Даоското „съвместно усъвършенстване и търсенето на сексуалната любов

Културното наследство на юдею-християнската етика беше ос­та, около която се въртяха сексуалните експерименти през 60-те години на нашия век. Изнервеният и безсъдържателен начин на живот съобразно тази етика на предишните поколения е сред главните причини за сексуалната революция на бО-те. Отчуждени от сексуалното лицемерие и от очевидно разрушителните ефекти на сексуалното потискане, хората започнаха да търсят нови и по-искрени начини за изразяване на техните желания. През последните двадесет години наблюдаваме пълен цикъл на сексуалната революция. Това, което преди беше забранено и незаконно, се превърна в най-обикновена баналност. Някои търсят решение на тази постоянна дилема в завръщането към стария морал. Други търсят убежище във въздържанието. А някои от нас продължат ват да търсят...

И най-революционните последици от сексуалната революция на 60-те, включително и разнообразните либерални движения, които съпровождат, днес са подложени на преоценка вследствие широко разпространените конфликти и липсата на щастие между мъжете и жените. Последното по време търсене на „нова граница" за сексуалността от 80-те години, тенденция, която започва да се утвърждава в медиите по същество е реакция на слабите резултати от експериментите на последните две десетилетия в областта на новия морал. Мислим, че знаем какво искаме; но когато го постигнем, разбираме, че ни липсва нещо друго. Изследваме отново значението на нашата сексуалност, както и по-дълбоките измерения, съпътстващи нашите любовни връзки.

Много нови идеи днес възникват от движението за ”ню ейдж“ съзнание, което се обръща към тази потребност. Като доказателство служи, например, понятието за „висша моногамия“, което поставя ударението върху предизвикателството и вълнението от съзнателните през цялото време връзки, които преодоляват романтичния егоцентризъм. Широко рекламираното възраждане на обществения интерес към индийската и тибетската сексуална тантра е още един пример. Други преоценяват стойността на въздържанието. Сексуалната парадигма отново се смени, като част от двуполюсното движение на американската игра на морала. Тъй като играта продължава, продъл­жаваме да бъдем обърквана от „моралното мнозинство“, стремящо се да възроди старите потискащи и невротизиращи модели, които най-вече ни принудиха да търсим избавление.

Мнозина от нас се стремят да разберат значението на сблъсъка между стария и новия сексуален морал. Можем ли да избегнем капаните и на двата типа - потискащия и „либералния“ сексуален морал, които вече са твърде познати? Къде да се обърнем за помощ при търсенето на наши собствени верни отговори?

За нещастие нашите разбирания относно човешката сексуалност непрекъснато биват формирани от прищявките и настроенията на науката и широко разпространената култура. Повлияни сме в такава голяма степен от тези течения - от д-р Спок до паниката от херпеса - в каквато ни влияят и настоящите биохимични процеси в тялото и ума ни. Много по-често „знаем“ за това, кои сме и какво представляваме от прочетеното или видяното по телевизията, отколкото от дълбоко преживяния личен опит. Очевидно е, че ни липсва ясен и безпристрастен поглед към нашите социални условия. Нашето самопознание обикновено произтича от света на добре известните ни експерти, книги, филми, телевизия, списания и т.н., а не от търпеливото познание на нашите най-дълбоки чувства и прозрения.

Силата на тези културни влияния може да се разбере чрез грижливото отбелязване на циклично повтарящите се и твърде често противоречащи си научни и психологически теории относно секса, които може да се открият в средствата за масова информация. Много лесно можем да стигнем до извода, че последователните обосновани и практически указания за физическото, психическото и духовното здраве на мъжете и жените, са малко и са твърде редки. Това заключение важи за повечето от нашите сложни социални и междуличностни проблеми, но то е особено валидно за сексуалната област. Истина е, че не сме научили кой знае колко от научните и научно-популярните публикации относно функциите на секса като изключим общоизвестните аргументи за възпроизводството и "принципа на удоволствието", които са оказали влияние върху всички наши учени от Фройд до днешните социобиолози.

За нещастие животът ни е силно повлиян от това отсъствие на индивидуално сексуално самопознание. Като общество сме избрали да пренебрегнем това, което великите духовни традиции някога са разбрали за сексуалната енергия и нейната роля в трансформацията на личността и духовното развитие. Познанието, което някога сме притежавали, е осакатено или изопачено от институционализираната юдею-християнска религия и е пригодено да служи на по-нисшите богове па социалния, политическия и психическия контрол. Нашата западна институционализирана религиозна традиция по същество е потиснала и изопачила сексуалния инстинкт и с това е породила разнообразие от индивидуални и социални отклонения. Действайки по този начин, е откъснала също така сексуалността от нейните духовни корени.

В това отношение западните психоаналитици съвсем точно схва­щат ролята на потиснатата сексуалност за неврозите на човека. Каквито и ограничения да притежава психоаналитичния възглед като цялостно представяне на човешките възможности, трябва да се приз­нае проницателността на Фройд. Вилхелм Райх и Карл Юнг разбират твърде добре огромната сила на освободната сексуална енергия, както и по-широкото й космическо и духовно значение. Юнг справед­ливо се противопоставя на ударението, което Фройд поставя върху болестта като модел за здравето, както и на ограничеността на него­вото разбиране за обхвата и предназначението на подсъзнанието. Той правилно променя ударението като акцентира вместо това върху творческата и трансцеденталната функция на сексуалната енергия в рамки­те на духовно настроения и развиващ се индивид.

Обаче всички тези психолози и техните последователи са изпу­снали по един или друг начин същността на въпроса. Истина е, чс сексуалнят инстинкт може да освобождава или да поробва, но за да бъде наистина освобождаващ, той трябва да бъде насочен в друга посока. Единствено в съюз с подбудата за духовна трансформация сексът може да стане действително освобождаващ.

Заради тази липса на познание за великите духовни традиция Фройд е бил напълно неспособен да забележи този момент. Вилхелм Райх, чиято работа е била силно повлияна от телесно насочените терапии на Движението за човешките възможности е бил достатъчно смел, да доведе изводите на Фройд до техния логически завършек. Райх напълно ясно разбира, че крайният резултат от потискането е индивидуалното заболяване и политическия фашизъм.

Но в своето усърдие да посочи разрушителните ефекти от сексуалното потискане той също пренебрегва духовно преобразуващите функции на сексуалната енергия. Карл Юнг има точно проти­воположния проблем. Той ясно набляга върху духовната и трансце­денталната перспектива на сексуалния инстинкт, но изпуска централ­ната роля на физическото тяло в това развитие. Това изпускане прави по-нататък невъзможно приложението на сложните интелектуални модели на Юнг към ежедневните проблеми на секса.

Така напразно търсим да открием в западната психология прак­тическите дисциплини и принципи, от които се нуждаем, за да прими­рим противоречията, пред които се изправяме в сферата на секса. Това е обичайна и напълно нормална дилема. Но когато желаем да съчетаем своите сексуални и любовни връзки с духовните си цели, нашата ситуация се оказва особено мъчителна. Отново и отново сексуалната функция като че ли оказва разрушително влияние, предизвиквайки противопоставяне и разделение в нашия живот. Поради тази причина не трябва да звучи като голяма изненада фактът, че половото въздържание се е превърнало в привлекателна алтернатива за толкова много хора, които желаят да следват духовния път, като в същото време остават светски хора.

Тези факти стават още по-очевидни, когато се взрем в поведе­нието на различните гуру, свами и останалите учителя от духовните среди на „ню ейдж“. Безбройните примери за спазващите въздържа­ние духовни учители, родени и отрасли в пуританската среда на ориенталските култури, които изведнъж, започват да се държат като отвързани в американския „нов морал”, са едновременно тъжни и смешни. Често слушаме за този гуру или онзи учител, отдали се на изкушението на сексуалните връзки със своите ученици. Днес сканда­лите са се превърнали в най-обикновена баналност в ашрама или дожото. Не е нужно човек да се превръща в циник, за да е наясно, че сексуалният инстинкт задължително ще намери своето изражение в много прозаични и предсказуеми форми, без значение какво забранява или опрощава официалната духовна догма. Такава, по един или друг начин, е била истината в историята на институционалнзираната юдею-хрнстиянска църква, както и на духовната сцена на „Ню ейдж“, обхващаща в такава голяма степен будисткия и индуисткия начии на живот. По отношение на секса институционализираната религия, ста­ра или нова, няма кой знае какво да ни предложи.

Обръщайки се към примерите на учителите по тантра, пропастта между теорията и практиката става още по-очевидна. Слушали сме за забележителните и екстатични награди на вдьхновените от тантра връзки. Рафтовете с книги по „ню ейдж“ и периодиката са се поддали в голяма степен на интереса и очарованието на езотеричните сексуал­ни практики.

Но каква е действителната цел на езотеричния секс и къде в тези публикации човек може да открие истинско знание и практическо наставление? Как е възможно за някой да приложи на практика тези ритуали във форма, която е приложима към обикновения живот и взаимоотношения? И в каква степен ние наистина схващаме действи­телните езотерични учения, когато те са извадени от обширния рели­гиозен и ритуален контекст на индуистката и буистка традиция?

За да получим отговор на тези въпроси, се нуждаем от прецизно разбиране на езотеричната сексуалност, като усвояване и контрол на сексуалната енергия вътре в нас, което няма почти никаква връзка с външните ритуали. Отделно от това са ни необходими практически методи, които са разбираеми за западния начин на мислене и са приложими в, съвременния Живот.

Един от начините да бъдат открити тези методи е да се разкрият съществените, жизнеутвърждаващите аспекти на сексуалността, сре­щащи се в културата на човечеството и в духовните му традиции, които да действат и днес. Много грижливо трябва да отделим това, от което се нуждаем, за да ни ръководи в сексуалната практика, без да затъваме в демодирани начини на живот и мислене.

Традицията на даосизма, сърцевината на китайската култура, представя една интересна и практическа перспектива по този въпрос, древните китайски майстори забелязали, че сексуалната функция е тясно свързана с физическото и умственото здраве и освен това е основата за развиването на по-висши духовни способности. Станови­щето, че активното съхраняване на енергията на жизнената сила и нейното постепенно трансформиране в един вид духовно-материална субстанция, е едновременно право по рождение и отговорност на човечеството. Когато се практикувало в рамките на монашеската традиция на религиозния даосизъм, съхраняването и развиването на сексуалната енергия е било до голяма степен въпрос на въздържание.

Но мъдростта на даоската традиция ни предлага и друг или практически път: пътят на сексуалното Гун Фу (понякога наричано „Саменно или Яйчниково Гун Фу“). Тази практика сочи път, чрез който женените монаси или обикновените мъже и жени могат да развиват Дао (Пътят), без да изоставят светския си живот. Поради абсолютно прак­тическата си ориентация по въпросите на здравето и живота, даоската традиция се отнася към сексуалните отношения прямо и реалистично.

Даоското Сексуално Гун Фу е бяло, и днес продължава да бъде, метод за увеличаване продължителността на и за подобряване на здравето, за хармонизиране на отношенията между половете, жакто и средство за духовна трансформация.

Като изключим някои исторически изопачавания, при които основната егалитарна природа на практиката е подкопана от императорите и аристократите, като се превръща във вид експлоатация на жената, основната предпоставка на метода на Сексуалното Гун Фу е духовното развитие и хармонията на мъжката и женската енергии.

Привикнали от традициите на Запада да разглеждаме областта на секса в рамките на нашите религиозни, научни и културни условия, много е трудно да схванем основното значение на метафората на Сексуалното Гун Фу. Имаме смътна представа за някакво отношение към бойните изкуства, но извън това, разбирането ни за Сексуалното Гун Фу е направо комично, ако не и абсурдно.

Всъщност, буквалното значение на „гун фу“ е метод, практика или дисциплина. Понятието Сексуално Гун Фу означава специфичен метод или практическа дисциплина за правене на секс, без да се достига до еякулация. В същото време даоската традиция признава една форма на сблъсък между половете: форма, която е универсално представена от закономерната противоположност и динамичното взаимоденетвие на силите Ин и Ян. Това закономерно противопоставяне се осъществява на „бойното поле“ на сексуалните отношения и намира израз в игривата битка между сексуалните противници. Един сблъсък, впрочем, в който мъжът е по-слаб от своя „силен враг“ и в който Гун Фу на контрола върху еяхулирането бива формиран като начин за поправяне на това неравновесие по отношение на сексуалната сила.

В западната култура също притежаваме сродна представа за битката между половете. Западното понятие за битката между поло­вете носи болезнеността и разочарованието на досадно сериозните сексуални драми, които доминират мисленето ни относно нашите отношения. То има много малко общо с игривите и трансформиращи аспекти на секса, както те биват схващани в даоската традиция.

Само когато издигнем нашето мислене до нивото на „сексуал­ната енергия“, става възможно да разберем как може сексуалната функция да бъде точно разбрана и правилно използвана в служба на сексуалната хармония и здраве. Според даоския възглед, мъжът конституитивно е по-нисш от жената по отношение на сексуалните способ­ности. Неговите енергии по-лесно се изразходват и с напредването на годините енергитичната му способност значително намалява. Именно този фактор е основната причина за конфликта между мъжете и жените и именно този фактор е основният източник на всички днешни сексуал­ни консултации и сексуални терапии.

От съвременни позиции идеята за Сексуалното Гун Фу изглежда странна и вероятно дори малко революционна. Но с развитието на интеграцията между културата и медицината на Изтока и Запада и повлияването в резултат на това на западната сексология, принципите и методите на Семенното и Яйчниковото Гун Фу постепенно могат да бъдат възприети.

Съобразявайки се с факта, че западните сексоложка изследва­ния са твърде млади, можем да предвидим един вид объркване, карактерко за тийнейджърите, когато изследват своята сексуалност. В противоположност на това, даоската традиция е на повече от осем хиляди години и е достигнала пълната зрелост и в теорията, и в метода. Всъщност и двете традиции се занимават с контрола на един и същи могъщ импулс. Дали Даоското Сексуално Гун Фу може да работи в западното общество, зависи отчасти от неговия превод в западните форми на научното познание и психология. Приемането му в същата степен може да зависи от желанието на западняците да се приспособят към мъдростта на даоските майстори.

Древните даоскн майстори биха се наслаждавали на тази игра на противоположните сили като на неизбежното действие на Дао. Един млад даоски майстор е направил смелата крачка за разкриване­то на тайната методика пред очите на Запада; от читателя зависи да провери нейната истинност.

РЕЗЮМЕ НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА ДАОСКОТО РАЗВИВАНЕ НА СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ

1. 
   Вселената е изпълнена с различни видове динамична енергия или Ци. Дао или „пътя“, за всеки човек означава творчески да преобраз­ува своята енергия в течение на своя живот обратно до нейното първо­начално състояние на хармонично равновесие. Сексуалната субстанция или Дзин (Ching) е мощна жизнена енергия, която непрекъснато се произвежда в човешкото тяло. Сексуалният импулс движи биологичната човешка еволюция, като предава генетичния код. В емоционално отно­шение хармонизира любовта между мъжа и жената, в духовен аспект осигурява осезаема и реална връзка между между „обичайните“ твор­чески сили на човека и вечния творчески процес на космоса. Изостреното осъзнаване на сексуалната енергия - с или без партньор - е един от най-простите начини за хората да се върнат към чистото съзнание и да изживеят най-дълбоките ритми на живота (Глави I и 2).
   
2. 
   Спермата е склад на мъжката сексуална енергия. В една еякулация се съдържат от 200 до 500 милиона сперматозоида, всеки от които е потенциален човешки живот. С един оргазъм се изхвърлят сперматозоиди, чиито брой е достатъчен, за да се заселят целите Съединени Щати, ако всеки сперматозоид оплоди по една яйцеклетка. Произадството на сперма консумира до една трета от ежедневната мъжка енергия и подлага на изпитание най-вече имунната система и системата на жлезите с вътрешна секреция на мъжа (Глави 3 и 4).
   
3. 
   Съхраняването на сексуалната енергия е първият принцип на развитието. Еякулацията на мъжко семе за цели, различни от създаването на деца, е безсмислена загуба на извънредно ценно съкровище. Енергията, която се губи с течение на времето, отслабва физическото здраве на мъжа, може да доведе до безсъзнателен емоционален гняв спрямо жените и постепенно да отнеме по-висшата мъжка умствено-духовна сила за неговото подмладяване. Поради тази причина редица духовни ордени по света изискват полово въздържание. Даосите при­емат сексуалната любов като естествена и здравословна, но знаят, че мигновеното удоволствие от гениталния оргазъм, придружен с еяку­лация, е нищо в сравнение с могъщия екстаз, който става възможен, когато насладата от любовта е придружена без загуба на могъщото мъжко семе. Право по рождение на всеки мъж е да притежава контрол върху своите телесни функции и да предотврати тази загуба. Тайните даоски методи за запечатване на пениса, за да се съхрани са дадени от 5-та до 8-ма глави.
   
4. 
   Траясформирането на сексуалната енергия е вторият принцип на развитието; По време на сексуалното пробуждане Дзин или сексуалната субстанция по едни естествен начин се издига до по-високите центрове в сърцето, мозъка, Жлезите и нервната система. Това движение нагоре бива прекъснато внезапно с изхвърлянето на спермата навън, затова повечето мъже никога не познават цялата мощ на своята сексуалност. Даоският метод усъвършенства тази насочена нагоре трансформация на сексуалната енергия чрез отварянето на фини канали, простиращи се от половите органи нагоре по гръбначния стълб до главата и надолу към пъпа. Разширяващата се сексуална енергия се вкарва в тази Микрокосмическа орбита, така че тя тече покрай всички важни органи и привежда в хармония етерните енергийни центрове в тялото, наречени Дан Тян от даосите (или „чакри“ от индуистите). (Глави 7 и 8).
   
5. 
   Уравновесяването на противоположността между мъжката и женската (Ин и Ян) сили е третият принцип на Даоското усъвършен­стване. След като сексуалната енергия е била съхранена и трансфор­мирана, мъжът може самостоятелно да използва медитацията, за да уравновеси мъжкия и женския полюси, които съществуват във всяко мъжко тяло. В практиката на „съвместното” усъвършенстване двой­ката уравновесява това енергийно поле между тях чрез споделяне и циркулиране на своите фини енергии. Връзката между тях се превръща в трамплин за преобразуване на сексуалното привличане в любов, а след това в духовно осъзнаване и служене. Борбата между половете постепенно затихва и уравновесяването на техните различия относно работата, семейството, любовта и смисъла на живота, ги довежда до най-дълбока хармония. Балансирането на тази най-дълбока сексуална противоположност в двойката е истинската дълбинна психология, тъй като подхранва мъжа и жената в техния най-дълбок корен. Глава 9 разглежда подробно метода на „равнинния оргазъм“ за размяна на Ин и Ян енергия по време на половия акт. По-високото ниво на тази практика обхваща обмяната на енергия без секс или достигане на оргазъм в самия себе си и може да бъде усвоено от учител (Глава 18).
   
6. 
   Не акцентирай прекалено много върху физическия секс в ежедневната си практика, тъй като много лесно можеш да се привър­жеш към удоволствието, без да, усещаш по-висшите фини енергии. Подходящото сексуално усъвършенстване е само една малка част от огромното и всеобхватно Дао. Ако сместа от твоята Ци (общата жизнена енергия), Дзин (сексуалната субстанция) и Шън (духа) не е балансирана, ще бъде трудно да обединиш себе си и да се почувстваш цялостен и спокоен. Развиването на сексуалната енергия е важен мо­мент за подхранването на твоя дух, но без подходяща диета, упражняване, медитация, целомъдрено морално поведение и любов, истинското развитие е невъзможно. По същият начин недей да пренебрегваш секса и да се концентрираш изключителна върху по-високите духовни центрове; покривът много лесно ще се срути без стабилна основа под него. Дао е цялостността на Небето и Земята истинската хармония за човека е средният път между тях, разкриване на балансираното обе­диняване на техните фини енергии.
   
7. 
   Избягвай секс без любов. Той предизвиква дисхармония във физическото, мисловното и духовното тела и ще забави действително­то ти развитие. Даоските техники са практически, но не и механични. Една жена търси нежността в своите любовници и ще се обиди на мъж, който е извънредно погълнат от нейното механично майсторство в езотеричните любовни методи. Съвместното развиване е невъзможно без всеотдайното участие на жената, която трябва да преобразува своята Ин субстанция съхраняваща се в яйчниците. Разглеждай жена­та, с която се любиш като нещо повече от генератор на Ин енергия; тя е човешко същество, което е достойно за твоята любов и уважение.
   
8. 
   Не се нуждаеш от съпруга или приятелка, за да развиваш своята сексуална енергия. В началото е по-лесно да се практикува контрол над еякулацията самостоятелно, без разсейващата възбуда и топлина на жената. На всяка степен е много важно да съобщаваш на своя партньор точно какво правиш и да искаш нейното съдействие. Същите принципи на Даоското формиране важат и за жената. Сексуал­ната субстанция е изтеглена от яйчниците и тази Дзин се преобразува по-високо в ума и сърцето. Много жени притежават интуитивното усещане за този процес. Възприемчивата природа на жените им дава възможност бързо да усвоят Дао на любовта, особено ако мъжът вече е овладял процеса в своето тяло.
   
9. 
   Всеки мъж в задоволително здравословно състояние може да усъвършенства даоските методи за развиване на сексуалната енергия, които са дадени в тази книга. Ако страдате от импотентност или от преждевременно еякулиране, трябва да усвоите най-напред упражне­нията за възстановяване, посочени в глава 15, преди да се заемете с метода на Голямото Изтегляне, изложен в глава 7. Принципите на развиването са прости, но изискват устойчиво внимание. Всичко това наподобява обработването на градина - прекопавай по малко всеки ден, а природата ще извърши останалото. Един ден ще притежаваш изобилие от цветя и плодове. Нетърпеливият ум убива развитието. Не изпитвай гняв или вина, когато излееш семето; може да са ти необхо­дими години, докато овладееш Дао на любовта, Ключът е да релак­сиращ, да се радваш на себе си и да не преставаш да практикуваш.
   

ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПРЕДПОСТАВКА:

Сексуалната енергия може да бъде превърната в Дух
ГЛАВА 1

МЪЖКАТА СЕКСУАЛНА ЕНЕРГИЯ СЕ СЪХРАНЯВА В СПЕРМАТА

„Няма лекарство или храна и такова духовно спасение, което може да удължи живота та човека, ако той не съумее да разбере или да практикува хармонията на сексуалната енергия.“

Пен Дзъ, лекар на императора.

В течение на повече от 8000 години от китайската история „Методът на Сексуалното Гун Фу“ за задържане на спермата по време на сексуалния акт се е пазил в най-дълбока тайна. В началото е бил практикуван изключително от императора и най-приближените му, които го усвоили от даоските мъдреци, канени в императорския двор. Тези мъдри мъже твърдели, че това е природен дар за цялото чове­чество. Императорът се нуждаел от метод, който да го предпази от . импотентност и болест, неправилно подготвените владетели се изто­щавали твърде раяо заради сексуалните желания на своите жени и наложници. В аристократичните семейства методът се предавал от бащата на избран от него единствен син, изключвайки жените, дъще­рите и другите членове на семейството.