ГЛАВА 5 СЕКСЪТ В ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ТРАДИЦИИ НА СВЕТА

„... Това, което е невъзможно да научим вътре в собствените си тела, не можем да научим никъде другаде.“

Швалер дьо Лубих, „Храмът в човека“

Религиите почти винаги се опитват да контролират сексуалните навици на своите последователи. Техният успех в това отношение като че ли се движи от пълното подчинение до абсолютното противопос­тавяне, но според мене в последна сметка те са се провалили, тъй като за повечето хора сексуалните преживявания са много по-мощни от религиозните им преживявания. Като биологичен импулс сексуалният мотив до такава степен пронизва всички наши действия и желания, че никак не е лесно да бъде обуздан от която и да е религиозна система, колкото и безапелационна да е тя. Оттук и поговорката, че проститу­цията е най-старата професия на света..

При моите пътувания съм забелязал, че проституцията процъфтява рамо до рамо с най-фанатазираните религиозни общества. Сексът е като шамандура, която се носи по повърхността на водния басейн: колкото по-силно я натискаш във водата, с толкова по-голяма сила тя се оттласква нагоре към повърхността. Ако изгубиш контрол върху шамандурата дори и за секунда, тя ще се изстреля нагоре във въздуха.

Опитът на религиите публично да диктуват сексуалния морал е всъщност отглас от по-стари и не толкова материални времена, когато духовното преживяване е имало по-голяма сила от плътските удоволствия от секса. Основателите на ранните религии - тогава известни като училища по мистерии или култове на плодородието - разбират ролята на секса в духовното развитие, поради което в техните практики и ритуали се съдър­жат такива мощни преживявания за новоприетите. Много съвременни духовни водачи, без значение дали са католици, евреи или индуисти, са забравили за връзката в своите духовни ритуали между сексуалната сила и духовността. Обредите по обрязването, пролетните празнили на плодородието (например Пасха) и церемонията на причастието, всички те са отживелици от времето; когато езотеричното и скрито значение на сексуалността е било добре известно и е било част от религията.

Задачата на човека от двадесети век се състои в това да свали пластовете външни или „екзотерични“ религиозни вярвания и да освободи ума си за изживяването на екстатичния пласт на своето съществуване вътре в тялото си. Тогава външните ритуали и вярва­нията на старите религии или ще отпаднат, или ще добият ново, по-дълбоко значение. Когато сексът се приеме за свещен, ролята на религията в обществото ще бъде възстановена и тя ще започне да играе по-голямо значение в отношенията между хората.

Даосизмът се различава от основните религии по това, че той е духовна философия, а не е организирана религия на група вярващи, подчинени на свещените текстове. Вярата в Бога (или Дао) за даоса не е достатъчна; предаността към висшата хармония трябва да се придружа­ва от самопознание, което е резултат от усъвършенстването на собстве­ната енергия. В известен смисъл даосът трябва да „развива“ душата си, за да добие пълно познание за нея. Всички хора притежават в себе си едни и същи зародиш, но ако той не бъде отгледан правилно, неговият носител никога няма да стане свидетел на плодовете му. Божественият свят вътре в човека се оформя, следвайки природния свят - както детето никога няма да познае себе си, докато не порасне, така и човек трябва да усъвършенства своята фина духовна енергия, за да я направи по-зряла, ако желае да и се наслаждава и да вземе участие в пълнотата на Дао.

В Китай се появили някои популярни култове, начело с даоски проповедници, които се опитвали да се противопоставят на прониква­щия в страната будизъм, но тук аз ще се занимавам само с оригиналните езотерични учения на даоските учители. Тези даоси са известни с това, че приемали използването на секса в своя духовен път. Имало много даоски секти, възникнали в петте свещени планини в Китай, като всяка от тях поставяла ударението върху различни аспекти от формирането на Ци при духовното развитие. Няколко секти преподавали пътя на „самос­тоятелното усъвършенстване“, като използвали принципа за съединяването на мъжките и женските фини енергии вътре в рамките на едно тяло и строго забранявали физическите сексуални контакти като ненужни или твърде рисковани.

Практиката на „съвместното усъвършенстване“ била широко разпространена сред повечето даоси заради нейните хигиенни и духовни достойнства. Дори в тези школи опасността от дълбокото привързване към своя партньор било признато като евентуално пре­пятствие пред тези, които сериозно се стремят да станат безсмъртни и да се радват на единството с Дао. Сексуалната привързаност никога не се е приемала за грях и не е било формирано чувството за грях, както това е в християнската традиция. Сексуалната привързаност към своя партньор просто означава, че търсещият йогин може да изживее в своя живот единствено съюза между мъжа и жената, вместо да направи това с по-великия съюз на Небето и Земята. Това е заклеймяване на съответната двойка, тъй като техният съюз може да бъде за тях велико постижение.

Даосите вероятно притежават една от най-старите езотерични системи за усъвършенстването на сексуалната енергия в света, но все пак не са единствените. Идеята да трансформирането на сексуалната енергия с духовни цели е добре позната във всички езотерични тради­ции на света и западни, и източни, въпреки че като правило винаги се е държала в най-строга тайна. Дали става дума за Египет, Индия, Тибет или Европа, информацията, която ставала обществено достояние, обикновено се предоставяла в твърде смътен или абстрактен теологичен/теоретичен вид. Практическият метод за съхраняването и тран­сформирането на сексуалната енергия в тялото никога не бил разкри­ван пред широката публика.

Най-доброто, с което може да се започне краткия исторически обзор в тази област, е Теофраст Бомбаст Парацелз, прочут лекар от XVI век и необикновен алхимик. Препоръките за Парацелз като лекар са безупречни; преди повече от 400 години той открива живачното лечение на сифилиса. Достига до изводите на даосите за това, което е известно като сексуална алхимия - на пръв поглед вълшебната, но напълно естествената трансформация на семенната течност.

Парацелз изпитал огъня на семенната течност с такава достовер­ност, с каквато обикновеният човек го усеща, когато ръката му изгаря в нагорещена пещ. За съставните елементи на субстанцията той пише: „Всички органи на човешките системи, цялата тяхна сила и активност, допринасят в еднаква степен за образуването на семето... Семенната течност, така да се каже е есенцията на човешкото тяло, съдържаща. всички негови органи в идеален вид. Този възглед поразително съвпада с даоското описание на Дзин Ци или сексуалната есенция. Даоското развиване също набляга върху балансирането на фините енергии във всеки орган, които след това индивидът слива в един висш дух.

Парацелз прави разлика между семенната течност и „aura seminalis”, която представлява светлината или енергията на спермата. Днес учените могат да нарекат „аурата“ биофизическа енергия на семенната течност. Парацелз настоява, че енергията може да се извлече от физическата течност: Тази еманация или отделяне настъпва чрез един вид храносмилане и с помощта на една вътрешна топлина, която в периода на полова зрялост може да бъде произведена в мъжа, когато е със жена, като мисли за нея или като контактува с нея - по същия начин парче дърво, изложено на концентрираните слънчеви лъчи, може да пламне.“

Това изказване, грубо преведено на съвременен език, означава, че контактът с привлекателна жена може да стимулира производството на биофизическа енергия с високо качество. Хиляди години преди Парацелз даоските алхимици са достигнали до практическите начини за съхраняванего на тези ценни енергии, за да се облагодетелстват от тях.

Ако се прехвърлим от ренесансовия алхимик към забележителния английски авторитет по индийската тантристка практика, сър Джон Уудруф, то откриваме същите принципи. В класическия си труд „Змийс­ката сила“ сър Джон говори абсолютно разбрано за тези, които знаят как да слушат: „... силата на последните (сексуалните центрове), ако се насочи нагоре, подобрява извънредно много мисловното и физическото функциониране.” Той отбелязва, че умът, дишането и сексуалната функция са взаимно свързани. Духовната цел на йогата е да „издигне своята семенна течност високо“. Спермата освобождава пранични енергии, известни също така и като силата на Кундалини, издигаща се по гръбначния стълб до по-високите чакри или центрове на духовно Функциониране.

Друг забележителен съвременен духовен авторитет, който работи с енергията на спермата, е Гюрджиев. Според този учител, някои хора разбират, че „... с помощта на субстанциите „Игзиочеъри” (Exhiochary) или спермата, образувана в тях, е възможно усъвършенстването на себе си“. Той добавя: „това самоусъвършенстване вероятно може да се осъ­ществи от само себе си чрез отказ от изхвърляне по обичайния начин на тези субстанции, които се образуват в мъжа и се наричат сперма.“

Гюрджиев твърди, че това самоусъвършенстване обикновено не може да се постигне просто чрез съхраняването на семенната течност, а са нужни и техники за освобождаване на съдържащите се в нея енергии. Неговият възглед е в пълно съответствие с тезата на Парацелз и на древните даоси по този въпрос.

Всички авторитети в окултизма без изключение са запознати със семенната сила и с това, че тази субстанция може да се съхранява и трансформира, за да се осъществи някакво по-висше развитие. Забележителният маг, Кенет Грант, пише: „По такъв начин ролята на спермата в Тантра - е да изгради тялото от светлина, астралното тяло, вътрешното тяло на човека. С натрупването на жизнената теч­ност в тестисите; тя се поглъща от горещината на огневата змия и фините изпарения или „благовонна“ от разтопената сперма укрепват вътрешното тяло.“

Повечето авторитети са съгласни относно натрупването на се­менната. течност и видоизменението й с помощта на вътрешната топлина. В китайската практика наричаме това „варене“ на семенната течност, за да я превърнем в „пара“. Първата стъпка за освобождава­нето на тази огромна жизнена сила е съхраняването на семенната течност по време на половия акт.

Съвременният американски духовен учител, Да Фрий Джон, Също подчертава необходимостта от съхраняването на семенната сила: „Длъжни сме да открием начин да се наслаждаваме на сексуал­ната интимност, без да губим живот, не трябва да изхвърляме живота, само за да получим удоволствие и да се обичаме един друг напълно щастливи и свободни в съвместния си живот.“

„Загуба на живот“ Да Фрий нарича еякулацията. Той разглежда правилното използване на сексуалната сила - без еякулация и с едно истинско чувство на любов между партньорите - като ключ към човеш­ката еволюция. Подчертава значението на любовта за подпомагането на спонтанното преобразуване на спермата по посока на висшите божествени центрове. В това отношение е в пълно съответствие с останалите духовни учители. Алхимици, йоги, магове и мистици са единодушни по този фундаментален въпрос.

Един друг подход към жизнената течност откриваме в работите на видния кабалист и поет Карлос Суарес, Езотеричната Кабала произхожда от древен Египет. Той подчертава че развитието на волята за запазването на семенната течност съвпада с развитието на собствения истински АЗ“.. човек, надарен със своя Аз (който макар и статичен по природа, Подслонява жизнената семенна течност) тряб­ва да се бори и да се справи с центробежното сексуално движение, което се стреми да го хвърли в бездната на жената... Вместо да бъде отнесен и завладяван, неговият ум управлява.“ Тук Суарес загатва за дегенеративната роля, която играе жената при несъзнателното изкушаване на мъжа да изхвърли навън своята сперма. Тя се възползва, твърде слабо от огромната му загуба, тъй като обикновено не притежава йогистки умения, за да я абсорбира. Жената е като бездънна яма за мъжа, който безспир й дава своето семе; въпреки че тя може да направи опит да компенсира тази загуба чрез своята почти неизчерпаема женска енергия и любов.

Тази глава може да се разшири още, като включи изцяло първите писания. Съществуват много трудове на различни учители, които са изпитали силите на спермата, преобразувани от жизнената топлина. Когато Мойсей се скита четиридесет години в пустинята, той говори за изживяването на „змийския огън“ Тъй като в Библията освен това се твърди, че Мойсей бил обучаван от египтяните във всичките им мисте­рии“ напълно е възможно този огън да се отнася до по-висшето преоб­разуване на неговите психически енергии. Телесното преживяване във фините сфери е окончателният критерий в тази област.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДАОСИЗЪМ И ТАНТРА

Принципите на индийската и тибетската Тантра напоследък привлякоха вниманието на запад, особено на адептите, които се инте­ресуват от интегрирането на своите сексуални подбуди в духовното си развитие. Принципите, лежащи в основата на тантра, са почти идентични с тези на даосизма. И двете направления се стремят да примирят противоположните полюси на живота, символизирани от мъжа и жената, като и двете приемат всеки момент или изживяване от живота като начална точка за духовното развитие и като оконча­телна точка за прозрението на истината.

Кейт Доумън, западен учен, който практикува тибетския тантричен будизъм, го формулира сбито така: „Освободи (тантристката) йога от нейната мистериозна терминология и ще остане една проста техни­ка за медитация: стимулирай желанието, а след това го използвай като обект за медитация и по този начин то се превръща в осъзнаване - поле от пустота и чисто удоволствие.“ Един даос би се съгласил, само че вероятно би го изразил по друг начин: „Във всеки момент съществува единствено Пустотата Ин, приемаща Пълнотата Ян” Това е вечният съюз между мъжа и жената, духа и материята, небето и земята.

Даоският и тантристкият път се различават основно по езика и по практическите йогийстки методи, които преподават за достигане на едно и също единство на ума, тялото и духа. И двата метода приемат изцяло, че управлението на индивидуалната сексуалност е не само допустимо, но и необходимо средство за постигане на възможно най-висшето просветление в тялото. Доумън описва значението на спермата за вътрешния тантристки път:

„Пречистената семенна течност в центъра на сърцето насища тялото като осъзнаване. Загубата на спермата, по какъвто и да е начин, съкращава живота и придава мъртвешки блед цвят на кожата да лицето. В Ануйога (Йога на осъществяването или Кундалини йога) загубата на спермата е равносилно на убийството на Буда... След инициацията силата на желанието е твърде съществен фактор за да се издигне бодичита (есенцията на спермата) по средния нерв (гръбнач­ния стълб); оргазмът опорочава не само желанието, но временно се губи и волята за просветление.“

Това съвпада напълно с даоския възглед за съхранението на спермата и изпращането й нагоре, с единствената разлика, че даосите не персонифицират фините енергии с пантеона на божествените съз­дания. Затова бих казал, че Тантра е подходяща за онези, които са очаровани и привлечени от религиозните архетипове на тантристите боговете и богините, бодхисатвите и демоните - и техните сложни тайни ритуали, посвещения и заклинания с използване на мантри. Ако притежаваш търпението да следваш суровия път, очертан от лама или гуру, който наистина е наясно с истинската езотерична практика, а не е просто фанатичен последовател на вярата, в крайна сметка ще постигнеш успех с него.

Самият аз отраснах близо до един будистки храм в Тайланд и от най-ранно детство общувах с монасите. По-късно стигнах до изво­да, че външните ритуали не са така ефективни, както вътрешните методи за развитие, които усвоих от моите даоски учители. Тези ритуали са смесица от езотерична и местна култура. Много хора на Запад могат да не разберат дълбочината на архаичната образност на религиозните божества или да бъдат объркани от различните състо­яния на ума, които трябва да извикат, доколкото традиционните описания на тези състояния на ума не могат да се преведат лесно от санскритски или тибетски език на английски.

Несъмнено възприемането на даосизма на Запад беше забавено поради затрудненията с превеждането на даоската философия от китайски на английски език. Ала даоските образи-архетипове - по същество образи от природата, но с включени в тях символи на Ин и Ян - се превърнаха в широко разпространени архетипове далеч преди аз и другите да започнем да преподаваме езотеричните практики. Китайският народ е една четвърт от населението на света, а нашата цивилизация е на приблизително 5000 години, затова основните ни методи на обучение са добре известни по света.

Вероятно най-важен е фактът, че езотеричните йогиски практики на даосите не са затрупани от ритуали и не са се загубили при смяната на религиозните учения. Те са пазени в тайна и са предавани устно в продължение на хилядолетия и когато накрая били записани в началото на втори век от н.е., били забулени в мистериозна поезия, за да се попречи на непосветените или недостойните да усвоят медитативните практи­ки. Голяма част от това езотерично знание била съхранена и развита още повече от даоските специалисти по акупунктура и от билкарите, които спомогнали за запазването на прагматичността в използването на Ци за лечението на телесните функции. Друг пример в това отношение е даоското изкуство на Тай Дзи Цюан, една чудесна многостранна форма, която едновременно е средство за самозащита, забавен танц, метафизична медитация върху Ин и Ян, физическо упражнение с лечебен ефект и ритуално призоваване на основните енергии, което може да се изпита от всеки, наблюдаващ изпълнението на някой майстор.

Истинските даоски практики сами по себе си са толкова лесни за схващане, колкото са слънцето и луната, тъй като древните даоси използвали природните елементи и стихии на космоса като свои учи­тели. Наблюдавали начина, по който растенията и животните живеят и умират, как се отразява времето на собствения им метаболизъм, как се променят фините им енергии в зависимост от смяната на годишните времена, от положението на земята спрямо слънцето и звездите и от фазите на луната. Преди още да бъде създаден езикът, мъдреците наблюдавали равновесието на силите в природата и след това открили същата хармония вътре в себе си. Животът е обикновен и естествен, ако го разглеждаш по този начин. Не са необходими допълнителни културни образи и религиозни понятия, за да се разкрасява първона­чалния и естествен възглед на Дао.

Всеки, който е наясно със свойствата на водата, огъня, метала, земята и дървото - основните елементи - и е живял там, където са налице четирите годишни времена - пролет, лято, есен и зима - може да започне заниманията в даоската практика. Например, за да балансираш сексуалната връзка, ти е необходимо по същество да знаещ, че жената е вода и притежава способността да направлява мъжа, който е огън. На по дълбоко ниво откриваш, че мъжът притежава в своето тяло както огъня, така и водата и може да постигне съвършено вътрешно равновесие чрез хармонизирането на своя огън (разсъждаващия ум) и своята вода (спер- мената течност или сексуалните „води“).

Символите на водата и огъня, често изобразявани като Ин и Ян, е лесно да бъдат идентифицирани и с тях се работи лесно, след като вече ти е обяснено какво точно трябва да правиш - как да съхраняваш семенната, си течност, как да придвижваш своята енергия по физичес­ките канали и да я разменяш с тази на жената и т. н. Разбира се изживяването на по-фините нива на енергията Ци изисква време и развитие на физическата и мисловната чистота. Затова практикуване­то на Тай Дзи, Ци Гун, медитация и целомъдрие увеличават скорост­та, с която придобивате чистота и по този начин допълва сексуалната практика.

Съществуват и други методи за секс, който не трябва да се бъркат с даоската практика. Най-известният е простият акт на coitus reservatus, който представлява правене на любов, без достигане до оргазъм. Въпреки че при този метод спермата се съхранява, той не учи на начина, по който да се циркулира сексуалната енергия нагоре и да се натрупва в по-високо разположените центрове, така че да може да се обмени с жената или да бъде използвана с друго творческо предназ­начение. Coitus reservatus освен това може да предизвика силен натиск в простата и да доведе в последна сметка до нейното заболяване, тъй като оргазменото напрежение в простата не се освобождава навътре (както това е при даоския секс) или навън чрез еякулацията. Настоя­телно препоръчвам да се избягва Coitus reservatus, поради следната причина - в областта на половите органи се събира прекалено много топлина, без да са налице съответните средства за охлаждане.

Кареза е любовна техника, за която се твърди, че е възникнала в Персия. Състои се от дълги периоди на пасивно полово сношение - лежите съвъкупени без да се движите в продължение на половин час и повече, в очакване да се натрупат на мъжката и женската енергии. Даоският метод се различава по това, че той поощрява всякакви физически любовни движения, които двойката може да прилага, без да се достигне до генитален оргазъм. Динамичният аспект на секса е важен за западния човек, възпитан в романтичния модел на сладост­растната любов. За даоса движението е живот, независимо дали на физическото тяло или на фината енергия и на него трябва да се насладим изцяло, заради благотворния му здравословен ефект. Кареза освен това пропуска да даде метод за трансформиране на сексуал­ната енергия нагоре в един трансцендентален вътрешен оргазъм и се задоволява с простото нарастване на силата и продължителността на изпитваното физическо удоволствие. Първоначално практиката е пред­назначена да помогне на царската персона да издържи така дългата, нощ в правене на любов с целия харем. По-късно се популяризира в Америка в утопичната колония Онейда през 1866 година като форма за контрол на раждаемостта. Несъмнено представлява напредък спрямо припрения, завършващ с еякулация секс, но в крайна сметка й липсва истинска дълбочина.

ЧАСТ втора

ДАОСКИ ПРАКТИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА СЕКСУАЛНАТА ЛЮБОВ
ТАНЦЪТ НА ТЕСТИСИТЕ: УПРАЖНЕНИЯ ЗА ТАЗОВА СИЛА

„Ако мъжът има сношение веднъж, без да излива своята семен­на течност, жизнената му същност се усилва. Ако го направи два пъти, слухът и зрението му стават ясни. При три пъти изчезват всички негови физически болести, На четвъртия път ще започне да усеща вътрешния покой. На петия път кръвта му ще циркулира мощно. На шестия път гениталиите му ще добият ново мъжество. При седмия път бедрата и хълбоците ще станат твърди. На осмия път цялото му тяло ще излъчва добро здраве. След деветия път ще се увеличи продължителността на неговия живот.“

из „Канон на даоската мъдрост“, събран от император Тан

На всички ни е добре известна сцената от филмите, в която героят в опасност насочва оръжието, но то засича и не може да даде изстрел. Ако е момче на място, обикновено открива някакъв геройски начин да излезе от тази ситуация. Ала когато „оръжието“ е мъжкият пенис, то „засичането“ - отсъствието на ерекция - е пълно фиаско по простата причина, че не съществува лесна героична алтернатива. Повтарящото се и хронично засичане представлява импотентността - въплъщението на мъжкото нещастие и гибелта на не една и две връзки. В тази глава усвояваме две чудесни упражнения за тазовата диафрагма, които укрепват пикочно-половата и аналната пръстеновидна мускулатура, като по този начин увелича­ват значително контрола върху ерекцията и намаляват шанса за засечка. Грижливото практикуване на тези упражнения ще подготви усвояването на задържането на жизнената течност по време на сношение.

Днес Америка е луда по упражненията. Все пак, освен ползата за сексуалната практика, упражненията укрепват кръстно-тазовата мускулатура. Има упражнения за таза, които значително засилват репродуктивните органи и сложната мрежа от заобикалящите ги сухожилия. Укрепването в тази област е с неоценимо значението стои в основата на човешкото здраве. Към областта на таза водят голямо количество нервни окончания, вени и артерии. Тук окончават тъкани които имат връзка с всеки квадратен сантиметър от тялото. Всички основни акупунктурни канали, пренасящи Ци между вътрешните органи, минават през тази област. Ако тя е блокирана или отслабена, енергията ще се разпръсква и това ще нанася вреда на вътрешните органи и мозъка. Точно това се случва с повечето възрастни хора - отслабва ректалната и тазовата мускулатура и жизнената Ци енергия бавно изтича, като ги оставя слаби и немощни.

Много е важно да се запомни, че в основата на силат на пениса е задържането на спермата. Без него не може да се постигне траен резултат, дори и с упражняване. Пилеенето на спермата води до преждевременна импотентност и упадък. Никой не може, без значение колко е здрав и силен, да еякулира често, без да плати в последна сметка жестока цена за това. Тези упражнения масажират и стимулират областта на таза. Жизнената енергия бива компресирана в тестисите, изпълвайки ги с извънредна жизненост. Тези упражнения, комбинирани с метода Голямото изтегляне, за задържането на семенната течност от глава седма, ще ти дадат възмож­ност да натрупаш един постоянен запас от сексуална есенция в тялото си. Едва тогава можеш да започнеш да я пречистваш в едно по висше качество и като я комбинираш със своето Ци и дух, да постигнеш своята цялостност.