Д-р Сара Бруър Съдържание увод

По време на лечението или докато траят симптомите се препоръчва въздържане от полови контакти. Ако пробле­мът се дължи на инфекция, съществува възможност за пре­насянето й на партньорката, която може да получи цистит или вагинална инфекция. Най-добре е лекарят да прецени кога да възобновите сексуалната си активност.

Характеризира се с болки и симптомите на простатата, но няма признаци за възпаление; или инфекция на жлезата. Секрецията от нея също е нормална и не съдържа гнойни клетки.

Простатоденията се среща изненадващо често — на нея се дължат една трета от случаите със симптоми на хроничен простатит. Те често включват и смущения в по­ловата активност, като:

• болка при ерекция или еякулация

• спадане на либидото

намаляване на количеството отделена сперма • импотентност.

Според някои лекари тук става Дума за психо-сексуален проблем. Причината обаче вероятно е физическа — спазъм на тазовите мускули, причинен от стрес и тревога. Симптомите се утежняват, ако няма достатъчно честа еякулация. Тогава болките се дължат на препълване на простатната жлеза със секрети, които са по-гъсти от нор­мално.

За облекчаване на симптомите на небактериалния простатит и простатоденията може да помогне зачестява­не на еякулацията, било чрез полово сношение или чрез мастурбация. По този начин простатната жлеза се облек­чава от прекалената секреция и временно усилва притока на кръв. Така се изхвърлят токсините. В някои случаи оба­че честата еякулация може само да влоши състоянието.

Третото предположение е, че простатоденията се дъл­жи на раздразнение или лошо функциониране на проста­тната жлеза.

Лечение на простатоденията

То е трудно, а болкоуспокояващите не помагат особено, тъй че някои пациенти стигат до транквиланти за облекча­ване на спазмите в простатната жлеза. Не бива обаче да се привиква към тях, защото може да се получи зависимост.

Напоследък е установено, че добър ефект има загря­ването до 37-42,5 градуса по Целзий със специален микро­вълнов уред, който се вкарва в ануса. Така се увеличава кръвоснабдяването и се активизират естествените оздра­вителни процеси на организма. Лечението трае по един час на ден и продължава шест седмици. Подобен ефект се получава, като се седи в гореща вана по половин час дневно.

Други изпитани методи за лечение на простатодени­ята включват:

• акупунктура

• лазерна терапия

• медикаменти, отпускащи мускулите (например диазепам)

• медикаменти, облекчаващи спазмите

• психотерапия

• тренировки за отпускане на мускулите.

Редовните физически упражнения и богатата на целу­лоза храна за поддържане на редовен стомах са особено важни за страдащите от простатодения, особено ако се на­лага да седят на бюро през деня. Продължителната засед-налост и запекът засилват симптомите.

Никотинът, който по правило предизвиква спазми на гладките мускули, може да утежни състоянието, а алкохо­лът и кофеинът предизвикват пристъпи на болка.

доброкачествена простатна хипертрофия

С напредването на възрастта простатната жлеза бав­но се увеличава. Този процес се нарича доброкачествена простатна хипертрофия.

По най-обща статистика един на всеки трима мъже над 50 години има симптомите на простатна хипертрофия. Над 60 години процентът на засегнатите достига 60, при седемдесетгодишните е вече 70 и т.н.

За съжаление, понеже симптомите се проявяват посте­пенно, много мъже ги отдават просто на остаряването и не търсят лекарска помощ.

Тъй като простатната жлеза .обхваща канала, през кой­то урината излиза навън, хипертрофията й, естествено, предизвиква затруднения на този процес в различна степен.

Някои мъже имат по-широка уретра, а при други жле­зата се разширява навън, а не към уретрата, така че те ня­мат оплаквания. При други и най-лекото уголемяване на простатата води до трудности в уринирането, чиито сим­птоми лекарите назовават общо простатизъм. Традиционно те са комбинация между затруднено уриниране и разши­ряване и удебеляване на пикочния мехур в усилията му да изтласка урината през стеснените пътища. Поотделно мо­гат да се изброят така:

• колебание при започване на уринирането

• слаба струя

• прекъсване на струята малко след началото или по средата

• напъване за уриниране

• изкарване на урината на капки

• задържане на част от урината

• дискомфорт при протичане на физиологичния про­цес

• неспособност за задържане на уринирането и необ­ходимост от спешно или по-често облекчаване

• уриниране нощем

• усещане за неизпразнен пикочен мехур.

Кръв в урината или спермата не е характерен симп­том на страданието и при появата му трябва незабавно да се консултирате с лекар.

КОЕ ПРИЧИНЯВА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ

Отново мъжкият хормон тестостерон. разбира се. Под влиянието на ензима 5-алфа-редуктаза в простатата той се разгражда до друг хормон — дехидротестостерон.

Установено е, че мъжете, при които този ензим отсъс­тва, не се развиват ритмично. Мъжките им полови органи остават малки до пубертета и често ги взимат за момичета. След това пенисът и скротумът внезапно се увеличават и гласът им изведнъж надебелява, което травмира и детето, и родителите. Любопитното е обаче, че такива мъже

• имат много малка простатната жлеза

• не оплешивяват

• никога не страдат от акне.

Явно, проблемите с простатната жлеза могат да се ле­куват чрез потискане на ензима, причиняващ разграждане на тестостерона.

Колкото повече отлага мъжът отиването при лекар, толкова по-сериозни последици може да има хипертрофията (например връщане на урината от пикочния мехур към бъбреците). Във всеки случай тя не бива да се приема с примирение като неизбежна спътница на остаряването.

Разработена е от Световната здравна организация и предлага обективен метод за установяване на сериозност­та на симптомите. По тази таблица можете да определите състоянието на собствената си простатна жлеза.

При:

• между 9 и 17 точки: имате умерена форма на простатична хипертрофия, за която лекарят може да предпише медикаментозно лечение, ако останалите симптоми на със­тоянието са в рамките на нормалното;

• над 17 точки: уролог трябва да направи изследва­ния и да назначи лечение.

Целта на тази таблица е мъжът сам да следи състо­янието на простатната си жлеза, за да не се стига до спеш­но катетризиране в болница при задържане на урина вслед­ствие пълното блокиране на уретрата.

Симптомите на простатната хипертрофия могат драс­тично да променят начина на живот. В ежедневен план мно­го мъже се чувстват принудени да ограничат своята обществена, полова и развлекателна дейност. Обективните причини за това са;

• въздържане от поемане на течности преди излиза­не и преди лягане

• намаляване на общото количество поемани течнос­ти

• непрестанната мисъл къде е най-близката тоалетна

• отказ от обществена дейност или отдих и развлече­ния поради притеснение от възникването на пред­видими и непредвидими неудобства

• състояние на депресия и ниско самочувствие.
Ето и някои от субективните причини:

• почти половината от сексуално активните мъже над 50 години със симптоми на простатизъм имат на­малено либидо, трудно поддържат ерекция и изпит­ват болки при еякулацията;

• при 20% от мъжете с един и повече симптоми чес­тотата на половите сношения намалява, при все че желанието се запазва.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ КОЛЕБАЯТ ДА ПОТЪРСЯТ ЛЕКАРСКА ПОМОЩ

Не чакайте симптомите да променят живота ви: нав­ременният преглед ще предотврати усложняването на със­тоянието до засягане на бъбреците и ще увеличи вероят­ността да се установи и излекува в ранна фаза евентуален рак на простатната жлеза.

Някои мъже признават, че ги възпира страхът при ми­сълта за преглед през ануса (туширане). В действителност усещането не се различава кой знае колко от това при лек запек. С пръста си лекарят преценява големината, форма­та и състоянието на жлезата.

При констатирано увеличение се прави кръвно изслед­ване за анемия или инфекция, изследва се урината за захар, протеини или бактериална инфекция, наличие на червени кръвни клетки, гной и миниатюрни влакънца тъкан от бъб­реците (ако са засегнати).

С ултразвук се установяват изменения в големината на простатната жлеза и бъбреците, както и присъствието на остатъчна урина в пикочния мехур.

Чрез цистоскопия (преглед с оптичен уред) се прави преценка на общото състояние на пикочопровода и сте­пента на влиянието на простатната жлеза върху функци­онирането му.

При слабо увеличение на простатната жлеза и липса на драматични симптоми се прилага терапията на изчак­ването и благотворната диета.

При умерени симптоми са достатъчни медикаменти, облекчаващи спазмите и честотата на уринирането. С алфа-блокери пък се успокояват нервните импулси, които пре­дизвикват контракции на мускулните влакна в простатна­та жлеза и уретрата.

С прилагането на инхибитори се пречи на ензима 5-алфа-редуктаза да превръща хормона тестостерон в дехидротестостерон, в резултат на което увеличената жлеза мо­же да спадне с 20% и страданието да се облекчи. По време на това лечение при сексуалното общуване трябва да се използват презервативи, за да не попадне медикаментът чрез спермата у партньорката.

При по-леките форми на простатната хипертрофия хор­моналното и билковото лечение също могат да имат ефект.

Лечението на тежките форми е оперативно и се при­лага от над сто години. При спешните случаи се прави катетризация за освобождаване на задържаната урина.

Хирургичното лечение на простатната жлеза може да бъде осъществено по два начина. Единият е чрез използване на уретрата — трансуретрална простатектомия, а другият — чрез класическите отворени операции.

ОТРАЖЕНИЕ НА ПРОСТАТЕКТОМИЯТА ВЪРХУ

СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ

Няма причини операцията да засегне сексуалното же­лание на мъжа или способността му да задържа ерекцията си. Въпреки това обаче около 50% от оперираните конста­тират промяна в интензитета на оргазма, което, естествено, води до намаляване на половото влечение. Ако възникнат

проблеми с ерекцията, те трябва да се лекуват, без да се прави връзка с предхождащата ги простатектомия.

Важно е обаче да се знае, че около една трета от опе­рираните се оплакват от ретроградна еякулация, при ко­ято спермата се излива обратно в пикочния мехур. При все че има начини да се извлече и оттам, разумно е който пла­нира да има още деца и след операцията, предварително да замрази и съхрани в специална банка достатъчно мате­риал за целта.

За това доста разпространено заболяване мъжете зна- ят твърде малко, при все че то е три пъти по-смъртоносно от рака на женските гениталии. Дългогодишни изследва­ния показват, че при голям процент от мъжете между 50 и 80 години заболяването съществува без външно проявени симптоми и много от тях напускат този свят със, а не по­ради него.

Любопитна и многозначителна констатация е напра­вена при сравнителни изследвания на американци, японци и китайци. Мъжете се оказват еднакво уязвими, но в разви­тите западни общества ракът на простатата се проявява по-скоро и дава характерните симптоми, докато при ки­тайците това става 26 пъти по-рядко, а при японците — 10 пъти. Заселвайки се в САЩ обаче, азиатците започват да реагират на болестта по същия начин, както американците. Това показва, че хранителните навици и ритъмът на живот оказват влияние върху развитието на рака на простатната жлеза.

НАСЛЕДСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Предразположението към рак на простатата се преда­ва по наследство. Боледували ли са бащата или братът, рискът е три пъти по-голям от обикновено, а ако и чичото или дядото са имали рак, то рисковият фактор за племен­ника или внука се повишава шест пъти.

СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

В ранните му фази такива няма. Причината е, че 90% от туморите се развиват по външната страна на простата-та и поради това първоначално не пречат на уринирането. При това те нарастват бавно и може да минат четири го­дини преди да удвоят размера си. Често симптомите съв-

падат с тези на хипертрофията. Ако се появят метастази на други места по тялото, мъжът се оплаква от:

• постоянна умора

• загуба на апетит

• отслабване

• болки в костите

• анемия

• кръв в урината или спермата

• подуване на жлезите.

ЛЕЧЕНИЕ

По този въпрос специалистите са на различни мнения в зависимост от това на какъв стадий е ракът и дали се е разпространил отвъд простатната жлеза. Докато в нача­лото може да се говори за излекуване, по-късно може да става дума единствено за удържане на болестта.

Установено е, че туморът на простатата често сам се свива, ако се промени хормоналната му среда. Затова се използват синтетични хормони за блокиране на тестосте-рона или за имитиране на женска хормонална среда. За жалост наред с лечебното им въздействие се получава не­желателно нарастване на мъжкия бюст и намаляване на сексуалното влечение.

Тъй като хормонът тестостерон се произвежда от тес­тисите само по сигнал от главния мозък, при най-новото хормонално лечение се въздейства направо върху него — често с впръскване на медикамент през носа, за да се по­тиска сигналът, Това води до т.нар. „химическа кастрация",

при която тестисите престават да произвеждат тестостерон. Негативните странични ефекти — горещи вълни, загуба на либидото и импотентност — са неизбежни.

За свиване на простатната жлеза се прилага и радиотерапия. Химиотерапията обикновено не помага при този вид рак.

Оперативно лечение

Ако се налага по-радикална мярка за намаляване на нивото на тестостерона, се прибягва до хирургическо отс­траняване на тестисите (орхиектомия). На мястото на кас­трираните тестиси се поставят протези.

Страничните ефекти наподобяват тези на менопаузата при жената и заедно с намаляването на либидото и по­тентността създават сериозни психологически проблеми.

При по-дребен и локализиран тумор се изрязва цяла­та простата (радикална простатектомия). Тази операция е усъвършенствана дотолкова, че могат да бъдат запазени нервните възли, разположени близо до жлезата.

Използването на лазер дава много обнадеждаващи на­чални резултати. В момента се изследват криотерапията (замразяване на жлезата) и микровълновата хипертермия.

Надежди за бъдещето

Плод на едно много успешно изследване е откриване­то на естествени вещества, произвеждани в самата жлеза като част от защитния механизъм на организма срещу тумори.

Теоретичната възможност да се изключат раковите ге­ни чрез генна терапия е една обещаваща перспектива. Макар че тези методи са отдалечени поне с десетилетие от нашето време, те са реална надежда за бъдещето.

диета за простатата

Да се спазва диета, за да е здраво сърцето, е лесно разбираемо. Но че простатата може да очаква определен вид хранене, за да е здрава, звучи някак твърде дръзко.

Най-новите изследвания обаче сочат, че мъжете в Китай и Япония са по-малко застрашени от заболяването единствено поради спецификата на храната си и начина си на живот. При все че туморът засяга еднакъв процент мъ­же от всички раси и географско положение, в Далечния из­ток той просто по-рядко се развива. Заселили се на Запад, мъжете от Изтока губят присъщата на организма им за­щита срещу рак на простатата. Същото става и ако сме­нят начина си на живот и привичната си храна дори и в родината си, както се наблюдава например при преуспя­ващи японци. Това потвърждава все по-популярната теория, че източното хранене предпазва от заболявания на простатата, докато западната кухня сякаш ги предизвиква.

Традиционната японска кухня е бедна на мазнини, осо­бено на наситени, и се състои главно от оризови и соеви продукти, риба, зеленчуци, зърнени храни, кръстоцветни растения (екзотични роднини на зелето и ряпата). Всички тези храни са богати на слаби растителни хормони (изофлавоноиди, фитоестрогени), които се отделят по време на храносмилането - вероятно благодарение на бактери­алната ферментация в червата - и се поемат от кръво­обращението. Смята се, че влизайки във взаимодействие с естествените мъжки хормони, те играят защитна роля сре­щу простатит и дори рак. В подкрепа на тази теория са направените напоследък открития, че нивото на естроген от растителен произход в кръвта на източните раси е 110 пъти по-високо от този на обитателите на Западния свят.

За разлика от естрогена в храните и околната среда на Запада (получен от синтетични източници), растителният естроген е толкова близък до естествения човешки естроген, че е в състояние да предизвика производството на протеин, който абсорбира (и неутрализира) естрогените от храната, както и ендогенните мъжки хормони. Така простатата е по-малко изложена на хормонално въздействие и съответ­но — на риск от заболяване.

Естрогените от растителен произход вероятно имат и пряк ефект върху производството на мъжки хормони и метаболизма, както и върху развитието на раковите клетки.

Мъжете от източните раси се хранят с повече жълти, оранжеви, червени и зелени зеленчуци (чушки, броколи, спанак), отколкото живеещите на Запад. Тези храни са бо­гати на антиоксиданти — витамин Е и С, бетакаротин. Абсорбирайки вредните свободни радикали, които се об­разуват в организма при нормалните процеси на обмяна на веществата, те намаляват риска от коронарна болест и рак.

Както е и в политиката, свободните радикали са край­но нестабилни елементи, които се месят навсякъде и имат разрушително въздействие. Ежедневно всяка клетка на тя­лото е подложена на 100 000 окислителни реакции, като при пушачите броят е двойно по-висок. Ако тези оксидационни процеси засегнат ДНК на молекулата, генетични­ят ред се нарушава или се задействат ракотворни гени. А диетата, богата на антиоксиданти — витамини и минерали — е естествена защита срещу всички видове рак, включи­телно на простатата.

Националният институт за борба с рака в САЩ препо­ръчва ежедневно да се поемат поне 6 мг бетакаротин, за да се намали рискът от рак. Оптималната дневна доза е 15

мг, но е свързана с големи грижи за състава на поеманата храна. Според някои специалисти в Англия най-добре е да се поемат допълнително по 150 мг витамин С и 30-40 мг витамин Е дневно.

Зеленчуците

Зеленчуците са богати на целулоза, която остава не­разтворена в храносмилателните пътища и поема излиш­ните мъжки хормони, отделяни в жлъчката. Така те по-лес­но излизат навън през червата и не се реабсорбират, нару­шавайки хормоналното равновесие.

Зеленчуците са богати и на цинк, който е особено ва­жен за здравето на простатната жлеза, тъй като участва в образуването на ензима, намаляващ чувствителността на простатната тъкан към половите хормони (тестостерон). Препоръчва се прием на поне 10 мг цинк дневно.

Наситените мазнини

Най-новите изследвания показват, че мъжете, придър­жащи се към традиционната западна кухня, богата на жи­вотински мазнини, са по-застрашени от рак на простатата. Свинското, телешкото и други меса от четирикраки, както и майонезата и маслото са най-опасните съставки на на­шата диета. Другите млечни продукти не са вредни.

Най-добре е жизненоважните за простатната жлеза мастни киселини — линоленова и линолинова — да се по­лучават от орехи и семена (тиквено, слънчогледово, ленено).

Световната здравна организация препоръчва всеки да поема поне по 30 г орехи или семена дневно.