Цикъл от 16 сказки

И две­те ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти се пре­ро­ди­ха от­но­во в сре­да­та на Средновеко- вието, а имен­но се­га ка­то съп­ру­жеска двойка. Някогашният соб­с­т­ве­ник на ро­би се пре­ро­ди ка­то мъж, а над­зи­ра­те­лят на ро­би ка­то жена. Този мъж в сре­да­та на Средновековието, кой­то бе­ше пре­ро­де­ни­ят ня­ко­га­шен соб­с­т­ве­ник на роби, бе­ше на един вид служ­ба в ед­на община, ко­ято

Да, та­ка сто­ят нещата. Ние тряб­ва да гле­да­ме та­ки­ва не­ща не са­мо със су­хия разум, а тряб­ва да ги гле­да­ме със сърцето, с чув­с­т­во и любов, но така, че чувството, сър­це­то и лю­бов­та да ста­нат та­ка яс­ни и светли, как­то ина­че е са­мо умът и как­то мо­же да се раз­вие са­мо ис­тин­с­ко познание. Умът мо­же да раз­ви­ва са­мо об­ра­зи­те на външ­ния свят, и ко­га­то ня­кой вярва, че мо­же да стиг­не до не­що дру­го ос­вен до об­ра­зи­те на при­ро­да­та, той се заблуждава. Ние мо­жем да има­ме то­ва дру­го­то ед­ва тогава, ко­га­то сърцето, чув­с­т­во­то и лю­бов­та се пре­вър­нат в си­ли на познанието. Само чрез това, че се пре­на­ся­ме по по­со­че­ния на­чин в ми­на­ло­то в кар­ми­чес­ко­то развитие, са­мо чрез то­ва ние сти­га­ме до там, пос­те­пен­но да се вра­бо­тим в един въз­г­лед на онова, как дейс­т­ву­ва Кармата. Ето за­що това, ко­ето се на­ми­ра в та­ки­ва обяс­не­ния вър­ху Кармата, тряб­ва да об­х­ва­не це­лия човек.

Видите ли, те­зи не­ща тряб­ва да дойдат вече: душата да се вживее по вътрешен начин в Антропософското Движение. Аз не­от­дав­на бях дейс­т­ви­тел­но дъл­бо­ко развълнуван. Това, ко­ето се­га Ви из­не­сох вър­ху Пе- сталоци, аз тряб­ва­ше да го из­не­са и в Дорнах и след то­ва бях пос­та­вен в по­ло­же­ни­ето да по­се­тя за­ед­но с един друг член на Дорнахския Прези- диум ед­но уч­реж­де­ние в Базел. Там в ча­кал­ня­та има­ше ед­на картина, ед­-
на из­вес­т­на картина, ко­ято ви­дя съ­що и другият, кой­то бе­ше с мене, ко­ято той бе­ше виж­дал чес­то пъти: как песталоци се държи с децата. Обаче то­зи при­ятел от езо­те­рич­ния Президиум в Дорнах бе­ше дъл­бо­ко раз­въл­ну­ван от те­зи кар­ти­на и каза: когато гледаме картината, която е взета от съществото на песталоци, положението не е могло да се слу- чи по друг начин освен така, както всичко това е описано от Антропо- софията. Видите ли, то­ва са нещата, ко­ито чес­то пъ­ти тряб­ва да бъ­дат налице, ко­ито дейс­т­ви­тел­но би­ха мог­ли да ни пре­не­сат в това, ко­ето ид­ва от ан­т­ро­по­соф­с­ки­те разбирания, мо­гат да ни на­ка­рат да из­жи­ве­ем не­пос­ред­с­т­ве­но те­зи разбирания. Ето за­що обяс­не­ни­ята вър­ху Кармата, ко­ито се­га мо­жах да из­ло­жа пред Вас за мое го­ля­мо удоволствие, не мо­гат да пре­тен­ди­рат са­мо за това, да бъ­дат раз­б­ра­ни интелектуално, а всичко, ко­ето бе обяс­не­но през те­зи дни, апе­ли­ра не са­мо към Вашия интелект; то апелира към вашето сърце, към цялата ваша душа. И ед­ва ко­га­то ще об­гър­не­те онова, ко­ето аз ка­зах вър­ху пре­раж­да­не­то на ис­то­ри­чес­ки­те личност, вър­ху раз­г­леж­да­не­то на от­дел­на­та Карма, вър­ху дейс­т­ви­ето на съ­ня и на буд­но­то със­то­яние в раз­ви­ти­ето на Кармата, и ще ос­та­ви­те то­ва да дейс­т­ву­ва във Вашето сър­це и във Вашата душа, то­га­ва от те­зи раз­г­леж­да­ния ще мо­же да се ро­ди ед­но об­шир­но раз­би­ра­не за дейс­т­ви­ята на Кармата в от­дел­ни­те чо­веш­ки личности.

Това въз­дейс­т­вие на онова, ко­ето днес на дра­го сър­це се при­ема инте- лектуалистично, то­ва не­го­во дейс­т­вие в це­лия човек, то е един­с­т­ве­но това, ко­ето мо­же да по­мог­нем на на­ша­та об­х­ва­на­та в упа­дък цивилиза- ция. Какво каз­ва ори­ен­та­ле­цът вър­ху за­пад­ния човек? Днес ори­ен­та­ле­цът ня­ма ни­как­ва духовност, ко­ято ние да мо­жем прос­то да приеме, а ед­на духовност, ко­ято в древ­ни вре­ме­на дейс­т­ви­тел­но про­ник­ва­ше дъл­бо­ко в ду­хов­ния свят. От то­ва той има ве­че са­мо следи, оба­че все пак в ду­ша­та си има чув­с­т­во­то за това, ко­ето ня­ко­га е съ­щес­т­ву­ва­ло на изток: едно съжителство с духа, който живее във всички неща. Това има он- зи, кой­то не из­па­да в материализъм. Един от те­зи ориенталци, кой­то има­ше имен­но ед­но чув­с­т­во за съ­щес­т­ве­но­то на жи­ве­еща­та в из­точ­на­та мъд­рост духовност, каза, ко­га­то хвър­ли пог­лед вър­ху за­пад­на­та цивили- зация: кое е присъщо на тази цивилизация? Присъщо на та­зи ци­ви­ли­за­ция е, че тя има са­мо фасада, а ня­ма ни­как­ви ос­нов­ни стени. Фасадата е пос­та­ве­на не­пос­ред­с­т­ве­но вър­ху земята, но лип­с­ват ос­нов­ни­те стени. И то­зи ори­ен­та­лец про­дъл­жа­ва по-нататък: да, всъщност във всичко, кое- то принадлежи на неговата цивилизация, почти във всичко западният човек изхожда от своя Аз, от Аза затворен в един единствен земен жи- вот, от това, което действува така, че, така както хората го въз- приемат, то няма никаква действителност. То е ед­на дейс­т­ви­тел­ност

са­мо тогава, ко­га­то из­ле­зе от се­бе си и во­ди в ре­ду­ва­щи­те се зем­ни съ- ществувания.

Стоенето в ре­ду­ва­щи­те се зем­ни съществувания, то­ва счи­та ори­ен­та­ле­цът за ос­нов­ни стени, а ос­та­ва­не­то вът­ре в Аза, та­ка как­то той е зат­во­рен меж­ду раж­да­не­то и смъртта, той го счи­та за фасада. Не ви­дях­ме ли ние днес, че ко­га­то чо­век про­ник­не със своя пог­лед в духовното, той от­но­во ще виж­да в миналото? Когато от­но­во на­соч­ва­ме пог­лед към кар­ми­чес­ко­то раз­ви­тие в ма­ги­чес­кия смисъл, той тряб­ва да се опи­ра вър­ху глед­на­та точ­ка на ре­ду­ва­щи­те се зем­ни съществувания. Тогава Азът би­ва разши- рен, то­га­ва Азът не ще бъ­де ве­че егоистичен. Ориенталецът казва, че ев­ро­пе­ецът мо­же да на­ме­ри Аза са­мо в рам­ки­те на раж­да­нето и смъртта; това той нарича егоизмът на европейците. Ето за­що той казва: европе- ецът, въобще западната цивилизация, има фасада, а няма никакви ос- новни стени, и ако продължава все така, западната цивилизация да остава да стои при Аза, който живее между раждането и смъртта, тогава един ден може да настъпи състоянието, отделните камъни на фасадата да рухнат, защото тя няма никакви основни стени. Всъщ- ност в мно­го ду­ши на из­точ­ни­те хора, по­не­же те жи­ве­ят в имагинации, се е ро­ди­ла та­зи кар­ти­на за рух­ва­щи­те от фа­са­да­та камъни, за­що­то тя ня­ма ни­как­ви ос­нов­ни стени. Именно вник­ва­не­то в та­ки­ва неща, как­ви­то ние раз­г­ле­дах­ме през те­зи дни, да­ва от­но­во ос­нов­ни­те стени, во­ди вън и над обик­но­ве­на­та фасада. Насочването на пог­ле­да вър­ху Кармата, ко­ято во­ди от един зе­мен жи­вот в друг зе­мен живот, то­ва из­веж­да чо­ве­ка вън от не­го­ва­та ог­ра­ни­че­на деятелност, дви­же­ща се са­мо в един зе­мен жи- вот.