Дао трите Съкровища Том 1 Въведение

Бъди смел и не бягай от нищо. Където и да те заведе вътрешният ти живот, отивай! Да не те е грижа, къде те во­ди. Понякога ще те отклонява от правия път, знам, но и лу­тането също е част от живота. Никой не може винаги да е прав и хората, които се опитват винаги да бъдат прави, умират като почти пълни неудачници. Не се тревожи, че можеш да се луташ, ако животът те накара да се отклониш, върви! Върви, изпълнен с щастие! Енергията, която те е от­клонила, ще те върне обратно. Това отклонение може би е част от финалния етап на развитието.

Това показва моя опит: накрая човек разбира, че всич­ко си пасва едно на друго. Всичко, което си правил, добро и лошо, правилно и неправилно, нравствено и безнравствено каквото и да си правил, накрая човек открива, че животът е наистина прекрасен, всичко си подхожда. Ако погледнеш назад, няма да искаш да промениш нищо, защото ако про­мениш дори и част, тогава би се променило и цялото.

Това представлява приемането. Това означава индуис-ткото отношението към съдбата или мюсюлманското от­ношение към късмета. Отношението е много просто, то е следното: каквото и да се случи, приеми го като част от съдбата си. Потопи се в него. Не се дърпай.

Ако трябва да грешиш, греши - но греши тотално. Ако трябва да падаш, падай, но падай тотално - като пиян, изцяло. Не се съпротивлявай, защото тогава ще пропуснеш. Ако трябва да живееш в мрак, живей в мрак - но щастливо и радостно. Защо да страдаш? Ако около себе си чувстваш ала, чувствай го - той може би е част от съдбата ти, част от твоето развитие.

Разбира се, че когато някой преминава през ада, това е много трудно. Знам. Защото развитието е трудно. Когато някой преминава през проблем, през някакъв сърцераздира­телен проблем, през криза, на човек му се иска да избяга; да не се изправи срещу него; да бъде страхливец. Но по този начин ще пропуснеш нещо, което е щяло да се превърне в част от финалното цяло, от финалната хармония. Ако си живял тотално... не поставям никакви условия. Казвам, да живееш без условия. Ако вътрешният ти глас ти казва да медитираш, медитирай. Ако вътрешният ти глас ти казва да пиеш, тогава пий и стани пияница. Но бъди тотален, защо­то само чрез тоталността, човек може да отиде отвъд. Само чрез тоталността човек бива трансформиран, защото само чрез тоталността човек разбира, какво прави.

Хората идват при мен и ми казват, че в тях има стра­хотно много гняв, а те биха искали той да изчезне. Имат прекалено много от него и са страдали достатъчно заради него. Целият им живот е изпълнен със страдание. И те се разкайват много, когато се ядосат, се разкайват. Отново и отново се опитват да не се ядосват, решават да не се ядос­ват, влагат цялата си воля в това, но след няколко часа заб­равят всичко. Отново се случва нещо, възниква ситуация и те се ядосват. Какво да правят?

Казвам им: Не се разкайвайте. Започнете оттук. Не се разкайвай, това е най-малкото, което можеш да направиш. Ядосай се, ядосай се тотално и не се разкайвай. И не съжа­лявай за това. Ядосал си се, приеми факта, че си човек с гневна натура. О'кей. Бъди тотално ядосан. Защото разкая­нието не ти позволява да си тотално ядосан, нещо си сдър­жал. Тази част, която остава отвътре и не си я изразил, се превръща в отрова, в раково образование. Тя ще оцвети це­лия ти живот, всичкия ти живот. Ядосвай се и когато си ядосан, нека явлението бъде такова, че да можеш да кажеш: "Аз съм гневът, а не просто съм ядосан." Не е останал ни­кой извън това, който да гледа - ти целият си гняв. То ще се превърне в огън, в адски огън.

Ще бъде голямо страдание, но така трябва да бъде. Може да стане така, че ако наистина си в адския огън поне веднъж, ще бъдеш толкова буден по отношение на него, че няма да е нужно да взимаш решение срещу него. Самото преживяване ще е решило всичко - никога отново няма да се доближиш до него. Не че си дал обет за това, не че оти­ваш в църквата и се изповядваш, и се разкайваш... Хората започват да се наслаждават и на това; започват да се отда­ват и на разкаянието.

Слушах, че една жена дошла за седми път при отеца в църквата, за да му изповяда греховете си. Дори отецът бил леко изненадан, защото тя винаги изповядвала един и същи грях - че правила любов с мъж, за когото не била женена.

Отчето казало:

- Седем пъти ли извърши греха или само веднъж? Тя отговорила:

-Само веднъж. Той казал:

- Тогава защо продължаваш да идваш и да ми се из­повядваш? Вече се изповяда седем пъти.

Тя казала:

- Обичам да говоря за това. Толкова е хубаво просто да си го мислиш. Дори и във въображението, докато се из­повядваш на отчето...

Хората започват да се отдават на своето разкаяние, на своята изповед. Могат дори и да преувеличават - такова е моето усещане. "Изповеди"-те на свети Августин ми изг­леждат като преувеличение; трябва да е прекалил. Самата идея да си извършил толкова много грехове, изглежда привлекателна. В Индия автобиографията на Ганди изглеж­да преувеличение. Той непрекъснато говори за своите гре­хове, като че ли им се наслаждава. Днес психолозите твър­дят, че има хора, които преувеличават греховете си, защото на този фон се превръщат в големи светци Защото са се отказали не от някакви обикновени грехове, били са такива големи грешници, а сега са станали такива велики светци! Разстоянието е необятно и революцията е забележителна.

Само великият грешник може да бъде велик светец. Как може да бъде такъв един обикновен грешник? Пушиш цигари - да не би да си мислиш, че можеш да станеш св. Августин или Ганди, само защото някога си пушил или си се заглеждал по жени и в теб се е надигала похот, само за­ради това? Няма да ти свърши работа, това не е достатъчно материал. Не можеш да създадеш велик светец от малки грехове, трябва да си велик грешник.

Затова на хората, които пишат своите автобиографии, никога не трябва да се вярва. Трябва да съм изчел хиляди автобиографии, и такова е моето наблюдение, няма друг вид фантастика, която да е по-фантастична. Автобиографи­ята е най-голямата фантастика. Всички автобиографии са измислици. Човек или непрекъснато величае себе си, или непрекъснато се осъжда, но и двата подхода са неправилни, защото и при двата начина, човек се превръща в нещо нео­бикновено. Егото не може да бъде удовлетворено от това просто да си обикновен.

Някой попитал Риндзай:

И той отговорил съвсем обикновено нещо - как мо­жеш да направиш автобиография от това? Казал:

- Когато огладнея, ям, когато ми се доспи, лягам да спя, това е всичко.

Как можеш да направиш автобиография от това? Рин­дзай изобщо не приличал на велик светец. Що за светец е това?

След като Риндзай умрял, един негов ученик изнасял проповед в някакъв манастир. Някакъв човек, принадлежащ към противната секта, се изправил; той бил изпълнен със завист, защото толкова много хора се стекли да слушат

Станал и казал:

- Един въпрос, господине. Говорихте твърде много за своя Учител. Но истински Учител е моят. Той може да пра­ви хиляди чудеса. Виждал съм го със собствените си очи: той стоеше на единия бряг на реката по време на сезона на дъждовете, реката беше придошла. На другия бряг стоеше ученик с бележник в ръка. На единия бряг моят Учител пи­шеше с молив, а написаното се появяваше в бележника на ученика на другия бряг на реката. Можете ли да кажете не­що за своя Учител, какви чудеса може да прави?

Ученикът казал:

- Знам само за едно чудо, което моят Учител правеше - всеки ден, всяка минута.

В цялата зала настъпила мъртва тишина. Хората се изпълнили с любопитство: какво чудо е правел Риндзай? Ученикът казал:

- Когато огладнееше, той се хранеше, а когато му се доспиваше, спеше. Това е единственото чудо, което праве­ше.

Може и да не мислиш, че това е чудо, но то е. Това е много дълбок феномен. Това означава да си напълно естес­твен. Ти почти винаги се бориш. Когато огладнееш, не се храниш, защото трябва да свършиш хиляда и едно други неща; когато не си гладен, се храниш, защото е дошло вре­мето за хранене. Когато ти се доспи, не го правиш, защото има танци, на които си струва да отидеш или филм, който искаш да изгледаш. Когато ти се спи, ти гледаш филм. Ко­гато не ти се спи, защото филмът те е развълнувал прекале­но много, тогава се опитваш да заспиш и ти се налага да взимаш успокоителни.

Да си неестествен се е превърнало в твоя естествен живот. Разбира се, че да си естествен, е истинско чудо, най-великото чудо: просто да се наслаждаваш на обикновените неща, храната, съня, пиенето, вятърът, който подухва... Да се радваш на обикновените неща, наслаждавайки им се, це­лият живот се превръща в празник.

Ерхард е прав. Той казва нещо от Лаодзъ: "Проблемите, които си се опитвал да решиш или си се при­мирил с тях, се разрешават в процеса на самия живот." Жи­вей живота си, живей го в неговата тоталност, движи се във всичките му измерения. - отдай се на всяко негово измере­ние, отдай се тотално и накрая ще разбереш, че всичко ти е помогнало. Всичко, казвам: дори и жена ти, която ти е съз­давала толкова неприятности, дори и това; дори и детето ти, което си обичал толкова много и което е умряло съвсем преждевременно, дори и това; дори и бизнесът, който се проваля и ти фалираш, да, дори и това. Всичко! Провал и успех, болка и удоволствие, правилно и неправилно, лутане и завръщане вкъщи - всичко помага.

От този хаос се ражда хармонията. Но човек трябва да го изживее тотално. Не казвам, че всеки достига до тази хармония. Не, това е възможност. Човек може да достигне, може и да не успее и тези, които не успяват са онези, които страшно много искат да я достигнат. Хората, които я пос­тигат са хората, които не ги е много много грижа за нейно­то постигане, те живеят момент за момент.

Тази окончателна хармония, това кресчендо, е куму­лативен резултат. Радвай'се, където и да се намираш, бъди благодарен, каквото и да притежаваш. Изпитвай дълбока благодарност - нека това е единствената ти молитва. Върви тотално натам, накъдето вървиш. Ако отиваш при прости­тутка, отивай тотално... а аз знам, че дори и при жена си не отиваш тотално. Ако пиеш вино, пий го тотално... а аз знам, че дори водата не пиеш тотално.

Този недовършен живот не може да се превърне в кресчендо; този живот, живян винаги частично, недовър­шено, не може да създаде хармония. Ще умреш в хаос - за­това винаги умираш, страхувайки се от смъртта. А когато смъртта почука на вратата ти, ще трепериш - защото хар­монията на живота все още не е постигната, а смъртта е дошла. Не си живял живота си, а смъртта е дошла. Все още си незавършен, всъщност не си роден, а смъртта е дошла. Целият се тресеш.

Човек, който е живял своя живот, който е изживял своя ден, винаги приема смъртта красиво, защото не е ос­танало нищо, което да трябва да довърши или да направи. Направил е всичко, изживял е всичко и се е движил във всички посоки. Всичко, което животът е могъл да му предложи, той е натрупал в себе си. Събрал е меда на живота, сега е готов да умре. Не е останало нищо друго.

Знаеш ли, че за една лъжица мед пчелата трябва да кацне върху пет хиляди цветя - за една лъжица мед, пет хи­ляди цветя! А за половин килограм мед - учените са го из­мерили - пчелите трябва да изминат хиляди километри. Ед­на лъжица мед и пет хиляди цветя! Една лъжица хармония и пет хиляди преживявания, хиляди и хиляди изживява­ния...

Запомни само едно нещо: където и да се намираш, бъ­ди тотално там, иначе ще кацнеш на цветето и ще отлетиш без меда. Това е единственото нещастие, което може да се случи на човека, а то се случва почти с деветдесет и девет процента от хората. Толкова много бързаш - само си по­мисли за пчела, която толкова много бърза, че долита до цветето, но никога не каца върху него, защото много бърза да долети до следващото. Без да довърши, бърза към след­ващото, но когато достигне до него, нея я завладява копне­жът да лети към друго. Посещава пет хиляди или пет мили­она цветя, и се връща с празни ръце. Не бъди такъв тип пчела! Когато кацнеш върху някое цвете, наистина кацни върху него. Забрави за всички останали цветя на света - в този момент не съществуват други цветя. Стани пчела -бръмчи, наслаждавай се и се радвай на цветето. Бъди тол­кова тотален, колкото е възможно. Тогава събираш меда на живота и когато умреш, умираш в блаженство, в екстаз. Живял си. В сърцето ти няма оплаквания, никакво недовол­ство.

И ще ти кажа, че ако си изживял всички моменти в тяхната тоталност, осъзнато, в момента на смъртта, можеш да благословиш всичко - приятелите си и враговете си. Да, също и своите врагове, защото без тях, нямаше да успееш да достигнеш до това кресчендо. Те са част, част от мисте­риозния феномен, представляващ живота.

Петия въпрос:

УМЪТ НИКОГА не може да зададе фундаментални въпроси, защото каквото и да попита умът, задължително ще бъде повърхностно. Когато въпросът възниква от съ­ществото ти, а не от ума, той няма да е вербален, той ще е екзистенциален. Ти ще си въпросът - тогава той е фунда­ментален.

Един суфи мистик имал навика всеки ден да отива в джамията и да стои там, без да произнася нито дума в про­дължение на години. В хората се появило любопитство.

Някой попитал:

- Никога не казвате нищо, дори устните ви не потреп­ват, а ние ви наблюдавахме, гледахме ви внимателно. Ние дори не чувстваме дали че даже вътрешно произнасяте не­що; стоите тук като камък. Що за молитва е това?

Мистикът казал:

- Веднъж един прюсяк стоял пред двореца на владете­ля. Владетелят излязъл, погледнал просяка и казал: "Какво искаш? Какво желаеш?" Просякът отговорил: "Ако, като ме гледаш, не можеш да разбереш, тогава няма смисъл да ти казвам. Ще отида пред друга къща. Погледни ме - гол през зимата, треперещ от студ. Погледни корема ми - залепил се е за гърба. Погледни крайниците ми - цялата плът е изчез­нала. Останал съм само кожа и кости, а ти ме питаш какво искам? Нима присъствието ми тук не е достатъчно?" Царят се уплашил, просякът бил прав. Дал му много неща.

А мистикът казал: "Тогава минавах оттам. От този ден престанах да се моля, защото какво мога кажа на владетеля на света? Може ли той да разбере мизерията, в която съм? Трябва ли да му я кажа? Да настоявам? Трябва ли да разго­варям с него? Ако той не може да разбере моето същество, каква е ползата да му говоря? Безсмислено е: ако той не може да разбере съществото ми, няма да може да разбере и езика ми. Безмълвна е молитвата ми, не са въпросителни моите въпроси, без желания са моите желания. Това съм аз, това е тоталното ми същество."

Това е фундаменталното, това е основното, това е ра­ли калното - то идва от самите корени. Думата радикален, произлиза от "корени"⁸. Радикалният, основният, фунда­менталният въпрос никога не се задава от ума. Умът не мо­же да го зададе; умът е безсилен в това отношение. Умът е като вълните на океана. Можеш ли да ме попиташ коя е най-дълбоката вълна? Нито една вълна не е, нито една въл­на не може да бъде, защото вълните могат да съществуват само на повърхността, те не могат да съществуват в дълбо­чината. В дълбините не съществуват вълни.

Умът е повърхност, вълни. Всички въпроси, повдиг­нати от ума, са повърхностни. Фундаменталният въпрос се задава, когато умът е отпаднал. Той е въпрос от не-ума, той е въпрос от съществото. Тогава въпросът дори не се всрбализира вътре в теб, защото кой ще го вербализира.

Умът е бил поставен настрана, цялото ти съществуване е въпросителен знак.

И само когато този фундаментален въпрос е зададен, само тогава Учителят може да ти даде себе си в своята тоталност. Той може да излее себе си в твоето същество Ко­гато задаваш повърхностни въпроси, разбира се, фундамен­тален отговор не може да се даде, защото ще попадне върху оглушали уши, върху оглушало сърце. Когато задаваш въп­рос, качеството на отговора вече е определено от него.

Шестия въпрос:

Вие ни наричате "древните". Ако в миналите си животи сме били и с други Учители, как е възможно да сме ги изпускали така последователно?

ЗАЩОТО ВИЕ СТЕ много последователни. Бъдете малко непоследователни, в противен случай ще ме пропус­нете и мен.

Седмия въпрос:

Казвате, че Лаодзъ се е родил стар. Как е постигнал своята мъдрост и зрелост? Необходим ли му е бил Учител, който да го доведе до точката, в която той може да се роди стар?

ТИ НЯМАШ ДОРИ и чувство за хумор. Не можеш да разбереш никаква шега. Това са само метафори, красиви сами по себе си, но ако започнеш да задаваш въпроси за тях, те стават грозни. Това е начинът, по който загадъч­ността и поезията на нещата се губят; и точно това се е случило. Цялото богословие се състои от такива безсмислени въпроси. "Исус наистина ли е бил роден от девица?" Това е елин красив символ. "Наистина ли е възкръснал Исус, след като е бил убит, разпънат на кръст?" Това е друг красив символ. "Истина ли е, че Лаодзъ е бил роден стар, на осем­десет и четири години, че бил останал в утробата на майка си в продължение на 84 години?" Това е една хубава даоиска шега. Допускам, че Лаодзъ е пуснал слуха - никой друг не може да го направи, тя е толкова тънка.

Ако разбираш шегата, разбираш я. Ако не я разбираш, моля те, не задавай въпроси. Забрави за нея, защото въпро­сите ще я унищожат напълно.

Казват, че когато се разкаже шега, има три типа смях. Първият е на тези, които я разбират незабавно - а шегата трябва да се разбере незабавно, без никакъв промеждутък от време, иначе ти липсва чувство за хумор. В това е целият й смисъл - че те удря внезапно, незабавно те удря някъде отвътре, и ти знаеш за какво става въпрос. Може и да не си способен да обясниш на другите защо се смееш, и колкото повече се опитваш да обясниш, толкова повече това ще се превръща в загадка. Защо се разсмя? Това е тънък феномен. Как възникна той?

Когато някой разказва виц, вицът се развива в два пласта, това е начинът, по който възниква смеха. На едното ниво всичко е просто и обичайно, няма нищо специално, а след това, накрая, има внезапен обрат, внезапен удар; нак­рая има внезапен обрат - ти изобщо не очакваш, че така ще се развият нещата. Затова, ако си слушал вица, не можеш отново да се разсмееш, защото в такъв случай, този обрат не съществува за теб, ти вече го знаеш. Когато се появи внезапния обрат, който изобщо не си очаквал, даже и миг преди това... всичко е било върху равна земя, и изведнъж се оказваш на Еверест и всичко се променя, а промяната е така абсурдна, нелогична, ирационална:.. ти избухваш в смях. Ако схванеш вица, го схващаш от раз, без никакво усилие от твоя страна. Това е като сатори или самадхи.

Съществува и втори тип смях. При него хората разби­рат вица, но им е необходимо мъничко време. В този слу­чай той докосва само интелекта им, но не и цялото им съ­щество; смехът идва, но смехът е от устните им - един интелектуален феномен. Първият смях е от корема, вторият е само от главата. Те разбират поантата, но на интелекта ви­наги му трябва време, той не може светкавично да схване нещата. Дори и най-интелигентните хора са мъничко глупави, защото природата на интелекта е такава, че той не може да прави скокове. Той се движи с логични стъпки, трябва му време, той е развитие, постепенен феномен -е стьпка по стъпка достигаш до извода.

Това е вторият тип смях. Той ще е доста блед, няма да е дълбок, няма да е твърде релаксиращ, няма да е катарзис, просто един феномен на интелекта. В главата нещо прещраква, възникват слаби вълни, това е всичко. А първият вид смях е толкова дълбок, че ако се появи наистина, вицът, шегата, може да се превърне в сатори. В този смях умът може да изчезне напълно.

Има и трети вид смях... хората, които се смеят, защото се смеят н останалите. Те не са разбрали, но за да не ги мислят за глупаци, тъй като не са го разбрали, се разсмиват последни. Виждайки, че всички се смеят, те също трябва да се смеят.

Веднъж Мула Насрудин отишъл във Франция. С него била жена му и те отишли да видят едно комично шоу. Жена му била изненадана, защото когато артистът, комикът на сцената, разказвал някоя смешка или правел нещо, Мула се смеел толкова високо, че заглушавал цялата публика. Хора­та започнали да се заглеждат в него.

Жена му не можела да го разбере, защото много добре знаела, че той не разбира френски. Затова попитала:

- Мула, живея с теб в продължение на тридесет годи­ни и никога не съм знаела, че разбираш френски. Как го разбираш? И защо се смееш толкова високо?

Мула казал:

- Вярвам на човека там. Той сигурно разказва нещо смешно, и когато човек трябва да се смее, защо да се смее последен? Защо да не се смее първи? А когато някой се смее, трябва да се смее гръмогласно. Нищо не ми коства, пък и се забавлявам.

Това е третият вид смях. В теб нищо не се случва, са­мо се преструваш. Мислиш си, че трябва да има нещо смешно, вярват на човека или на другите, които се смеят, и за да не се чувстваш глупак, се присъединяваш към смеха.

Когато се разкаже някой виц, незабавно можеш да оп­ределиш тези три вида смях.

Това е шега на Лаодзъ. Никой не може да живее в ут­робата на майка си осемдесет и четири години. Дори и Ла­одзъ да .можеше, помисли и за майка му! Лаодзъ може да е просветлен и да има тази възможност, но майка му... бедна­та майка, помисли и за нея. Дори девет месеца са прекалено много, а осемдесет и четири години... Майката дълго преди това трябва да е починала.

Не, това е тънък хумор. С това се казва, че Лаодзъ бил роден мъдър. Това е символика. Още от дете той бил мъ­дър. Това е единственото значение. Бил толкова, мъдър, че се пръснал слух, според който той се бил родил стар.

Исус бил толкова чист, как може да се е родил в ре­зултат на плътско желание? Той е роден в резултат на плътско желание, друг начин не съществува - в живота няма из­ключения. Роден е като резултат от обикновена любов. Но в историята се казва нещо твърде красиво. Историята не е истинска, но аз казвам, че е и истинска! Не е истина като факт, но е истинска като истина. А какво представлява фактьт пред истината? Фактът е една обикновена фактологичност на живота Не, майката на Исус не е била девица - ако се интересуваш от обикновените факти. Но е била дева, в противен случай как е могла да роди такова чисто, такова невинно дете? Тя е била дева. Трябва да е била много, много невинна, абсолютно невинна, като че ли никога не е поз­нала мъж. Това е значението. Значението е като че ли - като че ли никога не е познала, какво представлява сексът, като че ли никога не е познала какво представлява обикновеният сексуален акт. Но това е "като че ли"; ако започнеш да го налагаш като факт, ти си пълен глупак. И всички бо­гослови са глупаци. Те се опитват да докажат, че тя наисти­на е била девствена, че Бог е допуснал едно изключение в този исторически момент.

Това е начинът да се кажат някои красиви неща, които не могат да се кажат по друг начин. Това е само едно твър­дение, че Исус се е родил от девствена утроба, че се е родил от чистата невинност, която не е познава нечистотата на снета и тялото. Това е всичко. Недей да настояваш то да бъде обяснено, защото обяснението убива самия му дух.

Последния въпрос:

АЗ НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ нищо, но моето присъс­твие може. Когато казвам, че не мога да направя нищо, просто имам предвид, че в мен не съществува никакъв аз; деятелят е изчезнал. А без деятелят, как можеш да направиш нещо? Но нещата се случват. И когато е изчезнал дея­телят, стават най-значителните неща. Не мога да претенди­рам за авторството върху тях или за това, че аз съм ги направил - не аз съм деятелят. Всъщност, аз не съществувам. А и съм просто едно присъствие, без никакъв етикет, прика­чен към него, само една отвореност. Много неща са въз­можни, ако си в моето присъствие. Ако позволиш на моето присъствие да влезе в теб, да се слее с теб, да стане част от теб, много неща са възможни. Дори невъзможното е въз­можно - но аз не съм деятелят, то просто става. Не го правя аз.

И аз съм наблюдател, както и ти си наблюдател. То е събитие. Ако отидеш при слънцето и кажеш на слънцето, че си му много благодарен, задето разпръсква тъмнината вър­ху земята заради теб, слънцето ще е много изненадано. Слънцето ще каже: "Не знам какво представлява тъмнината. Никога не съм я срещало. Никога не съм я разпръсквало, защото как можеш да унищожиш нещо, което никога не си срещал?" Но точно това става през цялото време: светлина­та идва, тъмнината изчезва.

Ако допуснеш това присъствие, което е тук, много нещо е възможно. Тъмнината може да изчезне, но аз не съм деятелят. Нищо не налагам насила върху теб, защото това ще е насилие, а дори и да не е насилие, не мога да го направя, защото деятелят отсъства. Ако влезеш в мен, няма да срещнеш никой там. Храмът е абсолютно празен. Истинс­кият храм винаги е празен. Ако откриеш вътре да седи Бог, значи този храм е дело на човешки ръце. Нищото е единст­веният храм.

Да, аз не ти правя нищо, но много неща се случват, ватова не си мисли, че това може Да е въображение, защото може да е номер на ума да си мисли, че това е въображение. Защото тогава умът може да се затвори. Мислейки, че това е въображение, проекция, това или онова, умът може да се затвори, и след това всичко спира.

Не слушай ума. Докато си с мен, не бъди със своя ум. Аз съм не-ум; единственият начин да бъдеш с мен, е да бъ­деш не-ум и тогава нещата стават. Никой не ги прави, те просто стават от само себе си.