Да постигнеш щастието си

“В любовта към Бога е щастието”

Всички ние сме на земята, за да уредим съвсем точни неща. Може да се наложи да работим упорито години наред, преди да успеем да направим това. Обратно, когато дръзнем да отидем извън нашите навици, срещаме елементи от друг тип, различни от тези, практикувани от всички същества на планетата, които нямат нито време, нито въображение, нито късмет, нито връзки, които да им позволят да се възползват от събитията, които им се представят.

Всяко енергийно положение носи в себе си невъобразими богатства и възможности в определен континуум, но които са съвсем обикновени за друг континуум. Затова личностите, които остават винаги в един и същи континуум, не успяват да излязат реално извън четирите стени на своя затвор. Липсва им главно способността да развиват въображението си, както на материално, така и на междуизмеренческо ниво. Този, който не е способен да си представи своето бъдеще, не е в състояние и да го реализира. Бъдещето е потенциална фигура, която се изгражда в много направления.

2. Как да успеем в живота?

Първичната енергия предлага безброй възможности да се материализира това, което Творческият дух може “да роди чрез въображение”. В течение на нашето съществуване е важно да успяваме достатъчно често, за да разберем какво ни е нужно, за да постигаме винаги успехи. За тази цел трябва едновременно да бъдем свързани с висшите измерения и да правим вътре в себе си цялостен анализ на положенията, в които се оказваме, за да имаме точно и вярно разбиране на същностното и на допълнителното. След това трябва да умеем да реагираме много бързо, силно и точно в мига, в който може да се направи връзка с божествения план. Някои се подготвят дълго време и толкова се изморяват, че загубват проницателността си и не могат да доловят мига, в който се осъществява тази връзка. Те никога не успяват - нито да вземат изпитите си, нито в живота си, който главно остава доста посредствен. За да успеем, е необходимо да посветим цялото си време и да отделяме много внимание на съществените моменти, да бъдем спокойни и щастливи, защото полето на щастието е поле на Твореца.

Животът на съществата, които са успели, протича под благосклонния поглед на Бога. Ако пожелаете да опознаете благодатта на Бога и ако нещата се навързват по чудо във вашия живот, помислете за ролята, която вашето присъствие, като материализирано същество, играе за щастието на Бога.

Истината тече от извора, тя е. Мигновена, едно непрекъснато търсене и подобряване на качеството, едно телепатично свързване с точността. Щом се окаже пред това духовно и телепатично измерение, човекът трябва да има порив за неизменно обожаване. Не става дума да се насилваме да почувстваме този порив, защото той идва естествено тогава, когато сме в непрекъснато единение с това, което Е. В този точно момент вие чувствате това благословение, което ви придружава толкова, колкото вие сте точно на мястото си и правите това, което трябва да свършите.

За да определим ролята си, която отговаря най-добре на нас самите, добре е да отстраним всичко, което не сме. Но това е много трудно, защото системите не спират да ви инжектират с лъжеинформации, за да ви обсебят и завладеят. А след като ви обсебят, те внезапно ви създават някакъв дребничък проблем, който ви тревожи, след него се прибавя някакъв по-голям, след това друг още по-голям и тежък и накрая положението става катастрофално, защото проблемите и трудностите ви заливат и завладяват цялостно.

Ако имате свое истинско вътрешно богатство, към него ще започнат да се прибавят и много други неща. Тогава не рискувате да се загубите във фалшиви пътища, в илюзорни намерения, които да ви отклонят от най-същественото. Емоционалните вълнения, пътуванията, отклоненията от всякакъв характер ви идват като готови идеи чрез случаите, които се представят пред вас. Например, ако имате пари, мислите си, че можете да ги похарчите, като пътешествате на различни места, защото това именно ви се предлага.

Но не правете театър, не парадирайте, че действате, ако реално не сте свързани с божественото. Контролирайте гордостта си, външното си разпиляване, нисшата силова система, която ви държи отдолу, защото тя е смесена с други сили, които нямат същия шанс да се осъществят като вас. Тези сили ви тласкат да извършвате определени действия или да имате връзки, които ви отклоняват от вашата вътрешна същност. Ако сте в хармонична съзвучност с благословението на Бога, Той ще ви постави в положения, където ще трябва да правите своя избор, и в тях ще трябва да бъдете чисти, а не мъгляви или колебаещи се.

Бог обича съществата, които са в отлично единение с Него, които умеят да бъдат твърди, чисти и решителни. Като имат тези качества, те изпълняват своята програма с по-голяма точност, с бързина и с резултатност; успяват по-бързо да извлекат обогатяваща ги информация от своите опитности. Ако извършвате действия доста неточни, разпилени, объркани и трудни за обхващане, бивате повлечени от нещо, което не можете добре да осъзнаете. Ако не познавате своите граници в действията си, отивате извън възможностите си за управление и рискувате да потънете в несъзнателното и неосъзнаваното.

Всъщност, когато поставяте на място някаква фигура, запитайте се дали вашият духовен Баща е съгласен. Много хора се включват в действия, без да се запитат дали Той е съгласен, и това е много жалко, защото тогава те може би правят нещо друго, вместо това, което е решено от висшите планове. Те имат нужда да бъдат просветлени чрез изтърпяване на тежки изпитания, за да разберат, че не трябва нищо да правят без съгласието на тяхното висше съзнание. Вашият духовен Баща ви поставя винаги в положения, които ви носят щастие и хармония, ако вие съумявате да уважавате и спазвате съотношението между съзнанието, енергията и формата.

Начинът, по който спазваме това равновесие, довежда при нас едно или друго присъствие, една или друга инкарнация в бъдещето. Говорим всъщност за инкарнации, защото сме потопени в процеса на цялостното творение в определен миг; реално те се развиват всички в едно и също време, както многоизмерно, така и в мигновението.

Запитайте се дали добре изпълнявате ролята си всеки миг и дали Осъществителят, Вътрешното съзнание, което координира всичките роли през всички времена и пространства, намира, че вие добре играете своята сега и тук. Замислете се над това, защото няма да привличате благосклонния поглед, симпатията и помощта на Бога, ако не сте постигнали максимален успех в своята роля.

Нивото енергия, в което живеем, граничи с други вибрационни нива и с други тела, ето защо можем да изживеем нашата мечта за екстериоризиране на съвсем друго ниво. В определен момент се намираме на вибрационно ниво, което отговаря на част от пространството и времето. Мислим си, че живеем шестдесет, седемдесет или осемдесет години в нашето тяло, но продължителността на нашия живот е неразделно свързана със способността за синтез между съзнанието, енергията и формата. Нашата идентичност не е задължена да остане в този континуум, тя много добре може да излезе от него, а нашата сегашна форма си остава като критерий за сравнение.

Може да излезете от този континуум, ако промените начина на възприемане на вашите критерии за сравнение. Вие сте настанени във физическото си тяло, сред предмети, които са свързани с вас, в полето на междуличностни отношения, което ви обгръща, във вашите проекти, във вашите лични занимания и т.н. Тези натоварвания ви задържат винаги на същото ниво на съзнание-енергия-форма. Въпросът е да знаете как искате да действате и в съгласие с кого - дали със средата, в която живеете, или с Бога.

Някои хора са доста привързани към материалния живот и формата, приемат привидностите като критерий за сравнение и в крайна сметка биват повлечени от тях. През всичкото това оживление, при това истинско кино, тези личности не се обезпокояват изобщо да узнаят какво отношение поддържат с Бога. Чрез навързването на събитията те попадат във все по-избухливи ситуации и дори отиват евентуално до своето собствено избухване в някакъв самолет, който се взривява в някаква си далечна зона, просто ...защото не са се качили ...на добрия самолет...

Бъдете внимателни за всичко, което се случва, и винаги се питайте кое е точното, кое истински ви доближава до Бога в пренаситената с мисъл-форми среда, където всякакъв вид структури и системи манипулират вътрешната идентичност на човека. Вас най-много трябва да ви интересува съответствието между вас и Божията воля. Винаги се стремете да разграничавате с вътрешния си усет какво ви доближава до Бога и какво ви отдалечава от Него.

Значи трябва да правите така, че във всяка обща дейност с някого, с няколко души в група - всъщност в обществото - да внасяте винаги присъствието на Бога. Ако Божията воля е с вас, ще имате ореол от вибрационното измерение на мекотата, нежността и светлината и вашето единствено желание ще бъде да помагате на хората до вас да се включват в това присъствие на Бога. От мига, в който се впишете в този процес, благословията на Бога нараства във вас.

Точността е вътрешна спрямо действието, което е винаги външно: действието в известен смисъл е външната страна на прецизността. Следователно трябва най-напред да насочите вниманието си към точността, защото тя е същественото, а после евентуално да пристъпите към действие. Щом сте в безпогрешната точност, много неща повече изобщо няма да ви се налага да правите. В този смисъл Пол Валери е казал: “Колко неща ще трябва да забравиш само за да оцелееш и работиш!” Щом сте в контакт с Бога вътре във вас, действията ви стават много точни и определено нямат никакъв смисъл според хората, които са в плен на материята, на законите на формалния свят и на хегемонията на физическия план. Трябва много да се работи, за да се стигне до този стадий - да се научим да пренебрегваме всички ненужни и безсмислени действия.

Осъзнавайте постоянно колко много ненужни действия се предприемат и извършват навсякъде по света. Огромни, несметни пари се хвърлят за какви ли не строежи, които после биват изоставени! А колко капитали гълта производството на оръжия! И т.н., и т.н. Освен безполезни действия, има и вредни действия. Замислете се колко лишени от вътрешен смисъл неща хората правят около вас и в някои можете дори да бъдете въвлечени въпреки собствената ви воля, ако не се възпротивите. Много хора са до такава степен манипулирани, че винаги се насочват стремглаво към места, където има разделение и война! Поради логичната последователност в стечението на обстоятелствата те сами се напъхват в някоя неизбежна ситуация и не могат да реагират навреме.

Също така има хора, които фанатично се занимават с разни странични и второстепенни неща и не изпускат и най-малкия случай да се взривят, защото не успяват да овладеят и контролират звяра в себе си, не го поставят само в рамките на това, което е същественото за тях. Но това не е чак толкова страшно, тъй като и то е етап от тяхната индивидуална еволюция!

Помислете малко по-задълбочено как пресявате нещата, когато организирате живота си. Идеите и каузите, на които служите, дали не са ви внушени от средата, в която живеете, и не изяждат ли те изцяло, без остатък, вашия вътрешен живот? Всъщност къде са местата на срещите, които ви очакват, кръстопътищата на времето, където можете да усетите присъствието на Бога?

Някои индивиди водят живот без свои вътрешни интереси и цели, тласкани са от един към друг полюс, без да имат някакъв свой вътрешен критерий за силите, които дърпат конците във всички техни индивидуални действия. Това блъскане си е чисто и просто отиване към смъртта - човекът на ски лети надолу с главоломна скорост точно срещу стълб или дърво, където го чака краят. Обществото, социалната система тласка хората към всякакъв вид крайности - например да скачат в празното, да сърфират върху гребена на вълните, да превиват гръб чак до счупване на гръбначния стълб, да участват в какви ли не каскадьорски номера и т.н., и т.н. Колко много люде отстъпват пред този тип изкушения, които изцяло ги манипулират, и винаги попадат в капан!

Следователно придобийте, изработете в себе си умението винаги да можете да се усетите, ако нещо ви кара да действате, да се намесвате в ситуации, които впоследствие се оказват много отдалечени от висшите планове и от единението с Божията воля. Ако в живота си не можете да правите ясното и точно разграничаване, внимавайте! Вие не сте вътрешно свързани с Бога. Съществото, което е свързано с Бога в себе си, живее с непоколебима вяра и в среда на огромно реално доверие, затова и работи с изключителна оперативност. Всяко от неговите действия е съвършено прецизно, съгласувано с точността, и всичко това, което то предприема и осъществява, става съобразно тази точност. Ето, това е истинската вътрешна сила и мощ.

Някои и сега упорито се стремят да възвърнат някакъв вътрешен ред в ситуации, които са били откачени преди много години от единението с божественото, сиреч от съвършената точност. Опитват се от боклук и гнилоч да направят нещо, което да издържи, но се самоизмамват жестоко, тъй като разложението, упадъкът и хаосът съществуват и не могат да бъдат използвани за нищо друго, освен за това, което са. Но ако желаем да използваме тази гнилоч за тор, който да подхранва рози например, трябва предварително да сме си направили онази розова градина, оранжерията, в която ще можем да създадем условията, необходими за преработването на тази гнилоч в изящна красота.

Необходимо е всеки от нас, хората, да познава много добре и съвсем точно индивидуалните си граници, когато пристъпва към такива равнища с намерението да ги трансформира, да ги промени, в противен случай рискът е огромен, защото често се получава точно обратното - в крайна сметка тези равнища трансформират и променят отделния човек. Винаги за всекиго от нас съществува правото на избор: или да употребим отреденото ни за живот на Земята време в опити да се силим да правим отново и отново - с неточност и несъвършенство - нещо, което по принцип е точно, или да бъдем действително присъстващи в божествения план - и тогава съвсем естествено се превръщаме в представители и носители на неговата точност и съвършенство.

Във всички видове дейности - работа и взаимоотношения - в живота съществува един закон. Но какъв е този закон, според който се раждат и изроди, цели системи изчезват, а други се обединяват? Кой е този закон, откъде идва и кой го е създал? Искате ли да вървите срещу закона на сътворението, който казва, че всеки миг се създават фигури, съзвучни с истината, и че докато някои от тези фигури се отклоняват към хаоса, други, напротив, спират своето отклонение, защото сами са разбрали предупреждението? За съжаление много индивиди не държат сметка за това предупреждение. Казва им се: “Внимание, направил си това, сгрешил си; направил си втора грешка; на третата ще започнеш да страдаш, а на четвъртата рискуваш да умреш.” Но напразно им се дават такива знаци, тези люде не разбират абсолютно нищо!

Пред всеки човек на земното кълбо е поставен съдбовният въпрос: дали да се занимава с хора, които са свързани с хаоса, вътрешно са объркани и дезорганизирани, защото са натрупали много грешки, или неговата индивидуална програма е да бъде точно йерархическо реле, връзка с божественото, за да бъде засилена линията за вътрешно свързване между единния център или по-точно централния блок на хармонията и индивидите, които все още имат щастливата възможност да се пробудят и да отговорят с работа и действия.

Ако желаеш да помогнеш на някои хора, които вървят по пътя на хаоса и изчезването, можеш евентуално да им попречиш да отидат още по-ниско и да слязат чак до смъртта, но дали ще успееш да им дадеш средства и начини, за да потърсят сами те сили от божествената благодат? За какво ще послужи наистина фактът, че някой си организира зрелищна инициатива за милиони хора, които обаче в крайна сметка ще се завърнат отново към общата маса и ще продължат да вършат своите глупости, просто защото не е бил изяснен до дъно основният проблем? Ако представляваш истинска врата за завръщане към висшите измерения поради това, че поддържаш в себе си една ос за връзка с Бога, и ако успееш, благодарение на тази ос, да помогнеш на един единствен човек да се осъзнае, да се пробуди, да се вземе в ръце, да се свърже отново със своето висше божествено измерение и да се преизгради отново отвътре, тъй като ще бъде свързан с точните структури на съвършенството и на Закона, тогава ще си успял да направиш нещо много важно.

При всички положения същностното се отделя постепенно от несъщественото. Всичко допълнително е множествено, същественото е едно единствено. Затова се вгледайте в себе си, преразгледайте живота си, помислете как прекарвате дните си. Запитайте се защо правите едно или друго нещо и чуйте това, което ви говорят висшите планове. Усещате ли Божията благодат във всичко, което правите, и използвате ли това, което сте, за да дойде тя при вас? Тези въпроси са важни, защото хората, които не могат да имат този договор за благословение с Божественото, се заемат с безполезни неща и напразни действия, може би зрелищни понякога, но винаги с нулеви резултати. Без да знаят и разбират въобще какво е връзката с Бога, те търсят многото впечатления, силните усещания, личните удоволствия. Реално те са извън Закона, защото не разбират основните действащи навсякъде и винаги велики принципи, които са много простички и логични: най-напред, има един център на хармония, след това, има една среда на обожание около центъра; в периферията на тази среда съществата постепенно се отдалечават повече или по-малко, защото нямат вече пряк контакт с централното измерение; те изразходват силите си във връзките и отношенията, които имат, и тогава неизбежно се отклоняват към външните планове.

Всичко става така, както е при нашата кожа: клетките се лющят непрекъснато и умират тези, които са най-отвън. Това е всекидневието, това е законът. Какво ще си помислите за някой човек, който се оплаква постоянно, че губи клетките си, когато се къпе например, и приказва: “Как е възможно да губя всеки ден всички тези клетки от кожата си! Трябва да направя нещо! Те са кир, вярно, мъртви са. Но защо да си ги губя, те все пак са клетки на моя организъм, трябва да си ги пазя!”

Някои хора прекарват целия си живот в постоянни подобни оплаквания. Помислете си сериозно и се запитайте на кого искате да служите: на света на енергията-съзнание или на света на формата-материя? Направете своя избор. И ако сте предпочели първия свят, ще трябва да имате съвършено точно поведение и вашето отношение към света на съзнанието-енергия ще трябва да надделее над вашите грижи във физическия свят на формите.

Но все пак вие можете да имате и достатъчно средства, за да си позволите да имате много материални неща, от формалния план, и ще трябва тогава да си пожелаете да не попаднете в клопките на илюзията. Всъщност, ако нямате в себе си същественото, много здравото единение с Бога, с истината, с добротата и с красотата - единствените неща, които са постоянни и неизменни, тогава всички елементи на формата ще подготвят вашата гибел. Затова най-добрият път, по който човек може да върви, е пътят на съвършеното разбиране (чрез мисъл и чувства) на Божественото и хармонизирането на себе си с волята на Бога.
Теми за размисъл

• 
  Анализирайте някои от вашите навици: успявате ли да не оставате техен затворник?
  
• 
  Имате ли впечатлението, че успявате в това, което правите, или по-скоро имате неуспех във всичко? И в двата случая анализирайте причините за вашите успехи или за вашите неуспехи.
  
• 
  Почувствали ли сте вече благодат от Бога към вас? При какви обстоятелства?
  
• 
  Помага ли ви интуицията да разберете каква роля трябва да изпълнявате в живота си? Ако отговорът ви е положителен, имате ли усещането, че изпълнявате точно както трябва тази роля?
  
• 
  Дали вие сте “решителни, чисти, смели”? Ако не е така, кое ви липсва, за да бъдете такива?
  
• 
  Определете точно какво, във вашите действия и във вашето поведение, ви приближава към Бога.
  
• 
  Прегледайте това, с което се занимавахте през изтеклата седмица: дали сте правили повече полезни неща, или безполезни?
  
• 
  Опитайте се да почувствате и да определите какво във вашия живот ви изглежда точно и какво ви изглежда неточно.
  

- ако познаваш сам Закона, -

приемаш Господаря велик

в човешкото си лоно.

Изисква Той единеното тяло

да бъде с първозданния си знак

в синхрон и съответствие изцяло

с Вселенския вътрешен стяг

и с неизменния Космичен бяг...

Нали “солта на живота” ни носи

невидими структури до безкрай:

да търсим Истината чрез свои въпроси,

в себе си да постигаме Небесния рай.

...Мъка тегне за пропуснато време,

ала с воля и мъдро сърце

будиш всяко кътче в душата си

- Светлина да поеме, -

същността ти да има само свое лице...

Гòспода-Дàря, о, да, да!

Нека Той ми повелява

вътрешната свобода!

В тишината шепота долавям

нежен и гальовен -

милва Бог душата ми

сред хаоса световен

и реди съдбата ми

чиста, неподправена...

Ти си в мен.

О, чудо-блик,

с Тебе единèн

да бъда аз!

Без предел небето е

за сърцето ми в екстаз.

И в тялото потича

вътрешният огън свещен,

и нагоре ме увлича

съвестта ми просветлена...
Книгата на Живота се пише

във всеки отделен миг свещен.

Чрез Словото послания свише

ми помагат да решавам вътре в мен

какво да правя, как да мисля,

да не потъвам в тленното

поле на смърт и мрак,

а да съм свързан със Бащата

чрез моя първозданен знак

и да решавам сам с главата си...

поникват, избуяват, чакат.

И всеки техен отговор ми носи

Любов - пречистата енергия сред Мрака...

Чрез мислите си Истината вая,

проправям пътя си единствен,

извеждещ ме от дълбини към Рая,

и всяко кътче в себе си пречиствам.

Чрез светли мисли в радост свята

променям тръпнещата си материя,

защото чудото е на Земята

и няма никаква мистерия...

Чрез порив точен верен на сърцето

поемам Светлината от Небето...

Учителю на всички Светове!

Благàта радост изпълва моите две

допълващи се половини:

сила мъжка и нежност девствена...

О, Божият Светлик в сърцето ми грее!

Щастлив съм, че вдън душата си открих

единствен Тебе в Светая Светих.

Стихът ми естествен и чуден се лее...

Най-сетне, с центъра сакрално-свят

на моята душа - аурично яйце, -

чрез блясъка изконен на белия цвят

съзирам частиците на своето лице

в езотеричния знак на Виделината...

С неземна радост Те откривам

и моята човешка земна същност,

пречистена чрез Обич, в Теб се влива:

моя твърд-буден-мощен-непобедим юнак...

В сакралното си царство изживявам

на Единството върховния екстаз:

събрал съм всичко мое разпиляно

и подчинил съм го на Висшия си Аз.

Създавам чрез Доброто в Любовта,

за другите след мен, най-прелестни цветя...

Моля Те, доизвай у мене

последните несъвършенства

в конфигурации до този миг необединени,

за да мога с порив въжделен

да принеса сам Тебе в дар

живота си, лелеян в Съвършенството!
О, Ти, Уране, Баща на Бащите!

О, вътрешна връзка на Живия Живот!

Нека се открехнат пред душата ми вратите,

за да позная Твоя свят Кивот -

вътрешната същност на Вселената -

та покоят вечен да се влее в мен,

защото ще съм стигнал изкуплението:

от царството на тленното да съм спасен,

забравил що е знание-заблуда,

забравил що е дух човешки станал скот,

забравил мъките

да диря път към Тебе до полуда...

О, Присъствие на благословение!

О, Блаженство велико!

О, живо тръпно Измерение!

О, неописуем мир на душата ми!

Най-сетне, най-сетне до Тебе да бъда,

да Те чувствам тъй близо до мен,

постигнал чрез Вяра и Любов свободата.

О, Царю на Царете, Ти ще отсъдиш

дали моята същност е просветлена

и отдадена докрай на благочестие,

та в Твоята Единна Наука

за Вътрешната Вселена

да бъда и аз носител на Благовестието.

да намеря отново Извора Свещен.

Да открия Вечността, за мен потреба.

Да не губя повече време - отделèн

и разпръснат по разни посоки...

Нужна ми е единна сила, здрава мощ,

за да укрепя в себе си единението -

от най-дълбинното до най-високото:

Обич в живи измерения,

Вяра и Надежда, но още

Мъдрост с Доброта в живо приложение.
Нужен си ми, Татко мой,

за да ми помогнеш да възвърна

същността си божествена -

в светостта да стана пак син Твой,

неизменно с Бога свързан,

да творя в светове

материално-веществени.
Идвам много отдалеч,

напуснал Царството Небесно:

да живея в двойственост, да мисля в реч,

да правя избор, решавайки нелесно

кое добро е и кое е зло,

да преживявам смърт и мъка,

болка, отчаяние, раздор, разлъка...

В живота ми тежат безразсъдно

лъжа и страх, насилие и злоба -

не съм това, което трябваше да бъда.

Ала зная вече, Теб Те има,

о, Свято Същество незримо!

без облик външен е,

но вътрешно е всемогъщо -

и всяка трепетна и търсеща душа

с Него може да се свърже здраво.

Чрез “Вътрешното Знание Единно”

То помага ми да не греша

и към Светлината неизменно ме отправя -

на всяко нещо да разбирам причините...

О, Творецо на всички Творящи,

нека влезе и в мене Духът съзидателен Твой!

Нас, човеците, “Полярната

звезда” ни прави зрящи,

а след “Южния кръст” всеки става герой...

В сърцето си нека бъда с Теб в единение

и всяко мое дело да носи просветление!

залог единствен за успех!

Преодолявах с Теб несъвършенствата

в свят тленен, с мъки без утеха.

Мене ти научи - да мога да извличам сам

от фактите конкретни вечните закони,

а след това и принципа основен, за да знам

кое е временно, неважно, и кое - изконно!

В материята двойствена все още жив,

аз искам с нови сили усърдно да работя,

за да може и на другите хора живота

да става по-добър, по-чист, справедлив.

приключвам пътя си дотук.

Без претенции “ключа” да давам,

ще кажа простичко: “Е, тази Наука

нека бъде смисъл на живота ми докрай.”

Предвкусвам вътрешната си победа,

триумф - да бъда с Теб едно,

да създам и метода - за мен - последен,

за влизане в сакралното ниво

- наричано и Рай -

с кротост смирена

и готовност за служение,

защото който мисли се за силен,

обикновено бива повален.

в лоното на Съзидателя-Творец.

Човешкото сърце е с обич майчина закърмено

и добре познава светлинката

вдън “космичния” Гледец -

едничък извор на енергия лъчиста,

която в тялото-душа весден се лее,

за да става в нас

небесно-земното пречистване.

Тогава, в радостта, сърце човешко пее...

Приел в себе си докрай Отеца на Отците,

усещам резонанса с електричество-магнит

и става святото Кръщение

на моя Аз сред мрачините.

за свято единение с Божественото, -

във вертикална линия се сливам цял.

Зная, в мен живее, о, съвсем естествено,

и един странен древен Парсифал...

Съграждам с радост кодовата фигура -

затрептява тя с лъчи като звезда.

Не забравям, че сам правя избора,

щом спазвам вътрешната свобода.

И после доизвайвам изящната структура

- чрез музика и поетично слово...

Така, с плам човешки, се твори културата

в унисон с Божия промисъл

за градежа на Новото.