Дао трите Съкровища Том 1 Въведение

13 юни 1975 г.

СВЕТЪТ НА ЛАОДЗЪ е абсолютно различен от света на философията, религията, етиката. Той дори не е начин на живот. Лаодзъ не преподава нещо - той е самото това не­що. Той не е проповедник, той е присъствие. Не притежава учение, което да ти даде - може да предложи и сподели се­бе си.

Ако беше философ, нещата щяха да бъдат лесни - ти би могъл да го разбереш. Той е мистерия, защото не е фи­лософия. Не е дори и анти-философия, защото и двете се основават на логиката. Той е абсурден. Философиите се ос­новават на логиката, антифилософиите също се основават на логиката - така че антифилософиите също са филосо­фии. Нагарджуна, един прочут антифилософ, все пак си е философ. Той говори, убеждава, дискутира по същия начин, като всеки философ. Дискутира против философията, спори против философията, но аргументацията е същата. А логи­ката е блудница.

Има една история; един от най-забележителните уче­ници на Лаодзъ, Лиедзъ, я разказва... Лаодзъ, Джуандзъ и Лиедзъ - това са трите стълба на света на дао. Лаодзъ гово­рел с епиграми, афоризми; дори не ги развивал. Но Лиедзъ и Джуандзъ, бидейки ученици на Лаодзъ, не можели да спорят. Говорели с притчи, истории, аналогии. Тази дума непрекъснато трябва да се има предвид: дао не може да се обясни, могат да се правят само аналогии - указания. Дао не може да бъде обсъждано, то може само да бъде посоче­ни. Затова е необходимо много съчувстващо сърце - това изобщо не е работа на ума.

Лиедзъ разказва една история, която веднъж се случи­ла в неговия град: най-големият богаташ на града пресичал реката, а реката била придошла. Надигнала се страхотна бу­ря н точно по средата на течението лодката се преобърнала. По някакъв начин лодкарят се измъкнал, но не могъл да спаси богаташа. Той се удавил. Започнали да го търсят.

Един рибар открил тялото - мъртвото тяло - но поис­кал невероятна цена за него и не го давал за по-малко. Се­мейството на богаташа не желаело да плаща толкова много само за едно мъртво тяло, та се вдигнало при специалиста по логика, съветника по законите, адвоката, за да питат какво да правят. Може ли да се направи нещо по законен път?

Адвокатът казал:

- Не се тревожете. Най-напред ми платете моята такса и след това ще ви кажа какво да правите.

Адвокатът взел своето възнаграждение и след това ка­зал:

- Продължавайте да си го искате. Той не може да продаде на никого това мъртво тяло; накрая ще трябва да се предаде, защото никой няма да купи мъртвото тяло - затова продължавайте да настоявате.

Минали два, три дни. Семейството се вслушало в съ­вета. Рибарят започнал да се тревожи, защото тялото за­почнало да мирише и той усетил, че ще трябва да отстъпи и да вземе, каквото му дадат. Възникнал проблем - никой друг не искал да го купи - той също го почувствал. Как да се спазари? Но преди да реши каквото и да е, той също отишъл при съветника по законите - същия човек.

Онзи му казал:

- Най-напред ми плати таксата и ще ти дам съвет. Взел възнаграждението си и казал:

- Продължавай да упорстваш! Семейството не може да купи тялото от никъде другаде. Накрая ще трябва да се съгласят.

Логиката е блудница, проститутка. Тя може да е за, може да е против. Тя не принадлежи на никого. Затова ло­гиката може да е за философията, логиката може да е и против философията.

Лаодзъ не е антифилософ, защото изобщо не е логик. Буда е антифилософ: той спори против философията. Нарджуна е антифилософ - спори против философията. Но е и Лаодзъ. Той изобщо не спори, просто изказва твърдения. Не се стреми да те убеди - не, не и Лаодзъ. Всеки друг по някакъв начин се опитва да те убеди, но не и Лаодзъ. Той просто заявява, без да го е грижа, дали си убеден или не.

Но неговата привлекателност е голяма Той съблазня­ва. Той убеждава. Без да се опитва да те убеди, той убежда­ва сърцето ти и ти не можеш да го обориш, защото той не излага аргументи. В това е красотата и в това е неговата си­ла Той просто излага факта. И не се стреми да ти обърне вярата, не се стреми да те направи свой последовател - не. Дори и ако си готов, той няма да те приеме. Но е съблазни­телен. Неговата съблазнителност е много фина и индирект­на. Тя не е агресивна. Тя е от женски тип.

Съществуват два типа съблазнителност. Когато един мъж съблазнява жена, той е агресивен. Опитва се по всяка­къв начин, поема инициативата, поставя капана; прави всичко възможно; което може да направи. Една жена съб­лазнява по съвсем различен начин. Тя не взема инициатива­та, не поставя никакви капани, не търчи след мъжа; всъщ­ност, преструва се, че не се интересува кой знае колко. Мъ­жът може да се провали, но жената никога не се проваля -това е женското съблазняване. Нейният капан е почти неза­бележим. Ти не можеш да се измъкнеш от него; в него няма вратички. И без да те преследва, тя те е уловила. Преследва те в сънищата ти - никога не чука на вратата ти, но те прес­ледва в сънищата ти; никога не демонстрира някакъв инте­рес, но се превръща в твоята най-дълбока фантазия. Това е женският номер. А Лаодзъ вярва дълбоко в женския ум. Ще се срещнем с него.

Затова запомни... светът на Лаодзъ, не е свят на логи­ката, а на аналогията. Логиката е очевидна, директна - или ти ще бъдеш убеден, или ще убедиш опонента си; или ти ще се съгласиш с него, ще се превърнеш в негов поддръжник, или ще се превърнеш в негов враг. Трябва да избираш. При логиката умът ти трябва да е активен. Това е лесно, в него няма нищо трудно. Всеки спори. Повече или по-малко, все­ки човек е логик; добър или лош всеки_човек е философ.

Ако искаш да разбереш Лаодзъ, старите средства няма да свършат работа. Трябва да поставиш логиката си настра­на, защото той'не те преследва като логик, той не спори с теб - ако ти спориш с него, това ще е нелепо, защото той изобщо не води спорове. Просто дава аналогии.

Какво представлява аналогията? Ако аз притежавам известен опит, който ти нямаш, как трябва да ти го опиша? Единственият начин е аналогията: някакъв опит, който ти притежаваш - не е точно същият, който аз имам, но извест­но сходство има Затова казвам, че е като опита, който ти имаш - не точно като него, не точно същият, но някакво сходство съществува. Това сходство, когато се разбере, се превръща в мост

Затова тези, които са постигнали върховния екстаз казват, че той е като двама влюбени в гореща прегръдка, като двама влюбени във върховен оргазъм, той е като дос­тигналия до своя връх сексуален акт. Това е аналогия. Те не твърдят, че той е точно това. Не. Не твърдят нищо подобно. Те просто казват, че в твоя опит не съществува нищо друго, което може да се превърне в мост.

Исус казва: "Бог е любов." Това е аналогия. В твоя живот най-висшето е любовта. В съществото на Бога най-нисшето е любовта. Най-нисшето в божественото и най-висшето в човека се срещат; това е границата. Най-висшето, до което може да достигне човека, е любовта; то­ва е най-нисшето за божественото, ходилата на божестве­ното. Но оттук, ако бъдат намерени стъпалата, можеш да о I криеш целия Бог. Затова Исус казва: "Бог е любов," Не че любовта е Бог, но в твоя опит не съществува нищо друго, чрез което може да се направи някаква аналогия.

Затова не приемай Лаодзъ буквално; всичко това са аналогии. Ако той каже: "Духът на долината", това е анало­гия. Той казва нещо – не точно за долината, защото ти поз­наваш долината - чрез долината той ти дава усещането за нещо, което не познаваш. От това, което познаваш, той те води към това, което не познаваш. Аналогията означава прибягване към познатото, за да се обясни непознатото. Когато каже: "Духът на долината", той има предвид много неща.

Една аналогия винаги е много съдържателна. Логика­та винаги е тясна, аналогията е широка, безкрайна. Колкото повече търсиш в нея, толкова повече можеш да откриеш чрез нея. Логиката е изчерпаема, аналогията никога не е. Затова книги като Даодъдзин или Бхагават Гита, или Проповед на планината на Исус, можеш да четеш непрекъснато те са неизчерпаеми. Непрекъснато продължаваш да отк­риваш нови неща, защото те са аналогии. Колкото повече се развиваш, толкова повече неща можеш да откриеш в тях; колкото повече можеш да видиш в тях, толкова повече се развиваш; колкото повече се развиваш, отново толкова по­вече можеш да видиш. Затова тези книги не са книги: те имат свой собствен живот, те са живи феномени. Не можеш да ги прочетеш веднъж и да ги приключиш; не, това не е начинът. Логичната книга може да се прочете веднъж и да бъде приключена, разбрана, можеш да я захвърлиш на бок­лука. Книгата на аналогията обаче е поезия: тя се променя заедно с твоите настроения, променя се заедно с твоето прозрение, променя се с твоето развитие. Дава ти различни погледи при различните състояния на твоя ум.

Аналогията е все една и съща - например - "Любовта е Бог." Човек, който не е познал нищо друго, освен секса и който е считал, че сексът е любов...

На Запад това се случва прекалено често. За сексуал­ния акт сега казват: "Правене на любов". Това "правене на любов" е абсолютно глупаво - не можеш да правиш любов, любовта не е действие. Сексът е действие; любовта не е действие, тя е състояние на съществуване - можеш да бъдеш в нея, но не можеш да я правиш. Падаш в нея, тя не е някакво усилие. Сексът може да бъде правен, не и любовта. Проститутката може да ти осигури секс, но не и любов -защото как можеш да правиш любов заради пари? Невъз­можно! Как можеш да правиш любов за пари? Тя идва от само себе си. Тя има свои собствени мистериозни пътища. Ме можеш да я контролираш, можеш само да бъдеш конт­ролиран от нея. Не можеш да я притежаваш, можеш само да бъдеш притежаван от нея. Сексът може да се прави, но не и любовта. Можеш да правиш секс, но не можеш да пра­виш любов - можеш само да бъдеш влюбен... Затова мъж или жена, които си мислят, че сексът е любов и че сексуал­ният акт е акт на любов, ще си мислят, когато Исус казва: "Любовта е Бог" - и разбира се, няма друг начин на мислене за тях, защото това е тяхната аналогия - че сексът е Бог.

В Швеция правят филм за любовния живот на Исус, защото считат, че човек, който е казал: "Любовта е Бог", трябва да има предвид, че сексът е Бог. Този филм ще бъде елин от най-скверните актове, възможно най-богохулният, защото във филма се опитват да изобразят как Исус прави любов според техните разбирания - въвлечен в сексуални актове. Нито една държава не е готова да им разреши да го направят. Но те ще го направят - сега е трудно да ги спреш. Любовният живот на Исус за тях означава просто неговият сексуален живот.

Аналогията ти я разбираш от твоята гледна точка. Аналогията може да ти даде толкова, колкото ти можеш да видиш в нея. Човек, който е обичал не само сексуално, но тотално... защото сексът е локален феномен, физически; в него няма нищо грешно, но той не е тотален. Когато стане тотален и ги обичаш някой човек тотално, не само сексуал­но - привличането не е само физическо, но н духовно – не само телесно - не че тялото е отречено при него, но прив­личането е по-голямо и телесното привличане е само един малък кръг в него -тогава ще разбереш "любовта е Бог" по един различен начин. За теб аналогията .ще стане по-дълбока.

Ако си познал любовта, която се издига над секса, при която сексът просто изчезва и цялата сексуална енергия се трансформира в екстаз - ако си познал тази любов, тогава "любовта е Бог" ще има друго значение за теб.

Затова аналогията зависи от теб. И книга на аналогии­те като Даодъдзин трябва да се препрочита отново и отново тя е книга на живота. Не можеш просто да я прочетеш в издание с меки корици и да я захвърлиш. Тя е съкровище, което трябва да носиш със себе си; тя е дело за цял живот; тя е дисциплина за цял живот за навлизане в аналогията.

Логиката е повърхностна. Можеш да разбереш Аристотел, не е толкова трудно. Но когато се срещнеш с Лаод­зъ... първия път можеш дори да не забележиш, че тук има нещо, но постепенно Лаодзъ ще започне да те преследва. Неговото привличане е от женски тип. Постепенно ще те завладее - трябва само да му позволиш. С логиката трябва да се бориш; при аналогията трябва да си отзивчив, трябва да я допуснеш, само тогава аналогията може да разцъфти. И така, Лаодзъ може да бъде разбран при дълбока отзивчи­вост и благоговение, с дълбока вяра и доверие. Няма друг начин.

Ако се заемеш с Лаодзъ с ума си, никога няма да дос­тигнеш до него. Непрекъснато ще обикаляш около него -никога няма да докоснеш неговото същество. Заеми се с него чрез сърцето си. Аналогията е предназначена за сърцето; логиката е предназначена за ума.

Лаодзъ е повече поет. Запомни това. Не се спори с по­ета - ти слушаш поезията, поглъщаш поезията, декламираш я, дъвчеш я, позволяваш й да навлезе в теб, позволяваш й да се превърне в част от твоята кръв и плът, смилаш я. Забравяш думите, забравяш изцяло поезията, но нейният аро­мат става част от теб. Може да не си спомняш, какво е из­пял този поет, но песента остава: нейният дъх, аромат, зна­чението са проникнали в теб. Ти си се изпълнил със съдър­жание.

Лаодзъ може да бъде разбран, само ако се изпълниш с неговото съдържание. Дай му възможност. Отвори вратите. Той дори няма да почука, защото не е агресивен. Няма да се опитва да те убеждава, защото не вярва в аргументите. Той изобщо не е човек на ума, той е изцяло човек на сърцето. Обикновен е, неговите аналогии са тези на селянина - но са живи, сияйни, жизнени. Ако му дадеш възможност, внезап­но ще бъдеш трансформиран - само едно разбиране, разби­ране със сърцето, и ти ще бъдеш трансформиран от него.

Второто нещо, което трябва да се запомни е, че Лао Дзъ не е религиозен човек в обикновения смисъл. Не е бо­гослов. Изобщо не е религиозен човек в смисъла, в който ми разбираш тази дума. Никога не е ходил в храм, никога не е провеждал богослужение, защото е открил, че цялото съ­ществуване е храм и целият живот е богослужение. Той не е частично същество. Не разделя живота, живее го като не­разделена река.

Ти разделяш: един час за храма, всяка седмица ходиш на църква. Неделята е ден за религията и религията посте­пенно се превръща в неделна работа - шестте работни дни остават недокоснати от нея. Много си хитър! Неделята е спешеният ден, религиозният ден, когато не работиш. Мо­жеш по-лесно да бъдеш честен, когато не работиш; можеш по-лесно да бъдеш честен, когато не си в магазина; можеш по-лесно да бъдеш честен, когато почиваш на слънце; по-лесно можеш да бъдеш честен, когато слушаш проповедта в църквата. Това е нищо, не е проблем. Шест работни дни, те създават истинския проблем - тогава не можеш да бъдеш религиозен. Така че това е един трик. Тази неделя е номер, за да избегнеш религията. Създал си в своя живот хермети­чески затворени сегменти. Религията има свое място в не­делята, а след това - след това си свободен в продължение на шест дни да не бъдеш религиозен.

Индуистите притежават свои начини, мюсюлманите -свои, християните - свои; как да се избегне религията. И тези хора ти наричаш религиозни! Те са кръшкачи. Отиват в храма и се молят. Когато се молят, погледни ги, виж ли­цата им. Изглеждат толкова красиви. Но когато излязат от църквата или от храма, вече не са същите. Други хора са.

Толстой е написал един малък разказ, всъщност не е и разказ. Това е факт, това е истинска случка.

Един ден Толстой отишъл в църквата рано сутринта. Било тъмно и той се изненадал, като видял, че най-богатият човек в града се моли и се изповядва пред Бога и признава, че е грешник. Разбира се, Толстой се заинтересувал. А той разказвал за греховете си: как мамел жена си и не и бил ве­рен, как имал любовни връзки с други жени, с жените на други мъже.

Толстой се заинтригувал. Започнал да се приближава все по-близо и по-близо. А човекът разказвал с такова ув­лечение, изповядвайки се на Бога: "Аз съм грешник и ако не ми простиш, няма живот за мен. И как само съм експло­атирал! Как съм грабил хората! Грешен съм и не знам как да се променя. Ако твоята благодат не се спусне върху мен, за мен няма никакъв шанс." Плачел със сълзи.

След това внезапно усетил, че има и друг човек. Пог­леднал. Разбрал - разсъмвало се - страшно се ядосал и ка­зал на Толстой: "Запомни! Тези неща ги казах на Бога, не на теб. И ако разкажеш за тях на някой друг, ще те съдя за обида. Помни, тези неща никога не си ги чувал. Това е час­тен разговор между мен и Бог, а аз не знаех, че ти си тук."

Едно лице за пред Бога и напълно различно за пред снета... Религията е сегмент - херметично затворен. Това е номерът, за да се отървеш от нея; това е номерът да си ре­лигиозен, без изобщо да си религиозен - самозаблуда.

Лаодзъ в този смисъл изобщо не е религиозен. Той е обикновен човек. Дори не осъзнава, че е религиозен - как може религиозният човек да разбере, че е религиозен? За него религията е като дишането. Обръщаш внимание на дишането, само когато нещо не е наред, когато е трудно да дишаш, когато имаш астма или някакво друго затруднение с дишането. В противен случай никога не разбираш, не осъзнаваш, че дишаш. Просто дишаш, то е толкова естест­вено.

Лаодзъ е естествено религиозен, той дори не го съзна­ва. Не е като твоите светци, които практикуват религията. Не, той не практикува: той дава възможност на тоталното да го завладее. Той го живее, но не го практикува. За него религията не е някаква дисциплина, тя е дълбоко разбиране. Не е нещо, което е наложено отвън, тя е нещо, което раз­цъфтява отвътре. Между него и религията не съществува никаква дистанция.

Той не е религиозен в смисъла, в който ти го разби­раш. Той не е светец, защото никога не е практикувал святостга. Не я насилва; тя не е негов характер Истински ре­лигиозният човек не притежава религиозен характер - не може да го има, защото характерът е средство на нерелигиозните. Опитай се да разбереш това: развиваш характер, защото се страхуваш от своето същество; развиваш нравст­веността, защото се страхуваш от вътрешната безнравстве­ност, насилваш себе си да живееш по определен начин, за­щото знаеш, че ако живееш спонтанно и естествено, ще станеш грешник, а не светец. Страхуваш се от своето съ­щество; затова върху него налагаш характера. Характерът е броня; той те защитава от другите и те защитава от самия теб. Той е крепост; криеш се в него. Говориш истината, не защото си познал нейното блаженство; говориш истината, защото са те учили, че ако не го правиш, ще отидеш в ада.

Твоите богослови са се опитали да обрисуват твоя Бог като възможно най-големият садист - който запраща хора­та в ада, в горящия огън, във врящата мазнина. Този Бог прилича на садист. Той се нуждае от психиатрично лечение - изглежда, че е най-големият мъчител.

Страхуваш се от ада и се стремиш към рая - морковът на небето виси постоянно пред теб. Твоят характер е средс­тво между небето и ада - защита против ада и усилие да постигнеш амбицията: небесата. Как можеш да бъдеш рели­гиозен, ако толкова много се страхуваш и си толкова амби­циозен?

Религиозният човек изобщо не е амбициозен. Амби­цията е първото нещо, което отпада от религиозния човек, защото амбицията означава да бъдеш в бъдещето, а религи­озният човек винаги е тук и сега. Той съществува в настоя­щето, не притежава.бъдеще, за което да се вълнува. И по никакъв начин не се страхува. Живее толкова тотално, как може да се страхува? Страхът се появява, защото живееш фрагментарно. Изобщо не си живял, затова възниква стра­хът.

Опитай се да разбереш това. Човек се страхува от смъртта - защо? Да не би да знаеш, че смъртта е нещо ло­шо? Как можеш да разбереш, без да умреш? Да не би да знаеш, че смъртта ще е нещо по-лошо от живота? Как мо­жеш да знаеш⁹ Може да е по-добра от живота. Защо се страхуваш от смъртта, без да я познаваш? Как може човек да се страхува от непознатото? Изглежда невъзможно. Мо­жеш да се страхуваш само от познатото. Как можеш да се страхуваш от неизвестното, непознатото, което изобщо не познаваш? Не, ти не се страхуваш от смъртта. Неправилно си насочил своя страх към смъртта. В действителност се страхуваш от смъртта, защото не си бил способен да живе­еш - страхът е свързан с неизживения живот. Страхуваш се, че не си могъл да живееш, да обичаш, а смъртта се прибли­жава, с което всичко ще приключи. Теб вече няма да те има и няма да можеш да обичаш.

Ти си като дърво, което не е цъфтяло, а дървосекачът пристига. Дървото се страхува, като не знае какво ще се случи. Страхът не идва от смъртта, страхът идва от нещо, което не се е случило. Дървото добре знае, че не са се поя­вили плодове, че не са се появили цветове, че не е разцъф­тяло. Дървото все още не е познало пролетта, не е танцува­ло с ветровете, не е обичало, не е живяло. Този неизживян живот поражда страха... а секачът се приближава. Секачът ще дойде и няма да има бъдеще. Смъртта означава липса на бъдеще. Миналото си е отишло, а бъдеще няма - а настоя­щето е толкова тясно. Страхът те завладява, ти трепериш.

Страхът винаги е резултат от неизживяното. Ако жи­вееш тотално, няма да се страхуваш от нищо. Ако смъртта ми дойде точно сега, аз съм готов. Аз съм живял. Всичко е завършено, нищо незавършено не е останало. Смъртта не може да разруши. Ако нещо е незавършено, тогава бих искал смъртта да почака малко, но всичко е завършено. Тази сутрин съм се изкъпал. Говорил съм ти, каквото трябваше да стане, е станало. Напълно съм готов. Ако смъртта дойде, аз съм готов, няма дори да хвърля поглед назад, защото ня­ма нищо за гледане, всичко е завършено. Когато едно нещо е завършено, ти си освободен от него. При наистина изжи­веният живот - човек се освобождава от него. Ако животът е неизживян - ти никога не можеш да се освободиш от не­го. Можеш да отидеш в пещерите, в Хималаите, в Тибет -можеш да отидеш навсякъде, но никога няма да бъдеш сво­боден и страхът ще е постоянен твой спътник.

Страхът и свободата не могат да съществуват заедно. Когато дойде свободата - а свободата идва, само когато си живял, цъфтял, всяко нещо е завършено и приключено -тогава за какво да копнееш да живееш по-дълго? Не е ну­жен дори и един миг. Тогава страхът изчезва.

Твоята религия е основана върху страха. Всъщност тя не е религия. Тя е псевдолъжлива, тя е само една заблуда. Лаодзъ не е религиозен в смисъла, в който ти си религиозен или чувстваш, че другите хора са религиозни. Лаодзъ е ре­лигиозен по един напълно различен начин. Неговото качес­тво е различно. Той е обикновен, живее невинно момент за момент. Освен това не говори за Бога - защото какъв е смисълът? Бог не е дума. Как можеш да говориш за него? Той го изживява, не говори за него. Той му се радва, праз­нува го, това не е някакъв мозъчен феномен. Той танцува. Пие го. Живее го. Какъв е смисълът тогава да говори за не­го?

Такова е моето наблюдение: че хората винаги говорят за нещата, които не познават.

Има една суфи история:

Един прочут цар имал навика да ходи при някакъв фа­кир, просяк-мистик. Но се изненадвал, защото когато оти­вал при него; тон говорел за пари, за царството, за полити­ка, а той отивал при него, за да разговарят за Бога, за меди­тация, за религията.

Един ден го попитал:

- Прости ми, но не мога да разбера. Дошъл съм тук, за да разговарям за Бога, религията, медитацията, самадхи. Това е нелепо - че аз, светският човек, съм дошъл, за да разговаряме за самадхи, просветление, а ти, религиозният мъж - поне така казват, защото аз вече започнах да се усъмнявам в това - ти винаги, когато аз дойда, ми говориш за царството и политиката, за пари и хиляди други неща, но винаги за светски неща. Как ще го обясниш?

Факирът се разсмял. Казал:

- Няма нищо за обясняване. Много е просто. Ти гово­риш за неща, които не познаваш. Аз говоря за неща, които не познавам. Съвсем просто е. Защо за говоря за Бога? Аз знам. Защо ти да говориш за царството? Ти си царят. Ти знаеш.

Лаодзъ не говори за Бога, дори не го споменава, нито веднъж. Нима го е забравил? Не. Той го изживява толкова цялостно, че дори да си го спомни, би било светотатство. Да говори за Бога ще е разговор за такъв дълбок феномен, че ще се превърне в предателство.

Ще бъде предателство, ти казвам, да се разговаря за Бога. Той е толкова интимен феномен; това е между него и цялото. Също като влюбените, които не обичат да говорят за своята любов. И хората, които говорят за своята любов -можеш да си сигурен, че те нямат любовен живот. Любовта е толкова интимна работа, че никой не иска да разговаря за нея. Поетите говорят за нея, защото не я познават. Непре­къснато пишат стихотворения, които са техни фантазии -но не са я познали. Влюбените запазват мълчание. Влюбе­ните изобщо не разговарят за любовта си. Няма за какво да се разговаря - те я познават. И понеже я познават, освен това знаят, че за нея не може да се разговаря; ще бъде пре­дателство.

Лаодзъ е религиозен по един напълно различен начин.

Сега се опитай да навлезеш в тази сутра заедно с мен:

КУХОТАТА (ПРАЗНОТАТА) Е ЕДНА ОТ КЛЮЧО­ВИТЕ ДУМИ в Лаодзъ. Той говори за празнотата все отно­во и отново. Празнотата означава пространство; празнотата означава обширност. Празнотата означава неизчерпаемост.

Ти живееш в къща, но твоето разбиране за къщата се свежда до стените. Разбирането на Лаодзъ се отнася до пространството вътре в нея, не до стените. Той казва: "Стените не са къщата. Как можеш да живееш в стените? Ти живееш в празнотата, не в стените. Празнотата - това е истинската къща. Когато обаче мислиш за къщата, мислиш за конструкцията, която е около празнотата. Затова дворе­цът и колибата ти изглеждат като различни неща. Но не и на Лаодзъ - защото празнотата е една и съща. Ако гледаш стените, тогава, разбира се, колибата е колиба, а дворецът е дворец. Но ако разглеждаш вътрешната празнота, която е истинската къща - защото само празнотата може да те приюти, а не стените - тогава между колибата и двореца няма разлика. Не съществува богата празнота и бедна празнота: всички празноти са еднакви, равни. Но има богати стени и бедни стени.

Когато разбереш това, ще станат възможни много неща, защото това е аналогия с неограничена възможност и смисъл. Когато се вглеждаш в някой човек, в тялото му ли се вглеждаш. В такъв случай разглеждаш стените. Това не е истинският човек - истинският човек е вътрешната празно­та. Тялото може да е красиво, грозно, болно, здраво, младо, старо, но вътрешната празнота винаги е една и съща. В та­къв случай не разглеждай телата, разглеждай вътрешната празнота.

Лаодзъ открива аналогии навсякъде. Отиваш на паза­ра, за да си купиш глинено гърне или златно гърне. Златно­то гърне се различава от глиненото гърне - само стените са различни - но вътрешната празнота е една и съща. И когато беднякът .отиде при кладенеца, и богаташът отиде при кла­денеца - богатият със златното гърне, а бедният с глинено­то гърне - отиват с една и съща празнота. Носят една и съ­ща вода и когато напълнят своите гърнета, не стените вър­шат работа, а вътрешната кухота, вътрешната празнота.

Лаодзъ казва: Погледни вътрешното, не гледай външ­ното. Вътрешната празнота е твоето същество; вътрешната кухота, вътрешната празнота, е твоето същество. Това оз­начава, че твоето битие е твое небитие, защото думата "битие" ти дава усещането, че вътре има нещо. Не, там няма никой - цялата "някойност" е отвън, отвътре е "никойността", кухотата. Цялото его е на повърхността, от­вътре е отсъствието на его. Кой е там вътре? След като разбереш, ще се смееш, ще кажеш, че въпросът е безсмис­лен.

Няма никой, абсолютното нищо - затова си обширен, затова си с качеството на Брама, затова не можеш никъде да откриеш Бога - защото той е празнотата на цялото, а ти продължаваш да търсиш някакво тяло. Някой търси Кришна, някой търси Христос, някой търси Махавира - всички търсят тела. Никой не търси празнотата; в противен случай къде трябва да ходиш? Пространството те заобикаля отвся­къде. Това е Бог - пространството: пространството, в което си роден, пространството, в което живееш, пространството, в което ще изчезнеш.

Рибата е родена в морето, рибата живее в морето, ри6ата умира и изчезва в морето. Рибата не е нищо друго, ос­вен морска вода. Ти си съвсем същото. Празнотата е нався­къде около теб, и същата празнота е вътре в теб. Как може да има два вида празнота? Невъзможно е. Празнотата е ви­наги една и съща. В грешника има същата празнота, както и в светеца. Грешникът отвън има един етикет, че е грешник, а на светеца са поставили етикет, че е светец. Прекалено привързан си към стените; не можеш да забележиш, че сте­ните не са важни.

Защо наричаш човека светец? - защото той прави не­що, което ти наричаш добро. Защо наричаш човека греш­ник? - защото прави нещо, което наричаш лошо. Но всички действия са отвън, всички дейности са отвън, те са само картини по стените. А вътрешната празнота - може ли вът­решната празнота да стане нечиста от твоите действия? Можеш ли да направиш празнотата нечиста'.' Можеш ли да направиш празнотата чиста? Празнотата си е просто праз­нота Как можеш да я направиш чиста или нечиста? Праз­нотата остава недокосната. Ако ме посечеш с меч, посичаш тялото ми, не мен, защото "мен" означава вътрешната праз­нота. Ако върша нещо, го върша със стените, но вътрешна­та празнота е не-деятел. Запомни тази аналогия. Тя е клю­чова за Лаодзъ.

Дао с кух съд,

И неговата употреба е неизчерпаема,

Бездънна:

Ако дао или Бог не бяха пусти, тогава тяхната употре­ба нямаше да е неизчерпаема, тогава един ден те щяха да се изчерпят. А какъв Бог е този Бог, който може да бъде из­черпан? Един ден този Бог ще е мъртъв, ще бъде изчерпан. Но в твоя ум са изградили едно разбиране за Бога като за някой, който седи някъде в небесата и контролира всичко. Той не контролира. Не е личност. Всъщност, той не е той, не е и тя.

Всичките ни думи се безсмислени, защото дао е об­ширната празнота, обширното пространство, пустота. В главата ти незабавно ще се появи логиката: тогава как мо­гат да съществуват различните неща? Попитай физиците; днес те са достигнали до същото разбиране, както и Лаодзъ. Сега те твърдят, че колкото по-навътре навлизаме в мате­рията, материята изчезва. Накрая изчезва напълно. Сега не знаем. Отвътре има празнота. Те са търсили субстанцията на материята; търсели са упорито, но сега тя е изчезнала напълно, никъде не се вижда - не могат да разберат къде се е дянала. Най-напред я търсеха в молекулите, след това навлязоха по-дълбоко, в атомите, след това разделиха атома и отидоха още по-навътре, в електроните. Тогава материята изчезнала напълно - нищото. Материята е куха. Дори тези каменни стени са кухи. Затова индуистите наричат света на материята илюзия: изглежда много стабилен и веществен, но отвътре всичко е празно.

Когато си потънал в мълчание, седнал с кръстосани крака и гледаш навътре, ще усетиш празнотата. Не се стра­хувай. Физиците са били на лов за материята и са достигна­ли до празнотата, а хората, които наистина са търсили ду­ховното измерение, също са достигнали до празнотата. То­гава започваш да се страхуваш. Ако материята е празна, тя не е материя, но ако и ти си празен, кух бамбук, отвътре няма нищо освен пустота, започваш да се страхуваш. Ако се уплашиш, ще се държиш за стената, но в последна сметка стената също е празна. Това съществуване е безбрежната пустота и в това е неговата красота.

През нощта отиваш да спиш - от нищото се появяват сънищата: красиви сънища, грозни сънища, кошмари, кои­то те плашат до смърт. Сънищата възникват от нищото, а изглеждат толкова истински. Изглеждат така реално истин­ски, но когато отвориш очи на сутринта, не можеш да ги (п криеш никъде. Откъде са дошли? Откъде са възникнали? Къде са отишли сега? Никога не разсъждаваш върху фено­мена на сънищата. Ако те могат да се появят през нощта, защо не и през деня?

Един от учениците на Лаодзъ, Джуандзъ, една нощ сънувал, че се е превърнал в пеперуда, която пърха, лети между цветята. На сутринта, когато се събудил, бил много тъжен.

Неговите ученици го попитали:

- Какъв е проблемът, Учителю? Никога не сме те виждали толкова натъжен. Какво се е случило?

Той казал:

- В голямо затруднение съм. Такава дилема стои пред мен, че като че ли не мога да й намеря решение.

Учениците казали:

- Никога не сме срещали някой проблем, който ти да не можеш да решиш. Само ни кажи, какъв е проблемът?

Джуандзъ казал:

- През'нощта сънувах, че съм пеперуда, която лети в градината, прелитаща от цвете на цвете.

Учениците се разсмели. Казали:

- Това е сън, Учителю. Джуандзъ казал:

- Чакайте, нека ви разкажа цялата история. Сега съм буден и се чудя. В мен се появи съмнение. Ако Джуандзъ може да сънува, че се е превърнал в пеперуда, защо да не е възможно и обратното? Пеперудата може да сънува, че се е превърнала в Джуандзъ. Кой кой е в такъв случай? Не съм ли пеперуда, която сънува, че се е превърнала в Джуандзъ?

Защото, ако може да стане така, че ти да можеш да се превърнеш в пеперуда в съня си, тогава къде е проблемът? Някоя пеперуда, която спи тази сутрин, почива си, може би сънува, че се е превърнала в теб. Тогава как ще разбереш кой си ти? Ако Джуандзъ може да се превърне в пеперуда, защо пеперудата да не може да се превърне в Джуандзъ? Не изглежда толкова невъзможно.

Нощните сънища се появяват от нищото и изглеждат истински; през деня сънищата се появяват от нищото и изг­леждат истински. Единствената разлика между деня и нощ­та е: нощните сънища са лични, а дневните са колективни. В това е единствената разлика. В нощните сънища не мо­жеш да поканиш приятелите си да присъстват - те са инди­видуални, частни. При дневните сънища можеш да пока­ниш приятелите си - те са публични. Къщата, в която живе­еш през деня, е общодостъпна. Ако има възможност за ин­дивидуално сънуване, тогава има възможност и за колективно сънуване. Ние сме тук. Ако всички отидем да спим, те има толкова сънища, колкото хора присъстват тук: ин­дивидуални. Ничий сън няма да се смеси със съня на някой друг. Те няма да се сблъскат по между си и всеки един ще забрави за останалите; ще живее в своя сън и в собствената си сънувана реалност. След това се събуждаш. Поглеждаш ме и аз ти говоря. Това е колективен сън, всички ние съну­ваме заедно. Това е единствената разлика.

Съществува възможност за по-значително събуждане - когато се събудиш и от колективния сън. Това представ­лява просветлението. След това внезапно целият свят се превръща в.мана. Това твърди Лаодзъ:

Той е безбрежна празнота и всяко нещо се появява от нея и се връща в нея, пада обратно в нея. Тя е неизчерпае­ма, защото няма граници.

Може и да не знаеш, че понятието за нулата е било създадено, открито, в Индия, защото Индия е осъзнала, че всяко нещо произлиза от нищото, нулата, и всяко нещо от­ново се връща в нищото, в нулата. Цялото пътуване е от нулата към нулата. Индия създала понятието за нулата, шупиям. Това е основата на цялата математика - нулата е ос­новата на цялата математика. Ако бъде отстранена нулата, ще се срути цялата конструкция на математиката. Цялата игра започва с нулата - прибавяш една нула към единицата, тогава стойността на нулата е девет, защото единицата се превръща в десет, от нулата незабавно, се ражда числото девет. Прибавяш две нули към числото едно, стойността е деветдесет и девет, единицата незабавно се превръща в числото сто - от нулата се изгражда цялата структура. Без мулата математиката изчезва, ,а без математиката изчезва цялата наука.

Затова, ако ме питаш, нулата е основата на математи­ката и на цялата наука; не може да има Айнщайн, без поня­тие за нулата. Не, невъзможно е. Всички компютри неза­бавно ще спрат, ако отстраниш понятието за нулата, защото без нулата те не могат да работят. Нулата изглежда най-важното нещо на този свят. А какво представлява нулата? Нулата си е просто нула, нищо - тя е неизчерпаема. От нея можеш да получиш толкова много неща, колкото си поис­каш. Може да се превърне в девет, може да се превърне в деветдесет и девет, може да се превърне в деветстотин де­ветдесет и девет. Продължавай и тя може да се превърне във всичко, което пожелаеш; тя е бездънна, неизмерима. Не можеш да я измериш. Единицата е ограничена. Тя има гра­ница, в нея е фиксирана определена стойност. Двойката е ограничена - всичките девет цифри са ограничени, единст­вено нулата е неограничен феномен. В действителност, де­ветте цифри не могат да работят без нея. Те се раждат от нея, израстват от нея. Цялото съществуване се ражда от ну­ла та, от празнотата.

Защо е това ударение върху празнотата? Това не е фи­лософско учение, запомни, това е просто една аналогия -Лаодзъ се опитва да ти покаже нещо. Опитва се да ти пока­же, че докато не станеш празен, ще продължиш да страдаш, защото празнотата е твоята реалност. С нереалността стра­даш.

Това е значението на медитацията: да станеш празен, пуст от вътре. Не само мислите да изчезнат - никакво съдържание, празно пространство. Внезапно изчезва цялото нещастие, защото нещастието съществува в мислите; смъртта изчезва, защото смъртта съществува в мислите; миналото е изчезнало, защото цялото бреме се носи от мислите; амбицията изчезва, защото, как можеш да бъдеш амбициозен без мисли? Как можеш да си луд, без да имаш мисли? Виждал ли си някога някой луд, на който да отсъст­ват мислите? В действителност, лудият е луд, защото при­тежава прекалено много мисли и не може да ги удържи за­едно, цяло множество... прекалено много, за да го понесе. Лудият е велик мислител. В това е неговият проблем: той мисли прекалено много и мисли едновременно в много различни посоки. В колата конете са запретнати, а той ги подкарва във всички посоки и не може да ги спре, защото него го няма. Той е така разделен, разбит е на толкова мно­го части, че не съществува.

Единствено празнотата може да е неразделена. Мо­жеш ли да разделиш празнотата? Всяко нещо може да бъде разделено - всяко нещо, което притежава субстанция, може да бъде разделено. Азът може да бъде разделен, единствено не-азът не може да бъде разделен. Затова, когато Буда дос­тига до своето върховно просветление, той създава дума, която е негово изобретение: думата аната. Преди него тя не е съществувала. Аната означава не-аз. Апата означава анат.ма. Аната означава, че ти не съществуваш. Аната оз­начава "не е", теб те няма. Аната означава нищото, празно­тата.

Аналогията се прави, за да се посочат някои неща: стани празен, бъди празен. Но цялото образование, услови­ята в обществото, са против това. На Запад твърдят, че ако си празен, ще се превърнеш в дяволска работилница. Празният ум е дяволската работилница. Това е пълна глупост, страхотна глупост, защото празният ум никога не може да бъде дяволската работилница. Ако той наистина е празен, в елин момент там присъства единствено Бога и никой друг, защото Бог^- е празен. Дяволът е пълен с мисли, той никога по е празен. Дяволът има ум; Бог не притежава ум. Ти мо­жеш да се превърнеш в дяволска работилница - колкото повече мислиш, толкова е по-голяма възможността за това! Ако изобщо не мислиш, как можеш да се превърнеш в дя­волска работилница? Дяволът не може да влезе в празнота­та, ще се уплаши от смъртта - защото да влезеш в празно­тата, означава да умреш. Той може да влезе в теб, само ако си пълен с мисли - тогава може да се скрие в множеството, тогава и той може да се превърне в някоя твоя мисъл.

Празният ум е Божи ум - той е не-ум Стани празен, бъди като празен бамбук. Движи се като празнота, живей като празнота, прави, каквото трябва да правиш, но го прави, все едно си празен отвътре. Тогава кармите изобщо ня­ма да те докосват; тогава твоите действия няма да се прев­ръщат в бреме за теб; тогава няма да се въвличаш, защото празнотата не може да се въвлича.

Лукът на долината никога не умира.

ДУХЪТ НА ДОЛИНАТА е духът на празнотата. Какво представлява долината? Тя е нещо празно. Отиди в плани­ните, ще откриеш две неща: върхове - целите от камъни и скали, пълни, и долини - празни. Духът на долината е духът на пустотата. Върховете идват и си отиват; долините оста­ват - не можеш да разрушиш нищото. Нещото винаги може ла се разруши. Ако ти си нещо, ще трябва да се раждаш и умираш отново и отново. Ако си нищо, как тогава можеш ла бъдеш разрушен? Как можеш да бъдеш създаден? Ти просто изчезваш от света на формите в безформеността; долината означава светът на безформеността.

Всичко това са аналогии. Жената е долина, мъжът е връх. Мъжът прониква в жената, жената просто му позво­лява. Мъжът е агресия, жената е възприемчивост. Мъжът се опитва да действа, жената просто очаква нещата да се слу­чат.

Тези думи трябва да се разберат - мистичната жена -защото за Лаодзъ това е върховното. Лаодзъ чувства, че природата на съществуването прилича повече на жена, от­колкото на мъж, защото мъжът се ражда от жена, и жената се ражда от жена. Мъжът може дори да бъде зарязан, но жената не може да бъде зарязана. Жената като че ли е осно­вен елемент. Мъжът израства от нея. Жената като че ли е по-първична, по-естествена; в мъжа има нещо неестестве­но Ако попиташ биолозите, те ще ти кажат, че в мъжа има някакъв дълбок дисбаланс в своята биология; жената е си­метрична, уравновесена. Затова тя изглежда по-красива и закръглена. Мъжът е ъгловат, жената няма ъгли. Жената е едно по-балансирано явление, затова тя никога не се опитва да изобрети нещо, да създаде нещо, да направи нещо, да е на път - не, тя никога не отива някъде. Мъжът винаги е на път. Той трябва да прави нещо, за да докаже, че съществу­ва; не може току-така да приеме себе си. Не може просто да бъде и да се наслаждава. Трябва да отиде на Луната, трябва да се изкачи на Еверест, трябва да прави нещо. В него има едно дълбоко неравновесие, не може просто да седне и да бъде. Той се превръща в пътешественик-откривател, в учен. Жената просто се наслаждава на това да бъде, тя е щастлива от малките неща, не копнее по Луната. И всяка жена се чу­ди на тази глупост, защо трябва да отиваш на Луната? По­питай жените на космонавтите, те просто не могат да го повярват. Защо? Защо да търсиш опасностите и смъртта без никаква необходимост? Какво не му е наред да си просто тук?

Мъжът е скитник, циганин. Ако светът беше оставен на мъжа, нямаше да има никакви къщи, най-много палатки. И той щеше да върви и да върви от едно място на друго. Не може да стои на едно място, нещо дълбоко вътре в него го принуждава да се движи. Той не е уравновесен. Тази неу­равновесеност е неговата лудост. Погледни жената. Тя е уравновесена. Нейните нужди не са големи: да обича няко­го, да бъде обичана от някого, храна, подслон, малко топ­лина около нея, къща - и толкоз. Тогава тя не се тревожи за нищо. Нито една жена не е създала наука, никоя жена не е основала религия. Хората идват при мен и ме питат, защо всички религии са създадени от мъже. Защото мъжът е напрегнат, той трябва да прави едно или друго. Ако се ра­зочарова от този свят, започва да прави нещо с другия, но трябва да прави нещо. Никога не е тук и сега, не може да бъде тук и сега.

Лаодзъ предлага тази аналогия, че природата на съ­ществуването е повече от женски тип, тя е по-балансирана. Погледни дърветата, погледни пеещите птици, погледни течащите реки, огледай се навсякъде наоколо и наблюдавай - навсякъде ще откриеш повече женственост. Всяко нещо изглежда съвършено в този момент. Дърветата не се тревожат за бъдещето, птиците не се тревожат за бъдещето, ре­ките просто си текат така мързеливо, така спокойно - като че ли изобщо не се движат. Като че ли нищо не бърза за никъде.

Затова всеки ден се случва мъжът да натиска клаксона от улицата, а жената да казва от прозореца: "Идвам. Поча­кай ме една минута." Жените не притежават чувство за вре­мето. Те имат часовници, но за тях те са украшения - не са наистина часовници. Те не притежават никакво чувство за времето, защото не бързат за никъде. Чувството за времето се ражда в бързането и припряността - всичко трепери и всичко е поставено на карта, като че ли минута закъснение п всичко пропада. Ако попиташ мъжа: "Къде отиваш?", той ще вдигне рамене - просто на кино, но натиска клаксона, като че ли нещо велико, от световно значение, може да бъ­де изпуснато. А жената продължава да казва...

Веднъж дори чух една жена. Седях с мъжа й в колата н ние наистина закъснявахме, мъжът беше много неспоко­ен. В действителност той не трябваше да се тревожи, ня­маше нужда да се безпокои, защото това беше моя среща, а не негова. Аз закъснявах. Но той натискаше клаксона и бе­ше много разтревожен, потеше се и ругаеше жена си. А же­ната - два или три пъти, каза: "Идвам" - но гримът й не беше готов. Той никога не е готов. Тя винаги някак си идва, но гримът никога не е завършен, трябват му още много не­ща. Тя е така спокойна с огледалото, със себе си - толкова е спокойна. Това е нейният свят. След това жената се ядоса, показа се на прозореца и извика надолу: "Казах ти хиляда пьти, че идвам след минута!"

Хиляда пъти! Не можеш дори да кажеш: "Идвам" хи­ляда пъти за една минута.

Никакво чувство за време... светът се движи без ни­какво чувство за време. Часовниците не съществуват в ре­ките, дърветата и планините - това е свят без време.

Мъжът живее с времето, с грижата. По.своята същ­ност тревогата като че ли е сексуална: тревогата за пости­гането на сексуален оргазъм. Когато мъжът прави любов с жена, той се тревожи, дали ще може да свърши работата както трябва, дали ще може да я задоволи или не, тревожи се дали ще бъде в състояние да докаже че е мъж, или не. Тревогата: едно вътрешно треперене, припрян е по някакъв начин да докаже, и това го проваля. Има еякулация, но ор­газъм - не. Оргазмът е различен феномен: той настъпва са­мо когато не се тревожиш, настъпва само когато не се стремиш към постижения, настъпва когато не се стремиш ю,м нещо, настъпва при дълбока релаксация, настъпва само когато не се контролираш - а природата е поела контрола. Тогава цялото ти тяло пулсира с непознато блаженство. То­гава всяка клетка от тялото ти празнува с непознат екстаз; тогава това е божествено.

Но мъжът се тревожи и сексуалното безпокойство е коренът на всички останали тревоги. Тогава той се опитва да докаже себе си навсякъде.

Не е необходимо да доказваш себе си. Ти си. Ти си съвършен. Нито една жена не се тревожи за своето доказ­ване; тя го приема като нещо дадено и е съвършена. Живее по един много релаксиран начин. При мен идват много женени мъже и тяхното оплакване винаги е, че жените им са крайно мързеливи. Те не са мързеливи; те се наслаждават! Какъвто и да е случаят, те не бързат. Но в сравнение изг­леждат мързеливи.

Лаодзъ казва, че природата на съществуването е пове­че от женски тип, по-женствена е. Аналогията е прекрасна.

Той не казва, че съществуването е женско - запомни това. Това не е логика, той не се опитва да докаже, че съществу­ването е от женски род. Той не си пада по феминистките движения - не. Той просто дава една аналогия.

Мъжът също може да бъде женствен. Буда е женствен, Лаодзъ е женствен, Исус е женствен. Тогава той живее, жи­вее в момента, без да бърза; наслаждава се на момента, без да бърза.

Исус казва на своите ученици: Погледнете лилиите в полето. Колко са красиви! Дори Соломон в цялата си слава не е бил толкова красив. Каква е тайната на лилиите? Те просто цъфтят тук и сега. Какво ще стане в следващия мо­мент, не ги е грижа; следващият момент все още не се е по­явил в тяхното съзнание.

Мъжът може да живее,женствено съществуване - то­гава се превръща в мистик. Това е единственият начин. За­това всички мистици в известен смисъл стават женствени. И те са истинските религиозни мъже, а не основателите на религиите.

Запомни, това е разликата... Буда не е основателят на будизма - не. Неговите ученици са основателите Исус не е основателят на християнството - не. Неговите апостоли, те са основателите. Махавира не е основателят на джайнизма. Гаутама, неговият ученик, който бил учен и велик пандит, е основателят на джайнизма. Това са мъжете.

Самият Исус е женствен. За да покажем това, в Индия никога не рисуваме аватарите, тийртханкарите, Будите, с бради и мустаци - не - само за да посочим тяхната женст­веност. Виждал ли си някога Рама с мустаци? Кришна с брада? Това не е защото са им липсвали хормони. Не са би­ли хермафродити. Били са мъже; имали са бради. Това оба­че е само една аналогия. Махнали сме брадите, за да покажем, че са станали женствени: появил се е женствен мис­тик. Те съществуват, без изобщо да бързат, живеят не като напрегнати мъже, а като спокойни жени, и около тях мо­жеш да усетиш женската топлота, закръглеността на Буда.

Ако можеш да откриеш ключа, за да отвориш вратата па мистичната жена, ти си отворил вратата на съществува­нето. Всеки трябва да влезе през тази врата ненапрегнат, балансиран, задоволен, удовлетворен - това е тайната на женското същество.

Когато го казвам, съществуват две възможности за погрешно разбиране: жените могат да не го разберат пра­вилно и да си мислят, че не трябва да правят нищо; мъжете могат да го разберат погрешно и да мислят, че този Лаодзъ не е за тях. Не, той е и за двамата. Но запомни... жените не са чисти жени, загубили са женския мистик в себе си. Ще трябва отново да си го възвърнат. За тях, разбира се, ще е по-лесно отново да го добият, отколкото за мъжете, защото мъжете са се отдалечили много повече. И недей да си мис­лиш, че ако си мъж, Лаодзъ не е за теб - той е точно за теб, иначе ще продължаваш да се отдалечаваш и отдалечаваш от съществуването и екстаза на живота. Всеки един трябва да се върне при майката; това е женската мистичност.

Роден си от майчината утроба, и отново трябва да от­криеш утробата в съществуването. Ако отново можеш да от криеш в съществуването утробата, същата топлина, съ­щият живот, същата любов, същата грижа в съществуване­то - тогава съществуването се превръща в твой дом, в твоя майка.

Индуистите са по-прави, когато наричат своя бог "майка" -- майка Кали - отколкото християните и мюсюл­маните, н евреите, които продължават да наричат своя бог "татко". Тези три религии са ориентирани към мъжа, затова са толкова агресивни. Мюсюлманите и християните са из­били толкова много хора. превърнали са се в катастрофа за 'Земята. Те са убийци. В името на религията те само избиват и не правят нищо друго. Това е религия, ориентирана към мъжа.

Будизмът не е избивал, джайнизмът не е убивал, индуизмьт не е избивал, защото те са свързани повече с женс­кия мистицизъм. А от Лаодзъ изобщо не можеш да се опла­чеш, защото от него не произтича никаква организирана религия. След като религията се превърне в организация, в нея се появява насилието. Организацията задължително е агресивна, тя трябва да се бори за своя път, и непременно се превръща в мъжка. Организацията е мъжка; религията е женска.

Слушах един виц, няколко от учениците на дявола за­почнали много да се тревожат и му казали:

- Защо седиш тук? Целият ни бизнес е поставен на карта. Един човек отново се превърна в Буда, получи прос­ветление. Трябва да направим нещо, иначе ще трансформи­ра хората - и твоят свят ще опустее, кой тогава ще дойде в ада'⁷ Незабавно направи нещо! Не трябва да се губи никакво време. Един човек отново стана Буда.

Дяволът казал:

- Не се тревожете. Работя чрез учениците. Вече съм изпратил няколко, учениците са на път. Ще го наобиколят. Ще създадат организация. И няма нужда да се .безпокоите: организацията ще свърши всичко, което не можем да нап­равим ние и винаги го прави добре. Научил съм го от исто­рията. Ще създам църква... и изобщо няма да се включвам в нея Всъщност, самите те ще го направят. Аз само ще ги насърчавам и ще им помагам.

Щом се появи папата, Христос е забравен; щом се по-яви църквата, Буда е убит и умъртвен. Религията винаги се издига върху трупа на Буда.

Това са аналогии. .Жените по-лесно могат да достиг­нат до своя женски мистицизъм; това е причината повече жени да са привлечени от религията. Те не създават рели­гия но привлечените от религията жени, са повече, почти четири пъти повече жени, отколкото мъжете, се интересу­ват от религия Сред учениците на Махавира, четиридесет хиляди били жени и десет хиляди били мъже; съотношени­ето сред учениците на Буда било същото Отиди в която п ла е църква или храм и сам преброй - винаги ще откриеш чет при жени на един мъж, а този един може да е дошъл, само защото е дошла жена му; може да не е наистина тук.

Жените по-лесно могат да се настроят; те са майки, те са по-близо до природата. Мъжът ще открие, че е малко трудно да се върне обратно; той има ангажименти, срещи, инвестирал е в тревоги и напрежения. Дори и да дойде, ще създаде едно напрежение около религията.

Това е моето ежедневно наблюдение: жените идват при мен - ако се отдадат, отдават се тотално. Ако изобщо медитират, медитират тотално. След това просто започват да се развиват.

Мъжете идват при мен - ако се отдадат, не могат да се отдадат тотално, винаги си запазват една част. А когато се от дадеш с половин сърце, това изобщо не е отдаване. След това медитират, но тогава медитацията се превръща в мъка. Идват и ми казват: "Тази медитация предизвиква тревож­ност. Не мога да спя. Непрекъснато мисля за нея - какво ще стане, как да я управлявам."

Това не е управление. Не можеш да я управляваш. Трябва да се отпуснеш, да се носиш. За мъжа това е трудно; той така е приучен към тревожността, така е тренирай да бъде напрегнат. От самото детство, обществото насилва мъжа да стане мъж - агресивен, насилнически, винаги стремящ се към нещо, опитващ се да постигне нещо, амби­циозен. Ако започне да си играе с кукли, бащата ще каже: "Защо? Какво правиш? Да не си мамино детенце? Това е за момичетата, не е за момчетата. Те трябва да излязат навън и да си пробият път в живота. Те трябва да се борят - това е за тях."

Ако домът е за жените, тогава да се чувстваш у дома си е също за жените. Тогава никога няма да се чувстваш у дома си. А медитация означава да се чувстваш у дома си.

Безспирно, безспирно,

Изглежда да остава.