Цикъл от 16 сказки

СКАЗКА ПЕТНАДЕСЕТА

От ня­кои разглеждания, ко­ито са свър­за­ни с об­ра­зу­ва­не­то на съд­ба­та на човека, с об­ра­зу­ва­не­то на Кармата, Вие ве­че мо­жах­те да видите, че всъ- щ­ност то­зи жи­вот на чо­ве­ка се раз­г­леж­да непълно, ко­га­то в се­бе­наб­лю­де­ни­ето не се включ­ва жи­во­тът през вре­ме на съня. Обаче жи­во­тът през вре­ме на съ­ня ос­та­ва всъщ­ност вън от съз­на­ни­ето на обик­но­ве­ния човек. Когато чо­ве­кът раз­мис­ля вър­ху се­бе си обик­но­ве­но при съз­на­ние то, ко­ето му е свойс­т­ве­но днес, той на­соч­ва своя пог­лед на­зад и виж­да всъщ­ност са­мо дните; понеже нощите протичат в безсъзнание, той ги ос- тавя. Следователно при хора, ко­ито спят нормално, които не са сънлив- ци, ед­на тре­та от жи­во­та ос­та­ва нев­зе­та под внимание. Обаче за раз­г­леж­да­не­то на свръхсетивното, на учас­ти­ето на чо­ве­ка в ду­хов­ния свят, име- н­но та­зи тре­та от жи­во­та има из­вън­ред­но го­ля­мо значение. Нека с ня­кол­ко черти, ко­ито мо­га да на­ри­су­вам на дъската, да пред­с­та­вя схе­ма­тич­но това, ко­ето ис­кам да ка­жа ­/на­ри­су­ва­но е на дъската/. Когато ня­кой е стиг­нал до оп­ре­де­ле­на възраст, той пог­леж­да пър­во към пър­вия ден назад, за кой­то си спомня, при­ба­вя след то­ва от­къс­на­то към това, ко­ето се на­ми­ра помежду, вто­рия ден, т. е. пред­пос­лед­ния ден, след то­ва пред­шес­т­ву­ва­щия го и т.н., до къ­де­то мо­же да си спомня. Нощите, ко­ито се на­ми­рат меж­ду дните, ос­та­ват нев­зе­ти под внимание. Той не си спом­ня така, че да си каже: между тези дни винаги се намират междинни вре- мена. А то­ва той би тряб­ва­ло всъщ­ност да направи. В днеш­ния жи­вот чо­ве­кът не сти­га до ед­на та­ка­ва точ­на рет­рос­пек­ция Той твър­де мал­ко

С обик­но­ве­но­то съз­на­ние та­зи раз­ли­ка мо­же да бъ­де за­бе­ля­за­на чрез чувството, оба­че са­мо на­ука­та на пос­ве­ще­ни­ето мо­же да хвър­ли свет­ли­на вър­ху онова, ко­ето мо­же да се ус­та­но­ви ка­то раз­лич­но чрез чувствата. Особено раз­ли­чен се оказ­ва мо­мен­тът на съ­буж­да­не­то и мо­мен­тът на за- с­пи­ва­не­то при бол­ни или бол­ни­ча­ви хора. Такива са за­бе­ляз­ва­ли по­-лес­но от­кол­ко­то здравите, че мо­мен­тът на зас­пи­ва­не­то има в се­бе си не­ща ка­то ед­но чув­с­т­во на радост, то­ва се за­бе­ляз­ва по­не често. Моментът на събуждането, ко­га­то чо­ве­кът се чув­с­т­ву­ва от­но­во за­вър­нал се в се­бе си, има в се­бе си не­що ка­то ед­но чув­с­т­во на неприятност. Моментът на съ­буж­да­не­то е прид­ру­жен с ра­дост всъщ­ност са­мо тогава, ко­га­то чо­ве­кът на­соч­ва вед­на­га вни­ма­ни­ето си вър­ху външ­ния свят и ко­га­то в не­го­во­то съз­на­ние външ­ни­ят свят заг­лу­ша­ва онова, ко­ето се из­ди­га вът­ре в него. За мно­го хо­ра мо­мен­тът на съ­буж­да­не­то има не­що сум­рач­но в се­бе си; също и моментът на заспиването. Обаче в мо­мен­та на зас­пи­ва­не­то чо­век има чувството, ка­то че вле­че мал­ко със се­бе си днев­ни­те събития, ко­ито е изживял, че след то­ва те­зи днев­ни съ­би­тия при­емат все по­-мъг­ли­ва и по­-мъг­ли­ва фор­ма и той ги изос­та­вя та­ка да се каже; те стават за него все по-леки. Моментът на съ­буж­да­не­то има в се­бе си не­що от ед­но чув­с­т­во на тежест, от ед­но чувство, че чо­век се из­ди­га от оп­ре­де­ле­ни дълбочини, от ко­ито той въз­ли­за на­го­ре и от ко­ито взе­ма не­що със се­бе си, ко­ето вна­ся в деня, ко­ето шлифова, из­г­леж­да ед­ва през деня, по­ра­ди ко­ето при съ­буж­да­не­то чув­с­т­во­то за това, ко­ето е ста­на­ло пре­ди това, мо­же да има в се­бе си не­що неприятно. Ние има­ме ед­но неп­ри­ят­но вку­со­во усещане, ко­ето мо­же да пре­ми­не в ед­но неп­ри­ят­но усе­ща­не на ед­на за­тъ­пе­на глава. Без съмнение, обик­но­ве­но чо­ве­кът не раз­ли­ча­ва те­зи по­-тън­ки опитности, ко­ито мо­же да има вър­ху се­бе си, оба­че имен­но те­зи опитности, ко­ито мо­же да има по от­но­ше­ние на се­бе си, со­чат по един мно­го ясен на­чин вър­ху мно­го не­ща в це­лия чо­веш­ки живот. Какво ста­ва всъщ­ност с човека? Ние опис­ва­ме мно­го правилно, от оп­ре­де­ле­на глед­на точ­ка мно­го точ­но онова, ко­ето ста­ва с човека: в леглото остава да лежи физическото тяло и етерното тяло, когато човек заспива, а вън в духовния свят излизат Азът и астралното тяло; сутрин при съ- буждането в етерното тяло и във физическото тяло отново влизат

Видите ли, ние мо­жем да на­ри­су­ва­ме схе­ма­тич­но по след­ния на­чин то­ва из­ли­за­не на Аза и на ас­т­рал­но­то тя­ло от фи­зи­чес­ко­то и от етер­но­то тя­ло ­/Виж рис. №1/. Да приемем, че то­ва е човекът. Ако то­ва е фи­зи­чес­кото тя­ло и етер­но­то тяло, то­га­ва ве­чер при зас­пи­ва­не­то Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло из­ли­зат вън така, че те се прид­виж­ват в по­со­ка­та на­вън към глава- та. И аз ри­су­вам съв­сем схематично, как и две­те /Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло­/ с­та­ват все по­-го­ле­ми и по-големи, но опис­ват един вид окръжност. А сутрин, при събуждането, Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло дейс­т­ви­тел­но ми­на­ват през крайниците, през пръс­ти­те на кра­ка­та и на ръ­це­те и про­ник­ват във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Следователно по­ло­же­ни­ето е такова, че всъщ­ност би­ва опи­сан един кръг, и това, че е опи­сан един кръг, тряб­ва да се за­ема по-дословно, от­кол­ко­то се мисли. Защото в действителност, ко­га­то ка­то нор­ма­лен чо­век се съ­буж­да­ме сутрин, ние ня­ма­ме вед­на­га пред яс­но­виж­да­що­то съз­на­ние картината, по­каз­ва­ща ни, че це­ли­ят Аз и ця­ло­то ас­т­рал­но тя­ло се на­ми­рат ве­че във фи­зи­чес­ко­то тя­ло и в етер­но­то тяло, а про­ник­ват бав­но в те­зи те­ла до към обед и след обед. Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло бав­но про­ник­ват във фи­зи­чес­ко­то и в етер­но­то тяло. Вие ще кажете: да, но в такъв случай работата трябва да е твърде особе- на; тогава ние би трябвало постепенно да чувствуваме, как нашият Аз и нашето астрално тяло постепенно проникват през пръстите на на- шите ръце и нашите крака и се придвижват към главата. За един из­вън­ред­но то­чен яс­но­виж­дащ пог­лед дейс­т­ви­тел­но е така, са­мо че чо­ве­кът не чув­с­т­ву­ва вът­реш­но това. Защото на­чи­нът на дейс­т­вие на те­зи по­-вис­ши чле­но­ве на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е имен­но раз­ли­чен от на­чи­на на

От то­ва ве­че Вие ще забележите, че раз­лич­но е положението, ко­га­то чо­век зас­пи­ва, и раз­лич­но е то, ко­га­то той се събужда. Защото ко­га­то чо­век се събужда, той е бил в ду­хов­ния свят, а ко­га­то заспива, той на­пус­ка фи­зи­чес­кия свят и вли­за в ду­хов­ния свят. Тогава той поз­на­ва течението, ко­ето та­ка да се ка­же е преп­лу­вал в ду­хов­ния свят меж­ду зас­пи­ва­не­то и събуждането, но той има съ­що из­жи­вя­ва­ния там. Само че обик­но­ве­ното съз­на­ние не е спо­соб­но да знае това, ко­ето чо­век из­жи­вя­ва тогава; той го изживява в безсъзнанието. Но и то­га­ва той има изживявания, има да­же из­жи­вя­ва­ния по един по­до­бен начин, как­то има из­жи­вя­ва­ния през деня, са­мо че по един по­-­из­пък­ващ начин, по един по­-­ин­тен­зи­вен начин. Тогава ста­ва имен­но следното.

пре­жи­вя­ва­ме зем­ния живот, но така, че из­пит­ва­ме всич­ко в об­ра­тен ред. Както Ви обяс­них то­ва с един драс­ти­чен пример: че ако през време на земния живот сте ударили някому една плесница, след смъртта не из- питвате това, което през време на удрянето на плесницата сте изпи- тали като гняв и удоволствие, а изпитвате онова, което е преживял

Начинът, по кой­то аз опи­сах това, от­го­ва­ря приб­ли­зи­тел­но на живота, кой­то има­ме през де­ня в буд­но състояние, ко­га­то сме от­да­де­ни на външ­ния жи­вот са­мо с на­ши­те мисли. Но ние има­ме съ­що и дру­го­то течение. И то­ва дру­го те­че­ние е по се­бе си не­що гигантско. Ние го из­жи­вя­ва­ме при събуждането, как­то обяс­них това. Но то но­си в се­бе си не­що тягост- но, ко­ето вна­ся­ме в де­ня и пос­те­пен­но го преодоляваме; след това се освобождаваме от него. Когато про­ник­нем то­ва на­пъл­но с пог­ле­да на посветения, то­га­ва в то­ва вто­ро те­че­ние на­ми­ра­ме ця­ла­та чо­веш­ка Кар- ма. Със все­ки сън, кой­то имаме, пред нас пре­ми­на­ва ця­ло­то на­ше кар­ми­чес­ко минало. Докато при това, ко­ето из­жи­вя­ва­ме при заспиването, чо­век има пре­дим­но един пред­в­кус­ва­не на ста­ва­ща­та Карма, ко­ято се об­ра­зу­ва за бъдещето, при съ­буж­да­не­то той има чувството, което описах, ед­но леко, мно­го ле­ко чув­с­т­ву­ва­не на Кармата, ко­ято но­си мо­мен­тът на съ­буж­да­не­то е такъв, за кой­то тряб­ва да кажем; той означава едно леко загатване на всичко онова, което човекът носи в себе си от своите ми- нали земни съществувания. Това би­ва до­ло­ве­но чрез всич­ко оно­ва, през ко­ето про­ник­ват лъ­чи­те на ас­т­рал­но­то тя­ло и на Аза, ко­га­то те се раз­п­рос­т­ра­ня­ват в човека, про­ник­ват в чо­ве­ка през пръс­ти­те на ръ­це­те и на краката. Обаче все пак то­ва е та­ко­ва нещо, че има ха­рак­те­ра на ед­на тя­гос­т­на Карма, на ед­на Карма, ко­ято сил­но ни засяга, ко­ято има особено- стта, че про­ник­ва та­ка да се ка­же ка­то лъ­чи в на­ша­та гла­ва с всич­ко онова, ко­ето пред­с­тав­ля­ва нез­д­ра­вос­лов­ни от­ло­же­ни вещества, до­ка­то ед­на доб­ра Карма пре­на­ся ка­то лъ­чи на­го­ре доб­ри­те от­ло­же­ни вещества. И тук имен­но е мястото, къ­де­то ду­хов­но­то и при­род­но­то се докосват. Сутрин доб­ра­та Карма на чо­ве­ка из­п­ра­ща ка­то лъ­чи в гла­ва­та здра­ви­те със­то­яния на организма, тя ос­во­бож­да­ва главата; здравата, добрата карма не изпраща в главата така много болестни изпарения. Обаче ло­ша­та Карма, ос­тан­ки­те от всич­ко онова, ко­ето сме из­вър­ши­ли в ло­шия смисъл, из­п­ра­щат все­въз­мож­ни нез­д­ра­ви от­лож­ки в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ка­то един вид из­па­ре­ния на­го­ре в главата. Тогава от това, ко­ето е ло­ша­та Карма, чо­век чув­с­т­ву­ва гла­ва­та му да бучи, чув­с­т­ву­ва я ка­то за- тъпена. От състоянията, ко­ито чо­век има сутрин, ние мо­жем да по­чув­с­т-

Ние от­но­во ще до­би­ем ед­но се­ри­оз­но схва­ща­не на живота, ко­га­то пред на­ша­та ду­ша ще стои по то­зи на­чин зна­че­ни­ето на на­шия сън, ко­га­то си казваме, че вся­ка нощ по­тъ­ва­ме в съ­ня по­ра­ди причината, че от зас­пи­ва­не­то до съ­буж­да­не­то тъ­чем за из­г­раж­да­не­то на на­ша­та Карма и за­що­то то­га­ва на­ша­та Карма от ми­на­ли­те съ­щес­т­ву­ва­ния на­ми­ра въз­мож­ност да се на­ме­си в на­шия зе­мен живот. От нощ­та Кармата пос­те­пен­но се на­мес­ва в днев­ния жи­вот на чо­ве­ка и от нощ­та ние взе­ма­ме в де­ня не­що на­пъл­но определено. Който мо­же доб­ре да раз­мис­ли вър­ху това, как в оп­ре­де­лен ден пре­жи­вя­ва ед­но осо­бе­но важ­но съ­би­тие в своя живот, и кой­то има ед­но по-интимно, по­-тън­ко самонаблюдение, когато, да речем, пре­жи­вя­ва то­ва важ­но съ­би­тие на не­го­вия жи­вот след обед, той ще по­чув­с­т­ву­ва то­га­ва леко, как още сут­рин­та в не­го е има­ло ня­как­во неспо- койство, че ще се на­тък­не на то­ва съ­би­тие По-голяма част от хората, ко­ито мо­гат да по­чув­с­т­ву­ват не­що подобно, ще имат всъщ­ност чувството, че още от сут­рин­та не­съз­на­тел­но са се стре­ми­ли към ед­но та­ко­ва съби- тие, ко­ето има зна­че­ние в жи­во­та им. Едно та­ко­ва съ­би­тие е оц­ве­тя­ва­ло та­ка да се ка­же це­ли­те пре­ди­ду­щи ча­со­ве на деня, ма­кар и то­ва да е би­ло

И се­га Вие ще разберете, за­що аз мо­жах да кажа: ние лесно сънуваме за хора, които срещаме в живота и при срещата с които в нас веднага се надига симпатия или антипатия от вътрешността, съвсем независимо от това, какво впечатление правят те външно върху нас. Какво пра­вим ние тогава? Това са та­ки­ва хора, с ко­ито ние сме би­ли за­ед­но в един ми­нал зе­мен живот. Да речем, че на 14 юни 1924 го­ди­на след обед сме има­ли то­ва преживяване: срещнали сме един човек, който ни е бил антипа- тичен. Ние пре­на­ся­ме то­ва преживяване, ко­ето е нап­ра­ви­ло да се на­диг­нат в нас чувства, в съня. Обаче там в съ­ня жи­вее Кармата; там този човек стои, както той е бил в предпоследния и в последния земен жи- вот, там ние го срещаме в образа на миналия земен живот. Ние сре­-­

Но това, ко­ето ста­ва в об­ра­зу­ва­не­то на Кармата меж­ду зас­пи­ва­не­то и събуждането, мо­же да про­те­че нормално, на­пъл­но нормално; тогава чо- векът ще изживее, как се образува неговата карма като изпълнение на онова, което той си е навлякъл в минали земни съществувания. Или пък ще изживее, как­ва по­-къс­на кар­ми­чес­ка стойност имат оне­зи неща, ко­ито той вър­ши и мис­ли в нас­то­ящия си живот. То ще се про­яви по пра­ви­ло в това, ко­ето чо­век мис­ли или върши. То мо­же да се яви още и не­що друго.

А се­га да оти­дем по-нататък. Вземете ед­но та­ко­ва ас­т­рал­но тяло, ко­ето е на­бъб­на­ло от важ­ни зем­ни де­ла в ня­кой ми­нал зе­мен живот, а имен­но от ло­ши де­ла на живота; те подуват така да се каже астралното тяло, така че това астрално тяло действува силно върху физическото тяло и върху етерното тяло. Това дейс­т­вие не е здравословно. Здравословно е са­мо оп­ре­де­ле­но нор­мал­но по­ве­де­ние на ас­т­рал­но­то тя­ло спря­мо фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тяло. Силното действие, сил­но­то проникване, ко­ето мо­же да бъ­де при­чи­не­но нап­ри­мер от ед­на ло­ша Карма, пре­би­ва ор- ганите, из­ну­ря­ва ор­га­ни­те и про­из­веж­да за­бо­ля­ва­не на те­зи органи. Сега има­ме вто­рия случай. Едно та­ко­ва дейс­т­ву­ва­не и мис­ле­не в 11-ия век мо­же да на­дуе ас­т­рал­но­то тяло, чрез то­ва то при­чи­ня­ва смър­т­та на чо­ве­ка в ран­на възраст. Но ос­вен то­ва чрез на­ду­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тя­ло чо­ве­кът заболява; човекът боледува може би от тежка болест и умира вследствие на тази болест. Това е фи­зи­чес­ки казано. Защото ко­га­то виждаме, как­во ста­ва във фи­зи­чес­ко­то тя­ло на човека, ние казваме: чове- кът е болен и болестта довежда до смърт, човекът умира; той заболя- ва на 25 години и умира на 30 години вследствие на това заболяване.

Казано ли е то­ва съ­що духовно? Казано ли е то­ва в сми­съ­ла на на­ука­та на посвещението? Не. Тук тряб­ва да ка­жем противоположното. Тук име- н­но се­ри­оз­но­то изживяване, ко­ето чо­век е из­пи­тал или е мислил, се пре- в­ръ­ща в смърт за след­ва­щия зе­мен живот; делото в 11-ия век се превръ- ща в смърт за 20-ия век. А смър­т­та про­бут­ва пред се­бе си болестта.
Човек заболява, за да мо­же смър­т­та да нас­тъ­пи в под­хо­дя­щия момент. Последствието на по­-къс­на­та смърт, ко­ято тряб­ва да нас­тъ­пи кармиче- ски, как­то се­га виждате, е из­ти­ка­на­та нап­ред болест. Това е ду­хов­но ка- зано. Следователно, ко­га­то от фи­зи­чес­кия свят се из­диг­нем в духовния, всич­ко всъщ­ност се обръща, при­ема об­рат­но про­ти­ча­не и ние виждаме, как по то­зи път бо­лес­т­та е вне­се­на кар­ми­чес­ки в човека. Това е ед­на кар­ми­чес­ка стра­на на болестта. Тази кар­ми­чес­ка стра­на на болестта, та­зи фор­ма на за­бо­ля­ва­не­то мо­же да бъ­де ве­че из­вън­ред­но важ­на за диагно- стицирането. Не е нуж­но вед­на­га да раз­го­ва­ря­ме с па­ци­ен­та вър­ху това, но все пак то мо­же да бъ­де важно. Когато помислите, че това, ко­ето се крие в Кармата, мо­же да бъ­де мес­т­но определено, то­га­ва ще мо­же­те ве­че да раз­бе­ре­те това.

Видите ли, ко­га­то в един не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди­дущ зе­мен живот, да ре­чем в 11-ия век, чо­век е пре­жи­вял ед­но важ­но съ­би­тие в де­яние или в мислене, при из­лъч­ва­не­то през съ­ня той се на­тък­ва на онова, ко­ето е би­ло в 11-ия век, по­-ра­но от­кол­ко­то на онова, ко­ето зас­та­ва пред не­го от ед­но по­-п­ре­диш­но въплъщение, да ре­чем нап­ри­мер във 2-то сто­ле­тие пр. Хр. Постепенно чо­век се сре­ща с онова, ко­ето е пре­ка­рал в ми­на­ли зем­ни съществувания. Но ви­ди­те ли­ /Виж рис. № 3/, ко­га­то чо­век нав­ли­за тук, пър­во­то нещо, ко­ето среща, е оно­ва ко­ето е из­ми­на­ло пъ­тя от тук

до тук; това, което е било по-рано, е изминало пътя само от тук до тук. Кармата иде на­пъл­но сре­щу човека; обаче това сочи на факта, че онова, което е тук горе, иде от това, което е тук долу, а това, което е тук долу, иде може би от сърцето; но това, което е съвсем долу в ор- ганизма, което е било изпитано в предидущото въплъщение, иде от гла- вата. Следователно при про­явя­ва­щи­те се болести, ко­га­то прозрем, как­во раз­с­то­яние се на­ми­рат ме­ро­дав­ни­те събития, ние мо­же да ка­жем от Кармата: това, което се явява като болести на краката, идва от едно относително недалечно минало земно съществуване, това, което се

Но важ­но­то е това, ко­ето след­ва за лечението. Къде тряб­ва да тър­сим ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва за онова, ко­ето е бол­но в главата, и къ­де тряб­ва да тър­сим ле­чеб­но­то сред­с­т­во за онова, ко­ето е бол­но в краката? За това, кое- то е бол­но в главата, тряб­ва да тър­сим ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва в това, ко­ето ве­че е съ­щес­т­ву­ва­ло да­ле­че в ми­на ло­то на раз­ви­ти­ето на при­ро­да­та - следователно при онова, ко­ето на­пом­ня за пре­диш­ни при­род­ни процеси, да ре­чем нап­ри­мер при гъбите, ко­ито в тях­на­та се­гаш­на не­съ­вър­ше­на рас­ти­тел­на фор­ма пов­та­рят та­ка да се ка­же онова, ко­ето е би­ло фор­ми на рас­те­ни­ята в миналото, или при во­до­рас­ли­те и лишеите, или при по­-съ­вър­ше­ни­те рас­те­ния в тех­ни­те корени, ко­ито пред­с­тав­ля­ват онова, ко­ето е изос­та­на­ло на­зад в най -да­леч­ни ми­на­ли времена. Онова, ко­ето се на­ми­ра в дол­на­та част на тялото, по­ве­че към периферията, ще тряб­ва да се ле­ку­ва с онова, ко­ето се е по­яви­ло по­-къс­но в раз­ви­ти­ето на природата: с цветовете, с цветните растения, или също от минералното царство с онова, което се е появило по-късно. Всичко оно­ва в човека, ко­ето се е по­яви­ло по­-къс­но у него, тряб­ва да се ле­ку­ва съ­що с това, ко­ето се е по­яви­ло по­-къс­но в природата. Това ва­жи и за подробностите. Естествено и в гла­ва­та има органи, ко­ито са се по­яви­ли от­но­си­тел­но късно. Човекът жи­ве­еше в Земното развитие, ко­га­то Земята се на­ми­ра още в ней­но­то Лунно и Слънчево развитие, без да при­те­жа­ва днеш­ни­те очи, въ­об­ще без да при­те­жа­ва се­тив­ни­те органи, въп­ре­ки че в тях­на­та за­лож­ба ор­га­ни­те на се­ти­ва­та съ­щес­т­ву­ва­ха още в ста­ро­то Сатурново развитие. Така как­то ор­га­ни­те на се­ти­ва­та са днес, мо­жей­ки да от­ра­зя­ват вът­ре външ­ния свят, те са се раз­ви­ли от­но­си­тел­но късно, нап­ри­мер ед­нов­ре­мен­но с по­явя­ва­не­то на силикатите, кре­мъч­ни­те ве­щес­т­ва в тях­на­та днеш­на фор­ма вър­ху Земята. Естествено ка­то за­лож­би кре­мъч­ни­те ве­щес­т­ва са съ­щес­т­ву­ва­ли в раз­ви­тието на при­ро­да­та да­ле­че в миналото, оба­че такива, как­ви­то са днес, те са ед­но къс­но про­из­ве­де­ние в при­ро­дата; тук геологията разбърква едно с друго всичко и не знае, как стоят нещата. Ето защо, ко­га­то е из­пол­зу­ва­на пра­вил­но ка­то ле­чеб­но средство, си­ли­ци­ева­та ки­се­ли­на дейс­т­ву­ва вър­ху всич­ко онова, ко­ето е се­тив­на или нер­в­на систе- ма, а имен­но вър­ху сетивата, къ­де­то и да се на­ми­рат те в це­лия чо­веш­ки организъм. В тях­на­та днеш­на фор­ма се­ти­ва­та са се раз­ви­ли съв­сем на­пос­ле­дък във времето, ко­га­то са се об­ра­зу­ва­ли в тях­на­та днеш­на фор­ма и скалите, в ко­ито се на­ми­ра си­ли­ци­ева киселина. Просто съг­лас­но на­ша­та Карма ние се на­ми­рах­ме в на­ше­то пър­во въплъщение, ко­ето въ­об­ще мо­же да се на­ре­че още въплъщение, ко­га­то при­ро­да­та ни уло­ви с ця­ло­то на­ше тяло; тогава ние живеехме заедно с други форми на расти-

Аз Ви при­веж­дам то­ва само, за да ви­ди те, как ед­но пра­вил­но раз­г­леж­да­не на Кармата во­ди съ­що на­пъл­но съ­от­вет­но и в раз­ви­ти­ето на природа- та. И от от­но­ше­ни­ето на при­ро­да­та към чо­ве­ка още от Кармата мо­же да се познае, как тряб­ва да се лекува. Всичко в жи­во­та тряб­ва в край­на сме- т­ка да бъ­де та­ка разширено, че да се влее пос­те­пен­но в Духовната Нау- ка. Защото всич­ко дру­го е ед­но на­пип­ва­не в живота, как­то жи­ве­ене­то в тъмнина, в ду­хов­на тъмнина, и то­ва до­ве­де чо­ве­чес­т­во­то в не­го­во­то дне- ш­но състояние. Ако чо­ве­чес­т­во­то ис­ка да из­ле­зе от­но­во от то­ва положе- ние, то тряб­ва да по­ло­жи уси­лия да се из­диг­не до яснотата; т.е., физиче- ското трябва да се разшири до духовното. И бих­ме мог­ли да кажем, чо­век не мо­же да се из­диг­не та­ка обек­тив­но до ду­хов­но­то чрез ни­що дру­го ос­вен имен­но чрез всич­ко това, ко­ето той мо­же да си пред­с­та­ви за Кар- мата.