Цикъл от 16 сказки

СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА

В те­че­ние на на­ши­те раз­г­леж­да­ния ние пос­те­пен­но ще пре­ми­нем към онова, ко­ето мо­же да оз­на­ча­ва Кармата в от­дел­ния чо­веш­ки живот, въп­ре­ки че и тук аз ви­на­ги ще на­соч­вам пог­ле­да към оп­ре­де­ле­ни кар­ми­чес­ки връзки, ко­ито са се яви­ли чрез личности, ко­ито са ста­на­ли ви­ди­ми в историята. Защото съ­що и на­й-д­реб­но­то нещо, ко­ето тряб­ва да ни ин­те­ре­су­ва в на­ша­та Карма, ко­ето тряб­ва да ни за­ся­га отблизо, се ос­вет­ля­ва по не­об­хо­ди­ми за нас начин, ко­га­то на­со­чим пог­ле­да вър­ху об­шир­ни­те ис­то­ри­чес­ки яв­ле­ния на Кармата.

Първо бих ис­кал да обър­на вни­ма­ни­ето Ви вър­ху това, че, за да се доб­ли­жим до чувството, до усе­та за ед­но съ­щес­т­ву­ва­не на Кармата, съв­сем не е не­об­хо­ди­мо да има­ме ня­как­ви яс­но­вид­с­ки дарби. Без съм­не­ние, за да об­гър­нем с пог­лед всич­ки­те връз­ки на кар­ми­чес­ки­те закономерности, е не­об­хо­ди­мо яс­но­виж­да­не­то и ня­кои не­ща от онова, ко­ето аз из­не­сох тук през из­ми­на­ли­те дни, мо­гат да се до­би­ят са­мо чрез ед­но та­ко­ва ясно- виждане. Обаче пъ­тят към та­ко­ва яс­но­виж­да­не се проправя, бих мо­гъл да кажа, чрез чувството, чрез яс­но­то чув­с­т­во за Кармата, ко­ето мо­же да се ро­ди във вся­ка от­дел­на чо­веш­ка душа, във все­ки от­де­лен чо­веш­ки живот, ко­га­то то­зи чо­веш­ки жи­вот не ми­на­ва по­вър­х­нос­т­но пок­рай не­ща­та и пог­ле­дът не е на­со­чен са­мо вър­ху външ­ни­те сен­за­ци­он­ни съби- тия, а ко­га­то то­зи чо­веш­ки жи­вот мо­же да до­бие не­що поз­во­ля­ва­що ни да об­г­ръ­ща­ме с пог­ле­да по­-­ин­тим­ни­те из­жи­вя­ва­ния на съществувание- то, да про­ник­нем те­зи из­жи­вя­ва­ния с на­ши­те чув­с­т­ва и бла­го­да­ре­ние на то­ва да си съз­да­дем са­ми един вид пред­чув­с­т­вие за това, как оп­ре­де­ле­ни съд­бов­ни връз­ки съ­щес­т­ву­ват в живота, връзки, ко­ито по­каз­ват чрез тях­на­та соб­с­т­ве­на същина, че те не мо­гат да въз­ник­нат в един един­с­т­вен зе­мен жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смъртта.

Нека раз­г­ле­да­ме начина, по кой­то мо­жем да срещ­нем хо­ра в живота. От на­ша­та сре­ща с хо­ра в жи­во­та за­ви си мно­го го­ля­ма част от на­ша­та съд­ба в живота. Ние сре­ща­ме един, сре­ща­ме друг човек. Това, ко­ето из­жи­вя­ва­ме за­ед­но с него, има ре­ша­ва­що зна­че­ние за на­ше­то съществуване. И имен­но в то­ва об­що из­жи­вя­ва­не с хо­ра в ед­ни или дру­ги от­но­ше­ния на жи­во­та за ед­но вни­ма­тел­но наб­лю­де­ние ще се по­ка­же ясно, че Карма та аб­со­лют­но не про­ти­во­ре­чи на това, ко­ето но­сим в се­бе си ка­то на­ше чув­с­т­во за свобода, ка­то на­ше чув­с­т­во за онова, ко­ето в на­ша­та дейност е свър­за­но със сво­бод­ни решения. Първо ка­то де­те ние сме пос­та­ве­ни в съ­щес­т­ву­ва­не­то в един та­къв пе­ри­од на живота, в кой­то не мо­же да ста­ва ду­ма за свобода, що се ка­сае за зем­ния импулс, за зем­ния подтик. И все пак, кол­ко мно­го не­ща за­ви­сят от начина, по кой­то ние сме пос­та­ве­ни ка­то де­те в съществуването! Какви спо­соб­нос­ти би­ват съ­бу­де­ни от

А се­га да взе­мем след­ния случай: срещаме в живота един човек. Ясно мо­же да бъ­де ус­та­но­ве­на разли­ка­та меж­ду еди­ния вид срещи, ко­ито има­ме с хората, и дру­гия вид та­ки­ва срещи. Може да се слу­чи така, че в то­зи зе­мен жи­вот да срещ­нем за пър­ви път един чо­век и вед­на­га да има­ме чувството, че меж­ду на­ша­та ду­ша и ду­ша­та на то­зи чо­век се прос­ти­ра един мост, кой­то ни свързва. И мо­же да бъ­де на­пъл­но та­ка, да чув­с­т­ву­ва­ме сил­но за то­зи човек, и мо­же би да не се ин­те­ре­су­ва­ме по-отблизо, как из­г­леж­да той, да­ли е кра­сив или грозен, да­ли има при­ятен или неп­ри­ятен вид. Онова, ко­ето ни прив­ли­ча към то­зи човек, се на­ди­га от на­ша­та вътрешност, ние раз­ви­ва­ме сим­па­тич­ни чувства. В еди­ния или в дру­гия слу­чай мо­же да бъ­де така, че да раз­ви­ем чув­с­т­ва на антипатия, ко­ито всъщ­ност за­ви­сят са­мо от това, че сме дош­ли в бли­зост до то­зи чо­век и сме осъзнали, че той е тук; но това, което чувствуваме за него, не зависи от впечатлението, което той ни прави чрез неговите дейст- вия и неговите думи, които първо ни казва. Такива из­жи­вя­ва­ния се пос­та­вят в зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­не ка­то го­ле­ми въп­ро­си­тел­ни знаци, ка­то об­шир­ни проб­ле­ми на живота, ко­ито дейс­т­ви­тел­нос­т­та ни поставя. И то­га­ва се случ­ва така, че съв­сем не из­пит­ва ме стре­меж да размишляваме, ко­га­то пра­вим ед­на та­ко­ва запознанство: какъв е човекът, какво прави той? Всичко, ко­ето ни прив­ли­ча към него, се сгъс­тя­ва та­ка да се ка­же в сбор от чувства, в сбор от вът­реш­ни из­жи­вя­ва­ния и из­пъл­ва­не на на­ше­то ду­шев­но състояние, по от­но­ше­ние на ко­ито съв­сем не из­пит­ва­ме пот­реб­ност да ги оп­рав­да­ем чрез това, ко­ето той върши.

Обаче съ­щес­т­ву­ват и друг род сре­щи с хора, при ко­ито в нас не се на­ди­га ни­как­во та­ко­ва чувство. Но те­зи хо­ра за­поч­ват да ни интересуват, без всъщ­ност да чувствуваме, че е на­ли­це оно­ва дъл­бо­ко про­ник­ва­ща в ду­ша­та чер­та на сим­па­тия и антипатия. Хората ни интересуват. Ние из­пит­ва­ме стре­меж да видим, да­ли те са добри, лоши, доброжелателни, зложе- лателни, да­ли имат спо­соб­ност или ня­мат ни­как­ви способности. И във вре­ме­то ид­ва­що след та­ко­ва за­поз­нан­с­т­во се по­каз­ва - да речем, ко­га­то срещ­нем някого, с ко­го­то го­во­рим за съ­щия чо­век - че се чув­с­т­ву­ва­ме под­бу­де­ни да раз­го­ва­ря­ме вър­ху то­зи човек. Ние на дра­го сър­це се ос­ве­до­мя­ва­ме за него, кой е той, в как­ви ус­ло­вия на жи­во­та е пос­та­вен и т.н., ин­те­ре­су­ва­ме се за това, ко­ето е свър­за­но външ­но с него. При хо­ра­та от
пър­вия род мо­же да­же да се слу­чи да ни бъ­де из­вън­ред­но неприятно, ако срещ­нем един друг човек, кой­то съ­що ги поз­на­ва и кой­то вед­на­га за­поч­ва да бъб­ри за тях. Ние не ис­ка­ме ни­как да го­во­рим за те­зи хора. Когато ни се случ­ва не­що по­доб­но в жи­во­та - и ду­хов­но­-на­уч­ни­те ме­то­ди се ста­ра­ят да про­ник­нат за по­доб­ни тай­ни - ус­та­но­вя­ва се, ако при та­ки­ва сре­щи в нас се на­ди­га не­обяс­ни­ми чув­с­т­ва на сим­па­тия и антипа- тия, че в ми­на­ло­то сме би­ли свър­за­ни по ня­ка­къв на­чин кар­ми­чес­ки с та­ки­ва хо­ра и че онова, ко­ето сме има­ли об­що с тях, всъщ­ност през це­лия ни жи­вот е на­соч­ва­ло пъ­ти­ща­та ни така, че в да­ден мо­мент да ги срещ­нем в живота. И онова, ко­ето сме има­ли об­що с тях в ми­на­ли­те времена, то офор­мя на­ши­те чувства, на­ши­те усе­ща­ния спря­мо тях. И те­зи усе- щания, те­зи чув­с­т­ва са меродавни, а не това, да­ли чо­ве­кът е кра­сив или грозен, доб­ро­же­ла­те­лен или зложелателен. Именно ко­гато съв­сем яс­но чув­с­т­ву­ва­ме не­що подобно, ду­хов­но­на­уч­но­то из­с­лед­ва­не ни ос­вет­ля­ва вър­ху въп­ро­са и ние намираме, че то­ва чув­с­т­во се обяс­ня­ва чрез онова, ко­ето ду­хов­но­на­уч­но­то из­с­лед­ва­не мо­же да ни ка­же вър­ху об­ра­зу­ва­на­та в ми­на­ло­то Карма. И ние ще на­ме­рим това, ко­ето казвам, пот­вър­де­но още и чрез ня­кои дру­ги неща.

Когато спим, ние се на­ми­ра­ме вън от на­ше­то фи­зи­чес­ки и етер­но тела, ние сме с на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло и с на­шия Аз в ду­хов­ния свят, а на­ше­то етер­но и фи­зи­чес­ко те­ла ос­та­ват да ле­жат в леглото, от­де­ле­ни всъщ­ност от ис­тин­с­ко­то ду­хов­но­-ду­шев­но същество. Тогава за на­ше­то обик­но­ве­но съз­на­ние въз­ник­ват сънищата. Но не ста­ва ли та­ка - за­дай­те си то­зи въп­рос при ед­но ин­тен­зив­но са­мо­наб­лю­де­ние - че след ка­то сме има ли сре­ща с един човек, ко­ято сре­ща е съ­бу­ди­ла в нас усе­ща­ния и чувства, ние вед­на­га за­поч­ва­ме да има­ме вся­как­ви съ­ни­ща за то­зи човек? Ние мо­жем лес­но да съ­ну­ва­ме за един или друг човек. Това показва, че то­зи чо­век е свър­зан с на­ше­то ду­хов­но­-ду­шев­но същество, ко­ето е ми­на­ло за­ед­но с не­го през мно­го зем­ни съществувания, или през по­ве­че зем­ни съществу- вания, или през ед­но зем­но съществуване, че то­ва на­ше ду­хов но­-ду­шев­но същество, ко­ето сме ние сега, на­ши­ят Аз и на­ше­то ас­т­рал­но тяло, има не­що об­що с то­зи човек. Срещаме дру­ги хора, с ко­ито ни съ­би­ра на­ша­та про­фе­сия или не­що подобно. Те ни ин­те­ре­су­ват по начина, кой­то опи- сах. Случва се да­же да има­ме мно­го ра­бо­та с тях; животът ни поставя първо до тях, но ние не можем да сънуваме за тях. Ние не мо­жем това, съ­ни­ща не идват. Тогава ние сме свър­за­ни с тях са­мо в то­зи жи­вот на Земята и връз­ка­та се ус­та­но­вя­ва пър­во чрез онова, ко­ето свър­з­ва ду­хов­но­-ду­шев­но­то ес­тес­т­во на чо­ве­ка с фи­зи­чес­ко­то и етерното. И по­не­же в то­зи интерес, кой­то проявяваме, кой­то е свър­зан с външ­на­та де­ятел­ност и с външ­ния изглед, учас­т­ву­ват пре­дим­но на­ше­то фи­зи­чес­ко и на­ше­то етер­но тяло, а през вре­ме на съ­ня те ос­та­ват да ле­жат в леглата, до­ка­то

Ние видяхме, как та­зи Карма се изтъкава, как в из­тъ­ка­ва­не­то на та­зи Карма ра­бо­ти про­дъл­жи­тел­но вре­ме онова, ко­ето из­жи­вя­ва­ме об­що с ви- с­ши­те ду­хов­ни Същества меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Обаче ко­га­то размислите, как­во бе ка­за­но тук във връз­ка със за­ко­но­мер­нос­т­та на Кармата, то­га­ва ще тряб­ва да кажете: хората биват събирани чрез земния живот; онова, което ги събира в земния живот, ги свързва също кармически. След то­ва те ми­на­ват за­ед­но през жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и имен­но там те из­г­раж­дат за­ед­но с вис­ши­те Същест- ва тях­на­та Карма за след­ва­щия зе­мен живот. Какво след­ва от то­ва за зем­ния жи­вот на чо­ве­ка взет изцяло? Взето из­ця­ло от то­ва следва, че хо- рата, ко­ито са за­ед­но за един зе­мен живот, в след­ва­щия зе­мен жи­вот от­но­во ще се стре­мят да се съ­бе­рат заедно, по­не­же те са за­вър­за­ли ве­че по­меж­ду си Карма. Те от­но­во ще сло­жат ос­но­ва­та на кар­ми­чес­ки­те връзки, от­но­во ще ми­нат през жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не - оба­че то­ва ги свър­з­ва се­га по­-сил­но за­ед­но - за да по­тър­сят от­но­во един общ зе­мен живот. По то­зи на­чин се по­лу­ча­ва за­бе­ле­жи­тел­но­то положе- ние, че всъщ­ност в те­че­ние на зем­но­то раз­ви­тие хо­ра­та жи­ве­ят гру­по­во ед­ни с други. Така е в действителност. Ако пос­та­вим то­ва схе­ма­тич­но пред на­шия поглед, то се пред­с­та­вя така: времето изтича; определена група хора, която в дадено време живее заедно и хората от тази група се свързват едни с други кармически, тази група хора се явява отново на Земята, след като е минала през живота между смъртта и едно ново раждане. Една чо­веш­ка група, ко­ято се свър­з­ва кармически, се явя­ва от­но­во за­ед­но на Земята; една трета група също. И по­не­же вре­ме­на­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не са мно­го по-дълги, от то­ва след- ва, че всъщ­ност по­-го­ля­ма част от хо­ра­та се сре­щат са­мо меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и че хората, ко­ито са осо­бе­но свър­за­ни по­меж­ду си кармически, ми­на­ват гру­по­во през раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то и пос­то­ян­но и пос­то­ян­но от­но­во се сре­щат на Земята. Това е съ­що правилото. По пра­ви­ло е така, че на Земята ние не се сре­ща­ме с хора, ко­ито са би­ли въп­лъ­те­ни на Земята във вре­ме раз­лич­но от нашето.

Видите ли, ние уз­на­ва­ме това, ко­га­то при ду­хов­но­то раз­г­леж­да­не на све­та се за­дъл­бо­чим дейс­т­ви­тел­но в съ­би­ти­ята на чо­веш­ки­те връзки. Ако раз­миш­ля­ва­ме без­п­рис­т­рас­т­но вър­ху живота, ние сти­га­ме ве­че до там,
да на­ме­рим пот­вър­ж­де­ние на те­зи неща, ко­ито каз­вам от ед­но ду­хов­но наблюдение. Както знаете, през мо­ята мла­дост аз дъл­го вре­ме се за­ни­ма­вах с Гьоте. Тъй ка­то ду­хов­но­то за­ни­ма­ние с Гьоте ми бе­ше дъл­бо­ко присърце, аз чес­то тряб­ва­ше да си за­да­вам въпроса: какво би било, ако бих бил един съвременник на Гьоте? Външно пог­лед­на­то по­доб­но не­що би из­г­леж­да­ло оча­ро­ва­тел­но за някого! Когато ха­рес­ваме Гьоте, ко­га­то е удо­вол­с­т­вие това, ко­ето той е създал, ко­га­то из­пол­зу­ва­ме ед­на част от на­шия живот, да го обясняваме, да го тълкуваме, не тряб­ва ли да ни дой­де мисълта, че би тряб­ва­ло да бъ­де оча­ро­ва­тел­но да сме жи­ве­ли във Ваймар, ко­га­то и са­ми­ят Гьоте е жи­вял и мо­же би да мо­жем да го­во­рим с него? Обаче то­ва е са­мо ед­но по­вър­х­нос­т­но разглеждане, ко­ето вед­на­га би­ва коригирано, ко­га­то се за­дъл­бо­чим по­-точ­но в то­зи въпрос. Поне аз си ка­зах ми­съл­та да съм жи­вял за­ед­но с Гьоте би би­ла всъщ­ност съв­сем непоносима. За що­то за ме­не Гьоте е ста­нал та­ка це­нен имен­но чрез това, че всичко, ко­ето той е оставил, е би­ло налице, че то е дейс­т­ву­ва­ло оп­ре­де­ле­но време, че ние от­но­во сме мог­ли да го по­тър­сим от ду­хов­ни­те глъ­би­ни на ми­ро­во­то развитие. И по­ло­же­ни­ето е това: не би било никак поносимо да съм живял едновременно с Гьоте! Само ко­га­то об­гър­нем с пог­лед кон­к­рет­но­то отношение, ко­ето има­ме ка­то ро­де­ни след него, и ко­га­то след то­ва пре­ми­нем към по­-тън­ки­те връз­ки на ду­шев­но­то имен­но в един та­къв случай, в кой­то прис­тъп­ва­ме към ед­на личност, с ко­ято не жи­ве­ем едновременно, с ко­ято следователно не мо­же да ни съ­бе­ре не­пос­ред­с­т­ве­но ед­на Карма на живота, а в кой­то слу­чай са на­ли­це зап­ле­те­ни кар­ми­чес­ки отношения, то­га­ва ду­хов­но­то наб­лю­де­ние ни показва: ако бихме живели заедно и едновременно с една такава личност, тя би действувала върху нашата душа като отрова. Аз зная, че с то­ва е ка­за но много, но то е така. Ние ни­как не бих­ме мог­ли да се за­дър­жим свър­за­но в на­ше­то вът­реш­но ду­шев­но състояние, ако бих­ме би­ли съв­ре­мен­ни­ци на та­зи личност.

Взето съ­що изцяло, чрез ед­но та­ко­ва раз­г­леж­да­не пог­ле­дът за чо­веш­кия живот, за вът­реш­на­та ис­ти­на и за вът­реш­на­та връз­ка на чо­веш­кия жи­вот се изостря. Тогава ние не го­во­рим ве­че об­що неопределено. Ние съв­сем не ще бъ­дем съб­лаз­не­ни да из­пад­нем в ед­но об­що фра­зе­оло­гич­но гово- рене: "О, ако бих живял и аз тогава!" Когато пра­вил­но обяс­ня­ва­ме Кар- мата, тя ни зат­вър­дя­ва в от­но­ше­ние на на­шия живот, пос­та­вя ни съ­що на оно­ва място, къ­де­то жи­ве­ем в на­ше­то зем­но съществуване. А с то­ва се по­каз­ва ве­че ис­тин­с­кия съд­бов­ния ха­рак­тер на Кармата. Този ха­рак­тер изпъква, ко­га­то за­поч­ва­ме да раз­миш­ля­ва­ме вър­ху това, защо сме влез­ли в зем­ния жи­вот в ед­на оп­ре­де­ле­на епоха. До та­зи епо­ха ни е до­ве­ло име- н­но об­с­то­ятел­с­т­вото, че сме при­гот­ви­ли на­ша­та Карма за­ед­но с дру­ги

ду­ши с ко­ито сме свър­за­ни кармически, при­гот­ви­ли сме я за епохата, ко­га­то сли­за­ме във фи­зи­чес­ко­то зем­но съществуване.

Това, ко­ето се­га обяс­них е правило, оба­че в ду­ха всич­ко е индивидуал- но. Правилата имат сво­ето значение, оба­че не така, че тряб­ва да ги счи­та­ме за принципи. Който е един дреб­нав догматик, кой­то взе­ма пра­ви­ла­та така, че те не мо­гат да имат ни­как­во изключение, той всъщ­ност ни­ко­га не мо­же да про­ник­не в ду­хов­ния свят. Защото в ду­хов­ния свят не­ща­та са съ­вър­ше­но раз­лич­ни от те­зи във фи­зи­чес­кия свят. Даже и на­й-прос­ти­те не­ща в ду­хов­ния свят се раз­ли­ча­ват от те­зи във фи­зи­чес­кия свят. Бих ис­кал да Ви дам един при­мер за това. Какво по­-­яс­но би мог­ло да бъ­де за един човек, кой­то жи­вее във фи­зи­чес­кия свят, ос­вен об­ща­та ма­те­ма­ти­чес­ка аксиома: цялото е по-голямо от всяка една от неговите части, или: правата е най-краткия път между две точки. Трябва ня­кой да е побъркан, ако той би ис­кал да оспори, че ця­лото не е по­-го­ля­мо от вся­ка ед­на от не­го­ви­те части. Такива не­ща се на­ри­чат аксиоми, за­що­то те са ис­тин­ни чрез са­ми­те се­бе си ни­то са способни, ни­то се нуж­да­ят от ня­как­во доказателство. Така гла­си формулата. Така е и с изречението: правата е най-краткия път между две точки. Обаче и две­те из­ре­че­ния не са ве­че ва­лид­ни в ду­хов­ния свят. В ду­хов­ния свят е ва­лид­но да­же изречението: цялото е винаги по-малко от всяка една от неговите час- ти. И ние на­ми­ра­ме то­ва пот­вър­де­но да­же в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во Кога- то наб­лю­да­ва­те имен­но ду­хов­на­та същ­ност на Вашето фи­зи­чес­ко съ­щес­т­во в ду­хов­ния свят, тя е приб­ли­зи­тел­но тол­ко­ва го­ля­ма - в дейс­т­ви­тел­ност мал­ко по-голяма, но е приб­ли­зи­тел­но тол­ко­ва голяма, кол­ко­то сте го­лям Вие са­ми­те във фи­зи­чес­кия свят. Обаче ко­га­то раз­г­леж­да­те Ваши- те бе­ли дро­бо­ве или Вашия че­рен дроб в ду­хов­ния свят, те са грамадни, великански, и въп­ре­ки то­ва са час­ти на не­що малко. Тук ние тряб­ва да се на­учим да из­ме­ним на­ше­то мислене. В ду­хов­ния свят пра­ва­та съв­сем не е най- крат­ки­ят път меж­ду две точки, а нап­ро­тив тя е на­й-­дъл­гия път, за­що­то ко­га­то в ду­хов­ния свят оти­ва­ме от ед­на точ­ка към друга, то­ва ста­ва по съ­вър­ше­но друг начин. Във фи­зи­чес­кия свят ра­бо­та­та вър­ви пе- дантично: този път е дълъг, този път е по-дълъг, онзи път е най-къси- ят: правата. В ду­хов­ния свят не е така, а там вър­ве­не­то "направо" съз­да­ва та­ки­ва го­ле­ми трудности, че все­ки един от кри­ви­те пъ­ти­ща е по­-к­ра­тък от­кол­ко­то правия. Ето за­що там ня­ма ни­ка­къв сми­съл да казваме: правата е най-краткият път между две точки - защото фактически тя е най-дългият път.

Ние тряб­ва да се за­поз­на­ем на­пъл­но с това, че в ду­хов­ния свят всич­ко е раз­лич­но от това, ко­ето е във фи­зи­чес­кия свят. Ето за­що хо­ра­та тол­ко­ва труд­но се спра­вят с тех­ни­те упражнения, ко­ито из­пъл­ня­ват мно­го вярно, ето за­що хо­ра­та труд­но се из­ди­гат с тех­ни­те уп­раж­не­ния в ду­хов­ния
свят, за­що­то с тех­ния раз­съ­дък се при­дър­жат към та­ки­ва предразсъдъци, че ця­ло­то е по­-го­ля­мо от не­го­ви­те части, или пра­ва­та е на­й-к­рат­ки­ят път меж­ду две точки. Така е с аксиомите. Обаче ние тряб­ва да от­вик­нем съ­що от всич­ки дру­ги ис­ти­ни за фи­зи­чес­кия свят, щом ис­ка­ме да про­ник­нем в ду­хов­ния свят. И та­ка е именно, че в ду­хов­ния свят не мо­же да има ни­как­ви принципи, а всич­ко е индивидуално. Ние тряб­ва да се на­учим да поз­на­ва­ме вся­ко не­що за са­мо­то него. Това ужас­но ло­ги­чес­ко свързване, резюмираме, то­ва да­ва­не на об­щи пра­ви­ла ни­как не съ­щес­т­ву­ва в ду­хов­ния свят. Така ес­тес­т­ве­но съ­що и та­зи истина, въп­ре­ки че тя е ед­на ис­ти­на и е ва­лид­на взе­та изобщо, а именно: че хората минават през развитието на земния живот групово - тя все пак се нарушава. И имен­но тогава, ко­га­то се нарушава, ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме ней­но­то значение. Нека по­ка­жем един при­мер и за това.

Моля да бъ­да извинен, че то­ва са при­ме­ри от моя соб­с­т­вен живот. За- щото, как бих­те мог­ли да поз­на­ва­ме по­-доб­ре и по­-точ­но примери, ко­ито се от­на­сят за та­ки­ва неща, ос­вен ко­га­то те са имен­но при­ме­ри от соб­с­т­ве­ния ни живот? Ние сме по­то­пе­ни в те­зи при­ме­ри с на­ша­та инди- видуалност. При опи­са­ни­ето на моя жи­вот аз обър­нах вни­ма­ни­ето вър­ху ед­ни учи­тел по геометрия, кой­то имах при мо­ето следване. Този учител ми бе­ше бли­зък не са­мо ко­га­то бях ученик, но съ­що и след това. И за ме­не бе­ше ве­че интересно, да прос­ле­дя не­го­ва­та Карма, връз­ки­те на не­го­вия живот. Аз имах за геометрията, как­то се казва, из­вън­ред­но го­ля­ма сла­бост Още ко­га­то бях на 9 години, ед­на кни­га по геометрия, ко­ято по­лу­чих от моя учител, кой­то ме счи­та­ше за още да­ле­че не­уз­рял да се за­поз­ная с не­що подобно, ми съз­да­де ис­тин­с­ко щастие. Да се запозная, че три­те ъгъ­ла на един три­ъгъл­ник пра­вят 180 градуса, ми се стру­ва­ше из­вън­ред­но ощас­т­ли­вя­ва­що на мо­ите 9 години. Но след то­ва в гим­на­зи­ята аз имах то­зи учи­тел по геометрия, кой­то бе­ше дейс­т­ви­тел­но ед­на за­бе­ле­жи­тел­на личност, за­що­то той бе­ше всъщ­ност це­ли­ят геометрия, но по един твър­де осо­бен на­чин: дискриптивна, конструктивна геометрия. Когато пре­ми­нах в по­-гор­ни­те класове, стиг­нах до та­ка на­ре­че­на­та ана­ли­тич­на геометрия, аз тряб­ва­ше да на­уча всичко, ко­ето се изу­ча­ва от ана­ли­тич­на­та геометрия, от други, за­що­то мо­ят учи­тел по ге­омет­рия не раз­би­ра­ше ни­що от това. Той бе­ше един от­ли­чен строител, пос­т­ро­ява­ше всич­ко и пра­ве­ше го­ля­мо впечатление. И аз имах го­лям нап­ре­дък имен­но в ге­омет­ри­ята имен­но по­ра­ди това, че го оби­чах из­вън­ред­но много. За ме­не бе­ше ви­на­ги един лю­бим час, ко­га­то в кла­са вли­за­ше то­зи учи­тел и раз­ви­ва­ше по свой на­чин не­го­ва­та геометрия.

Понеже за­па­зих своя ин­те­рес към него, по­-къс­но аз не мо­жех да сто­ря другояче, ос­вен да раз­миш­ля­вам вър­ху от­но­ше­ни­ята на не­го­вия живот. Но ко­га­то ис­ка­ме да из­с­лед­ва­ме Кармата, ра­бо­та­та се пред­с­та­вя та­ка, че
ние не мо­жем да я из­с­лед­ва­ме, ко­га­то на­соч­ва­ме пог­лед вър­ху оче­бий­ни­те от­но­ше­ния на живота. Ако аз бих на­со­чил пог­лед са­мо вър­ху това, че той бе­ше един от­ли­чен учи­тел по геометрия, ако бих на­со­чил пог­лед вър­ху всичко, ко­ето той мо­же да прави, ни­ко­га не бих стиг­нал до връз­ки­те на не­го­ва­та Карма. Обаче във връз­ка с це­лия не­гов жи­вот на ме­не ми нап­ра­ви дъл­бо­ко впе­чат­ле­ние това, че то­зи учи­тел има­ше еди­ния крак изкривен. Единият му крак бе­ше по­-къс от­кол­ко­то другия.

Видите ли, то­ва са та­ки­ва неща, ко­ито обик­но­ве­но се счи­тат всъщност, че сто­ят вън от живота. Това, ко­ето ни ин­те­ре­су­ва тол­ко­ва дълбоко, са не­ща от та­ко­ва естество, че ко­га­то се за­дъл­бо­чим в тях, те ни въ­веж­дат в кар­ми­чес­ки­те връзки. Не е не­об­хо­ди­мо то­ва да бъ­де ви­на­ги не­що оче- бийно; може да ни се случи така, че да бъдем въведени в кармическите връзки чрез някой навик на даден човек, който навик постоянно вижда- ме у него и той се оформя в един образ. Един ма­лък на­вик мо­же та­ка да се офор­ми в един образ, че да ни за­ве­де кар­ми­чес­ки в ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния на съ­от­вет­ния човек. Така при един друг учител, кой­то имах, ко­го­то из­вън­ред­но мно­го обичах, аз бях въ­ве­ден дъл­бо­ко в оп­ре­де ле­ни кар­ми­чес­ки връз­ки - вър­ху ко­ито не бих ис­кал да го­во­ря се­га - въ­ве­ден бях в не­го­ви­те кар­ми­чес­ки връз­ки бла­го­да­ре­ние на това, че вина- ги, ко­га­то то­зи учи­тел се явя­ва­ше пред нас, пър­во­то нещо, ко­ето той правеше, бе­ше да си из­ва­ди нос­на­та кър­па и да си из­бър­ши носа. Никога той не е за­поч­нал един уче­бен час по друг начин. Именно то­ва нещо, ко­ето пос­то­ян­но се повтаряше, се офор­ми за ме­не в образ, ка­то ме за­ве­де та­ка да се ка­же кар­ми­чес­ки в ми­на­ли­те зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния на то­зи човек. Така бе­ше и при дру­гия учител, кой­то има­ше един крив крак. И ето, че се­га от то­зи крив крак за ме­не из­г­ря ед­на свет­ли­на вър­ху ця­ла­та ду­хов­на спо­соб­ност на то­зи човек. Обикновено хо­ра­та мислят, че да об­ра­зу­ваш от ли­нии ге­омет­ри­чес­ки фигури, то­ва иде от главата. Но то­ва съв­сем не иде от главата, то съв­сем не е вярно, че чо­ве­кът из­жи­вя­ва ге­омет­ри­ята с главата. Вие не бих­те мог­ли да стиг­не­те до един ъгъл, ако не мо­жех­те да ходите. Фактът, че из­жи­вя­ва­те ъгъ­ла във ва­ши­те крака, то­ва пра­ви да зна­ете не­що за ъгъла. Главата са­мо гледа, как ръ­ка­та или кра­ка­та об­ра­зу­ват ъг­ли и т.н. Всъщност в геометрията ние изживяваме нашата воля тъчаща през нашите крайници. Нашите край­ни­ци ни учат геометрията. Само за­що­то сме ста­на­ли та­ки­ва хо­ра с от­в­ле­че­но мислене, ние не зна­ем то­ва и вярваме, че из­п­ри­да­ме ге­омет­ри­ята от главата. Гла- вата гледа, как ние вър­вим в геометрията, тан­цу­ва­ме и т.н. и след то­ва тя об­ра­зу­ва формите, ко­ито има в геометрическото. Тя гледа. И ця­ла­та та­зи връзка, то­зи осо­бен на­чин да под­чер­та­ва­ме геометрията, ми ста­на ясна, ко­га­то вник­нах имен­но във вът­реш­нос­т­та на то­зи човек, кой­то тряб­ва­ше да хо­ди с един крив крак и бла­го­да­ре­ние на това, че чув­с­т­ву­ва­ше осо­бе­-

Но чрез как­во стиг­нах аз по-нататък? Този учи­тел зас­та­на в мо­ето съз­на­ние до един друг чо­век с един по­до­бен крак, а имен­но до ан­г­лийс­кия по­ет лорд Байрон. Тези два­ма човеци, ко­ито спо­ред тях­на­та външ­на лич­ност бя­ха ед­нак­во неустроени, зас­та­на­ха в съз­на­ни­ето ми един до друг и се­га ня­кои неща, ко­ито ста­на­ха в жи­во­та на Байрон, ми се по­ка­за­ха във връз­ка с всич­ко това, ко­ето от ед­на ми­на­ла Карма се е про­ме­ни­ло в не­го­ви­те мо­рал­но­-­ети­чес­ки от­но­ше­ния на живота, ко­ето оба­че се е из­ра­зи­ло съ­що и в не­го­вия из­к­ри­вен крак. И ко­га­то сме хва­на­ли вед­нъж Кармата за един та­къв не­ин крайчец, тя се офор­мя за нас по-нататък. Сега аз мо­жах да открия, как те­зи два­ма чо­ве­ци са жи­ве­ли за­ед­но в оп­ре­де­ле­но вре­ме на Средновековието в из­точ­на Европа и са из­пи­та­ли там ед­нак­ва съдба. Аз на­ме­рих съ­дър­жа­ни­ето на тех­ния то­га­ва­шен живот.

Обаче в край­на смет­ка онзи, кой­то мо­же да проз­ре ис­то­ри­ята на Палади- ума, той виж­да мно­го не­ща в раз­ви­ти­ето на ев­ро­пейс­ка­та история. И те­зи две личности, за ко­ито говорих, Байрон в не­го­во­то ми­на­ло въп­лъ­ще­ние и другият, кой­то е бил не­гов дру­гар в Средновековието, на­уча­ват за та­зи ле­ген­да и си пос­та­вят за цел да от­не­сат Паладиума и да го за­не­сат на се­вер в Русия. Но не ус­пя­ват в то­ва си начинание. Тяхното пред­п­ри­ятие се проваля, как­то и са­мо­по­нят­но тряб­ва­ше да се провали. Но от то­ва на тях им ос­та­ва нещо. В кар­ми­чес­ки­те връз­ки на хо­ра­та им ос­та­ва не­що по един чу­ден начин. Байрон по­тър­си по­-къс­но Паладиума по друг начин, той се вклю­чи в бор­ба­та за ос­во­бож­де­ние на Гърция, ис­ка­ше да от­не­се един ду­хо­вен Паладиум. И то­ва бе­ше стремежът, кой­то му ос­та­на от оно­ва време, за ко­ето аз разказвам. И за всеки, кой­то мо­же­ше да го наб­лю­да­ва интимно, мо­ят учи­тел показваше, че на ко­ето и мяс­то да се намира, ма­кар и да бе­ше ед­но от­но­си­тел­но нез­на­чи­те­лен човек, той има­ше ед­но не­обуз­да­но чув­с­т­во за свобода, ко­ето вът­реш­но има­ше ед­на дъл­бо­ка връз­ка с те­лес­ния недостатък, съ­що как­то и не­го­ви­ят другар.

Бих ис­кал да по­со­ча съ­що и тук един пример. Достатъчно из­вес­тен е ста­нал ита­ли­ан­с­кия ге­рой на сво­бо­дата Гарибалди: един забележителен живот. Като лич­ност Гарибалди ми бе­ше та­ка мал­ко сим­па­ти­чен как­то и она­зи личност, за ко­ято спо­ме­нах вче­ра и ко­ято прос­ле­дих кармиче- ски. Всъщност той ми ста­на сим­па­ти­чен ед­ва в те­че­ние на кар­ми­чес­ко­то из­с­лед­ва­не на не­го­ва­та индивидуалност, за­що­то пре­ди да из­с­лед­вам

Но в не­го­вия жи­вот има още по­-с­т­ран­ни черти. Така нап­ри­мер слу­чи се, ко­га­то се на­ми­ра­ше в ед­на чуж­да страна, за да взе­ме учас­тие в ос­во­бо­ди­тел­на­та борба, да се приб­ли­жи до бре­га на мо­ре­то и пог­леж­да с да­ле­ког­ле­да към брега. Онова, ко­ето видя, бе­ше ед­на мно­го мила, мла­да же­на и ето че Гарибалди се влюб­ва в та­зи же­на чрез далекогледа! Това съв­сем не е един ежед­не­вен на­чин на влюбване! Хора, ко­ито сто­ят на­пъл­но в живота, не се влюб­ват чрез далекогледа. Но той се влю­би дейс­т­ви­тел­но мно­го бързо, на­со­чи ко­ра­ба си с пъл­на па­ра към мястото, ко­ето бе­ше гле­дал Когато стиг­на там, же­на­та бе­ше изчезнала, но там сто­еше един мъж; той много хареса Гарибалди и го покани на обед, и ето случи се, че същият мъж беше бащата на младата жена, която той беше гледал през далекогледа и се беше влюбил в нея! И та­ка той мо­жа вед­на­га да учас­т­ву­ва в обеда, на кой­то при­със­т­ву­ва­ше и та­зи же­на Гарибалди го­во­ре­ше са­мо ита­ли­ан­с­ки език, а мла­да­та же­на са­мо португалски, оба­че те се раз­б­ра­ха с ези­ка на сър­це­то и се сгодиха. Тя ста­на не­го­ва жена. Това

Когато прос­ле­дих то­зи живот, аз от­но­во бях за­ве­ден в об­лас­т­та на ир­лан­д­с­ки­те мистерии. И то­зи Гарибалди е съ­що ед­на душа, в ко­ято жи­вее ед­на ин­ди­ви­ду­ал­ност ми­на­ла през мис­те­ри­ите на Хиберния, къ­де­то е би­ла пос­ве­те­на до оп­ре­де­ле­на степен. След то­ва та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност отиш­ла към изток, нас­та­ни­ла се в об­лас­т­та на Рейн /днешен Елзас/, къ­де­то е ра­бо­ти­ла за­ед­но с други. Обаче при жи­во­та на Гарибалди ме­не ме ин­те­ре­су­ва­ше кар­ми­чес­ки осо­бе­но това, че той се явя­ва ка­то ед­на лич- ност, чий­то жи­вот е труд­но обясним. Защото в из­вес­т­но от­но­ше­ние Га- рибалди е са­ма­та истина. Но с ця­ло­то си вът­реш­но същество, с ця­ло­то си ду­шев­но убеж­де­ние той бе­ше републиканец. И въп­ре­ки то­ва той бе­ше този, кой­то въп­ре­ки сво­ите ре­пуб­ли­кан­с­ки убеждения, по­мог­на на Виктор Емануел да ста­не крал на Италия. Той под по­мог­на крал­с­т­во­то в ли­це­то на Виктор Емануел. Това ни се виж­да от­на­ча­ло ка­то не­ща за не- вярване. Как то­зи ре­пуб­ли­ка­нец стиг­на до там, да нап­ра­ви Виктор Емануел крал на Италия? Прочетете то­ва в историята. Без Гарибалди ни­ко­га не би съ­щес­т­ву­ва­ло ед­но ита­ли­ан­с­ко кралство. Ние мо­жем да оти­дем по­-на­та­тък и намираме, че Гарибалди е свър­зан с дру­ги личности, ко­ито спо­ред не­го­во­то на­й-­вът­реш­но убеж­де­ние сто­ят да­ле­че от него; Кавур и Мацини. Съвсем раз­лич­но ус­т­ро­ени натури: Мацини, идеали- стът, който не се намесва в практическия живот, Гарибалди, навсякъ- де практично-военен държавник и все пак като висящ, като плуващ над земното, Кавур, хитрият умен политик. Как се спо­гаж­дат те­зи хо­ра за- едно? Това бе­ше въпросът, кой­то ме занимаваше. Именно тук се по­ка­за нещо, ко­ето бих ис­кал да Ви из­тък­на ка­то не­що свойс­т­ве­но на Кармата. Тук се показва, че те­зи три­ма дру­ги хо­ра са след­ва­ли Гарибалди ка­то не­го­ви ученици, ко­га­то той е бил ир­лан­д­с­ки посветен. Но ед­на осо­бе­ност

Това ис­ках още да Ви ка­жа днес. Утре ще про­дъл­жим те­зи разглеж- дания.