Глава 5 КРАСОТАТА, ДОБРОТАТА И ИСТИНАТА ДОПРИНАСЯТ

“Ако Красотата не е потир на Добротата и на Истината, превръща се в чувал на нисшите гравитационни сили и на смъртта”

Всеки може да се запита какво трябва да направи, за да живее в името на истината, на красотата и на добротата. Всеки ден ние имаме различни грижи и задължения, предимно от материален порядък, за да поддържаме физическото си тяло, да го храним, обличаме, подслоняваме. Но тъй като висшето измерение на нашата природа е в резонанс с нивата на истина, доброта и красота, от съществено значение е да знаем какво правим всеки ден за тези нива. Съзнанието за истина е различно у всекиго, защото зависи от неговото културно и еволюционно равнище. Достъпът до една нова истина е прекрасна благословия, получена често с цената на големи усилия, било когато търсим нова информация, било когато съзряваме вътрешно, което ни позволява да стигнем до разбирането на движещите сили, които действат в други измерения.

1. Да се впишем в делото на истината

От момента, в който започваме да придобиваме някакво ясновидство, да прилагаме практически насочването на енергиите и силите и да виждаме техните взаимодействия, както и техните цветове и структури, тогава животът ни се обогатява значително. За нас вече е възможно да следваме своята вътрешна еволюция в управлението на енергиите и изработването на една истина - не интелектуална, а действаща, оперативна, която ни дава доказателството, че вселената се ръководи от вътрешно съзнание-енергия, съществуващо преди проявленията в плана на материалната форма. Когато успеем да се впишем в действието на тази истина, длъжни сме редовно да полагаме усилия, но в същото време еволюираме всеки ден, живеем интензивно и участваме в полагане на началото на безсмъртието на нашето същество. За да осъществим тази опитност, добре е да имаме в своето обкръжение качествени енергийни ориентири.

Ако и вие желаете да постигнете това, ще трябва да извършите промяна както на вашето съзнание, на вашата енергия и на вашата форма, така и на обкръжението ви. Изберете да живеете в обстановка, която е подходяща за вас, пазете я, поддържайте я, опитвайте се да я правите все по-светла и по-светла, за да се повиши нивото й, иначе ще се озовавате винаги сред трудни събития.

2. Истинската доброта

За да се издигаме все по-високо и по-високо, добре е да бъдем с истината. Веднъж стигнали до нея, не е лесно да я задържим, ако не знаем какво представлява долният етаж - на добротата. Неподправената доброта действително съответства на истината; тя е точна, прецизна, определяща, ефективна, осветяваща, посвещаваща; тя създава възможност за човека да се пробуди, да стане полезен за собствената си съдба и евентуално за съдбините на други хора и същества.

Истинската доброта не е само милосърдие или състрадание. Това е сила, способна да даде на индивида елементите, които му позволяват да намери пътя на истината, който ще го направи щастлив. Да направиш нещо добро, не винаги е лесно, защото трябва да имаш за него невероятна проницателност и изключителна точност.

Добротата означава също да се адаптираме към нивото на човека, който е пред нас. Ако му говорите на някакъв сложен и абстрактен език, без той да може да разбере и най-мъничката дума, всъщност не правите никакво добро. Но ако обстановката е опасна или заредена с отрицание, и ако този човек приема в много малка степен истината, ясно и сигурно е, че трябва да проявите избирателност и “да не хвърляте бисерите на свинете”. В този случай ще говорим за истината само с думи, достъпни за индивидите, които искат да се изкачат до нивото, където ще могат да я получат. Това важи за действие както сред повече хора, така и сред по-ограничен брой. Все пак, ако се обръщаме към някого, той или не се интересува от това измерение на истината, или, ако се интересува, в случая за нас е важно да бъдем на неговото ниво; ако той не разбира какво му казваме, трябва да опитаме да му обясним нещата с неговия език така, че той да започне да напредва. По този начин извършваме един прекрасен акт на доброта, защото включваме и плана на единението, на отварянето; и тогава ни остава да отворим и разгледаме кутийката с най-големите ценности - истината и добротата, а тази кутийка е красотата.

Красотата е сякаш плод на случайности: някои хора са красиви, други - по-малко, а трети - никак. Понятието за красота е съвсем индивидуално: наистина защо казваме за някого, че е хубав, а за другиго, че не е? Съществуват силови линии, геометрични пропорции, съотношения, но как става така, че едни и същи елементи при едни дават усещането за хармония, а при други не? Интересно е и може да се запитаме на какво се базира понятието за красота.

Всяка форма е свързана със система от нисши гравитационни сили, която система, за да се прояви в този план, има нужда от определена форма. Ако тази форма е свързана с някоя не прекомерно тежка сила, нейното ниво на проявление ще бъде в област, където съществува много точна етерна хармония, и нейната прелест ще напомня божествената красота. И обратно, ако едно същество представлява много по-плътна сила, вероятно в своята инкарнация не ще има максимална красота, защото тази сила не може да се прояви лесно чрез някаква по-естетична форма. Освен това не може да се каже, че щом сме красиви, ще успеем да издържим на сили, които се закачват за красотата, за да се свържат с по-висше измерение.

Случва се същества, излъчващи красота, да бъдат лишени от висша доброта и висша истина - тогава тяхната красота може да попадне в клопката на сили, които са много трудни за контролиране и понякога опасни. Такава красота, свързана с изключително вбити в материята контури, трябва да бъде поддържана чрез действия, целящи тя да се настрои според някое висше измерение и да не се оставя да бъде отклонена към по-ниските нива.

Всички тези процеси трябва да бъдат проучвани, като не се забравя, че красотата е мястото, където се проявява напрежението между зоните на добротата и на истината, от една страна, и зоните на нисшата гравитационна сила, на злото и на смъртта, от друга страна. След като сте овладели истината и добротата, ще стигнете до следващия етап, където ще можете да се осмелите да преговаряте с красотата, но онази красота, която е в ръцете на нисшата сила.

Това е упражнение за посвещение, което е интересно за вас - да го изучите в съответствие с вашите способности и наклонности. Например, ако сред хиляди предмети намерите един, който за вас олицетворява несъмнено красотата, отделете го незабавно настрана. Така вие извършвате едно действие за извличане на тази красота. А ако пожелаете да преминете извън нивото на материята, опитайте се да се срещате с хубави - чисти и добри - хора, които ще откликнат на нивото на душата - чрез текстове, стихове, музика и т.н.

Много важно е да търсиш красотата. Това е начин да се води битка пред лицето на дезорганизацията и силата, която може да те смъкне още по-ниско; това е едно майсторство - да овладееш границите си в зависимост от способностите си и личните си цели. Думата “хармония” съдържа думите “ар” - лъч на връщане^*, и ”мония”- единен висш дух, който се отправя към монадата. Когато носиш хармонията в себе си, всичко в тебе протича добре, като лъч завръщащ се в монадата. Човек е уравновесен в движенията и мимиките, в жизнената и психическата си енергия, в ума и в духовната си връзка.

4. Да имаме невидимо духовно присъствие около себе си

Материалните действия са твърди, тежки и имат малко смисъл; понякога дори никакъв, ако не носят в себе си душа и дух. Най-важното е наистина душата и духът. Материалната активност е следствие, нашите тела са само поддръжка на друго нещо и ако няма невидими присъствия около нас, нашето материално сближаване не е интересно; материята винаги ни връща към масата. Така, когато ние сътворяваме някакъв проект, сме щастливи, че сме в единение със светлината на духа. Но е необходимо да се внимава за качеството на енергията, като се управлява всичко, което е прекомерно тежко и кондензирано.

Не трябва никак да се заблуждаваме. Винаги трябва да можем и успяваме да различаваме същественото от допълнителното и второстепенното. Същественото, това е присъствието на духа в нас. Да не правим неща, които почиват единствено върху материално-физическа реализация, които се оказват някакво задължение, лишаващо ни от вътрешната свобода да взимаме своите решения, и които се оказват плътно и постоянно затворени и вклинени в материята. Да предприемаме и реализираме единствено такива действия, при които нашата човешка същност ще избликва като извор, в отделния конкретен миг ще бъде космично точна и ще се освобождава с лекота, радост и опрощение от всичко вътре в самите нас, което се окаже тежко и неподатливо на трансформиране чрез одухотворяване.

Теми за размисъл

• 
  Имате ли усещането, че живеете в един поток на истина, доброта и красота?
  
• 
  Какво представлява красотата за вас?
  
• 
  Какво правите всеки ден за истината, за добротата, за красотата?
  
• 
  Смятате ли, че всеки човек може да развива вътрешна красота?
  
• 
  Как можете да подобрите вашия живот на всички нива: средата, в която живеете, физическото си тяло, жизнеността си, чувствата си, ума си и духовното си измерение?
  

“Има само един лек за любовта - да обичаме по-възвишено и с благородство”

Чувствата, тази тъй сложна тема, сравнително често са част от човешкия живот. За да ги изучим, нека вземем като отправна точка реакцията на един едноклетъчен организъм, например еуглената. Когато я огрее и най-малък слънчев лъч, незабавно нейните камшичета потрепват и тя се насочва към по-осветено от слънцето място, към светлината. Дали това е емоционална реакция или обикновен рефлекс? Трудно е да узнаем! Но нека се опитаме да разберем по-добре нещата - да видим какво става в другите царства.

В растителното царство наблюдаваме също реагиране на въздействията отвън. Например мимозата затваря листенцата си, щом я докоснем, но цялата реагира на това докосване, като раздвижва всички свои части. Още по-усъвършенствано е реагирането на въздействия в следващите царства - при животните и при човека, където е налице и отговор с участие на съзнанието след получаване на някакво дразнение.

И така, за да пристъпим към въпроса за чувствата, добре е да проучим как се преминава от простата реакция към все по-усъвършенстваното реагиране на живите същества. Този анализ може да се разшири от рамките на условните рефлекси към областта на чувствата и емоциите, където вече става въпрос за рефлексивното^* мислене.

След като вече разбрахме казаното дотук, да разгледаме в общи линии какво причинява придвижването на отделния индивид в по-висшите царства, например животните. Първото движение, първата реакция, е да побегне, за да се спаси, второто - да тича, за да улови някакво друго животно, с което да се нахрани. Друг вид придвижване е свързано с половото размножаване, например мъжкар търси самка. Накрая една друга възможна форма на движение е играта, развлечението, което съществува и при животните. Някои елементи на човешките действия съществуват в тези основни схеми - с проявления, които не са съвсем точно същите, както при животните, но все пак приличат много на тях: хората бягат от бомби или различни видове нападения; бизнесмените пътуват в зони за завладяване на пазари, за да спечелят много пари; влюбеният тръгва на далечен път, за да стигне при избраницата на сърцето си, за да трептят двамата в любовта; всички те се оказват в съвсем същото положение; освен това повечето видове спорт влизат също в рамките на този тип развлечение.

2. Видове емоционални състояния у човека

Различните вътрешни вълнения представляват определен вид взаимоотношения със средата и предопределят специфичните реакции на индивида, следователно и съответното му емоционално състояние. Констатира се, че индивидът реагира по два възможни начина: той е или под нивото на срещата с дразненията отвън, или над тях. Това е опростената ситуация на доминиращ-доминиран поради това, че един индивид насочва своя емоционален порив към някого, който го превъзхожда и закриля, и в този случай се оказва в положението на доминиран. Той насочва чувствата си към своя кумир, когото смята за по-силен и по-умен и когото възприема до известна степен като свой закрилник. В този случай той излиза от своя вътрешен мир, за да отиде навън, защото прави емоционално движение към някого, изпраща поток от енергия, който тече отдолу нагоре.

И обратно, отношението между един индивид, който е възприеман като по-голям по възраст или по мощ и възможности (например родител, по-силно животно и т.н.), и едно дете или някое същество, което в сравнение с него има по-малко сила, ум и умения, е отношение на помощ и защита. В този случай реакциите спрямо средата не са същите, както при по-горния, защото този, който проявява добронамереност и благосклонност към едно зависимо от него същество, не се намира на едно и също ниво с него.

В такива случаи отношението е: или преобладаване на първичната животинска природа или система, т.е. импулсивност в реакциите - да направи нещо, да побегне и се изплъзне, да започне да играе или да се присъедини към него, ако самият той е в по-долна позиция спрямо съществото, към което е насочил вниманието си; или коренно различна ситуация, ако, обратно, индивидът се намира на ниво, което е доста по-високо от нивото на съществото, станало обект на неговите чувства. Той поема тогава допълнителна отговорност, различна от позицията да отговаря само и единствено за себе си, и това става причина той да обмисля предварително нещата, а това е съвсем различно от незабавното реагиране, при което липсва период от време между подбудата и съответната реакция. Колкото по-висока е отговорността за други хора, които този индивид закриля и ръководи, толкова по-голяма е необходимостта той да изгражда - в рамките на своя емоционален свят - една вътрешна светая светих. Тази вътрешна работа ще му помага да се издига много над примитивизма в емоционалното реагиране, а заедно с това постепенно ще развива своето рационално мислене. Неговото съзнание ще се издигне на нивото на неоенцефалона (будното съзнание), което е по-високо от нивото на палеоенцефалона (архаично-сетивното съзнание), чиито реакции са изключително примитивни и механични, лишени от задълбочен размисъл и характеризиращи се с много малко разстояние (и във времето, и в пространството) между подбудата и реакцията.

В действителност понякога се питаме каква стойност да отредим на чувствата. Дали преценката ни ще бъде точна и справедлива? Дали сме ги анализирали вярно и задълбочено? Добре и правилно ли ги използваме? Не трябва ли да ги разглеждаме като междинно звено, изразяващо преминаването от бързото и директно реагиране на първобитния човек към сложното многопосочно мислене на нашия съвременник? Човекът, който гради своя живот само под напора на чувствата, рискува всеки момент да се озове в ситуация по-скоро на животинско реагиране, отколкото на високо съзнание и съвест.

3. Чувства и мислене

От определена гледна точка чувствата не трябва ли да бъдат смятани за елемент, отслабващ мисленето и вътрешната и висша идентичност на човека, защото го правят зависим от всичко, което е извън него? Всъщност в света на чувствата съществува една граница - и ние се намираме над нея или под нея в зависимост от взаимоотношенията ни с хората около нас. Ще се окажем под тази граница, ако сме допуснали да станем зависими емоционално от другиго, знаейки, че не можем да направим нищо, защото сме свързани с дълбочинни планове¹, които ни пречат да издигнем енергията си и да овладеем и контролираме по-добре нашите прибързани и необмислени реакции.

Има голяма разлика между човека и животното и тя се състои в това, че човекът не реагира веднага на дразнението отвън, т.е. между момента на подбудата и момента на ответното действие винаги има определен период от време. Този период е необходим на съзнанието, за да анализира самото дразнение и да даде отговор, съответстващ на човека пред него, който отговор ще го подтикне също да се развива. Разликата между индивид, намиращ се под границата, и друг, който е над границата, е, че първият винаги предявява някакви искания спрямо човека, когото обича, докато вторият се опитва да му даде нещо и да го подпомогне във вътрешното му развитие.

Индивидът с примитивни чувства има хаотични и нелогично свързани реакции, които не владее и не контролира, спрямо този, когото обича, докато индивидът, който е еволюирал, предприема задълбочено обмислени и добре организирани действия, чрез които е в състояние да подпомогне и другия да напредне, като не винаги му дава знак за своята привързаност, но понякога проявява твърдост към него и дори му се противопоставя, за да му позволи да ориентира своите енергии към едно структурирано и позитивно измерение.

И така, добре е да отдадем справедливото място на чувствата, които често владеят вселената на жената, на която са присъщи любовта, мекотата и нежността. Тази чувственост не е ли израз на един начин на реагиране, който е по-близо до начина на реагиране на животните? В този случай как жената може да се изтръгне от някои закачвания, да стигне до абстрактно съзнание, до самовглъбяване и до някаква висша оперативна връзка, която би й помогнала да анализира положението и да добие определено позитивно поведение и решителност?

Това е основа за размисъл върху външните проявления на чувствата и любовта, както и върху значението, което им отреждаме. Впрочем чувствата и любовта са особено възпявани в песни и стихове, където не се говори много, разбира се, за абстракция на мисълта и за висше съзнание. Ще отбележим, че емоционалната зона, разположена в горната част на тялото, не стига до главата.

Обикновено любовта се представя като краен резултат на успеха. Тялото на човечеството може наистина да се определи като маса, като жена, нещо, което може да бъде ръководено в неговото емоционално измерение, чиито проявления са повече или по-малко непосредствени и импулсивни. По такъв начин именно реагират тълпите. Но този вид реакция - на непосредственост и импулсивност, - която се открива в неовладените и неконтролируеми чувства, може ли да бъде оправдание за всичко? Тези, които са за нивелирането на съзнанието на масите, ще кажат, че обичта оправдава всичко. Впрочем, ако определим любовта като непосредствена и импулсивна реакция, как да изградим съзнанието, което ще овладява и контролира това положение, за да се измъкнем от животинските реакции? Защото чувствата биха могли да се разглеждат и като недостатък, който намалява способностите за еволюция и накърнява себевладеенето на човека, тъй като не му позволяват да има цялостен поглед върху това, което трябва да овладява и контролира.

Нашата местна вселена, като задържа по-голямата част от хората в рамките на схващания и реакции предимно от типа на животинския начин на реагиране и максимална емоционалност, не им осигурява вярна и истинна информация за съзнанието. Именно това се случва обикновено с предаванията по телевизията - обект на въздействие са предимно нивата на непосредствените и импулсивни емоции и действия. И по такъв начин изключително много хора, като гледат примерно телевизия, сами се поставят в условия и дейности, които са абсолютно неподходящи за тяхното вътрешно развитие, а това се оказва огромна неразбиваема пречка за преминаването им към по-извисено ниво на съзнание.

Всъщност това преминаване би им помогнало, първо, да стигнат до вярна и точна информация, която ще ги освободи от обайващите ги, ала илюзорни, натрапчиви идеи на междинните зони в тази местна вселена; и второ, да се издигнат до едно ниво на себевладеене и осъзнатост, където умът вече може да предприеме многоизмерни действия за синтез и управление. Защото само така човек се измъква от кармичната дупка, от времево-пространствените си ограничения и капани, от браздите и коловозите, в които се повтарят до безумие цикличните събития и постоянно правените едни и същи грешки.

Неосъзнатият индивид не може да се измъкне нагоре, без да извърши рязък внезапен отскок, свързан и със сериозна съзнателна вътрешна работа. И ако той няма възможността да поеме истински цялостната отговорност за това, ще бъде необходимо да се озове в благоприятни условия за развитие на съзнанието, което ще стане елемент, поддържащ лъча на висшето съзнание, с който той е свързан. Без тази връзка съществото си остава затворено в привидните емоционални действия и в животинските форми на реагиране.

5. Светлината и контактът с висшето съзнание

Това положение може да бъде разбрано от нас само когато стигнем до едно надчовешко ниво на съзнание. То се случва едва след като индивидът реши да не живее повече човешкия си живот като животно и по-точно да овладее и контролира своите основни сили, а това означава и своя палеоенцефален начин на реагиране, изразяващ се в непосредствени, импулсивни и необмислени действия. След като е взел вече решение, той трябва постоянно и системно да се упражнява в овладяването и контролирането на нечовешката и субчовешката си природа: да контролира своите субчовешки нагони, да не позволи животът му да бъде отклонен от човешки сили, да се съпротивлява на привлекателните закачвания (които са по-нисши в сравнение с неговото висше съзнание), т.е. емоционалността, половия инстинкт, волята на нисшите гравитационни сили, примитивното и варварско насилие и др.

Впрочем, когато някои светлинни контури¹ биват принудени да контролират зони на кондензация и насилие, подпалени от животински инстинкти, самите те се разрушават и това е много жалко, тъй като светлината е елемент, без който човекът не може. Това е единственият уникален вектор, позволяващ на индивида да има контакт с висшето си съзнание.

Тази светлина е като чувствата: тя може да се излъчва навън или да се обработва вътрешно, да се интериоризира. Този, който изцяло излъчва своята светлина навън, т.е. към една система, в която има закачване на кондензирани елементи, които го държат здраво, ще види как светлината му постепенно угасва. Това е катастрофа за неговата вътрешна идентичност, защото той губи връзката си със своето висше измерение.

По този начин много двойки са загубили своята светлина в разни формални отношения и са стигнали почти до самоунищожение. За да не стане това, едно измерение на скачено съзнание трябва да съществува както сред животинския начин да се реагира и действа прибързано и импулсивно, така и сред кипенето на силни чувства и страсти. Без това изработено висше съзнание в емоционалността и без присъствието на божественото остава просто само грехът на Адам и Ева, а след това и постепенната загуба на всички сериозни шансове за вдъхновение.

Тогава стигаме до “работа с пот на чело” и постепенно до слизане в най-плътните тежки енергийни зони, също и до “раждане в мъки”, както е отбелязано в Библията

В действителност това грехопадение съществува в нашето ежедневие и всеки човек трябва постоянно да се бори с него. Тази история не е станала преди няколко хиляди години, тя става всеки ден. Щом вашите емоции и импулсивни действия са по-силни от решението ви да ги преодолеете, вече е станало много късно, вие сте загубили. Предали сте вашия съюз с Бащата и сте излезли от Рая. Можете да се върнете там само като промените това положение на сключено вече споразумение между вашето импулсивно-необмислено отношение към средата и вашия абсолютен егоизъм.

Всъщност проблемът за това бебешко поведение е свързан с вкореняването на индивида в някаква твърда и плътна среда, от която не може повече да се изтръгне. Когато погледнем на нещата по този начин, не може да не забележим, че тази наша любов, емоционалността, закачила се за нас с непоносима натрапчивост, е израз на невъзможността ни да се изтръгнем от нашия егоизъм. Безсилието ни често се проявява чрез непреодолимото желание да се вкопчим с всички сили към някого, когото имаме претенцията да обичаме, но всъщност само разкъсваме и поглъщаме.

Всичко това става именно така, защото, от една страна, ние реагираме по доста инстинктивен и импулсивен начин, т.е. с липса на достатъчно време между подбудата или дразнението отвън и нашия отговор, реакция или действие, а от друга, не владеем и контролираме нито това, което идва отвън, нито отговора, който трябва да дадем. Щом намалим това време, намаляваме нашето съзнание и поради това загубваме връзката си с висшите планове, които единствено могат да ни помогнат да се изтръгнем от прикачванията на всичко друго, което не съответства на нашата индивидуална човешка същност.

Това превръщане на вътрешната любов във външна предизвиква отклоняване към материализацията. Защото елементите на енергия-съзнание, които се отклоняват към границите на плътните вселени, са всъщност резултат от невъзможността ни да запазим някакво свое присъствие в глобалната система на първоначалната мисъл-енергия.

За да се измъкнем от това положение на постепенно грехопадение, преминаваме понякога през трудни изпитания, предназначени да ни накарат да осъзнаем, че ние решително, категорично, трябва да спрем да блуждаем. Това трябва да подтикне всеки човек към размисъл върху многото различни разпъвания на кръста и възмездия, които са се случили в течение на човешката история в системите, където се е говорело повече за любов, отколкото за съзнание и съвест. Всъщност над любовта и обичта се намират съзнанието и съвестта и ако ние се закотвим в някакви действия, свързани единствено с любовта, забелязваме в далечен план доста мъчения и ужаси, резултат от отклонението ни в посока към плътните светове.

Тръгването по тези отклонения - външните чувства - и ограничаването в индивидуален егоизъм не могат да направят щастлив никого. Такъв човек не поема никаква реална отговорност за развитието на другите хора, нито развива висшето си съзнание и вътрешните си чувства - единствените два фактора, които могат да овладеят неговото импулсивно и неосъзнато поведение. Този човек трябва да се стреми сам да се измъкне от временните действия в света на външната любов и да навлезе в света на съзнанието и съвестта.

Тогава как да разбираме хармоничните чувства? Трябва да се намери равновесие между числителя и знаменателя при чувствата. Онзи, който не осъзнава точно и ясно това положително съотношение, не може да разбере какво означава хармонията. Хармонизирането на емоционалността е равновесно отношение между числителя, представляващ чувствата, свързани със съвестта и съзнанието, които носят в себе си посоката на всеобщата еволюция, и знаменателя, сектора на животинското импулсивно поведение, което трябва да бъде поставено под контрола на чувствата, свързани с вътрешното измерение и висшето съзнание. Да си хармонизирал чувствата си, означава също, че при тебе преобладава вече центрирането на енергията навътре и нагоре вместо нейната външна изява чрез различни дейности, които в известна степен са свързани с импулсивно поведение. Това всъщност означава, че числителят е по-голям от знаменателя.

Става ли въпрос за чувствата, трудно е да пренебрегнем и премълчим отношенията между мъжа и жената. Тези взаимоотношения съвсем не са незначителни и при тях се извършва невероятно манипулиране, за да не се осъществят те на трансцендентно равнище. Всъщност традицията казва, че Адам Кадмон по енергийно-духовен произход е безполов - мъж и жена едновременно - и че именно след него е станало разделението на двата пола и проявлението им в материята. Тази поляризация във видове мъж и жена води до последствието, че тези два типа същества имат анатомично-физиологични структури, които се проникват взаимно и имат обща размножителна активност.

9. Обрязване и зашиване

Нещо любопитно се извършва от векове на тази планета. Става дума за обрязването и за зашиването (инфибулация), практикувани при някои етнически общности.

Обрязването е цялостно или частично премахване на кожната гънка около половия орган на мъжа; а зашиването е операция, при която на жената се отрязват клиторът и малките срамни устни и след това се зашиват големите срамни устни. Какво означава това? Това са специфични практически действия, извършвани върху човешкото същество: премахване, у мъжа, на кожната гънка, която е остатък от жената върху неговия полов орган, и премахване, от тялото на жената, на клитора, който е остатък у нея пък от мъжкия полов орган. Впрочем тези два елемента представляват остатъци от андрогина и при жената, и при мъжа, и им дават възможност, чрез мастурбация, при практикуването на тантра, да възстановяват своята първоначална идентичност, когато успеят да постигнат положение, в което тялото им става жена, а духът им - мъж.

При този вид съществуване имате, първо, нивото на обрязани мъже и зашити жени, подчинени на догматични системи, които им налагат само едно нещо: да се любят, за да създават само формално-материални деца; второ, нивото на мъжа и на жената, които живеят по двама или индивидуално, овладели и контролиращи природата си, като третират своите отношения, без задължително да създават материални форми, и като работят евентуално върху енергийния аспект на съвместния живот на двамата; или, трето, нивото на индивида, който си възвръща своята лична енергия и се опитва да намери, етап по етап, резонанса с първоначалния Адам Кадмон.

Това, което става на сексуално ниво, става и на нивото на чувствата. И в зависимост от начина, по който сте подчинени на изискванията на средата, съответно изисквания на определена епоха или на самата ви планета, можете или да се окажете съвсем кастрирани, лишени от вашите възможности за еволюция, или да вървите към измерение, представляващо завръщане към единението и синтеза. Във втория случай трябва постепенно да излезете от капаните на двойствеността, които са създадени не по теоретичен път, а въз основа на древни атавистични практики, повтаряни неизменно и стриктно от милиони индивиди. Не с обрат или промяна в идеите, нито с повърхностни разсъждения можем да се измъкнем от този тип магия, прилагана от най-ранно детство върху хиляди, дори милиони човеци. За да успеем, трябва да извършим нещо съвсем точно, защото, ако сексуалната активност се е изградила на ниво, доста по-високо от нивото на импулсивното реагиране на едноклетъчния организъм, емоционалността се е изградила на базата на еволюцията на импулсивната сексуалност, както и съзнанието е могло да се изгражда постепенно в периода от време между подбудата или дразнението и ответната реакция.

Изживяването на стриктно формална сексуалност може да доведе до модифициране структурата на индивида, защото то, изживяването, представлява някакъв вид омагьосване с цел да се задържат съществата на нивото на материалното и да не се допусне разширяване на тяхното съзнание. Това положение им пречи да разберат и усетят първоначалния андрогин, да преодолеят света на дуализма и да възстановят връзката със своя Духовен баща, тоест единението с Бога, който е дух, абсолютно съзнание сред чиста енергия.

Затова мислете много и задълбочено за начина, по който управлявате тялото си, сексуалността си, чувствата си, съзнанието си и следователно вашето отношение към Божественото. Огледайте се и проверете дали действително сте направили сами свой избор, или сте под въздействието на системи, които ви манипулират и ви връщат към ситуации на импулсивно поведение. Защото и уравновесяването, и пропадането в примитивни системи става главно посредством чувствата. Ето там именно можете или да ориентирате вашата еволюция към измерение на висше съзнание, или да се оставите да бъдете тласкани към примитивни системи, без да задействате разума си върху онзи енергиен контур, който единствен би ви отвел нагоре.

Тук става дума за чувствата, но не само на това ниво човешкото същество бива измамено. Всъщност, след като минералното царство е свързано с физическото тяло, растителното царство - с етерното тяло, животинското царство - с астралното тяло, човешкото същество би трябвало да има връзка с менталното тяло, обаче тази връзка липсва. По такъв начин неговият истински проблем не е нито в тялото, нито в сексуалността, нито в чувствата, той е в ума. И ситуацията е толкова вече заплетена, че този проблем се изучава в областта на чувствата.

За да видим нещата по-ясно, трябва да се издигнем на нивото на ума. Но в коя част от ментала? В наше време огромното предизвикателство с дразнители от средата и с всякакви илюзорни заслепявания, обайвания, изпращани към човешкото съзнание, намаляват постепенно и унищожават неговата способност да “създава чрез въображение”. Падението започва с намаляване ролята на въображението, т.е. способността да сътворява във въображението си. Започне ли да губи своето вътрешно богатство, индивидът вече е готов да бъде обаян или омагьосан от който и да е външен елемент, чието властно тежко закачване¹ ще бъде по-силно или по-слабо в зависимост от големината на спиралата или вихъра на съответното отклонение.

Всъщност истинската свобода е съвсем малък интервал между два престоя в затвор. Но реално - и това е проблем на всички същества - едва сме излезли от един затвор, тичаме за попаднем в друг. Единственото решение е да се остане в полето на свободата, където имаме достъп само по един начин: да се задържим в някакво пространство, където се извършва контрабалансиране между спиралите на различните затвори, които ни се предлагат. За това е нужно преди всичко да имаме съзнание, което прави синтез, тъй като именно то ще ни осигури възможността да контролираме всмукващата енергия на спиралите-затвори, които ни обгръщат отвсякъде, и да възстановим специфичното равновесие между материята (формата), енергията и съзнанието.

Уместно е винаги да виждаме нещата в глобален аспект. По въпроса за чувствата между деца и родители нека се върнем в животинския свят. Когато виждаме лъв или тигър да си играе със своите малки, а в същото време знаем, че той може да разкъса лесно много по-големи създания, се питаме как е възможно това. Тук откриваме двата типа чувства, за които вече споменахме - на нуждаещия се от закрила и на закрилника: птиченцето, с отворена човка, писука напрегнато, за да има своето червейче, а майка му лети насам-натам, за да го намери и да му го донесе. Между тях двамата съществува много силна енергийна и емоционална връзка. Но какво става реално? Единият мисли само да поглъща, чакайки малкото червейче да дойде при него, докато другият се бъхти да донесе храната и прави това с цялата си преданост.

Впрочем родителите често имат прекалено покровителствено отношение към децата си и даже някои правят проекти за тяхното бъдеще, че и за много други неща, свързани с тях. Други са изцяло роби и ги превръщат в ужасни малки чудовища. Не изпълнявайки своята възпитателна роля, тези родители влияят зле на децата си.

Свидетели сме на едно измерение на чувствата с два полюса: единият е разположен наистина много високо, а другият засяга предимно нисшите долни полета. И тогава е интересно и важно да знаем към кой от полюсите се придържаме в определен момент. Има един полюс, който ни поглъща повече, който има всички животински инстинкти и апетити и който казва: ”Обичам те, обичам те, защо не ми даваш да ям?” Дали тази толкова активна дейност е обич? Съвсем не! Това е по-скоро поглъщане! В същото време другият полюс казва: ”Почакай малко, да, ще ти дам да ядеш, да, разбира се!”, но си мисли: ”Не искам да те тъпча така, вече си огромен, ще те поизоставя малко.”

В конкретната ситуация се извършва манипулиране, цяло едно изработване на съзнанието.

И така, когато между две същества възникне този тип отношение и ръководство, когато единият е много зависим, а другият управлява положението, започва да действа поляризацията на чувствата. И ако и двата индивида искат да се погълнат един другиго, всеки ще изпомпва другия, през определен период, до момента, когато вече няма да има нищо за ядене, както от единия, така и от другия. И обратно, ако двете същества са много по-отговорни едно за друго, съвсем скоро те ще стигнат до един вид независимост на съзнанието-енергия, ще си помагат взаимно и ще определят една пространствено-времева зона, в която ще имат нужда да се изграждат като личности, всеки поотделно, като запазят добри отношения, без винаги да бъдат залепени един за друг. Всеки има нужда да намери своето собствено пространство.

Да вземем за пример една двойка, при която единият от партньорите е така привързан към другия - като към учител по плуване, - та другият не може повече да мърда; тогава и двамата рискуват да се удавят и ще се борят един срещу друг, за да оцелеят. Това положение не е блестящо, защото и двамата са притеснени... Така че трябва да се намери друго решение, където ще съществува пространство около “учителя по плуване”, за да може той сам да определи характера си. Но привличането между двата пола е такова, че обикновено индивидите, които се обичат, се сливат до дъно и, като го правят, се неутрализират. Тогава трябва да се опитат да намерят друго решение, което е по-подходящо за съответните личности или за различните еволюционни нива.

Да си представим например случай на многополюсна ситуация, при която мъжът централизира повече жени: той е длъжен да поддържа своята идентичност за синтез и контрол на надличностно ниво. Тъй като е обграден от повече личности, не е възможно да се доближи някой до него дотолкова, че да му изяде “мозъка на костите” - най-същностното в него, както това става при двойката... Има създадено пространство около този мъж, което става полюс за централизация, и ако някоя жена пожелае да се приближи към него, ще открие две преимущества за себе си: първо, централизацията, от която тя самата има нужда, и второ, нужното й пространство, за да поддържа собствената си идентичност и аурата си.

Когато в индивида е налице тази енергия, той може да я насочи не навън, а към своя Духовен Баща, към Светлинната си Сестра и Светлинния си Брат. Тази енергия трябва да бъде употребена за еволюцията, и то не само на енергийната система, но също и на физическото тяло и на поддържащите нисши силови системи.

Впрочем в едно обикновено двуполюсно отношение енергията се обменя само по хоризонтала, тъй като има повече или по-малко проектиране на единия партньор върху другия, и никой от тях не съхранява собствената си енергия, всеки вижда как енергията му преминава в другия и обратно, без нито един от двамата да може да я централизира и да повиши нивото й.

Всеки от партньорите ще бъде зареден от енергията, която ще го захранва там и в мига, без да може той да я задвижи нагоре, защото това не е този тип енергия, която трябва да се върне обратно в неговото висше измерение. Тази енергия ще се консумира незабавно и няма да мине нагоре. Фактът, че тя ще се консумира другаде и че човек е дал всичко, което носи в себе си, създава у него впечатлението, че той няма повече никаква енергия. Опитват се и двамата да възстановят енергията, за да могат да се презаредят взаимно поне малко, но тъй като обменът протича хоризонтално (вместо да се окажат в положение на сливане по вертикала, за да се създаде едно единствено същество - андрогин), в действителност никога няма пълно сливане на физическите тела. Така че това е илюзия. Сливането е съвсем частично и може да се осъществи само в света на енергията-съзнание, т.е. свят, който е по-висш от физическото тяло.

Това положение на двуполюсна връзка може да има стойност само при тотално доминиране на висшето измерение на съзнанието и енергията по отношение на физическата среща. Ако е налице обратното, т.е. висшето измерение изобщо няма превес, връзката не е полезна за еволюцията на двамата, тъй като съответната система на вътрешното единство на двете същества не ще има достъп до властеля на силата¹, който е свързан и с двамата. Без висше управление на положението от страна на този властел, всичко бива блокирано в междинната зона (извън енергийните полета на двамата партньори) и тогава те не могат да създадат животрептяща любовна система.

При връзката с взаимно проникване под ръководството на висшето си съзнание индивидите трябва да обработват своите системи за низше гравитационно кодиране². В нашата епоха, налагаща бързо да преработваме, трансформираме и усъвършенстваме своите нисши силови властели, все повече семейства се развеждат. Всяко трето семейство засега, след това ще стане всяко второ и скоро може би хората няма да сключват брак, защото ще се развеждат почти веднага, след като са се оженили. Затова за нас сега е от съществено значение да се замислим върху някои нови възгледи за взаимоотношенията между мъжа и жената.

Мъжът и жената могат да си помагат, но никой от тях не е в състояние да извърши работата вместо другия и всеки трябва сам да направи всичко онова, което е длъжен да стори. За да има благоприятни условия за тази работа, и двамата трябва да си създадат, от една страна, свое собствено пространство, а от друга, дисциплина или предмет, структура от по-висш порядък, нещо, което ще предотвратява взаимното им неутрализиране, за да могат те реално и резултатно да обработват силовия си властел. Обикновено те се неутрализират взаимно прекалено много на материално-физическо ниво и не преместват изобщо своя властел за кодово номериране на нисшите гравитационни сили.³

Констатира се, че всички материално-физически тела съдържат в себе си своя собствен обратен полюс. По такъв начин се получава равновесие: има ли опасност да се отиде прекалено в една посока, тогава се задейства механизмът на “отровата” точно в обратна посока. Това е основен принцип на действие. Следователно необходимо е наличието на вътрешна дисциплина, в противен случай системата предизвиква собственото си унищожение.

От собствения си опит забелязваме, че човекът отделя определено време за своята реализация - трябва да се закачи горе, да издигне материално-вещественото си тяло, да промени последователно своята кодова номерация на нисши гравитационни сили. Постепенно, след като вече е възстановил оста си, той вече е в състояние да управлява и средата около себе си - отначало духовно, след това енергийно, а накрая и материално-физически.

След това в тази материално-веществена среда продължава да протича същият процес. Индивидите се скачват духовно, управляват се взаимно енергийно, създават своята материално-веществена позиция и в определен момент изместват в достатъчна степен своята лична силова номерация, за да може цялата система да стане място за трансформация на материално-веществените тела.

15. Сътворяване на чувства

Можем да определим чувствата като енергия на душата, енергия, която се навива, намотава сама около себе си. Впрочем, ако възприемем душата като място, където се натрупват и записват в паметта всички основни опитности, преживени в минали инкарнации, и ако в определен момент енергията започне да се самонамотава, ще се появят материално-веществени форми, защото кондензираната материя е резултат от концентрация и спирално усукване на енергията.

В по-висш план душата обгръща духа и разполага с цялата архетипна памет, придобита в процеса на натрупване на опитности. Но ако излезем от полето на банките, съдържащи цялата памет и съществуващи около сътворяващия дух, ако напуснем това присъствие на чиста енергия, обгръщаща абсолютното съзнание, се получава едно усукване (сиреч торсионно поле) в определена локална точка; и именно това усукване на душата създава чувствата. Всъщност там се извършва по-точно материализиране във форма на една принципна схема и именно торсионното действие на душата поляризира чувствата. Ако вътрешното съзнание не е достатъчно силно, за да издържи на очарованието от това извиване на енергията по периферията, то се впуска в една сътворена тленна вселена, и то само поради чувствата. В сектора на паметта на душата си човекът още не е способен да владее и контролира спиралите на материализацията. Той е очарован и заслепен като Нарцис от своето отражение в огледалната периферна вода.

Това е като да сме с вас пред един компютър много по-усъвършенстван в сравнение със сега съществуващите: опитаме ли се да работим или общуваме с други хора чрез него, самата машина ще погълне нашето въображение и ще се появят задънени прозорци и файлове, в които по-добре е да не влизаме изобщо.

Някои ще кажат, че не може и не трябва да се отричат чувствата - за което тук изобщо не става дума. Това гледище, наблягащо предимно на симптомите, вместо на причините, е израз на един много сериозен проблем, защото точно чувствата извеждат човека извън аналитичното мислене, обхващащо цялостно дадена ситуация, и го вкарват в злостни критични спорове, които се разполагат много по-ниско от нивото на синтезното мислене. Тогава той се оказва в онова състояние на пристрастност, при което изчезва точността и истината, тъй като съществата, обзети от чувства, губят всякаква обективност. Водени от своите емоции, те свеждат тогава всички формулировки, правени от висшия план, единствено до емоционални реакции, негативно отношение и предубедено отричане.

Наистина хората, при които мотивацията и реакциите остават на нивото на животинския свят, биват манипулирани от собствената им неконтролирана емоционалност, деформират непрекъснато информациите на ниво мислене, съзнание и съвест, а след това ги използват, за да създават сблъсъци и конфликти в областта на чувствата или индивидуалните наклонности и увлечения. Но всеки от нас може да предприеме нещо, за да се променят решително такива ситуации, и това трябва да правим винаги постепенно и с изключително внимание.

Случва се в живота така, че мъжът, вместо да централизира общото развитие на семейството, е толкова мекушав и безхарактерен, че жена му започва да го командва и той приема да бъде под чехъл. Изоставя изобщо своята роля на мъж. Тази неестествена и ужасна смяна на ролите довежда до едно единствено нещо: разрушаване на архетипната идентичност и на мъжа, и на жената. Това няма нищо общо с една развиваща се система - подлежаща на еволюционно изменение.

Чувствата винаги водят до истинско благородство и уважение към другия, ако съдържат в себе си и едно измерение на съзнанието, мисленето. Но често в тях има елементи - непоносими за другия, - които в крайна сметка превръщат съответния човек в безволеви, самоунизяващ се, дори оглупял, защото той сам се поставя изцяло във властта на по-нисшите си аспекти като същество. Затова е от голямо значение да наблюдаваме и анализираме до каква степен владеем чувствата си, защото без себевладеенето тези наши чувства няма да бъдат повече интересни за партньора ни, а за нас е по-добре да избягваме създаването на подобна ситуация!

В тези постоянно променящи се ситуации на реактивност-афективност, т.е. определени форми на поведение предизвикват съответни емоционални състояния, се извършват постоянно едни и същи процеси: най-напред повторно обсъждане на целия анализ на ситуацията, но с неистинни твърдения, които могат да изглеждат верни (именно това става често в страстните дебати по телевизията или в другите медии); след това с аргументи, които са частични по отношение на цялостната ситуация, с изкривени истини известни на цял свят; после с аргументи от типа: “Да не говорим повече за това, нека оставим този отвлечен дърдорко да си приказва, че има два вида чувства! О, любовта си е винаги любов и тя е все една и съща за всички!” И разговорът приключва по този начин и повече никой нищо не споменава по този въпрос.

Този тип ситуация говори за абсолютно смесване и объркване на елементите на един проблем и се стига дотам, че накрая на никого нищо не му е ясно и никой не знае кой е прав и кой крив. Дискутиращите нe се помръдват и на йота от началото, всеки е спокоен и сигурен за своя мъничък звяр вътре в себе си и за своето импулсивно поведение. Всеки е на нулева позиция и може да се разпростира във всички посоки. Проблемът си остава пак същият, няма да се наложи да търсим достъп до тясната врата, тъй като не сме овладели своето “разширение и влияние”, било психическо, сексуално, на материално-физическото ни тяло или пък свързано със системата на нисшата сила.

Защо някои защитават своето положение в тази неизменна точка? Защото са неспособни да освободят своята нисша силова система от всички нечисти и вредни инфилтрации, с които са свързани, които ги манипулират и ги превръщат в роби на това състояние на крайна изпадналост в мрака и им пречат да стигнат до измерението на висшето съзнание. И този процес продължава с добре скроени лъжи, водещи до лицемерието на различни видове интелектуално-декадентска диалектика, без да могат тези хора да стигнат в някой миг до истинските проблеми на живота си. Желателно и дори наложително е онези измежду вас, които се окажат в такава ситуация, да поемат отново контрола над самите себе си и да се отърват от склонността да вървят към смъртта, която им се внушава всекидневно от средата. В противен случай вие рискувате да правите всичко като другите около вас и ще защитавате гледни точки, които все са техни, но не и ваши.

16. Да търсим допълващата ни душа

Възможно е и друго положение - когато някой се свързва емоционално с някого поради страх. Страх от самотата? Може би в основата е това, че някои същества не успяват да овладеят положението, защото чувстват страх. Други пък усещат вътрешна празнота, която може да се дължи на ситуации, за които има спомен в подсъзнанието им и които са от живота им сега или дори от предишни животи. Или просто определени елементи им липсват, защото са били потънали някъде някога - в други времена или още в най-ранното им детство. Те са се почувствали като изсмукани, изхвърлени вън от себе си чрез някакви могъщи стихии, които са ги извели от равновесието на вътрешната им идентичност или дълбочинната им индивидуална същност. Затова именно на своето сегашно ниво те се опитват на всяка цена да запълнят тази вътрешна празнота и тези липси. И понякога успяват, ако намерят за себе си връзка, която да контрабалансира закотвянето им към ниските нива.

Съществуват и други възможни решения, например да се търси допълваща душа, човек да се стреми към евентуално единение с друго присъствие, което самият той познава духовно и енергийно. Този вид търсене не е само от животински инстинктивен порядък, нито от физически материален порядък, то може да бъде търсене на някое по-висше измерение на сетивност и на телепатично възприемане на информация от висши нива. В този случай индивидът трябва да има реално и определено присъствие вътре в себе си и да премахне разделението между своето висше енергийно единение и типа на съществото, което ще бъде мястото-опора като негово допълнение.

След като вече е узнал това по вътрешен път, първият му рефлекс ще бъде да насочи цялостно търсенето си към едно единствено същество и ако е действително от синтезен висш и божествен порядък, това търсене ще открие и установи съответствия с други много по-обширни нива. И ако наистина е вдъхновен и ръководен от измерение с висш порядък, този индивид ще еволюира към това измерение и с изненада ще открива около себе си появата на знаци, които ще му помагат да разширява единението си с това поле на висша енергия-съзнание.

Съществува и друг тип случаи: чувствата се основават на страха, че може човек да не бъде признат, да не бъде приет в дадена среда - заедно с всички последствия от това и с всички усилия, които той полага именно за да бъде приет, нещо, което е необходимо условие за неговото оцеляване. Този страх може да идва от много далече, отпреди раждането, когато плодът е бил още в майчината утроба. Ако майка ти не те е искала например, ти си живял девет месеца, преди да се родиш, в среда, която не те е приемала с радостно очакване, и затова влизането ти в този план е било доста трудно.

При тази ситуация ти си записал в емоционалната си памет информацията, че твоята майка не те иска, и несъзнателно я упрекваш. Ако не си решил проблема чрез размисъл от висш порядък, винаги ще имаш емоционален упрек към нея и ще си казваш: ”Но да, истина е, тя не ме е искала. Вярно, не е чак толкова тежко, но все пак аз съм нежелан”. Ако подсъзнателно упрекваш майка си за този отказ, ще почувстваш в същото време, че да я обвиняваш, е недопустимо и че това е причина за огромна вина: ”Не! Не трябва да упреквам майка си. Трябва да бъда много мил с нея, защото никой не трябва да види, че аз имам желание да я виня - за каквото и да било. Но след като зная вече, че съм много лош, в края на краищата това ме дразни, искам да я упрекна, но не мога, и изпитвам силен гняв. Не трябва да го показвам. Не трябва да бъда виновен, защото не е нормално да обвинявам майка си. Аз все пак искам да го направя, но дали ще ме приемат, ако допусна това?”

Най-сетне попадаш в положение, където се опитваш да бъдеш приет, като сам се поставяш по-долу от другия - в едно отношение на емоционална зависимост: ”Ще ме обичате ли? Ще имам ли право на биберона си? Ще имам ли право да ям? Да или не? Ще ми дадете да ям! О! Много мило от ваша страна!” И целия ти живот по-нататък преминава по същия начин: ”Искате ли да се прибера? Да? Искате ли да седна? Може ли да си взема палтото оттам?”

Целият проблем се корени в това сложно преобръщане на нещата, при което ти не си задълбал до дъното на душата си и не си изяснил в себе си достатъчно добре положението; останал си на нивото на отношението емоции-реакция. Едно огромно обвинение дреме винаги отдолу, защото не си се поставил на мястото на другия, а си казал: “Това е ужасно, какво чудовище, тя да каже, че не иска да ме роди, и т.н.” Но не си се запитал, ако бъдеш в това същото положение, дали ти лесно ще приемеш раждането, дали ще си доволен да имаш такъв огромен корем. Трябва да се поставиш в съответното положение на другия и да разсъждаваш. Ако си на нейно място, може би няма да мислиш, че това е много лесно и приятно? Явно още не си преглътнал нещо. В действителност винаги пренасяме някакъв емоционален проблем, напълно несъзнателно, и този огромен комплекс обуславя по-нататък всичките ни чувства.

За да се излезе от подобно положение, първото нещо, което трябва да направим, е да не оставаме в контекста на чувствата. Трябва да стигнем до едно по-абстрактно ниво на съзнание и да си кажем: “Добре, майка ми не ме е искала и аз я разбирам чудесно...” Бебето създава непрекъснато препятствия, за да не бъде изядено от белите кръвни телца на своята майка и да не бъде изхвърлено. Има нещо странно във всичко това, но то не ви пречи да я обичате и да й го казвате, че я разбирате, въпреки че тя не ви е искала. Най-доброто е да участвате в разрешаването на нейния проблем и да си кажете: “В края на краищата, успял съм да се родя, затова именно сега ще се опитам да я освободя от теглото, което й се е паднало с моето раждане.”

Важното и същественото е да пристъпиш към въпроса ясно и прозорливо, за да стигнеш до някаква справедливост: “Мога да разбера човек, който в определен момент от своя живот не е искал да бъде в това положение. Не е необходимо да му простя, защото вероятно и аз мога да се окажа в съвсем същата ситуация. Тогава всичко е приключило, нямам нищо против този човек и тъй като нямам абсолютно нищичко против него, значи съм супер, свободен съм. И после ще кажеш на майка си: “Здравейте, госпожо, чувствам се много добре в кожата си, няма нищо, за което бих могъл да се упрекна, и затова мога да си седя спокойно в креслото. Вие също искате да седя там, нали?” Така ти ще пресъздадеш едно топло сърдечно общуване и резонанс на разбирателство между вас като две същества. И веднага ще престанеш да обвиняваш майка си. Дори е възможно да се получи някакво обръщане на 180 градуса, но то не ще стане веднага на следващата сутрин. Всичко е просто въпрос на мъдра прозорливост. Вече не си обзет от твоята импулсивна реактивност в ежедневното ти поведение. И си на път да се измъкнеш от нея.

Това е много важно, защото този вид конфликтни ситуации винаги излизат извън рамките на семейството и се възпроизвеждат винаги и навсякъде. “Този е седнал пред мен и ми пречи! Сега ще му кажа!... Оле-ле! Ама това е шефът ми! Ужасен пън! Не е добре да мисля така за някого, особено пък за моя началник, но все пак го правя! ...О, моля Ви, разбира се, няма нищо, минете пред мен, няма проблем.” И това продължава все така по същия начин, човек се пренастройва през целия ден. “Да! Да! Съгласен съм с това ваше мнение!”

И в определен момент изведнъж ставаш различен: “А, така ли? Тогава ти ще видиш какво ти се пада!” Свръхагресивност. Тя се е натрупвала в продължение на 30 години и идва миг, в който трябва да се освободиш докрай и до дъно. И какво се получава? Този тип експлозивна реакция е резултат от една емоционална ситуация, в която човек се оказва максимално кастриран (ощетен и лишен от нещо важно).

18. Да принадлежиш на някого

Често възниква и друг един проблем - за принадлежността. Знаем, че сме собственост на това, което сами притежаваме - това е явлението обратна връзка. В същото време, за да принадлежим на някого, трябва да имаме какво да му дадем. Може да смяташ, че нещо ти принадлежи, само ако този, който ти го дава, му е принадлежал истински. Впрочем обикновено хората не принадлежат на себе си самите, а казват: “Аз ти принадлежа изцяло!” - нещо, което е абсолютно мошеничество! И всъщност такъв човек ти казва: “Ето, самият аз не съумявам да се изтръгна от моето закотвяне в по-дълбоките нива, те изцяло ме манипулират, не успявам да си принадлежа сам на себе си, та затова, чуй, ...готов съм да ти дам всичко!” Колко мило! Колко благородно! И това хората наричат “чиста и безкористна” любов...

Този, който добре е овладял себе си, няма да каже: ”Вземи ме!”, понеже, ако е наистина сам на себе си господар, ще каже: “Достатъчно ми е, че съм господар на себе си, а ти дали също си вече господар на себе си? Ако е така, хайде да направим нещо заедно!” И обратно, когато някой декларира: “Вземи ме!”, това е доста съмнително, защото означава, че той няма абсолютно никакъв контрол над себе си.

Поривът ни да принадлежим на някого е преди всичко дълбокото ни желание именно този друг да се заеме с решаването на проблемите ни, които самите ние не сме способни да решим. Още един път се оказваме в ситуация на импулсивното поведение, прикрито с лъскавата обвивка на второсигналната емоционалност. Именно тази атмосфера на мошеничество е налице по всички телевизионни канали и навсякъде другаде. Всичко това е част от системата за постоянно въздействие върху съзнанието, за непрекъснато оглупяване на хората, система, която пречи отделният индивид да вижда ясно и точно най-напред как да решава проблемите на собствената си еволюция, а след това да помага и на други хора.

При този тип ситуации най-добре е един от двамата партньори да може да потвърди пред другия: “Чуй ме, ти тежиш петстотин тона, но мисля, че си очарователен (очарователна) и съм готова (готов) да платя цената ти.” Именно това се нарича споразумение за съдружие: “Плащам цената, а ти плащаш друго. Донасяш ми това и това, а аз ти сигнализирам, че ти не тежиш петстотин тона, а вече си станал петстотин и петдесет. Ти си прекомерно тежък, но въпреки това продължавам!” Ето това е честен договор, следователно е и форма на обич, защото тука поне всичко е ясно. Намираме се тогава в сектора на взаимопомощта, на доброто единение - с малките емоции като ключ, но преди всичко с много и сериозна работа.

19. Удоволствието, насладата

Реално подобна ситуация съществува, защото има допълнително и като награда примамката на удоволствието. Става дума да разберем дали е вярна, или не добре познатата поговорка “човек се обслужва най-добре сам”. Наистина от какво имаме нужда ние при сексуалното общуване с другия пол? Трябва да се замислим сериозно, защото понякога биваме обслужени много повече, отколкото сме поискали, даже прекалено много, докато съвсем малкото би било напълно достатъчно..

Да видим нещата такива, каквито са: физическото тяло е свързано с една много особена специфична силова система и най-често именно този, който обитава това физическо тяло, е способен да извърши по най-добрия начин обработката на тази система. Реално погледнато, единственото нещо, от което наистина имаме нужда при връзката си с другия човек, това е енергията ин или ян, която при операция за пренос (трансфер) ще може да намери своята допълваща я половинка. При положение че наистина мъжът има вече изградена ос и владее достатъчно добре преминаването през различните измерения, той ще създаде известно центриране на наличните властели на нисшите гравитационни сили и ще предложи на жената, освободена от всички тежки и трудни прикачвания, възможността да излети в истинско измерение на душата.

Освен това неутрализирането на наличните сили не е винаги качествено преимущество на мъжа, то е може би повече качествено преимущество на жената, въпреки че всичко е относително. Всъщност жената притежава много развити способности за поглъщане, тя взема от всички енергии на мъжа, за да си служи с тях и да ги разпръсква в безкрая. Ако не може да се съпротивлява на това разпръскване, в крайна степен мъжът се оказва напълно изпомпан от жената, защото тя изпраща тези енергии на въздушните течения - на вятъра. Тя изпитва впрочем някакво удоволствие от това, но не еволюира и на йота, защото не се центрира към оста на своето духовно измерение и не променя своята собствена енергия.

В тази област цялата отговорност пада върху мъжа: ако той е неспособен да заеме позиция за синтез, ако няма силен контрол върху междинната зона и върху огромните нисши сили, за да издържи на избухванията и възпламеняванията на нисшите сили у жената, никаква еволюция не е възможна при тази псевдотантрическа двойка. Не можем толкова много да наблягаме на удоволствието, когато желаем сериозно да се измъкнем от ситуацията на преобладаващата връзка само между двама души. Същевременно е истина, че в случаи на огромна липса на емоционални преживявания фактът, че имаме един кратък миг някакво единение с някого другиго, може напълно да успокои фрустрираната ни емоционалност.

Ако се случи някакво емоционално отклонение, съответният индивид действа с основните си нисши сили и трябва да има много добра и мощна централизация на съзнанието, за да се контролира. По принцип съществата, които попадат в такова положение, нямат точно такова добре структурирано съзнание. Ако не притежават съответен полюс за сравнение, който да им помага да бъдат по-прозорливи, те се отклоняват и могат лесно и бързо да попаднат и изчезнат в някой енергиен спираловиден вихър. Важното е да се борим срещу отклоненията и затъванията както при всекиго от нас, така и при другите, защото, като работим за правилното енергийно развитие на всички същества, които ни обкръжават, ще упражняваме и собственото си умение да овладяваме и контролираме този вид нисши гравитационни сили. Така много по-лесно ще може да изплува от мрака прозорливото ясно съзнание сред бурни приливи на чувства.

Вътре в самите индивиди съществуват различни полярности. В една част от себе си човек може да се свърже с някакъв вид дейност, имаща за цел развитието на съзнанието и проницателността; с други свои страни той се оказва често привлечен и ангажиран в течения и различни проявления, от които ще излезе само ако в него самия има, като противовес, много силно волево усилие за изплуване нагоре в течение на целия период от време, през който трябва да се променят и регулират нисшите и външните привързаности, закотвянията към ниските или външните зони.

Така че за всеки човек проблемът е да се изтръгне от собствената си тежест и да овладява и контролира своите крайности. Когато при някого от хората около вас се появи ситуация на отклонение, вие не можете да си измиете ръцете, тъй като, ако техният конкретен проблем не ви засяга днес, може би ще го имате утре като ваш собствен. За да се овладяват и контролират такива напрежения, индивидът трябва да прави много голямо усилие на вътрешно и висше ниво и да има голямо сцепление в своята междинна система, за да се възстанови той самият енергийно така, че да бъде по-малко разпилян и разсеян и повече вглъбен в себе си.

Хората имат възможността да живеят в единение благодарение на общата си чувствителност и емоционалност, на доброто взаимно разбирателство, породено от взаимни и общи желания, и на качеството на онази енергия, която се намира вътре в тях на четири нива - нисши гравитационни сили, жизненост, чувства и съзнание. Това единение може да съществува на всички нива и да доведе до уравновесен и добър обмен между всички тях, а той е много по-ценен от всяка друга вътрешна ангажираност. Тогава се осъществява едно удивително взаимно допълване на енергиите, което поражда у тях желание да останат окончателно и за постоянно в това състояние на добро равновесие. Все пак тези мигове на единение се изживяват на определено ниво и ако истински желаем да еволюираме и да си възвърнем отново нашата междуизмеренческа същност, желателно е това ниво на обмен също да еволюира.

Тогава пред всекиго от нас възниква въпросът: “Защо срещата ми с допълващ ме човек става именно на това ниво? Какъв е моят тип закотвяне и закрепване към ниското, какво ми тежи и в какво проявявам крайности? Вече на по-високо ниво ли съм или трябва да премина през още много етапи? Има ли етажи, които функционират над мене - като качество на енергии, ниво на точност и на добросъвестност?” Но изплуват и други въпроси: “Как става така, поради какво не мога да създам съвършено единение на по-високо ниво, за да достигна до определени измерения на съзнанието и да изляза от клопката-вихър на затвора на инкарнацията, на кармичната зависимост? Значи не трябва да оставам в това положение. Трябва да се осмеля да се извися и да направя така, че да еволюира заедно с мен и човекът, с когото общувам.”

В конкретния случай при тези двама души се създава придвижване на енергия - единият се опитва по всички начини да допълни другия, който пък се стреми изобщо да не помръдне. След това идва ден, когато полярностите се изчерпват и ти ще се окажеш без енергия, понеже не си използвал светлината, създадена от вашата полярност, за да изградите и двамата взаимно безсмъртното (светлинното) си тяло. Цялата ваша операция ще протече на много ниско ниво и вие не ще осъществите небесното си измерение. Впрочем, за да бъдете вписани в някакъв висш план, вашият обмен трябва да се извърши на ниво, където ще можете да бъдете в контакт с трансцендентното. Без този контакт вашата връзка се неутрализира и при нея се проявява явлението ентропия. Тя се закрепва само на нивото на инертната или гравитационна маса и така вие се оказвате на неизмеримо далечно разстояние от висшите планове на съзнание.

Така например двама души, всеки от които има добра жизненост, могат заедно да направят красив фойерверк, но същевременно те ще изгубят своите енергии; тяхната светлина просто изчезва, ако обменът им се осъществява много ниско, прекомерно близо до мрака, и тогава светлината не преминава в необходимата трансцендентна система, свързана със Словото.¹

Ето защо, когато някой човек разполага със запас от своя лична енергия, трябва да направи всичко възможно, за да осъществи в себе си линията на синтеза, която ще му позволи да влезе в контакт със своя Духовен Баща и да изгради своето безсмъртно измерение. Това е необходимо, за да може той да изтръгне своя краен корен от дълбоките тежки слоеве и полета, с които е свързано неговото физическо тяло.²

Добре е винаги да изграждаме нашето общуване с другите на възможно най-високо ниво, защото, ако то е в много ниски планове, енергията, която разгръщаме, захранва демоните, а не ангелите. Следователно за предпочитане е да не си губим времето в много ниските етажи, с които висшите системи не поддържат никаква връзка, понеже те не могат да запазят контакта си с нас, когато излъчването, което отправяме към тях, е недостатъчно силно. Ако човек няма такава връзка, не може да се спаси. Изкуплението идва от връзката ни с висше измерение, а не от факта, че можем да се изтръгнем от закотвянето си долу. Внимавайте много за импулсивните си неовладени реакции, за сексуалността си и за неконтролираните чувства, които изживявате много ниско, без никаква извисеност.

Вместо да се тревожите и бунтувате, достатъчно е да си помислите: “Аз съм космичен човек. Вътре в мен живее звездна божествена същност и аз имам възможността да променя положението си като материално-физическо и духовно същество.”

Престанете окончателно да разполагате своя живот само в ниски нива, защото всеки от вас е способен да преминава към друго равнище на съзнание-енергия и на себеовладяване и контрол и да намира по този начин идентичността на своя първозданен знак, който единствен може да се свързва с единното поле на вътрешното знание и с космичното единение.

• 
  Импулсивен темперамент ли имате, незабавно ли реагирате или успявате да поставите известен интервал от време между дразненията, които стигат до вас, и вашите ответни реакции?
  
• 
  Доволни ли сте от начина, по който изживявате чувствата си сега? Кои са - според вас - факторите, от които зависи да имаме еволюиращ, развиващ се, емоционален живот?
  
• 
  Имали ли сте досега в живота си опитности и периоди, в които сте се чувствали повече или по-малко щастливи? Какви изводи и поуки сте си извлекли от тях?
  
• 
  Изживявате ли чувствата си и сексуалността си според избора, който сте направили, или сте подчинени на някакви семейни, социални или други условности в общуването? Ако отговорът ви е положителен на втората част от въпроса, кои точно са тези условности?
  
• 
  Какви съвети бихте дали на хората, които искат да изживеят радостно и с успех чувствата си и любовта?