Глава 7 ДА СПОДЕЛЯМЕ ЩАСТИЕТО СИ

“За да се открием взаимно, трябва да обичаме другите, докато ги намерим”

Вътрешната връзка с Божието присъствие създава усещане за благослов и за дълбоко разцъфтяло удовлетворение. Това единение с божественото - много простичко, но изключително топло, наситено, радостно, по детски силно, истинско, безсмъртно и постоянно - е необикновен миг, в който всеки от нас е просто нормален.

Тази нормалност е поставянето на място на живота ни - в потока на непрекъснатата творческа еволюция, това е постепенно напредване към по-доброто и поглед към всички неща, които трябва да подготвим за бъдещето. Защо не реализираме с лекота това обикновено състояние и защо не го изживяваме като нещо обикновено? Всъщност много неща ни пречат да правим това.

Първо, това е всичко, което ни липсва, липсата на пориви например: ако не събуждаме някаква надежда за бъдещето у някого другиго, няма да имаме тласък, нито стремеж, които да ни подхранват. Ние дори се оказваме повече или по-малко слезли надолу и за нас тогава се закачват енергии, които се опитват да се хванат за каквото и да е, за да се измъкнат от отчаянието си. И ако нямаме какво да кажем нито да предложим, ако не можем да дадем капчица надежда на някого, рискуваме да бъдем държани в плен на тежки ситуации, които ни дърпат властно надолу.

Второ, ако досегашният ни живот е протекъл по принципа на случайността, хазарта и хаоса, ако не сме вървели по своя си път, в който всеки етап да води до постигане на по-добро ниво на осъзнатост, добросъвестност, и до по-пълно интегриране в полето на безсмъртието, ако лошо сме управлявали миналото си и не сме запазили вътрешните си ориентири, нито квинтесенцията на нашите опитности по начин, че да можем да ги предаваме на другите, ще се озовем в едно празно настояще, без най-малката вътрешна опора.

Трето, различните видове празнота, които идват от миналото ни, поглъщат енергията и ни довеждат до състояние да нямаме повече никаква вътрешна енергия, която би ни дала криле да полетим.

От друга страна, единението с хората, които живеят около нас, не е нещо, към което трябва да се отнасяме лекомислено и несериозно. Винаги сме свързани с личности, които са част от нашия живот и сформират нашето обкръжение. Ако ги третираме като петото колело на каруцата, ако презираме нашите приятели, тези, които са ни помагали, насочвали, поддържали енергийно или понякога финансово, ако не направим нищо за тези доказани и изпитани наши приятели, които са в период на слабост, може би са болни или имат проблеми с напредването си, ако не отделяме по няколко мига от нашия живот, малко от времето си, дори от парите си, за да се опитаме да ги измъкнем от тяхното затруднено положение, това, което става с тях, ще се случи и на нас.

Всъщност тези същества, появили се в съдбата ти, са указателни знаци, мигащи светлини, симптоми, върху които ти може да действаш със съзнанието си и с резерва от енергия, с който разполагаш, тъй като не си засегнат от същите болки и трудности. Ако в единението си чрез обич с друг човек внесеш и присъствието на Бога, за да реши проблемите, които му тежат, извършваш своеобразно свързване на този човек с висше измерение.

Понякога вдъхваш малко кураж и енергия на един човек, който е прекомерно натоварен и тежък. Той започва тогава да реагира сам, духът му се пробужда и така този човек става твой съюзник в реализирането на плановете и намеренията ти. Той вижда в твое лице приятел, а това създава благоприятно енергийно поле, което ти позволява да влезеш във връзка с веригата на вселенското добро, основата на духа.

Ако пренебрегваш тези елементи, ако не внимаваш да поддържаш всички хора, с които си свързан, ако не подкрепяш тези, които би трябвало да уважаваш или подпомагаш, ще изпаднеш ти самият в затруднения и не ще намираш лесно решения в живота си, защото просто няма да имаш повече приятели. Не трябва да си играем с това, което е важно за равновесието в нашия живот, след като вече знаем, че присъстваме в повече планове, в много измерения. Не поради това, че сме много ангажирани в една любовна връзка, трябва да пренебрегнем контактите и взаимоотношенията, от които имаме нужда в умствено-духовното и жизнено-материалното ниво или пък в по-дълбокото ниво на закотвяне и поглъщане. Във всяко нещо всяка крайност е недостатък. Отклонението на нашата личност в една хипертрофирана система ни води задължително един ден до съжаление и до болка, защото някои от нашите действия не са поправими. Когато сме повредили много един образ (или някое знаково число) за връзка, той не може повече да бъде използван.

Избягвайте на всяка цена грешките, произтичащи от определено поведение: вместо да организира целия си живот по посока на възкресението, с поглед обърнат към Абсолюта, ако допусне да бъде изкушен от диалектиката, дискусиите, частичните неводещи до никъде идеи, от душевните емоции, от чувствата в този свят, човек ще се привърже повече към формата, отколкото към енергията, ще търси във външния свят мотивите, които трябва да бъдат извлечени единствено от един богат вътрешен свят. Той ще започне да търси възбуждащи средства, силни впечатления, като подлага дори на насилие своето физическо тяло. Ще се привърже към парите и материята. Ще стане индивидуалист, ще забрави общуването с другите, ще пази всичко само за себе си, малко по малко ще стане зависим от външните мотиви - и по този начин неговият вътрешен живот ще се окаже безинтересен и безкрайно обеднял.

Да се позовем сега на това, което в Свещените писания е било наречено “ситуация на мъдрата дева и на лудите девици”. Мъдрата дева пази винаги линията на съзнание и надежда, водеща към Абсолюта, даже при липса на енергия или при наличие на много тежки закачвания. Тя е вътрешно свързана с Духа. Мъдрите девственици са предани души, които очакват само едно единствено нещо: възможността да се завърнат в същността на Бога. Те изцяло вече са се отдали Нему, никога не ще се отдадат на други енергийно-материални фигури. Те са следователно цялостни и неделими във всички свои действия и способни да организират всичко, което зависи от тях, така, че да доведат максимален брой хора до Божествения план на духа и единението.

Обратно, лудите девици са души, чиято свещица е била запалена в определен момент и те са повярвали във връзката си с Бога и във възможното единение с Духа. Но с течение на времето, тъй като не виждат изобщо да се реализира тази връзка, това единение, тази красота на иманентния порив, са помислили, че това няма да се извърши никога: изоставили са своята отговорност, забравили са първоначалното си решение, допуснали са предателство, и така са загубили възможността да бъдат светлина в нощта, която Божественият жених ще може да забележи при своето идване. Те са позволили да бъдат хипнотизирани от формата и са загубили връзката си с духовната сумерска енергия.¹ Те са се обърнали и са заменили своята любов към Небето с материално-физическата любов.

Това съзнание за посвещение трябва постоянно и непрекъснато да поддържаме в себе си, ако таим все още някаква надежда за спасение. Определени части от вътрешните ни енергийни мрежи винаги са изпълнявали Плана за издигане, осъществяване на единството, вглъбяване в своята вяра, събиране на частите на своето собствено същество, за да може всичко да бъде обединено с Духа. Детето, което е в нас, няма друг баща, освен Бащата, който го е създал. Не позволявайте да се отклони вашият любовен порив, опитайте се - обратното - да го подложите на изпитание посредством желанията и поривите, идващи отвън, и го възвръщайте постоянно в линията на вашето стремление към върховната същност.

Отдалечеността между Небето и Земята поставя винаги под въпрос качеството на решенията, които хората взимат. Но щом успеят да се нагодят към определен начин на действие, те са вече и в състояние да преодолеят слабостта си. Някоя вечер например може да нямаш желание за среща с Бога. Сам си и дори не знаеш дали е възможно да се стигне до Господ. Но ето, че отиваш някъде и виждаш около себе си само хора, които носят белега на някакво неизбежно чудесно вдъхновение. Тогава това оживление, този порив, тази сила, този изблик на силна радост у тях стават мигновено потир на благоразположение и просветление. Този потир ти възвръща куража и силата, но особено вярата, събира твоите енергийни контури или фигури и те прави огромен, реален и сигурен.

В действителност главната и най-прекрасна формална фигура в това съюзяване е единението и взаимопомощта, които се появяват като реални действия между нашите крехки и нежни същности. Когато сме стигнали вече до това изключително състояние, единението става оперативно и от него се пораждат чудесни материално-физически форми.

Най-ценното нещо, когато хората се събират, е взаимното стимулиране. Защото ние, всеки от нас, си имаме по някоя пукнатина, пропукваме се в седмицата или месеца по веднъж. Понякога сме толкова слаби, че не можем дори на себе си да наложим нещо. Тогава приятелите около нас ще реагират и ще ни помогнат да излезем от материята, да пътешестваме из пространството, да открием времевата ос и да се качим: тогава биваме водени, намираме отново своята идентичност, поривите си, смелостта и силата си.

Ако един ден на тебе ти се помага, друг ден пък ти ще помогнеш. Ползата от това, че сме повече хора заедно, е възможността по някакъв начин да преодоляваме нашата човешка слабост и да се опитваме, въпреки всичко, което в нас е уязвимо и крехко, да продължим да напредваме. Не е лесно да се живее в света. Има толкова много индивиди, които остават цял живот долу в ниското и са задръстени, претоварени енергийно, погубени. И все пак не можем да ги виним, защото животът е наистина доста тежък.

Много неща стават и се случват, енергийни полета работят и имат нужда от нас, от вас, от тебе. Ти си носител на необикновени елементи, които можеш да предадеш на други хора по цялата планета, хора, за които най-малката окуражаваща дума е истинска врата за спасение.

Тези, които имат желанието да се оправят, смело избират да излязат от зоната на илюзиите, където се намират. Започват да работят в места свързани с висшите планове, където енергийното поле не е затъмнено, натъпкано с изкривявания, където сублимацията става непрекъснато, където вътрешното същество е доминиращо над външното. Те застават там, където имат шанса да постигнат истински своята цялостност.

Животът се състои от всякакъв вид опитности, за всекиго от нас е по-добре да ги изживее в най-подходящо място, защото има места, които са доста опасни. И за да си вземеш поука, трябва да знаеш да извличаш от всички факти един закон, като оставаш винаги свързан с Принципа. Ако това не стане, тогава направи така, че да ти помага някой, който има повече опит. Така - сред хилядите елементи, които ще стигнат до тебе чрез киното и телевизията, посредством опита, придобит от други хора, и историите, които научаваш, - сам ще можеш да различиш фактите, от които да извлечеш закономерностите. Остава ти да направиш само една малка проверка, при някой експеримент съвсем точно определен и добре организиран, и ще откриеш смисъла на операцията. Тези, които вече правят това, печелят време. За четири дни реализират нещо, което други свършват за цели дванадесет години. А днес съвсем не е за пренебрегване да спечелим малко повече време.

Ако откриеш водач, който ти дава ключ, знай добре, че той няма вместо тебе да отвори вратата. Трябва да се решиш да отидеш пред вратата сам, да пъхнеш ключа в ключалката и да го завъртиш, да отвориш вратата и да минеш. Ала ето какво става днес: много хора са получили ключа, но в момента на доближаване до вратата го пъхват някъде на скрито, и дим да ги няма. Напротив, за всички, които са вътрешно решени, благородни и смели, е различно - те виждат всеки ден как се преминава през вратата.

Вслушвай се в съществената част от тебе самия. Ако имаш поне още капчица синтезно съзнание, отдалечи се незабавно от зоните, които ти действат така, че постепенно да го загубиш, защото ще дойде ден, когато няма да можеш да ползваш енергийното поле, което ти позволява да стигнеш до тази врата, и тогава ключът, който имаш, няма да ти бъде изобщо полезен.

Енергията прониква само в тези, които имат бъдеще.

Право на контрол придобиват само тези, които са минали вратата.

За едно същество силата не свършва, когато то вече е предало своя ключ на други.
Теми за размисъл

• 
  Има ли елементи от вашето минало, които не сте управлявали добре? Направете равносметка и се опитайте да извлечете квинтесенцията от най-забележителните ви експерименти.
  
• 
  Мислете за всички същества, с които сте свързани, и се опитайте да уточните какъв тип отношения имате с тях. Ако е нужно, как можете да подобрите вашите взаимоотношения?
  
• 
  Сред тези хора някои може би имат нужда от вашата помощ, други - от вашите познания. Какво правите в това направление?
  

“Имаш ли обич в сърцето си, ще видиш красотата на душата”

Между двете нива на живота и на душата може да съществува прекрасна връзка, но поради различни причини тя не се осъществява лесно. Всъщност, тъй като животът се оказва включен във физическо-вещественото тяло, което изцяло е подчинено на гравитацията, вълшебният миг, в който животът и душата могат да се свържат и общуват, е много кратък. Животът не може да спре, продължава да се движи, разгръща се нагоре, навън и надолу. И демоничните сили, намиращи се отдолу, се закачват към него, като по този начин му пречат да се свърже с душата. Откъсването на живота от нея става причина тя да слиза по-ниско и това предизвиква душевно неразположение и безпокойство у човека, както и отделяне от менталното му съзнание.

В човешкото си ежедневие съвсем не е лесно да правим така, че нашите поддържащи живота ни енергийни резерви - по същество животински - да преминават през системата му така, че да ги извисяваме до плана на душата, после да ги обработваме с ума, за да може те след това да стигат и до духовното измерение.

Много трудно е за нас да осъществяваме всеки миг във времето и пространството тази непрекъсната ос, създадена между най-дълбоките ни резерви и духовното ни измерение. Индивидите, които имат по-тежки дърпащи ги надолу закотвяния, трудно и мъчително могат да преживеят някой спонтанен порив. Защото тази връзка се прави изключително леко и бързо. Но само ако имаме импулсивната вътрешна тръпка (която идва от най-дълбочинните нива на съществото ни и - без да бъде усетена и разбрана - веднага поема по-нагоре), ако имаме след това и физическата виталност (с която да дадем материално-веществена опора на това, което ни идва отвътре, за да го издигнем в себе си), ако сме способни да общуваме задушевно с другите хора, ако изпитваме обич към тях и радост от всяка наша среща...

Ако ти, скъпи приятелю, имаш затруднение с вътрешната си ос, опитай се да пресееш и концентрираш енергиите си и да създадеш подходящи условия (които понякога изглеждат невероятни и изключителни), за да се издигнеш сам по вътрешната си ос, иначе ще се окажеш заседнал в плитчина. Рискуваш животът ти да протече тъжно и блудкаво, освен ако не успееш ненадейно да уловиш прекрасния космичен миг, в който се осъществява по естествен начин връзката между горе и долу. Такива вълшебни мигове са нещо изключително в живота и не трябва да ги пропускаме, но по-скоро сами трябва да ги сътворяваме, защото те ни позволяват да осъществяваме директна връзка между земята и небето.

Ако се окаже пред вътрешен изблик на порив достоен за удивление, човекът, който е скован вътрешно от твърди кристализирали навици, едва ли ще успее да се откачи от своя мрачен безинтересен свят, от всичко онова, което прави живота му блудкав и отегчителен. Всъщност истинската младост се състои от вълшебни мигове, от постоянен ентусиазъм (от гръцката дума entheos - Бог вътре в нас). Всеки, който не успява да избликне вътрешно при такъв изключителен миг, трябва да внимава за насоката и смисъла на живота си, защото това е знак, че сам приема стареенето.

Наистина, младостта се определя не от годините, от възрастта. Тя е по-скоро състояние на духа и на душата, тя е жизненост, състояние на тялото и начин за получаване на чудни плодове от земните сили в нас.

2. Да преоткриваме нашата детска свежест и чистота

В Комедия дел арте тези мигове на вътрешно удивление са единствените, в които героите са в хармонична връзка с Будния Баща, защото Той очаква непрекъснато Чудесата им. Ако поддържаме в себе си свежестта, искреността и чистотата на детето, което има способността да се удивлява по най-естествен начин и така влиза в рамките на божественото дете и на игрите, които помагат човек да се обновява, тогава сме вече на пътечката на безсмъртието.

Не слушайте, без да се замисляте, всички онези, които казват: “Трябва да направиш това, трябва да направиш онова... Ако не го направиш, няма да имаш пенсия, социални придобивки, животът ти ще бъде ужасен, затова трябва да бъдеш сериозен...” Разбира се, че трябва да бъдем сериозни, но сериозни за посоката на удивлението ни в живота и особено сериозни в желанието и усилията ни да имаме повече мигове на удивление и вдъхновение. Така организирайте в живота си вашето собствено време, че да оставяте място за мигове на вътрешен изблик, творчество, красота, доброта и истина, защото, ако систематично не го правите, ще попаднете в омагьосания кръг на нисшите сили, на злото и на смъртта.

3. Да имаме усет и благоговение за всичко извисено и духовно

Удивлението е врата към небето. Забележим ли нещо хубаво, се прехласваме. Това се случва, защото спонтанно се създава хармония, това е върховен миг, който ни открива къде е вратата към небето.

Да имаме вътрешен усет за всичко, което е духовно извисено, да благоговеем пред прекрасното и да изживяваме с него необикновените мигове на единение, да ги приемаме като откровения!

Няма ли сред природата безброй същества? - С нежни души, като феи, те са около нас. Това е безумно удивително! - За нашето време... Скакалци, щурци и всякакви насекоми, от чудни по-чудни, продължават да си живеят особено по полята, които са пощадени от обработването с инсектициди. Ако имате усета да се дивите, чудото идва при вас. Става възможно да правите това всеки миг, и това не е ли прекрасно?

Способността да се вълнувате емоционално е истинският живот на душата. Би било желателно да можем да изживяваме по-често и по-цялостно тези мигове на повишена сетивност, на удивление и трепетност за душата. Каква чудна мечта е един ден да преоткрием хубостта на хилядите цветя в градината, разцъфвайки чрез досега с детството ни, като бъдем отново онова дете, което сме били някога, много отдавна може би!

А ако обичате пеперудите, присъствието на множество аромати на цветя е задължително! Сътворете една чудесна градина, посадете навсякъде цветя, ако имате възможност! Тази дейност допринася за успокояването, омиротворяването, и за удовлетворението на душата, тя е израз на уважението и пиетета ви към природата и подпомага единението ви с божествената красота.

Не би трябвало само поради това, че живеем на насилствено откачена планета, да забравим необикновената хармония, която създава безкрайно разнообразните видове мирис на цветя. Вдъхнем ли нежния аромат на листенцата, сякаш ни погалва ангелско крило. Каква топла ласка! Всяко цветенце говори, пее, когато мине човек край него... Нека имаме уши и очи за тази неземна хубост, нека най-сетне престанем да бъдем като роботи!

4. Да общуваме с невидимите присъствия

Ако имате невероятния шанс да изживеете няколко мига в красиви места, възползвайте се от тях, за да разцъфтите и да накарате душата ви да затрепти и през деня, и през нощта, защото всяко място таи свое дивно вълшебство. Разговаряйте с невидимите за човешко око същества и с всички присъстващи на това място духовни създания. Това единение с природата в духовна извисеност е най-същественото и най-важното нещо в живота ни - затова именно трябва постоянно да го развиваме и поддържаме в себе си. Цветята и цялата омая на природата са мост през различните измерения към етерните светове, към невъобразимите светове на съвършенство, до които достигат само някои ясновидци. Ако изобщо не се занимаваме с цветя, ако ги пренебрегваме, ако ги късаме, мачкаме и тъпчем, ако живеем като роботи, дали един ден ще можем да възприемаме енергийните движещи сили на етера, дали ще ги виждаме ясно и дали въобще ще имаме способността да общуваме с тези вълшебни реално съществуващи светове?

Разговорът с феите и другите прекрасни фини същества ни научава на много неща, на много тайни. В природата има един живот, за който ние не знаем абсолютно нищо, изцяло сме невежи. Затова трябва да направим всичко възможно, за да се научим, за да се извисим, защото само така ще успеем да завибрираме с нейната магийна и вълшебна същност.

Защо мирисът на цветята ни харесва, доставя ни удоволствие, защо е приятно на носа ни да го вдъхва? Каква е тази магическа връзка, че всяко венчелистче изработва целия този дъх, който ни доставя такава сладост? Когато вдишваме аромата на едно цвете, между него и нас се създава единение, връзка за изразяване на признателност. Между царството на цветята и нашето човешко царство, и двете толкова различни едно от друго, съществува мост за връзка - насладата, която ни се дарява. Чрез обикновения дъх на цветенце ние стигаме до ниво на единение и тайна връзка. Нека внимаваме да не пропуснем мига, в който мирисът на цвят разцъфнал ще ни допадне вътрешно, тъй като това е мигът на вътрешен контакт със самите нас.

Във вълшебните мигове, когато сме потънали в съзерцание и се удивляваме на прелестта на някое цвете, всъщност постигаме връзка с единния божествен дух. Да мислим непрекъснато да издигаме цялата си природа, за да изживеем тези чудни мигове, когато не сме привързани толкова към света и материално-физическата форма. Да ги използваме по възможно най-добрия начин, за да придаваме нови измерения на всичко в нас, което да стигне нивото на най-качественото и божественото. Това са мигове, които трябва да включим в живота си и за които трябва да пробудим и другите хора около нас.

Този вълшебен аспект на природата излиза далеч извън реалността на земния план, в който живеем. Там има невъображаемо красиви цветове, чудни форми се сътворяват постоянно и са връзката-мост към едно качествено трансцендентно измерение, към измерение на душата и на извисяването. Да организираме реално и смислено живота си, за да си изработим тази цялостна стълба, позволяваща ни да преминаваме от един план към друг, от тази вече наистина качествена и еволюирала реалност към един свят на мечтата. Тези прекрасни светове се проявяват в багрите, в силовите линии и във фигури и форми, които са много близо до етерния план. Ако сме ясновиждащи, ще навлизаме в прекрасни вселени на границата между материално-физическия свят и невидимия духовен свят, вселени многобагрени и населени с безплътни почти прозрачни фигури.

Важно ли е, че материалният свят не е съвършен, след като душата и мигът на вълшебството са тук, след като и енергията е налице! Каква беда за всекиго от нас е да пропилее заради материално-физически причини своя първозданен знак на душата за връзка с духа! Затова нека развиваме в себе си чувство за празничност, склонност към всичко прекрасно, да разширяваме единението си и да разгръщаме способността си да се удивляваме и възхищаваме. Нека работим и живеем така, че материално-физическите задължения да не ни превръщат в роби на материята, а да бъдат по-скоро основа за разширяване проявленията на чудесата.

• 
  Чувствате ли последователност и непрекъснатост между вашите резерви от витална енергия и вашето духовно измерение?
  
• 
  Случвало ли ви се е да изживеете мигове на душевно единение с някого или с други хора?
  
• 
  Как се чувствате вътрешно - млади или стари?
  
• 
  Удивлявали ли сте се някога на някои гледки и сцени в природата? Отделяте ли от времето си, за да се вслушвате в живота, който тече в нея?
  
• 
  Когато участвате в някакъв празник, имате ли винаги желание да внесете някакви магически мигове?
  

“Щастието събужда храбростта, а решителността поддържа щастието”

На земята ние сме като на действаща в тази галактика космична станция, защото нашата планета непрекъснато се движи в междузвездното пространство. Осъзнаването на това положение зависи от ролята, която играем в различните видове обмен между творенията във вселената.

1. Да разширяваме съзнанието си

Всеки миг е много ценен, защото животът е невероятно приключение. Имаме достъп до толкова фантастични неща, невъобразими, ако се ориентираме да търсим истината и познанието, всеки миг е уникален за всеки индивид. Когато пък много индивиди се събират да изследват нещо, мигът е сто пъти, хиляда пъти по-ценен.

Всяка личност е свързана със своя история в сегашното време и с много други истории от други времена. И ако искаме да имаме реална среща с някого, добре е да отчитаме всички вътрешни измерения, които съществуват в даден миг.

Можем да предпочетем да ограничаваме съзнанието си и нашите възприятия или да ги разширяваме. Някои хора, водени от стар инфантилен рефлекс, се затварят в себе си, за да се предпазят от всичко, което може да им се случи. Други правят точно обратното - разгъват и издигат антените си и се опитват да доловят какво става в този земен план, че и другаде във вселената. Ако по този начин се поставим в резонанс с съвкупността от съзнания и висши енергии, които са решили да имат някаква връзка с повече същества от нашия план, на нашата планета, започват да ни се случват много неща и ние се оказваме принудени да се насочим към една вътрешна единност с по-голям брой хора и да не се ограничаваме повече само в своето индивидуално или частично вибрационно поле.

Там, където се съберат двама или трима, божественото присъствие е с тях. А ако са десет, двадесет, тридесет, сто, те вече създават люлка, кръг за единение, който постепенно се хармонизира, и тогава те могат да открият отново онова присъствие и онези енергии, които ги обединяват. Всъщност всички ние главно и предимно търсим такова преоткриване, ново единение, цялостна ненакърнена пълнота, търсим изход от разделенията и различията, сиреч търсим изход от тленността и смъртта.

2. Да преоткрием единството на енергията и съзнанието

Всеки миг за нас най-важното е да се връщаме към единството на енергията и на съзнанието. Единството на енергията се постига само чрез спокойствие, уравновесяване и разпределение на наличните сили. Тази програма изисква малко време.

Всички вие сте специалисти, всеки от вас има някаква специалност и дори сигурно една или много способности, които никога не ще се изявят в тази ви инкарнация, но все пак вие ги притежавате. В друг контекст на цивилизация те може би биха се проявили, но тъй като тази планета е откачена, възможностите остават най-често като потенциал, защото средата не позволява нито създава условия те да бъдат проявени.

Следователно трябва да работите в три плана: формата, енергията и системата на съзнание, тоест във виталната душа, в психичната душа и в менталната душа. Ако понижат нивото си, тези три плана се оказват напълно втвърдени, кристализирали, и трудно се обединяват. И обратното, ако сами си правите постоянно преоценка за състоянието им, те могат да се доближават, да се сливат, да се разбират.

Съществуват различия между човешкия, енергийния и умствения план, но ние разполагаме с малко средства, за да променим това положение и да намалим неговата хетерогенност. За тази цел е необходимо да има нечовешка-свръхчовешка поляризация - извън самия човек, отгоре и отдолу. Хората имат възможност да си обясняват, да си говорят един на друг за това, какво са те. Това е начин за намиране на равновесие на ментално ниво, макар че при него има и недостатък, както и риск да се оставят отдолу някои елементи, които не са включени реално при този вид общуване, тъй като езикът често се употребява за прикриване на мислите, за запушване на енергийните канали и за поддържане на огромни различия между отделните индивиди.

3. Да отделим финото от плътното

В основата на всички тези действия лежи извършването на операция за свързване с по-висше измерение чрез одухотворяване на твърдата плътна материя. Но ако искаме да сме цялостни, няма да отделим само финото от плътното, ще осъществим кондензация на някои енергии, инжектирани за съжаление безконтролно в човешкото същество чрез неподходящи храни, смесване на различни царства, по-точно животинското. Човешката психика всъщност регистрира определено количество енергии, които нямат нищо общо с човешкото царство. Върху тези енергии ние осъществяваме точно обратното въздействие: отпращаме ги към по-нисшите царства.

Така впрочем, съществата, чийто енергии в по-голямата си част са позитивни, не спират да се променят в посока нагоре, одухотворяване, тоест да стават все по-прозрачни, докато съществата, чиито енергии са предимно негативни, продължават да се чувстват все по-зле и по-зле. Там, където се събират повече хора, може да се наблюдава много често така наречената групова динамика: или индивидите, които се чувстват неудобно, са до такава степен притеснени, че не могат повече нищо да кажат; или в същия този случай индивидите, които са много по-притеснени от другите, разполагат с някаква енергия, за да дълбаят в долните слоеве много надълбоко и много надалече, където са реално закотвени техните проблеми. Даже ако в момента този тип ситуация никак не им харесва, десет дена по-късно те отново ще се изправят пред същите свои проблеми – за да разберат какво точно трябва да преработват в себе си, и това ще бъде чудесно за тяхното бъдеще.

4. Да контролираме нисшите сили

Далеч не безобидна и незначителна, тази ситуация е решително определяща, защото е творческа: това е сила. Някои чувстват, съвсем сами в своето ъгълче, че силата действа, докато други усещат действието й единствено тогава, когато са сред хора. От момента, в който е бил установен контрол върху ужасните сили (terrible, ужасен, и terrable, сили на Земята), човекът, който не е нищо повече от контрольор на силата, доказва, че в своето човешко измерение е способен да доминира над бунта и недисциплинираността на своята животинска част, като остане спокоен и отворен за резонанс спрямо по-висши нива. След като тези експлозивни сили вече са поставени под контрол, те започват да текат в едно пречистено поле, по-единно, състоящо се от чудесни енергии - много по-фини, по-съгласувани, по-точни и по-реални. Това качество - енергийно - ни дава възможност да възприемем прекрасното единение, което можем да осъществим със своя Баща, абсолютния дух, необикновеното съзнание, което сътворява и опрощава всичко върху междуизмеренческите антени, нисшите силовогравитационни и висшите.

Чрез това фино духовно единение между тях, съществата преоткриват любовта, защото вече не са обгърнати нито нападани от всякакъв вид елементи, идващи от областите на нисшите гравитационни сили. Действително, когато се освободим от енергийното поле на всички конфигурации на силата, какво ще протича тогава? - Любовта!

За предпочитане е да възвеличаваме не безусловната любов, а по-скоро любовта, при която силовите нисши системи са под контрол. И от този момент нататък няма нужда да се говори за безусловна любов, ние сме в любовта. Иначе няма любов!

Щастието се изгражда на основата на храбростта, смелостта, а храбростта и смелостта съдържат силата. Ако нямате сила, за какво ви е смелостта? Силата и смелостта са необходими, но да не забравяме обичта, защото именно тя ни позволява да намерим отново единението с духа, с Цялото.

В относително хомогенна и добре структурирана среда един ясновидец може да види потоците енергия, излъчвани от вашите различни тела. Възможно е да ги видим например върху пластини, които регистрират отделянето на топлина. Вече не сте нито в силно разредена среда, за да бъде необходимо във вас да се поддържа изкуствено нормалното за вас атмосферно налягане, нито пък сте обект на постоянни агресии от страна на тези нисши сили, вие сте вече освободени от тях и отново сте в единение с вселената. Затова вашето тяло излъчва мекота, душевна топлота, доверие и спокойствие, с една дума всичко, което е добро за едно човешко същество. Вие се превръщате в красиво творение, годно да отглежда райски цветя, тоест излъчвате тази прекрасна енергия, която ви дава възможност да подхранвате етерните цветя и да поддържате висшите планове на светлината.

Ето какво е нашето предназначение: да засаждаме и отглеждаме цветята на рая.

За да се завърнем в този рай, трябва да се изправим от падението, което е прекалено голямо кондензиране на ума ни, на нашата психика, на нашата жизненост и на нашето физическо тяло, защото, ако останем в тази плътна кондензация, сме мъртви. Възкресяването на мъртвите е свързването им с техните духовни бащи. Този, който е способен да свърже хора с техните духовни измерения, е способен да възкресява мъртвите. За тази цел той трябва да ги накара да излязат от гробницата на кондензацията и да ги върне в поле на непрекъсната флуидна енергия, където фините духовни излъчвания се срещат отново и образуват един вид облаци, енергийна платформа на всички хармонични излъчвания. Тази прекрасна енергия, много мека, невъобразимо нежна, това е тихото спокойно езеро, където се отразява духът.

Когато сме доказали, че сме способни да успокоим експлозивните, животинските, бунтовните, разрушителните сили, когато спокойната енергия на ведрата душа е налице, тогава окото на Бога гледа. Това око на Бога съществува, понякога то се доближава до нашия план и се проявява под формата на светлинни топки, които идват, за да погалят нашите най-изящни действия и да ги оплодят. Тогава ние преоткриваме единението си с нашите висши братя и сестри; започваме отново да живеем в нашите енергийни тела-носители; излизаме от затвора на материята и на тялото; откриваме наново радостта, щастието и висшата духовност. Щастливи сме. Имаме правото да живеем. Това сме самите ние.

Един полезен съвет: правете едно и също нещо навсякъде, където и да отидете. Много е просто. Когато сте обградени от всякакъв вид хора, помисляте си, че вие сте съвсем различен от тях, но всъщност вие сте еднакви. Запитайте се тогава: “Способен ли съм да задържа силата, която пречи на някои същества да бъдат по-одухотворени?” Това не е невъзможно. Не бива да пренебрегвате вашите възможности, не оставайте безсилни. Само вземете решението вие, това е всичко, не оставяйте нещата да стават от само себе си.

Знайте какво ви е отредено. Знайте къде сте точни, защото именно там притежавате всички пълномощия. Знайте, че там, където сте на място, имате неограничени възможности. Ако не сте на мястото си, е абсолютно невъзможно да се впишете в процесите. Направете така, че вашето място да е добро.

Трудно е в сегашното ни съществуване да оценим всяко богатство с точната мярка. Някои същества имат много красиви духовни линии, други представят много красиви междинни енергийни измерения, а трети пък имат още огромни нисши сили, които трябва да преобразуват.

Като следствие, ако вие се ориентирате в един път за завръщане към висшето измерение, е важно да подредите всички налични енергии. Ако не ги номерирате (кодирате) правилно, ще занесете със себе си на небето конфигурации, които трябва да останат извън вас, и навън ще забравите конфигурации, които принадлежат на вътрешния ви свят. Вие правите нежелателно смесване. Това не е приемливо, защото се изисква от нас, в нашата сегашна инкарнация, да въведем ред в нашите договори със средата, в която съществуваме.

Вътрешното съзнание подписва договори постоянно, но само когато е свързано с висшето си измерение. Непрекъснато то избира, селекционира, разграничава сред околната ни среда нисшите сили или външните системи, от една страна, и вътрешните или висши енергии, които се представят. Светлинната сестра, която ви наблюдава, се включва само и единствено тогава, когато имате проблем и не можете повече да подписвате договори за вътрешно кодово номериране. Тя е задължена да се премести, тя се покръства в ужасни зони на ниския астрал, извършва страхотна работа и рискува дори да изчезне поради вашите непълни и опасни действия.

8. Да упражняваме крилете си за полет

Всъщност единното тяло може да работи само с една-единствена енергия, с едно-единствено съзнание и с една-единствена форма, които управляват добре и безгрешно всички свои разсейвания. Това е упражнението да се живее животът. Вашата виталност, която е една страна на вашата цялостност, може да преобразува огромно количество енергии, но по стар навик вие работите със света на материята и на формата. Ако желаете да осъществите една фигура за контрол, т. е. свързване с други измерения, вашата жизненост не бива да се разпръсква или разсейва, не трябва да попада в клопка нито да бъде принизена надолу в света на материята и на формата. Трябва да я приобщите към плановете на единството и да преоткриете синтезното съзнание, защото всички мотори на живота се ориентират към силата, когато има липса на съзнание. Това, което отличава двама души един от друг, е начинът, по който те управляват жизнената си енергия.

Никога не оставайте в ситуация на по-ниски полета, защото силите, които тогава се представят, се закачват към вашата енергия и понижават вашето съзнание. Ако позволите на по-нисши контури да се настанят във вашия живот, това ще означава, че сте уловени от смъртта!

Не се мислете за птичка от небето, докато сте още силно закотвени към материята. Непрекъснато се стремете към излитане, за да упражнявате вашите крила за Завръщането.

• 
  Имате ли някаква професия или специалност, която ви характеризира и която другите могат да признаят?
  
• 
  Чувствате ли латентни способности, които могат да се пробудят във вас? Ако е така, имате ли желание да ги развивате, за да бъдете щастливи?
  
• 
  Изследвайте кои части от вас се бунтуват, не са дисциплинирани, кои са експлозивни или деструктивни. Имате ли желание да ги преработвате и трансформирате?