Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

Изводи

1.    На съветската демокрация.

2.    На полския атеизъм

3.    На немското чувство за хумор.

4.    На българската техническа мисъл

5.    На всеобщия и разбираем унгарски език. (П13)

Демократичният преход на Полша е познат сравнително бегло сред анкетираните, в сравнение със събитията, които водят до този преход. Икономическият преход, проведен от Балцерович и наречен „шокова терапия”, според анкетираните, е само още една точка в списъка с причини поляците да са „по-напред от нас”: „Тези първите години на прхода държавите, които бяха много свързани със Съветския съюз, всяка една е трябвало да избере по какъв начин да направи прехода. Тогава Полша и Унгария са решили да направят някакъв много бърз преход за разлика от нас, да речем, които сме решили да го правим плавно. [А мислиш ли, че това е било успешен подход?] Ами поне сега като гледам излиза, че това е била по-успешната от двете стратегии. Те очевидно влязоха преди нас в ЕС, приеха еврото, като цяло стандартът им на живот е много по-висок от нашия. Със сигурност е било по-успешно, ние все пак още осъществяваме нашия преход, можеше да сме излезли, трябваше, преди 15 години.” (А24) Влизането на страната в ЕС е представено най-вече чрез отстояването на полските интереси пред общността. Респондентите декларират липса на сериозен интерес към съвременна Полша, който отдават и на липсата на достатъчно информация в публичното и медийно пространство. За полският народ отново напомни една трагична новина: при Смоленск катастрофира самолетът на полската делегация, отиваща на възпоменателна церемония в мемориалния комплекс Катин.

Глава 6. Във фокуса на днешния ден

В настоящото изследване разглеждаме актуалната нагласа и представа на българите за полската история. Не бихме могли да изпълним пълноценно тази задача, ако не вземем под внимание рефлексията сред българите на случващото се „днес”. В хода на изследването се случи инцидент, който получи отзвук в целия свят и разтърси полската политика и общество. „В самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, на 10 април 2010 г. загиват полският президент Лех Качински и общо 96 души пътници и екипаж, сред които високопоставени полски военни, министри, управителят на полската централна банка Славомир Скржипек и ръководителят на бюрото за сигурност Александър Шчигло. (...)Целта на визитата на официалната полска делегация е отдаване почит по случай 70-годишнината от извършеното в района на Смоленск Катинското клане.”⁵⁹ Това събитие получи отзвук и сред българското общество, което даде отражение и върху емпиричния материал, събран за целите на изследването. Към момента на катастрофата бяха проведени около 60% от анкетите, а в останалите 40% Смоленската трагедия беше естествена част от говоренето за полската история и съдба. Това дава основа за създаването на нови стереотипи, актуализирането или потвърждаването на стари знания и представи за полската същност и история. Само времето ще покаже кои от тези новосъздаващи се митове ще останат трайно и кой са само временно битуващи, в следствие на широкото медийно отразяване на катастрофата. Темата е усложнена и от натрупването на историческа събитийност в рамките на едно пространство – Катин. За да направим извод по какъв начин тази трагедия е актуализирала или предизвикала придобиването на нови знания за Полша, се върнахме към някои от респондентите (анкетирани преди катастрофата), говорили малко или нищо за Полша и поляците.

За Катин ми стана малко по-ясно, за избиването на войниците. Не съм чела нещо допълнително – само от медиите, че е била голяма трагедията. Направи ми впечатление трагедията определено, но надали има някой, който го е чул, да не му е направила впечатление трагедията. Научих полският президент как се казва – Лех Качински, тогава на интервюто ти май ми показва някакви снимки става въпрос за приложение 3. Всички бяха в траур (поляците) и като дестабилизация, все пак цялото им правителство си замина в тази самолетна катастрофа. После не знам какво стана, защото бях в Холандия и не знам. Последното, което си спомням беше нашето правителство, съболезнованията, това ми направи впечатление. Имаше изявление и на предишния президент (на поляците). Помниш ли какво каза... Прокобата? Не, това не го помня, че излезе от неговата уста, но помня, че го имаше във всички медии (за прокобата, де). Ние как бихме реагирали на мястото на поляците? Сигурно по същия начин... Т.е. ще се обединим? Да, ние в това отношение сме много показен народ. Дори си спомням какво стана след убийството на оня журналиста – Боби Цанков. Всички се събраха, изказваха съболезнования, говориха колко бил невероятен и пр. Представям си, ако е някой по-важен... (О34)

Дори за непосредствено случващото се българинът говори през автостереотипите, които битуват в съзнанието му:

А нашия къде да го погребем, там в Перник, зад на майка му външната тоалетна. Ние не сме такава нация, не отдаваме такива почести, не сме признателни, освен това на кого да сме признателни.

Поляците уважават президента си, защото си казват: „Да, той отстоява нашите принципи.”.Има и малко сантименталност, човекът загина в ужасна катастрофа, има го и този момент. За напред никой не може да гадае какво е щяло да бъде, но засега те са решили, че той е достоен да бъде погребан там. А и той загива не къде да е, а по пътя за Катин. [Ние имаме ли място, на което да погребем величията си?] Шипка би могло да бъде такова място. Грандизоно място, но за хора, които са заслужили за България, служили са на народа си. Ние нямаме такова съкровено място. Но то и няма кой да заслужи. (А35)

Първите реакции на трагедии от подобен мащаб са „черният хумор” и конспиративните теории. Проведениете след инцидента анкети не бяха достатъчно отдалечени във време, за да дадат възможност на черният хумор да се прояви. Но за сметка на това конспирациите не закъсняха:

До ден днешен си мисля, че... моето лично мнение е, че не е случайно. Значи КГБ-то е една зловеща сянка над Европа, която тегне 70 години. За мен това е олицетворение на Луцифер, дявола, злото. Злото– това е олицетворение на КГБ-то, то твори само злини, още от времето на Ленин – черната там комисия, до ден днешен те са вездесъщи и правят каквото си искат, разполагат с неограничени ресурси. Значи ФРБ, ЦРУ просто газ пикаят пред тях. Могат да правят неща, които на акъла не могат да ти дойдат. Като почнеш от облъчване с микровълнови вълни – било чрез телевизията, било от космоса, било от сателити, могат да влияят на тълпи, на маси, на хора, на цели народи и според мен нищо не им пречи в даден момент с даден лъч, насочен от каквото ти дойде на акъла да повлияят на мозъка на един пилот. Това е просто фасулска работа. Това 100% реално е възможно. Казвам ти една моя хипотеза. Пускат му един радиолъч, човекът губи контрол, забива самолета в пистата и край. От това събитие нищо ново не съм научил, просто се потвърждават някои неща. Аз това за Катин го знам от много отдавна. Че руснаците са го направили? Че то цял свят го знае, че са те. Преди това не беше много ясно, но аз бях сигурен, че са те. Това с погребението беше една суета, която нищо общо няма. Това са едни дребнави неща в сравнение с факта, че тези хора бяха унищожени. Един господ знае, ако такова нещо се случи, какво ще направим в България. Щахме да претупаме нещата с един парад и толкова. За мен е много по-важно защо тези хора загинаха. Не защо, а как? Това за мен си остава една голяма огромна мистерия и съм сигурен, сигурен съм, че това по никакъв начин не е случайно. То затова е направено, за да не може да бъде доказано и ако подлежи на доказване, значи онези хора не си знаят работата. (О44)

Не би било редно от гледна точка на науката да правим заключения, базирани на епизод от случващото се днес. Историята има нужда от време, за да пресее устойчивите митове и стереотипи. Но документирането на моментната картина за в бъдеще би могла да бъде база за по-задълбочени анализи.

Заключение

Прегеледът и хронологизацията на полската история чрез устните истории на анкетираните респонденти, дава основание да направим следните изводи.

Този разказ представя и изразните средства, ключовите думи, чрез които се изгражда наратива. Наред със преките свидетелски декларации: „четох”, „знам”, „останали са... впечатления” и т.н., можем да откроим и конструкции на фабулатния, несвидетелски разказ: „казват”, „татко ходи”. Директно са заявени незнанието и несигурността в изложеното твърдение: „не знам”, „май”, „не съм сигурна”. Не липсват и формулировки, предпоставящи интерпретация: „звучи разумно”. Чрез подобни езикови конструкции (изказани в отговор на въпроса Била ли е Полша под робство?) е изведена и парадигмата на робството: „не е била”, „не знам”, „не съм сигурна, но...”, „зависи...”, „мисля, че е била”, „не мога да го нарека робство”, „робството има свои параметри”, „била е”, „даже знам, била е”. Чрез тези конструкции може да се изведе във възходяща градация парадигмата на робството: „съюз”, „минал оттам”, „част от [империя]”, „влияние”, „войни”, „васал”, „владение”, „окупация”, „режим [социализъм]”, „откъсната”, „поделена”, „подчиненост”, „владичество”, „робство”, „турско робство”. Темата за робството и социализмът като елемент от неговата парадигма са основното ядро, около което е „разказана” полската история от анкетираните. За тяхното ситуиране в историческото време и пространство, ролята на медиатор преобладаващо играе Русия. Периодизацията на историческото време и пространство се обуславя от знанието на българина за полската история. Ярко изпъкват онези личности, събития и епохи, за които има свидетелства в българската история. Например говоренето за Владислав Варненчик не би било толкова пространно, ако неговата мисия не го беше довела в България. Липсата на свидетелства за полскта история в българската предопределят големите пропасти при хронологизацията на историята на Полша. Единствено те се компенсират от свидетелския наратив, когато респондентът знае исторически факт или предава меморатен разказ. Историята се моделира на базата на личните ценности, предадени в устната история:

[Били ли са под робство?]Нямам идея. За мен най-важно е местопожението им. Много им е гадно местопожението и всичко минава през тех... войни, работи, все покрай тех минават. Те са по средата между добрите и лошите. (П21)

Кои са „добрите” и кои са „лошите” остава въпрос на интерпретации и хипотези. Противоречието би дошло от определянето на Русия като „добра” или „лоша”, ако дискусията се води между поляци и българи. През социализма голяма популярност придобива един виц (това е посочено от не един респондент), представящ нагласата на поляците спрямо Русия, определила в голяма степен техните исторически и политически стремежи. Вицът за златната рибка:

Седи един поляк на Висла и лови риба. Хванал златната рибка и тя пита за желания и той казва: „Китайците да дойдат в Полша.”, изпълнила златната рибка желанието, отишли китайците в Полша, тъка – тъка, седяли там, въртяли се и после се върнали. Второто желание пак „Китайците да дойдат в Полша.”, трето желание: „Китайците да дойдат в Полша.” И накрая златната рибка казала: „Добре де, ще дойдат, ама можеш ли да ми обясниш защо искаш да идват китайците да ти опоскат страната?” и полякът отвърнал: „три пъти у нас, шест пъти в Русия.”. (А29)