Дипломна работа на тема " Ролята на Европейския омбудсман за създаването на добра администрация " Съдържание

Глава I.

Исторически преглед

1. Институцията на омбудсмана се ражда в Швеция. Официално омбудсманът се създава с решение на Правителството, което влиза в сила през 1809 г. след падането от власт на краля и се основава отчасти на идеята на Монтескьо за разделението на властите. Докато споменът за автократичното управление на крал Густав III e все още пресен, законодателите въвеждат в новия правов ред организация, която ще позволи на Риксдага¹ да наложи известен контрол върху упражняването на изпълнителната власт. Идеята да се създаде нов орган, отговорен пред Риксдага, който да следи дали властите изпълняват закона не е бил нов дори за далечната 1809 г. Факт е, че още през 1713 г. абсолютният монарх Чарлс XII създава службата на Негово величество Върховния омбудсман. По това време Чарлс XII отсъствал от страната в продължение на 13 години и неговата администрация в Швеция изпаднала в безпорядък. По тази причина той назначил Върховния омбудсман за свой представител в Швеция. Задачата, която му поставил била да провери дали съдиите и държавните служби като цяло работят в съответствие със закона и изпълняват задълженията си задоволително във всеки един аспект. Ако омбудсманът откриел нарушения, той е имал правомощия да инициира санкционно производство за незпълнение на служебни задълженията. След смъртта на Чарлс XII през 1718 г. Швеция отбелязва т.нар. Period of Liberty² – декада, през която се преминава към парламентарно управление. През 1719 г. Върховният омбудсман получава титлата Chancellor of Justice (Justitiekanslern).

Следва нов период на автократично управление при Густав III и неговия син – Густав Адолф IV, който бил свален от власт през 1809 г. Тогава властта се разделя между краля и Риксдага. Според новаприетата конституция на Швеция Риксдага избира свой собствен Парламентарен омбудсман³. Основната цел на Парламентарния омбудсман била да осигури спазването на правата на гражданите, гаранцият за което била неговата абсолютно независимост от изпълнителната власт. Омбудсманът трябвало да бъде защитник на правата на гражданите, със задача да следи за точното и еднакво прилагане на закона от съдиите и държавните служители. Омбудсманът трябвало да сигнализира за противоречиво законодателство, да прави инспекции и разследвания по подадени жалби. В началото жалбите били относително незначителна част от неговата работа. В продължение на първите сто години от съществуването на институцията общият брой жалби не надхвърлял 8000⁴.

Така в Швеция преди около два века се създава механизъм за защита на правата на личността от актовете и действията на държавата. Глава 12, чл.6 на Шведската конституция постановява, че Риксдагът e длъжен да избере един или няколко омбудсмана⁵. Също така тази разпоредба гарантира на омбудсмана достъп до актовете и документите, издавани от съда или администрацията. С решение на Риксдага се постановява, че омбудсманите ще бъдат четири, един от които – главен⁶. Правомощията на омбудсмана се разпростират върху държавните и общински служби, държавните служители и наетите по трудово правоотношение, както и тези лица, които изпълняват публична дейност. Омбудсманът също така има правото да предприеме действия срещу членовете на Върховния административен съд. Извън обсега на правомощията на омбудсмана остават членовете на Риксдага, Правителството и министрите, Chancellor of Justice и членовете на общински служби, които взимат политически решения. Предвидена е обаче възможността на омбудсмана да участва и да следи за нарушения, когато е започнало законно производство срещу министър или членове на Правителството. Жалбите могат да бъдат само писмени, като се разглеждат случаи с не повече от две годишна давност. Това правило може да бъде пренебрегнато, ако случаят представлява голям обществен интерес.

Парламентарният омбудсман на Швеция е независим орган, който разследва жалбите срещу злоупотребата с власт от страна на публичните власти.⁷

2. Днес работата на Парламентарния омбудсман е направлявана от желанието взаимоотношенията между гражданите и власта да се основават на законност, прозрачност и коректност. Еволюирайки с течение на времето институцията на Парламентарния омбудсман се превръща в ключов елемент от конституционната защита на основните права и свободи на всеки индивид.

Според принципите на съвременната парламентарна демокрация управлението се осъществява чрез делегирането на права от страна на гражданите към определени органи, които работят в интерес на обществото. По този начин по-голямата част от гражданите не участват в структурите на управление и разполагат с ограничени възможности за въздействие върху вземането на решения, а ограниченият кръг лица, занимаващи се със самото управление, превръщат администрирането в своя професия. Ето защо много често органите на управление и администрацията губят своята прозрачност, откритост и способност за комуникация с гражданите извън установените бюрократични процедури и в повечето случаи решенията им малко или много се разминават с обществения интерес⁸.

Този процес се съпътства или поражда ниска ефективност на управленските решения и лошо качество на административните услуги. Това от своя страна подтиква търсенето на нерегламентирани контакти с администрацията, което от една страна създава предпоставки за корупция, а от друга, поради малкото и често недостоверна информация за състоянието на отделните структури на администрацията, намалява възможността за ефективни действия в рамките на закона.

Въвеждането на алтернативни механизми за контрол върху администрацията, както и разширяването на достъпа до управлението на по-голям кръг лица всъщност представляват различни модели, чрез които демократичните системи на управление се опитват да противодействат на т.нар. “лоша администрация”. Ако бъдат успешно осъществени, тези механизми ще позволят администрацията да повиши своята ефективност, а това от своя страна ще доведе до по-голяма защита на правата и интересите на гражданите.

3. Първата държава, която създава своя институция от типа на шведския омбудсман е Финландия. Чл. 49 от Финландската конституция постановява създаването на институцията на Парламентарния омбудсман, който ще се избира на всеки четири години на редовна сесия на Парламента по същата процедура, по която се избира председател на Парламента. Заедно с Парламентарния омбудсман се избират още негов заместник и помощник на заместник омбудсмана, които да му помагат в изпълнение на вменените му задължения. Правомощията му се разпростират върху администрациите на съдилищата, изпълнителната и законодателната власти, публичните служби, както и върху служителите на публични дружества и други лица, които изпълняват публични функции. Ако Парламентарният омбудсман на Финландия установи, че Министерският съвет или негови членове, изпълняват задълженията си в противоречие със закона и неговите препоръки не бъдат взети под внимание, той има правото да информира за това Парламента.⁹

Чл. 59 от Конституцията на Финландия също така предвижда създаването на специален трибунал – Върховен обвинителен съд¹⁰, който да заседава, когато субекти на противоправно поведение са членове на Министерския съвет, Върховния съд, Върховния административен съд, министъра на правосъдието и неговите заместници, както и парламентарния омбудсман и неговите заместници.

Дания през 1953 г.¹¹ и Норвегия през 1962 г.¹², възприемат шведския пример.

След Втората световна война и най-вече след 60-те години на XX век институцията на омбудсмана се установява и започва да се развива под една или друга форма в повечето демократични държави – Австрия, Испания, Холандия, Обединеното кралство и много други. Турция, Словакия и България са страните, в които омбудсманът не е конституиран в рамките на познатите обичайни модели. В България много преди приемането на Закон за омбудсмана действат самодейни обществени омбудсмани. Страните от бившия социалистически лагер също декларират намерението си да защитават правата на човека и гражданите с всички познати парламентарни средства, включително и чрез създаването на институцията на омбудсман.¹³