Принципът на безпристрастност и независимост

4. Правото на разумен срок за вземане на решение

4.1. Правото на разумен срок за вземане на решение, ако е гарантирано от закона, може да бъде формулирано по различни начини. Финландската конституция, например, постановява, че всеки отделен случай трябва да бъде решаван в рамките на дадания срок като се избягва ненужното закъснение. В някои страни членки, като Латвия, това право не е изрично закрепено в закон, но произтича от прецедентното право. Член 92 от Латвийската конституция гласи, че “всеки има правото да защити своите права и законни интереси пред независим съд⁴⁵”.

4.2. В други страни членки правото на решение в разумен срок не е закрепено по конституционен път, но може би е осигурено дори по-добре чрез определянето на специфични времеви граници, в които трябва да бъде даден отговор от административните органи. В Словения, това право се гарантира от конституцията само за съдебното производство. За всички останали производства, правото се гарантира в няколко различни закона. Законът за държавните служители постановява, че държавният служител е отговорен за бързото и ефективно изпълнение на всички задачи, които са му поверени. Административно-процесуалният закон стига и по-далеч като постановява, че администрацията е длъжна да осигури най-бързата и най-лесната възможна реализация на правата и законните ползи на гражданите. В допълнение на това законодателят е предвидил и времеви граници за решаването на административните въпроси.⁴⁶

4.3. Правото на разумен срок за вземане на решение автоматично повдига въпроса, какво трябва да се разбира под разумен срок. Докато в някои страни това не е определено в закон, като в Швеция например, в други са приети основни времеви граници, в които трябва да се решават административните въпроси, като най-често те се намират в административно-процесуалните закони. Също много често срещано е формулирането на времеви граници за специфични обстоятелства или случаи, които са положени в различни закони.

Параграф 41 от Административно-процесуалния закон на Естония постановява, че ако административното решение не може да бъде взето в установения срок, административният орган трябва незабавно “да даде известие за възможния срок за издаване на административния акт или изпълнението на предвидените мерки и да посочи основанията, които са станали причина за неизпълнението в срок.⁴⁷”

Вече стана ясно, че едни държави членки са приели основни времеви срокове за вземане на решение, докато други – не. Може би ще бъде по-точно да говорим за основните срокове, отколкото само за даден срок. В Литва, например, има различни срокове за взимане на решение от административните органи, времето за разглеждане, за даване на информация, отговор на писма или препращането на молбата до компетентния орган. Средно срока за взимане на решение по стандартен административен въпрос е около месец, след деня, в който е започнала процедурата.

Административно-процесуалния закон на Словения прави разлика между, от една страна, процедури, за които не е нужно специално административно проучване предшествуващо решението, и от друга страна , случаите, които изискват устни разисквания, проверки, експертна работа и други. Ако не са необходими някакви извънредни процедури, срокът е един месец. Обратно, ако са налага извършването на определени процедури, преди взимането на решение, органът трябва за приключи случая в двумесечен срок. Подобна уредба съдържат и съответните закони в Испания и Словакия.

В някои страни законодателството предвижда удължение на обичайните срокове за административните процедури. В Административно-процесуалния закон на Латвия⁴⁸, например, се казва, че времето за решение на административен случай – по изключение може да бъде удължен до шест месеца. Срокът може да бъде удължен също така, ако страна в административната процедура изпрати заявление, което е непълно. Така – в Испания например – срокът започва да тече, когато органът получи коректно пъпълнено заявление. Испанският закон разрешава удължение на срока, и когато е необходимо предшесвуващо задължително мнение на орган на Европейския съюз.

Европейският кодекс за добро поведение на администрацията в чл.17 дава своето тълкувание на това право, а именно:

“1.Служителят гарантира, че решението по всяка точка от жалбата до съответната институция ще се вземе в рамките на разумния срок, без забавяне и в никакъв случай не по-късно от два месеца от датата на получаване на жалбата. Същото правило са прилага и в случаите, когато се отговаря на писма, както и за запитвания, които служителят е изпратил до по-висшестоящ орган или служител с искане за указания при вземането на решението.

2. Ако случай по запитване или жалба до Институцията не може да бъде решен в рамките на горецитирания срок, поради сложност на материята, служителят незабавно уведомява подателя на жалбата или запитването. В този случай окончателното решение се съобщава на подателя във възможно най-кратък срок.⁴⁹”