Дао трите Съкровища Том 1 Въведение

Първия въпрос:

РАЗБИРАНЕТО НИКОГА НЕ СЕ ПОЯВЯВА, нито внезапно, нито постепенно, защото то винаги съществува. Ти го притежаваш точно в този момент. То няма да се поя­ви някога в бъдещето. Носиш го в себе си, също както се­мето носи дървото, жената носи детето. Носиш го точно сега. Зависи от теб: ако твоята интензивност е тотална, ще го постигнеш внезапно, ако твоята интензивност не е то­тална, ще го постигнеш постепенно, на етапи Но разбирането никога не идва при теб - ти си разбирането. Просвет­лението не е нещо, което се случва с теб - ти си просветле­нието.

Запомни го; тогава то е избор, твой избор. Ако го же­лаеш тотално, в огъня на тоталното желание всичко, което покрива това разбиране, изгаря; внезапно се появява свет­лината. Но зависи от теб. Не е част от природата на прос­ветлението, дали ще се случи внезапно или ще настъпи постепенно.

Не се измъквай от отговорността, това е начинът, по който хората създават философии и школи. В Япония съ­ществуват две направления на зен: едното вярва във вне­запното просветление, другото вярва в постепенното прос­ветление - като че ли това са качества на просветлението, като че ли принадлежат на просветлението. Те не принад­лежат на просветлението. Просветлението винаги е налице; ти трябва да избереш. Ако желанието ти е тотално, не се губи нито миг. Но ако желанието ти не е тотално, това оз­начава, че самият ти не искаш то да се случи още сега. Ис­каш да го отложиш, искаш го утре, някой друг ден. И продължаваш да правиш различни номера.

Ако си наистина искрен, няма никакъв промеждутък от време; то може да се случи още в този момент. Не трябва да се губи нито миг, защото то вече е. Човек трябва само да погледне навътре. Но ако не го желаеш точно в този мо­мент, можеш да чакаш хилядолетия.

Искам да ти разкажа една стара история. Тя се случила в Цейлон.

Имало един прочут будистки учител, който учил свои­те ученици в продължение почти на осемдесет години. Ко­гато бил на сто и двадесет години, един ден казал:

- След седем дена ще умра.

Събрали се хиляди негови ученици за последния му даршан, да го видят за последен път.

Старият човек, преди да затвори очи и да изчезне на­вътре, ги попитал:

- Иска ли някой да ме придружи? Ако някой желае нирвана, просветление, точно сега, нека просто си вдигне ръката, и това ще е достатъчно.

Хората знаели, че той си държи на думата и че не се шегува. През целия си живот никога не се шегувал, бил се­риозен човек. Той правел това, което казва. Започнали да се споглеждат - хиляди хора, и нито една вдигната ръка.

Един от хората се изправил и казал:

- Моля, не ме разбирайте погрешно. Не искам да ви придружа точно сега, защото има толкова много неща, кои­то трябва все още да свърша. Много неща трябва да довър­ша, през много неща да премина, много карми трябва да преживея. Все още не съм готов за това, но един ден бих желал да бъда просветлен. Можеш ли да ми дадеш някакъв ключов съвет - защото скоро няма да те има.

А Учителят цял живот давал ключови съвети, в про­дължение на осемдесет години. Те обаче продължавали да искат да каже още нещо, за да могат да отлагат, да мислят, да планират бъдещето. А старият Учител бил готов. Ако някой имал готовност, той бил готов да го вземе със себе си. Но никой не бил готов.

Хората са хитри, защото хитър е умът. А най-голямата хитрина на ума е, че винаги прехвърля отговорността върху нещо друго. Ако просветлението е постепенно, тогава как­во можеш да направиш? Нищо не може да се направи; то е постепенно, ще отнеме много време. Ако просветлението е внезапно, тогава защо още не се е случило с теб? Ще попи­таш: "Тогава защо не е станало с мен, ако е внезапно? Не, то не може да е внезапно. Но ако то е внезапно и не е необходимо да правя нещо за него, за да се случи, тогава какво може да се направи? Ще чакам - когато се случи, ще се слу­чи."

Ти просто искаш да се измъкнеш от отговорността на собствения си избор. Сартр е казал нещо, което наистина е хубаво: "Човек е свободен да избира, но не е свободен да не избира." Можеш да избереш един от двата пътя, но недей да се самозаблуждаваш - не притежаваш свободата да не избираш, защото дори когато мислиш, че не избираш, си избрал обратното.

При мен дойде един човек и каза:

- Все още не съм готов да стана санясин. Готов съм седемдесет процента, осемдесет процента, но двадесет про­цента все още не съм готов, как тогава да приема саняс? Не съм тотален.

Казах му:

- Добре. Но все пак си направил избор и си избрал по-малката част от своя ум - двадесетте процента, които каз­ват: "Не приемай." Избираш тези двадесет процента, за сметка на осемдесетте.

Затова недей да си мислиш, че не правиш избор. Това не е възможно. Трябва да избереш това, което правиш; до­ри да не направиш избор, си избрал. Изборът съществува. Човек е свободен да направи избор, но не е свободен да не направи избор. Ако умът каже, че то е постепенно, това е избор; ако умът каже, че то е внезапно, това също е избор. Когато кажеш, че то е внезапно, това означава, че би искал да отхвърлиш всякакви усилия, затова избираш внезапното просветление. Тогава не е необходимо да правиш нищо -когато стане, стане, нищо не може да се направи, защото е внезапно събитие. Също като светкавицата в небето, когато сб появи, се появява - не можеш да направиш приготовле­ния за нея. Не е като електричеството в къщата, което пускаш и спираш, тя не зависи от теб. Тя е внезапно явление, когато се случи, се случва. Трябва да я чакаш. Ако искаш да прочетеш телеграма на светлината на светкавицата, трябва да чакаш. Когато тя блесне, можеш да четеш. Какво можеш да направиш?

Хората, които искат да се отърват от усилията, ще из­берат внезапното просветление. Хората, които искат да се отърват от голямата, тоталната отговорност за него, че то може да се случи точно в този момент, ще предпочетат фи­лософията на постепенността.

Не казвам нищо за просветлението - казвам нещо за теб То е заради теб, за да разбереш своето желание: тотал­ното желание - просветлението е внезапно, частичното же­лание - просветлението е постепенно. Природата на прос­ветлението няма отношение към въпроса. Запомни го.

Втория въпрос:

Даоистите за внезапното просветление ли са или за постепенното ?

ТЕ НЕ СЕ ЗАНИМАВАТ С ТОЗИ ВЪПРОС. Лаодзъ не се занимава с това, защото казва: да бъдеш обикновен, означава да си просветлен. То не е нещо специално, което човек трябва да постигне, то не е постижение, не е нещо, което човек трябва да добие. То си ти - в твоята абсолютна обикновеност разцъфтява. Да бъдеш необикновен, е бо­лестта на егото.

Егото винаги желае да бъде необикновено, нещо спе­циално, уникално, несравнимо - това е неутолимото жела­ние на егото. Ако можеш да станеш Рокфелер, това е добре; ако можеш да станеш Хитлер, също е добре. Или ако не можеш да станеш Рокфелер или Хитлер, тогава се отказваш от света и искаш да станеш Буда. Но стани някой, някой по-особен, историческа фигура.

Лаодзъ не се тревожи за просветлението и всички тези глупости. Той казва: просто бъди обикновен. Яж, когато огладнееш, пий, когато ожаднееш и отиди да спиш, когато ти се доспи. Бъди така естествен, както цялата природа и внезапно всичко е налице в цялото си великолепие. Нищо не е необходимо.

Да бъдеш обикновен е най-необикновеното състояние на съществуване, защото егото се разтваря. Егото е неуло­вимо. Отърваваш се от него в една посока, то се появява от друга. Избутваш го през едната врата, влизаш в стаята, а то седи на трона - влязло е през другата врата. Преди още да си влязъл вътре, то вече е там.

Имах приятел, който имаше малко коте. Попита ме, какво име да му даде. Нарекох котето "Его", защото егото е много лукаво, а котката, разбира се, е много хитра. Няма по-лукаво нещо от котката. И така, той го нарече "Его".

Но постепенно на него му омръзна. Той беше самот­ник, беше ерген без жена и деца и искаше постоянно да бъ­де сам, но котката непрекъснато го безпокоеше. Отива да спи, "а тя му скача върху гърдите. Влизаше с изцапани с кръв лапи и съсипваше целия фотьойл или дрехите му, за­щото непрестанно ловеше мишки. Тя се превърна в проб­лем за него, а за един ерген, който никога не се е грижил за някой друг, тя стана по-досадна и от жена. Попита ме какво да прави. Това Его се превърна в проблем. Казах му:

- Егото винаги е проблем. Върви и я изхвърли. Той каза:

- Но тя познава всичко наоколо. Ще се върне обратно.

Казах му:

- Остави я в гората.

Той я занесе в гората, за да не може да намери пътя към неговия дом. Влязъл много навътре - и след това загу­бил пътя! Останало му само едно нещо, което можел да направи: пуснал котката да намери пътя, тръгнал след нея и се прибрал вкъщи. Това бил единственият начин, нямало кой да пита. Котката се върнала обратно така сигурно, като пусната от лък стрела, без никакво колебание дори за миг накъде да тръгне.

Казах му:

- Твоята котка притежава до съвършенство качества­та на егото. Няма да можеш лесно да я изхвърлиш. Където и да я оставиш, когато се върнеш вкъщи, тя вече ще е там. А понякога може да се загубиш и ще трябва да я следваш, защото само тя знае пътя.

Егото винаги е умно - умно в своята лукавост. Лаодзъ не дава на егото никаква почва, никаква опорна точка върху която да застане, затова не говори за просветление. Затова, ако срещнеш Лаодзъ, недей да го питаш: Във внезапното просветление ли вярваш или в постепенното?" Той няма да ти отговори. Ще ти се смее: Каква глупост! Няма нужда от никакво просветление. Тази дума не е част от речника на Лаодзъ.

Той е съвсем обикновен. Казва: Просто бъди обикно­вен. Какъв е този стремеж да си необикновен, да бъдеш ня­кой? А ако не можеш да бъдеш някой в света, тогава поне стани просветлен. Но защо? Защо не можеш да бъдеш удовлетворен и задоволен от себе си такъв, какъвто си? Ако ме попиташ, да си удовлетворен със себе си такъв, какъвто си, е просветлението. То не е нещо специално, каквото са го направили да изглежда йогите: издигане на кундалини, излъчване на светлина, вътрешни преживявания, ангели и Бог, това и онова. Всичко това са глупости, ако разбираш за какво става дума. Просветлението не е нищо такова.

Всички тези неща - кундалини и светлината, Бог и ан­гелите, небесата и ада - са част от торбата на фокусника. Ти ги искаш - той незабавно ги създава, предлага ти ги. Ти предизвикваш търсенето, а фокусникът незабавно ти ги осигурява. Искаш нещо особено, той ти го осигурява. Той те експлоатира. Живее благодарение на твоите абсурдни желания

Лаодзъ е съвсем обикновен. Не притежава торба с фо­куси. Той казва: Защо просто да не бъдеш? Какво не му е наред на това? Какво не е наред в това, което ти си? Защо правиш усилия? И кой ще прави усилията? Ти ще ги пра­виш. Твоето усилие не може да се издигне над теб и какво­то н да правиш, ти ще го правиш. Как може да се издигне над теб? Как може да е отвъд теб? Как можеш да се издиг­неш над себе си чрез собствените си усилия? Това е невъз­можно; опитваш се да направиш нещо невъзможно. Можеш да скачаш в продължение на хиляди живота и нищо няма да постигнеш.

Приеми себе си, това е единствената реалност, която съществува, това е единствената възможност, която същес­твува. Приеми себе си такъв, какъвто си и внезапно всичко е трансформирано. Приемането е думата за Лаодзъ, не просветлението - тоталното приемане, каквото и да е по­ложението. Нищо друго не е възможно.

Така стоят нещата. Това е начинът, по който се е слу­чило да бъдеш в тази необятна вселена. Този необятен кос­мос е пожелал да съществуваш по този начин - приеми го.

Възможни са само два избора: или отхвърляш себе си, или приемаш себе си. Ако отхвърлиш, тогава също има две възможности: отхвърляш по един светски начин или отх­върляш по един духовен начин. Ако отхвърлиш по светския начин, тогава това означава, че искаш да си по-красив, от­колкото си, искаш да си по-силен, отколкото си, искаш да си по-богат, отколкото си, искаш да имаш по-голяма къща, отколкото имаш. Това означава да отхвърлиш себе си по светския начин. Ако отхвърлиш себе си по духовния начин, религиозния начин, това означава, че искаш да постигнеш синори, самадхи, просветление, нирвана; би искал да ста­неш Буда; би искал да притежаваш Бога; би искал да живе­еш в безкрайно блаженство. Така отхвърляш по религиоз­ния начин. И двата начина представляват отхвърляне, и двата са погрешни. За Лаодзъ и двата са еднакво абсурдни.

Твоят шумен пазар е пазар; твоят храм също е част от него. Твоите земни желания, са земни желания; твоите "неземни" желания също са желания и са земни. Всъщност не може да съществуват неземни желания. Желанието само по себе си е от този свят, земно. Желанието означава този спят.

Искам да ти разкажа един анекдот.

Това се случило с един суфи. Бил прочут мистик, жи­веел сам и един ден внезапно бил събуден от пратеник на Бога.

Пратеникът казал:

- Твоите молитви са чути. Сега Върховното Същест­во, Създателят, е много доволен от теб. Можеш да искаш и всичко, което желаеш, ще бъде изпълнено. Искай, и то не­забавно ще бъде изпълнено.

Мистикът бил леко озадачен и казал:

- Пристигнал си малко късно. Когато се нуждаех от нещата, когато имах много желания, теб никакъв те няма­ше. Сега нямам желания, приел съм себе си, аз съм в абсо­лютен покой, вкъщи. Сега не ме е грижа дори, дали Бог съществува или не, не се моля на него. Моля се, защото се чувствам добре Спрял съм изобщо да мисля за него. Моите молитви вече не са адресирани към някой друг; Моля се по начина, по който дишам. Толкова е хубаво - дали Бог съ­ществува или не, е без значение. Дошъл си малко късно. Сега не притежавам желания.

Но ангелът казал:

- Това ще е оскърбление за Бога. Когато Той каже да искаш, значи трябва да искаш.

Човекът бил много озадачен, повдигнал рамене и ка­зал:

- Но какво да искам? Можеш ли да ми предложиш нещо, тъй като съм приел всичко и се чувствам така удов­летворен. Все пак отиди при Бога и му кажи, че съм благо­дарен. Предай му моите благодарности. Всичко е така, как­то трябва да бъде. Нищо не ми липсва, всичко е съвършено. Щастлив съм, блажен и не знам нищо за следващия момент. Този момент за мен е всичко, аз съм удовлетворен. Върви и му предай моите благодарности.

Ангелът обаче упорствал. Казал:

- Не, ще трябва да поискаш нещо - само от добро възпитание. Прояви поне малко разбиране.

Тогава човекът казал:

- Ако настояваш, тогава поискай от Бог да ме запази все така без желания. Да ми даде само едно нещо - да оста­на без желания...

... или приемане, и двете означават едно и също нещо.

Желанието означава отхвърляне на нещо - искаш да си нещо друго; отсъствието на желания означава приемане - доволен си от нещата такива, каквито са Всъщност, не­щата са без значение, ти си щастлив. Ти си щастлив, това е същността. Лаодзъ казва: Бъди удовлетворен такъв, какъвто си, нищо друго не е необходимо - и след това внезапно всичко останало следва от само себе си. При дълбокото приемане, егото изчезва.

Егото съществува чрез отхвърлянето: когато отхвър­лиш нещо, егото се появява. Когато кажеш "не", егото се укрепва, но когато кажеш "да", тотално "да" на съществува­нето, това е най-великата медитация, в която можеш да навлезеш. При всички други медитации, ти можеш да нав­лезеш в тях, но ще трябва и да излезеш. Това е единствена­та медитация, в която влизаш и от която не можеш да изле­зеш, защото щом веднъж влезеш, ти повече не съществу­ваш. Никой не може да излезе от нея.

Третия въпрос:

ЗАЩОТО ТИ СИ АГРЕСИВЕН и се нуждаеш от ка­тарзис. Имаш въпроси, които искаш да зададеш; може да нямаш смелостта да ги зададеш, затова те насърчавам. В теб се надигат въпроси; трябва да преминеш през това. За­давай ги. Не твърдя, че моите отговори ще ги унищожат -не. Моите отговори не са насочени към това. Моите отго­вори имат напълно различна цел. Те ще те накарат да раз­береш, че всичките въпроси са безполезни, напразни, аб­сурдни.

Бих искал да достигнеш до момента, в който умът спира да задава въпроси, но това ти не можеш да го напра­виш, защото си пълен с въпроси. Освободи се от тях, не ги потискай. Бъди смел. Дори и да знаеш, че са глупави, не ги крий, защото ако ги криеш, никога няма да успееш да се освободиш от тях. Дори да са нелепи - а всички въпроси са - питай.

А аз не отговарям в действителност на твоите въпро­си На твоите въпроси не може да се отговаря. Твоите въп­роси са като човек, който е в делириум, чиято температура е предизвикала много силна треска в него. Тя се е повиши­ла до тридесет и девет, четиридесет, четиридесет и един... и том е в делириум. И казва: "Всичко се мести, масата хвърчи в небето." И пита: "Къде отива тази маса?" Какво да му ка­жеш? Каквото и да му кажеш, няма да е вярно, защото ма­сата изобщо не се е помръднала. А не можеш да го убедиш, че масата никъде не е отишла, тя си е в стаята, изобщо не се с помръдвала. Това няма да го убеди, защото не можеш да убедиш никой против собствените му преживявания.

Как можеш да убедиш някого в разрез с неговия личен опит? Убеждението е възможно, когато собственият му опит го подкрепя, в противен случай не. Той вижда, че ма­са га лети, опитва се да се измъкне през прозореца, че маса­та има крила - и не само масата, леглото върху което лежи, то също скача и е готово, готово е всеки момент да излети... Как можеш да убедиш човек, който е в делириум? Ако се опиташ да го убедиш, ти също си луд. Само един луд ле­кар ще се опита да го убеди. Не, лекарят ще каже: "Не се тревожи, масата ще се върне. Ние ще я върнем обратно, не се тревожи. Ще направим нещо" Лекарят ще се опита да свали температурата му; когато температурата бъде свалена, масата ще се върне от само себе си. Когато температурата се нормализира, масата ще заеме своето място. Тя винаги си е стояла там - не се е помръднала и със сантиметър.

Такава е ситуацията. Виждам, знам, че ти бълнуваш. А гози делириум е много фин - никакви термометри не могат ла го засекат, той е вътрешна, а не физическа температура. Вътрешно ти си в делириум. След това въпроси, въпроси и въпроси - подобно на мухи, те непрекъснато хвърчат. Ще ги помогна да питаш и дори ще те окуражавам, само за да се освободиш от тях. Това е катарзис, това е част от меди­тацията.

Слушайки ме, постепенно ще достигнеш до момента, в който ще разбереш, че всички въпроси са безсмислени, всъщност няма смисъл да питаш. Когато това разбиране възникне в теб, ще имаш тотално различно отношение. Въпросите изчезват. Когато изчезнат всички въпроси, се появяват отговорите. И запомни добре, не съществуват толкова отговори, колкото са въпросите, има само един от­говор на всички въпроси. Въпросите може да са милиони -отговорът е един. Има само един отговор - отговорът - и това е самопознанието. Така че ти помагам да осъзнаеш.

Има една суфи история:

Няколко човека минавали покрай един суфи манастир; просто от любопитство, влезли да видят какво става там. Хората били в катарзис, пищели, плачели, скачали, били напълно обезумели. Пътниците си помислили: "Това е ма­настир на безумци. Винаги сме мислели, че хората идват тук, за да получат просветление, но те са полудели." А Учителят седял сред този катарзис, сред този безумен хаос. Той седял безмълвно сред всичко това.

Пътниците си мислели: "Защо Учителят седи безмъл­вно?" Някой от тяхната група предположил, че може би е прекалено уморен, може би твърде дълго е вършил това бе­зумие.

След няколко месеца отново минали покрай манасти­ра на връщане към своя град, след като били си свършили работата. Отново го посетили, да видят, какво се случило с тези луди хора. Сега обаче всички седели безмълвно, никой не произнасял и дума. Когато се приближили до манастира, се уплашили: напуснали ли са го хората? Защото не личало в него да има някой. Когато влезли в него, всички били там, но седели мълчаливо.

След няколко месеца отново се отправили на път по своя си работа. Любопитството отново ги завело в манастира. Погледнали, нямало никой, само Учителят седял там. Попитали:

- Какво става тук? Учителят казал:

- Когато минахте първия път, видяхте начинаещите. Те бяха изпълнени с лудост и аз ги насърчавах да я изкарат от себе си. Следващият път, когато минахте, те бяха пос­тигнали реализация, бяха се успокоили. Затова седяха безмълвно. Нямаше нищо за правене. Сега, когато минавате за трети път, не остана необходимостта дори да бъдат тук. Се­га могат да бъдат в тишина на всяко друго място по света, затова ги изпратих обратно в света. Чакам нова група. Когато следващия път минете, отново ще има лудост.

Насърчавам те да питаш - то е за да изкарам ума ти навън. Това ще ти помогне да се успокоиш. Моите отгово­ри всъщност не представляват усилие да ти отговарям на въпросите, то е усилие да ги убия, да унищожа въпросите. Ач не съм учител. Може би съм убиец, но не съм учител. Не те уча на нищо, просто унищожавам твоите въпроси. Щом веднъж всички въпроси са унищожени, главата ти е отсече­на - аз съм те убил. Тогава си абсолютно безмълвен, задо­волен, изцяло си си у дома. Не съществуват никакви проб­леми - живееш живота си момент за момент, наслаждаваш се, радваш му се момент за момент. Не съществуват никак­ви проблеми.

Аз съм против метафизиката, но трябва да говоря за метафизиката. Цялата ми дейност е терапевтична. Не съм метафизик. Моята работа е подобна на следната: имаш трън в петата си; с помощта на друг трън изваждам първия от стъпалото ти. Първият и вторият трън си приличат, между тях не съществува качествено различие. Когато първият е изваден с помощта на втория, захвърляме и двата.

Когато изкарвам на бял свят твоите въпроси, не каз­вам да поставиш моите отговори на освободеното от тях място - не. Изхвърли и отговорите ми, както се освобожда­ваш от въпросите; в противен случай отговорите ми ще ти създадат проблеми. Недей да носиш моите отговори, те са само една терапия. Те са като тръни; могат да бъдат използ­вани, за да извадят други тръни от крака ти, след което и двата трябва да се изхвърлят.

Четвъртия въпрос:

ЕРХАРД Е АБСОЛЮТНО ПРАВ, но ти можеш да го разбереш погрешно, защото това, което той казва, е толкова дълбоко, колкото всяко нещо, което може да каже Лаодзъ. Можеш да го разбереш неправилно.

Опитай се да разбереш това. Дълбочините са опасни, и когато се слушат от невежи хора могат да станат много, много опасни. Свързана с твоята глупост, дълбочината мо­же да де превърне във велико падение.

Да, това е абсолютно вярно: проблемите, които си се опитал да промениш или пък си се примирил с тях, се раз­решават в процеса на самия живот - това е вярно, такива са фактите, точно по този начин става. Но тогава възниква проблемът, дали медитацията е съвместима с това или не е. В този момент се намесва глупостта ти.

Медитацията също е част от живота - трябва да я пра­виш, както правиш всички останали неща. Защо приемаш медитацията като нещо, което не е част от живота? Меди­тацията е част от живота, трябва да преминеш и през нея. Ти си стигнал до нея, зашото нещо в теб се нуждае от нея, иначе защо ще достигаш до нея? Не целият свят е дошъл при мен, а само няколко човека. Аз съм така достъпен за всички, както и за вас, които сте тук. Дори хората, които живеят в Пуна, не са дошли, а вие може би сте прекосили и океани.

Във вас има нещо, едно силно желание за това... Сексьт сам по себе си не е живот, храната сама по себе си не е живот. Медитацията е в такава степен живот, колкото и всичко останало, и твоята работа в живота е да преминеш през нея.

И сега, това, което казва Ерхард, е абсолютно вярно, факт... Нищо друго не е необходимо, човек трябва само да живее и всичко се урежда от само себе си. Но и медитация­та е част от живота, йога също е част от живота, човек трябва да я преживее. Не можеш да избягаш от нея. Ако се опиташ да я избегнеш тази част, която не си удовлетворил, ще виси постоянно над теб и ти ще чувстваш, че нещо е ос­танало недовършено.