Дипломна работа на тема " Ролята на Европейския омбудсман за създаването на добра администрация " Съдържание

Съдържание

Увод

През 2005 г. институцията на Европейския омбудсман отпразнува своята десета годишнина. За тези 10 години Европейският омбудсман е получил повече от 20 000 жалби и е помогнал на много граждани. Работейки, за да подобри и усъсвършенства администрацията на Европейския съюз/ЕС/, Европейският омбудсман е положил огромни усилия, за да развие отношенията си с националните, регионалните и местните омбудсмани, така че спазването на правата на гражданите на всяко ниво да стане реалност. Това сътрудничество в по-голямата си част се осъществява под егидата на Европейската мрежа на омбудсманите. За успехът и ефективността на институтуцията на Европейския омбудсман можем да съдим на практика от факта, че всеки месец при него постъпват над 300 жалби.

Много често гражданите просто се нуждаят от обяснение, да им се изяснят причините за дадено решение или да получат съвет, а администрацията сама по себе си е най-доброто място за това. Когато са подали жалба, гражданитете биха искали техния проблем да се разреши колкото се може по-бързо и по-ефективно. Администрация, която решава проблемите бързо и задоволително, ще увеличи своя авторитет в очите на гражданите и обществото като по този начин и двете страни ще получат удовлетворение – едната страна е намерила решение на своя проблем, а другата е изпълнила служебните си задължения на ниво. Начинът, по който една публична администрация реагира на жалбите е определящ, ако искаме да разберем доколко ориентирана към гражданите или към себе си е тя.

Жалбите често са симптом на много сериозни, комплексни или системни грешки или проблеми на изпълнителната власт. Една от функциите на омбудсмана е да успее да ги идентифицира и да намери начин да ги разреши. По този начин, омбудсманът, като един алтернативен механизъм за контрол, би могъл да подпомогне администрацията да усъвършенства своята дейност, като насочва вниманието й към областите, нуждаещи се от незабавно подобрение.

Работата на европейския омбудсман се основава на Кодекса за добро административно поведение. Кодексът съдържа 27 принципа, които са определят основите на организацията и дейността на добрата администрация. Приет от Европейския парламент през 2001 г., Кодексът представя на достъпен език какво имат право да очакват гражданите от Европейската администрация. Той също така служи и като полезно ръководство на държавните служители, поставяйки едни от най-високите стандарти пред администрациите в отношенията им с гражданите.

Европейският омбудсман също така има за цел да приближи ЕС до гражданите и да придаде на европейската администрация “човешко лице”. От основно значение е обстоятелството, че омбудсманът комуникира с всеки един гражданин персонално, разглеждайки неговия случай, и търсейки възможност неговия проблем да се разреши. Тази “микро-комуникация” подпомага процеса на хуманизация на европейската администрация и я поставя по-близо до хората. Като провокира един конструктивен диалог, омбудсманът се превръща в ключова част от процеса на изграждане на доверие между институциите и гражданите.

Правото на добра администрация не трябва да се разглежда като право само по себе си. Напротив, то се състои от множество права и задължения, които заедно представляват правото на добра администрация.

Целта на настоящата дипломна работа е да изследва до каква степен и кои от основните принципи на добра администрация, залегнали в Кодекса за добро административно поведение, са се трансформирали в легално установени правила в страните членки на ЕС и България. Работата цели да изследва кои от основните принципи са приложени в работата на администрацията на страните членки на ЕС и доколко това приложение зависи от различните традиции в националното административно право. Също така дипломната работа ще се опита да установи как при различните традиции гражданите приемат омбудсмана и неговата роля, как се формира набора от права и задължения, с които той извършва своята дейност, както и различните нормативно закрепени гаранции за неговата политическа независимост.

За нуждите на анализа ще бъде използван сравнителния метод за получаване на по-пълна представа за разликите в административните принципи и практики, възприети от държавите-членки, както и системният анализ, за установяване на причините за тези разлики, доколко разликите са съществени и в какво се изразяват на практика; доколко различията се обуславят от разлики във възприятията, традициите по отношение на действащата административна система или зрелостта на демокрацията и типа държавно устройство. Също така ще се обърне внимание и на степента на готовност на страните да приемат и да прилагат на практика в отношенията си с гражданите принципите, закрепени в Кодекса за добро административно поведение, какви промени ще са необходими и от какъв характер биха били те.