Нерешителни, като че ли виждат

Нерешителни, като че ли виждат

СОКРАТ УМИРАЛ. Един ученик го попитал:

- Защо не се страхуваш от смъртта?

Смъртта му била сигурна, след броени минути щял да умре. Отровата, която щяла да го умъртви, била приготве­на. Но Сократ казал:

- Как мога да се страхувам от нещо, което не позна­вам? Ще трябва да видя. Когато умра, само тогава мога да разбера. Има две възможности. Едната е да умра напълно, и след мен да не остане и следа. Така че няма да има никой, който да узнае, никой, който да страда. Затова пред мен ня­ма да стои въпроса да се тревожа за нея - ако се осъществи тази първа възможност. Втората възможност е да продължа да съществувам, само тялото ми да умре, а душата да оце­лее. В такъв случай също не виждам повод за безпокойство. Ако продължа да съществувам, тогава смъртта е без значе­ние. Съществуват само тези две възможности. Точно сега не мога да кажа нищо за това, което ще се случи. Не знам. Все още не знам.

Сократ бил мъдър човек, не човек на знанието. Чове­кът на знанието щеше да даде някакъв отговор. Хората на знанието имат отговори, имат абсолютна увереност - това е част от тяхната глупост. Всъщност, само глупавите умове могат да бъдат уверени. Животът е такава необятна загадка, бездънна, непознаваема; ако си мъдър, не може да си сигу­рен.

Мъдростта е предпазлива. Мъдростта се колебае. Мъдростта никога не е сигурна. Затова мъдростта никога не може да бъде ограничена в теория. Всички теории са по-малко от живота, всички теории са ограничени и животът им може да се побере в тях - животът е толкова необятен, страхотно необятен и безкраен. Мъдрият знае само едно нещо: че не знае. Човекът на знанието знае хиляди неща и знае, че знае - в това се състои глупостта на човека на зна­нието. Той продължава да трупа факти, които самият той не е преживял: теории, думи, философии - недокоснати от не­говото същество. Продължава да ги трупа в своята памет. Превръща се в голям резервоар от знание, превръща се в Енциклопедия Британика- но е нещо мъртво.

Колкото повече паметта му се напълва със знание, толкова по-малко той живее в своето същество. Колкото повече се установява в главата, превръща се в част, във фрагмент, толкова по-малко е свързан с необятното битие, с вселената и съществуването. В известен смисъл се прев­ръща в нещо несъществуващо. Вече не е част от това съ­ществуване, жив, излъчващ, пулсиращ. Той е нещо замразено; той вече не тече с живота. Той е като айсберг, замръз­нал и заседнал някъде - заседнал в главата.

Съзнанието, когато се превърне в знание, замръзва; когато съзнанието се превърне в мъдрост, то се превръща в поток. Мъдрият живее, живее тотално, но знае само едно нещо - че не знае. Да се учиш от мъдрия е много трудно, да се учиш от човека на знанието е много лесно. Той може да ти даде всичко, което знае, много лесно може да ти го пре­даде, като средство езикът е достатъчен. Всичко, което е натрупал, го е натрупал чрез ума, чрез езика; много лесно може да ти го съобщи. Човекът на знанието се превръща в учител. Той може да те учи, и може да те научи добре на нещата, които изобщо не познава. Може би затова той не се колебае като онзи, който знае. Защото, когато човек знае, той знае също така и противоположния полюс на живота. Когато човек наистина знае и разбира, той също така знае, че всичко е свързано със своето противоположно, всяко нещо се среща и се слива със своята противоположност. Нищо определено не може да се каже, защото в момента, в който го определиш, ти спираш неговия поток, превръщаш го в замразен факт. То вече не е част от реката, то е айс­берг. Сега вече можеш да го трупаш в склада на ума.

Човекът, който е мъдър, не е преподавател - може да бъде Учител, но не и преподавател. Каква е разликата меж­ду двамата? Преподавателят е готов да преподава - Учите­лят никога не е готов да преподава. Преподавателят е агресивен, активен - Учителят е неагресивен, пасивен. Препо­давателят ще върви след теб и ще те насилва, така че да може да сложи своето знание на раменете ти. Учителят ча­ка. От него трябва да грабнеш, трябва да участваш в него. Той няма да върви след теб, няма да те насилва. Дори няма ла чука на вратата ти - той просто ще чака. Ти можеш да вземеш участие в неговото същество. Можеш да навлезеш във вътрешната му празнота, във вътрешния дворец на неговото същество, в неговото вътрешно царство, но това за­виси от теб. Ти трябва да свършиш цялата работа. Учителят е само присъствие. Ако си привлечен, попадаш в присъст­вието му.

Преподавателят изисква, преподавателят се опитва, преподавателят прави всички възможни усилия, за да мо­жеш да разбереш. Учителят просто присъства - отворен, разбира се, не е затворен, абсолютно отворен за теб, за да влезеш. Но той не прави дори и жест, защото този жест може да е агресивен, този жест може да те принуди да вле­зеш, без сам да си го пожелал. А това ще бъде лошо, тогава ще си поставен на погрешен път.

Учителят е безмълвното присъствие. Можеш да учиш от него, но той не преподава. С преподавателят ти си сту­дент. Съществува отношение, двустранно отношение. С Учителя можеш да бъдеш само ученик, отношението е едностранно - трябва да учиш. Ако не учиш, не учиш, ако учиш, учиш. Учителят е така щастлив от своето същество, че не го е грижа. Ако учиш, той те благославя; ако не учиш, също те благославя - той е благословия, благодат.

Около Учителя няма изпити, защото за живота изпи­тите са невъзможни. Много е глупаво да мислиш от гледна точка на изпитите. Затова университетите продължават да бълват глупави хора. Затова има причина - защото инте­лектът не може да бъде изпитван. Не съществуват критерии да бъде оценен. Най-много да оцениш паметта, най-много дл можеш да прецениш способността за запомняне, но не и способността за познание. При Учителя не съществуват из­пити. Влизаш, учиш, взимаш участие. Той е един отвор към необятното и безкрайното.

Човекът на знанието се превръща в преподавател и милиони хора са привлечени от него, защото когато научаваш нещо, твоето его се чувства укрепено. Много малко, необикновени души, са привлечени от Учителя, защото, в действителност, с Учителя ти трябва да се отучваш, с Учи­теля ще трябва да умреш. Твоето его ще бъде напълно раз­бито - защото само тогава можеш да влезеш в храма, в най-вътрешното светилище на съществото на Учителя.

Учителят е мъдър човек, но неговото разбиране е тол­кова дълбоко, че ти не можеш да го схванеш. Можеш само да го изживееш. Един Учител знае, но знае в такава дълбо­чина - където се срещат противоположностите, където животът и смъртта се превръщат в синоними, където същест­вуването и несъществуването не са противоположни, къде­то всички реки се вливат в океана - Учителят съществува в тази дълбина.

Трудно е да го разбереш, защото разбирането ще е по­върхностно и цялото разбиране ще е повече или по-малко погрешно разбиране. Когато си с Учител, не се опитвай да го разбираш. Как можеш да го разбереш? Как можеш да разбереш един безкраен феномен? Можеш да го изживееш, можеш да се разтвориш в него, можеш да му позволиш да се разтвори в теб, това е възможно. То е като любовта: не можеш да разбереш любовта, загадъчни са нейните пътища. Не можеш да я разбереш, не можеш да определиш какво представлява. Съществуват хиляди определения, но любов­та все още не е била определена и никога няма да бъде оп­ределена. Когато я определяш, моментално усещаш, че си изпуснал нещо. И това нещо винаги ще бъде изпускано, защото това нещо е дълбочината. Определението не може да носи в себе си дълбочината, то може да остава единстве­но на повърхността.

Мъдрият човек живее в дълбочината. Човекът на зна­нието живее на повърхността; мъдрият живее в центъра.

Има само един начин да достигнеш до мъдреца - ще трябва да отидеш до собствения си център. Център с център - това е общуването с мъдреца. Глава с глава, ум с ум, това е об­щуването с преподавателя, с човека на знанието.

Мъдрецът постепенно е изчезнал от света. На Запад няма да откриеш философи, ще откриеш само професори по философия. Това е нещо абсурдно. Професорът по фи­лософия не е философ; професорът по философия е преподавател - човек на знанието, но не и мъдрец - не е като Сократ, не е като Лаодзъ, не е като Буда. Те не са професо­ри. Не превръщат нищо в професия, не преподават нищо на никого. Те просто присъстват - както слънцето е тук, отваряш очите си и тъмнината се разсейва; като цветето отстра­ни на пътя, оставаш с него за няколко мига и неговият аро­мат те изпълва целия; като леещата се река, идваш при нея жаден и жаждата ти е утолена. Те не са професори, те са живи хора. По-живи са от всеки друг, и така те стават все по-загадъчни.

Още няколко неща, преди да разгледаме тези сутри на Лаодзъ. На Изток миналото винаги е било почитано; спом­няме си миналото с дълбоко уважение. На Запад уважение­то към миналото е изчезнало напълно; по-скоро, обратното, появило се е определено уважение към бъдещето. Заедно с това, на Запад старите хора не са уважавани - ако не се унажава миналото, как може да бъдат уважавани старите хора? Просто по някакъв начин ги търпиш; дори родители­те само ги търпиш. Когато са стари, дълбоко в теб се ражда едно желание - ако умрат, ще е по-добре. Защото каква е ползата от тях сега? Западът разсъждава от гледна точка на ползата; разбира се един млад човек е по-полезен от старе­ца.

Ако мислиш за ползата, младият човек е по-полезен от стария. Старецът е изгубил силата си, тялото му е не­мощно, той е болен, всеки ден може да умре. От него няма полза - той е само едно бреме. Уважението към старите хо­ра е изчезнало. Това е последицата: когато не уважаваш миналото, не можеш да уважаваш баща си, дядо си и дори не си спомняш името на своя прадядо. Все едно никога не е съществувал. Започваш да мислиш и чувстваш повече от­носно децата си - те са бъдещето. И те ще мислят за своите деца, запомни. Няма да мислят за теб. Затова не страдай и не изпитвай болка от това. На Запад бъдещето се е превър­нало в нещо важно. На Изток такова винаги е било минало­то.

Много неща трябва да се разберат. Защо на Запад бъ­дещето е станало по-важно? Западът се доминира от хората на знанието: професори, учени, писатели, теолози, полити­чески демагози. Западът е доминиран от хората на знанието - и разбира се, за младия човек съществуват повече въз­можности за познание, отколкото за стария, защото той ви­наги е застанал върху раменете на предишното поколение -може да погледне малко по-далече.

Баща ти е учил в университета преди тридесет или че­тиридесет години. През тези четиридесет години всичко се е променило. Това, което баща ти е научил, вече почти е излязло от употреба. Авторските права върху книгите, които е чел в университета, вече са изгубени. Никой не го е грижа за тях, можеш да ги откриеш само в книжарниците за стари книги. Те са безполезни. Всичко, което е натрупал за четиридесет години, е безполезно, защото за четиридесет години е станал взрив в развитието на знанието. И той про­дължава и продължава, и продължава. Твоите деца ще зна­ят повече от теб - всъщност, те вече знаят повече.

Четох един малък виц. Две дечица отишли в зоологи­ческата градина със своята стара баба. Старицата им обяс­нявала кое какво е. Дошли до думата "щъркел" и старицата казала:

- Това е птицата, която носи децата от небето, която ви е донесла и вас, която винаги носи децата.

Малчуганите започнали да хихикат и да си шепнат на ухо:

- Трябва ли да й кажем истината? Но едното от тях казало:

- Защо да я безпокоим? Нека продължи да си вярва.

Мула Насрудин извикал сина си, защото настъпило времето и трябвало да му обясни някои неща за живота. Ка­зал му:

- Ела с мен в моята стая, искам да обсъдя с теб някои неща за живота. Вече си голям, и трябва да научиш някои работи.

Мула се чувствал малко нервен - както се чувства все­ки баща, когато трябва да обсъжда със сина си такива неща. Както старите, излезли от крак с времето умове, и той се чувствал малко нервен.

Когато влезли в стаята и той затворил вратата, момче­то казало:

- Не бъди нервен. Какво искаш да научиш? Мога да ти го кажа, успокой се.

Днес децата могат да ти кажат много повече неща - и те усещат, че ти в някаква степен си невежа, че си необра­зован. Всяко дете на Запад усеща, че родителите му са необ­разовани. Уважението е изчезнало. Ако в обществото доминират хората на знанието, така и трябва да бъде, защото знанието нараства всеки ден, променя се всеки ден, натруп­ва се все повече и повече - разбира се, че децата ще са в по-голяма степен в крак с времето от своите родители. Така и трябва да бъде. Те знаят последните новости.

На Изток човекът на мъдростта е бил центърът на жи­вота, а не човека на знанието. Знанието нараства, променя се, движи се - мъдростта е вечна, тя винаги е една и съща. Когато я постигнеш, винаги си остава същата. Тя е като не­бето, което винаги остава едно и също. Сезоните идват и си отиват: ту е зима, ту е лято, ту вали, или настъпва сухият сезон. Дърветата се раждат и умират, поколенията идват и си отиват и драмата на живота продължава, но небето остава едно и също, вечно същото, вечно ново, винаги свежо и древно. Мъдростта е като небето.

Разбира се, знанието може да бъде преподадено в университетите, колежите и училищата. Мъдростта никога не може да се преподаде, никъде не може да се преподаде. Мъдростта трябва да се поеме чрез живота, няма друг начин. Затова само един стар човек може да е мъдър. В мъд­ростта младежът никога не може да победи стареца, но в знанието винаги може да го бие.

Как можеш да победиш стареца по мъдрост? Мъд­ростта идва чрез опита; знанието е резултат не на опита, а на обучението. Него можеш да го натъпкаш и ако си малко по-интелигентен, по-интелигентен от средното ниво, мо­жеш да знаеш повече от своя учител. Можеш да знаеш по­вече от баща си, в това отношение няма проблеми. Необхо­димо е известно усилие от твоя страна. Но мъдростта - ня­ма начин. Тя се появява постепенно в живота. Ако живееш и ако живееш тотално, ако живееш и живееш с осъзнаване, само тогава, капка по капка, се появява мъдростта. Тя е толкова неуловима! Няма директен път за нейното придо­биване. Само старите хора могат да бъдат мъдри. Затова, когато има някой, който е мъдър и е млад, на Изток знаем, че той е стар, той е древен.

Има една хубава история за Лаодзъ - че той се родил стар; когато се родил, бил на осемдесет и четири години -останал в корема на майка си осемдесет и четири години. Абсурд, невероятно, но е една хубава история - нещо ни казва, казва ни нещо много важно. Тя ни казва, че от само­то си детство, той е бил като стар човек, толкова мъдър, че не би могъл да е дете. Тя ни казва нещо. Тя е символична. Казва ни, че когато бил дете, притежавал такава мъдрост, каквато обикновено притежават осемдесет и четири годиш­ните хора. Трябва да е бил страхотно буден.

Ако си много, много буден, тогава и едно единствено изживяване може да ти даде много. Ако не си буден, ще продължаваш да повтаряш едно и също нещо и нищо няма да постигнеш.

Мъдрият човек се влюбва само веднъж, след това знае всичко за любовта. Прониква в цялата загадка, изживява цялата й загадка, движи се в нейния свят, но толкова тотал­но, че не остава неизживяно нито едно ъгълче. След това излиза от нея. След това вече не стои въпросът да се влюб­ва отново - той я е преживял и я познава. Станал е мъдър чрез опита си.

Глупакът ще повтаря едно и също нещо отново и от­ново и никога няма да може да научи нещо от това. Трябва да са налице осъзнаване и смелост за живот, затова много рядко се случва децата или младежите да са мъдри. Обик­новено човек става мъдър, когато остарее, когато е изживял всички сезони на живота, когато е отлежал, когато е познал всички климатични условия, всички настроения - когато е познал реката на живота през лятото, когато тя е само едно пресъхнало корито и не е останало нищо друго, освен жаж­да, глад, сухо корито, изгарящо желание и нищо друго; ко­гато е познал реката на живота и когато е била пълноводна, когато е била широка, опасно широка и е имала претенции­те да бъде океан.

Познал е всички настроения, движил се е във всички посоки, които животът предлага. Живял е като грешник, живял е като светец, обогатил се е от всякакви преживява­ния. Когато косата му побелее напълно, върху лицето му се появява красота, която идва само при възрастния, никога не може да се появи върху лицето на младия човек. Младият човек може да е красив физически. Форма, пропорция, сила - да, младият може да е много красив. Но когато става дума за душата, която се развива и израства единствено чрез много опит, само старецът може да е красив

Това много рядко се случва, защото хората рядко са осъзнати; много рядко хората живеят живота си с помощта на медитацията. Иначе нито един младеж не може да кон­курира красотата на стария човек. Красотата на стареца притежава своя грациозност, дълбочина; красотата на мла­дия е повърхностна, плитка, само отгоре. Красотата на въз­растния притежава дълбочина - навлизаш навътре, навътре, навътре, и никога не достигаш до дъното й.

Старият човек е като заснежен връх в Хималаите, безмълвен. Бурята е отминала. Всичко, което е било необ­ходимо да узнае, го е узнал, не е останало нищо за узнава­не. Егото е паднало някъде по пътя, защото е било излишен товар и с егото и с този товар, не можеш да се изкачиш на такъв връх. Когато някой се изкачва към някакъв връх, по пътя той постепенно трябва да се освободи от всичко, пос­тепенно; крайният връх е когато трябва да се освободиш и от себе си. Изкачваш върха като не-битие, защото дори би­тието се е превърнало в бреме на последните етапи от жи­вота.

Изтокът уважава старостта. А ако уважаваш старостта, уважаваш миналото. Изтокът е обхванат от носталгия по миналото.

Сега сутрата:

НА ИЗТОК винаги старите, древните са тези, които са мъдри. Съществува смирение за себе си и за настоящето. Как може да си по-мъдър от баща си? Как може да си по-мъдър от дядо си, от прадядо си? Не, ти можеш да знаеш повече. Можеш да знаеш повече от Буда - може би вече знаеш повече от Буда - но не можеш да си по-мъдър. Всъщност, в мъдростта повече не съществува. Човек е или мъдър или не е - тук не съществува повече или по-малко. В знанието може да има повече и по-малко. Знание­то е относително, мъдростта е абсолютна. Не можеш да си по-мъдър, а ако в действителност си мъдър, се чувстваш много, много смирен.

Лаодзъ се е чувствал така смирен по отношение на се­бе си и по отношение на своята възраст, че винаги е гово­рил за мъдростта на древните. А ако отидеш при мъдреците на древността, ще откриеш, че те говорят за мъдростта на още по-древните.

Ако се опитваш да разбереш източните трактати, в тях винаги се твърди, че това, което те казват, не е нещо ново, че на тях им е било съобщено, че са го чули. Затова индуистите имат две имена за своите книги: шрути и смрити. Шрути означава: "Ние сме го чули, слушали сме тези, кои­то знаят." Смрити означава: "Съхранили сме го от тези, които знаят." Никой не твърди за себе си, че знае, защото самото твърдение: "Аз съм го познал" е твърдение на нев­жеството, "Аз"-ът е концентрирано невежество. Те се връ­щат все по-назад, и по-назад, и по-назад. В Упанишадите, ако се върнеш назад, ще кажат: Научих го от моя учител. Моят учител го е научил от неговия учител, той го е научил от неговия учител... И продължават по този начин все по-нататък, а в началото: Брахма, творецът на света, го е нау­чил от самото космическо съществуване, от Брахман.

Той го е научил от Брахман, Брахман е невидимото божество, а Брахма е видимото божество. Видимото бо­жество го е научило от невидимото божество, а от Брахма започва Ганг. А след това учител след учител, учител след учител, дълга процесия - и "Аз само съм го чул."

Това е един прекрасен феномен. Тук просто се казва, че нито един човек не съществува като остров, а има взаи­мозависимост. Цялото минало участва в теб - това е него­вото значение. Ти не си сам тук, не си изникнал внезапно. Цялото минало се носи от теб - твоето съзнание е част от веригата, свързано е с цялото минало. От самото начало до настоящия момент всичко, което се е случило, се е случило с теб и ти си носителят на цялото минало. По този начин, във времето, се поражда връзката, чувството за връзката.

Може да съществуват два типа на взаимозависимост. Единият е специален - ти си свързан с това дърво, това дърво е свързано с днешното слънце, слънцето е свързано с по-големите звезди, всичко в космоса е свързано - това е единият тип на взаимна зависимост. Съществува и друг тип на взаимозависимост, който се движи във времето: цялото минало се съдържа в теб. Ти си се появил като резултат от цялото минало и цялото бъдеше ще се появи от теб. Ти си плодът на цялото минало и ще се превърнеш в зародиша на цялото бъдеще. Така времето и пространството са взаимозависими, и в двете измерения ти си взаимосвързан.

Мъдрите от древността притежават

неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането,

Какво представлява неуловима мъдрост? Те познават директно, познават непосредствено. Познават истината ли­це в лице, тя не е взаимствано знание. А когато мъдростта е директна, само тогава е мъдрост. Иначе не е нищо друго, освен маска за невежеството: продължаваш да криеш неве­жеството си чрез своето знание. А защо наричат мъдростта неуловима? Защо просто да не се нарече мъдрост? Какъв е смисълът да се нарича неуловима?

Има смисъл. Мъдростта е директна, но е неуловима. Тя е директна, в смисъл, че човек се среща с живота непос­редствено, но е неуловима в смисъл, че в живота никога не постигаш нещо директно. Трябва да се движиш по индиректни пътища.

Опитай се да разбереш. На първо място, мъдростта е директна в смисъл, че не е взаимствана. При нея ти не взаимстваш ноу хау от някого и не го натрупваш в ума. Не, са­мият ти трябва да се срещнеш с него. В този смисъл тя е директна, по-директна отколкото знанието. Но все пак е неуловима, защото притежава свой собствен индиректен начин. Какъв е този индиректен начин?

Ако искаш да бъдеш щастлив, не можеш да се дви­жиш директно като стрела към целта на щастието. Ако го направиш, ще пропуснеш. Например, някой ти казва: "Когато плувам в реката, е толкова хубаво и се чувствам толкова щастлив и релаксиран, просто като плувам във во­дата под слънчевите лъчи. Забравям всички грижи, забра­вям цялото напрежение и съм толкова релаксиран, като че ли светът не съществува за мен. Чувствам се толкова щаст­лив, такова дълбоко блаженство ме завладява." В теб се проявява твоята алчност, и ти си казваш: "Тогава и аз ще опитам." И отиваш, но отиваш твърде директно. Умът ти не е в плуването, умът ти не е с реката, умът ти не е със слън­цето, умът ти не е с вятъра. Умът ти е като стрела, летяща директно към целта на щастието - няма да я улучиш.

Понеже животът е твърде свенлив, той се крие от хо­рата, които са агресивни. Той разкрива себе си само на оне­зи, които го убеждават по един фин и индиректен начин. Животът трябва да бъде убеждаван и прелъстяван. Животът е жена. Не бъди агресивен с него. Не можеш да го изнаси­лиш. И ако се опиташ да го изнасилиш, ще останеш с праз­ни ръце, няма да получиш нищо от него. Можеш, да го из­насилиш. Точно това правят почти всички хора - опитват се да изнасилят живота. Защото да се влюбиш означава да рискуваш, да изнасилиш означава да рискуваш в по-малка степен - в това няма ангажименти. Но без ангажимент не можеш да научиш нищо. Ако не участваш, няма да бъдеш трансформиран.

Отиваш на реката, но умът ти непрекъснато мисли и копнее за щастие. Не поглеждаш реката. Ти не си чувстви­телен, ти просто си лаком. Влизаш в реката, но се чувстваш уморен и не си релаксиран. Плуваш, но непрекъснато се пи­таш. "Къде е това щастие, за което ми говореше? Виждам слънцето, виждам реката, виждам духащия вятър, но къде е това щастие, за което ми говореше ти?"

Това е директна атака. Никой не може да постигне щастието по този начин. Трябва да забравиш себе си в плу­ването и да забравиш, че си тук, за да постигнеш щастие. Да забравиш себе си и да забравиш своята лакомия, да забравиш своята цел - и когато целта е забравена, мишената е поразена. Аз мога да изглеждам парадоксален, но не мога да бъда нещо друго; безпомощен съм, защото това предс­тавлява животът. Забрави за мишената, и стрелата ще я по­рази; взирай се в целта, взирай се прекалено усърдно - и стрелата няма да я улучи. Не можеш да постигнеш. Ще се прибереш вкъщи и ще си кажеш: "Безсмислено е, опитах."

Някой медитира и изпитва екстаз, а ти се чувстваш повлиян. Когато той се появи около теб, чувстваш, че при­тежава нещо, което ти не притежаваш. И питаш: "Какво става?" Той ти отговаря, че медитира и че това е такова блаженство - ела и опитай. Отиваш и опитваш, но се про­валяш, защото винаги си директен. Не разбираш, че живо­тът е от женски род, той наистина е жена. Ще трябва да го убеждаваш, ще трябва да играеш с него много игри, инди­ректни, неуловими.

Не отивай и не питай направо жената: "Ще легнеш ли с мен?" Тя ще извика полиция. Бъди малко по-поетичен. Напиши на живота хубави любовни писма. Точно това представлява медитацията - да пишеш любовни писма на живота, да изпращаш многозначителни послания, но инди­ректни. Колкото повече животът започва да ти обръща внимание, толкова повече смелост набираш - но действай много внимателно; можеш да го изтървеш. Съвсем малко агресивност, и го изпускаш. Любов, щастие, медитация, ис­тина - всичко, което е хубаво, може да се постигне само по един неуловим, фин начин. Затова Лаодзъ казва:

Какво представлява дълбочината на разбирането? Дълбочина на разбирането има, когато можеш да се поста­виш в положението на другите, когато можеш да виждаш през очите на другите, когато можеш да чувстваш чрез ръ­цете на другите, когато можеш да останеш в съществото на другия, в неговия център, и да гледаш чрез него как се чувства той, какво чувства, какво говори.

Човекът на знанието винаги е сляп, пълен с доводи; той винаги е прав, а другият винаги греши. Той винаги спори; неговият спор става отвратителен. Той винаги е аро­гантен и постоянно се защитава. Не може да разбере нико­го. Каквото и да кажеш, той ще го отрече -- ще каже "не", защото знае, че в "не" има сила. Запомни това: човек, който не е познал силата на изричането на "да", все още не е мъ­дър. Продължава да казва "не", защото когато каже "не", се чувства силен. Ти усетил ли си го? Само кажи "не" и се чув­стваш по-силен. Кажи "да" и чувстваш, че се предаваш. "Да" се превръща в проблем, затова продължаваш да про­тиворечиш на всичко, което някой каже. Ти винаги си прав.

Как може това да е възможно? Целият този свят -толкова много съзнания, толкова гледни точки към живота - всички да са погрешни, само ти да си прав? Това изглеж­да твърде, твърде арогантен и агресивен възглед. Човекът на разбирането е наясно, че по някакъв начин всеки трябва да е прав в един или друг смисъл.

Един суфи мистик бил направен кази; бил избран за съдия. Бил мъдър човек, човек на разбирането - това, което Лаодзъ нарича човек с дълбоко разбиране.

Той разглеждал своя първи случай. Първата страна изложила своите аргументи. Той слушал внимателно и след това казал: "Правилно, абсолютно правилно."

Чиновникът в съда се разтревожил, защото той все още не бил изслушал и другата страна, как така съдията може да говори по този начин, без да е чул и другата стра­на? Затова се навел към съдията и прошепнал в ухото му: "Мисля, че не сте наясно с правилата в съда. Не трябва да говорите така, защото това е отсъждане, случаят с това приключва. Но още не сте изслушали и другата страна! Как може да кажете на едната страна, че е права."

Съдията казал: "Прав си. Нека да чуя и другата стра­на."

Съдията изслушал и другата страна, слушал внима­телно и след това казал: “Правилно, абсолютно правилно."

Сега чиновникът си помислил, че този човек е луд. Как може и двете страни да са прави едновременно? Отно­во се навел към него и казал: "Какво правите? Пиян ли сте или сте полудял? Как може и двете страни да са прави?"

Съдията казал: "Разбира се, ти си прав. Как може и двете страни да бъдат прави?"

Това е човек с дълбоко разбиране, за когото всички са прави - защото той може да проникне до самата дълбина на твоето същество и да разбере и твоята гледна точка. Той не е затворен в собствената си позиция, в собствената си философия, в своето учение Той всъщност не притежава та­кива, - той е нещо отворено. Той може да влезе в теб, да погледне чрез теб и да разбере защо, защо настояваш; може да почувства защо смяташ, че си прав.

Но тогава такъв тип човек ще бъде загадка. Или ще го наречеш луд, или ще го наречеш мъдрец, който стои над света и не е негова работа да се намесва в нашия живот.

Това се случило с Махавира. Той създал логика; нико­га преди това не съществувала такава логика. Изработил логика, която е наречена сятвад, логиката на "може би." Каквото и да кажеш, той ще ти отговори: "Може би си прав." Ако дойде някой и каже: "Вярвам в Бога", той ще каже: "Може би Бог съществува." Винаги "може би". Как можеш да си абсолютно неправ? При наличието в теб на жизнена сила, на Бог, как можеш да бъдеш напълно погрешен? Трябва да има някаква истина. Може би не можем да я разберем, може би не можем да я почувстваме, но в теб трябва да има нещо вярно. Ако Бог съществува във всеки, тогава всеки има правото да е прав по някакъв начин.

Махавира навлиза дълбоко. Седи той там, идва няка­къв друг и казва: "Не вярвам в Бога, Бог не съществува." А Махавира казва: "Може би ти също си прав. В определен смисъл Бог съществува и в определен смисъл Бог не съществува." Той изработва нова логика, ново направление в ло­гиката.

Съществуват само две логики: едната е тази на Арис­тотел, а другата е тази на Махавира. Аристотел казва, че А може да е само А и А никога не може да бъде Б. А Махави­ра казва, че А е А и освен това може да бъде и Б, може да бъде и В, може да бъде и Г - чак до Я. Толкова много ъгли, толкова много ъгли на разглеждане на предмета - той каз­ва, че съществуват седем гледни точки. Но е трудно да се разбере Махавира, затова неговото направление не се е раз­раснало твърде много. Било е невъзможно. Дори и тези, които са го следвали, са го следвали, защото случайно са се родили в общината на неговите последователи; иначе е не­възможно. Не съм срещнал и един джайн, който наистина да може да следва Махавира.

Разговарях с един джайнистки муни⁷, с един от най-забележителните ачарии на джайнистките муни, и го попи­тах:

- Какво мислиш за сятвад! Той каза:

- Тя е абсолютно вярна. Казах:

- В такъв случай ти не си сятвад, трябваше да кажеш, може би.

Дори за Махавира трябва да кажеш: "Може би е прав."

Но нито един джайн не може да го каже. "Може би? Махавира е абсолютно прав" - тук те пропускат. Те твър­дят, че джайнизмът е абсолютно истински, а основната гледна точка на джайнизма е, че нищо не е абсолютно пра­вилно.

Онзи ден жената на Мула Насрудин отишла да види Сона - познавате ли Сона, гадателката на таро? - и се вър­нала много разстроена.

Бъдещето разстройва. Всяко нещо относно бъдещето разстройва. По-добре е да не знаеш нищо за бъдещето, защото когато научиш нещо за бъдещето, то променя насто­ящето и това те разстройва.

Тя била много разтревожена. Мула Насрудин я попи­тал:

- Какво става, какъв ти е проблемът? Тя казала:

- Бях при гадателка на таро, една много добра жена, тя ми каза някои неща и аз съм много разтревожена.

Мула Насрудин казал:

- Не се тревожи. В живота няма нищо сигурно, затова не могат да се правят никакви предсказания. Казвам ти, че само глупаците са уверени и сигурни.

Жена му казала:

- Наистина ли си сигурен в това? Той казал:

- Абсолютно сигурен!

Само глупаците са сигурни. Ако човек е абсолютно сигурен в това, той се превръща в абсолютен глупак. Нито един джайн няма смелостта да каже: "Вероятно Махавира е прав. Вероятно тези, които отричат Махавира, също са пра­ви." Нито един джайн няма тази смелост - затова твърдя, че нито един джайн няма разбирането на Махавира. Трудно е.

Мъдрите от древността притежавали

неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането. Толкова дълбока, че не можели да бъдат разбрани.

Колкото по-дълбоко навлизаш в себе си, толкова по-неразбираем за другите ставаш, защото те живеят на повър­хността. Ако живееш на повърхността, всичко е наред – те те разбират. Познават повърхността. Но ако започнеш да навлизаш навътре, по-навътре в своята дълбочина, настъпва един момент, в който ставаш неразбираем. Вече не си по точните възможности; те не могат да те разберат.

Само преди два, три дена при мен дойде един санясин и каза:

- Вече не мога да посещавам лекциите ви, защото се чувствам страшно отегчен.

Казах:

- Недей да идваш! Не идвай!

Човек може да се отегчи по два начина. Или нещо непрекъснато се повтаря, една единствена нота се повтаря непрекъснато, един монотонен тон - тогава се отегчаваш... Това е начинът да се създаде приспивна песен. Майката непрекъснато повтаря едно и също нещо, детето се отегчава и заспива. Това е нещото, което хората, страдащи от безсъ­ние, трябва да правят със себе си. Това е начинът, по който помага мантрата, начинът, по който трансцеденталната медитация на Махариши Махеш Йоги помага на хората, които са изгубили способността си да спят. За тях ТМ е идеална, защото предизвиква досада. Повтаряш вътрешно мантра -повтаряш непрекъснато - умът се отегчава, защото няма нищо ново, което да познае, няма възбуда, една и съща ду­ма отново и отново, отново и отново... Заспиваш.

Или се отегчаваш, когато нещо не е по твоите въз­можности. Чувстваш се отегчен, когато нещо е толкова дълбоко, че е неразбираемо за теб.

Толкова дълбока, че не можели да бъдат разбрани.

Можеш да разбереш само до степента, до която осъз­наваш. Не можеш да разбереш повече от своето осъзнаване; твоето разбиране е длъжно да бъде в границите на будността ти. Ако искаш да разбереш мъдреца, ще трябва да израстеш в осъзнаването си. Колкото по-голямо е осъзнаването ти, толкова повече можеш да проникнеш в него. Когато си съвършено осъзнат, само тогава Лаодзъ е абсолютно отво­рен за теб. Той не е затворен, той винаги е отворен - ала ти не можеш да влезеш в него. Все още не си способен на то­ва.

Тъй като не можеш да разбереш истински мъдрите хора, ти си озадачен. Противоречиви неща, слухове, се раз­пространяват за тях навсякъде. Някой твърди, че Гюрджиев е Бог, а друг казва, че той е Сатаната; и двата слуха са истински - защото човек, който притежава дълбочина, е и двете.

Хората са ги описали по следния начин: Предпазливи - мъдрият ще ти изглежда твърде предпазлив. Той не е предпазлив, само е нащрек. Има разлика, огромна разлика. Когато някой е предпазлив, той се страхува. Например, в непрогледна нощ си загубил пътя в гората; движиш се предпазливо. На всяка стъпка те дебне опасност, смърт.

При тази предпазливост в теб се появява известна бдител­ност - може да си го изпитвал. Когато се появи опасност, ставаш малко по-буден, не точно буден, просто предпазлив. Но за да е предпазлив, човек трябва да е малко по-буден. Това става автоматично. Тази будност е автоматична сянка на предпазливостта. Но ние не знаем какво представлява будността, затова когато видим мъдър човек, Буда, да вър­ви, си мислим, че той е твърде предпазлив. Това е нашето разбиране за осъзнаването.

Предпазливи, като че пресичат студен поток, ... той изглежда, като че ли винаги е предпазлив.

Нерешителни, като че ли виждат опасности нався­къде,

Не, мъдрият не е нерешителен, но не е уверен подобно на глупака. Той не носи в себе си готово решение за живо­та, затова изглежда нерешителен. Той не живее със заклю­чения. Живее открит, открит за това, което ще се случи. В ума си не притежава заключения. Не налага своите заклю­чения върху живота, остава нащрек и дава възможност на живота да направи собственото си заключение. Той оказва съдействие, не се налага - има разлика.

Ние живеем със заключения, изводи. Например, ти си дошъл да ме чуеш. Някой ти е разказал за мен. Той ти е приятел и ти е говорил за мен. Той ме цени високо; и ти е направил впечатление. Дошъл си да ме чуеш със заключе­нието, че аз съм добър човек. Сега ще ме слушаш посредст­вом това заключение и твоето заключение ще се укрепи. Ще се върнеш вкъщи и ще кажеш, че той е бил прав, приятелят ти е бил прав. Същият ден ще дойде и някой друг. Той е срещнал някой от моите врагове, който му е разказал много неща за мен. Убеждавал го е, че аз съм лош човек, но с това е предизвикал любопитството му - човек иска да отиде да види дори и такива лоши хора. Същата сутрин и той е пристигнал, за да ме слуша с готово заключение, и си е заминал с убеждението, че това заключение е било пра­вилно.

Само тези, които идват при мен без никакви заключе­ния, отворени, като огледало, ще видят истинското ми ли­це В противен случай твоето заключение ще се превърне в мое лице, ще го наложиш върху моето лице.

Мъдрият не е нерешителен, но изглежда нерешителен, защото живее без изводи, придвижва се от момент към мо­мент. Той никога не носи някакъв извод от миналото. Как­вото му поднесе животът, той го посреща с чисто съзнание, не със съзнание, което е обременено от изводи. В този слу­чай всичко е мъртво. Ти гледаш чрез изводи - това означа­ва, че гледаш чрез миналото, означава, че гледаш чрез своя опит, чрез ума. Никога не установяваш директен контакт с живота. Между теб и живота има буфер - твоят извод фун­кционира като буфер. Страхуваш се да се докоснеш до жи­вота.

Предпазливи, като че пресичат студен поток,

- и той не е предпазлив, той осъзнава.

Нерешителен, като че ли виждат опасности нався­къде,

- не, не е нерешителен, той е без заключения.

Сериозни, както се държи гостът...

- не, не е сериозен, но изглежда така, защото не е плиткоумен. Не се смее, неговият смях не е като този на повърхностния човек. Най-много да се усмихне - дори и това е много. В действителност няма нужда дори да се ус­михва, защото цялото му.същество е изпълнено с толкова много красота, с толкова много блаженство, с толкова мно­го щастие, че не е нужно.

Ще се изненадаш, че хората, които се смеят много, в себе си са наистина тъжни; чрез смеха те крият тъгата си, чрез смеха се опитват да заблудят себе си, че са щастливи. Хората, които се смеят високо почти винаги крият в себе си дълбоки рани. Не искат да се докосват до тези рани.

Някой попитал Фридрих Ничше, защо се смее толкова много. Твърди се, че Ничше казал - и той наистина бил много искрен, честен човек, толкова искрен, че полудял. В този побъркан свят, ако наистина си искрен, ще си имаш неприятности - той казал: Непрекъснато се смея, защото се страхувам, че ако не се смея, ще започна да рева. Ще започ­на да плача. А това ще смущава. Аз крия сълзите си в моя смях.

Виждаш мъдрия като сериозен човек - това е твоето тълкуване. Той не е сериозен. Не е повърхностен, това е ис­тината... Виж плитката река, тя вдига много шум. Дълбока­та река се движи, като че ли изобщо не се движи - никакъв шум - не защото не тече. Тече, но е толкова дълбока, че шумът не достига до теб. Мъдрият се смее в най-дълбоките пластове на своето същество. Смехът не достига до устните му. за да познаеш смеха му, трябва да станеш като него.

Непривличащи вниманието, като топящ се лед...

Мислиш си, че мъдрият е смирен, не привлича внима­нието, все едно е топящ се лед; мислиш си, че мъдростта е смирение - не. Мъдрият просто е без его, това е всичко. Не казвам, че мъдрият е смирен, защото смирението също е вид егоизъм. Да си смирен, означава да имаш много изтън­чено его. Смирението е един твърде обработен егоизъм. Ако няма его, как можеш да бъдеш смирен? Ако не можеш да бъдеш арогантен, не можеш да бъдеш смирен. Двете вьрвят ръка за ръка, те са аспекти на едно и също явление. Иди и виж смирените хора, слугите на народа, и т. н., и погледни в очите им. Преструват се на смирени, дори вяр­ват, че са смирени, но можеш да забележиш финото им его да грее в техните очи.

Веднъж един човек дошъл да види Сократ. Човекът бил факир, много смирен човек. Бил толкова смирен, че не използвал нови дрехи. Бил толкова скромен, че ако му да­дели нови дрехи, най-напред ги съсипвал, цапал ги и след това ги обличал. Дошъл да види Сократ, а дрехите му били целите в дупки. Сократ го погледнал и казал:

- Да не би да мислиш, че си скромен човек? През дуп­ките на дрехите виждам твоето его.

Егото може да се преструва на скромно. Непривличащите вниманието хора не са наистина смирени, те са прос­то много хитри и лукави. Не, на хората, които не могат да постигнат дълбочината на мъдреца, само им изглежда., че той се държи настрана, самоотрича се. Той не познава какво е това "Аз", как може да се самоотрича? Той просто жи­вее без никакво его, без никакво високомерие и без никаква скромност.

Истински, като парче необработено дърво

На теб ти се струва, че мъдрият е груб, необработено дьрво, защото неговата култура е много, много дълбока; неговата изтънченост е много, много дълбока. Ти можеш да го докоснеш само на повърхността; тази грубост е само на повърхността. За Гюрджиев се казва, че бил толкова груб, че хората бягали от него. Било трудно да го издър­жиш, но тези, които можели да го изтърпят в продължение на няколко седмици, познавали неговото дълбоко състра­дание.

В природата можеш да забележиш едно нещо: когато откриеш нещо много меко то винаги е покрито с нещо много твърдо. Ядката е покрита с твърда черупка. Ядката е много мека - трябва да бъде, защото животът ще извира, ще пониква - но е покрита с твърда черупка Това е естест­вено.

При човека ще откриеш точно обратното явление: от­вън е мек, черупката е мека, а ядката е твърда, отвътре е много твърд. Това е извращение. В природата е естествено да бъдеш твърд отвън, защото ако не си твърд отвън, не можеш да си мек отвътре. Вътрешната мекота трябва да е покрита от твърдост. Тя защитава. При човека, обаче, ще откриеш точно обратното. Ето това е лицемерието - мек

Отвън, мек като масло, а отвътре, колкото повече познаваш човека, толкова по-твърд е той. Извращение. Не трябва да е така. Това представлява твоят джентълмен, твоят културен човек, твоят, така наречен цивилизован човек - нравстве­ният човек, религиозният човек: толкова мек отвън и твърд отвътре. Това трябва да е невъзможно - възможно е, само защото единствено човекът може да се преструва, никой друг не може да се преструва.

Човекът на мъдростта отново се превръща в част от природата; всички извращения са изчезнали Ще е груб от­вън и мек отвътре. Ти трябва да си търпелив с мъдрия - ще искаш да избягаш от него, защото много пъти ще чувстваш, че е толкова груб, че дори може да те убие. Или, отиваш, за да получиш утеха, а той непрекъснато те шокира. Отишъл си, за да получиш малко любов, стремиш се към любов, а той изобщо не те поглежда, не ти обръща никакво внима­ние. Дошъл си за състрадание, а той е толкова твърд. Иска ти се да избягаш. Но човекът на мъдростта винаги се държи по този начин, защото е естествен, а природата се държи по този начин, това е структурата: отвътре мек, отвън твърд.

Погледни кората на дървото, тя е толкова твърда от­вън. Влез навътре, и ще откриеш все по-меки пластове. Точно в центъра е животът, абсолютно мек. Той трябва да бъде защитен.

...като парче необработено дърво,

С отворен ум, като долина,

И свободно смесващи се с хората, като мътна вода.

Мъдрецът ще ти изглежда с открит ум; всъщност той не притежава ум, а не че е с отворен ум. Ти можеш да си с открит или със затворен ум; мъдрият човек не притежава ум. Но липсата на ум най-малкото ти прилича на открит ум. Това е такава дълбочина, че не можеш да я разбереш. Най-много да разбереш, че този човек е много открит, умът му не е затворен, но ти не знаеш, че той не притежава ум, кой­то да затвори. Той не е с отворен ум, той просто е не-ум. Не е вярно, че вратите на неговата къща са отворени. В дейст­вителност не съществува къща. Той е под откритото небе, не притежава къща и врати. Той не е отворен, той е отвореностга.

Но за нас, отвън, ако се опитаме да разберем мъдрия човек, ще стане точно това. Затова всичко, което е написа­но за Буда, е погрешно, всичко, което е написано за Лаодзъ, е погрешно, всичко, което е написано за Махавира или Исус, е погрешно. Защото хората, които са го писали, са го писали от гледна точка на своето разбиране, а хора като Исус или Лаодзъ са толкова дълбоки, че каквото и да разбе­реш за тях... бъди нащрек и изпълнен с повече колебание, защото има реалната възможност да го разбереш погрешно. Обичай го, но не се опитвай да го разбереш. Тогава, един ден, може да го разбереш. Бъди близо до него, интимен с него, но не се опитвай да го разбереш. В такъв случай, един ден има вероятност мистерията да бъде разбулена за теб.

Но ако се опиташ да го разбереш, ще сгрешиш. И оне­зи, които се опитват да разберат и пишат книги, защитават тези, ще се превърнат в професори на учението. Именно те създават религиите по света - тези, които още от самото начало са разбрали погрешно нещата, създават религиите.

Не, защото долината е заобиколена от планини. Изг­лежда открита, но е затворена. Той е отворен като небето, не е затворен от нищо. Долината ще изчезне, ако планините около нея изчезнат; така че планините са част от долината. Един ум, който е отворен... неговата отвореност ще изчезне, ако изчезне умът; неговата откритост просто е част от ума. Мъдрецът е открит като небето. Той е чистата откри­тост.

И на теб ще ти изглежда, че мъдрецът се смесва сво­бодно с хората, като мътна вода. Исус бил в къщата с прос­титутка, защото тя го поканила; бил с хора, известни като престъпници, защото те го канели. Разбира се, трябва да е изглеждал като мътна вода, а не чиста вода ненапита като брамините, пуританите, които казват: “Не ме докосвай, за­щото аз съм чист."

Разказва се, че Шанкара, най-великият индийски фи­лософ, бил пробуден от един парий. Този парий се превър­нал в негов гуру. Дотогава той бил прочут преподавател, човек на знанието; бил написал велики трактати върху Упанишадите, Брахма сутра, Бхагавад Гита и предложил своя философия: Веданта, адваита веданта - реалността не е дуалистична, тя е едно.

Един ден излизал от Ганг рано сутринта; бил се изкъ­пал и се връщал в колибата си, когато един шудра, парий, човек от най-низшата каста, го докоснал.

Той се ядосал и казал:

- Ти развали банята ми. Ще трябва да се изкъпя отново и да се очистя.

Шудрата казал:

- Почакай за минута. Искам да те питам нещо - ако съществува само едното, ако цялото съществуване предс­тавлява едно, как може аз и ти да съществуваме? Как може ти да станеш нечист от моето докосване? Кой те докосва? Кой кого докосва?

Като от дълбок сън - сънят на човека иа знанието - а това е един от най-дълбоките сънища, той е почти кома -бил изтръгнат Шанкара.

А човекът запитал отново:

- Как мислиш? Моето тяло ли те докосна или моята душа те докосна? Моето тяло ли докосна твоето тяло, или моето тяло докосна душата ти? Мислиш ли, че телата се различават - твоето тяло, тялото на брамина, чистото, и моето тяло, тялото на шудрата, нечистото? Мислиш ли, че петте елемента, от които се състои тялото, са различни за брамините и шудрите, париите? Мислиш ли, че ако моето тяло те е докоснало, е докоснало душата ти и я е направило нечиста? Или, ако моята душа те е докоснала, можеш ли да кажеш, че и душата също може да бъде парий, душа на шудра?

Повратен момент - целият му живот се обърнал на сто и осемдесет градуса... Шанкара никога повече не отишъл да се къпе.

Той изразил своето уважение към този шудра и казал:

- Ти си моят гуру и ти ме събуди от съня ми. Говорех за това, което е едно, но не го познавах.

Ако наистина видиш мъдър човек, той ще ти изглежда като мътна вода която свободно се смесва, защото за него никой не е чист и никой не е нечист. Човекът на мъдростта никога не счита себе си за чист, а теб за нечист.

Разказват, че Лиедзъ, един от забележителните учени­ци на Лаодзъ, имал много ученици в своя ашрам. Един от учениците няколко пъти бил хващай да краде и да създава неприятности, но Учителят винаги му прощавал. Но настъ­пил един момент, в който това станало прекалено и всички­те петстотин ученика отишли при Лиедзъ и казали.

- Достатъчно. За всичко си има граници. Толкова пъ­ти прощавахте на този човек, но той е непоправим. Стига вече, изхвърлете го!

Лиедзъ казал:

- Почакайте, братя. Всички вие сте добри хора, с доб­ри характери, нравствени. Където и да отидете, хората ще ви приемат, ще ви уважават, обичат, обслужват. Дори без мен, вие сте толкова добри и нравствени, че ще постигнете истината. Но къде да отиде този брат? Той си няма никой, освен Лиедзъ, защото никой няма да го приеме. Затова всички, които считат, че не могат да живеят с него, да си вървят. А аз трябва да остана с него, защото къде ще отиде той? Кой ще го приеме? Ако Лиедзъ го отхвърли, той ще бъде отхвърлен, тогава никой няма да го приеме.

Това представлява мъдрецът. Ще ти изглежда да се смесва свободно като мътна вода. Но той се смесва свобод­но, защото за него чистота и нечистота, добро и лошо -всички разделения са изчезнали. За него съществува само едно океанско съзнание, затова се смесва свободно. За Исус, дали е отседнал в къщата на проститутка или в къща­та на монахиня, е все едно - за Исус е все едно, той ще оти­де да спи. За него е едно и също, защото проститутката и монахинята са форми на едно и също нещо. Никой не е чист и никой не е нечист - цялата двойнственост е изчезна­ла, преодоляна е. Мъдрецът живее в единствеността, затова се смесва свободно. За него не съществуват бариери.

Лаодзъ казва:

СВЕТЪТ Е МРЪСЕН. Как ще намериш покой в него? Как ще намериш мир? Като оставаш спокоен. Недей да нравиш нищо, не се опитвай да го направиш чист, в проти­вен случай ще го размътиш още повече. Просто легни на брега, чакай. Като лежиш неподвижен, той се изчиства от само себе си. Не се тревожи за преобразуването на света; не се тревожи за промяната на другите. Кой си ти? И кой ти е вьзложил мисията да променяш другите? Всеки човек е ди­ректно свързан с божественото. Какъв си ти, че да се бър­каш? Просто седни спокойно.

Спокойствието се появява, тишината се появява, но кой може да ги поддържа дълго време?

Чрез действието можеш да го поддържаш. Ако се опиташ да го поддържаш чрез непрекъснато недействие, това ще е невъзможно; човек трябва да се движи между противоположностите, за да бъде винаги над тях. През деня работиш, през нощта спиш. Ако работиш непрекъснато двадесет н четири часа, това ще е самоубийствено; ако спиш непрекъснато по двадесет и четири часа, и това ще е самоубийствено.

През деня работи здравата - и като работиш здравата, получаваш способността да спиш. През нощта се наспи ху­баво - с хубавото наспиване се освежаваш, обновяваш енергиите си, за да можеш да работиш усилено. Живей ритмично. Накланяй се надясно, накланяй се наляво и вина­ги пази равновесието. Покоят може да се поддържа, спо­койствието може да се поддържа, само ако не останеш па­сивен за вечни времена. Тази грешка е направена в Индия. Санясините, оставайки непрекъснато пасивни, не могат да съхранят своята тишина. Бъди едновременно глава на се­мейство и санясин, бъди в света и бъди извън него, еднов­ременно и двете. Помни винаги, че животът е обединение на противоположностите - една дълбока хармония.

Този, копто прегръща това дао

Се предпазва от това, да бъде преситен.

Който разбере, че дао е равновесие, че религията е равновесие. Бог е равновесие, се предпазва от това, да бъ­де преситен. Недей да залиташ прекалено много на едната страна, в противен случай ще загубиш равновесието, за Лаодзъ единственият грях е неравновесието. Да си уравнове­сен, означава да си добродетелен, да си неуравновесен, оз­начава да си грешен.

Винаги е свеж и млад; никога не е състарен, никога не е уморен. Равновесието му осигурява вечния живот. Равно­весието е жизненост. Равновесието е живот.