Цикъл от 16 сказки



страница2/17
Дата25.10.2018
Размер1.41 Mb.
#97724
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС


Върху ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни пе­чат­ни из­да­ния Рудолф Щайнер се из­каз­ва в сво­ята "Автобиография" "Пътят на моя живот"/35-та и 36-та глава, март 1925 г./ по след­ния начин:

"Съдържанията на тези печатни издания бяха замислени като устни съобщения, непредназначени за печатане....

Никъде не е ка­за­но и в на­й-­ма­лък раз­мер нищо, ко­ето да не е на­й-­чист ре­зул­тат на из­г­раж­да­ща­та се Антропософия..., кой­то че­те те­зи час­т­ни пе­чат­ни издания, мо­же да ги взе­ме в пъл­ния сми­съл ка­то това, ко­ето Антропософията има да каже. Ето за­що мо­жах­ме без ко­ле­ба­ние да из­хо­дим от предпоставката, те­зи пе­чат ни из­да­ния да се раз­п­рос­т­ра­ня­ват са­мо меж­ду чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Обаче тряб­ва да се има предвид, че в неп­рег­ле­да­ни­те от ме­не за­пис­ки мо­гат да се на­ме­рят ня­кои грешки.

Едно съждение върху съдържанието на тези частни печатни издания мо­же да се приз­нае са­мо от онзи, кой­то поз­на­ва това, ко­ето е при­ето ка­то пред пос­тав­ка за про­из­на­ся­не на та­ко­ва съждение. А за по­-го­ля­ма част от те­зи пе­чат­ни из­да­ния то е най-малко ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние на човека, на Вселената, до­кол­ко­то тях­на­та същ­ност е опи­са­на в Антро- пософията, и на това, ко­ето се на­ми­ра ка­то "Антропософска история" в Съобщенията по­лу­че­ни от ду­хов­ния свят. "

Езотерични разглеждания на кармично-космически връзки

СКАЗКА ПЪРВА


Прага, 29 март 1924 г.

Бих ис­кал да за­поч­на днес та­зи сказ­ка пред чле­но­ве­те на Антропософ- ското Общество, ка­то Ви обясня, как бла­го­да­ре­ние на това, че Антро- пософията до­на­ся на хо­ра­та ней­ни­те схващания, тя пов­ди­га на­го­ре ця­ло­то чо­веш­ко съз­на­ние из­т­ръг­вай­ки го от зем­но­то притегляне. Днес ед­ва ли е въз­мож­но ня­кой човек, кой­то стои вът­ре в об­ща­та цивилизация, да


мис­ли по друг начин, ос­вен че с не­го­вия зе­мен жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та той при­над­ле­жи на Земята. Всичко друго, при­над­леж­нос­т­та към един ду­хо­вен свят, е в по­ве­че­то слу­чаи са­мо ед­на вяра, ед­но пред­чув­с­т­вие и тем подобни. Едно вник­ва­не в при­над­леж­нос­т­та на чо­ве­ка към не­що друго, ос­вен това, ко­ето е на Земята, е поч­ти не­въз­мож­но всъ- щ­ност за днеш­ния човек, кой­то тряб­ва да чер­пи сво­ето въз­пи­та­ние и ця­ло­то свое об­ра­зо­ва­ние от днеш­на­та цивилизация. И въп­ре­ки това, тък­мо та­зи вяра, че чо­век има ра­бо­та са­мо със зем­ни отношения, ко­га­то се го­во­ри за човека, е го­ля­ма­та греш­ка на на­шата цивилизация, на це­лия наш съв­ре­ме­нен ду­хо­вен живот, бих мо­гъл да ка­жа го­ля­ма­та греш­ка на це­лия за­пад­но­ев­ро­пейс­ки и сред­но­ев­ро­пейс­ки свят. Само из­то­кът си е за­па­зил едно, ма­кар и упадъчно, съз­на­ние за при­над­леж­нос­т­та на чо­ве­ка към за­оби­ка­ля­щи­те Земята свръх­се­тив­ни ми­ро­ви съ­щес­т­ва и сили. В древ­ни вре­ме­на чо­ве­кът се чув­с­т­ву­ва­ше в сво­ето чо­веш­ко съ­щес­т­во за­ви­сим от звездите, как­то се чув­с­т­ву­ва­ше за­ви­сим от растенията, от животните, ко­ито рас­тат и хо­дят по Земята. В древ­ни вре­ме­на хо­ра­та знаеха, че Луната не е са­мо ед­но фи­зи­чес­ко не­бес­но тяло, ко­ето се вър­ти око­ло Земята. А днес хо­ра­та не се ин­те­ре­су­ват от не­що повече, на­й-м­но­го те изучават, да­ли там има въз­ви­ше­ния или не, да­ли има вода, и си об­ра­зу­ват хи­по­те­зи за това. Но да­же по от­но­ше­ние на Луната, ко­ято е на­й-б­лиз­ко до нас, те не се ин­те­ре­су­ват за не­що друго, ка­мо ли пък за от­но­ше­ние на дру­ги­те не­бес­ни тела, ко­ито се изу­ча­ват са­мо по от­но­ше­ние на тех­ни­те фи­зи­чес­ки условия. В древ­ни вре­ме­на то­ва бе­ше съ­вър­ше­но друго. Тогава чо­ве­кът зна­еше за се­бе си, че е на­пъл­но за­ви­сим от не­бес­ни­те тела, как­то днес той знае, че е за­ви­сим от Земята.

Искам да из­хо­дя от нещо, ко­ето има из­вес­т­но на­уч­но значение, ко­ето мо­же би за ня­кои не е симпатично, но то ще бъ­де не­що лесно. Често пъ­ти ан­т­ро­по­соф­с­ки­те сказ­ки аз съм подчертавал, че да­же ко­га­то чо­ве­кът е из­с­лед­ван чис­то ес­тес­т­ве­но на­уч­но спо­ред не­го­вия зе­мен живот, той до- с­та­вя доказателството, че в не­го­вото об­ра­зу­ва­не се на­мес­ва нещо, ко­ето е извънземно. Естествената на­ука вярва, че пър­ва­та яйцек­лет­ка е най-с­лож­но­то тяло, ко­ето мо­же да съ­щес­т­ву­ва на Земята. Размишлява се вър­ху структурата, вър­ху слож­на­та структура, ко­ято яйцек­лет­ка­та мо­же да има. Казва се, че в пос­лед­но вре­ме ато­мът е ста­нал ед­но твър­де чуд­но същество, а се­га съ­що и молекулата! А не­що такова, ка­то клетка, то е ужас­но сложно! Но слу­ча­ят съв­сем не е та­къв при яйцеклетката; в дей- ствителност яйцеклетката съвсем не се представя като сложно тяло, а тя се представя като един хаос. Всяка хи­ми­ко­-фи­зи­чес­ка струк­ту­ра се раз­па­да и пре­ди да мо­же да се ро­ди жи­во­то същество, яйцек­лет­ка­та тряб­ва да се раз­пад­не в ха­оти­чен прах. Именно то­зи е сми­съ­лът на опло- ждането, че то при­веж­да за­ро­ди­ша в хаос, та­ка що­то в май­чи­ния ор­га­-­


низъм съ­щес­т­ву­ва ед­на съв­сем раз­д­ро­бе­на материя. Този е сми­съ­лът на про­це­си­те в май­чи­ния организъм, да се по­лу­чи пър­во един пъ­лен хаос. Когато има­те един кристал: Космосът не може да действува при кри- стала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то съ- що има една твърда форма, и при него също Космосът не може да дей- ствува; при животното положението е същото. Този е сми­съ­лът на оплождането, че яйцек­лет­ка­та се прев­ръ­ща в хаос. Едва то­га­ва вър­ху то­зи за­ро­диш дейс­т­ву­ва це­лия за­оби­ка­лящ го Космос и то­га­ва чо­ве­кът е дейс­т­ви­тел­но об­ра­зу­ван от Космоса, та­ка що­то в не­го мо­же да вле­зе ду­хов­но­-ду­шев­на­та му същност, ко­ято иде от ми­на­ли зем­ни съществува- ния.

Това нещо, ко­ето по от­но­ше­ние на днеш­ни­те въз­г­ле­ди е ед­на безсми- слица, оба­че та­зи без­с­мис­ли­ца е истината. Това е ужас­но­то в на­ше­то днеш­но време, че ко­га­то чо­век го­во­ри истината, той тряб­ва да ка­же ед­на безсмислица, ед­на не­ле­пост по от­но­ше­ние на при­ети­те възгледи. Сега ня­кой мо­же да каже: това, което твърдиш тук, е резултат на окултно- то виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука? То мо­же да бъ­де проверено; това могат да сторят много повече хора, откол- кото обикновено се мисли. Но съ­щес­т­ву­ва съ­що ед­но външ­но до­ка­за­тел­с­т­во за то­зи факт. В на­шия Биологически Изследователски Институт в Щутгарт ние по­лу­чих­ме ед­но за­бе­ле­жи­тел­но външ­но доказателство. Там бя­ха нап­ра­ве­ни из­с­лед­ва­ния вър­ху фун­к­ци­ята на да­ла­ка Вие зна­ете мо­же би: далакът винаги е бил считан като един проблематичен орган. Разказва се за един строг уни­вер­си­тет­с­ки изпит, при кой­то про­фе­со­рът каз­ва на кандидатите, за­да­вай­ки въпроса: "можете ли да ми кажете не- що върху далака? "Кандидатът по­ми сля и жал­ко заеква: "забравих то- ва". Тогава про­фе­со­рът казва: "Жалко! Никой човек не е знаел някога това, вие сте били единственият, а сте го забравили".

Изхождайки от Духовната Наука, аз да­дох оп­ре­де­лен метод, спо­ред кой­то гос­по­жа д-р Колиско нап­ра­ви из­с­лед­ва­не на да­ла­ка и не­го­ва­та функ- ция. Вярно е, че то­ва из­с­лед­ва­не още се оспорва, но то ще се наложи, за­що­то е дейс­т­ви­тел­но така. А се­га се ус­та­но­ви не­що друго. Човек тряб­ва да пра­ви ня­кои не­ща така, как­то не би ги нап­ра­вил спо­ред сво­ето сърце, а за­що­то дру­ги­те при­ла­гат те­зи методи. Така ние се ре­ших­ме да ек­с­тир­пи­ра­ме да­ла­ка на пи­том­ни зайци. Това не е ни­как­ва вивисекция, а ед­на прос­та опе­ра­ция и ние нап­равих­ме всич­ко възможно, за да не бъ­дат из­мъ­че­ни животните. Обаче един от те­зи пи­том­ни зай­ци умря, за­що то по­лу­чи ед­но простудяване; след операцията този заек, не беше донесен в топло помещение.

Какво тряб­ва­ше да очак­ва­ме ние тук? Ние бях­ме ек­с­тир­пи­ра­ли далака. Чрез то­ва на мяс­то­то на да­ла­ка настъ­пи нещо, ко­ето бе­ше в ор­га­низ­ма на пи­том­ния за­ек и бе­ше из­ло­же­но на Космоса. Докато да­ла­кът бе­ше на не­го­во­то място, Космосът не мо­же­ше да нап­ра­ви нищо; когато се отне- ме далакът, на неговото място остава само етерният далак. Благода- рение на то­ва етер­ни­ят да­лак се под­реж­да така, как­то от­го­ва­ря на дейс­т­ви­ето на Космоса в него. Какво мо­же­ше да се очаква? Че на мяс­то на фор­ма­та на да­ла­ка се раж­да не­що в кос­ми­чес­ка форма, че се раж­да ед­но под­ра­жа­ние на космическото: като такова подражание се ражда една сферична форма. И действително! Когато раз­ря­зах­ме пи­том­ния заек, ние на­ме­рих­ме ед­но съв­сем мал­ко ор­га­ни­чес­ко тя­ло във фор­ма­та на сфера, ко­ето впос­лед­с­т­вие се бе­ше об­ра­зу­ва­ло от дейс­т­ви­ето на Космо- са в ор­га­низ­ма на за­ека - на­пъл­но спо­ред възгледа, че яйцек­лет­ка­та се пред­с­та­вя ка­то ед­но ха­отич­но тя­ло - след ка­то бях­ме пре­мах­на­ли ус­ло­ви­ето за дейс­т­вие са­мо на Земята. Така Кармата нап­ра­ви ние да стиг­нем до ед­но външ­но до­ка­за­тел­с­т­во на това, ко­ето тряб­ва да се твър­ди в ед­на на­пъл­но от­дел­на област.

Така по­ло­же­ни­ето е имен­но дейс­т­ви­тел­но такова, че днес ко­га­то чо­век раз­ви­ва сво­ите чув­с­т­ва от нас­то­ящата цивилизация, той не мо­же да пос­тъ­пи по друг начин, ос­вен да се ог­ра­ни­чи в нещо, ко­ето ле­жи в ци­ви­ли­за­ци­ята на Земята и съв­сем не мо­же да на­со­чи пог­ле­да на­вън в да­ле­чи­ни­те на света.

Сега, за да има­те ос­но­ви­те за по­-на­та­тъш­ни­те изложения, днес аз тряб­ва да при­пом­ня това, как в мо­ята кни­га "Тайната наука" е казано, че днеш­на­та Луна се е от­це­пи­ла ня­ко­га от Земята, след ка­то по­-ра­но е об­ра­зу­ва­ла ед­но тя­ло с нея. Това е нещо, ко­ето се по­лу­ча­ва за ясновиждането, ко­ето оба­че е приз­на­то ве­че и от днеш­на­та наука. Особено през пос­лед­ни­те го­ди­ни се про­яви ед­но ли­те­ра­тур­но дви­же­ние, ко­ето се счи­та с то­ва от­но­ше­ние на Луната към Земята, ма­кар и по пог­ре­шен начин. Ние тряб­ва да осъзнаем, че така, как­то днес Луната се явя­ва на небето, ня­ко­га тя е об­ра­зу­ва­ла ед­но един­с­т­во със Земята, че е би­ла из­х­вър­ле­на вън от Земята, ако мо­га да се из­ра­зя така, и от оп­ре­де­ле­но вре­ме се вър­ти око­ло Земята Сега тряб­ва да обър­на вни­ма­ни­ето Ви вър­ху вто­ри факт. Този факт се от­на­ся за ду­шев­но­-ду­хов­но­то раз­ви­тие на чо­ве­ка в зем­но­то съ- ществуване. Още ед­но чис­то външ­но раз­г­леж­да­не на онова, ко­ето е би­ло из­вър­ше­но от чо­ве­ци на Земята, показва, че ня­ко­га е съ­щес­т­ву­ва­ло ве­че не­що ка­то един вид прамъдрост. Без съмнение, тя не е би­ла да­де­на в ин­те­лек­ту­ал­ни­те форми, ко­ито днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в мисли и така свързана със сетивата, както днес се изиск- ва. Тя е би­ла да­де­на по­ве­че в об­раз­но­-по­ети­чес­ка форма. От дейс­т­ви­тел­на­та прамъдрост, ко­ято е съ­щес­т­ву­ва­ла на Земята в ед­но време, кога­то


хо­ра­та още не са пишели, от та­зи дейс­т­ви­тел­на пра­мъд­рост не съ­щес­т­ву­ва се­га нищо. Обаче това, ко­ето е би­ло запазено, са сказанията, мито- вете, чу­дес­на­та ли­те­ра­ту­ра на Ведите, ли­те­ра­ту­ра­та на Венданта, из­точ­ни­те писания. Онзи, кой­то се за­дъл­бо­ча­ва в тях - а имен­но на как­то Дой- сен, кой­то виж­да са­мо на­й-­външ­ни­те не­ща и ми­на­ва за един зна­ме­нит пре­во­дач - кой­то дейс­т­ви­тел­но мо­же да се за­дъл­бо­чи в онова, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в та­зи литература, в не­го се съ­буж­да ве­че ед­но дъл­бо­ко бла­го­го­ве­ние пред без­к­рай­на­та мъдрост, ко­ято се на­ми­ра в нея, ко­ято се явя­ва са­мо в ед­на поетическа, об­раз­на форма. И той по­лу­ча­ва чувството, че зад всич­ко то­ва е жи­вя­ло не­що не­из­ка­за­но и ненаписано, ко­ето мо­же би е би­ло по­-ве­ли­ко и по-значително: една прамъдрост.

Как е жи­вя­ла та­зи прамъдрост? Да се изу­ча­ва така, как­то ние днес изу­ча­ва­ме нещата, ка­то ся­да­ме и ус­во­ява ме съ­дър­жа­ни­ето на кни­ги и дру­ги по­доб­ни и чрез то­ва се из­ди­га­ме пос­те­пен­но нагоре, сти­га­ме да зна­ем нещо, та­ка не е ста­ва­ло в сфе­ра­та на пър­вич­на­та прамъдрост. Всеки, ко- й­то в та­зи епо­ха бе­ше стиг­нал до оп­ре­де­ле­но разбиране, знаеше, що е вдъхновение, зна­еше да че­те в све­та - не в кни­ги - ко­га­то се пос­та­вя­ше в не­об­хо­ди­ма­та наг­ла­са на душата. Той знаеше, че то­га­ва вдъх­но­ве­ни­ето ид­ва над него, че е оза­рен вътрешно. Това вът­реш­но оза­ре­ние се е при­ема­ло та­ка реално, как­то днес взе­ма­те ре­ал­но че­те­не­то в книгите. Чове- кът до­би­ва­ше ед­но от­но­ше­ние към ду­хов­но­то в све­та бла­го­да­ре­ние на това, че в древ­ни­те мис­те­рии е бил до­веж­дан чрез жре­ца­-пос­ве­ти­тел до със­то­яни­ето да мо­же да из­жи­вее в се­бе си озарението. Обучението в ми- с­те­ри­ите се със­то­еше в това, да бъ­де до­ве­ден чо­ве­кът до там, да мо­же да из­жи­вее то­ва вът­реш­но озарение. Той не бе­ше на мнението, че не­що от въз­душ­ни­те ку­ли го озарява. Това би би­ло приб­ли­зи­тел­но така, как­то днес бих­ме слу­ша­ли един чо­век да го­во­ри зад един па­ра­ван и не бих­ме вярвали, че там го­во­ри един човек, а не­що не­оп­ре­де­ле­но ни шеп­не не­що зад паравана. Също как­то днес, ко­га­то бих­ме чу­ли това, не бих­ме вяр- вали, че там го­во­ри не­що неопределено, а бих­ме предположили, че там зад па­ра­ва­на има ед­но същество, ко­ето не виждаме, та­ка и онзи, кой­то сти­га­ше до оза­ре­ни­ето знаеше: тук на Земята има същества, които не се въплъщават физически, а са великите учители на човечеството чрез озарението. Такъв чо­век има­ше съзнанието: аз съм в плът и кръв, ходя между земни същества, които не са плът и кръв, които обаче имат ед- но етерно тяло, които са етерни същества. Те са тук, за да да­дат оза- рението, ко­ето бе­ше съ­дър­жа­ние на пър­вич­на­та мъдрост. Така хо­ра­та знаеха: Земята е населена не само от хора в плът и кръв, а също и от други същества, които имат едно етерно тяло.

Но естествено, ко­га­то раз­г­леж­да­ме та­ки­ва неща, ние тряб­ва да се ос­во­бо­дим от предразсъдъка, ка­то че човечеството, как­то то е днес, е жи­вя­ло
на Земята от времето, ко­га­то са би­ли съз­да­де­ни пис­ме­ни­те документи: преди това време се поставя неопределеното и след като се е преми- нало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци. Това е всъщ­ност един мно­го сме­шен възглед! Това, ко­ето ис­то­ри­кът мо­же да каже, ва­жи за ня­кол­ко столетия: през тези столетия хората са били подобни на днешните хора, естествено те не са били така умни, но все пак подобни на днешните. Така умни, как­ви­то сме ние, хо­ра­та са ста­на­ли ед­ва в пос­лед­ни­те столетия; но като се аб- страхираме от нашето по-голямо остроумие, те са били такива, как- вито сме ние днес. Египтяните са би­ли суеверни, има­ли са мумии; но ние си ги представяме иначе общо взето така, както днешните хора, като оставим настрана остроумието! Преди то­ва е съ­щес­т­ву­вал един период, за кой­то не зна­ем нищо. Но след ка­то то­зи период, за кой­то не зна­ем ни­що, е тра­ел дъл­го време, по­-ра­но хо­ра­та са би­ли човекомай- муни.

Видите ли, то­ва е един възглед, от кой­то тряб­ва да се освободим. Чове- кът е на­се­ля­вал Земята по­-ра­но от животните, са­мо че в дру­га форма, той е по­-с­та­ро­то същество. Можете да про­че­те то­ва в мо­ята кни­га "Тай- ната наука". Така съ­що то­га­ва хо­ра­та са преживяли, те­зи хора, ко­ито са жи­ве­ли съв­мес­т­но с древ­ни­те пра­учи­те­ли, ко­ито не бя­ха при­ели още чо­веш­ки тела, ко­ито са жи­ве­ли в ду­хов­ни тела, та­ка те­зи хо­ра са преживя- ли, че с из­ли­за­не­то на Луната от Земята, ко­ето из­ли­за­не те са из­жи­ве­ли - ние са­ми­те сме го из­жи­ве­ли - те­зи Същества, ко­ито бя­ха жи­ве­ли меж­ду тях ка­то праучители, бя­ха за­ми­на­ли в Космоса и от то­га­ва на­сам оби­та­ват не на Земята, а на Луната. Така що­то ние всъщ­ност тряб­ва да счита- ме, че от Земята се е от­де­ли­ла не са­мо фи­зи­чес­ко­то ве­щес­т­во на Луната, а съ­що и Съществата ко­ито до­се­га са на­се­ля­ва­ли ду­хов­но Земята. Даже от глед­на точ­ка на ес­тес­т­ве­ната на­ука е така, че ние мо­жем да го­во­рим за те­зи Същества, че ня­ко­га те са на­пус­на­ли Земята - те не са под­чи­не­ни по съ­щия на­чин на раж­да­не­то и смър­т­та как­то чо­ве­кът - жи­ве­ят на Лу- ната, до­ка­то Луната от­дав­на е из­гу­би­ла сво­ите ве­щес­т­ва и се е преобра- зила.

Тук ста­ва не­що подобно, как­то с човека. Помислете само, че за се­дем до осем го­ди­ни чо­ве­кът про­ме­ня своите фи­зи­чес­ки вещества! Когато ня­кой вярва, че той има съ­що­то тяло, ко­ето е имал пре­ди ня­кол­ко години, то­ва не е така. Физическото ве­щес­т­во се е променило, ду­шев­но­-ду­хов­но­то е останало. Този факт е из­вес­тен в то­ва от­но­ше­ние на ес­тес­т­ве­на­та наука, но не му се об­ръ­ща внимание. Веднъж при ед­на сказ­ка аз бях запитан: казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отноше- ние към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привър- зан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва
това, чувствува това и също умира. Как може да бъде това? Отдел- ните пче­ли не при­те­жа­ват ни­как­ва та­ка­ва способност, за да поз­на­ват човека, а пчел­но­то се­мейс­т­во не е дру­го ос­вен сбор от от­дел­ни­те пчели! Това оба­че не е вярно, пчел­но­то се­мейс­т­во съв­сем не е сбор от от­дел­ни­те пчели. Аз упот­ре­бя­вам след­но­то сравнение: имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият е оти­шъл в Америка, дру­ги­ят е ос­та­нал там, къ­де­то е бил по-рано; първият се за връща след 15 години от Аме- рика и отново познава своя приятел. Въпросът съв­сем не се ка­сае за от­дел­ни­те части; от първоначалното вещество на този приятел не е ос- танало нищо. Така и при пче­ли­те не ста­ва въп­рос за от­дел­ни­те пчели, а за ин­те­ли­гент­нос­т­та на пчел­но­то семейство, а тя не се раз­ли­ча­ва осо­бе­но от та­зи при човека. И ние ка­то чо­ве­ци сме не­що раз­лич­но от на­ши­те клетки, от на­ши­те от­дел­ни органи. И как­то от оне­зи приятели, ко­ито пре­ди 10 го­ди­ни са при­със­т­ву­ва­ли на мо­ите сказки, не съ­щес­т­ву­ва ве­че тук ни­що физическо, а са­мо тях­на­та ду­хов­но­-ду­шев­на същност, та­ка и при Луната не съ­щес­т­ву­ва ве­че оно­ва вещество, ко­ето ня­ко­га е из­ляз­ло от Земята, то ве­че от­дав­на се е сме­ня­ло ня­кол­кок­рат­но в Космоса. На- против ос­та­на­ли са ду­хов­ни­те Същества, ко­ито са на­се­ля­ва­ли Луната. Как оба­че въп­ре­ки то­ва те­зи Същества са про­дъл­жи­ли да дейс­т­ву­ват за зем­но­то човечество, то­ва по­каз­ва съв­сем яс­но за ед­но дейс­т­ви­тел­но наб­лю­де­ние на посветения. Това по­каз­ва тогава, ко­га­то раз­г­ле­да­ме мал­ко по­-точ­но онова, ко­ето на­ри­ча­ме Карма. Днес ис­кам да за­поч­на с това, след то­ва ние ще про­дъл­жим те­зи раз­г­леж­да­ния в след­ва­щи­те сказки.

Когато срещ­нем един човек, ние не взе­ма­ме дос­та­тъч­но под внимание, как през це­лия наш жи­вот сме се на­соч­ва­ли и сме се стре­ме­ли към та­зи среща. И при то­ва за­поз­на­ва­не с един чо­век ние се на­тък­ва­ме на две не- ща. Обърнете вни­ма­ние на то­ва и ще откриете, че това, ко­ето ис­кам да раз­ка­жа сега, съ­щес­т­ву­ва в ня­как­ва по­ве­че или по­-мал­ка сла­ба форма. Запознаваме се с един друг човек. Често пъ­ти то­ва е така, че ние си съз­да­ва­ме ед­на вът­реш­на връз­ка с то­зи човек, не­за­ви­си­мо от това, да­ли той е кра­сив или грозен, умен или глу­пав, ка­къв­то и да бъ­де той, ние се свъ- р­з­ва­ме вът­реш­но с него. Ние съв­сем не об­ръ­ща­ме вни­ма­ние на това, ка­къв е той външно: чувствуваме една връзка с него. Това е еди­ни­ят вид крайност. Другият вид е: ние се запознаваме с един човек, не чувствува- ме тази вътрешна връзка, а имаме случая да получим от него едно ин- телектуално или морално впечатление. Ние мо­жем да го опи­шем добре. Да го­во­рим вър­ху пър­вия човек, ко­га­то след то­ва се на­ми­ра­ме в ед­но общество, ко­ето съ­що го познава, то­ва е за нас не­що неприятно, има­ме чувството: неприятно ни е да говорим върху него; в отношението към него има нещо вътрешно. Другия чо­век мо­жем да опи­шем хубаво, мо­жем да кажем: той е умен или един глупак, знаем да го опишем до под-


робностите на неговия нос; обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има запознанства, ко­ито правим, ед­ва сме нап­ра­ви­ли то­ва запоз- наване, случ­ва ни се да съ­ну­ва­ме за то­зи чо­век и съ­ни­ща­та за не­го не ни на­пус­кат вече. Запознаваме се мно­го доб­ре с ня­кой друг, ежед­нев­но сме за­ед­но с него: нямаме никакви сънища за него. Нашето вът­реш­но съ­щес­т­во не е та­ка сил­но обхванато, за да съ­ну­ва­ме за него. Случаят, ня­кой да жи­вее така, как­то Гарибалди, кой­то чув­с­т­ву­ва вът­реш­на­та връз­ка и то- гава, ко­га­то не е на­ли­це ни­как­во не­пос­ред­с­т­ве­но лич­но отношение, е рядък, но и та­ки­ва слу­чаи се явяват. Защото при Гарибалди е мно­го ин- тересно, как той е на­ме­рил сво­ята пър­ва жена. Във външ­ния свят той се от­на­ся­ше така, че не про­явя­ва­ше ни­ка­къв ин­те­рес към жените. При ед­но пъ­ту­ва­не по мо­ре бли­зо до крайб­ре­жи­ята на Бразилия той на­соч­ва да­ле­ког­ле­да си към су­ша­та и виж­да там ед­но мла­до момиче. В то­зи мо­мент на не­го му ста­на ясно, че то тряб­ва­ше да ста­не не­го­ва жена. Той се от­п­ра­вя бър­зо към су­ша­та със своя кораб. Там той на­ми­ра един човек, кой­то го пос­ре­ща при­ятел­с­ки и го запитва, да­ли не ис­ка да обяд­ва в не­го­вия дом. Гарибалди се съгласява. Този чо­век бе­ше ба­ща­та на момичето, ко­ето той бе­ше ви­дял на сушата! Преди още да бъ­де под­не­сен обедът, той каз­ва на мо­ми­че­то - той го­во­ре­ше са­мо италиански, а тя са­мо пор­ту­гал­с­ки език - че то тряб­ва да бъ­де не­го­во за цял живот. Въпреки че не зна­еше езика, то го раз­б­ра и та­ка се съз­да­ва ед­на от на­й-к­ра­си­ви­те сър­деч­ни връзки. Тук е по­ка­за­но в един кра­ен случай, че съ­щес­т­ву­ва­ше не­що ка­то кар­ми­чес­ка връзка. В по­ве­де­ни­ето на же­на­та има­ше не­що героично. Тя го прид­ру­жи в не­го­ви­те сра­же­ния в Южна Америка и ко­га­то се по­лу­чи вестта, че Гарибалди е пад­нал на бой­но­то поле, оти­ва да го тър­си там на бой­ното поле. В то­ва по­ло­же­ние раж­да тя сво­ето дете. За да го стопли, за­коп­ча­ва го под дре­ха­та око­ло вра­та си.

Чрез та­ки­ва пре­раж­да­ния Гарибалди се врас­т­ва по­ве­че в живота. Жена му умира, той се ожен­ва след то­ва за друга. С та­зи вто­ра же­на той се свър­з­ва по един на­пъл­но бур­жо­азен начин; обаче тази женитба трае само един ден!

Това са неща, при ко­ито до­кос­ва­ме Кармата поч­ти с но­са си. Те ни по- казват, ко­га­то ги об­гър­нем с поглед, че по от­но­ше­ние на Кармата чо­век мо­же да се от­на­ся спря­мо дру­ги­те хо­ра по два начина. Съвършено дру­ги кар­ми­чес­ки отношения, ко­га­то чо­век чув­с­т­ву­ва вът­реш­на­та съпринадле- жност, от­кол­ко­то ко­га­то той мо­же да опи­ше дру­гия чо­век са­мо външно.

Но имен­но тогава, ко­га­то на­со­чим пог­лед вър­ху та­ки­ва кар­ми­чес­ки из- живявания, как­то то­ва за­поз­на­ва­не с друг човек, при ко­ето кра­со­та­та или гро­зо­та­та ня­ма ни­как­во значение, а ко­га­то от­вът­ре из­б­лик­ва им­пул­сът на съпринадлежността, на­ше­то вни­ма­ние е на­со­че­но към вли­яни­ето на оне­зи Същества, ко­ито аз опи­сах ка­то праучители, ко­ито и днес още


про­дъл­жа­ват да действуват, оба­че отвън, от Космоса Такива от­но­ше­ния ин­те­ре­су­ват пре­ди всич­ко те­зи лун­ни Същества и чрез та­ки­ва от­но­ше­ния и от­въд тях те взе­мат на­й-­вът­реш­но учас­тие в раз­ви­ти­ето на зем­но­то човечество.

И как­то съ­щес­т­ву­ват лун­ни Същества, та­ка съ­що съ­щес­т­ву­ват слън­че­ви Същества, ко­ито са свър­за­ни със Слънцето. Така е съ­що и при оне­зи от- ношения, при ко­ито мо­жем да опи­шем дру­гия чо­век по­ве­че външно. Тук слън­че­ви­те Същества се ин­те­ре­су­ват за това, ко­ето се за­вър­з­ва от ед­на чо­веш­ка ду­ша към дру­га чо­веш­ка душа.

Така, ко­га­то раз­г­леж­да­ме чис­то чо­веш­ки­те отношения, ние сме от­ве­де­ни пър­во на Слънцето и на Луната. И ние мо­жем да кажем: има човешки отношения, при които виждаме действието на Луната, и такива, при които виждаме действието на Слънцето. И та­ка сте­пен по сте­пен ние сме на­со­че­ни от Земята към Космоса.

Днес ние мо­жах­ме са­мо да за­поч­нем то­ва разглеждане, а ут­ре и в след­ва­щи­те сказ­ки ще го продължим.




Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница