Глава 2 ДА ПОСТРОИШ СВОЕТО ЩАСТИЕ

“Не е достатъчно да имаме добро желание, за да излезем от съдбата си, трябва да имаме истинска воля за това.”

Живеем в епоха пълна с контрасти, където виждаме хора, които имат огромни трудности в живота си, а почти наред с тях и други, които постигат блестящи успехи за изумително кратко време.

Разликата между тези две положения се състои главно в избора, който правят индивидите в един определен миг от живота си: да работят в една или друга област. Ако са сбъркали посоката, завършват с провал; ако са избрали добрата ниша, имат забележителен успех. От съществено значение е да извършим равносметка за всичко, което сме предприели вече, и да не се поколебаем да направим завой, ако се окаже изведнъж, че сме тръгнали по задънена улица.

В течение на нашия живот можем да пожелаем да помагаме и на други хора при трудности и да им дадем щастие, особено когато сме щастливи самите ние. Но като им даваме щастие, много е важно, първо, да не загубим своето щастие и, второ, да увеличим нашите собствени шансове за успех и сполука.

Тази програма, на вид проста за осъществяване, крие наистина едно много сложно управление на енергията. Следователно нужно е да намерим действеното решение и оперативния израз на процесите, които водят човека към щастието.

Анализът на действията, които извършваме извън нас, за други хора, ни позволява да се връщаме непрекъснато към принципите на собствената си програма и да черпим сили от тях.

При обмена с нашата среда трябва да не позволяваме другите да ни изяждат и съсипват и за да подобрим нашите взаимоотношения с тях, е необходимо да поддържаме и проявяваме много добро сцепление на вътрешната си същност. Впрочем, ако възнамеряваме да изкарваме прехраната си чрез тази среда, уместно е да знаем до каква граница можем да слезем в енергийно отношение, за да получаваме пари. Много често хората са готови да продадат душата си на дявола и да работят като луди в материята, за да постигнат целите си за сметка на други по-значителни неща. Всъщност, когато навлезем в един процес на трансформация, добре е винаги да се придържаме към главното измерение на принципите или към точното измерение на законите, с които сме свързани.

Ако разглеждаме цялостно нещата, ще можем да си кажем: “Да, направих своя избор, предпочетох да остана в контакт със знака на вътрешното единство и осъзнавам, че извън и около мен се извършва вече един процес; сега съм длъжен да осъществя цялостно управление както на центробежните, така и на центростремителните силови линии.”

И така, за да бъдем щастливи, трябва да развием добър обмен с другите около нас и с околната природна среда, но най-вече да усъвършенстваме своето вътрешно единение и центрирането ни към духовните планове. Това ще ни донесе повече щастие, защото ще бъдем по-близо до едно измерение на духовност, вглъбеност и равновесие с космичната хармония.

2. Да изживяваме мигове на щастие и единение

Доста често сами пренебрегваме нашия вътрешен личен живот, както и единението, което бихме могли да поддържаме с другите. Чрез явлението “обратна връзка” сме принудени да изоставяме някои съществени аспекти на щастието. Струва си да се концентрираме повече върху щастието в ежедневието и да се замислим върху всички интелектуални, емоционални, жизнени и веществени елементи, които са благоприятни за създаването на повече мигове на съвършенство и единение.

За тази цел съществува определен вид индивидуализация, която трябва да правим, за да уточняваме своя вътрешен свят и да не се поддаваме на увлечения към филантропични или милосърдни действия, които в крайна сметка се заплащат много скъпо енергийно и завършват понякога с разочароващи резултати. Можем да се заемем с такива дейности, но доста ограничено и много прецизно.

Все пак, ако индивидуализацията ни е много напреднала, има риск да стигнем до резервираност и непоемане на своята отговорност, тъй като именно тя, индивидуализацията, предизвиква недостатъчно общуване с фините духовни енергии, което означава, че ние се разграничаваме от тях. Идеалното положение е да се индивидуализираме, като оставаме същевременно в дълбоко единение с другите.

Тази дейност изисква прецизност на всички нива. Наистина ние трябва еднакво да работим както за вътрешното, така и за външното, както за висшето, така и за нисшето, но винаги малко повече за вътрешното и за висшето, защото сме на плътна планета, характеризираща се с гравитация. Ние сме инкарнирани в избухнала система, която в различните си аспекти е в по-малка или по-голяма степен материалистична, и сме принудени да се справяме с присъщите на тази планета проблеми. Ако не дадем превес на вътрешните и висшите измерения, бързо биваме поглъщани от контури на разделението, които намаляват нашите сили и ни правят нещастни.

Опитът ни показва, че ако в определени моменти можем да изживеем истинско единение, при което духът и фината енергия циркулират в нас, се чувстваме щастливи и омиротворени. Тогава именно стигаме до онова щастие, което е съответно на целите, за които сме създадени. Когато не преживяваме често щастието, нямаме никаква енергия, която бихме могли да даваме на другите. Обаче, когато сме стигнали до едно ниво на много качествено единение, привличаме неизбежно опасни елементи, които искат да изядат този плод. И точно тогава трябва да доказваме своята стабилност и твърдост спрямо външното и да знаем как да се защитаваме, ако е нужно.

Това измерение на рицарство и непоколебимост по отношение на външното ни позволява да защитаваме и съхраняваме духовната енергия. Тя е причината да живеем в единение с една изключителна кротост, мекота и нежност, изпълваща цялата ни душа. Тогава усещаме щастието, но то не трае дълго. Ако закъснеем да уловим тези мигове на единение, обтягаме енергията, загубваме връзката си с единното поле и се завръщаме в нашето състояние на откъснатост и изолация, което е една малка смърт, защото не участваме повече в потока универсална хармония.

Действително смъртта е едно отделяне на органите и на функциите им едни спрямо други. Степента на разделение определя в известен смисъл нашето умиране. Следователно вътрешното единение е жизненост, ако не искаме да умрем; то е основа, за да създадем една люлка на душата, където тя да може да получава вдъхновение от духа.

От друга страна, времето, отделено за алтруистични действия, би трябвало да бъде допълнено съответно с период, посветен на нас самите и на невидимите висши измерения. Това е най-важното, защото, ако не създадем вътре в себе си една сърцевина на равновесие - стабилна, хармонична - няма да можем да предаваме хармония на другите, още повече че хората, с които се срещаме, са склонни често да ни изпомпват, да ни изкарват вън от нас и да преувеличават и най-малкия конфликт, който можем да имаме. Явно от голямо значение е да не поставяме каруцата пред коня, да решим твърдо да организираме живота си, за да бъдем щастливи, и да престанем да повтаряме различните напрежения и дисхармонични елементи. Много често тези напрежения и дисхармонични елементи са плод на немарливост, лошо управление на нашия собствен живот и на средствата, с които разполагаме, за да бъдем щастливи.

Това вътрешно сцепление изисква да не чакаме много “със скръстени ръце” Светият Дух да ни посети, а да създаваме всеки ден по нещо ново. Ето това творческо измерение ще промени положението: да си представим промяната, към която се стремим, като се поставим на едно ниво, където е възможно единение с другите, и да го конкретизираме в проявите на нашето тяло чрез действие, въображение, развитие. Така ще излезем от стандартното и шаблона, от тоталитаризма и материалистичните системи, които до известна степен са на път вече да се сгромолясат на планетата, тъй като те именно са грешки и доктрини насочени против щастието на човека.

4. Да преобразим в себе си онова, което не е възможно да бъде включено в Цялото

За да издигнем душата си с нежност и да й създадем нужното пространство, в което тя да живее просто, без шум, трябва да развием в себе си твърдост и благородна сила. Няма щастие без смелост и онези хора, които се чувстват нещастни, нямат нито решителността, нито енергията, които са им нужни, за да предопределят наистина своето щастие. Те имат някаква слабост някъде, защото биват постоянно изтощавани от огромните тежести, дърпащи ги отдолу, и нямат силата да вземат самостоятелни решения. А след това упрекват за своята слабост другите, които може би по-добре ръководят своите системи или имат духовни контакти, помагащи им да решават проблемите си. Не трябва да обвиняваме някого другиго за това, което сме. Ако липсата на способности и нашите недостатъци ни водят към нещастие и отчаяние, то е само защото реално ние не полагаме никакво сериозно усилие, за да овладяваме всичко онова, което ни пречи да се приобщим към едно по-извисено еволюционно ниво.

Твърдостта и смелостта са решаващото условие да постигнем щастието си. Ако постоянно сме нещастни, почти винаги причината е в нас самите - в нашите недостатъци, в нашата подлост или мързел. Затова трябва да се вземем в ръце по-активно и с по-голяма воля.

Не духът предопределя мекушавия ни характер и за да приличаме на това, което сме всъщност, важното е да подплатим духовността си с непоколебима твърдост. Да не объркваме секторите! Случва се някои да поставят твърдостта (ината) на мястото на духовността (нежността), а духовността точно там, където трябва да бъде решителността. Резултатът е, че те избухват и навън, и надолу. А вътре в себе си, където трябва да останат в единение, те са глупаво противоречиви до такава степен, че постоянно досаждат на другите и се противопоставят на всичко в излишни безконечни спорове.

За да извършим необходимата промяна в себе си, трябва да се излекуваме от извратената ни склонност да разменяме местата на нещата и вместо да разпръскваме енергията си навън и надолу, да я ориентираме навътре и нагоре.

Тази промяна представлява истинско покръстване. Създаването на нужната ни вътрешна среда изисква както да знаем точно какво трябва да правим, така и да избираме най-подходящите форми за действие и проявление. За тази цел сами трябва да се организираме вътрешно, а това е изключително сериозен процес.

Опитайте се самите вие да създадете в себе си условията, позволяващи да се развие във вас едно по-ефективно присъствие на същественото и да направите контакт с Небето. Тогава ще осъзнавате и усещате по-добре енергийното си състояние и какво трябва да спазвате абсолютно задължително, за да се задържате на добро ниво, където ще поддържате контакта с божествения свят. В тази област има толкова много работа - и вие трябва постоянно да се замисляте върху това, какво представлявате на интелектуално, психическо, жизнено и физическо ниво, а също и сред вашето обкръжение.

Направете си подбор на нещата, които обичате. Те ще бъдат опорите за вашата душа, благодарение на които ще можете да създадете рамка на живота си, благоприятна за щастието. Трябва да работите редовно, да я изграждате всеки ден: например да учите стихотворения наизуст, да композирате песни и т.н., и т.н., за да създавате бързо приятна обстановка при някое празненство с приятели. Така ще си изберете един от всички възможни видове творчество и ще сътворявате по нещо всеки ден, ще го обработвате и доизпипвате, вместо да се оставяте да бъдете отклонявани от грозни и безсмислени неща. Ако преживявате особени състояния на душата, не ги отдавайте на това или онова, защото те са просто резултат от вашата леност или неспособност да осъществите съгласуване между всички позитивни елементи, от които имате нужда, за да подпомагате разцъфтяването на душата си.

6. Да създадем щастието в себе си

Знаейки това, вместо да продължите да живеете, като правите какво ли не, помислете колкото е възможно по-скоро как да организирате живота си, за да не попадате в капана на шаблона и неосъзнатите действия, в старите коловози, които могат да ви отведат към отчаяние, безнадеждност и смърт. Действително, ако сте нещастни, то е, защото сте настроени отрицателно, неприятни за всички около вас, причинявате си зло, а после се сърдите на другите, разрушавате фини контури и ставате причина за негативни ситуации. Вашето общуване със средата е фалшиво. Злото сякаш така се е натрупало във вас, че ви прави нещастни. Не позволявайте в никакъв случай да стане такова нещо, избягвайте да попадате в подобно положение и търсете и създавайте начини да се спасявате. Променете материалното, което е вашата веществена опора в живота - мястото, където живеете, предметите, които употребявате, музиката, която слушате. Спрете се за малко и нека след това животът ви продължи по друг начин. Например, за срок от една седмица или един месец, изберете елементите (дрехи, картини и др.), които ще станат позитивни опори за вашата душа при всички обстоятелства, независимо дали ще бъдете сами, или с други хора. Преразгледайте особено начина на общуване със себе си и с другите, за да можете по-добре да определите какво точно съставлява вашето щастие.

Когато сте щастливи, вие се харесвате на Бога, на самите себе си и на другите хора около вас. Тогава ще придобиете едно особено излъчване и именно поради това ще имате и малка възможност да вършите добрини за другите, ставайки нещо като фар в нощта. Ако успеете да правите това, а около вас някои не успяват, помогнете им да се променят, защото те могат да станат генератори на зло и да ви замърсят. Опитайте се да намерите някакво решение за тези същества, и така вие самите да бъдете още по-щастливи.

Да развивате щастието в себе си и около себе си, това е първото действие на човеколюбие, което можете да предприемете и извършите.

• 
  Успявате ли да примирявате материалния си живот с вашите духовни пориви?
  
• 
  Оптимист ли сте или песимист по характер?
  
• 
  От вашия опит кои са елементите, които ви позволяват да намерите отново състоянието на вътрешна хармония?
  
• 
  Кое качество и себевладеенето в коя област ви липсват, за да не сте щастливи?
  
• 
  Помагате ли на тези, които не могат да излязат от затруднени положения? Ако да, на кого и как?
  

”Щастието зависи от хармоничното управление на равновесието между хоризонталния егоизъм и вертикалния алтруизъм”

Ако успяваме да изживяваме мигове на щастие, ще е добре да си ги припомняме, за да отличаваме това, което е съществено за нас, от всичко онова, което е странично или допълнително в живота ни.

1. Да бъдем това, което трябва да бъдем

Дали щастието е да сме това, което трябва да бъдем? Действително имаме усещането, че сме това, което трябва да бъдем, когато се развиваме към по-добро себевладеене, придобиваме повече знания, постигаме истинско разбирателство и единение с другите. Ако прекарваме времето си в действия, поддавайки се на различни внушения и външни манипулации, трудно ще намерим миг за вътрешно уединение, където ние се приготвяме, за да бъдем. Да не забравяме, че животът може да спре всеки миг. Всеки ден измежду нас някои - млади или стари - умират, изчезват.

Многобройни са въпросите за онова, което ще се случи, когато напуснем този план. “Какво ще остане от това, което съм сега, и от това, което ме обкръжава? Докъде ще стигна: в каква енергийна среда, в какъв вид съзнание? Какво бих желал да има в това енергийно поле и на това ново ниво на съзнание?” Ако сами не знаете какво искате, нещо друго ще дойде при вас и някой друг ще ви вдъхновява със своите въображаеми образи, илюзии и със своите особени и съвсем специфични действия. Такива са законите на вселената: навсякъде има вихри, възли на творчество, системи, които всмукват енергия от околната среда. Самите вие сте един такъв възел, който всмуква енергия: дишате кислород, пиете вода, храните се, не спирате да абсорбирате околната среда. Има впрочем всякакви вихри - на богове-творци и на вселени. Ако вие сами не си представяте вселената, в която искате да живеете, всяка друга може да се появи пред вас и тогава вие рискувате да попаднете в нея абсолютно несъзнателно.

Може още да се запитате: “Какъв ще съм, когато моето тяло умре?” Какво ще трябва да правя със сегашния миг на живот? Какво съм аз в своята същност и какво по-точно иска моят Аз?” В крайна сметка същественият въпрос, който си поставяте за вашето бъдеще, е въпросът за безсмъртието ви.

Красиво е да се говори за безсмъртие, но за какво ни е то? В определен момент няма ли да се уморим от пълнотата и съвършенството? Това е странен въпрос, който не е разбираем за всекиго, но е понятен за всички онези, които са излезли от телесната си обвивка и са влезли в безкрайното единно поле, след което съзнателно са се реинкарнирали, за да изпълнят определена програма. Впрочем те не си задават този въпрос, защото знаят какво точно е съвършенството и пълнотата.

2. Да се подложим сами на изпитание

Наблюдаваме случаи с хора, които след прекрасно детство и спокоен живот, обичани от родителите си, изведнъж и неочаквано се впускат в странни приключения. Водят кучешки живот и се подлагат на ужасни изпитания. Не желаят по принуда да приемат удобствата и леснината, защото изпитват вътрешно желание да страдат, да се сблъскват с трудности, да имат поводи и основа за сравнение, може би, за да оценят по-добре един ден своето щастие.

Всъщност реалният проблем е да се излекуваме от порочната склонност да оценяваме най-високо предимно това, което е различно от нас. Та сигурни ли сме, че някъде другаде ще намерим условия, които действително могат да ни обогатят? За някои отговорът е категорично положителен, а за други е по-трудно да преценят. Нали има хора, които - като си говорим с тях - наистина ни дават нещо по-интересно и по-ценно от хората, с които живеем? Ако е така, съберете се веднага с тях! Но ако не е така, не губете дори и минута, даже секундичка, концентрирайте се върху конфигурациите, които ще ви насочат и отведат към вашата собствена вътрешна цел.

3. Да се научим да се владеем и контролираме

Сега си задайте наистина най-важния и най-полезен въпрос: “Къде е моето щастие? Какво искам да направя тази година?” Избягвайте си да казвате: “В моето безсмъртие искам винаги да съм в напрежение, в подготовка на някакво пътуване, винаги да тичам след нещо ново, да търся навън това, което нямам в мене вътре...”. Не мислете така, защото не можете да предложите това на безсмъртието си, ще бъде прекомерно затрудняващо претоварване. По-добре е да се запитате: “Къде е моето вечно богатство? Има ли някаква вечна ценност или нещо, което да ме интересува повече от всичко?”

Важното е не да си мечтаем за някакъв голям проект, а да владеем и управляваме всичко, което е вече на наше разположение. Никаква полза няма от това, че се впускаме в някаква велика идея, по-добре е да сведем действията си до една единствена цел, която да можем да виждаме ясно и да разбираме дълбоко, за да започнем най-сетне реално да се владеем, да контролираме тялото си, а след това и нашия собствен бунт спрямо духа.

Когато някой говори, че се владее, трябва да знаем какво точно означава това. Да се владеем и контролираме (на френски maîtriser) означава да си намерим учител (maître), някаква матрица, сиреч своята граница или предел (но всъщност и да станем истински майстори в нещо). Да се владееш, означава да можеш да контролираш себе си, да знаеш докъде можеш да се простреш. Не е ли твърде често явление тази граница на човешкия индивид да бъде проектирана далече над и извън другите хора, дори понякога вдълбана в материята. Впрочем, за да възстановим тази граница, достатъчно е да установим контрол само върху онова, което става наоколо, т.е. веществени тела и материални системи, но не всички, а само онези от тях - съвсем малко на брой, - които сме длъжни да контролираме, преподреждаме, за да можем да видим как нашата граница постепенно ще се филтрира в една зона, достъпна за нашето съзнание.

Не е достатъчно да се ограничим в малкия ни личен свят, за да постигнем по-добро себевладеене. За да проверите дали действително имате контрол над вашите граници, подложете се на изпитание чрез обкръжението си. То веднага ще ви осигури препятствия и пречки, съпротива и всякакъв вид отклонения. Именно тогава и само тогава ще установите какви са различията между това, което сте вие, и това, което ви се представя отвън. Ще помислите: “Този човек е ужасен, не мога да го понасям, аз не съм като него!” След това, ако размислите сериозно, ще си признаете: “Но на негово място какъв ли ще бъда аз?” И ще усетите и проумеете, че ако сте ужасени от поведението на някого, то е именно поради това, че една част от вас самите е засегната от същата ситуация. Опитайте се да видите физиономията си и как ще се чувствате, ако ви се случи същото нещо. Може би ще сте много по-грозни, по-лоши, даже непоносими!

Един ден ще видите как пред взора ви се появява всичко, което вие сте таили във вас като вероятни личностни роли. Това няма да има само и непременно единствено човешки форми, защото във вашите граници можете да имате и какви ли не други форми, можете да изпълнявате всякакъв вид роли. Възможно е да се преоткриете например в някакво животно, в някой чернокож или червенокож, в някой човек от жълтата или от бялата раса, като младеж или пък като старец. И всичко това сте все вие. След като сте се вече добре преоткрили, няма да бъдете повече затворени в черупчицата на вашия временен и тленен аз, който казва: “Аз ли, аз съм този и този, който има лична карта такъв и такъв номер!...” Ще откриете тогава, че имате и други възможни съществувания.

В заключение, за да придобием власт и контрол над себе си, трябва да приложим само един метод: да знаем къде точно са нашите граници, които понякога съвсем не е лесно да открием. Установяваме, че те ни се подсказват обикновено чрез другите хора.

Огледалните образи на Аз-а съществуват навсякъде - това явление надхвърля предела на човешкото въображение, а и често не е свързано изобщо с човека! Затова трябва да продължаваме постоянно разговора със себе си и да съумяваме да се разпознаваме във всичко. Понякога е много интересно и вълнуващо: научаваме изключително ценни неща. Ето това точно означава да се владееш и контролираш! Не забравяйте, че вие носите в себе си искрата на Бога, а около вас е безкраят. Освободете се от собственото си робство, излезте от затвора, в който сами сте се пъхнали. Вашето обкръжение ви дава огледално очертанията на граничните стени, които ви обграждат. Може това да е някакъв много мъничък удобен пашкул, но какво сте предприели, за да се измъкнете от него? А един ден наистина ще ви се наложи да го изоставите, за да полетите! Е, разбира се, можете да си имате някакво добре изолирано малко лично кътче, ваш мъничък свят, в който ви готвят супата, перат ви ризата, подават ви пантофите и т. н., и т.н. Е, добре! Но ако си останете там, с вас е свършено: оставате само едно дребосъче, едно съвсем мъничко нещо без бъдеще!

Следователно упражнявайте се всеки ден да управлявате различни ситуации и да извличате поуки. След това направете същото във вашето обкръжение. Толкова много съкровища има около вас, толкова много хора ви казват най-напред, че не са нищо, а след това, че вече са нещо, защото са се променили! Та това е прекрасно! Именно тези идеи трябва да предавате на бъдещите поколения! И тъкмо поради тази причина е добре да имате някакво поле на ваше “майсторство”, където ще можете да управлявате и контролирате нещо - независимо какво е то: може би вашата котка, куче или червена рибка!

Теми за размисъл

• 
  Имате ли интуиция за това, което би трябвало да бъдете...? Или мислите, че вече сте?
  
• 
  Представете си вселената, където бихте искали да се намерите, когато напуснете този живот.
  
• 
  Имате ли добри отношения с хората, които са около вас? Ако не е така, как бихте могли да промените положението?
  
• 
  Изредете някои от ролите, които бихте могли да изпълните в живота, ако излезете от вашата черупка...
  
• 
  Ако пожелаете един ден да промените себе си и живота си, какво би ви попречило?