Да завземаме, докато Той дойде

1. Настойничество над Божиите притежания. Цялата притча се отнася за правилна грижа за собствеността на царя. Тези, които умножават възложените им ресурси, ще бъдат възнаградени. Онези, които скриха ресурсите си и отказаха да ги развиват, бяха лишени дори и от този малък ръководен пост.

2. Възнаграждението за ръководството. Исус ни казва, че сега биваме подготвяни за отговорни ръководни постове, не за скачане по облаците. Ние биваме подготвяни да управляваме градове. Политическата намеса е земна отговорност, както и небесно призвание.

3. Резултатите от покорството. Исус потвърди, че Той очаква увеличение на Своите инвестиции. Това е повторено в Йоана 15:1,2, където Той казва, “Аз съм истинската лоза, и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я за да дава повече плод.”

Да печелим души, без да разширяваме и увеличаваме Божието управление на Неговата планета, противоречи на нашата лоялност към Царя. Слугата, който ревниво отказа да произвежда плод за своя Цар, беше лишен от своите притежания.
Да излекуваме народите, когато те пропаднат

Християните са призвани да лекуват народите и да им служат дори след завръщането на Господа. Народите са общности, които ще останат и в следващата времева епоха и ще продължат да бъдат обект на Божието дело.

До степента, до която един народ се бунтува срещу Божиите заповеди, това непокорство определя количеството камъни, което ще падне върху главата му. При приближаването на края на тази епоха вечните ценности на Бога все повече ще излагат и ще отправят предизвикателства към построената на пясъчни основи човешка действителност.

Тъй като Бог обича човека, Той винаги му дава осигурителна мрежа, в която да падне, когато греховете му го победят. Тази мрежа е достъпна само за онези, които я приемат. За непокаяните дори и дъното на мрежата пропада. Църквата е Божията осигурителна мрежа за падналите народи, които ще се покаят; те ще паднат в Божиите любящи ръце чрез нас.

Като Божи промисъл за народите готовността и способността на Църквата да изцели падналите институции е Божия план за съд и разтърсване. Бог няма да унищожи, без първо да даде предупреждение, план и място за изцеление. Църквата е предназначена да бъде тези неща за земните народи. От нас се иска да бъдем Божии свидетели за народите и сме предназначени да бъдем мястото, където Божият план и мястото за изцеление превързват техните рани. Бог, защото е любов, събаря с едната ръка само това, което може да хване с другата. А Църквата е предназначена да бъде Божията ръка на земята.

С Църквата като Божията осигурителна мрежа можем най-добре да опишем върховното духовно воюване като опит на Сатана да събори земните народи по-бързо, отколкото Църквата може да се справи с техните проблеми. Работата на Святия Дух е да следи темпа на Божието осъждение, така че земните народи да не се разпаднат по-бързо, отколкото Божията болница (Църквата) може да почисти раните и да обучи народите в пътя, в който трябва да вървят. Онези в Църквата, които ни учат, че нашата работа е да спасим хората и да ги изведем оттук възможно най-бързо, не разбират Божията любов и съчувствие към земните народи.

В края на краищата ние ще напуснем земята, но не и преди всеки народ и всеки език да имат привилегията да чуят и да видят, чрез примера на Църквата, как трябва да живеят, за да просперират във всяка област от техния живот.

Бог сега оставя народите да станат смъртно болни. Лекарят има малка стойност за вас, освен когато сте болен. Колкото повече се разболяват народите, толкова по-възприемчиви ще станат за посланието на Великия Лекар. Техните викове и отчаяние са предродилните симптоми, които Църквата – съпругата на Лекаря – очаква. Този процес на наблягане на негативното, така че когато позитивното дойде, то е крайно желано, е което аз наричам “контраст.”

Контрастът е средството, което Бог използва, за да разкрие истинската дълбочина на човешката нужда. Вие не знаете в действителност колко сте болен, преди някой, който е съвършено здрав, се изправи пред вас. Блясъкът на Исусовото духовно състояние беше това, което разкри истинската болест на религиозните ръководители от онова време.

Бог иска да противопостави богатството и здравето на Своето Царство, изразени чрез Църквата, на контраста на мръсното, разлагащо се вегетиране на банкрутиралите, болни народи. Болестите на бунтовните народи трябва да се развият напълно.¹⁸¹ Когато народите са достатъчно отчаяни, те ясно ще видят изкуплението, изобразено в Църквата и в християнската политика и ще се втурнат към спасението. Исая ни показва ясно този принцип на “контраста” в следния текст:

Какво невероятно преживяване е да наблюдаваш как Божият Дух бърза да подготви Църквата за нейната ръководна роля, докато светът се движи с нарастваща скорост към бедствието. В този момент има поне осем или девет големи световни проблеми, всеки от които може да вкара света в някаква масивна криза, по-страшна от всичко, което съвременният свят е виждал. Ето само пет от надвисналите кризи, които Бог може да използва, за да преобърне народите.

През 1901 националният дълг на Съединените Щати е бил под 1 млрд долара. Той остава по-малко от 1 млрд долара до Първата Световна война, когато скача на 25 млрд долара.

От 1918 до 1942, в навечерието на влизането на Америка във Втората Световна война, националният дълг почти се удвоява – от 25 на 49 млрд долара.

От 1942 до 1952 дългът нарастна от 72 на 265 млрд. През 1962 той беше 303 млрд. Само осем години по-късно, през 1970, той беше 383 млрд.

От 1971 до 1976 нарастна от 409 млрд до 631 млрд. В края на 1986 правителственият дълг достигна над 2 трилиона долара. Бяха необходими 206 години за да се достигне 1 трилион долара правителствен дълг и само още пет години, за да се удвои до 2 трилиона. От 1975 до 1986 федералният дълг нарастна четворно. САЩ сега е най-големият длъжник в света, за първи път от 71 години насам.

Каква лихва плащаме за “привилегията” да прахосваме наследството на нашите правнуци, изоставяйки принципа на мисленето за поколенията? През следващата година повече от 25% от бюджета на САЩ ще бъде само за плащания по лихвите! За пет години тази цифра ще бъде около 40%. Не забравяйте, това е само лихвата, без да става въпрос за плащане на каквато и да е сума по главницата. За да се покрие сегашният ни национален дълг, всеки мъж, жена и дете в Америка днес дължи близо две хиляди долара на бъдещите поколения. Това е в добавка към почти 40% данъчен товар, който американците плащат така или иначе върху доходите си, ако отчитаме всички невидими данъци.

За сравнение, колонистите-революционери влязоха във война с Англия за увеличение на данъка върху чая с по-малко от 2%! Докато все повече и повече книжни пари са нужни, за да “надпечатат” тази огромна дългова бездна, очаквайте инфлацията да се завърне с още по-високи темпове.

Какво да кажем за частния и обществения дълг? Обществения дълг на САЩ нараства с безпрецедентните 15% на година. Ликвидността на най-големите американски компании спада с невероятни темпове. Общият потребителски дълг нарастна за последните дванадесет години от 750 милиарда долара на почти три трилиона долара – тройно увеличение. Сегашният му растеж е около 20% годишно. Като резултат от тези внушителни цифри се надига лавина от частни и корпоративни фалити. Повече от 1200 банки (една на всеки дванадесет) са в проблематичния списък на Инспекционния Комитет на Федералния Резерв. Тази цифра е нарастнала с почти 500% от 250 банки през 1983. Сътношението спестявания/заеми са в още по-лошо положение – но засега ще ви пощадя.

Какво да кажем за глобалния дълг? Глобалният дълг също експлодира. Съветският блок, страните от Третия свят и латиноамериканските дългове наброяват сега над 1.2 трилиона долара. Друг, свързан с нефта дълг, е над 1 трилион долара, като местните нефтени компании дължат около 250 милиона. Спадналите цени на нефта допринесоха невероятно много за световния дългов проблем, защото страните-производителки на петрол разчитат на своите петролни продажби, за да натрупат приходи за обслужване на своите дългове.

Латинска Америка дължи на американските банки милиарди долари на година само в лихвени плащания. Мексико и другите страни-длъжници, пряко засегнати от спадналите цени на петрола или като продавачи, или като купувачи, претърпяха катастрофални удари върху способността си да върнат гарантираните от американските банки дългове. Неплащането на задълженията е реален проблем в най-лошия случай, като плащането само по лихвите е най-добрата реална възможност. Какво ще донесе това на американската банкова система? Можете да отгатнете, но отговорът няма да ви хареса. Земните народи може би са в началните етапи на фатална финансова болест.

Как това ще засегне заетостта? Федералното правителство няма да може: да остане най-големия работодател в страната; да печата пари (да създава инфлация в икономиката); да поддържа непокътнато сътрудничеството между институциите по време на търговска война; и да поддържа пропаднали банки, спестявания и заеми и неплащащи страни-длъжници.

Точно сега федералното правителство извършва около 25% от икономическата дейност в САЩ, притежава над 740 милиона акра земя, наема почти 5 милиона човека и провежда над 960 субсидирани програми с годишна стойност над 400 млрд долара, като осигурява медицинска помощ за 47 милиона души. Никой психически здрав не би повярвал истински, че това ще остане непокътнато, когато Бог започне да позволява на народите да изпаднат в суровите последствия на техните собствени монетарни и финансови грехове.
3. Кризата с националната сигурност
Съвременната геополитика е по-зле от всякога. Средният Изток се гърчи във войната между Иран и Ирак, захранвана от възхода на войнствената ислямска вяра. Коренът на проблема са световните доставки на нефт и сега всички големи сили се състезават за някаква позиция. Съветите насърчават тероризма и дестабилизацията чрез Сирия и Либия, докато съществуването на Израел все още е застрашено от много места. По света има осем контрареволюционни войни, водени срещу така наречената “доктрина Брежнев,” според която, ако една страна стане марксистка, Съветите никога повече няма да й позволят да промени ума си. Централна Америка и Мексико имат нестабилни, разпадащи се правителства и икономики, които са узрели за насилствени, революционни преврати. Многостранната криза в Южна Африка заплашва минералните и отбранителните доставки за свободния свят.

Съветите продължават да увеличават най-голямата военна машина в световната история, увеличавайки предимството си пред Съединените Щати във всяка област. Екстремистките елементи във всички страни се поляризират. Мислите ли, че тази чуплива основа ще издържи на разтърсването?

Системата не може да издържи ударите на (1) нарастващите пенсионни разходи на фиксирани доходи срещу обезценени долари, (2) нарастналия процент пенсионирани работници срещу относителния спад в броя на работещите на пълен работен ден работници, (3) рязко нарастналите разходи за медицинско осигуряване. Помислете за това. Броят на болните от СПИН през 1992 се очаква да бъде в най-добрия случай 225,000 американци. В долари през 1986 това ще струва почти 175,000 долара за грижите за един болен от диагнозата до сигурната смърт. Това означава над 39 милиарда долара само за една година. Можете ли да отгатнете какво означава това за нашите болници, медицински персонал, застрахователни компании и националните здравни фондове? Дали ще остане нещо за да се погрижим за бедните, безработните и бездомните?

Ще бъдем ли готови да спасим пропадналите животи и пропадналите народи? Аз знам, че точно сега не сме готови, но трябва днес да започнем да променяме нашия живот, нашите семейства и нашите църкви по образа на Христа, за да поемем Неговата работа като Негови довереници, докато Той дойде. Нямаме време за губене. Когато всичко се срути, Църквата трябва да бъде готова да управлява със справедливост, съчувствие и мъдрост, родени от зрялостта. Чуйте Господнето Слово:

Г Л А В А Д В А Н А Д Е С Е Т А

Системите на този свят умират. Тяхната способност да мотивират хората към действие е отминала. Глобално нашето царство не е започнало да блести като слънцето. То няма да започне, преди ние да “станем” и да оставим страха и християнските гета. Сега дори и светската система се обръща към духовни и религиозни принципи, за да спаси своите морално опустошени общества.

Социалистите и марксистите се обръщат към “теологията на освобождението,” върховния дяволски лъжлив брак на християнството и общественото инженерство. Тя е смъртен враг на истинската Църква, защото се опитва да “християнизира” политиката на насилствена и революционна експлоатация, отричайки личното изкупление и освобождението на народите в обновяващата власт на Исус Христос.

Марксизмът изчерпа моралното си гориво – способността си да призовава хората към саможертва заради морални убеждения. Вместо това той трябва да разчита на страх, властолюбие и просто на следване на пътя на най-малкото съпротивление. Това състояние е било предвидено отдавна от основателя на Съветския Съюз, В. И. Ленин. Добре познатият негов цитат сега се изпълнява в либералната теология:

Либералната система дори признава, че обществото не може да се задържи без моралното гориво на религията да го поддържа. Един доклад от 1985, публикуван от Brookings Institution – една от най-големите и най-престижни организации за научни изследвания – заключава, че стабилността и бъдещата сила на американската демокрация зависят от нейните религиозни основи. Без тях “демокрацията е лишена от жизнено важната морална подкрепа,” която да я поддържа, казва докладът. Интересно е да се отбележи, Брукингс дълго време е била смятана за либерална в своите оценки. След като три години е анализирал основните съставки, които сплотяват обществото, авторът е стигнал до заключението, че светските ценностни системи не са успели да “издържат теста за интелектуална надеждност,” за да могат да допринесат някаква полза.

“Представителното управление зависи за своята устойчивост от ценности, които, в не толкова дълъг период, трябва да дойдат от религията,” казва докладът. “Общество, което напълно изключва религията от своя обществен живот, което счита религията за нещо, срещу което общественият живот трябва да бъде защитаван, е обречено да създава схващането, че религията е или безполезна, или вредна.” Хората, приемащи класическата хуманистична етика “са склонни към лицемерие или цинизъм,” продължава докладът, и или си придават “вид на съчувствие към масите: неподдържано от тяхната ценностна система, или открито ги презират.” “В двата случая задължително следва обществено огорчение между хуманистичните елити и масата членове на работническата и средната класи.”¹⁸²

Религията ще се увеличава. Но ще бъде ли това секуларизирано християнство, имащо “вид на благочестие, но отречено от силата му” (2 Тимотей 3:5) или ще бъде християнство на царството, идващо със силата и изкуплението на Исус Христос? Този риторичен мотивиращ въпрос беше зададен и от Исус:

Християнският Освободител не очаква съвършена земя или лесна или бърза победа. Той знае, че грехът и несъвършенството ще бъдат до нас докато сам Господ не се завърне.¹⁸³ Той търси свят, който живее във все по-голяма свобода всред един разлагащ се свят. Няма път назад към Градината, но има път, който води към свободата. Исус обеща, “ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоана 8:32).

Християнският Освободител пита “Как да действам най-ефективно и на кого да отдам моето време, енергия и ресурси?” От този вик на сърцето идва християнство, чието свидетелство и ефективност ще смъмрят и засенчат фалшивите религии, които или съществуват сега, или ще се появят в бъдещето.