Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята
Изтегляне 1.22 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Мен, ако ме питаш, беше по-добре
- Изобщо бяха много по-напред
- Оказа се, че могат и от други места да се купуват и се оказа, че нищо не можем да правим.
Полша: „различният социализъм”Сред анкетираните преобладава схващането, че социализмът в Полша е имал различни параметри, а като резултат поляците са били много по-свободни и много по-добре икономически. Симпатизантите на соца виждат в тази свобода известна „ретроградност”, а привържениците на демократичната идея, сравнявайки българския и полския социализъм заключават, че на поляците им е било значително по-лесно, били са „по-добре” от нас и благодарение на близостта си до Запада, след това правят по-бърз и успешен преход. Българинът е отново жертва на ситуацията, на голямата история, на която той противопоставя своята „историйка” и анекдота (Й. Кроутвор). Анкетираните маркират като основопологаща прична за различието на българския и полския социализъм отношението, което имат двата народа към този режим и към онези, които са го наложили: „Приемат социализма по-негативно от нас [поляците], някои хора тук с носталгия си спомнят онова време, казват, че са били по-честни хората.„ (А14) Тезата на тази респондентка доказва мнението на друга анкетирана от същата възрастова група – 51-65 години: „Мен, ако ме питаш, беше по-добре. [По времето на социализма ли?] Да, беше си много по-добре. [А тогава имала ли си възможност да отидеш до Чехия, до Полша?] Да, но не съм искала. Исках да отида от другата страна.” (П14) Вариациите на тема социализъм са колкото и броят на анкетите, но все пак основните аспекти, по които се е различавал българският от полския социализъм могат да бъдат групирани условно в няколко групи: икономически, политически и религиозни. Тези причини до голяма степен са обобщени в думите на долуцитирания респондент: ... малко по-различно е било. И е бил по-различен, защото поляците са по-друг народ, те не се поддават на манипулация и оттам е различието, по същество социализмът е един и същи – този, диктуван от Кремъл. Затова се появи например „Солидарност” в Полша, а не се появи в България. А и те имаха един интелектуален елит, който винаги е поставял Полша на първо място, националните интереси на Полша, пазители са на историята на Полша и те не търпяха да бъдат манипулирани по такъв начин, по който бяхме манипулирани ние. Даже това, което става днес в държавата ни е резонансът на руското влияние, което е действало в пълна сила, чувства се в почти всички институции. Гордостта на една нация е много сложен проблем. Той е исторически обусловен и се изгражда дълго време. То не става 5-10 години. [Добре, а защо те го имат? – достойнството и гордостта] Те го имат, защото имаха шанса да бъдат и под западното влияние, чрез католицизма, а ние имахме лошия шанс да сме под влияние – 500 години турско робство (Владислав Варненчик знаете какво се е опитал да направи) и след това руската експанзия в България беше много силна и ние се нагласихме, приспособихме се много бързо и нямахме куража да направим това, което направиха поляците. (А33) Ще се опитаме да създадем по-широк образ на маркираните аспекти, отнасящи се до социализма в Полша и България, чрез мненията на анкетираните българи.
Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) е икономическата организация на комунистическите държави, "обединени от общност на фундаментални класови интереси и идеологията на Марксизма-Ленинизма" и имали общи възгледи за икономическата собственост (държавна, а не частна) и управлението (планово, а не пазарно)48. Въпреки, че икономическата система на всички държави от блока по времето на социализма е била ръководена от СИВ, сред респондентите преобладава мнението, че в Полша икономиката е била по-развита, произвеждали са за Запада и са единствените, запазили частната си собственост. „Те имат добре развито селско стопанство, когато пътувахме през Полша, непрекъснато гледахме нивите, разпределени на малки участъци, не на много малки участъци, но на малки. Нашите бяха кооперативи безкрайни. И тогава съм се интересувал „Нали при нас социализъм, и при вас социализъм, защо вашата земя е така раздробена, а нашата е така обширна”. И те: „Ние си имаме друг социализъм”, значи още от тогава, кога беше то 1981, те започнаха да развиват частния бизнес в селското стопанство, затова и сега тяхното производство е по-голямо и те имат, може би това е една от държавите, които имат най-голям износ – на селскостопански стоки.” (O26) Представата, че поляците са били по-свободни и по-добре икономически през социализма битува като стереотип, създаден по време на соца чрез впечатления от полските туристи на Черноморието: „По време на социализма икономиката им не е била толкова пряко свързана с Русия, колкото нашата. И те бяха подвластни на режима, нямаше как, но не му бяха толкова верни, не и колкото нас. Ето, идваха всяко лято в България на море, което си е някакъв стандарт, ние не ходехме в Полша. Те идваха масово тук, бяха превзели Черноморието. Това говори за по-висок стандарт и за повече свобода.” (А20) Често обаче този стереотип функционира като факт, базиран на лични впечатления и освен, че е по-детайлен, концептуално не се различава: Много по-свободни бяха в духа си спрямо нас. Дори и примерът с религията. Там имаше стоки, които в България ги нямаше изобщо, прозападни. Парфюмерията им беше хай-класа в социума, защото, може и да греша, те са ползвали френски лицензи. Направи ми впечатление също чистотата. Там дори и в селата им, когато минехме през някое село, нямаше високи дувари с мръсни улици. Имаше тучни ливади, много добре обработени, равни редчета, много повече механизация от нас. Тракторчетата бяха на почти всяка нивица. Изобщо бяха много по-напред. Ние тогава бяхме и в Будапеща, и в Берлин, но Будапеща, Полша и Берлин бяха на едни нива. А Будапеща и Белград все едно си в мегаполис, в западна столица. А Варшава, една кротичка, чиста, по-различна. Бяхме и в Лодз, и в Краков, в цяла Полша ми направи впечатление, че те са вътре в катедралите. Иначе стоките им в Полша бяха като в Берлин, хубави, разнообразни, с хубав дизайн. Обувки, дрехи, за козметика да не говоря – тук такива неща нямаше. (О07) Не отсъства и разбирането, че СИВ просто е разпределял необходимостта от определено производство между страните и на всяка държава се е падало по нещо: на България – „компютрите” и „мотокарите”, на Полша – „картофите”: „там просто се събираха главите и казваха „тука ще се прави това, там ще се отглеждат картофи, тук ще се прави хартия”. Разпределение. Например България произвеждаше мотокари, на друго място в СИВ – не. В Полша се произвеждат картофи, те произвеждат картофите за всички. Но те си запазиха земеделието, може би са настоявали, пък и имат условията за това. Освен това имаха много интересна форма на стопанства, те не направиха като нас колхози, ТКЗС-та, совхози, както при нас беше. При тях си имаше някаква частна форма на собствеността върху земята, нещо по-бамбашка беше. Винаги са били по-бамбашка, това е.” (О11) Това рзпределение на СИВ обаче за някои респонденти е също толкова утопично, колкото и социализмът сам по себе си. След края му равносметката е такава: „СИВ ръководеше икономиката – каквото им беше наредено, това произвеждахме. Както ние – „Правец”, компютри правехме. Абсурдно. Оказа се, че могат и от други места да се купуват и се оказа, че нищо не можем да правим.” (А22)
Освен „прозападни стоки” поляците имат и „прозападно поведение”. Определяни са като „свободолюбиви”, „непокорни”, „опозиционери”. Тези техни черти, за някои от респондентите се обединява в понятието „ретроградни”: Като бяхме там във Варшава, накрая ни заведоха, те са малко по-разградени, ако мога така да кажа поляците, заведоха ни на един концерт ли беше кое е, що е, и там стрийптиз ни правиха. Те са по-разградени и в програмата официалната там... Малко по-различно, в България нямаше такова нещо. Зам.министърът беше там, Пенков се казваше, цялата делегация, имаше и вечеря нещо това-онова – по програмата излезе една дама там и започна да се съблича и да хвърля. Там сме били заедно с колеги, партньори от министерството на външната търговия и малко се смутихме ние. Аз така – поляците са по-разградени. Може би модно там така беше и аз се чудя там с колегите „тия пък защо така”. Това го помня на поляците. И вика зам.министърът, Пенков беше, направиха ни социалистически стрийптиз, не чак вика толкоз. Значи не хвърлиха цялото бельо, оставиха нещо. Това го помня от Варшава. И от тогава ги знам разградени са, виж в България по това време, това е било 67-8 беше по-такова, те там, западно влияние... (О15) Ретроградността на поляците се проявява дори когато посещават други държави от социалистическия лагер. След като видяхме как реагира българинът в Полша на тази „освободеност”, ще потърсим реакцията на българина в собствената си страна срещу непривичното или неприлично поведение на поляците: Една група поляци идва в завода [в гр. Златица и Пирдоп, Средногорие е било едно време, медодобивния комбинат]. Една група млади хора идваха, бяха на гости на ЦК на комсомола. И то беше голямо предприятие и те идват да им покажем, ние бяхме голяма организация комсомолска, аз бях комсомолски секретар тогава. Дадахме им обед там, всичко, с почерпушка и направихме и забава. И те като взеха да играят тези модерните танци, де им викахме тогава, и нашите младежи не щат да играят. Тези си играят танго, румба, обаче това, което беше тогава, те отказват да играят тия танци. Иначе групата беше много доволна, даже един от председателите там ми каза, че ще ми изпрати лично покана да му гостувам. Аз му казах, че нямам нищо против, ама аз бях ергенин още. Даже му казах: „Ако кажеш, аз ще уредя тука с наш`те, ще уреда покана и ща та покана на море. На нашето Черно море, да видиш какво море е.”. Но до тук беше. (А26) Дори когато са в „свои води” българите се чувстват неловко от проявите и поведението на различния. Това Марко Семов описва пространно в своята „Народопсихология” като комплекса на по-малкия, на потискания.49 Влиянието на социализма върху менталността на различните нации, както и търсенето на корените им по-назад в миналото не е обект на настоящото изследване, поради което проблемът не е разгледан по-задълбочено.
В предходната глава разгледахме причините за враждата между поляци и руснаци през Втората световна война (щриховани от анкетираните). В годините на комунизма това отношение се задълбочава. Макар да е имала „друг социализъм”, Полша преминава през всички етапи на сталинския терор. В по-късно време политическият режим среща съпротивата на поляците, стачките на „Солидарност” и Лех Валенса: „Солидарност, начело с Лех Валенса – стачките срещу комунистическата власт. Мисля, че още ‘80 година, максимум ’82 год. Със сигурност се вдигнаха преди нас. Те са били под влияние на Русия в миналото, така че стачките са били и срещу влиянието на Русия, не само на полския комунизъм.” (А14) За това свидетелства и един от респондентите, който прекарва в Полша една година, точно по времето на стачките на полските работници и студенти: „Аз бях там във времето на стачките. Тогава се направиха разкритията за избитите полски офицери, излязоха доказателства, всички това обсъждаха – Катинската гора. Само омраза, само с това съм се сблъсквал, към Русия, омраза и страх. Ние имахме инструктажи срещу евентуално нападение от руснаците, а ние пък стачкувахме, за да не учим руски език.” (А22) Българското проруско и полското антируско отношение извежда, без претенцията за историческа достоверност следния респондент: Доста по-свободно е било там, отколкото тука, в интерес на истината, въпреки, че са много по-близо до руснаците, но те пък не ги обичат, според мене, исторически. Ние, може би, в този аспект (но аз много малко знам) тука казваме, че са ни освободили [за руснаците] и може да се каже, че наистина са ни освободили от турско робство, макар че не е сигурно, ама поляците, ако са имали постоянни войни с руснаците, те заради това не ги обичат. Те са делили една граница, така че... нормално. И затова не ги обичат руснаците, и заради това са били и против комунизма. Нещата са несравними между нас и тях. Не че са били цъфнали и вързали, ама... там за носталгия по комунизма съм сигурен, че няма или ако има то е в много малка прослойка от населението, отколкото тука. Някои, на които им е мъчно по определена причина, защото им е било лесно и хубаво тогава. Така стана в повечето социалистически страни, в които на тези, на които им беше лесно и хубаво тогава, май им е още по-лесно и хубаво сега, защото те са най-големите барвци. Но това е отделна тема. (А19) Преминаването на България през социалистическия строй не променя отношението към „братска Русия”, дори задълбочава връзките – политически и духовни – които българите са градили в предходните години със „славянските братя”.
Като основна разлика между комунизма в Полша и този в България респондентите посочват комунизма. Идеологията на тоталитаризма отрича признаването на друга вяра, освен тази във властта. Смяната на политическата система в Русия налага нова идеология и на по-късно присъединените към блока страни. „Имперското триединство „православие-самодържавие-национализъм” е трансформирано в „съюзното” „атеизъм-централизъм-интернационализъм”.”50 Това е приложено като модел доста успешно що се отнася до България. Силата на католическата църква и вярата на полския народ не се поддава на комунистическия натиск, и църквата запазва влиянието си: “[Религиозни ли са поляците?] Много религиозни. Даже онази нашата позната жена я питах, комунистите как са го допуснали това. Те казаха, че няма комунисти, няма никой, в Полша религията е на много високо ниво почитана, защото тя е запазила Полша. И от тези настъпления на руснаците, или как да се израза, религията ги е спасила да се съхранат като народ.” (А26) Религия и комунизъм са две взаимоизключваи се „вери”, които предизвикват голямо внимание от страна на анкетираните и затова ще му отделим по-специално място. Каталог: terminals -> net.flexostudio.com -> incoming -> lfiles lfiles -> Михайлов, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Фотев, Георги. Другият етнос Изтегляне 1.22 Mb. Сподели с приятели:
|