изискват заплащане.

На притежателите на авторски права е известно, че в дигитална среда техните творби не са напълно защитени от закон. Те се стремят да осигурят защитата им чрез технологични решения. DRM-система за управление на авторски права върху произведения в електронна форма или ECMS - електронна система за контрол -осигуряват техническа защита за контрол или превенция при копиране.

Насоки за планиране и изграждане на библиотечна мрежа

Успехът на една библиотечна мрежа зависи от информацията, която предлага на ползувателите. Във фондовете на една библиотека има много произведения, които не са дигитализирани, но е необходимо да бъдат включени в мрежата.

• Важно е да се отбележи, че въпреки че библиотеката може да е единственият притежател на физическото тяло на едно произведение, това не означава, че притежава и авторското право. Малко вероятно е законът да разреши като изключение на библиотеките да дигитализират едно печатно копие, за да осигурят на ползувателите публичен достъп до него чрез мрежа.

• Авторското право върху произведенията трябва да бъде изяснено преди дигитализирането им и включването им в мрежа. Библиотекарите трябва да бъдат подготвени да преговарят с притежателите на авторски права или с упълномощени за това лица - издатели, агенции за лицензиране, автори или наследниците им.

• Библиотекарите трябва да преговарят и за получаване на достъп до произведения в електронна форма.

• Виж Giavarra, Лицензиране на електронни източници: Как да избегнем клопките на законодателството, 2001.

Преди да обсъждат въпроса за публичния достъп до мрежа, публичните библиотеки трябва:

• Добре да познават действащия закон за авторското право (Обща информация за авторското право и сходни права може да бъде намерена на адреса на WIPO www.wipo.net; подробности от законодателството в областта на авторското право в много държави може да намерите в web-сайта на UNESCO. Виж също Директива за авторското право на Европейския съюз.

• Да изработят политика по отношение на Закона за авторското право с ясни цели и задачи, съобразени с обслужването на ползувателите. Като например - кой ще има достъп до информацията, с каква цел; как ще се осигури защитата на информацията и как ще се контролира копирането и ползването.

•Да изяснят каква информация ще се включи за ползване в мрежата и да се

установи кой притежава авторските права на произведенията. Документи, за които библиотеката ще притежава авторски права, не могат да бъдат включени за ползване в мрежа. За произведения в електронен вид трябва да се осигури лицензиране.

•Да обмислят осигуряването на достъп до информация в електронен вид чрез

създаването на консорциум.

Лицензирането чрез консорциум - създадени са много национални консорциуми за ползване на обща лицензирана информация Виж ICOLC statement and IFLA Licensing Principles under Relevant further reading – International.

• Съществуват модели за лицензиране. Виж LIB-License и NESLI в препратките.

• Един от главните проблеми е преодоляване на съпротивата на притежателите на авторски права, обикновено издателите, за получаване на разрешение печатни произведения да бъдат дигитализирани. Те трябва да бъдат убедени, че произведенията им няма да бъдат неправилно употребени. Един добър пример е SCRAN. Виж също проекта TECUP.

• Да се обърне особено внимание на ограниченията при договарянето и на задълженията на библиотеката. Договорите може да забраняват определено използване. В някои договори може да съществува клауза, която разрешава копирането от ползуватели само с нетърговска цел. Ако библиотеката приеме тези клаузи, трябва стриктно да я изпълнява и да прецени рисковете при неспазването й. Всъщност къде е точно границата между търговската и нетърговската цел при ползването на информация в електронен вид?

• Авторското право на web-сайта на библиотеката е абсолютно нейно право. Ако той е създаден от друга личност или организация, много е важно всички права да бъдат осигурени за библиотеката. Дигитализираните библиотечни документи са база данни и са защитени от закона за авторското право и правото върху бази данни и също са притежание на библиотеката, независимо от правата върху съдържанието, които са защитени от друг правен казус и могат па принадлежат или не на библиотеката. Виж Директива N 96/9/ЕС на Съвета - Законова защита на база данни.