Дипломна работа Изследване на актуалната представа на българите за полската идентичност, разгледана в аспекта на историята

„Неблагодарните поляци”

Едно нещо трябва да се знае, което никога не бива да се забравя. Руснаците спряха Хитлер, аз съм бил свидетел на войната, над 24 млн руснаци загинаха в тази борба, онези от запад се появиха, когато съветската армия превзе Берлин. (…)Ами аз не знам по-голямо събитие от Втората световна, не помня. И каквото и да говорим, Полша беше, както цяла Европа, освободена от съветската армия, тя даде 24 млн жертви. Сама, т.нар. съюзници се влючиха след като Русия вече беше завладяла Берлин. […] Поляците, ако има на кого да се ежат, от кого да са недоволни, това са Хитлер и немците, те най-напред нея прегазиха, за да отидат към Русия. Истината е, че именно руснаците, именно СССР освободи Полша от немците, освободи цяла Европа. антируска им е политиката. (О17)

Други търсят причината във вярата, непроумявайки защо на поляците славянската и съветска дружба им е чужда:

... за мен остава загадъчен въпрос защо Полша като административен елемент е била против Русия, тя никога не е била привърженик и никога не е подкрепала Русия, с такива впечатленения съм. И с тези поляци на морето като си приказвахме, те никога не изказваха... защото ние пък бяхме на другата граница – много обичахме Русия и съветските хора, докато у поляците няма тази дружба към руския народ. Е, това е било за мен загадка и малко недоволство. Дали греша? После има и друго нещо поляците са католици, ролята на католическата църква, докато руснаците са източноправославни, това също е много важно. (O16)

Следваща хипотеза, за която поляците едва ли дори подозират, че е възможно да съществува, е идеята, че през Втората световна война поляците са били на страната на немците и световната конспирация работи против Русия:

Шъкат, много шъкат. Разбирал съм, разбирал съм. Аз не съм и много имал... повече ми е била работата техническа и със техници на технически език, дето се вика. Говорили сме си на немски, те голяма част немски разбират – и в Катовице, и в Краков, и въобще в цялата Полша немски говорят. Те затова цяла Полша стана много бързо на Хитлер съюзници през Втората световна война. След като езика като майчин го имат, това значи, че близостта им е много непосредствена. Руски, опитвал съм се, но избягват руски да говорят. Не обичат руснаците направо. Защото смята, че Съветският съюз ги е окупирал по време на Втората световна война. А, голяма част от тях, ей сега Качински къде загина в Катинската гора, никой не си задава въпроса що са търсили те там. Според мен са търсили... били са съюзници на германците. Тия са толкова сложни неща, че ей сега Медведев разсекрети някои работи, но дали всичко разсекрети един господ знае. Но аз за себе си си задавам въпроса: такава ли е играта, такава ли е историята. Затова, защото като влизат немците в Полша 39-та година, цялата полска армия застава на тяхна страна и те ги ползват главно за гарнизони в т.нар. осовбодени земи – Беларусия, в някои части на Русия и т.н., да се държи в подчинение мирното население, това е истината. Това не го пишат, но трябва да се поинтересуваш – Медведев сега като ходи на поклонението на Качински и като се върна разсекрети някои неща по Катинската епопея. (O43)

Теориите около Втората световна война са нескончаеми, но следва да отделим малко внимание и на отношенията към евреите в Полша. Темата за антисемитизма е исторически важна и в България, и в Полша, но с различен знак. Българите се гордеят със спасяването на хилядите български евреи, а Полша се свързва с тяхното унищожаване, дължащо се на множеството немски концентрационни лагери на територията на страната и на „традиционния” полски антисемитизъм. Причините за този антисемитизъм с историческа прецизност извежда един от нашите респонденти, който е от еврейски произход:

Поляците като ревностни католици са антисемити. Няма паралел между България и Полша. Нашите евреи са от Испания (през XV век, годината, в която Колумб открива Америка), сефаратски евреи. Те са с много по-добра адаптивност (идват от Средиземноморието, моят прадядо е от Толедо; преживели са там и инквизицията и пр.). Османската империя радушно приема тези евреи [които бягат от Испания, заради гоненията на Инквизицията], заради институционалното развитие, те са били образовани хора. В Полша и Украйна (и в Германия) са друг тип еврейска общност – ашкенази (консервативност, затворен начин на живот, по-религиозни са). Тук никога не е имало такъв начин на обличане на евреите и чак такава религиозност. Обществото никога не е диференцирало толкова евреите. Та за антисемитизмът в Полша има две причини: 1) Католицизмът е първият фактор; 2) самите групи евреи са различни. И в крайна сметка поляците са мразели немците, но пък за евреите са им съдействали напълно. (А07, 25-34 г.)

Потвърждение на фактор 1 за антисемитизма дава друга еврейка от по-горна възрастова група (51-65 г.), която казва:

Имало е сериозен антисемитизъм, до ден днешен го има и това е. Основната причина според мен е католицизма. Единствено при папа Йоан Павел II е имало известен опит за сближаване, той е бил много толерантен и с изключително нетипична за католическата догма политика. От Полша са започнали еврейските гета – забрана за достъп, огради, терор и изолация. Там са едни от първите обособени гета. След края на войната продължава недоброто отношение. Имало е случаи и да помогнат, и да спасят евреин, но винаги има различни хора. Официалната позиция обаче, е била позиция на противопоставяне. Българската православан църква е била единствената с подкрепяща евреите позиция. Това е заради и благодарение на всички нейни просветени водачи, така да защитават еврейската общност. (А16)

Еврейският въпрос сред българите, които нямат еврейски произход се изразява най-вече чрез вицове, някои от които минават границата дори на”черния хумор”. Ако липсват знания за полската история от друго естество, то Втората световна война като арена на военните действия събужда знанията за съдбата на евреите (концлагери в Полша), които предимно сред младите анкетирани българи са изказани във вицове. Както един анкетиран подчертава – на нас „черният хумор” не ни е чужд. Ще приложа като пример само един от разказаните вицове:

Не е за поляци вица, за евреи е, за Хитлер и Менгелер. Един влязъл случайно в един бункер, ама случайно, ей сега става действието, преди години, скоро, от врата на врата, от врата на врата стигнал до един коридор с паяжини. Влязъл и намира в един бункер мъждука някаква светлина, а там на една дъска двамата с Хитлер станали като скелети, ама пишат нещо, смятат. И този има казал: „Бе вие нали сте умряли, бе, какво става?” И онези му викат: „Е, щом ни виждаш, значи сме живи.” И оня: „И какво сега?”. Онези: „Ами, кво, довършваме сега проекта, мислим тука една бомба, като я треснем и ще убие 13 млн евреи и 10 жирафа.”. И онзи казал: „Добре де, ами какво общо имат 10 жирафа?”. И Хитлер: „Казах ли ти аз, че никой няма да пита за евреите.”.(А19)

Една от младите респондентки, в групата 18-24 г., която завършва средното си образование в еврейското училище в София формулира една исторически и логически обоснована хипотеза за отношенията поляци-евреи:

Варшавското гето, имало е много евреи там. Полша почти е била унищожена по време на Втората световна война и после са я изградили отново. Поляците не са харесвали евреите, но те още от малките векове евреите са гонен народ. След идването на Хитлер на власт, разпространението на идеите му, в Полша принципно има много евреи и във Варшава правят гето, поляците и нацистите, в което условията са били много брутални. Но поляците не са харесвали тогава евреите. Евреите са специфичен народ, със свои нрави, бит, култура, те винаги са се занимавали с пари, те не са известни като земеделци. Те са лихвари, даже Шекспир някъде имаше такъв герой, и тяхното обществено положение на никого не се е харесвало. Даже аз така си го обяснявам, че след Първата световна война, когато е имала адска бедност и т.н. евреите са били трън в очите. Аз, естествено не оправдавам действията на германците, напротив. В Полша има много лагери: Аушвиц, Треблинка, Аушвиц 2, Биркенау, Собибор, знам, че там има много, но не знам кои точно са в рамките на самата Полша. Имах един съученик, който беше на една такава екскурзия „Пътят на смъртта” с посещение на всичките концлагери. В интерес на истината това трябва да се види и аз бих отишла, срещам мнения, че въобщше не е имало геноцид и едва ли не... Той разказваше, че един от най-тежките моменти от тази екскурзия е било, когато излиза от един лагер и вижда блокове и детски люлки. Излизаш от едно място, където са струпани обувки и очила и изведнъж, живота си върви. (O40)

Съществува и представата, че толкова изстрадал народ като Полша няма как да е насилствал или асимилирал друг народ. Идеята за солидарността между онеправданите, страдащи народи е изразена изключително емоционално при някои от респондентите, един от които ще цитираме:

Да не говорим за съвременната история, за евреите. Покъртително. Толкова изстрадал народ. И поляците, и евреите там са унищожавани. [А мислиш ли, че има антисемитизъм, смяташ ли че има такава нагласа към евреите от страна на поляците?] А, не. Не, не, не, поляците не мразят евреите. Даже са им помагали и са ги укривали и са им давали работа. (А27)