Да приемем Божията цел в средата на противоречията

Повечето хора се чувстват неуютно в противоречия, включително християните. Ние обикновено сме “и/или” в живота, вместо “и двете.”¹⁴⁸ Ние искаме една програма и една доктрина, която решава всички проблеми, и обикновено се борим с противоречията, които виждаме около нас и си мислим, че са непримирими.

Житото и плевелите¹⁴⁹ в една и съща църква подлудяват повечето пастири, но това е, което Исус им обеща. За даващия милостиня или християнина, който иска пълна победа сега, Исусовото изявление, “винаги ще имате бедни”¹⁵⁰, е източник на невероятно смущение. Незрялостта ни води в дълбоко разстройство пред противоречията, които Бог позволява. Ние искаме решение, край и завършеност и ги искаме сега! Но пълната завършеност на Царството очаква Неговото завръщане. Засега нашата работа е да постигаме победа всред всякакви препятствия.

Христовият победоносен кръст вече е осъдил Сатана и е възстановил всяка власт на небето и на земята на Христос. Никой народ сега не принадлежи на силата на греха и не е осъден да попада под все повече зло. Ако “Христос умря за греховете на целия свят,” то целият свят принадлежи на Него. На нас ни е заповядано да:

Човекът иска всичко в чисти и подредени пакети и Бог просто да не прави сложни работи. Ние искаме от Него да бъде Княз на Мир,¹⁵¹ без обаче да бъде Онзи, който дойде да донесе разделение и нож.¹⁵² Бог работи, като атакува проблема от различни страни едновременно. Ние искаме чист и подреден възглед за пророчеството и есхатологията, в който библейските стихове съвършено се вместват в нашата “система.” Искаме го толкова чист и подреден, че да можем да вървим чрез своите пророчески схеми, а не чрез вяра.¹⁵³ Той може, преди Своето второ идване, да ни даде такъв подреден пакет. Но не бързайте. Може да има поне толкова изненади при Неговото второ идване, колкото имаше и при първото. Нашата работа е да завземаме, докато Той дойде,¹⁵⁴ винаги вършейки работата на Баща ни, като Го оставяме Той сам да прави окончателните решения.

Можем да бъдем сигурни за това: Кръстът е ключът за победата. Той единствен ни дава силата да изпълним тази заповед: “Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто” (Римляни 12:21). Кръстът премахва не само нашия грях, но и нашите оправдания за това защо не обучаваме земята в Неговото име. Чрез Божията благодат, освободителите ще го направят.


. . . дойдоха при Давид . . . исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израел.

(1 Летописи 12:23,32)

Г Л А В А Д Е С Е Т А

Църквата трябва да стане практична, героична и активна просто за да издържи атаките върху нея, идващи от развоя на битката за народите през 90-те. Ние, християните, трябва или да започнем да привличаме човешките множества и цялостната идеология на нашите народи в мрежите на нашето благовестие¹⁵⁵ или да бъдем циментирани в нашите гета от светските активисти.

Практичността идва чрез водени от Духа грижи и ефективно действие. Докато християните придобиват все повече умения в тези две неща, можем да очакваме глобално евангелизиране в мащаб, непознат от последното “Велико Съживление.” Божието Слово ще стане тема на разговор в светските медии, докато християнският активизъм отправя предизвикателство към света за властта над нацията. Това ще доведе до глобално съживление, защото вярата идва от проповядване на Божието Слово,¹⁵⁶ а политическата намеса на Църквата гарантира, че Божието Слово ще бъде най-популярната тема за разговори! Светът ще бъде принуден да обсъжда нашите планове.

Просто грижа не е достатъчна. Трябва да се занимаваме с въпросите, характерни за съответното време, а не просто за дневния ред на нашите църкви. Трябва да бъдем като исахарските мъже, “които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израел.”¹⁵⁷ Трябва да мислим глобално (от цялото към частичното), исторически (къде сме и защо сме тук) и прогресивно (от местно към национално ниво).¹⁵⁸ Когато християните не мислят глобално, те обикновено пропускат глобалния мандат да “отидат по целия свят.” Когато християните не могат да разпознаят историческите тенденции, които формират и унищожават обществата им, те не могат да се занимават с актуалните проблеми. Когато християните се опитват да решават национални проблеми без първо да са решили кварталните и градските проблеми, те само подкрепят централизирането на властта. Трябва да осъзнаем истината, че проблемите най-добре се решават от онези, които се занимават на местно ниво или от онези, които са квалифицирани да решават големи проблеми заради своите умения и подготовка. Грижата става ефективна чрез обучение и започва от нашите собствени дворове. Когато Неемия пое огромната задача да изгради отново стените на Ерусалим, той знаеше как да го направи: задачата беше изпълнена, защото хората изграждаха местно, тоест, те изграждаха стената пред своите собствени домове.¹⁵⁹
Победоносната евангелизация: Да станем добри рибари
Елате след Мен, и Аз ще ви направя ловци на човеци.¹⁶⁰
Църквата трябва да се научи как лови хора и народи. Тя трябва да сложи като стръв на кукичката на благовестието отговори на въпросите, които народите търсят за своите нужди, а не това, с което ние, християните, искаме да ги нахраним.

Има голяма разлика между това просто да ловим и действително да хващаме риба. Аз знам това. Бил съм рибар в продължение на почти 40 години. Ако просто извършваш движенията с пръта или с мрежата, няма да уловиш рибите, ако не знаеш как да ги хващаш. Много християни извършват всички движения на евангелизирането, защото никога не са се научили каква стръв искат хората, за да я закачат на своите кукички, и никога не са се научили как да навиват влакното след клъвване, без да изгубят улова.

Исус ловуваше мъже и жени навсякъде, където ходеше, и винаги използваше една и съща стръв и “евангелизационна програма.” Той говореше за най-дълбоките нужди на хората. Дали това беше тяхната нужда от изцеление, освобождение, брачни съвети, финанси или простителност, Исус винаги използваше една и съща методология; Той хранеше рибите с това, за което “рибата” гладуваше.

Риболовът е аналогията, която Исус използва, за да опише как иска от нас умело да привличаме хора и народи в Неговата лодка. Докато минаваме през десетте основни елемента на успешния риболов, наум проверете какво вие или вашата църква правите или не правите правилно, за да довеждате души и институции в Царството.

1. Идете при рибите. Те няма да дойдат при вас. “Елате в моята църква в неделя” е далеч от довеждане на истините на благовестието до мястото, където рибите кълват. Христовата заповед е “идете,” не “стойте.”

2. Тръгнете с намерението да ловите риба, не да подремнете на слънце. Да извършвате всички движения на евангелизирането, без да посветите себе си на спасяването на души и общества, може да ви направи да се чувствате добре, но “свидетелствуването,” без да ловите риба, е дрямка на слънцето. Истинският рибар хваща истинска риба.

3. Набавете си правилната екипировка. Не можете да хванете много риби без правилния прът, влакното, кукичката или примамката и правилната стръв. Трябва да познавате водата и хранителните навици на рибата. Да се втурнете и да евангелизирате без правилната подготовка, разбиране на Божието слово и чувствителност към нуждите на света, няма да привлечете много повярвали.

4. Разберете на какво кълват рибите. Не вземайте неправилната стръв за неправилното езеро. Християните обичат да си говорят на своя собствен език, вместо да говорят за нуждите на хората на език, който те разбират. Рибите обикновено се поболяват от нашия “християнски език.”

5. Скрийте куката под най-добрата стръв. Библията казва, “Напразно е да се простира мрежа пред очите на каквато и да била птица” (Притчи 1:17). Не е ли забележително колко глупави сме често ние, християните! Ние рядко прикриваме нашата кукичка грижливо. За разлика от апостол Павел, умел рибар, който хващаше хората с мъдрост и умение,¹⁶¹ ние правим нашите кукички да се виждат през три улици.

6. Бъдете търпеливи. Да ловиш риба означава да чакаш. Водата трябва да бъде тиха и естествена. В отстъплението си в нашите християнски гета ние сме станали толкова различни, че често се отличаваме като възпален палец, когато излезем навън в света. Светът не може да общува с нас. Ние сме неестествени вместо свръхестествени. Исус беше приветствуван от обикновените хора, когато ядеше и пиеше в техните къщи,¹⁶² факт, който би Му спечелил мъмрене от страна на много християни, които познавам!

7. Извадете рибата на сухо веднага след като сте я уловили. Не познавам рибар, който би прекарал часове и стотици долари да лови риби и да седне и да ги гледа как си заминават, защото не знае как да ги извади на сухо. Но познавам множество християни, които улавят някого за благовестието, но никога не го довеждат до решение да приеме Христос. Хората трябва да бъдат доведени до точката на решението. Сделката трябва да бъде приключена.¹⁶³

8. Оставете Бог да пресее “постоянните” и да освобождава другите. Техническата работа на пресяване между постоянни и временни не е наша, тя принадлежи на Святия Дух.¹⁶⁴ Но не прекъсвайте своята цялостна евангелизационна програма заради отделни “провали.”

9. Изчистете рибите. Хората трябва да бъдат изчистени от греха преди да бъдат напълно готови за служба на царя. Осигурете вашите “риби” да преминат през добра ученическа програма, преди да ги оставите.

10. Използвайте рибите. Прахосничество е да хващате риби само за да ги оставите да изгният в коша. Добрите рибари се грижат да бъде използван целият им улов. Неизползваният живот е трагедията на нашата епоха. Всички християни трябва да бъдат заети в служението на Господа. Новозаветна църква е църква, в която броят на спасените е равен на броя на служещите. Върховното евангелизиране е да наемаш хората в Божиите цели за техния живот.¹⁶⁵

При цялата си стойност като аналогия риболовът е тривиално нещо в сравнение с несравнимата стойност на душа или народ, изкупени от огъня чрез помазаната от Духа евангелизация. Когато Църквата си сътрудничи в личната и обществената евангелизация с убеждаващата сила на Святия Дух, ще видим съживление, национално покаяние и духовен и материален просперитет отвъд всичко, което можем да си представим.

Бог иска да издигне стандарт за народите чрез Своята Църква.¹⁶⁷ Той иска да изцели народите, като събори техните лъжебогове и неправедни институции, давайки им живота, намиращ се в Неговото Слово.

За да изпълни всичко това, Бог първо трябва да разоре народите. Неговият “плуг на осъждението” трябва да отвори почвата за Неговото Слово, като ги смири и ги направи възприемчиви за семето. Повечето от разораването вече се върши чрез законите на сеенето и жъненето.¹⁶⁸

Така че няма нужда Господ да натиска твърде много с острието. Гърбът на отстъпника е вече разцепен от агония чрез самопричинени наранявания. Жътвата на непокорството подготвя народите за освободителите.

Повечето от това, което днес наричаме “евангелизиране,” е предназначено да водим индивидите при Христа и след това да се грижим за тях. Пророческото евангелизиране, от друга страна, е проповядването на Христовото Слово на цели общества. Пророческото евангелизиране е предметът на тази книга и централната грижа на християнския активизъм. Пророческото слово на Църквата отправя предизвикателство към цялото общество и неговите политически институции да се съобразят с принципите на Божието Слово.

Днешните медии, вестници, филми и новинарски предавания са летописите за това къде и как Бог подготвя народите за Своето Слово, като разорава тяхната почва. Когато ги чета, виждам какво Бог прави, за да подготви земните народи за Своето голямо бъдещо съживление. Те ни показват разкъсването и кървенето на цели ценностни системи и икономически механизми. Колкото по-дълбоки проблеми разкриват те, толкова по-меки стават сърцата на хората към Божието Слово. Плугът върши своята работа.

Пророческото евангелизиране следва предварителното евангелизиране, което Бог използва, за да нарани народите с техния собствен грях, като ги прави толкова болни от тяхната собствена неправедност, че те с готовност прегръщат благовестието, когато ние се появим с него. Това, което Бог е избрал да посочи като проблем в един народ чрез болки и нужди, е предназначено да накара това общество да задава въпроси в тази област. Работата на Църквата е да помогне на народите да видят какви са истинските проблеми и след това да им даде правилните отговори.

В Глава Осма прочетохме за завземането на идеологията на нашите градове и народи, когато Църквата осъзнава и прилага на практика своите четири служения като учител, свещеник, адвокат и насърчител на благосъстояние. Сега мога да кажа, че не сте имали основата, за да ги разберете: тези същите четири роли са четирите рибарски кукички, които използваме за стръвта на благовестието, за което Бог е подготвил народите.

За последните 300 години Църквата е била небалансирана. Ние сме евангелизирали и довели милиони хора до спасително познание за Христа, стойността на което е неизмерима. Но все още сме небалансирани. Ние не сме били евангелската Църква и пророческата Църква. Ако Църквата се беше съсредоточила върху тези две цели в света, светът би бил преобърнат от Царството. Вместо това ние сме действали така, като че ли личното евангелизиране е всичко, което е нашата отговорност към народите на земята. Ние сме донесли спасително слово към хората, които умират духовно, а не сме били прилежни да доведем спасение и изкупление върху обществените процеси в света.

Църквата е евангелска, когато стига до индивидуалния човек, но тя става пророческа, когато действа като сол и светлина за обществото, което я заобикаля. Никога досега в историята народите не са се нуждаели повече от пророческа Църква. Ние вече сме изразходвали складирания духовен капитал и благословения на предходните поколения. Ако не се занимаем с обществения провал на нашето общество, ще пропуснем най-голямата възможност за обществено съживление през последните няколко века. Американският народ е подготвен за това Църквата да започне да говори пророчески.

Старовременните пророци призоваваха своите и околните народи към библейско покорство, стремейки се да спасяват души, обръщайки се към общественото устройство на целия народ. Когато Йона отиде в Ниневия, повече от 40,000 души се покаяха в отговор на пророческото Слово. Ако Църквата не се обърне към нашите градове, разкъсани от греха и институционалната несправедливост, тя ще ограби милиони хора от благословенията и възстановителната сила на цялото Божие Слово.

Бог пита, “Кой ще стане за Мене против злодейците? Кой ще стане за Мене против ония, които вършат беззаконие?” (Псалм 94:16). Толкова ли сме заети за нашите събирания и в нашето индивидуално печелене на души, че не се интересуваме от убитите по улиците? Има ли притчата за добрия самарянин¹⁷¹ някакво приложение за народите по света? Позволено ли е на някои народи да наблюдават бездейно и да не се намесват, когато други народи са бити и оставени почти мъртви по международните пътища на земята? Ако земята е на Господа, няма ли Той стандарти за глобална загриженост за защита на слабите?

Истинската власт не произлиза от дулото на оръдието. Тя идва от Господа. Приемете предизвикателството. Понесете своята отговорност като християнин. Донесете спасение на народите така, както и на индивидите! Освободителите настъпват с рибарски пръти в ръка! Езекиил ни видя как идваме:

“Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” А това “още веднъж” означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. Затова, понеже приемема царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание.

(Евреи 12:26-28)

Г Л А В А Е Д И Н А Д Е С Е Т А

Малко заблуждения са подронили толкова посвещението на Църквата да управлява на земята, колкото странните схващания, в които много християни са ни водили да вярваме относно нашето бъдеще на небето. Небето и върховното призвание на светиите са били изобразявани по всякакъв друг начин, само не и по този, по който Исус ги показа. Казвали са ни, че ще прекараме вечността, лежейки на облаци и свирейки на арфи. Когато това ни омръзне, ще си обуваме нашите златни чехли, ще се разхождаме около Северната Порта, ще се прибираме в нашите малки стаи и ще сядаме да се люлеем на нашите люлеещи се столове. Накратко, небето е свобода от работа и отговорност. Небето е върховният уикенд!

Това антитрудово отношение ни показва нещо за истинските ценности на много християни, нали? Те са били заблудени да вярват, че свиренето или безделието са нашето върховно предназначение. Представете си колко глупава, но и трагично изглежда тази лъжа за Бога, Който, както Исус каза, “винаги работи.”¹⁷³

Въобще няма нищо глупаво или смешно в това схващане за “рая” на мързеливия човек. То е демонична лъжа, която е парализирала милиони християни да вярват, че работата, отговорността и управлението са земно проклятие, което небето премахва. Какъв е крайният ефект от тази лъжа? Той е двоен:

Първо, християните са изоставили упражняването на господство чрез работа на земята. Второ, те са направили своя върховна цел небето и ленивата апатия, а не зрялостта и съуправляването с Христа.¹⁷⁴ Как виждате своето небе определя как планирате живота си. Светиите не са управлявали на земята, защото са повярвали, че работата е временно зло, което ще бъде премахнато от небето.

Върховната цел на християните не е такъв вид небе. Тя е обновените небе и земя.¹⁷⁵ Земята е центъра на Божията грижа и създанието.¹⁷⁶ Исус се завръща на на земята, за да живее на нея завинаги заедно със Своята невяста, Църквата.¹⁷⁷ Така важна за Христос е земята, че Неговите молитвени наставления се съсредоточиха върху нея: “Твоето Царство да дойде; Твоята воля да бъде на земята, както е на небето” (Матей 6:10). Нашето призвание на земята е да управляваме градове и народи.¹⁷⁸ Нашето сегашно обучение трябва да бъде източникът на нашата бъдеща работа:¹⁷⁹