Част 1 насоки в контекста на социалната политика

СТРАТЕГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ

Суровите рискови фактори, които увеличават опасността от бедност и социални беди, включват: дълготрайна безработица, продължително преживяване с ниски доходи, ниски надници, липса на квалификация и напускане на училището много рано, семейства,уязвими от социални недъзи, инвалидност, болести, наркомания и алкохолизъм, обитаване на райони с влошаваща се среда, бездомност и расова дискриминация. Чрез осигуряване на достъп до ТИО и стимулиране на публичните библиотеки да предоставят места за такъв достъп, библиотеките могат да допринесат за развитието на общностите /градове, общини/. Чрез поемане на инициативата за осигуряване на такъв достъп на зле информираните и необразовани жители, публичните библиотеки могат да заздравят социалните връзки в техния район.

Европейските публични библиотеки вече обслужват рискови групи; техните действия при всички случаи са с географски особености, различават се и по тип услуги, и по качество.Такива групи и направления са:

• 
  инвалиди
  
• 
  деца и младежи
  
• 
  старци
  
• 
  безработни
  
• 
  наркомани
  
• 
  бездомници
  
• 
  бежанци
  
• 
  затворници
  
• 
  имигранти
  
• 
  етнокултурни малцинства
  
• 
  хора, напуснали училище рано
  
• 
  информация за гражданските права
  
• 
  промоции за непрекъснато образование
  
• 
  селско население
  
• 
  бедно население
  

Публичните библиотеки могат в бъдеще да помогнат за преодоляване на социалните проблеми чрез:

• 
  включване на разрешаването на соцалните проблеми като приоритет на цялата библиотека;
  
• 
  създаване на специфични места, които да са съобразени с нуждите на малки групи и общности;
  
• 
  приемане и приобщаване социално “изолирани” групи;
  
• 
  локализиране на библиотеки на места, където са необходими;
  
• 
  работното време – в съответствие с местните традици интереси и потребности;
  
• 
  разкриване на места за евтин/ или безплатен/ достъп до ТИО и информация;
  

• 
  търсене на допирни точки с другите местни обслужващи институции;
  

• 
  формиране на партньорство с неправителствени или образователни организации за развитие и осъществяване на услуги.
  

Високият процент от бедни и необразовани са характерни за такива населени места, в които разпространението на Интернет е забавено и това прави откриването на места за достъп особено важно.

Нарастващият в Европа брой на имигранти, бежанци и търсещи убежище, често предлагат други критерии за изолация – като ниските приходи, езикови барирери и обитаване на безперспективни квартали. Онлайн услугите за тези групи хора трябва да се организират на техния роден език и тази информация да им помогне за бързото приобщаване. Тъй като 75% от цялата информация в Мрежата е на английски език, то тези хора не могат да я ползват въобще. Забележителна работа с имигранти , бежанци и етнически групи е извършена вече в Холандия и Дания.

Голямо предизвикателство е да се даде възможност на неграмотни хора да ползват Интернет, а те са почти 10% от населението в сраните-членки. Да им се даде възможност поне за визуално показване на е-Правителство, напр. е похвално. Но ТИО може да съпровожда и най-елементарно ограмотяване.

• 
  да идентифицират хората, които са в социална изолация и техните географски особености; да се ангажират за изясняване на нуждите им;
  
• 
  да се оцени и преосмисли досегашната практика;
  
• 
  да се определи стратегия и приоритета на ресурсите;
  
• 
  да се развият услугите и да се обучи персонала да ги извършва;
  
• 
  да се утвърдят услугите и да им се даде гласност;
  
• 
  да се оценява успеха, да се преосмисля и да се внасят подобрения.
  

Резултатите и успеха от библиотечното обслужване би трябвало да се оценяват според обективните влияния, според критерии за успех и индикатори за ефективност.Библиотеките трябва да демонстрират разликата пред тяхната публика, да си направят изводи и да предприемат по-нататъшни подобрения.