Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

Изводи

Установяването на Съветска власт в Полша и България е резултат общ и за двете страни след края на Втората световна война. Ситуацията обаче, която комунистите наследяват в двете страни е коренно различна. Целите, които си поставят двете държави са различни. България, която през войната е била на страната на губещите, бързо сменя руля към налагащата се в Източна Европа идеология. По-добре е да си с големите и силните, отколкото против тях. Така нареченият преврат от 9 септември 1944 г. настъпва тихомълком, без изстрели и кръвопролития. В България Червената армия намира една „пощадена от войната страна”, която разполага с действащи институции и администрация.⁴⁴ Полша след войната – тъкмо обратното – е разрушена до основи и желанието на поляците е да възстановят страната си, ако и трябва това да е под властта на СССР. В началото дори „такива родове като Радживил или Потоцки предлагат услугите си на новата действителност и за кратко заемат отговорни постове. Но мнозина никога не се примиряват с това, което се случва.”⁴⁵ В статията си „Славяните между национализма и интернационализма”⁴⁶ проф. П. Карагьозов, разглеждайки „осъществяването” на славяните в Европа чрез триадата „национално-славянско-интернационално”, поставя пътя на славяните към наднародностните общности в две посоки: доброволен и насилствен. Националните характеристика, начинът по който нациите от бившият соц блок се подчиняват или противостоят на комунизма, е причината въпреки всичко историята на тоталитаризма да звучи различно в отделните страни. Различен е видян социализмът в Полша от този в България според направените за целта на изследването анкети: „главното, което знам е, че поляците са си държали на някакъв свой социализъм.” (О25) Причината да „държат” на своя социализъм, различен от съветския се търси в политическите отношения между Полша и Русия, в наслоеният през вековете страх у поляците от руско потисничество, поддържан от „горчивия им опит” с руския империализъм, както и от идеята, че този режим е насилствено наложен:

[Мислиш ли, че по време на социализма в Полша е било различно?] Да, мисля. Те там имат обща граница с Русия, от другата страна е Германия, най-вероятно много по-насилствено е бил вкаран. Освен това те са били доста прогерманци [прозападни] и по-насилствено им е наложен този социализъм. Самият факт, че при тях църквата беше много силна, говори, че при тях социализмът е бил по-различен. [Това заради църквата ли е или заради народа?] Не, как, как ще е зарди църквата. Възпитанието във вяра не става в църквата, църквата е място за практикуване. За да бъде човек религиозен това започва от семейството. […] Много е впечатляващо за тях, че те винаги са били католици. Даже през комунизма са били католици. Чувал съм, че на партйното събрание като стане 17:50 ч. и всички отиват на служба, после в 19:30 ч. се връщат и продължават. Това нещо не навсякъде е било възможно. (А34)

Желанието да се откъснат от руското влияние, непокорството и свободолюбивостта дават на поляците нарицателното - „галениците на социализма”⁴⁷. Това непокорство се интерпретира и приема по различни начини в българското съзнание. Широкият във възрастово отношение диапазон, който обхваща изследването създава предпоставка да проследим какъв е образът на социализма в различните поколения, същевременно да разгледаме цялата палитра от нагласи, които темата за комунизма предизвиква. За родилите се в ранните години на прехода, комунизмът означава просто страници от историята, които са бегло познати, за всички останали групи този режим е момент от детството, близко минало, а за някои продължава да бъде настояще. На въпроса Какво знаете за социализма в Полша, един от респондентите в групата 51-60 години казва следното:

... те [поляците] не са харесвали никога социализма. Те са едни от първите пионери, които започнаха борбата за събарянето му. Папа Йоан Павел II мисля, че изигра изключително голяма роля, защото 95% от поляците са католици и те могат, ако се организират добре... Те не обичаха социализма, те не обичаха държавата, която проповядваше социализма – Съветския съюз, аз съм имал случай, когато разговарях с тях съм усещал, че децата уважават съветската държава, а възрастните – не. И съм ги питал защо? След като се обосновах, че за да бъде освободена Варшава по време на Втората световна война са загинали около 600 000 руснаци... защо отношението към Съветския съюз е такова. Те казаха „В нашата история пише друго, вашата история..., в нашата история пише друго, че когато Хитлер напада Полша, полските войски са били на украйнския фронт, за да отбият очакваното нападение от Съветския съюз, в резултат на което Хитлер успял да превземе Полша”. Така че при тях никога не е имало истински социализъм, било е нещо като социализъм... Сега за икономиката нямам информация, но това, което съм видял, визуално това, което съм видял – те не обичаха социализма, те бяха стожерът като политика, но след това, като се разбутаха нещата, тя беше държавата с голям принос за разпадането на Съветския съюз. Добре, а ти как си обясняваш, че тяхната история е друга? Да, аз също съм се чудил, но след това, може би, защото и втората ми специалност е история. Оказва се, че историята най-лесно се манипулира, защото не се пише тогава, когато се случва, а след това се пренаписва от тези, които управляват. И когато я пренаписват, те винаги излагат фактите в тази посока, в която на тях им е изгодно... Ми, запазили са я, това е... те всъщност учат друга, тяхната история за Втората световна война не е като нашата, те не се подчинаваха сляпо на принципите на социализма. При нас се подчиняваха, при нас беше всичко на 100%. Те казаха това е пак социализъм, друг вид социализъм, както сега примерно в Китай има друг вид социализъм и комунизъм, те са смятали, че това е по-добър вариант за тях и действително се оказа, че е по-добър вариант, защото се оказа по-развита държава от нашата. (О26, 51-65 г.)

За многоаспектното и обстоятелствено обяснение на полския социализъм в сравнителен план с българския, значение има както възрастта, така и образованието на респондента – историческо. Социализмът в представата на най-младите респонденти, родени в първите години на демокрацията присъства само като понятие, но не и като събитийност: „Аз в България не знам как се случва [по времето на социализма], та в Полша.” (А08). Това е поколение, за което историята започва с демокрацията, социализмът е време с неясни граници и смисъл: „Не съм компетентна. Не мога да кажа. Знам, че баба ми е говорила така: „Когато дойде демокрацията...”, ама нищо не знам. Знам, че ’91 г. е имало голяма криза в икономиката и аз тогава съм била родена.” (А05)