Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

Полша – Русия

В един музей бяхме и там разпоредителката, тя беше така по-широко скроена, защото и на руски говореше. [Добре, за руснаците ясно, каза, а към немците усетил ли си някакво отрицателно отношение?] Не, не съм, струва ми се, че към тях са по-благосклонно настоени, отколкото към руснаците. Те Втората световна война си го отчитат, че е направено много, но това, което руснаците са направили за Полша няма да им го простят. Екскурзоводката точно така се изрази, че това, което са нанесли като вреда руснаците на Полша и на полския народ, няма никога да им го простят. Тя не вика „аз”, ами полският народ няма да им прости. Независимо от всичко дето е било, че нас руснаците са ни освободили, те не приемат руснаците за свои. Ама те сага и нашите тука разправят, че руснаците повече вреда са нанесли отколкото полза. Аз дете съм бил и си спомням вуйчо ми на седенките разправяше как са говорили едно време, че ще дойде дядо Иван [Русия], тва преди 9ти септември, и вуйчо викаше, че като дойде дядо Иван, той ще ни освободи от всичко. Ние сме си така възпитани и така ще си идем, за нас руснаците са си наши. Моя син го гледам, едни книги от института като взе да ги хвърля, той не ги хвърля, ами на библиотеката ги подарява. И аз го питам защо такива хубави, ценни математики, учебници ще даваш. И той ми отвръща: „Ами те са на руски. Кристиян [внукът, който е на 10 години] руски няма да знае”. Ей така се откъсват, въпреки че сега се опитват да сближат нещо, ама... (А26)

Отговор на това, което поляците „няма да простят” на Русия ще потърсим сред други респонденти от същата възрастова група. Марко Семов представя омразата като един от компенсаторните механзми, които действат особено при малките или исторически „онеправданите” народи. „Омразата – казва той – е съпротива, неподчинение, неподдаване.” Ще проследим историческите причините за тази омраза първо чрез личната история на поляк, разказана на един от анкетираните, за да стигнем до така нареченото „престъпление срещу човечеството” – Катинското клане.

Те еднакво мразят и руснаци, и германци. За немците ми беше ясно, но до тогава не разбирах отношението им към руснаците. Защото, така нареченият социализъм не беше достатъчен, според мен. И съм питал Олех и тук и там няколко пъти и той така маха с ръка, не му се говори. И точно сме във Варшава, беше 17 часа, а той ми казва „Хайде да вечеряме.”. Аз се изненадах, но той каза, че навън рано вечерял, а вкъщи само хербата някаква пиели вечер. Да не товари жена си. Влязохме в един ресторант, на самообслужване, но чист, направи ми впечатление, защото у нас нямаше такива, а там имаше и сол, и пипер, и клечки за зъби, което в нашите ресторанти нямаше. И той сам започна да ми разказва неговата история. Те живели с баща си в едно село в източните краища на Полша и помагали на дядо му в селскостопанската работа. В края на август, събират сеното. Влизат немците и остават там, а след 17 дни влизат и руснаците, и руснаците скоро след това ги събират и качват в товарни вагони, те пътуват много денонощия и ги стоварват след незнайно колко дни, седмици, в една гора с дебели дървета и дебел сняг, няма нищо. Олех тогава е бил на 6 год., бил е дете, баща му е бил учител. Стоварват ги там и им казват: „Тука ще живеете.”. Дават им инструменти – секири, лопати – и те започват да сечат дървета, да правят землянки и започват да се оправят, за да живеят. Хранят ги криво – ляво, но и децата започват да обикалят околните села, за да просят храна. Защото аз съм го питал: „Олех, ти откъде знаеш така добре руски?”. Той имаше много богат речников фонд; думи, които аз никога не съм знаел с претенция, че знам руски. И той ми каза: „Научихме. Много бързо научихме руския, защото постоянно обикаляхме в селата.”, „И даваха ли ви?” – питам го аз, а той „ Да, даваха, добри хора бяха руснаците, които живееха там, не бяха богати, но каквото има – няма ни дават.” Това се случва в Ленинградска област. Там Олех прекарва година и половина, като ми каза: „Една землянка определихме като училище и баща ми започна да занимава всеки ден нас, децата, за да не губим все пак.”. След около година и половина се връщат и остават в източните покрайнини, при дядото, защото жилището им е в немската част, окупирана. И баща му като се връщат една нощ, няколко дни там се приготвя и пресича Висла, за да види двете си дъщери и жена си, които са в окупираната от германците част, и не се връща. И майката и двете дъщери получават, по немската акуратност, то е по-скоро цинизъм, получават колет с личните му вещи, написано, че загинал или по болест умрял. А Олех беше убеден, че руснаците (това става преди да започне войната на 22.06, т.е. те са съюзници, немци и германци) са предавали такива, все пак Висла не е рекичка да я прецапаш, виждало се е, и са предавали такива минаващи, за да бъдат убивани. (А28)

Същият респондент формулира и следващата причина за омразата на поляците към Русия. Историческата ситуация е Варшавското въстание, в което поляците отново не получават подкрепа от своите съюзници. Молбата на Чърчил към Сталин да помогне на поляците предизвиква следния отговор: „Съветското ръководство трябва да се дистанцира от варшваската авантюра и не може да поеме никаква отговорност за нея”. Действията на немците във Варшва са добре дошли за Сталин, те свършват неговата работа, избивайки онези бунтовници, които биха попречили на бъдещите му планове и „ще е лудост” да им пречи. Как представя това анкетираният и по-горе българин:

Втората ужасяваща проява на руснаците е по време на Варшавското въстание. Те наблюдават това свиване на обръча, доколкото си спомням германците три месеца не могат напълно да ги смачкат. И руснаците наблюдават от брега. Това е вече 1944 г., изходът на войната е ясен, руснаците са вече потенциални победители, но изобщо не гръмва една пушка, едно оръдие, т.е. искали са тези смели поляци, които утре ще „ритат” и срещу тях да бъдат унищожени. Ами Катин, не е ли това същото? (А28)

Силно впечатление ми е направил и този епизод с катинските разстрели. Аз съм се опитвал да събера повече информация, но и там сведенията са противоречиви. Германците, поляците и светът знаят, че руснаците са ги избили. Но аз не съм 100% сигурен, че руснаците са го направили. Защото какво им пречи на немците да избият тези, които се съпротивляват срещу тях, знаем за немските концлагери, които са по-ранни и от руските. От друга страна като знаем и руснаците какви са... техните лагери, какво им пречи те да са избили поляците, нищо! Истината много трудно ще бъде установена. (О25)

Истината излиза наяве на 13 април 1990, на 47-годишнината от откриването на масовия гроб край Катин. Тогава официалната съветска новинарска агенция ТАСС публикува заявление, в което се казва: „ Архивните материали позволяват да се направи изводът, че непосредствената отговорност за злодеянията в Катинската гора носят Берия и неговите подчинени. Съветскаат страна, изразявайки дълбокото си съжаление във връзка с катинската трагедия, заявява, че тя се явява едно от тежките престъпления на сталинизма.” Ще проследим как звучи за нашите респонденти тази история, разказана преди инцидента в Смоленск и след него. Каква е актуализацията на случилото се и какви са версиите на анкетираните българи за нея. Пред инцидента броя, причината, и етноса на разстреляните военослужещи е неясна: „За Катинската гора се сещам, мисля че към 30 000 поляци са пленени и избити от руснаците. Пленените са се страхували, че ще трябва да воюват срещу своите. Немците как са си ги задържали там, а после руснаците са ги избили – все полковници, все големи хора, интелигентни.” (А06) Обвързването на Втората световна война с антисемитизма, смесен с информация за Катинското клане, дава следния резултат: „Катинската гора – масов гроб на много евреи, които се смята, че са убити от руснаците. Май Путин се извини на поляците за това нещо [защото са полски евреи], но тя е много сложна там ситуацията. Гледат руснаците да се извинят на поляците за нещо, за да не продължат да ги обвиняват в други неща. Например руснаците са си поделили с германците, чрез плана Рибентроп – Молотов, Полша. Германците и руснаците им правят сандвич.” (А12) След катастрофата в Смоленск се върнахме към този респондент (както и към няколко други), за да проверим как е променена картината и каква нова информация или актуализация на позабравени знания се появяват: „Аз от тази трагедия научих за Качинските. Двамата братя, единият е бил кмет на Варшава, другият – премиер; после единият – кметът станал президент. (...)Тази история ме подсети, че Варшавският договор е сключен в Полша, опонентите на НАТО.” (А12) Какво промени в изследването трагедията в Смоленск, ще разгледаме в последната глава на настоящото изследване. Допълнителна актуализация темата получи и от филма на Анджей Вайда „Катин”, който беше излъчен двукратно по българските теливизи: няколко месеца преди катастрофата и непосредствно след трагедията.

„Катин” на Вайда гледах скоро и е малко като филмите направени после. Имам предвид след ’89 год. То махалото като го залюшкаш в единия край, то после не може да остане в равновесие. Малко беше попресилено, според мене, и не стоеше реално, но най-вероятно това е било и умишлено. Тази история [случилото се в Катинската гора] е напълно възможна, защото тогава е имало такава гадна, международна, политическа линия. Всичко се е изтребвало. А и тук става дума за сериозни интереси. Там не може да бъде пожален никой. При това не е необходимо хората, които са го изпълнили да са психопати. Те може да са го извършили с много угризения, но с ясното съзнание, че така се иска. Да не говорим, че може да има и личен мотив – на обида, засегнатост и др., който да промени нещата. В тези години е било много лесно да кажеш „Ей този е враг!”. Това е било много лесно и вече като стане той враг, много бързо омразата става оправдание за всичко. Но това не е било само в Полша, такива процеси има навсякъде, подобни изтребвания. (А34)

Катин става известно като едно от престъпленията срещу човечеството. Изразът „престъпление срещу човечеството” се появява за първи път на 18 май 1915 г. в декларацията на Франция, Англия и Русия срещу Турция по повод на клането на арменци, определено като: „ново престъпление на Турция срещу човечеството и цивилизацията”.⁴¹