Глава 9 ДА БЪДЕШ И ДА ИМАШ

“Посейте в себе си това, което Е, защото това, което Е, може да ви освободи от всякакви притежания”

В днешно време живеем в много поляризирано общество, където властта и средствата за действие са притежание само на няколко индивида или фамилии, докато човечеството е изключително лишено от тези възможности. Все повече и повече банди, кланове и племена се реформират, тъй като обществото като цяло е причина за разпадането на семейството и предлага на индивидите малко приемливи решения. Това явление е констатирано от социолозите и аз говоря за него в книгите си “От земното съзнание към галактическо съзнание” и “Бог, ангели, свидетели”.

Днес свързването на хората в групи се е превърнало в сила, която не спира да се разгръща. Междувременно се наблюдават атаки срещу всякакъв вид сдружения, и то от групи, сформирани и съществуващи по-отдавна, които все още са силни, но с много свои проблеми, и които смятат новите групи и формации за свои конкуренти. Когато успеят да просъществуват, тези малки групи се утвърждават все повече и повече, защото старите доминиращи системи са червясали достатъчно, провалят се и индивидите се прегрупират в посока към нови силови точки.

Сериозни нападки се отправят също и към големи религиозни и политически групи, в които има вътрешни брожения. Нещо повече, още от началото на хилядолетието се наблюдават трусове в областта на социалния и икономическия живот. При наличието на тази несигурност, да имаш процъфтяващо семейство, приятели, на които можеш да разчиташ, ти дава възможността малко по малко да извършиш с повече хора неща, които човек сам трудно би направил при наличието на ограниченост в действията.

В съвременното общество, където всички стойности постепенно биват поставени под въпрос, тази невероятна възможност за обмен и за връзка може доста бързо да стане за хората определен фактор за сигурност, както и база за сравнение далеч извън тях самите. Това е важно, като се има предвид огромният натиск на местните и многонационални системи и всякакъв вид трудни контури, които непрекъснато се създават и въздействат върху изолирания индивид.

2. Вертикалът на “Съм” и хоризонталът на “Имам”

Реално индивидът на земята има път доста често осеян с капани и клопки: той се чувства разпънат, в известен смисъл, между вертикала на “Съм” и хоризонтала на “Имам”. За да направлява правилно своята еволюция, следователно, той е принуден да прехвърли това, което е “Съм” в него, от долната страна на хоризонталната граница на “Имам” над нея.

“Съм” постепенно бива погълнато от “Имам”, от което не успява да се измъкне. Определянето на същността на индивида се прави чрез обмена с околната среда. Неговата идентичност може да се окаже нарушена, тъй като вертикалът на “Съм” съществува на всички нива - на неговото духовно съзнание, на неговата най-фина енергия, на виталността и на резервите му от нисша гравитационна сила.

3. Причини за отклоненията

Всяко същество трябва да осъществи споразумение между своя социален живот, връзките, които има, и средата, защото рискува в един момент да попадне в клопка. Защо? Защото винаги индивидът е изкушен да търси компенсации за своите нисши закачания, и то отвъд неговия собствен краен корен.

Всъщност той бива често улавян от известен брой нисши сили, с които той се е смесил и от които понякога е безсилен да се изтръгне само чрез линията на вертикала. Тогава той ще прояви стремеж да се свърже със системи, които са външни спрямо неговата собствена идентичност. По време на инвестирането във външна връзка той може да отиде много далече и да загуби своята вътрешна енергия. Резултат: неговото същество се разпростира в това външно “Имам” и сам губи, като “попада в капана”. Той преминава от “Съм” в “Имам” и така губи безсмъртния си живот, заради някаква връзка в смъртния живот.

Това положение трудно се поддава на контрол, защото върху индивида действа много силно магнетизиране, той попада в капана на нисши сили, които са по-големи от неговата собствена сила, и така той бива пленен отвън чрез елементи, които са по-силни от неговата собствена идентичност. Ако не осъзнава всичко това и не извършва съществени промени в своите отношения с “Имам”, той няма повече изход; непрекъснато губи своята вертикална линия на безсмъртие в полза на хоризонталност, която го отклонява все повече и повече.

На това ниво цялата инициатива за промяна изисква твърдо решение, а в думата ”решение” (décision на френски), е включена и друга дума “разцепление” (на френски scission). Да решиш твърдо, означава да разграничиш това, което се запазва, от онова, което не се запазва. Да решиш (décider) означава да накараш да “умре” (décéder) това, което си решил да не вземеш. Казва се впрочем: ”Трябва да се отсече.” Когато трябва да се решиш сериозно, трябва да отсечеш твоята индивидуална идентичност на безсмъртно същество от невъобразимата смесица от всякакви видове системи, извлечени от кармични, социални, семейни, приятелски или други натрупвания, които не са в твоята идентичност.

Всъщност всекидневният живот ни поставя в положения на смесване, разпиляване и несъвършенство, които водят към страданието, отклонението и неудовлетворението.

Тогава сме явно принудени в определен момент да отсечем, да се разграничим от хоризонталното “Имам” и да кажем: “Ето, моята идентичност на безсмъртно същество е дотук и ако отида по-далече, ще стана заточеник.” Това решение е важно, защото става дума да се избира между безсмъртния, вечния живот и тленния, смъртния. Съществото, което много се проектира навън или много се лута надолу, се насочва към тленен, смъртен живот. Ако иска да се възстанови, да се разграничи, да се издигне, трябва да се отправя все повече и повече към безсмъртния си вечен живот.

4. Да преоткрием своето истинско вътрешно богатство

За да обърнем лице към вечния си живот, трябва да организираме ежедневието си по такъв начин, че да ставаме все по-силни, по-уравновесени, да се обогатяваме постоянно и да бъдем такива, на които другите могат да разчитат, защото ще се убедят, че ние имаме добра стабилна плътност, свързана с вътрешна сила, която е добре структурирана, т. е. всички нейни елементи са си на мястото, и благодарение на това ние сме не разпилени, а събрани, центрирани и в единна вътрешна цялостност. Това преструктуриране, внасянето на вътрешен ред в себе си¹ е най-голямото богатство, много по-съществено от всичко останало. Това е вашето истинско ненакърнимо съкровище, тъй като на нивото на енергиите, на вътрешния синтез, на вътрешното пътуване във време-безвремие и на захранването от висшето ви измерение важното е не да изглеждаш, а да Си, да Бъдеш - т.е. да носиш и имаш в себе си нещо ценно и съществено.

Ако човек падне и се люлее само в енергийни или материални системи, които вече са взривени, нямат вътрешен контрол, не са хармонични, не са съзвучни с неговата вътрешна същност; ако няма с какво да се сравнява и отнякъде да черпи информация и енергия, за да повишава своята вътрешна сила и да определя реалната стойност на своята идентичност, тогава той е нещастен, почти безжизнен, чувства се лишен от нещо основно: своето щастие.

Истинското щастие ли? - Човек трябва винаги да се предпазва от лъжещастието, т.е. от всички илюзии, след които хората тичат, тъй като не знаят, че истинското щастие се намира вътре в тях. Всъщност всички ние притежаваме едно място в нас, което е като градина или пещера. Тази тайна градина е изключително важна. Това е вид рай, място, където се преоткриваме или намираме себе си, когато искаме да се завърнем. Всичко останало е второстепенно и странично. Разбира се, ние имаме нужда и от външни елементи, за да живеем в нашата тайна вътрешна градина; но ако нямаме самостоятелно мислене и ако не вземаме своите решения самостоятелно, ако отказваме да сме, да бъдем, губим същественото, проектираме себе си само в проявления, в привидности, които никога не могат да ни донесат щастие.

В действителност прави ни щастливи единствено възможността да се развиваме в минималната си среда, имайки само онова, което ни е нужно, за да съществуваме, т.е. всеки от нас да бъде това, което е. Хората, които искат повече, рискуват да се провалят, защото преминават от обсега на съм към полето на имам. Съм е вътрешното, имам е външното. Когато е хванат от имам, човек бързо става собственост на това, което притежава. На нас ни е необходимо да имаме минимум материални условия, за да съществуваме, за да сме. Ако сме много силни вътрешно, можем да прибавим и малко от външното проявление, но внимание! Ако прибавим само една капка в повече, рискуваме да скъсаме със съм, преставаме да съществуваме, чувстваме се празни и нещастни.

Затова е от голямо значение да развиваме своята вътрешна сила. Немалко са хората, които се оставят да бъдат привлечени от различни средства и начини за съществуване, които животът им предлага, и така биват отвличани в най-различни полета за външна изява. Те се оказват в много благоприятно положение, което може и да е доброто за тях; ала често в тези периферни зони стават събития, които никога не биха им се случили, ако си бяха останали в линията на съм, защото само там - във вертикала - те винаги ще имат своето вътрешно знание за всякакви събития. Действително, когато се отклоняваме към полетата на имам, навлизаме в псевдоистини, в обмен между хора, където почти липсват линиите на съм. Започваме да водим безконечни разговори и спорове и да си изясняваме съдържанието на понятията, а като нямаме повече какво да си кажем, виждаме, че в душите ни е останало дълбоко огорчение и болка! Това е знак за нас, че сме се отклонили в полетата на привидните неща, където е много лесно да бъдем хванати в капана на изкушенията, идващи от нисшите гравитационни сили, сиреч в клопката единствено и само на материалния успех. Всеки човек, който стигне до положението да владее нещо и да има някакво влияние върху други хора, трябва много внимателно постоянно да се самонаблюдава, за да не допусне това негово положение да го овладее цялостно и да го отвлече далече от неговата вътрешна същност, в полето, където има само привидности и където го чакат страдания и мъки.

В света на изкушенията съществуват огромни напрежения между вътрешното и външното. Затова винаги се питайте: “Каква е моята същност?”

Не се оставяйте да бъдете обсебени от интимните полови емоции, те винаги ви отвеждат към играта на външното и към състояния, в които се чувствате зле. “Да хване жив Еримантския глиган”, това е един от подвизите на Херкулес и означава, че трябва да управляваме звяра в нас, без да го удушаваме. Трябва просто да обяздим животинското у себе си, като го притискаме здраво с крака, и да разберем, че нашето щастие е резултат от наличието вътре в нас на една твърде специфична висококачествена енергия. Без нея не е възможно да се установи никакъв контакт с творящия Дух.

Някои тичат след разни видове щастие, търсят външни удоволствия, които отнемат качеството на вътрешната им енергия - с това те извършват предателство спрямо своя вътрешен дух. В такива случаи как ще искате вашият висш дух да продължава да ви говори, ако вие вършите действия, които ви тласкат решително само към временното и тленното? Как духът на съвършенството ще пожелае да вложи едно свое точно измерение на вярност и истина във всички тези ваши действия, които са в явно противоречие с хармонията, защото ви отвеждат към различия, към загуба на качеството и към множество експлозии, където липсва задушевност и вътрешно единение?

Хората изоставят това, което вече са придобили, заради някаква светлинка, ала след тази малка светлинка идва пълен мрак! Не се погубвайте във външни действия, ако не сте достатъчно стабилни вътрешно. Всъщност можем да предприемем всичко, ако имаме вътрешното съм. Ако вътре в себе си сме щастливи и удовлетворени, позволено ни е да си прибавяме от всичко, което пожелаем. Но ако сме позволили да бъдем очаровани и привлечени от някакво външно изкушение, почувстваме ли вътре в себе си някаква празнота, трябва незабавно да прекратим всичко и да се върнем съвсем в началото, защото всяко нещо, което си прибавяме при това положение, ще разрушава собственото ни реално щастие.

Да употребяваме времето и средствата, които имаме, за да се вглъбяваме вътре в себе си и да живеем колкото е възможно повече в независимост заедно и само със своя вътрешен Аз.

Когато чуем за самодостатъчност или автаркия, веднага си представяме една земеделска общност, която сама произвежда своята основна продукция, рециклира своите отпадъци и т.н. Всъщност това, което трябва да се постига, е не само материалното самозадоволяване, самодостатъчността спрямо околната среда. Тук се включват също така и интелектуалното и енергийното самозадоволяване. Това не е никак просто да се осъществи, защото всички ние си имаме своите нужди, амбиции, вдъхновения, желания, импулси и мотиви от всякъкъв вид, които не съвсем добре познаваме, тъй като не сме мислили достатъчно, нищо не сме уточнили предварително вътре в себе си, а очакваме от средата, в която живеем, да ни даде подбудите, които са ни необходими. Като търсим каквото и да е, неопределено, през нас преминава какво ли не - и затова плащаме скъпо и прескъпо! И всичко това ни се случва само поради това, че ни липсва прецизност, размисъл върху целта, към която искаме да вървим.

Следователно за всеки човек е от съществено значение да си отделя редовно по малко време, за да събира в себе си квинтесенцията от всички външни елементи, които се отнасят за него. Единственото реално значение на автаркията е да успеем да намалим своите нужди до стриктния минимум. Когато отиваме извън границите на този минимум, който създава нашето щастие, рискуваме да бъдем увлечени и отнесени от едно ускорение, което води към нещастието. В крайна сметка ние сме все обърнати с лице към същите процеси на овладяване и контролиране на еякулацията. Всъщност от зората на времената се обучаваме, например в тантрическата, таоистката и китайската философия, че мъжът трябва да достигне оргазъм, без да еякулира, като канализира своята жизнена енергия във вътрешността на самия себе си.

И така, когато сме се насочили към прекомерно екстериоризиране, ние сме вече приели да бъдем изхвърляни в един сътворен преди това материален свят, който е тленен, тъй като е временен и преходен. И обратното, ако останем във вътрешната си вселена, имаме пред себе си постоянно сътворяване, което непрекъснато се възобновява до определена граница. Когато я преминем, се сблъскваме с материалния тленен свят. Във всекиго от нас, хората, се решава това уравнение. В Библията например, екстериоризирането на Ева, излизането й извън централизацията на Адам, я води - в нейното упражнение като обич и светла душа - към среща с nahash - змията, силата на кондензацията, мрака. Влезете ли в досег със силата на кондензацията, това означава, че сте отишли много далече във вашето сътворяване.

И така, ако например поради вашата дейност вие се възгордеете, че се срещате с много хора, и си помислите, че сте пъпът на света, запитайте се тогава простичко, за да разберете какво е останало от вас самите, след като изцяло сте вложили себе си в желанието да изглеждате, да се проявявате, да ви видят другите. Вие изцяло сте се изхвърлили в средата около вас и нямате повече никакъв контрол върху това ваше изхвърляне, липсва ви системата за самодостатъчност. Вашият вътрешен живот не се разгръща повече на енергийно ниво, което да бъде подхранващата баня за вашето същество.

Непрекъснато полагайте усилия да определяте все по-добре и по-добре тази вътрешна градина, която търсите. Сред всичките енергии, сред толкова различните фигури, които се появяват, запитайте се как да намерите тези, които ви правят щастливи. За тази цел се научете да развивате вътрешния си слух и способността да правите синтез от специфичните енергии, които се представят. Упражнявайте се да засилвате и укрепвате вътрешния си Аз чрез постоянно овладяване и контол на външното материализиране.

Възможно е да има и процеси на обмен при материализирането във вид на форми, но винаги трябва да проучвате какъв вид формална материализация се извършва.

• 
  Участвате ли в някакво сдружение, кръг, клуб? Ако да, кои са причините, които са ви мотивирали да станете негов член? Ако не, усещате ли нужда да разширите вашия кръг от приятели?
  
• 
  Имате ли тайна градина, вътрешно пространство, в което винаги можете да намирате това, което е най-същностното във вас?
  
• 
  Разграничете това, което определяте като съществено, и това, което смятате за второстепенно и допълнително във вашето поведение, във вашите действия, във вашите занимания.
  
• 
  Има ли дейности, които извършвате повече, за да се показвате, отколкото да бъдете? Ако да, задължени ли сте да правите това и те удовлетворяват ли ви?
  
• 
  Преценете какъв процент от времето и енергията си посвещавате на съм и това, което посвещавате на имам. Харесват ли ви тези проценти или бихте предпочели да ги промените в бъдеще?
  

“Равновесието настъпва, когато любовта обикне съзнанието”

През живота си всеки малко или повече търси своето равновесие. Но тъй като равновесието не е статично състояние, много важно за всеки човек е да не се спира и заковава в някое положение, което изглежда уравновесено и което, в крайна сметка, е само едно положение на временно спиране, не отговарящо на максималните възможности на неговата природа.

Разбира се, фактът, че си намерил равновесие и среда, съответстваща на твоята вътрешна природа, вече е много добро постижение. Някои хора, имащи една и съща ориентация на съзнанието и на сетивността си, се обединяват и живеят в единение. От тяхна гледна точка това изглежда невероятен успех, защото по-голяма част от хората въобще не успяват да го постигнат.

Само че по какъв път сме постигнали това единение? Вероятно е трябвало да изоставим някои свои навици и черти, да ги отстраним, за да се доближим до това ниво на общуване и единение, което сме избрали сред толкова други, защото само то ни се е видяло съществено. Това безкрайно обогатяващо ни поле на равновесие и на обмен ни изглежда толкова ценно, че ние не можем да живеем вече по друг начин и никога няма дори да го пожелаем. Ние тогава влагаме всички свои усилия, за да запазим и засилваме непрекъснато полето на трансформация и да съхраним единението, като го допълваме самите ние постоянно, за да се усъвършенстваме.

И за да продължим да живеем в това състояние на равновесие, нека нашето въображение ни помогне. Предлагам ви да вземем за пример един скъпоценен камък. Той има множество отблясъци, ала този факт, че хвърля отблясъци наляво, надясно, нагоре и надолу - на всички страни, не означава, че той се променя. Това си е все същият скъпоценен камък с много страни. Важното е, че той блести във всички посоки. Тъй че, ако ние успеем да направим така, че да заблестят всички наши страни, не трябва да накараме нашия скъпоценен камък да се пръсне.

2. Да накараме да заблестят всички наши страни

Предварително да се изпитваме дали някои наши страни не са много потъмнели. За да заблестят всички наши огньове и да изчистим всички тези страни, да си представим нови начини на съществуване, дори нови видове среда, в която живеем. Човек може да живее всякакъв вид живот. Трябва да се преместим за миг в определени условия, да си помислим за тях и да се запитаме: “Колко време това положение ще ми хареса, какво бих могъл да извлека от него? Колко ще ми струва и какво ще ми донесе? Имам ли интерес да го изживея, какво ще срещна в него и по какъв начин то е свързано с това, което самият аз трябва да изживея? Мога ли да сравня този опит с едно или друго обстоятелство от живота, който водя днес? Как бих могъл да придобия сам този опит? Как да направя така, че моите приятели също да напреднат в този вид опитност, защото накрая ние всички ще бъдем по-щастливи, ако такава възможност се появи?”

Като положите такова усилие за адаптиране на това, което е характерно за вас, ще трябва да доловите всички ваши страни, да знаете какво точно желаете да промените и да говорите за всичко това. За да промените някоя от вашите страни, не се стремете да я наложите с все сила точно такава, каквато е, а я настройте към средните характеристики на вашата среда. Това е въпрос на прозорливост, на интелигентност, на чувствителност. Вижте кои са вашите истински нужди.

Научете се да се признавате един другиго, да се уважавате и да оставяте всекиму свободата да се реализира без тревога, без напрежение, като знае, че всичко това е възможно. Всъщност планетата ни дава достатъчно широко поле за комуникация, за да може да се правят всякакви опити, като се запазва постоянството и неизменността на нашето собствено вътрешно същество. Всичко е възможно, но с рисковете и опасносите, които се съдържат в приключението. Когато поемем една посока, трябва добре да осъзнаваме своите лични възможности: резервите от енергия, с които разполагаме, средствата за действие, своите връзки, своите слабости, обикновените клопки, в които винаги може да попаднем. Подходящо е добре да премерваме своята истинска сила за връзка с едно висше и вътрешно измерение и да избягваме да оставаме в едно изкуствено положение, което ни поддържа в илюзията.

Чрез мисълта, въображението и емоцията ние можем да правим много пътешествия, преди да пътуваме реално с физическото си тяло. Ако правим по-често и с повече концентрация и точност тези пътешествия със съзнанието-енергия, ние ще пътуваме много по-малко физически. И ако искаме не да забулваме ума си с различни фантазии, а истински да виждаме, с искреност и смелост, това, което е скрито зад фасадата, ще успяваме да минаваме отвъд нея, без, разбира се, да бъдем там непременно с нашето физическо тяло, и след това ще се завръщаме бързо пак със съзнанието-енергия, защото пътешествието ни ще е приключило успешно. Обаче почти винаги обичаме да се люлеем в илюзии, защото не сме изцяло искрени със самите себе си. Ние си създаваме малка радост при тръгването, а след това я плащаме много скъпо, тъй като подреждането на различните обстоятелства ни поставя понякога в изключително сложна ситуация, та пътуването ни може да свърши зле. Затова нека вниманието ни бъде нащрек за всичко това и нека се опитваме да работи по-често въображението ни.

3. Внимание, воля, въображение, памет

Четири аспекта работят непрекъснато в нас: вниманието, волята, въображението и паметта. Вниманието е много тясно свързано с функцията на реалността, а волята има приложение в плана на реалността.

За да влезете в контакт със свръхестественото, не забравяйте, че там на мястото на вниманието идва въображението. В мечтите, например, вашето въображение се разхожда безспир и представлява уравновесяване на вниманието, което вие трябва да насочите към задачите на реалността. Личностите, които са практикували отделяне от тялото си, знаят много добре, че от другата страна и при тръгването в действията на фините тела се намесва не обикновената воля, а паметта. Така че, за да се научим да пътуваме извън тялото си, трябва многократно да повтаряме, и то много внимателно, как излизаме от тялото си, как се движим извън стаята и да запаметим тези елементи чрез едно доста продължително трениране. Тази памет във финия план на антиматерията е равностойна на волята в нашето материално-физическо съществуване.

Както се знае, “навикът е втора природа”. Чрез навика вие запомняте определен брой положения и рефлекси, които ви помагат да извършвате определени действия. Като навлезе нещо във вашите навици, чрез паметта-рефлекс, постепенно ще се получи така, че вашата воля ще бъде заменена от паметта. Вие живеете по определен начин, защото сте вече свикнали да живеете именно така, но нямате никаква воля да живеете по друг начин или да прибавите каквото и да било към този начин на живот. Вашата памет ви диктува, че трябва да реагирате по един или друг начин, и нямате никаква причина да излезете извън него, а това е всъщност воля, наложена върху първоначално избликналата ви воля. Тези условности, навлезли дълбоко в паметта ви, постепенно правят от вас хора без воля.

С две думи, не забравяйте, че в реалността действат волята и вниманието, докато в областта на свръхестественото действат паметта и въображението.

4. Да излезем от условностите, които сме си създали сами

Така че, за да излезем от коловоза на запаметените условности и да постигнем други контакти, други полета на опитности в реалността, задължително се преминава през въображението. Преминаването от паметта към волята чрез въображението означава, че ако вашата идея не е облечена с желанието, тя никога няма да се осъществи. Всъщност едно съзнание, което не е обградено от енергия, не ще намери своята приложна точка в материалния план. Идеите, които вашата памет носи, трябва да бъдат галванизирани чрез кипеж на емоции и допълване с информации, които ще се осъществят във вашето въображение, защото да се въобразява, означава да се сътворяват образи. В процеса на действие на въображението се раждат образи¹, както един баща и една майка дават живот на едно дете; този обмен на любов и на поляризации създава възможността да се роди детето, ето оттук идва и значението на въображението.

Въображението е място за създаване, сътворяване, а паметта има тухлите, елементите, които са на ваше разположение, за да произведете нещо. Във въображението ще се породи една нова амалгама от гени и хромозоми, нещо, което вие ще поддържате, и то ще се прояви чрез волята ви и ще живее чрез вниманието ви. Това е обикновеният процес на сътворяването. За да създадем нещо, трябва да осъзнаваме ситуациите, в които се намираме. Ако идвате от някакъв свят без внимание и без воля, ще сте съвсем разпилени, вашите енергии ще са взривени така, че не ще имате никаква възможност да се контролирате. Ще трябва да се концентрирате и да се упражнявате върху малки неща най-напред, за да придобиете поне мъничко воля. В целия период на посвещение този процес ще ви помага да подобрявате постепенно вниманието си и да се научите отново добре да слушате. Малко по малко ще успеете, благодарение на волята си, да овладявате и контролирате природата си, своето собствено тяло и другите същества, които ще се появят около вас, за да им помогнете.

Чрез вниманието и волята си ще излезете от по-нисшите светове, които ви превръщат в безполезни и ненужни елементи. Следователно, ако идвате от тези избухнали светове, именно това е първата и единствена ваша работа.

Ако отдавна сте преминали през тези етапи, то вие сте успели да постигнете навици, които са се записали във вашата памет. Но когато много дълго време остане в едно положение, човек рискува волята му да бъде заменена от паметта на навиците. Ние най-напред действаме чрез въображението, което ни извежда от света на реалността и ни помага да осъзнаем съществуването и на други измерения, след това влизаме в света на паметта и на въображението и се откъсваме от всичко, което е реално.

5. Да имаме основи в реалността

Във всички зони, където има разпиляване на вниманието и липса на воля, е необходимо да си изграждаме или създаваме неща изключително добре структурирани и добре овладени и контролирани от волята: например някакви материални основи, които да бъдат основи в реалността. И ако пожелаем да се проектираме в антиматериалните светове, можем да действаме тогава с паметта си, т.е. ще запазим личния си опит с мрежата на движещите сили, личното си знание за вътрешната вселена, за трансцендентното, за връзките между измеренията и за енергията и вътре в тези светове ще правим с въображението си невероятни операции за овладяване и контрол, които ще бъдат въображаеми по отношение на функциите на материално-физическата реалност, но съвсем реални в антиматериален план.

След като сте си построили една добре структурирана материална зона на волята и вниманието, способна да преодолява дезорганизацията или хаоса в онези равнища, където липсва волята и концентрацията ви, ще можете да прекарвате значителна част от времето си в нива, където действат свръхестественото и антиматериалното, като използвате паметта си, съхраняваща вашия индивидуален опит, и въображението си, за да узнаете какъв е животът в безсмъртния свят на съзнанието-енергия.

Някои хора вече са успели да се установят стабилно в такива нива, създали са там свои материални бази и са започнали да се издигат и спускат в това свое антиматериално съществуване. Чрез уравновесяване на противоположностите, ако те действително са се издигнали в управлението на паметта и въображението си, ако са си построили добра структурна база за волята и материалното извисяване, това ще означава, че те наистина се намират на определено равнище. И обратно, ако самите вие се опитате да се поставите в същото или подобни положения само от желание да им подражавате, след като нямате никаква материална база, вашата памет и вашето въображение не ще бъдат упражнявани в необходимата степен и като следствие вашата воля и вашето внимание ще се озоват в равнище, където липсват и волята ви, и концентрацията на вниманието ви.

В такова положение хората стават немощни и глупави. Реално човек трябва да си създаде или построи сам една област на дейност, в която да се учи, в която сам и със своите вътрешни сили да овладява и контролира различни структури, дейност, която ще го освобождава от всякакви структурни матрици, които му се налагат отвън.

В сегашната епоха, когато не знаем дали в следващия миг няма изведнъж да падне върху нас някоя блуждаеща гибелна бомба, или няма да се появи в небосвода над нас някой радиоактивен облак, изключително опасно е да се уповаваме на някакви структури извън нас самите, които не са нищо друго, освен пранги, оковаващи истинската природа на нашата идентичност.

Днес всеки човек, който е придобил вътрешна сила, след като е успял да навлезе и живее в измеренията на паметта и въображението си, и който постоянно, без никакво отклонение, доказва в живия живот, в практиката, че овладява и контролира - чрез волята и концентрираното си внимание - действията си в реалността и в материално-физическия план, има вероятност да оцелее.

В Апокалипсиса е казано: “Горко за жената, която е бременна, когато ще дойдат времената.” Всъщност жената е вашето физическо тяло, тялото ви, което трябва да роди тялото на безсмъртието и славата, светлинното ви тяло. В даден миг не бива повече да сте в състояние на доизносване или раждане, вашия живот трябва да е “роден”, да бъде цялостен, като всеки от вас е овладял и може постоянно да държи под контрол нивата над себе си и под себе си. Само хората, които ще са успели да имат тези умения, ще имат способността да бъдат в добра настройка спрямо това, което ги очаква в бъдеще.

Добрата памет и развитото въображение, добре структурираната воля и концентрираното внимание представляват чудесна опора, за да слезе висшето съзнание. Чрез волята и вниманието си вие имате също така възможността да филтрирате всичко онова, което идва от средата около вас, и по този начин да управлявате нещата отгоре. И обратно, ако се оставите на течението, ако нямате никакво умение за овладяване и контрол на енергии и ако живеете в междинни равнища или в среда, където преобладават разпилени в безреда материално-веществени елементи, ще бъдете принудени да водите постоянно преговори с това равнище, което ви взривява цялостно, без остатък. При това положение няма да имате абсолютно никаква възможност да изберете каквото и да било, защото отвън ще ви се налага какво ли не, и тогава вие ще трябва да се оправяте с неща, които изобщо не приемате нито одобрявате, които не са нито добри, нито желани, и всичко това само защото не сте окончателно извадили достатъчно количество скъпоценни камъни от мината, за да минете на друго по-високо ниво.

Ако не сте в контакт с вашето духовно измерение, трудно ще можете да въздействате върху вашите по-нисши и материалнно-веществени равнища. Някои индивиди биват принудени от конкретни житейски случаи и ситуации да се оправят съвсем сами със себе си, за да вземат решение с будна съвест, със себесъзнание, и това ги подтиква да го развиват. Чрез своето умствено или ментално измерение те могат тогава по-добре и по-резултатно да въздействат върху външните и по-нисшите светове, които ги поддържат.
Теми за размисъл

• 
  Мислите ли, че сте постигнали известно равновесие? При положителен отговор, това равновесие позволява ли ви да се развивате по-нататък?
  
• 
  Чувствате ли се хванати в капан от старите си навици, или успявате да упражните вашето въображение по положителен начин?
  
• 
  Мислите ли, че сте развили до съвършенство вашето внимание и вашата воля? Ако не, какви усилия полагате в тази насока?
  
• 
  Имате ли добра памет? Поддържате ли я?
  
• 
  Дали и вие сте от хората, които се оставят да бъдат влачени от течението на живота, или имате известна своя вътрешна област на дейност и дисциплина?